Пристигане на участниците за събора

Несторий пристигнал в Ефес скоро след Пасха (19 април), придружен от 16 епископи и силна охрана. Преди Петдесетница (7 юни) пристигнал св. Кирил с 50 египетски епископи (46 са известни по име). С Мемнон Ефески дошли 35 епископи от провинция Азия и 12 от провинция Памфилия. Пристигнали навреме (тоест до 7 юни) и Ювенал Иерусалимски, и Флавиан Филипийски, който на събора бил представител на Руф Тесалоникийски, както и дякон Весула, представляващ Картагенския митрополит Капреол и Африканската църква[124]. Нямало го само Иоан Антиохийски с неговата свита от епископи и легатите на папата. Докато ги чакали, епископите се срещали помежду си и обсъждали спорните въпроси. Св. Кирил направил последен опит да привлече Несторий и да го накара да се откаже от заблужденията си, съобразявайки се и с адресираното до него писмо от папа Целестин Римски от 4.V.431 година, в което папата го молел да действа внимателно и по възможност да гледа да спечели Несторий за вярата. Той влязъл във връзка с приятелите на Несторий Теодот Анкирски и Акакий Мелитински, но и това било безуспешно. Несторий оставал непреклонен. На 21 юни, 15 дни след официално обявената дата за откриването на събора, било проведено допитване между отците дали трябва да се чакат още източните епископи и папските легати, или да се пристъпи към същинската работа. Мненията се разделили на две. „За” откриване на събора се изказали около 150 епископи (в това число 19 митрополити), а „против” били 68 епископи (в това число 21 митрополити), които не се смятали за малцинство, защото гласовете на митрополитите в тяхната група били повече[125]. За да не даде повод за упреци и да не бъде в нарушение на императорския декрет, Иоан Антиохийски изпратил най-напред най-енергичните членове на свитата си, сред които блаж. Теодорит Кирски, които на 20 юни предали на св. Кирил писмото на Иоан, с което той молел да бъде изчакан още 5-6 дни[126]. Същите тези пратеници събрали около себе си немалочислената група на тези, които се изказали против прибързаното откриване на събора и заедно написали едно послание до св. Кирил и Ювенал с дата 21 юни, в което повторили молбата си да бъдат изчакани останалите от групата на Иоан Антиохийски, които вече се намирали „пред самите градски врати”[127], но Кирил не ги послушал. Кандидиан също бил за това да се изчака Иоан[128]. По въпроса защо Иоан се е забавил по пътя съществуват доста различни, на моменти противоречиви мнения[129].

Откриване на Ефеския събор и низложение на Несторий

На следващия ден (22 юни) отците се събрали в храма „Св. Мария”. Кандидиан, заедно с отците, които били против откриването на събора преди да е пристигнал Иоан, изразили своя протест. Веднага последвало възражение от страна на привържениците на св. Кирил, че те действат въз основа на императорската сакра. Тук именно Кандидиан допуснал грешка. Той прочел сакрата на всеослушание, което трябвало да стане при откриването на събора, като с това дал сериозно основание на отците да смятат събора за открит. В сакрата се казвало, че на Кандидиан се възлага ръководството и завеждането само на външната страна на събора и отците, след като изслушали с акламации императорската воля, помолили най-учтиво Кандидиан да не се намесва в богословските дебати. На него не му оставало нищо друго, освен да напусне храма. С него излезли и всички недоволни от преждевременното откриване епископи. След като напуснал, Кандидиан, в съответствие със сакрата, наредил всички монаси и миряни, дошли с епископите, да напуснат града и нито един епископ, под какъвто и да било предлог, да не напуска града, докато не приключат заседанията на събора.

След като останали сами в храма, св. Кирил, според ранга на своята катедра и дадените му от папата пълномощия да го представлява, докато пристигнат неговите легати, обявил събора за открит в присъствието на 160 епископи, като до края на заседанието броят им се увеличил и заключителният акт бил подписан от 197 епископи и 1 дякон (Весула), представител на Капреол Картагенски[130]. След откриването било констатирано отсъствието на Несторий. Било съобщено, че още привечер на предния ден той е бил официално поканен, но отговорил: „Ще помисля, и ако счета за нужно, ще дойда”. Съборът му изпратил втора писмена покана, на която той отговорил: „Ще дойда, когато дойдат и всички други епископи”. На последвалата трета писмена покана – в деня на откриването на събора – не последвал никакъв отговор, тъй като пратениците не могли да му я връчат, възпрепятствани от силната охрана около жилището му (Деяния, т. І, с. 199-202). Тогава било решено разглеждането на делото му да продължи в негово отсъствие.

