20. Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария*

Архимандрит Серафим Алексиев

Тук ще разгледаме богослужебните  книги на Православната църква и непорочното зачатие

Защитниците на новия догмат: Пероне, епископ Малу, кардинал Манинг, М. М., католически свещеник, N. Nilles, и др. смятат, че могат да намерят потвърдено учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария в православните богослужебни книги. Според ясно изразеното мнение на един от тях, то макар и неформулирано като догмат на православието, лежи обаче „в основата на всички служби, които Източната църква пее в чест на майката Божия“ (М. М., католически свещеник). Подобен възглед изказват и някои старообрядчески автори. Знае се, че старообрядците в Русия под влияние на римокатоличеството, са усвоили вярата в непорочното зачатие на майката Божия.

Върху какво градят имакулатистите тези свои твърдения? Върху извадки от самите православни богослужебни книги. Но ако имакулатистите имат право, тогава ще се окаже, че в своите богослужебни книги св. Православна църква учи едно, а в своята догматика учи друго; ще се окаже, че това противоречие, ако то действително съществува, свидетелства за печалния факт, че св. Православна църква не знае в какво вярва и най-сетне ще се окаже, че римокатолиците по-добре от нас поазнават нашата вяра и разбират смисъла на нашите богослужебни песни, посветени в чест на св. Богородица.

Но дали извадките от православните богослужебни книги, на които имакулатистите се позовават, са тълкувани правилно?

Дали тенденцията не е изопачила ясния им смисъл? Нека видим.

Споменатият католически свещеник М. М. е написал цяло съчинение, в което разглежда различията, които делят двете Църкви – Православната и Римокатолическата. Поводът за написването на това съчинение е следният: папа Лъв ІІІ разпратил на 21 юни 1894 година апостолско послание „Praeclara gratulations“ за обединението на всички в Христовата вяра. Той приканвал особено ревностно източните църкви – православните, към това обединение, пишейки: „Преди всичко ние с голяма обич се отнасяме към Изтока, откъдето е дошло спасението на света… Ние имаме сладка надежда, че не е далеч денят, когато източните църкви, блестящи с отеческа вяра и древна слава, ще се върнат там, откъдето са се отдалечили. Разликата между нас не е много голяма. Напротив, с малки изключения, ние дотолкова сме съгласни във всичко останало, че не рядко черпим доказателства за католически истини дори от учението, обичаите и обрядите на Източната църква“.

На това послание Цариградската патриаршия при Антим VІІ отговорила с патриаршеско и синодално окръжно, излязло на 29 септември 1895 година, в което се излагат условията за съединението на църквите и в което между другото се казва: „Източната църква е готова да се поправи, ако се докаже, че тя е изхвърлила или изменила нещо от онова, що са вярвали и изповядвали двете Църкви допреди ІХ век“. Католическият свещеник М. М. написал специално съчинение, в което се старае да докаже основната мисъл на папа Лъв ІІІ, че действително малко нещо дели католиците от православните, че във всичко останало ние сме напълно съгласни помежду си.

Една от тези точки, в които сме били съгласни, било и учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария. Католическият автор М. М., въпреки че има ясния отговор на Цариградската патриаршия, че римокатолическото учение за непорочното зачатие на Пресвета Богородица ни разделя, защото св. Православна църква съвсем не е съгласна с него, все пак се осмелява да пише: „Ние се съмняваме, дали по този въпрос Окръжното (на Цариградската патриаршия – скоби мои) е тълкувател на истинското учение на Източната църква – на тази Църква…, която от самото начало е показала такава гореща набожност към Пресвета Богородица; която я провъзгласява по-възвишена от херувимите, по-света от всички видими и невидими създания, и която я поставя на първо място след Бога“.

По-нататък, като цитира тенденциозно в полза на своята теза някои древни св. Отци, авторът продължава: „За да бъде достойна за Бога, Мария е трябвало да бъде нескверна. Следователно, поради несравнимото й достойнство, тя е била създадена без порочност. Това учи, това разгласява високо католическата Църква. С провъзгласяването догмата за безскверното зачатие, тя нищо ново не е въвела. Тя просто е изложила учението на Свещеното Писание, на източните и западните свети отци и на цялата християнска древност. И това учение не изпъква никъде, може би, тъй нагледно, както в източната служба“.

М. М. прави за доказване на своята мисъл обширни извадки от православните Минеи за месеците май, август, септември и декември. Макар и да твърди, че привежда, само някои места, взети случайно, вижда се обаче, колко старателно той е подбрал онези стихири, които, според мнението му, биха могли да се използват в подкрепа на неговата нескривана тенденция. Че стихирите не са взети случайно, личи от факта, че те са черпени от онези месеци и от онези дати, в които се падат най-важните Богородични празници: зачатието на св. Богородица (9 декември), Рождество Богородично (8 септември), паметта на родителите на св. Богородица св. св. праведни богоотци Иоаким и Ана (9 септември) и Успение Богородично (15 август). Защо авторът е използвал и Минея за месец май, в който няма нито един Богородичен празник, не ни е съвсем ясно. Може би той като католик не е могъл да отмине без внимание този месец, посветен целият в Римокатолическата църква на св. Богородица като „Месец на Мария“, всеки ден от който трябва да се изпълва с благочестиви размишления и молитви в нейна чест.

