Професор протопрезвитер Николай Шиваров

6.„Тъмнина се разстилаше над бeздната“ (стих 26). Обикновено тези думи се изясняват в смисъл, че свещеният автор с тях доопределя хао­са като бездна. При досегашните на­учни познания това изглеждаше ка­то единствено възможно: праматерията в нейното хаотично състояние е цяла безкрайна бездна. Тя не под­лежи на описание. Поради това св. Василий, когато оборва твърдението на еретици, че тъмнината и бездната са зли сили[43a]“, твърде пестеливо обяснява, че бездната е водни маси, в чиято дълбочина не би могло да се проникне. Тя не е някакво множест­во противни сили, тъй като и тъмнината не е някаква първоначална зла сила. Нямат личностно битие, а при това „тази тъмнина не е съществувала като субстанция, но беше само едно състояние във въздуха, предизвикано от липсата на светлина[44]„.

Обогатена с нови познания в отго­вор на заложбите в образа Божи на човека и в изпълнение на поставените задачи от Твореца (Битие 1:27, 2:15, 19), съвременната космология предлага нови възможности за проникване по-дълбоко в смисъла на библейския текст. Както се отбеляза, и двете главни космологически тео­рии в нашата съвременност имат свои слабости и затруднения. За да бъдат избегнати изследователските търсения, се стигна до една нова, необикновена теория, създадена и поддържана от известни учени. В 1962 година Robert Fuller и John A. Wheeler, съоткривател на водородната бомба, посочват, че отговорът на загадката е в съществуването на super-space (Superraum, суперкосмос, суперпро­странство). За съществуването му се съди само по признаци, но би трябвало навсякъде да има възможности за влизане и излизане от тази огромна област – също и в краищата на слънчевата система. Този сюпърспейс е вечен и дори служи като заден план при преминаването от един „илем“ в друг. Естеството му е не­уловимо[45]. В него всички класичес­ки закони за пространство и време се разрушават, не съществуват повече[46]. През 1970 година, въз основа на уловени гравитационни вълни във вид на импулси от различни части на галактиката, Джозеф Уебър (Jo­seph Weber) достига до заключението, че са изчезнали звезди от космо­са[47]. Ако това се случва ежедневно, то светът не е стар 150 милиарда години, както се приема, Млечният път (от който сме частица) е на 270 милиона години, а не на 10 милиарда, и земята също не е по-стара от 270 милиона години, а не е 4,5 милиарда[48]. В такъв случай изниква въпросът, би ли имало достатъчно време дори за развитието на динозаврите, да не говорим за еволюция до човека?

Съгласно сегашните разбирания във физиката и специално съобразно закона за съхраняване на материята, в света в различно време би трябвало да има приблизително същото коли­чество материя. Изчезване на материя в черните дупки би нарушило това равновесие. Затова Робърт Хйелминг (Robert Hjellming) предлага да се приеме, че съществуват и „бели дупки“, през които влязлата вече материя в сюпърспейса би трябвало да излиза отново в нашия космос[49].Следователно би трябвало да има връзки, вход и изход от нашия кос­мос в сюпърспейса и от сюпърспей­са към нашия. Те се сравняват от поддръжниците на теорията образно с дупки от червеи и стените им са изградени от така наречените геони. Засега те не може да се видят, докоснат. Тук не е необходимо да се навлиза в подробности във връзка с проблема за геоните и техните свойства[50]. Не­ка се отбележи само, че „тяхната природа и държане са основата на модерна „геометродинамика^“, геометрията на извитото „празно“ про­странство или динамиката на самата геометрия[51]„.

Идваме и до една съществена черта на сюпърспейса, според Уйлър и неговите колеги. В сюпърспейса не съществува времето. Часовник не би измервал там никакво време. Всич­ки събития в сюпърспейса стават едновременно. В него има, така да се каже, вечно съвремие. Определе­ния като „преди“, „след“ и подобни загубват смисъла си[52]. И още нещо. В сюпърспейса би трябвало да има десетократно повече маса, отколкото в нашия космос. Следователно притежаващите маса тела остават „затворени“ в него. Но дали този сюпърспейс не прилича на оживена улица, в която се появяват хора и изчезват през странични улички[53], само че с идваща и излизаща материя и оставащото е константно? Наистина всичко е в границите на предположенията, но не е обикновена фантастика. Теорията е разработена въз основа на научни данни и от именити учени.

