Послание на св. Кирил, архиепископ александрийски, до Иоан, епископ Антиохийски, изпратено по Павел, епископ Емески

Да се възвеселят небесата и да тържествува земята (Пс. 95:11). Разрушена е преградата (Еф. 2:14), печалта се прекрати и всички раздо­ри се унищожиха, тъй като общият Спасител наш Христос дарува мир на своите църкви, а благочестивите и възлюбените от Бога императори приканваха за това. Бидейки най-добри ревнители за вярата на праотците, те бодърстват със своя дух на стража на твърдостта и непоколеби­мостта в правата вяра, като проявяват и особено старание за светите църкви, за да могат те постоянно да се радват на най-голяма слава и да способстват за цветущото състояние на техните царства; и Сам Хрис­тос, Господът на висшите сили, с щедра ръка им изпраща блага, пома­га им да преодоляват враговете и им дарува победа. И не се заблуждава говорещият: Аз живея, говори Господ, и ще прославя ония, които Мене прославят (1 Цар. 2:30). И така, за мен беше много приятно пристига­нето в Александрия на моя господин, преблагочестивия Павел, съслужител и брат, и не е случайно, че за посредник е избран такъв мъж, и понасяйки трудности свръх своите сили за това – да бъде преодоляна ненавистта на дявола, да се съедини разделеното и се увенчаят с мир и съгласие нашите и вашите църкви, пострадали от безпорядъка. Излиш­но е да споменавам от къде се появи несъгласието между тях. По-добре е, струва ми се, да се мисли и се говори за това, което подобава на мирното време. И така, ние се зарадвахме от посещението на спомена­тия преблагочестив мъж, който вероятно очакваше не малък спор и смяташе да ни съветва, че да се погрижим за съединението на църквите с мир и съгласие, за унищожаването на присмеха на хората и за притъпяване острието на дяволското нечестие. Той обаче ии намери готови за това дело, така че за това не му се наложи да полага никакъв труд. Защото ние помним думите на нашия Спасител: Мир ви оставям. Моя мир ви давам (Иоан. 14:27). Ние и в ежедневните молитви сме научени да казваме: Господи! Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас (Исаия 26:12). Защото всеки, който е причастен към мира, няма да има недостиг в никое благо. А как възникна несъгласието меж­ду църквите, напълно излишно и без всякаква законна причина, това ние подробно узнахме от писмото, донесено ни сега от нашия госпо­дин, преблагочестивия епископ Павел, и съдържащо в себе си безукор­но изповедание на вярата; той ни донесе и изповеданието, съставено както от Твоя Святост, така и от другите намиращи се там епископи, което ние благоразсъдихме да поместим буквално в нашето писмо. Ето го и него: За това, как ние мислим за Богородица Дева Мария и за начина на въчовечаването на единородния Син Божи, по необходимост ще кажем накратко, ще кажем не за да угодим на когото и да било, а във формата на пълното убеждение, както сме го почерпили от Божестве­ните Писания и преданията на светите отци, без да прибавяме абсолют­но нищо към вярата, изложена от светите отци в Никея; защото и тя, както и преди сме казвали, е достатъчна за познанието на всяко благо­честие и за низложението на всяко неправилно еретическо учение; при това ще кажем не с намерението да изясним непостижимото, а за да признаем собственото си безсилие да отстраним от себе си онези, които желаят да се занимават само с това, което превишава човешкото разби­ране.

„И така, ние изповядваме, че Господ наш Иисус Христос, единородният Син Божи, е съвършен Бог и съвършен човек, (състо­ящ Се) от разумна душа и тяло; че Той е роден преди вековете от Отца по Божество, а в последните времена, заради нас и нашето спасение, от Мария Дева – по човечество; че Той е единосъщен на Отца по Божество и единосъщен нам по човечество; защото (у Не­го) се извършило съединението на двете природи. Затова и ние из­повядваме единия Христос, единия Син, единия Господ. Въз основа това неслитно съединение ние изповядваме пресветата Дева като Бо­городица, защото Бог Слово Се въплъти и въчовечи и в самото Си зачатие съедини със Себе Си възприетия от нея храм. Известно е, че знаменити богослови обикновено приемат едни от евангелските и апостолските изречения за Господа като общи, като принадлежащи на едно лице, а пък други, заради различието на двете природи, при­емат поотделно, като онези оттях, които са достойни за Бога. отна­сят към Божеството на Христос, а пък недостойните за Бога – към Неговото човечество“.

Прочитайки тези Ваши слова и намирайки, че и ние самите не мислим по друг начин (защото един е Господ, една е вярата, едно е кръ­щението – Еф. 4:5), ние прославихме Спасителя на всички – Бога, позд­равявайки се един друг с това, че и в нашите и във вашите църкви вяра­та е в съгласие с Божествените Писания и преданията на светите отци. И тъй като узнах, че някои от тези, за които е свойствено да пустословят, жужат подобно на полски оси и разпространяват за мен нелепи слухо­ве, че уж съм говорил, че светото тяло Христово е взето не от св. Дева а е донесено от небето, то смятам, че не е излишно да кажа нещо против тях в това отношение. О, безразсъдни и изкусни единствено в клеветата! Как ви дойде на ума подобна мисъл? Как вие изпаднахте в недъга на такова безразсъдство? Защото трябва ясно да се разбере, че почти целият спор за вярата е повдигнат заради нас, тъй като ние постоянно ут­върждаваме, че св. Дева е Богородица. И ако ние бихме допуснали, че светото тяло на общия наш Спасител е родено не от Дева, а донесено от небето, то как тогава бихме я признавали за Богородица? Кого в край­на сметка е родила тя, ако наистина не е родила Емануил по плът? Зато­ва трябва да се осмиват и прогонват от себе си онези, които разпростра­няват за моя сметка подобна нелепост. И не греши, разбира се, пророк Исаия, когато говори: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил (Ис. 7:14), което ще рече: с нас е Бог (Мат. 1:23). И съвършено истинно пророчества и св. Гавриил, когато така приветства блажената Дева: не бой се Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето. ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус (Лук. 1:30-31). Защото Той ще спаси народа Си от греховете му (Мат. 1:21). Ако ние, и да наричаме Господа наш Иисус Христос слязъл от небето, то с това не изразяваме мисълта, че уж светото Негово тяло е донесено от небето, а само следваме блажения Павел, който ясно про­повядва: първият човек е от земя, земен: вторият човек е Господ от небето (I Кор. 15:47). Да си спомним също и думите на самия Спаси­тел: никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човечес-кий (Йоан. 3:13). Защото макар Той по плът, както вече казахме, да Се е родил от св. Дева, Той се нарича слязъл от небето затова, защото Бог Слово слезе от небето на земята и приемайки образа на раб, изтощи Себе Си и беше наречен син човечески, пребивавайки такъв, какъвто и бил, т.е. Бог (защото по собствената Си природа Той е неизменяем и непроменлив), и със собствената Си плът е мислим като един. Нарича Се човек от небето, защото е съвършен в божеството Си и също така е съвършен в човечеството Си и бива мислен в едно лице. Следователно, един е Господ Иисус Христос, макар ние и да не знаем различията в природите, които влезли в това неизяснимо съединение. Твоя Святост да затвори устата на онези, които проповядват или тъждество, или сли­ване, или смесване на Словото Божие с плътта: защото, струва ни се, че има хора, които разпространяват слухове сред народа, че аз уж мисля и уча по този начин. Тъкмо обратното: аз дори смятам за налудничави онези, които допускат в божествената природа на Словото дори и сян­ка от изменение. Защото То пребивава такова, каквото е било винаги: и не е различно, и няма никога да стане различно, и не е способно на каквото и да е изменение. Освен това самото Слово Божие ние изповяд­ваме като безстрастно, макар самото То, извършвайки това тайнство с удивителна премъдрост, да благоволило да Си припише тези страда­ния, които са свойствени за плътта. Отгук и премъдрият Петър говори: Христос пострада за нас по плът (1 Петр. 4:1). но не с тази неизказана по божествеността си природа. Защото заради това, Той да бъде Спасител на всички нас, Той чрез усвояване отнася към Себе Си страданията като собствени, за което аз вече отбелязах – страданията на собствената Си плът. Такъв смисъл имат и думите, казани от Него като че ли от Негово лице чрез пророка: Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Ис. 50:6). Че във всичко това ние следваме мненията на нашите свети отци и особено на блажения и преславен наш отец Атанасий, за да не би да се получат отклонения дори и в най-малкото, нека бъде без съмнение уве­рена Твоя Святост и да не се съмнява и никой друг. Към това аз бих прибавил още много отечески свидетелства, които да внушат доверие в тази моя реч, ако не се опасявах да стана скучен с дължината на писмо­то си. Решително не можем да търпим някой да разклаща вярата или Символа на вярата, издаден някога от светите никейски отци. И реши­телно няма да позволим нито на себе си, нито на когото и да било другиго да измени дори и една дума, поставена в него, нито пък да пропусне дори и една сричка, като помним думите на казалия: не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали (Притч. 22:28). Защото не те самите са говорили, а самият Дух на Бога и Отца (Мат. 10:20), Който и изхожда от Него, макар Той да не е чужд и на Сина, разбира се, по отношение на същността Си; и това се потвърждава с думите на светците, предаващи тайнството. Защото в Деяния апостолс­ки е написано: а като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна (Деян. 16:7). Пише и божественият Павел: а ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. Вие живеете ле по плът. а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим. 8:8-9). А че някои от оне­зи, които обикновено рушат истината, изопачават моите думи, както на тях им е угодно, то нека Твоя Святост не се учудва на това, като знае, че последователите на която и да било ерес и в Свещеното Писание ще намерят опора за своите заблуждения, извращавайки с превратно раз­биране това, което правилно е казано в него от Светия Дух, събирайки по този начин неугасими въглени върху главите си. А тъй като ни е известно, че някои са издали православното послание на преславния наш отец Атанасий с изменения и изопачения, от което и мнозина са пострадали, то мисля, че ще бъде полезно и необходимо за братята ние да изпратим на Твоя Святост един от най-древните екземпляри на това творение, съхранил се у нас в чистота и неповреденост. Прощавай.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Извори и литература″, който трябва да се активира)

___________________________________

*Публикувано в списание Богословска мисъл, Supplementum I, 2003, издание на Богословския факултет при Софийския университет. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът д-р Александър Омарчевски. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1t