М. М. започва цитиранията си от Минеите със стихирата: „Пречистое твое рождество, Дево непорочная, несказанное“ (10 септември, песен 5) и подкрепя подчертаното от него окачествяване на св. Дева Мария като непорочна с много други стихири, които и ние ще приведем, следвайки неговия порядък и поправяйки само тук-таме допуснатите неволни грешки в славянския текст и в посочките.

„Избра тебе Господь во всехъ родехъ, благословенная въ женахъ, непорочная Дево Богородице…“(14 май, Служба на св. Исидора, Христа ради юродиваго, ростовскаго чудотворца, песен 6, Богородичен).

„… В руце бо Сына душу непорочную положи“ (15 август, стихири самогласни, гл. 3).

„Спасения всего начальницы, блаженнейший Иоакимъ и Анна, славная, чистую и непорочную, и пречистую Богородицу родиша“ (9 септември, песен 1, Богородичен).

„Яко отъ солнца солнце, и отъ луны луна, отъ Анны и Иоакима всенепорочная отроковица родися, и просвети мира концы своим сияниемъ“ (9 септември, Светилен).

„Вся ближная моя, добра и непорочна бьІсть, тя провидя древле вопияше Соломонъ въ песнехъ“ (9 септември, песен 3, Богородичен от канона на св. мъченик Севириан).

„Всехъ предстательница християнъ, Богомати Дево пренепорочная..“ (2 май, песен 9, Богородичен).

„Имущи къ твоему Сыну, пренепорочная, дерзновение непостыдно, Сего умоли ниспослати миру мирно устроение, и всемъ церквамъ единомышление, до тя вси величаемъ“ (5 май, песен 9, Богородичен).

„Молимся о рабехъ твоихъ пренепорочная Богородице, изъ тебе воплощеннаго моли“… (6 май, песен 5, Богородичен).

„Приидите всемирное успение всенепорочныя Богородицы празднуемъ“… (15 август, на малей вечерни, Слава на Господи воззвахъ).

„Радуется днесь Анна играющи духомъ, и веселится радующися, улучивши желание, егоже желаше древле благочадия: обещания бо плодъ и благословения божественный прозебе, Марию всенепорочную, Бога нашего рождшую, и солнце воссиявшую, во теме спящимъ“ (9 септември, последната стихира на Господи воззвахъ).

„Всенепорочная невеста…“ (15 август, стихири самогласни, гл. 2).

„Жену тя мертвену, но паче естества и матерь Божию, видевше всенепорочная славнии апостоли, ужасно прикасахуся руками славою облистающей, яко богоприятное селение видяще“ (15 август, Канон Дамаскина, песен 3).

„Якоже воздевши руце исходиши всенепорочная, руце, имиже Бога носила еси плотию“… (15 август, Канон Дамаскина, песен 8).

„Осуждения древняго разрешися человечество рождествомъ твоимъ: тя бо едину небесъ щиршую обретъ всенепорочная, Богъ въ тя вселися“ (16 август, песен 7, Богородичен).

„Днесь всенепорочная чистая произьІде отъ неплодове“ (9 септември, Слава на стиховните стихири на утренята).

„… Воспеваемъ Девы всенепорочныя рождество“ (8 септември, Слава на стиховните стихири на вечернята).

„Умилосердися, всенепорочная, и руку ми помощи яко милостива простри“.. (11 септември, песен 3, Богородичен).

„… Благословена ты въ женахъ еси, всенепорочная Владычице“ (13 септември, песен 7, Богородичен).

„Ты едина во всехъ родехъ, Дево пречистая, Мати Божия показалася еси: Ты Божества была еси обиталище, всенепорочная“ (13 септември, песен 8, Богородичен).

„Тя едину избранну и добру и непорочну обретъ, воплощается Пребожественное Слово изъ тебе, богорадованная“ (10 септември, песен 5, Богородичен).

„Неплоднаго поношения избегши, роди Анна Богородицу, Евы бо поношение преславно потребльшую, къ нейже взываемъ: яко несть непорочны, паче тебе Владычице“ (9 септември, песен 3, Богородичен).

„Святыхъ ангелъ сущи святейши, яже сихъ Содетеля во твоей утробе понесшая, и рождшая Богоотроковице чистая, Избавителя человекомъ. Темже ти согласно вопиемъ: несть святы и пречисты, разве тебе Владычице“ (14 май, песен 3, Богородичен).

„…Тя честно ублажаемъ едину чистую и нескверную…“ (16 август, седален след 2 катизма (на утренята).

„Дева Мария и Богородица истинно, ако облакъ света днесь возсия намъ, и отъ праведныхъ предгрядетъ въ славу нашу. Не ктому Адамъ осуждается, и Ева отъ узъ свободися, и сего ради зовемъ вопиюще со дерзновениемъ единей чистей: радость возвещаетъ рождество твое всей вселенней“ (8 септември, седален след 3 песен на канона).

След като привежда тази дълга поредица от цитати, авторът М. М. се спира по-специално на службата на 9 декември, когато се празнува от светата Православна църква зачатието на св. Богородица от нейните родители Иоаким и Ана. Ето кои места посочва той:

„… Еяже святое почтимъ зачатие“ (9 декември, седален след 3 песен на канона).