Веднага след откриването на заседанието бил прочетен Никейският[131] символ като безспорна норма на Православието, после второто послание на св. Кирил до Несторий „Καταφλυαρουσι μέν” („Мене ме клеветят”) и отговорът на Несторий „Τας μεν καθ’ ημων υβρεις” („Прощавам ти твоите обиди”), което послание било осъдено като еретическо. После прочели посланието на папа Целестин до св. Кирил и третото послание на последния до Несторий „Τοũ Σωτηρος ημων” (с 12-те анатематизми). За да се установи, как понастоящем учи Несторий, съборът разпитал двама от близките му епископи – Теодот Анкирски и Акакий Мелитински, които беседвали с него само три дни преди това. Те потвърдили, че няма промяна във възгледите му[132]. След това били прочетени 12 места от съчиненията на светите отци, съответно на които били прочетени и извлечения от съчиненията на Несторий. В заключение било прочетено посланието на Капреол Картагенски. След това била произнесена и присъдата, в която се казва: „… Господ Иисус Христос, срещу Когото той (Несторий – ск. м.) изригвал хули, чрез устата на този свят събор определя да го лиши от епископски сан и отлъчи от църковно общение”[133]. Под присъдата се подписали 198 отци, като било прибавено, че към тях се присъединяват и други, така че общият им брой надвишавал 200. Било вече тъмно, когато присъдата била оповестена на народа. Ефесяните с тържествено шествие с факли приветствали осъждането на Несторий[134]. Присъдата официално била изпратена на Несторий, „новия Юда”, на клира и икономите на Константинополската църква още на следващия ден. Св. Кирил написал и специално послание до няколко представители на столичния клир: епископите Комарий и Потамон, архимандрит Далматий и презвитерите Тимотей и Евлогий. Малко по-късно бил изготвен и изпратен и официалният доклад за низложението на Несторий до императорите Теодосий ІІ и Валентиниан ІІІ. Несторий изпратил протест до императора, подписан от още 10 епископи, като молел за свикването на събор, на който всеки митрополит да бъде съпроводен само от двама епископи[135]. Кандидиан също отправил протест до императора и обявил решенията на събора за невалидни[136].

Пристигане на Иоан Антиохийски и решенията на неговия контрасъбор

На 26 юни Иоан Антиохийски пристигнал в Ефес. Отците на събора му отправили предупреждение да не влиза в общение с Несторий, защото той вече е низвергнат. Като разбрал за издадената присъда срещу Несторий, Иоан изпратил на св. Кирил и съборните отци писма с остро съдържание, обвинявайки ги, че са осъдили Несторий „без съд и следствие”. Той съставил и един доклад до Кандидиан, в който не признавал председателството на св. Кирил и го обвинявал в ариански и аполинариански заблуди заради анатематизмите; обвинявал и Мемнон Ефески, че е заел катедрата си с насилие, а други от епископите призовавал да се разкаят, като ги обвинявал в магьосничество. Той известил съборните отци, че е свикал свой събор (така наречения conciliаbulum), на който, без да влиза в общение с Несторий, след като изслушал сакрата на императора и доклада на Кандидиан за първото заседание на Ефеския събор, низвергнал св. Кирил и Мемнон като главни водачи на това противозаконно деяние, а другите отци обявил за лишени от общение, докато не се покаят. На всички юридически пропуски и недостатъци на първото заседание на Ефеския вселенски събор Иоан отговорил с напълно противоканонично действие – св. Кирил и Мемнон дори не били призовани на съд. Под това определение се подписали 43-ма епископи[137] (без Несторий), които имали формалното право да се наричат „Свети събор на диоцез Ориент (тоест Сирия) и провинциите: Витиния, Писидия, Пафлагония, Кападокия Втора, Европа, Родопи, Тесалия и Дакия”. На тяхна страна застанал и Кандидиан. Присъдата била изпратена на св. Кирил и другите отци, а до императора било отправено подробно послание, с което го уведомявали за своите действия и за причините за закъснението си. Послания били изпратени и на константинополския клир, народ, сенат, и на императрицата[138]. Като получили присъдата на източните епископи, св. Кирил и Ефеският събор обявили Иоан за отлъчен. След отлъчването на Мемнон източните епископи, от своя страна, се опитали да поставят друг епископ на негово място, но не били в състояние да стигнат до храма[139]. Грешка на отците от Ефеския събор било тяхното решение, след като научили за определението на събора на източните епископи, да отслужат тържествена св. литургия в неделята (28 юни), без да се съобразяват с молбата на Кандидиан да не прибързват, преди спорът окончателно да бъде решен. Дотогава никой от пристигналите в Ефес епископи не бил служил литургия, а това вършели презвитерите. По този начин съборните отци показали пълно презрение към определението на събора на Иоан и сами, бидейки вече отлъчени от неговия събор, съгласно каноническите разпоредби се изложили на лишаване от сан[140].

