Екзегетическо изследване и тълкуване
Продължение (Псалом 15:17)
Псалом 15
Иван Спасов Марковски
Псалом 17
Псаломът представлява благодарствена песен на Давид след неговите големи победи. Възхвалява се Божията помощ и се разказва за чудното спасяване на Давид. Говори се за неговото коректно благочестие и затова той ще има успех във войната особено при обсаждане на градове.
Надписа на псалома е доста обширен, подчертано е авторството на Давид, и то гласи:
1-ви стих: На началника на хора. Псалом на Давид, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете и на всичките му врагове и от ръката на Саул.
И той каза: 2-ри стих: “Ще те възлюбя Господи, крепост моя!”, 3-ти стих: “Господ е моя твърдина, мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; на Него се уповавам; Той е моя щит, рог на спасението ми и мое убежище”.
За да разберем правилно този псалом, трябва да си припомним за последните години на Давидовия живот, когато той водил усилена борба както с вътрешни врагове, най-вече с неговия син Авесалом, а така и с външни врагове, преди всичко с филистимци, сирийци, идумеяни, амонитени и моавитяни; с тях имал стълкновение и ги надвил.
Във втората книга Царства има някои стихове различни в сравнение с псалома, това са само малко изменения на думи и изрази; повече стихове са напълно еднакви. Номерацията напълно съвпада и в двата текста, именно 51 стиха.
Вторият стих: “Ще те възлюбя Господи, крепост моя”! Този стих липсва в 2 Царства 22-ра глава. Според Дум той е прибавен отпосле към псалома или като литургична прибавка или е цитат, взет от историята на Давид. Но това не може да се приеме, защото тези думи имат естествена връзка със съдържанието на псалома. Дълбоката сърдечна любов на Псалмопевеца към Господа се мотивира в целия псалом, като се посочва, какво е бил Яхве за Давид и какво е сега.
В 3-ти стих са изброени всички изрази, думи и образи, за да се подчертае, че Бог е негов пазител и защитник. Изразът “рог на спасението ми” е фигуративен, и думата рог (керас, керен), която се среща на много места в Писанието, значи сила, средство за отбрана, както си служат рогатите животни, когато биват нападнати. Всичките останали съществителни в псалома имат едно и също значение: да покажат Господа като Спасител.
4-ти стих
В този стих се изразява увереността, че когато Давид призове Яхве, Той ще го избави от враговете. В 2 Царства вместо “достойния за поколение” е казано “всехвалния”, достойния за възхвала. И двата израза са близки по смисъл.
5-ти и 6-ти стих
“Смъртни мъки са ме обхванали”… Мъки душевни и физически, които могат да доведат до смърт. На еврейски думата “мъки” е предадена с хевел, което буквално значи въже, верига. Със същата дума (хевел, хевле), започва 6-ти стих и е преведена: “вериги”, понеже притесненият, обвързаният с въже или вериги изпитва силни, смъртни мъки – адски, затова в 6-ти стих мъките се наричат “вериги адови”, те са го стегнали до смъртни мъки. Това се пояснява във втората половина на 6-ти стих: “мрежите на смъртта са ме оплели”. А в 5-ти стих е казано още по-силно, “потоци от беззаконие са ме заплашили”. Толкова много са беззаконията срещу Давид. Те са като изобилен поток, който го залива. Изразява се страшното положение в което се намира Давид, преследван от своите врагове.
7-ми стих
Затова в страшното притеснение Давид “призовал Господа и към своя Бог извикал”; тоест призовал Го. И Бог чул от своя свят чертог гласа му. Под чертог не може да се разбира храма, тогава евреите са имали само скиния, в Светая Светих на която символично пребивава Яхве. Така че Бог го чул от небесните висини или от Светая Светих.
8-ми стих
И явяването на Бога е свързано с чудновати природни явления. “Разтърси се земята и се разклати; и се размърдаха планинските основи”. Авторът се изразява картинно и високо поетично. Бог много се разгневил на Давидовите врагове, и за да ги заплаши и да разберат Неговата сила и всемогъщество, Той накарал земята да се разтърси. Според старозаветните схващания планинските върхове имат в земята своите дълбоки основи, на които планините почиват. Това са картини и фигуративни изрази, за да се изобрази величието на Божия гняв срещу нечестивците. В 2 Царства 22 е направено в 8-ми стих едно малко отклонение: “И се разлюляха основите небесни”, но картината изразява една и съща мисъл. Основите пък небесни, това са планинските върхове, върху които се крепи небесният свод. Основите небесни това са планинските стълбове (срв. Иов 22:11). Според блажени Теодорит, всичко, което казва авторът пророк Давид не е станало, но така е представена картинно неговата вяра в Божието могъщество, в сравнение с човешкото нищожество. Всички земни стихии стават оръдие на Божия гняв.