„… Преславное зачатие Богородицы светло празднуемъ“ (9 декември, хвалитни стихири, Слава).

„… Анна славная ныне зачинаетъ чистую“ (9 декември, песен 1).

„… Сего ради зачинаетъ чистую Богоматерь“ (9 декември, песен 3).

„Темже зачинаетъ едину чистую“ (9 декември, песен 4).

„Яко едину непорочную“ (9 декември, седален след 2 катизма).

„Новое небо во чреве Анны зиждется“ (9 декември, седален, след 1 катизма).

„… Во утробе зачахъ новое небо“ (9 декември, песен 4).

„Книгу, юже прорече пророкъ запечатанну Духомъ Божественнымъ“ (9 декември, песен 1).

„… Нескверная скиние“ (9 декември, песен 4, Богородичен).

„Чистую голубицу заченши во чреве“ (9 декември, песен 6).

„… Голубицу прияла еси нескверную“ (9 декември, песен 7).

„… Храмъ святый внутрь во чреве твоемъ“ (9 декември, песен 9).

„… Всесвященный храмъ Божий“ (9 декември, Слава на хвалитните стихири).

„… Дверь непроходну“ (9 декември, песен 9).

„… Се бо заря божественныя благодати показуется“ (9 декември, песен 6).

„… Миро благовонное во утробе зачала еси, Анна“ (9 декември, песен 7).

„Ликъ пророческий проповеда древле непорочную чистую, и богоотроковицу Деву, юже Анна зачатъ неплоды сущи и безчадна: сию днесь веселиемъ сердца ублажимъ, спасшеся ея ради, яко едину непорочную“ (9 декември, седален след 2 катизма).

„Иоакимъ священный и Анна даръ принесоша древнымъ священникомъ, и не прияти быша неплоды суще, мольбу принесоша Дателю всяческихъ, и молитву ихъ усльІшавъ, даруетъ имъ сущо дверь жизни, еяже святое почтимъ зачатие“ (9 декември, седален след 3 песен на канона).

„Светъ рождшая всю озарющий тварь, днесь начинаетъ прозябати Анна неплодньІми ложесны. Темже стецемся вси, ибо прииде избавление осуждения Евина“ (9 декември, светилен).

Направил всички тези цитати от богослужебните книги на Православната църква, авторът М. М. самоуверено заключава с нескривано тържество: „Сега, след толкова многобройни, силни и ясни доказателства от източната служба, които приведохме в защита на безскверното зачатие на Пресветата Богородица, кой от читателите с добра воля и чисто сърце ще се осмели, не казваме да отрече, а просто, да се усъмни?“ И тъй, според М. М. няма вече място, и то тъкмо въз основа на православни аргументи, не само за отричане на новия римокатолически догмат, но няма място дори и за съмнение в него.

Ала не е ли твърде прибързано тържеството на споменатия римокатолически автор? Не се ли е той излъгал в доказателствената стойност на посочените места, в които очевидно не се е постарал да се вдълбочи, за да изследва истинския им смисъл? За забелязване е, че той не е анализирал нито една от посочените песни, а просто ги е наредил като несъмнени доказателства за своята теза, в които е намерил такива епитети и определения за св. Богородица (като непорочна, пренепорочна, единствена света и пречиста), които той смята, че не могат да се разбират другояче освен в смисъла на непорочното зачатие на св. Дева Мария. Но това, което той не е сторил, ние ще се постараем да направим, тоест ще се постараем обективно да анализираме подчертаните от него думи в цитираните богослужебни песни, за да видим, дали те действително доказват вярата на Православната църква в непорочното зачатие на св. Дева Мария, или говорят за съвсем други неща.

Систематазирайки доказателствените елементи в посочените извадки от богослужебните книги, ние можем да ги разделим на три категории:

1. Към първата категория ще отнесем всички ония богослужебни песни, в които на св. Богородица се приписват следните епитети: непорочна, всенепорочна, пренепорочна, единствена чиста и нескверна, както и изразът, който подчертава нейната изключителна светост между всички човеци: „Несть святи и пречисти разве тебе, Владычице“.

2. Към втората категория ще отнесем следните употребени по отношение на нея библейски сравнения и образи: ново небе, книга, която пророкът нарекъл запечатана от божествения Дух, нескверна скиния, чиста гълъбица, свет храм, всесвещен хрпам, непроходима врата, заря на божествената благодат, благовенно миро и прочее.

3. Към третата категория ще отнесем окачествяването на самото нейно зачатие като свето и преславно.

***

Ще разгледаме тези категории в посочения ред.

