Архимандрит Серафим Алексиев

Третата категория доказателства могат да се сметнат за най-сериозни, защото при тях се говори не за това, каква е по качества св. Богородица, а какво е самото нейно зачатие. То е наречено в песните на деня, в който то се празнува (9 декември) – свето: „еяже святое почтимъ зачатие“, и преславно: „Преславное зачатие Богородицы светло празднуемъ“. Но дали доказват тези места непорочното зачатие на св. Дева Мария? Съвсем не и то поради следните причини:

а) Свето зачатие съвсем не значи непорочно зачатие

„Светост, казва професор Димитър Витанов Дюлгеров, не винаги значи безгрешност. Предимно, по отношение към човека, светост значи посветеност на Бога (Римл. 11:16), стремеж към светост – безгрешност (1 Кор. 1:2). Св. апостол Павел именува коринтяни, „осветени в Христа Иисуса, призвани светии„, но не забравя да подчертае, че те били само по име християни – копнеели по дразнещи прояви на духа, но не по вяра, правда и любов; между тях имало раздори и завист (1 Кор. 3:3; 6:8), брат с брата се съдели пред неверници (1 Кор. 6:1, 6)…, били плътски, имали стар квас в душите си (1 Кор. 3:3; 5:7). Той именува и децата на коринтските християни свети. И родители, и деца са свети, защото са осветени в Христа (1 Кор. 1:2) – облекли са се в Христа (Гал. 3:27; Римл. 6:3, 6), омили са се, осветили са се, оправдали са се в името на Христа (1 Кор. 6:11)… Християните, кръстените в името на Отца и Сина и Св. Дух, членовете на Църквата Христова, са свети – посветени на Бога, прпинадлежат на Бога. Само Бог е свет=безгрешен. Иисус Христос е свет=без грях (1 Петр. 2:22; 1 Иоан 3:5; Евр. 4:15; 2:14; 7:26; Римл. 8:3; 2 Кор. 5:21; Деян. 3:14; 4:27;30). Християните са свети, но не са без грях (1 Иоан 1:8; 10). Те са посветени на Бога и се стремят към съвършенство (Евр. 10:14; Мат. 5:48; Филип. 2:12-13)“.

Щом светост не значи безгрешност, то и „святое зачатие“ не значи „непорочно зачатие“, тоест зачатие без порвородния грях. Иначе, ако свето значи непорочно, то ще трябва да признаем, че и св. Иоан Предтеча е заченат непорочно, тъй като и неговото зачатие, подобно на Богородичното е наречено „свето“ в следната песен: „Неплодствующия души моея помьІшления неплодная исторгни, неплодньІя прозябение, благохвалити начинающи, твое во утробе матерни святое зачатие“ (23 септември, 1 песен).

б) Още по-малко определението „преславно зачатие“ означава непорочно зачатие. Всеки, който разбира славянски език, ще се съгласи веднага, че прилагателното „преславен“ никога не може да има за свой равностоен синоним прилагателното „непорочен“, защото преславен значи едно, а непорочен съвсем друго. „Преславен“ е същото прилагателно каквото е и прилагателното „славен“, само че подсилено, изразено в по-висока степен.

Не само Богородичното зачатие е наречено преславно, но и Предтечевото. „Предтечево славное зачатие“ (23 септември, светилен; също Слава на Господи воззвахъ). Нещо повече, неговото зачатие е наречено със силната дума „божествено“… „Не престой молитися, о верою совершающихъ божественное твое зачатие“ (23 септември, Слава на Господи воззвахъ; също песен 5 на Канона).

Но нито славно, нито преславно, нито божествено означава непорочно!

Защо тогава католическият свещеник М. М. привежда цитатите „еяже святое почтимъ зачатие“ и „преславное зачатие БогородицьІ светло празднуемъ“ като доказателства за непорочното зачатие на св. Дева Мария? Защото няма други по-добри доказателства. И не може да има, тъй като св. Православна църква никога не е вярвала в непорочното зачатие.

