Христо Попов

Пророк Авакум (от еврейски борец) в своята книга не указва – откъде бил и кога пророчествал. Остава да се правят за това заключения от някои места на неговата книга. От надписа, който пророкът поставя в края на своята молитвена песен: “на началника на хора, за съпровод на музикалните струнни оръдия” (еврейска Библия 3:19), се вижда, че той по рождение принадлежал към Левийното коляно и бил от числото на длъжностните лица при богослужбеното храмово пение. Своето служение прекарал в Юдейското царство: пълното негово мълчание за Израилското царство дава основание да се предположи, че той е пророчествал вече след разрушение на това царство. В своята книга (1:5-6) пророкът говори за нашествието на халдейците като за народ нов, който юдеите още не са виждали, но ще го видят в земята си даже съвременниците на пророка (во дни ваши); ще рече, Авакум пророчествал преди 606 година, когато за пръв път халдеите се явили в Юдея при Йоаким, Йосиевия син. В 4-та книга Царства 21:10-15 се говори, че Бог в царуването на Манасий чрез своите пророци застрашавал юдеите с нашествие от неприятелите (разбират се халдеите). От пророците, които най-първо нарекли халдеите врагове на евреите, на нас е известен Авакум; вероятно, него, именно и трябва да подразбираме в числото на пророците, предсказали на Манасий за бедствието, което щяло да постигне неговото царство. Ако е така, то пророк Авакум бил по-млад съвременник на пророк Наум и неговото служение се пада на втората половина отт царуването на Манасий (678-643). Паметта на св. пророк Авакум се празнува на 2 декември. 

Цел на Авакумовото пророчество и език на неговата книга

Положението на юдеите в царуването на Манасий било твърде печално: жестокостта, грабителството, насилието, враждата, раздорите не могли да бъдат изкоренени от покаялия се и върнал се от плена Манасий; пророците предсказвали нови бедствия на народа и при това, страшни (4 Царства 21:10-14; 2 Паралипоменон 33:10-18), въпреки утешителните думи на пророк Наум, че Асур няма повече да притеснява Юдея. Народът, естествено, излязъл от търпение, роптаел против своята съдба, порицавал божествения промисъл и със страх гледал на бъдещето. Оттук, целта на Авакумовото пророчество била – да установи правилен възглед върху непостижимите пътища на Божия промисъл, да укаже, че Бог допуска на нечестивите само временно да имат превъзходство над благочестивите, но никога не оставя нечестивите ненаказани, поради което и бедствията на праведните са временни. Праведниците, благодарение на своята вяра, ще останат живи при всякакви изпитания, а нечестивите ще загинат, подобно на халдеите.

Езикът на книгата се отличава с краткост, точност и живост на образите, така че, от литературно гледище, тя принадлежи към числото на най-бележитите библейски писания. Критиците на свещения текст не намират достатъчно думи да възхвалят величието, простотата и поразителността на Авакумовите изображения. Особено величествена и силна е в еврейската Библия съдържаща се в 3-та глава песен, която 70-те превели не съвсем ясно и точно.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е: неправедният, беззаконникът ще погине, а праведният чрез своята вяра ще бъде жив. Тази мисъл е разкрита в три глави: в първите две глави тя се разкрива във форма на разговор между Бог и пророка, а в 3-тата – във форма на молитва или песен от лицето на пророка.

Пророкът се оплаква против царуващите в народа развала и угнетяване на праведните от нечестивите и пита – докога ще се продължи такъв порядък. На това Бог отговаря, че Той ще извърши над народа съд чрез халдеите, които унищожават всичко на своя път и събират пленници като пясък. След като проявят жестокост и насилия и удържат победи, те (халдеите) ще се възгордеят и ще започнат своята собствена сила да считат за Бог. Но у пророка, след получаване този отговор, се родило ново недоумение – защо Бог допуска да накаже евреите, именно чрез халдеите, когато последните са по-виновни от евреите: те са жестоки, надменни, нечестиви и подобно на рибари, ловят народите в своите мрежи. Нима Бог не може да сложи край на едно зло иначе, освен чрез друго по-голямо зло (глава 1-ва)?

След известно време, пророкът, който с напрегнатост очаквал отговор, получава повеля да запише отговора с ясни букви на скрижали, за да може четящият скоро да прочете, именно: “към съмняващия се няма да благоволи Моята душа, а праведният чрез вярата си ще бъде жив”. Заедно с това Бог научава пророка, че враговете (халдеите) в свое време ще бъдат жестоко наказани и погубени за своите злодеяния: нито техните крепости, нито пък техните златни бездушни идоли ще могат да ги защитят, защото Бог не е в тях, а в Своя свят Иерусалимски храм обитава (глава 2-ра).