Спирайки се на пъравата категория, ние не можем да не забележим преди всичко, че твърде излишно са цитирани толкова много пасажи от богослужебните песни, за да се докаже, че св. Православна църква нарича св. Богородица непорочна, всенепорочна пр. Та ако пожелае човек да събере всички богослужебни песни, в които майката Господня се нарича непорочна, всенепорочна, пренепорочна, единствена чиста и нескверна, той ще трябва да препише почти всички Богородични песни и стихири и с тях да изпълни цели томове. Защото почти няма песен, посветена на св. Дева Мария, в която тя да не е възпята от Православната църква, като чиста, непорочна, пренепорочна и единствена нескверна. Но пита се: доказват ли тези епитети непорочното зачатие на св. Дева Мария? Авторът М. М., като е посочил толкова много цитати, съдържащи горните епитети, е искал, очевидно с аргумвенти на множествеността на цитатите да убеди читателите си, че те доказват непорочното зачатие, и че Православната църква, която отрупва св. Богородица толкова често с тези прилагателни, не може, без да влезе в противоречие със себе си, да не признае нопорочното ѝ зачатие. Обаче ние твърдим, че усилията на М. М. в тази насока са отишли съвсем напразно. Защото и сто пъти повече цитати от рода на разглежданите да бе събрал той, те пак нищо не биха доказали в полза на непорочното зачатие по простата причина, че Православната църква с всички тези най-високи възхвали, отправени към св. Богородица, съвсем не говори за качеството на зачатието й, а величае нея самата, нейната достигната с личен подвиг светост, добродетелност и девствена чистота, „прославя и величае нея като майка на Бога Слово, или по-точно, като следва учението на св. Ефрем, тя нарича майката Божия непорочна, защото (последната) всякога е била Девица“ (д-р Никодим Милаш). Това значи, че всички споменати епитети нескверна, пренепорочна и пр. не съдържат учение за зачатието й, а за приснодевството й. Даже Жужи признава, че повечето от мариологичните епитети „визират телесната девственост на Мария и нямат нищо общо с учението за непорочното зачатие“. А то е нещо съвсем друго.

Не само св. Ефрем Сирин величае Дева Мария като пренепорочна заради приснодевството ѝ. Много свети отци виждат славата на св. Богородица в подвига на нейното девство. Св. Атанасий Велики например, търсейки причината за нейната висока и всемирна прослава, я открива тъкмо в нейното девство. Ето какво казва той по повод на тълкуваните от него думи: „Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме ублажават всички родове“ (Лука 1:48) – „Колко е високо девството! Всеки, който желае да се подвизава в другите добродетели, се ръководи от закона; но девството, като превъзхожда закона и направлява живота към най-важната цел, е указание за бъдещия век, образ на ангелската чистота… Владетелят на всичко, Бог Слово, когато Отец благоволил да възстанови и обнови всичко, пожелал само девица да стане майка на тялото, което Той взел на Себе Си; и Девата станала майка“ (Творения, Св. Тр. Серг. Лавра, част ІV, 1903, с. 446-447). Така, според св. Атанасий Велики, с приснодевството на св. Богородица се обяснява ублажаването й от всички родове.

Следва…(Виж долу вдясно бутон с надпис „21.Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“, който трябва да се активира).

_________________________________________________

*Хабилитация под заглавие „Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“ в машинопис, от 1962 година.

Изображение: авторът архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9

11. Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария*

Архимандрит Серафим Алексиев

След като проследихме историческия път, по който е минал новият римокатолически догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария и след като видяхме както от обстоятелствата на неговото възникване и тенденциозно разпространяване, така и от опорочената процедура на неговото обявяване, че той се оказва едно натрапено нововъведение, остава да видим неговата погрешност по същество. Това ще бъде и нашата следваща задача.

Новият догмат е оповeстен с булата на папа Пий ІХ „Ineffabilis Deus“. Той е формулиран на латински така: „Ad honorem sanctae et individuae Trinitatis, ad decus et ornamentum Virginis Deiparae, ad exaltationem fidei catholicae et christianae religionis augmentum, auctoritate Domini nostri Iesu Christi, beatorum apostolorum Petri et Pauli ac nostra, declaramus, pronunciamus et definimus doctrinam quae tenet, beatissimam Virginem Mariam in primo instanti suae conceptionis fuisse singulari omnipotentis Dei gratia et privilegio, intuiti meritorum Christi Iesu Salvatoris humani generis, ab omni originalis culpae labe praeservatam immunem, esse a Deo revelatam atque idcirco ab omnibus fidelibus firmiter constanterque credendam“. Това означава на български така: „В чест на светата и неразделна Троица, за прославяне и украса на Дева Мария, за издигане на католическата вяра и за умножаване на християнската религия, с властта на нашия Господ Иисус Христос, на блажените апостоли Петър и Павел и с нашата (власт), ние обявяваме, провъзгласяваме и определяме, че учението, което се състои в това, че преблажената Дева Мария в първия момент на своето зачатие, с особена благодат от всемогъщия Бог и по особена привилегия предвид заслугите на Иисуса Христа, Спасителя на човешкия род, е била запазена свободна от всякакво петно на първородния грях – е учение от Бога открито (богооткровено) и затова всички вярващи се задължават твърдо и постоянно да вярват в него“.

В папското определение новото учение, обявено за догмат, се нарича „от Бога открито“, което значи богооткровено. Но дали е наистина то такова? Дали Сам Бог ни го е открил чрез боговдъхновените писатели на каноническите книги в светата Библия? Дали има от него някакви следи в Свещеното Предание, това неписано Слово Божие, което устно е било предадено от светите апостоли на Църквата, която го е запазила в своите достоверни паметници – символите на вярата, древните литургии, апостолските правила, решенията на Вселенските и Поместните събори и светоотеческите писания? С тези въпроси ще имаме да се занимаваме оттук нататък.