Послание на императора

След като се стигнало до такова пълно разделение, погледите и на двете страни били отправени към Константинопол. Императорът получил първо доклада на Кандидиан за заседанието на Ефеския събор от 22 юни и без да знае за пристигането на Иоан и деянията на неговия събор, изпратил по сановника Паладий грамота, с която обявявал заседанието от 22 юни за невалидно и нареждал съборните заседания да бъдат открити след пристигането в града на Иоан, като повтарял заповедта си: никой от епископите да не напуска Ефес преди края на събора, и отново забранил частната кореспонденция между съборни членове и столицата[141]. Тези две забрани били стриктно спазвани от Кандидиан, поради което и документите от първото заседание (22 юни), изпратени от св. Кирил, не пристигнали навреме в столицата. Те били изнесени с хитрост, като били скрити в кухата тояга на един просяк. Посланията на източните епископи, които съдържали решенията от първото заседание на техния събор и присъдите над св. Кирил и Мемнон, били изпратени с помощта на Кандидиан. И така, когато грамотата на императора (от 29 юни) пристигнала в Ефес, тя не отразявала динамично променящите се обстоятелства и не задоволявала интересите на нито една от двете враждуващи страни, всяка от които смятала своите решения за напълно канонични. В защита на св. Кирил пред императора се обявил екзархът на столичните манастири[142] архимандрит Далматий, известен със светия си живот, който от 48 години не бил напускал своя манастир. В тържествената процесия той се отправил в двореца и разкрил на императора истинското положение на нещата в Ефес. Това направило силно впечатление на Теодосий и той решил да изслуша представители на двете страни. От страна на св. Кирил това били двама епископи, а от страна на Иоан – комит Ириней[143]. Тогава императорските дипломати предприели следния ход: дали вид, че императорът не знае за настъпилото разделение, а само за решенията, приети в Ефес. След като изслушали аргументите на спорещите, те поставили въпроса на обскъждане в консисториума и императорът издал нова сакра[144], с която отново свиквал всички (дори отсъстващите като Целестин Римски и Руф Тесалоникийски, както и починалите, например Августин Ипонски), на нов събор. В тази сакра той потвърждавал низвергването на Несторий, св. Кирил и Мемнон и приканвал отците в дух на мир да пристъпят към по-нататъшна работа. Тази сакра била изпратена по comes sacrarum largitionum (министъра на финансите) комит Иоан, който пристигнал в Ефес в началото на август 431 г. и поел поста на официален императорски пълномощник[145].

Пристигане на папските легати и продължаване на Ефеския събор (второ и трето заседания)

На 10 юли, след пристигането на папските легати, било открито ІІ заседание на Ефеския събор в сградата на Ефеската митрополия. Легатите на папата закъснели, защото били задържани от бурите и ветровете по пътя. Те донесли посланието на Целестин до събора, а също и по едно послание от него до император Теодосий и св. Кирил[146]. Посланието на Целестин до събора било прочетено първо на латински от нотария (секретаря) на легатите Сириций, а после в превод на гръцки – от най-старшия сред нотариите – презвитер Петър. То било посрещнато с гръмко одобрение от членовете на събора, защото текстът му бил в пълно съгласие с произнесената от събора присъда, осъждаща Несторий и неговото учение. След това Теодот Анкирски предложил на папските легати да се запознаят и проучат внимателно протоколите от първото заседание (22 юни), за да се убедят, че стореното е в пълно съответствие с вярата, изложена от Целестин в неговото послание[147]. С това приключило ІІ съборно заседание.