В деня 9 декември, когато се чества зачатието на св. Богородица от нейните свети родители, би трябвало, при толкова естествено дадения чуден повод, да се отбележи, че зачатието на св. Дева Мария е било непорочно. Вместо това, то се нарича само свето и преславно, точно както и зачатието на св. Иоан Предтеча, което обстоятелство изведнъж обезсилва тенденциозно влагания в тях по-специален смисъл. А свето и преславно се нарича то, защото чрез него се възпяват две чудеса:

1) че безплодната Ана по Божие благословение е станала майка: „… Ана вопияше: Богу моему слава творящему преславная“ (9 декември, 4 песен на Канона) и

2) че родената от нея отроковица ще роди безсеменно неописуемия Спасител на света: „Днесь безчадия узьІ разрешаются, Иоакима бо и Анну усльІшав Бог, паче надеждьІ родити темъ, яве обещаваетъ богоотроковицу. Изъ неяже самъ родися неописанньІй, человекъ бьІвъ, ангеломъ повелевъ вопити ей: радуйся, благодатная, Господь с тобою“ (9 декември, Тропар)

Въз основа на направените дотук изяснения не може да не се съгласим с деликатно, ала категорично изказаното твърдение на архимандрит Петър (Л’Юилие), че „би било крайно затруднително да се намерят в нашата литургическа литература следи от догмата за непорочното зачатие“ (ЖМП, 1961, кн. 4, с. 48).

Би казал човек, че след всичко изложено, аргументите на имакулатистите, почерпани от православните богослужебни книги, са се свършили вече. Но се оказва, че в полза на непорочното зачатие се посочват още цитати. Тъй например униатският руски свещеник Кн. А. Волконский привежда между другото следния стих от 5 песен на Канона за 8 септември: „Пречистое твое рождество, Дево непорочная, несказанное, и зачатие неизглаголанно, и рождение твое, невесто неневестная: Богъ бо бе весь въ мя облекийся“. Авторът е подчертал многозначително думите „зачатие неизглаголанно“, отнасяйки ги към св. Дева Мария. Той очевидно вижда в тези думи ако не пряко доказателство, то поне сигурен намек за непорочното зачатие на майката Господня, взимайки може би много силната дума „неизглаголанно“, като някакъв далечен, но сигурен синоним на прилагателното „непорочно“.

Ала нека анализираме цитираната песен, за да видим, дали тя говори за зачатието на св. Дева Мария. Като проследим порядъка, в който са поставени възпяваните в нея събития, ще установим че:

а) на първо място тук се говори за рождението на св. Богородица, което, понеже е станало чрез безплодни родители, е окачествено като „неизказано“ – „Пречистое твое рождество, Дево непорочная, несказанное“.

б) на второ място тук се говори за някакво неизразимо зачатие – „И зачатие неизглаголанно“. Понеже то е поставено след Марииното рождество, ясно е, че не може да се отнася до нейното зачеване от безплодните й родители. Ала кое друго зачатие във връзка с личността на св. Дева Мария може да се нарече „неизглаголанное“? Това е Христовото зачатие, което наистина е неизказуемо с човешки думи!

в) на трето място се споменава рождението на Спасителя – „и рождение твое, невесто неневестная“

Че това е така ще ни стане съвсем ясно с помощта на следните разсъждения:

Не е логично да се смята, че най-напред е споменато рождението на св. Богородица, а после зачатието ѝ, защото обратният ред е естественият: най-напред трябва да се постави зачатието, а след него рождението. Щом пък след рождението на светата Дева е споменато в цитираната песен зачатието, то не може да се отнася към нея, а само към Спасителя, толкова повече, че веднага след зачатието в песента се говори пак за рождение, което, явно е, не може да бъде Марииното рождение, тъй като то бе споменато вече на първо място – иначе ще се получи с нищо неоправдана тавтология, – то следователно може да бъде само и е в действителност Христовото рождение. Това потвърждават още и скледните факти:

а) св. Богородица във връзка със споменатото второ поред рождение, тоест Христовото рождение, е наречена „невеста неневестная“, като каквато тя е родила Иисус Христос,

б) в завършека на песента явно става дума за боговъплъщението, за рождението на Бога в човешка плът: „Богъ бо бе весь въ мя облекийся“ и

в) докато Марииното рождество е определено с прилагателното „несказанное“, за зачатието и рождението на Христос, няма отделни прилагателни, а е употребено само едно прилагателно „неизглаголанно“, което ги обединява. И понеже зачатието, споменато на второ място, и рождението, споменато на трето място, са и генетически и логически свързани, абсолютно несъмнено е, че и двете се отнасят към Спасителя. Смисълът на песента в такъв случай ще бъде следният: Всичко е удивително в тебе, непорочна Дево! И твоето неизказано рождество от безплодни родители, и твоето неизразимо зачеване на Иисуса Христа чрез наитието на Духа Свети, и твоето неописуемо раждане, без да изгубиш девството си, невесто неомъжена! Чрез тия чудеса Бог се облече целият в моята телесна природа!

Тогава какво остава от тенденцията на свещеник Волконский, който отнася неизглаголанното зачатие към св. Дева Мария?

Той привежда и друга една стихира, взета от службата на 13 ноември: „Порока въ тебе и скверньІ несть отнюдь, Дево, обитель же паче явилася еси небесньІхъ благостей“… (ibid; 13 ноември, Канон, песен 3, Богородичен). Подчертаните думи „несть отнюдь“, отнасящи се до „порока и скверньІ“ имат задачата да докажат непорочното зачатие. Но доказват ли го те? Севсем не, тъй като те говорят за очистената Дева, а не за нейното непорочно зачатие. За този смисъл на стихирата свидетелства продължението й, което свещеник Волконский е премълчал, загатвайки го само с многоточията, поставени след осакатено дадения текст. А продължението гласи: „Въ тебе бо вселися добродетелей вся святьІня, Всенепорочная“. Ето тези думи ясно подчертаващи личния подвиг на св. Дева Мария, вследствие на който в нейната душа са се вселили добродетелите, дават определен и ясен смисъл на първите думи: „Порока в тебе и скверньІ несть отнюдь, Дево“. Да, в нея няма никакъв порок и скверност, но не поради това, че Бог така я създал, не поради това, че зачатието й било непорочно, обстоятелства, които лишават светостта й от венеца на личния подвиг, а понеже тя сама се е постарала, с помощта на Божията всесилна благодат, да стане вместилище на всички добродетели, впрягайки свободната си воля в колесницата на Божия промисъл.

Още по-неблагозвучен е друг един опит на свещеник Волконский да използва по един особен начин едно единствено място от богослужебните книги, дето съществителното „зачатие“ се свързва с прилагателното „непорочно“. То е следното: „Поемъ святое твое рождество, чтимъ и непорочное зачатие твое, невесто богозванная и Дево: славятъ же съ нами аггеловъ чиньІ, и святыхъ душьІ“ (8 септември, песен 6 на Канона).

Свещеник Волконский не е привел този цитат между своите посочвани в полза на непорочното зачатие извадки от православните богослужебни книги, а е оставил да говори за него един православен руски богослов, Симеон Полоцки, автор на книгата „Жезлъ правления“, в която между другото Симеон Полоцки изказва относно непорочното зачатие на св. Дева Мария възгледи, напълно съвпадащи с римокатолическото учение:

„… той же ея чистоте и святости нецьІи присмотрящеся, не усумневаются, глаголати: яко ниже прародительному греху подлежаше: имже и православная Церковь видится согласовати, поющи въ день рождества Ея сице: Поемъ святое твое рождество: чтимъ и непорочное зачатие твое, невесто богозванная. Песнъ 6. И въ день Введения ея въ церковь Господню въ седальне по 2-ой стихологии сице: прежде зачатия освятися Богови, и рождьшися на земли, даръ принесеся Ему“ (този цитат привеждат и старообрядците, които, както е известно, споделят римокатолическото учение за непорочното зачатие. Вж Журнал Церковь № 9, 1909, с. 311)