В историко-учителното учение на булата „Ineffabilis Deus“, което предшества догматическата формулировка на новото учение за непорочното зачатие на св. Дева Мария, се споменава не изрично, а някак несмело за библейската опора на новия догмат. Там се казва, че светите отци са откривали в Битие 3:15 пророчество за нашия Спасител Иисус Христос, Изкупителя на човешкия род и за Неговата пресвета майка, виждайки ги „съединени в една обща вражда против древната змия“. Но това, което Пий ІХ твърде предпазливо утвърждава в своята прословута була, се подема от римокатолическите богослови все по-смело и по-смело, за да се дойде дотам, та най-разпалените имакулатисти да съзират в Битие 3:15 ясно библейско потвърждение на догмата за непорочното зачатие, както ще се види това след малко.

И така, първият библейски текст, привеждан и от булата „Ineffabilis Deus“, и от всички следващи римокатолически богослови в полза на непорочното зачатие на св. Дева Мария, е мястото Битие 3:15 – „И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“. Пероне привежда това място така: „Inimicitias ponam inter te et mulierem, et semen tuum et illius: ipsa conteret caput tuum, et tu insidiaberis calcaneo ejus“.

Макар че всички свети отци, които тълкуват това място, да са единодушни в разбирането си, че съдържащото се в него пророчество се отнася към Семето на Жената, Което ще порази главата на змията, тоест към Христа, Победителя на дявола, злото и смъртта, папа Пий ІХ и имакулатистите-богослови го отнасят и към св. Богородица, използвайки за това свое тълкуване една фактическа грешка в превода на Вулгата, където вместо да стои думата ipsum (то), тъй като това местоимение трябва да замести, според еврейския оригинал, думата „семето“ (semen), което на латински език е от среден род, стои погрешно ipsa (тя), което местоимение изопачава смисъла на изречението, прехвърляйки ролята, която има да играе семето на жената, върху жената. Така превеждат този текст, следвайки сляпо Вулгата и нейните фактически грешки, много от привържениците на непорочното зачатие. Ето например преводът на епископ Малу: „Аз ще поставя вражда между тебе и една жена, между твоето семе и нейното; тя ще ти смаже главата, и ти ще се стремиш да я хапеш в петата“.

От този съвършено неверен превод римокатолическите богослови се стараят да направят извода, че св. Богородица е онази жена, която е победила дявола. За да може пък да победи дявола, тя е трябвало да има онази висока светост, в която се намирали Адам и Ева преди грехопадението. А за да има тяхната светост, тя не е трябвало да наследи греха им, който се предава от поколение на поколение чрез раждането. Следователно, тя е зачената непорочно, без първородния грях.

Пророческите думи на Битие 3:15, според кардинал Гусе, Пероне, Пасалия и други имакулатисти, ясно показвали, че Господ не искал да вижда – цитираме дословно Гусе – „пресветата Дева Мария да е подхвърлена на тлетворното ухапване от змията, тя да се намира, макар и за миг, под властта на дявола и да участва в греха на Адам и Ева… Ако тя не би била иззета от първородния грях, как би се оправдало предсказанието за непрестанната вражда между нея и змията? Разбира се, духът-изкусител се е опитвал да ухапе и нея, но напразно. Без да се гледа на неговата хитрост, той е бил победен от нея, и неговата глава е била смазана от нейната чиста и непорочна нога“. Св. Дева Мария е могла да го победи, защото не му е била подчинена нито за един миг чрез първородния грях. Тя е била зачената непорочно. Така разбирали Битие 3:15 според Гусе „св. Иустин, св. Ириней, Тертулиан, Ориген, св. Григорий Неокесарийски, св. Ефрем Сирин, св. Епифаний Кипърски, св. Амвросий, Максим Турински, Исихий, св. Андрей Критски, св. Иоан Дамаскин, Петър, епископ Аргоски, Бруно Астийски и други древни църковни писатели“.

Но в безименното римокатолическо съчинение „Римский новый догмат о зачатии пресв. Девы Марии без первороднаго греха пред судом Св. Писания и Предания св. отец“, Спб, 1858, което е превод на излезлия на френски език очерк под наслов „Études sur le nouveau dogme de l’immаculée conception… publiés par les auteurs des essais sur la réforme catholique“, Paris, 1857, e доказано документално с най-добросъвестно цитирани извадки от съответните светоотечески съчинения и с широки научни справки, че нито един от посочените от Гусе свети отци не тълкува Битие 3:15 в смисъла на новия догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария; че тъкмо напротив, много от тях в изказванията си, че единствен Иисус Христос е заченат без грях, изключват всякаква възможност да се мисли за непорочно зачатие на което и да било човешко същество, та било то и св. Богородица, за която иначе поменатите свети отци говорят с най-голямо благоговение и преклонение.

Но имакулатистите против всички правила на херменевтиката, въпреки уличаващите ги в явна недобросъвестност факти, намират в Битие 3:15 все пак доказателство в полза на непорочното зачатие. Чрез изкуствено изграждани силогизми те нагаждат доста убедително за простодушния вярващ разглеждания библейски цитат към учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария и добиват в него библейско потвърждение на своя нов догмат. Ала всичките им изобретателни умопостроения рухват пред съкрушителната сила на този прост факт, че разглежданата теория е изградена върху фалшива основа – върху един опорочен превод на Вулгата. Когато става нужда да се подкрепи с цитати от Св. Писание един нов и силно оспорван догмат, може ли да се обосновава той с един изопачен, неверен, неточен превод? Това значи една заблуда да се защитава чрез друга заблуда.

Не бива да се забравя, че Вулгата не е оригиналният текст на Библията и че съдържа много неточности. В латинското издание на Библията от 1590 година, което папа Сикст V († 1590) с особена була одобрил, не давайки да се променя нито една дума в нея, се оказали две хиляди грешки! Климент VІІІ (папа от 1592 до 1605 г.) поверил на Белармин да поправи тези грешки, но и новото издание (1592) не било чисто от грешки. И изданията от 1598 и 1602 г. не могат да се похвалят с големи подобрения в това отношение. А общо взето, във всички издания на Вулгата нашият стих стои в редакцията, която Пероне привежда, за да защити с „библейски“ основания новия римокатолически догмат. Но всеки ще се съгласи с елементарното научно-богословско правило, че, когато се работи научно и се спори по смисъла на даден текст, той трябва да се тълкува по оригинал.

А ето как сами римокатолическите учени превеждат въпросното място от еврейския оригинал: „Аз ще поставя вражда между тебе и между жената и между твоето семе и нейното; това семе ще ти смаже главата, а ти ще го хапеш в петата“. Този превод е на учения римокатолик Sanctès-Pagnin. Подобно на Sanctès-Pagnin превеждат това място още и Père Houbigant, Vatable, Sasy и др. Преводът на 70-тте със своето „αΰτóσ συν τηρήσει κεφαλήν“ (макар че тук би трябвало да се употреби вместо αΰτóσ местоимението αΰτó, което съответства на гръцката дума σπéρμα), все пак е по-близко, отколкото Вулгата до оригинала и успява да предаде точния смисъл на текста, а именно, че семето на жената (тоест Христос) ще смаже главата на змията, подчертавайки чрез αΰτóσ личността на Месия – Изкупителя. Древните латински преводи (италийският и Иеронимовият преди неговото повреждане от преписвачите) дават точно според оригинала смисъла на това място; в тях стои ipse вместо ipsa. Всички еврейски ръкописи, някои древни преписи на Вулгата, самаританският текст и всички древни преводи като арабският, сирийският и др. ни подкрепят безрезервно против римокатолическото погрешно превеждане и още по-погрешно тълкуване на въпросния текст. В наша полза са цитиранията на този текст и тълкуванията му, срещащи се у Филон, Ионатан, св. Ириней Лионски, бл. Иероним, св. Иоан Златоуст, Петър Хризолог, св. Ефрем Сирин, св. Лъв Велики и др.

Ако приемем погрешния извод, произтичащ от превода на Вулгата, за догматически верен, тоест ако се съгласим с имакулатистите, че това място се отнася към св. Дева Мария, ще излезе, че не Иисус Христос, Божият Син, роден от семето на жената, а св. Дева Мария е изкупителката на човешкия род и победителката над дявола. А това е догматически абсолютно неправилно. Така не учат и римокатолиците; и те признават Иисус Христос за Изкупител на човешкия род. И все пак, давайки дан на погрешните си разбирания, те смятат св. Богородица за съизкупителка на човечеството. А според православното схващане това не може да бъде вярно. Св. Дева Мария не е съизкупителка, а само велика служителка на великата тайна на Боговъплъщението. Един е нашият Изкупител – Богочовекът Иисус Христос, за Когото Св. Писание свидетелства, че Той е семето, в което се изпълняват древните предсказания и обещания (Гал. 3:16). „За това се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола“ (1 Иоан 3:8). Той победи дявола в пустинята (Мат. 4:1-11), Той изпъди вън княза на този свят (Иоан 12:31). Той е наш Ходатай пред Отца (1 Тим. 2:5). „Той е омилостивение за нашите грехове“ (1 Иоан 2:1-2). Той е приел плът и кръв и е умрял за нас, „та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола“ (Евр. 2:14). Той е, Който „отне силата на началства и власти и ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях“ (Кол. 2:15). Ако св. Богородица е победила дявола, тя го е победила, както и всички други светии не сама по себе си, а с помощта на Божията благодат, чрез Христа, Победителя над дявола, проклятието и смъртта, Който е победил злото за всички ни.

Че това е правилното разбиране, ни уверява Римл. 16:20, където св. апостол Павел говори: „А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви“. В този стих, пълен с толкова вяра и въодушевление, св. апостол Павел предсказва скорошното участие на Христовите последователи в окончателната победа над злото и то не поради това, че св. Дева Мария е победила сатаната заради тях, а защото Сам Иисус Христос, Божият Син, е възтържествувал над силите на преизподнята (Кол. 2:15; Евр. 2:14). Без Него никой никога не би бил в състояние да възтържествува над дявола.

Св. Православна църква е разбирала винаги изкуплението като дело на Иисус Христос, а победата на светците над дявола – като последица от изкуплението в Христа. Тя е отнасяла винаги разглеждания текст в Бит. 3:15 към Иисус Христос, а не към св. Богородица. В това тя е следвала примера на великите Св. Отци от първите векове, които единодушно са тълкували това място като протоевангелиум, тоест като първо пророческо за Христа благовестие, изречено от Бога непосредствено след грехопадението за утеха и обнадеждаване на падналия в грях човешки род. Че разглежданото място никой от Св. Отци не е отнасял никога към св. Богородица, а винаги само към Иисус Христос, това признава и един такъв сеариозен римокатолически догматист като Бернхард Бартман, който дословно пише: „Върху Христа като Такъв, Който ще смаже главата на змията, поставят ударението отците, които тук никога не са подразбирали Мария“. Следователно, всички онези римокатолически богослови, които отнасят това място не към Иисуса Христа, а към св. Богородица, влизат в грубо противоречие със светите отци и вършат непозволено насилие над един ясен и недвусмислен текст. Ето и някои извадки от творения на светите отци, като доказателство и потвърждение на нашата мисъл.

Св. Иустин Философ, противопоставяйки на Ева, чрез непослушанието на която дошла смъртта, св. Дева Мария, майката на Господа, говори: „От нея се роди Този, за Когото… е казано на толкова много места в Писанието; чрез Него Бог поразява змията и уподобяващите се на нея ангели и човеци и освобождава от смърт онези, които се разкайват за греховете си и вярват в Него“. Св. Ириней Лионски направо говори за „Семето, определено да смаже главата“ на змията, „Което се е и родило от Мария“. А на друго място той повтаря това свое тълкуване на Бит. 3:15 с думите: „Тази вражда (против змията, тоест дявола – в ск. м.) Господ е съсредоточил в Себе Си, като е станал човек от жената и е смазал главата на змията“. Св. Ефрем Сирин говори: „Синът потъпка отвратителната змия и смаза главата на усойницата“. Негови са и думите: „От Тебе (Мария) ще излезе Дете, Което ще порази главата на змията“. Св. Григорий Нисийски дълбокомислено богословства: „Жената (Мария) е защитила жената (Ева). Първата (Ева) е открила пътя към греха, а тази (Мария) е послужила за явяването на правдата; онази е последвала съвета на змията, а тази е представила Унищожителя на змията (τòν άναιρéτην τού òφεωσ παρεστήσατο). Тук св. Григорий Нисийски, съпоставяйки св. Богородица с Ева, я издига много високо, но е далеч от мисълта да я представя като унищожителка на злото. За него такъв е Иисус Христос, Унищожителят на змията. Заслугата на св. Дева Мария се заключава в това, че тя е послужила за явяването в света на въплътената Правда. Св. Лъв І, папа Римски, като тълкува Битие 3:15, казва: „Щом злобата на дявола ни е заразила със своята отрова, Всемогъщият и Милосърден Бог веднага ни е дал лекарство, което Той по безграничната Си любов още отпреди е приготвил, за да обнови човека. Той е предвъзвестил на змията Онзи Син на жената, Който трябвало да дойде и Който със Своята сила ще съкруши нейната (на змията) гордост, предвъзвестил е Богочовека Христа, Който, роден от Девица, трявало да осъди чрез нетленното Си рождение насилника на човешкия род“.

От древните Св. Отци така учат още св. Епифаний Кипърски, св. Исидор Пелусиотски, св. Киприан Картагенски, св. Амвросий Медиолански и др. Св. Киприан Картагенски учи: „За този именно Син (възвестен от Исаия, гл. 7, стих 14) Бог е предсказал още в книга Битие, че Той ще произлезе от жена и ще смаже главата на змията, казвайки: и ще всея вражда между тебе и жената, между твоето семе и нейното семе; Той (ipse) ще те порази в главата“.

Блажени Иероним така тълкува Битие 3:15: „Той (ille) ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. Или по-точно, както е в еврейския текст – Той (ipse) ще смаже твоята глава, а ти ще го жилиш в петата. Понеже нашият ход е бил спъван от змията, Господ съкрушил сатаната под нашите нозе“. Блажени Августин, който е следвал превода на Вулгата, е разбирал неправилно Битие 3:15, като, подведен от латинското местоимение ipsa, е отнасял този текст към св. Богородица, а не към Иисуса Христа. Ала въпреки това той съвсем не е намирал в този изопачен текст основание за непорочното зачатие на св. Дева Мария. Напротив, той е учел, че само Иисус Христос е бил заченат без първородния грях и че св. Богородица не е била по зачатие безгрешна, а е наследила първородния грях. Ето и неговите думи: „Без всяко съмнение плътта на Христа не е плът на греха, но подобна на плътта на греха. Какво би ни попречило да разберем, че с изключение на тази плът на Христа, всяка друга човешка плът е плът на греха? Явно е всъщност, че тъкмо сластолюбието, чрез което Христос не е искал да бъде заченат, е в човешкия род принципът на разпространяването на злото; макар че тялото на Мария е дошло от сластолюбието, все пак тя не го е предала на тялото, което не е било заченато в нея по този начин. Който отрича тези неща и сравнява плътта на Христа с тази на всяко друго човешко същество, който и да е той, е един отвратителен еретик (detestandus haereticus)“.