На другия ден (11 юли) било открито ІІІ заседание на събора в сградата на Ефеската митрополия. На него папските легати заявили, че са се запознали подробно с протоколите от І заседание и намират всичко, извършено там, за „обсъдено канонически и по църковните правила”. Те помолили, както е редът, макар и да било може би излишно, да се прочете отново определението на І заседание за низвергването на Несторий, което и направил презвитер Петър. След това говорил папският легат презвитер Филип, който заявил, че счита осъждането на Несторий за канонически правилно и заради това, че след трикратна покана не се явил пред събора. Разбира се, той не пропуснал да възвеличи авторитета на папата и Римската катедра. След него говорили и другите двама легати[148], представители на Западния събор – епископите Проект и Аркадий, които също потвърдили правилността на присъдата и тържествено положили подписите си под нея. Било изготвено донесение от римските легати до императора, което било изпратено по дякон Евтих[149], а съборът изпратил послание[150] до клира и народа на Константинопол за осъждането и низвергването на Несторий, подписано от св. Кирил, легатите, Ювенал, Мемнон, Фирм Кесарийски и други от първенците на събора (общо 10 подписа) със забележката, че понеже осъждащите Несторий са над 200, те се задоволяват само с тези подписи.

По-нататъшна дейност на събора (IV-VII заседания)

На 16 юли било открито ІV заседание на събора в храма „Св. Мария”. На него била представена жалбата[151] на св. Кирил и Мемнон против незаконното им отлъчване от събора на източните епископи, прочетена от дякон Исихий. В нея св. Кирил и Мемнон искали Иоан да бъде призован на събора, за да могат те да се защитят, а той да даде отчет за тази своя „дръзка постъпка”. По предложение на Акакий Мелитински при Иоан Антиохийски били изпратени Архелай, епископ на град Минд (в Кария), Павел, епископ на град Лапа (на остров Крит), и Петър, епископ на град Паремвола (в Трета Палестина), за да го призоват на събора да даде обяснения за незаконните си действия. Както личи по техния доклад, те въобще не били допуснати до Иоан от стражата му[152]. Тогава по предложение на Ювенал Иерусалимски били изпратени Тимотей, епископ Термиски и Евдокиадски, Евстатий, епископ Ломикийски, и Евдоксий, епископ Хоматски (в Ликия), за да го призоват повторно, според каноническите правила. Тези пратеници също не били приети от Иоан, като им отговорили, че няма да дадат отговор на хора, отлъчени от тях. Тогава св. Кирил помолил събора да се произнесе, че присъдата, издадена срещу него и Мемнон, е невалидна и да призове за трети път Иоан вече на „законен и справедлив съд по каноните”[153]. В същия смисъл се изказал и Мемнон, след което съборът решил да доведе станалото до знанието на императора, а Иоан да бъде призован за трети път и ако отново откаже да се яви, да бъде съден задочно според каноните[154]. С това приключило ІV заседание на събора.

На 17 юли било открито V заседание на събора в храма „Св. Мария”. На него св. Кирил, след като анатемосал ученията на Аполинарий, Арий, Несторий и всички други ереси, помолил събора да призове за трети път Иоан Антиохийски. Съборът решил да натовари с тази задача Даниил, епископ Колонийски, Комод, епископ Триполски (в Лидия), Тимотей, епископ Термски (в Хелеспонт) и нотария Мусоний, които трябвало да предадат на Иоан, че докато не се яви пред събора, е лишен от сан и ще бъде съден по каноните[155]. На пратениците било отговорено, че призованите не искат да имат никакви връзки със събора, преди да пристигне решението на императора, на когото били писали. Тогава съборът решил, че щом Иоан, въпреки че е предупреден и знае за какво го викат, не се явява, той няма никакви оправдания и трябва да бъде съден. Съборът решил „да бъдат вече отлъчени от църковно общение Иоан и участващите в неговите постъпки (още 34 епископи – скоби мои); да нямат те никаква власт, принадлежаща на свещеническия чин, посредством която те биха могли да вредят някому, или пък да принасят полза, дотогава, докато, разкайвайки се, не изповядат своето заблуждение; при това, нека те знаят, че ако веднага не направят това, то ще навлекат на себе си окончателен съд по каноните…” След това в определението се казва, че присъдата срещу св. Кирил и Мемнон трябва да се смята за нищожна. Това решение било подписано от Ювенал, легатите и всички останали епископи на събора (св. Кирил и Мемнон, като участващи в спора, нямали право да го подписват). Било изпратено донесение до императора и послание до папа Целестин[156].