Защо свещеник Кн. А. Волконский сам не привежда богослужебната извадка „чтимъ и непорочное зачатие твое“, а я цитира от съчинението на един православен богослов? – С това той сигурно иска да каже, че Православната църква чрез посочения цитат от богослужебните книги и в съгласие със своите православни богослови от рода на Симеон Полоцки вярва в непорочното зачатие. Но вероятно и друго по-ловко съображение го е накарало да не говори сам той за този цитат. Съображението, че може би цитираното място съвсем не е в полза на учението за непорочното зачатие. По силата на това съображение, ако то е състоятелно, той се изплъзва като невинен в умишлено недобросъвестно цитиране, вината за което оставя у православния богослов. А ако цитатът хване място, авторът Волконский си запазва заслугата, че добре го е използвал в защита на римокатолическия нов догмат.

Пуснатата веднъж в ход мисъл от свещеник Волконский, че Симеон Полоцки, както и някои други православни богослови споделят учението за непорочното зачатие, си е пробила път и бива използвана и от други руски униати. Тъй например цитатът от Симеон Полоцки е взет от книгата на свещеник Волконский и поместен в издавания на руски език вестник „Фатимский Листок“, в специално посветения на догмата за непорочното зачатие номер под заглавието „Краткий трактат о непорочном зачатии Пресвятой Богородицы и Приснодевы Марии“, New-York, USA, август-ноябрь, 1954.

И тъй, прави се капитал от признанието на Симеон Полоцки, че Православната църква „видится согласовати“ с римокатолическия догмат за непорочното зачатие, тъй като сама пее в деня на Рождество Богородично: „Поемъ святое твое рождество, чтим и непорочное зачатие твое, невесто богозванная и Дево“.

Ала говори ли се тук за непорочното зачатие на св. Дева Мария? Ако се говори на това макар и едно единствено място за него, тогава се поставя край на всички спорове между Изтока и Запада по този въпрос, защото тук не отделен богослов, а самата Църква официално признава непорочното зачатие на св. Дева Мария. Тогава загубват смисъл всички словесни контроверсии, светоотечески доводи, исторически справки и богословски съображения против новия римокатолически догмат. Тогава имат право римокатолическите богослови, които твърдят, че Православната църква не познава своето верую, изразено в блогослужебните ѝ песни.

Но да анализираме самата въпросна песен, за да видим, какви мисли изразява тя. И тук, като в разгледания по-горе стих от 5 песен на Канона за 8 септември, се говори най-напред за рождество и после за зачатие. Понеже песента е взета от службата, посветена на Рождество Богородично, веднага ще се досети човек, че думите „Поем святое твое рождество“ се отнасят към чудното и свято рождение на светата Дева от нейните безплодни родители. Непосредствено след това следва: „чтимъ и непорочное зачатие твое, невесто богозванная“.

Към кого се отнася този загадъчен израз?

Ако поменаваното тук непорочно зачатие се отнасяше към светата Дева, то трябваше да предшества думите, възпяващи нейното св. рождество, тъй като това е естествения порядък – зачатието предшества раждането. Поставянето им в обратен ред би било недомислица и алогизъм. А не можем да допуснем, че има недомислици и алогизми в църковните песни, които изразяват вярата на Църквата, ръководена и просвещавана от Светия Дух! Тогава, щом за зачатие става реч след думите, говорещи за раждането на св. Дева Мария, то не може да означава нейното зачатие, а зачатието на Иисуса Христа – единственото непорочно зачатие, което познава и признава светата Православна църква – свръхестественото, станало без намесата на мъж, извършено чрез наитието на Светия Дух (Лука 1:34-35), абсолютно безгрешно и непорочно зачатие на Богочовека!

Това се потвърждава и от контекста на разглежданата църковна песен. Словата „чтимъ и непорочное зачатие твое“ са непосредствено свързани със следното обръщение към св. Богородица: „невесто богозванная“. Думата „богозванная“ ни напомня изведнъж сцената на Благовещението, дето Сам Бог е позвал чрез св. Архангел Гавриил светата Дева да стане „невеста неневестна“, да послужи на великата тайна на боговъплъщението.

Всичко това е вън от всяко съмнение. Затова и сериозни римокатолически писатели, които са проучили най-подробно и основно всички Богородични служби в Православната църква, за да открият поне някакъв най-малък намек за непорочното зачатие в тях, не са цитирали това място, тъй като са разбирали много добре, че то не говори за непорочното зачатие на св. Дева Мария, а за непорочното зачатие на единствено Безгрешния – на Иисуса Христа! Иначе те не биха оставили този блестящ аргумент неизползван особено при своята оскъдица от аргументи.

Единствените измежду римокатолическите писатели, които са си позволили да прибегнат до този аргумент, са пишещите на руски език за руските вярващи. Те са използвали славянския превод на разглежданата стихира, дето се говори за „непорочно зачатие“. Но ако се направи справка, как стоят тези думи в гръцкия оригинал, ще се види, че там се говори не за „непорочное“, а за „безсеменное зачатие“ (άσπορον συλληψιν). А такова е несъмнено само зачатието на Иисуса Христа по наитие на Св. Дух. Затова западните имакулатисти не споменават никъде тази песен като свой довод.

Но как е могъл Симеон Полоцки, бидейки православен богослов, да намери в разглеждания текст учението на имакулатистите за непорочното зачатие на св. Дева Мария? Явно е, че той е допуснал грешка. Той просто не е вдълбочил, за да разбере правилно смисъла на цитираната от него църковна песен. А не се е вдълбочил, поради предубедеността си в това римокатолическо учение.

За да обясним увлечението му в имакулатизма, няма да бъде излишно да изтъкнем между другото някои обстоятелства от неговия живот. Той е бил украинец и е живял през ХVІІ век (1629-1680). А знае се, че по това време Украйна е била под силното влияние на римокатолицизма. В Киевската богословска колегия, където той се е учел, дълго време се е преподавало на латински език. На латински език са се писали и православните богословски съчинения. На този език се е възпитал и Симеон Полоцки. Той е бил в плен на римокатолическите учения, споделял техни мнения и „черпел от западни източници“ (Полный православный богословский энциклопедический словарь, Спб, с. 1838). Възпитан на латински език, той се ръководел „по текста на Вулгата и най-охотно цитирал западните богослови“ (ibid). Образованието си завършил в Полша – тази чисто католическа страна (Протоиерей Поторжинский, Матвей Арсеньевич, Руская гомилетическая христоматия, изд. второе, Киев, 1899, с. 1). В творението му „Жезлъ правления“ има „не малко точки на съприкосновение със западните богословски мнения“, което било отбелязано впоследствие от чудовския монах Евтимий (Полный православный…, с. 1838).

Не е ли чудно след направените пояснения, че Симеон Полоцки, напълно пленен от римокатолическото учение за непорочното зачатие, го открива дори в такива текстове на Православната църква, дето и римокатолически богослови не смеят да го съзрат.

Само така може да се обясни неправилното тълкувание, което Симеон Полоцки дава и на другата църковна песен, която той също цитира: „Прежде зачатия, чистая, освятилася еси Богу, и рождшися на земли, даръ принеслася еси ныне Ему, исполняющи отеческое обещание, въ божественнемъ же храме, яко сущо божественный храмъ, отъ младенства чисте со свещами светлыми отдана бьІвши, явилася еси приятелище неприступнаго и божественнаго света. Велико воистину предшествие твое, едина Богоневесто и Приснодево“ (21 ноември, седален след втора стихология). Думите „прежде зачатия… освятилася еси Богу“ Симеон Полоцки цитира в потвърждение на вярата в непорочното зачатие. А всъщност те означават само това, че още преди зачеването си тя е била посветена на Бога, съгласно обещанието на нейните родители. Това се вижда от по-нататъшните думи на песента, дето се казва, че, като се е родила, светата Дева се е принесла Богу дар, като е изпълнила бащинското си обещание, дадено още преди зачатието ѝ и състоящо се тъкмо в това тя да бъде посветена на Бога (Прот. Г. С. Дебольский, Дни богослужения православной кафолической восточной Церкви, т. І, изд. девятое, Спб, 1894, с. 110).