9-ти стих
И в следващия 9-ти стих картината се попълва с нови природни стихии: дим, огън и запалени въглени се сипят. В българския превод е казано: “Дигна се дим от Неговия гняв”, както е в 70-те: ен орги авту, което не отговаря на еврейския текст, където е казано: “излезе дим от носа Му” – ала ашан беапо. Българският превод е направен според 70-те, както е на славянски: взыде дымъ гневомъ его. Така е в 2 Царства 22:9 “Дигна се дим от гнева Му”. В масоретския текст картината е по-ясна: от носа, от ноздрите Му излезе дим, тъй както от ноздрите на разяреното животно излиза като дим струя от сгъстен въздух или от пара. В еврейския текст не е казано от какво произлиза дима поради Божия гняв, както е казано на гръцки. Но в единия и другия текст имаме картинен израз, за да се подчертае силата на гнева, както се вижда и от останалата част на стиха: “и от устата Му огън изяждащ; разпалени въглени се сипят от Него”.
10-ти стих
“Наклони Той небесата и слезе, и мрак под нозете Му”. В този стих се представя чисто по човешки, как Бог слиза от небесните висини, като наклонява небесата и слиза по тях. И за да се засили мисълта, че Бог е невидим за човека, щом Той слиза на земята от небесата, мрак Го обхваща; “мрак под нозете Му”. В 2 Царства 10 този стих е предаден със същите думи
11-ти стих
Тук се представя, как Бог е слязъл от небесата. “И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле”. 2 Царства 22:11 стихът се предава със същите думи. Думата херувими се среща на няколко места в Свещеното Писание, например Битие 3:24, където се казва, че Бог поставил херувими при Едемската градина, а също и в псалмите 79:2; 98:1; и особено в Иезекиил 1-ва глава, подробно се рисуват херувимите. Те са живи представители на Божието присъствие в света. Това е прекрасно изображение на скоростта, с която един вид седнал на бързо летящи херувими Яхве се устремил към земята, за да погуби враговете и се яви в помощ на верните. Понесъл се на ветрени криле, значи много бързо без всякакви препятствия.
12-ти стих
“И мрака направи свое покривало, а за сянка около Себе Си – водния мрак и въздушните облаци”. И в този стих както в 10-ти стих е употребен мрака, за да се означи невидимостта на Божието естество. Мракът е Божие покривало, за да не бъде лицезрян Той. Освен това около Него има непрозрачна сянка, състояща се от “воден мрак и въздушни облаци”. Изразът воден мрак не е ясен. В 2 Царства 22:12 е дадено разяснение: “като гъсти водите на облаците небесни”. Като се сгъстят водните, дъждовните капки на буреносните облаци те стават тъмни, почти погълнати от мрак и през тях нищо не се вижда. С такива облаци бива Бог покрит за да бъде невидим.
13-ти стих
Божията невидимост се изразява и по друг начин поради необикновения блясък, в който е огрян Яхве, Той става невъзможен за зрението. Но не само това: “От блясъка пред Него бягаха облаците тоест облаците, които Го покривали, се разпръсвали от блясъка Му. А заедно с това “се сипеха град и огнени въглени”. Св. Атанасий Александрийски под това сравнение разбира различните наказания, които ще постигнат невярващите. Херман Гункел в неговия коментар[2] намира, че тези природни явления напомнят на вулканически изригвания, каквито сравнения се срещат и в други псалми, например планините се разтопяват като восък (срв. Псалом 96:5) това е лавата от вулканическите изригвания; и други подобни сравнения имаме в Псалом 10:6; 139:11, които авторът вероятно е наблюдавал и прави сравнение.
В 14-ти стих се допълва картината: “Загърмя Господ в небесата” – според древните израилски схващания това е гръмотевицата, която се уподобява на гласа Господен (срв. Исаия 28:2 и нататък). И гласът на Яхве се уподобява на гръмотевица, придружена с град и огнени въглени, както е казано в 13-ти стих.
15-ти стих
“Пусна стрелите си и ги пръсна”. Това са светкавиците във време на небесни мълнии и гръмотевици; светкавиците са като небесни стрели. Тези стрели са насочени срещу Давидовите врагове и в ужас те се разпръснали. Изразът: “множество мълнии – и ги разсипа” не отговаря на масоретския текст. По-правилно е да се каже: “изпрати светкавици и ги изплаши”, понеже се отнася за враговете, както е на еврейски: вайехумем – приведе ги в смущение. Въобще в целия псалом поетичните картини, взети от природните явления, трябва да се персонифицират, като се има предвид, какво е било положението на Давид, когато е бил съставен псалома.
16-ти стих
Този стих не е предаден ясно в превода на български. По-ясно е да се каже: “и появиха се водни извори и се разтвориха (разкриха) основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом повя диханието на Твоя гняв”. В 2 Царства 22:96 стихът е преведен в същия смисъл с незначителни изменения на някои думи. Страшният глас Божи, Неговото мановение, Неговата повеля е в състояние да предизвика необикновени природни явления: “и появиха се водни извори”, или като е казано в 2 Царства “Морските извори”. Щом се появи страшният глас на Господ и повее диханието на Неговия гняв, настъпват страшни небесни бури и природни смущения; откриват се източниците на водата, които са в морските бездни, и се разтварят основите на вселената, понеже, според древноеврейските схващания, земята е основана на водната стихия (виж Псалом 23:2); в морските дълбочини се коренят основите на земята. Бързото отдръпване на моретата и разкриване на основите на вселената пак може да стане чрез необикновени вулканически изригвания, според Херман Гункел, те са предизвикани от Божията сила.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 