На 22 юли било открито VІ заседание на събора в Ефеската митрополия. На него била разгледана жалбата на презвитера и иконом на Филаделфийската църква Харисий за това, че когато някои еретици-четиринадесетници[157] от провинция Лидия искали да преминат към Православието, при тях отишли двама презвитери-несториани от Константинопол и ги заставили да подпишат някакво изложение на нечисти догмати, съставено във вид на символ, с което те изпаднали в друго заблуждение. Харисий протестирал против това своеволие, като прилагал този символ и подписите на приелите го[158]. След като на събора били прочетени онези 12 места от светите отци, четени и на първото заседание против Несторий, било прието следното определение: „Не се позволява на никой да произнася или пише и налага друга вяра, освен определената от светите отци със Светия Дух, събрали се в Никея, а който дръзне или състави друга вяра, или произнесе, или предлага на желаещите да се обърнат към познание на вярата от езичеството или от юдейството, или от която и да е ерес, то такива, ако те са епископи или клирици, да бъдат отлъчени – епископът от епископство, клириците от клира, а миряните да се предадат на анатема”. Подобно наказание било определено и за този, който мисли или учи като Несторий. После били прочетени извлеченията от книгите на Несторий, четени и на първото заседание. Това определение било подписано от всички епископи на събора (194 подписа). Така категорично бил потвърден авторитетът на Никейския (не Никео-Цариградския[159]) символ на вярата.

На 31 юли било открито VІІ заседание на събора в храма „Св. Мария”. На него било разгледано донесението на кипърските епископи Ригин, Зинон и Евагрий, прочетено от Ригин, епископ на Констанция (на остров Кипър). В него кипърските епископи молели събора да утвърди независимостта на тяхната църква от Антиохийската катедра, чийто епископ се стараел да я подчини на своята власт. Представените от тях аргументи не били напълно очевидни и основателни, затова и постановлението на събора[160] било в условна форма: ако се докаже, че кипърци са се ползвали с независимост, то нека те се ползват от нея и в бъдеще. Така независимостта на Кипър в църковно отношение станала факт. Трябва да се отбележи, че кипърските епископи на събора са били на страната на св. Кирил, което не е било без значение, особено щом претенциите им били насочени срещу противника му Иоан Антиохийски. След това съборът изработил 6 правила, изпратил едно послание до събора в провинция Памфилия, издал съборно определение против месалианите, изслушал молбата на Евпрепий, епископ на Аркадиопол и Виза, и на Кирил, епископ на Цела и Галиполи, против техния митрополит Фритила Ираклийски и постановили, че в Тракия един епископ се назначава за два града. Т. нар. 7-мо и 8-мо правила не получили формална санкция заради арестуването на св. Кирил и Мемнон след пристигането на комит Иоан[161].

Арестът на св. Кирил, Мемнон и  Несторий

В първите дни на август, след продължително и тежко пътуване, в Ефес пристигнал комит Иоан с инструкции от императора и с надеждата да примири враждуващите страни. На следващия ден след пристигането си той наредил всички епископи да се съберат в дома му, като бил определен и редът на пристигането, за да не станат сблъсъци между враждуващите страни. Когато се събрали, започнали спорове. Виждайки Несторий, привържениците на св. Кирил настояли той и източните епископи да напуснат. Последните, от своя страна, искали св. Кирил да напусне, защото бил отлъчен от тях. Мемнон отсъствал, като се извинил с болест. В крайна сметка, след като св. Кирил и Несторий били изведени, комит Иоан с убеждение и сила едва успял да принуди епископите да изслушат императорския рескрипт, в който се потвърждавало отлъчването на Несторий, св. Кирил и Мемнон. Докато източните епископи го посрещнали с възгласи на одобрение, то отците на Ефеския събор започнали да протестират против незаконното отлъчване на св. Кирил и Мемнон. За да прекрати смутовете, комит Иоан наредил на Кандидиан да вземе под стража Несторий, а на чиновника Яков – да задържи св. Кирил. На Мемнон той съобщил за отлъчването чрез протодякона на Ефеската църква. След като Мемнон сам се явил пред него, комит Иоан го поставил под стража заедно със св. Кирил. Иоан имал поръчение да изиска от двете страни писмено изложение на вярата. Източните епископи се съгласили, а съборните отци отказали и в крайна сметка отново нищо съществено не било постигнато. По това време при императора постъпила молбата на Несторий да бъде освободен от поста и да му бъде разрешено да се завърне в манастира „Св. Евпрепий” в Антиохия, което му било разрешено и на 3.ІХ.431 г. той напуснал катедрата с почести[162]. В Антиохия Несторий останал до февруари 435 г., след което бил заточен в Петра – Арабия, а оттам в един оазис в Египет, където написал своята апология „Книга на Ираклид от Дамаск”. След това той избягал в Панопол, а после в Елефантина в Тиваида, където умрял не по-рано от 451 година[163]. На 30.VІ.435 година бил издаден императорски едикт срещу несторианите.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „В търсене на истината – продължение 6″, който трябва да се активира)