„Смазаната“ материя може да преминава в сюпърспейса, ако той действително съществува, както се твърди. Остава голям проблем, би ли могло в своите пътешествия човек да преминава един ден през сюпърспей­са и се озовава бързо и ефикасно на съвсем далечни разстояния, както това става вече в редица филми. Би могло да се отбележи, че редица уче­ни като Margaret Burbidge, Игор Д. Новиков, James М. Bardeen, откривателят на „омега-минус“ частиците Juval Ne’eman и други са изработили модели, според които колапсът на звездата не завършва със „смазване[54]“. От своя страна Томъс Го­улд счита, че съществува цяла систе­ма на свързани космоси[55]. Но след тези сведения „нека оставим външното на външните, които сами да спо­рят за това, а ние да се върнем към нашето църковно слово“, както каз­ва св. Василий Велики във връзка с въпроса за съществуване на много небеса[56].

7. Във връзка с тази нова теория неволно се появяват асоциативно мисли относно казаното в Битие 1:2: „Тъмнина се разстилаше над безд­ната“. Изниква интересният въпрос, дали тук не се изтъква, например, че и сюпърспейсът е Божие творе­ние? Не се ли визира с думите „тъм­нина“ и „бездна“ онова, което съвременните ни физици и астрономи наричат „черна дупка? Положителният отговор на тези въпроси би бил в хармония с основното библейско схващане, че Бог е Творецът на всичко. В древност понятието „невидим“ е било равнозначно на „духовен“. Днес след вековна употреба на микроскопи, включително напоследък и на електронни, и на най-усъвършенствани телескопи, и на сателитни сонди, напуснали дори грани­ците на слънчевата система, поня­тието „невидим“ има вече и нова се­мантика. То означава не само „ду­ховен“, но се употребява и за нещо, което има естество различно от оно­ва на известната ни материя. С дру­ги думи изразът „тъмнина се разстилаше над бездната“ би утвърждавал, че и сюпърспейсът е действително Божие творение.

8. „В начало Бог сътвори…“ Имайки пред очи изясненото дотук, нека се върнем при първите думи на битиеписателя. Кога е това начало? Колко време е изминало от него? В Стария Завет не е налице хроноло­гия, на каквато сме свикнали ние, тоест тъй наречената „абсолютна хро­нология“. Наистина, посочват се години от живота на библейски патриарси (срв. Битие 17:1), има дори родословна таблица, в която са отбелязани годините на отделните родоначалници. В нея са приведени дори годините на някои от тях, когато се ражда един или друг техен потомък (срв. Битие 11:10-32). В по-късно време се поместват датировки по из­минали години от възцаряването на владетел (срв. 4 Царства 16:1; 12:6 и други), по известно по онова време земетресение (Амос 1:1) и други. Подобни са начините на датиране в онази далечна епоха и в другите близкоизточни страни. Затова изграждането на една хронология, отговаряща на съвременното ни научно ниво, е трудно. Нека бъде само припомнено, че бележитият вавилонски цар Хамурапи е поставян от асиролозите отначало в XXIII-ти век, впоследствие до около 1940 година  – в XX-ти век, а след това – в XVIII-ти век преди Христа, като оставим настрана, че сред учените няма единство в датирането през XVIII-XVI-ти век[57].

Поради изтъкнатите причини в областта на библеистиката и в историята на древния Близък Изток числото на научните опити за реконструкцията на хронологията е голямо. Професор Николай Никанорович Глубоковски наброява до 200[58]. Но те обикновено включват в изчисленията си и системите си вре­мето след приключване на Творението, тоест след появата на така наречения homo sapiens. Добре е известно, че според една еврейска система от Творението до Иисус Христос са из­минали 4004 години, според александрийското (християнско) изчисление – 5500 години, а според византийското – 5508 години и че последното е било най-често в употреба у нас след покръстването на нашия народ.

Прочетете още „Екзегетическият метод в св. Василиевия „Шестоднев“ и актуализирането му днес – продължение и край*“ →