Блажени Августин на много места в своите съчинения дава тълкувания на Битие 3:15, но нито един път не извлича от този стих учението за непорочното зачатие. „Бог е казал на змията – говори той, подрозбирайки под ipsa св. Дева Мария: – Тя ще те поразява в главата, а ти ще я жилиш в петата. Дяволът ще те жили в петата, за да те повали, когато се поколебаеш. Той ще те поразява в петата, а ти го поразявай в главата. Кое глава на змията? Това е началото на изкушението. Когато змията започне да ти внушава грях, отхвърли това изкушение, преди да се е родила усладата и да последва съгласяването. По този начин ти ще съкрушиш нейната глава, и тя няма да засегне твоята пета. Защо Бог е обърнал тези думи към Ева? Защото човек пада чрез плътта; за всеки един от нас Ева е нашата собствена плът“.

На друго място блажени Августин тълкува разглеждания стих в тайнствен смисъл: „Вие знаете, че след грехопадението на първия човек е било казано на жената, или по-точно на змията: тя ще те поразява в главата и пр. Тези думи съдържат велика тайна. Те се отнасят към Църквата… О, Църква, дебни внимателно главата на змията!“ Цялото богословие на блажени Августин, занимаващо се толкова задълбочено и подробно с въпроса за първородния грах и благодатта, е съвсем чуждо на новия римокатолически догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария.

Бернар Клервоски, ползващ се от изопачения текст на Вулгата, намира в Битие 3:15 указание за това, че св. Дева Мария е Онази, която ще порази главата на змията, и въпреки това и той, подобно на блажени Августин, не е откривал в това така тълкувано място доказателство за непорочното зачатие. Ето и неговото тълкуване: „Кого ако не св. Дева Мария е подразбирал Господ, когато е говорел на змията: и ще всея вражда между тебе и жената. И ако ти още се съмняваш, че Той е казал това за Мария, чуй какво следва по-нататък: тя (ipsa) ще те поразява в главата. Кому се приписва тази победа, ако не на Мария! Именно тя е съкрушила отровната глава, тя е унищожила всяко изкушение на лукавия“.

Коментирайки това тълкуване на Бернар Клервоски, протоиерей Ал. Лебедев казва: „Като обяснява протоевангелието точно както сегашните богослови (на Римокатолическата църква, ск. м.) и като същевременно съвършено отрича непорочното зачатие в своето писмо до канониците, Бернар показва, че може и да отнасяш първоевангелието към св. Богородица и пак да смяташ нейното зачатие за станало в прародителския грях; значи той не е предполагал необходима връзка между поразяването от нея на змийската глава и нейното непорочно зачатие, каквато връзка намират сегашните богослови“.

Разбира се, ние не можем да се съгласим по съвсем понятни научно-екзегетически съображения с грешката на Бернар Клервоски да се отнася победата над дявола към св. Богородица вместо към Иисуса Христа. Но и на имакулатистите, за които неговото тълкуване е правилно, трябва да стане ясно, че в този даже неправилно разбиран текст не съществува за тях никакъв аргумент в полза на непорочното зачатие. А няма и не може да има такъв аргумент по следните прости логически причини, а именно – за да бъде Битие 3:15 доказателство в полза на непорочното зачатие, трябва предварително да се докажат следните три важни неща:

1. Че под „жена“ не трябва да се разбира нищо друго освен св. Богородица. Това пък не може да се докаже, понеже много от авторитетните тълкуватели разбират под „жена“ Ева, пред която и за която Бог е говорел тези думи, а други разбират Църквата, която постоянно враждува против дявола (бл. Августин);

2. че победата над сатаната е дело на св. Богородица. И това не може да се докаже, понеже дори римокатолически автори признават грешката в превода на Вулгата и отнасят, следвайки оригинала и примера на Св. Отци, победата към Христа и

3. че враждата с дявола и тържеството над него стоят в необходима логическа връзка с непорочното зачатие и не могат да бъдат мислени без последното. Ала и това е абсолютно недоказуемо, тъй като се знае, че праведниците още в Стария Завет са водели непримирима борба с дявола, бидейки заченати в грях (Псалом 50:7), а новозаветните светци с помощта на Божията благодат са го и окончателно побеждавали, без от това да следва, че за победата им над него е трябвало те да бъдат непорочно заченати.

Мнозина привърженици на догмата за непорочното зачатие като иезуитите Пероне и Пасалия са чувствали, че и Вулгата с погрешно преведеното на латински език пророческо място от Битие 3:15 не е в състояние да подкрепи учението им за непорочното зачатие, та са се видяли принудени да признаят, че не могат в този текст да намерят конкретно основание за своя любим догмат. Същото признание неволно прави и римокатолическият професор Адолф Шпалдак, който казва: „Даже Откровението на св. Иоан Богослов (12 глава) или Протоевангеието (Битие 3-та глава) сами по себе си нищо не доказват без Преданието“. Ала и Преданието, както ще видим по-нататък, не е на римокатолическа страна.

Следва…(Виж долу вдясно бутон с надпис „12.Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“, който трябва да се активира).

_________________________________________________

*Хабилитация под заглавие „Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“ в машинопис, от 1962 година.

Изображение: авторът архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-3L