________________________________________

*Публикувано в списание Богословска мисъл, Supplementum I, 2003, издание на Богословския факултет при Софийския университет. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[124]. Коев, Т., Op. cit., с. 120-121.

[125]. Болотов, Op. cit., с. 199. ср. Глубоковский, Op. cit., с. 86.

[126]. Поснов, Op. cit., с. 407; ср. Снегаров, Ив. Op. cit., с. 253. Преди това Иоан бил изпратил друго подобно писмо.

[127]. Глубоковский, Op. cit., с. 85.

[128]. Болотов, Op. cit., с. 205.

[129]. Поснов, Op. cit., с. 407; ср. Болотов, Op. cit., с. 196; 203; 205; Робертсон, Op. cit., с. 417; Глубоковский, Op. cit., с. 85; Малицки, Op. cit., с. 69.

[130]. Деяния, т. І, с. 234.

[131]. А не Никео-Цариградския символ; ср. Поснов, Op. cit., с. 408; Коев, Т. Op. cit., с. 121-122.

[132]. Текста на разпита вж. в Деяния, т. І, с. 223-224.

[133]. Текстовете на материалите по делото и присъдата вж. в Деяния, т. І, с. 223-241.

[134]. Болотов, Op. cit., с. 206.

[135]. За основанията на Несторий да протестира, както и за допуснатите юридически грешки при осъждането му вж. Болотов, Op. cit., с. 208.

[136]. Текстовете на тези документи вж. в Деяния, т. І, с. 241-248.

[137]. Текста на това определение вж. в Деяния, т. І, с. 259-261; ср. Глубоковский, Op. cit., с. 86-89, където авторът подробно описва мотивите за този акт.

[138]. Текстовете на тези документи вж. в Деяния, т. І, с. 261-265.

[139]. Хрисостом, Op. cit., с. 36.

[140]. Болотов, Op. cit., с. 210-211.

[141]. Текста на посланието вж. в Деяния, т. І, с. 312-313.

[142]. За тази титла и за дейността на Далматий подробно вж. у Марен, Константинопольское монашество (330-898 г.), с. 98-99; 114-116.

[143]. По него било изпратено тяхното послание до императора. Текста му вж. в Деяния, т. І, с. 309-312.

[144]. Текста вж. в Деяния, т. І, с. 320.

[145]. Болотов, Op. cit., с. 212-213.

[146].Текстовете на посланията вж. в Деяния, т. І, с. 266-271.

[147]. Хрисостом, Op. cit., с. 38.

[148]. Текста на речите им вж. в Деяния, т. І, с. 273-274.

[149]. Текста на донесението вж. в Деяния, т. І, с. 275-276. В него те молят императора за разрешение да бъде избран нов архиепископ на Константинопол.

[150]. Текста на посланието вж. в Деяния, т. І, с. 276-277.

[151]. Текста на жалбата вж. в Деяния, т. І, с. 278-279.

[152]. Деяния, т. І, с. 279-280.

[153]. Ibid. с. 281.

[154]. Ibid. с. 282.

[155]. Ibid. с. 284.

[156]. Ibid. с. 285-291.

[157]. Това били ариани, които празнували Пасхата заедно с юдеите на 14 Нисан.

[158]. Текста на жалбата и на „символа” вж. в Деяния, т. І, с. 295, 302.

[159]. Лебедев, Op. cit., с. 176.

[160]. Текста вж. в Деяния, т. ІІ, с. 8.

[161]. Болотов, Op. cit., с. 216-219; ср. Поснов, Op. cit., с. 412.

[162]. Текста на декрета вж. в Деяния, т. ІІ, с. 120.

[163]. Altaner, B. Patrology, p. 393.

Изображение: авторът д-р Александър Омарчевски. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1B