***

До тук ние, отбивайки аргументите на римокатолическите автори-имакулатисти, се постарахме по отрицателен път да докажем, че в православните богослужебни книги няма учение за непорочното зачатие на св. Дева Мария, и че всички възвишени епитети, които ѝ се приписват, имат предвид нейното приснодевство и богомайчинство. Завършвайки тази глава, ние ще покажем и по положителен начин, че светата Църква чрез богослужебните си песни отрича непорочното зачатие на св. Дева Мария. Извън споменатите вече места от богослужението, дето св. Дева Мария се нарича „болезни плодъ“ (Въведение Богородично, Канон, песен 8, 3), а рождението ѝ от св. Ана „рождение от тленныхъ ложеснъ“ в противовес на раждането на Спасителя „от нетленнаго чрева“ (9 декември, песен 1, 4) и прочее, има и други още по-преки, съвсем ясни и абсолютно несъмнени свидетелства в потвърждение на нашата основна мисъл.

В службата на Благовещение (25 март), в прекрасния канон, написан във формата на диалог между Ангела-Благовестник и Пресвета Дева Мария, четем между другото и следната молба на смирената богоизбраница, чувстваща своето несъвършенство, общочовешка последица от първородния грях, и своето недостойнство да стане одушевено вместилище на невместимия Бог: „Душу очисти, тело освяти, церковь сотвори мя вместительну Богу, скинию богоукрашену, одушевленъ храмъ наитиемъ пресвятаго Духа, и жизни чистую Матерь“ (25 март, Канон, песен 7).

Би ли си позволила светата Църква да влага в устата на светата Дева такива думи, ако тя вярваше в нейното непорочно зачатие и лична безгрешност? Щом светата Църква я представя в такова смирено молитвено положение да иска да бъде очистена душата ѝ и осветено тялото ѝ, ясно е, че светата Църква е виждала всякога у нея общия за всички човеци първороден грях.

Богоизбраната неневестна невеста, осветена от благодатта още в утробата на майка си, действително е била очистена от всяка греховна нечистота в момента на Благовещението, когато Светия Дух е слязъл върху нея, което Александрийският патриарх Митрофан (починал 1639) е изразил като официално вярване на цялата източно-православна църква (А. С. Мерзлюкин, пос. съч., с. 30), и което и до днес се поддържа в православните богословски съчинения. „За да стане Божия майка – четем например у проф. Ив. Малишевски, – тя била… предосветена от Духа Свети, и така тя станала пречиста и пресвета“ (Истината за унията, С., 1923, с. 50). А проф. Владимир Лосски пише: „Освещаването на Девата е завършено в момента на Благовещението, когато Светия Дух я направил способна за едно непорочно зачатие на Божия Син, станал Син Човешки“ (Le dogme de l’Immaculée Conception – Messager de l’Exarchat du Patriarche Russe en Europe Occidantale, № 20, Paris, 1954, p. 250).

Светата Дева, след като почувствала очистването си чрез всемогъщата сила на Жизнеподателя Св. Дух, е представена малко по-надолу в същия канон на Благовещението така да говори, което също потвърждава вярата на св. Църква в засягащия не само всички останали хора, но и нея първороден грях: „Душу очистихъ съ теломъ, и по глаголу твоему буди мне, да вселится Богъ въ Мя“ (25 март, Канон, песен 8. Знаменателно е, че не само в канона на Благовещението се срещат тези мисли. Тях четем например и в Богородичния канон, съдържащ се в Октоиха, една от песните на който гласи: „Мати всехъ Царя, очистшися Духом, Дево, была еси, Тебе создавшаго; Ему же вси поемъ: Боже, благословен еси“ (Октоих, неделя на утреня, гл. 5, песен 7). За какво очистване на св. Дева Мария говори Църквата, ако не за очистване от първородния грях и от евентуалните макар и нищожни лични нейни грехове?).

С това струва ни се, се изчерпват възможностите за спор по въпроса, дали Православната църква в богослужебните си песни споделя учението за непорочното зачатие.

Следва…(Виж долу вдясно бутон с надпис „24.Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“, който трябва да се активира).

_________________________________________________

*Хабилитация под заглавие „Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“ в машинопис, от 1962 година.

Изображение: авторът архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-76