Пророкът, доведен в ужас от откровението за бъдещето, се обръща към Бог с молитва, в която изобразява безпределното Негово всемогъщество и изразява готовност без униние да посрещне предстоящите бедствия. Той моли Бог да помилва евреите, както някога помилвал техните прадеди, като ги спасил от египетското робство и като направил велики чудеса при въвеждането им в Обетованата земя. Пророкът предвижда бъдещата съдба на своите съвременни съотечественици, разоряването на Юдея, но заедно с това изразява надежда за спасение от Бог; макар неприятелят да опустоши всичко, да отнеме плодовете, хляба, стадата, но пророкът спокойно всичко ще посрещне, защото вярва в Бог на своето спасение и в Него намира радост и веселие (глава 3-та).

Глава 1-ва, стих 11-ти. От еврейски ще се преведе: “тогава неговият дух (на халдейския народ или на вавилонския цар) ще излезе от пределите си, ще мине чертата (на справедливостта) и ще съгреши, като направи своето могъщество свой бог”, тоест вавилонският цар, след като пороби царства и народи, разруши Юдейското царство и се прослави чрез победи, извънмерно ще се възгордее и вместо да благодари Богу за даруваните могъщество и слава, сам себе си ще обяви за Бог и ще обоготворява своята сила.

Глава 2-ра, стих 1-ви. На стражи моей стану – пророците стоели на стража, когато се отделяли от всичко земно, бодърствали духом, очиствали ума и сърцето си и в молитвено състояние, се издигали на някаква височина, като че ли на камък, на духовна крепост; в такова състояние те очаквали божествено откровение, внимавали, кога лъч от Божията светлина ще проникне в техния ум, ще ги озари и какво ще им каже Бог в техния дух. Что отвещаю на обличение – какво трябва да отговоря на онези, които недоумяват за пътищата на Божия промисъл и като че ли, протестират против Божиите разпоредби. От тези думи ясно се вижда, че въпросите и недоуменията, с които пророкът се обръща към Бог, били не негови, а на народа.

Стих 3-ти. Божието откровение трябва да бъде написано на дъска, защото съдържащото се в него пророчество се отнася към бъдеще време и скоро няма да се изпълни. Апостол Павел думите на този стих “идый приидет и не умедлит” отнася към Иисус Христос, Който ще дойде и няма да закъснее да въздаде на всички вярващи (Евреи 10:37).

Стих 4-ти. Пророчеството, изказано от Бог чрез пророк Авакум, непременно ще се изпълни, макар и не скоро. Поради това, всеки търпеливо, със спокоен дух, с истинска, жива, твърда, непоколебима вяра трябва да очаква неговото изпълнение. Нашата вяра в Бог дава живот на нашия дух, защото вярата е, която нас приближава до Него, съединява ни с Източника на духовния живот. Твърдо вярващият в Бог човек при никакви обстоятелства не се смущава, във вярата той намира разрешение на всички жизнени въпроси и с тази вяра сам живее. На пророк Авакумовите думи “праведник от веры жив будет” апостол Павел основава своето учение за благодатно оправдание чрез вярата в Спасителя, без делата на закона (Галатяни 3:11, Евреи 10:38). Според Апостола, Авакум пророчествал, че в царството на Месия за спасението се изисква жива, истинска вяра; само при такава вяра Бог дарява оправдание и спасение всекиму – и на евреина, и на халдееца. Думите на пророк Авакум могат да бъдат приложени не към отделни само личности, но и към цели народи. Историята показва, че невярващите народи изчезват от лицето на земята, а устойчиво е само обществото от вярващите – църквата.

Глава 3-та. Надписание. Молитва Авакума пророка с песнию – молитва, която трябва да се пее под акомпанимент на музикални инструменти.

Стих 2-ри. Според някои тълкуватели, думите “посреде двою животну” указват на полагането на Иисус Христос в ясли (Лука 2:7). Но в еврейската Библия тези думи ги няма.

Стих 3-ти. В еврейската Библия, вместо “Бог от юга приидет и святый из горы приосененныя чащи”, стои: “Бог идва от Теман и Светият от планина Фаран”, което е сходно с Второзаконие 32:2. Град Теман и планина Фаран били съседни със Синайската планина. Тук пророк Авакум напомня на юдеите, че, както някога Бог бил милостив към техните прадеди, като им давал закон на Синай, вършел чудеса и ги спасявал от враговете, така и в бъдеще, когато настъпи определеното време, Той отново ще дойде, като че ли от Синай, от Теман и от Фаран, ще ги спаси от робство и отново ще ги въведе в Обетованата земя – в царството на Месия. Под “горы приосененныя чащи” – от планината със сенчеста дъбрава – Православната църква разбира Божията майка, която е планина от добродетели, осенена от Светия Дух (Канон на Рождество Христово и Неделя Вайя, ирмос 4-ти), а думите “покры небеса добродетель” отнася към Христос (Ирмос 4-ти на Сретение).

Стих 13-ти. Под “помазанныя” църквата разбира християните (канон на Петдесетница, 4-та песен). По такъв начин, пророк Авакум предсказва за спасението на хората (за влизането им в Христовата църква) чрез вяра в изкупителните заслуги на Иисус Христос, без делата на закона, тоест без своите лични дела, без да се надява на своите сили.

Тази молитвена песен на пророк Авакум съставя основа на 4-тата песен от църковните канони.

___________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Авакум, на руски език и св. пророк Авакум (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMx