Архимандрит Серафим Алексиев
Тук ще разгледаме богослужебните книги на Православната църква и непорочното зачатие
Защитниците на новия догмат: Пероне, епископ Малу, кардинал Манинг, М. М., католически свещеник, N. Nilles, и др. смятат, че могат да намерят потвърдено учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария в православните богослужебни книги. Според ясно изразеното мнение на един от тях, то макар и неформулирано като догмат на православието, лежи обаче „в основата на всички служби, които Източната църква пее в чест на майката Божия“ (М. М., католически свещеник). Подобен възглед изказват и някои старообрядчески автори. Знае се, че старообрядците в Русия под влияние на римокатоличеството, са усвоили вярата в непорочното зачатие на майката Божия.
Върху какво градят имакулатистите тези свои твърдения? Върху извадки от самите православни богослужебни книги. Но ако имакулатистите имат право, тогава ще се окаже, че в своите богослужебни книги св. Православна църква учи едно, а в своята догматика учи друго; ще се окаже, че това противоречие, ако то действително съществува, свидетелства за печалния факт, че св. Православна църква не знае в какво вярва и най-сетне ще се окаже, че римокатолиците по-добре от нас поазнават нашата вяра и разбират смисъла на нашите богослужебни песни, посветени в чест на св. Богородица.
Но дали извадките от православните богослужебни книги, на които имакулатистите се позовават, са тълкувани правилно?
Дали тенденцията не е изопачила ясния им смисъл? Нека видим.
Споменатият католически свещеник М. М. е написал цяло съчинение, в което разглежда различията, които делят двете Църкви – Православната и Римокатолическата. Поводът за написването на това съчинение е следният: папа Лъв ІІІ разпратил на 21 юни 1894 година апостолско послание „Praeclara gratulations“ за обединението на всички в Христовата вяра. Той приканвал особено ревностно източните църкви – православните, към това обединение, пишейки: „Преди всичко ние с голяма обич се отнасяме към Изтока, откъдето е дошло спасението на света… Ние имаме сладка надежда, че не е далеч денят, когато източните църкви, блестящи с отеческа вяра и древна слава, ще се върнат там, откъдето са се отдалечили. Разликата между нас не е много голяма. Напротив, с малки изключения, ние дотолкова сме съгласни във всичко останало, че не рядко черпим доказателства за католически истини дори от учението, обичаите и обрядите на Източната църква“.
На това послание Цариградската патриаршия при Антим VІІ отговорила с патриаршеско и синодално окръжно, излязло на 29 септември 1895 година, в което се излагат условията за съединението на църквите и в което между другото се казва: „Източната църква е готова да се поправи, ако се докаже, че тя е изхвърлила или изменила нещо от онова, що са вярвали и изповядвали двете Църкви допреди ІХ век“. Католическият свещеник М. М. написал специално съчинение, в което се старае да докаже основната мисъл на папа Лъв ІІІ, че действително малко нещо дели католиците от православните, че във всичко останало ние сме напълно съгласни помежду си.
Една от тези точки, в които сме били съгласни, било и учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария. Католическият автор М. М., въпреки че има ясния отговор на Цариградската патриаршия, че римокатолическото учение за непорочното зачатие на Пресвета Богородица ни разделя, защото св. Православна църква съвсем не е съгласна с него, все пак се осмелява да пише: „Ние се съмняваме, дали по този въпрос Окръжното (на Цариградската патриаршия – скоби мои) е тълкувател на истинското учение на Източната църква – на тази Църква…, която от самото начало е показала такава гореща набожност към Пресвета Богородица; която я провъзгласява по-възвишена от херувимите, по-света от всички видими и невидими създания, и която я поставя на първо място след Бога“.
По-нататък, като цитира тенденциозно в полза на своята теза някои древни св. Отци, авторът продължава: „За да бъде достойна за Бога, Мария е трябвало да бъде нескверна. Следователно, поради несравнимото й достойнство, тя е била създадена без порочност. Това учи, това разгласява високо католическата Църква. С провъзгласяването догмата за безскверното зачатие, тя нищо ново не е въвела. Тя просто е изложила учението на Свещеното Писание, на източните и западните свети отци и на цялата християнска древност. И това учение не изпъква никъде, може би, тъй нагледно, както в източната служба“.
М. М. прави за доказване на своята мисъл обширни извадки от православните Минеи за месеците май, август, септември и декември. Макар и да твърди, че привежда, само някои места, взети случайно, вижда се обаче, колко старателно той е подбрал онези стихири, които, според мнението му, биха могли да се използват в подкрепа на неговата нескривана тенденция. Че стихирите не са взети случайно, личи от факта, че те са черпени от онези месеци и от онези дати, в които се падат най-важните Богородични празници: зачатието на св. Богородица (9 декември), Рождество Богородично (8 септември), паметта на родителите на св. Богородица св. св. праведни богоотци Иоаким и Ана (9 септември) и Успение Богородично (15 август). Защо авторът е използвал и Минея за месец май, в който няма нито един Богородичен празник, не ни е съвсем ясно. Може би той като католик не е могъл да отмине без внимание този месец, посветен целият в Римокатолическата църква на св. Богородица като „Месец на Мария“, всеки ден от който трябва да се изпълва с благочестиви размишления и молитви в нейна чест.
М. М. започва цитиранията си от Минеите със стихирата: „Пречистое твое рождество, Дево непорочная, несказанное“ (10 септември, песен 5) и подкрепя подчертаното от него окачествяване на св. Дева Мария като непорочна с много други стихири, които и ние ще приведем, следвайки неговия порядък и поправяйки само тук-таме допуснатите неволни грешки в славянския текст и в посочките.
„Избра тебе Господь во всехъ родехъ, благословенная въ женахъ, непорочная Дево Богородице…“(14 май, Служба на св. Исидора, Христа ради юродиваго, ростовскаго чудотворца, песен 6, Богородичен).
„… В руце бо Сына душу непорочную положи“ (15 август, стихири самогласни, гл. 3).
„Спасения всего начальницы, блаженнейший Иоакимъ и Анна, славная, чистую и непорочную, и пречистую Богородицу родиша“ (9 септември, песен 1, Богородичен).
„Яко отъ солнца солнце, и отъ луны луна, отъ Анны и Иоакима всенепорочная отроковица родися, и просвети мира концы своим сияниемъ“ (9 септември, Светилен).
„Вся ближная моя, добра и непорочна бьІсть, тя провидя древле вопияше Соломонъ въ песнехъ“ (9 септември, песен 3, Богородичен от канона на св. мъченик Севириан).
„Всехъ предстательница християнъ, Богомати Дево пренепорочная..“ (2 май, песен 9, Богородичен).
„Имущи къ твоему Сыну, пренепорочная, дерзновение непостыдно, Сего умоли ниспослати миру мирно устроение, и всемъ церквамъ единомышление, до тя вси величаемъ“ (5 май, песен 9, Богородичен).
„Молимся о рабехъ твоихъ пренепорочная Богородице, изъ тебе воплощеннаго моли“… (6 май, песен 5, Богородичен).
„Приидите всемирное успение всенепорочныя Богородицы празднуемъ“… (15 август, на малей вечерни, Слава на Господи воззвахъ).
„Радуется днесь Анна играющи духомъ, и веселится радующися, улучивши желание, егоже желаше древле благочадия: обещания бо плодъ и благословения божественный прозебе, Марию всенепорочную, Бога нашего рождшую, и солнце воссиявшую, во теме спящимъ“ (9 септември, последната стихира на Господи воззвахъ).
„Всенепорочная невеста…“ (15 август, стихири самогласни, гл. 2).
„Жену тя мертвену, но паче естества и матерь Божию, видевше всенепорочная славнии апостоли, ужасно прикасахуся руками славою облистающей, яко богоприятное селение видяще“ (15 август, Канон Дамаскина, песен 3).
„Якоже воздевши руце исходиши всенепорочная, руце, имиже Бога носила еси плотию“… (15 август, Канон Дамаскина, песен 8).
„Осуждения древняго разрешися человечество рождествомъ твоимъ: тя бо едину небесъ щиршую обретъ всенепорочная, Богъ въ тя вселися“ (16 август, песен 7, Богородичен).
„Днесь всенепорочная чистая произьІде отъ неплодове“ (9 септември, Слава на стиховните стихири на утренята).
„… Воспеваемъ Девы всенепорочныя рождество“ (8 септември, Слава на стиховните стихири на вечернята).
„Умилосердися, всенепорочная, и руку ми помощи яко милостива простри“.. (11 септември, песен 3, Богородичен).
„… Благословена ты въ женахъ еси, всенепорочная Владычице“ (13 септември, песен 7, Богородичен).
„Ты едина во всехъ родехъ, Дево пречистая, Мати Божия показалася еси: Ты Божества была еси обиталище, всенепорочная“ (13 септември, песен 8, Богородичен).
„Тя едину избранну и добру и непорочну обретъ, воплощается Пребожественное Слово изъ тебе, богорадованная“ (10 септември, песен 5, Богородичен).
„Неплоднаго поношения избегши, роди Анна Богородицу, Евы бо поношение преславно потребльшую, къ нейже взываемъ: яко несть непорочны, паче тебе Владычице“ (9 септември, песен 3, Богородичен).
„Святыхъ ангелъ сущи святейши, яже сихъ Содетеля во твоей утробе понесшая, и рождшая Богоотроковице чистая, Избавителя человекомъ. Темже ти согласно вопиемъ: несть святы и пречисты, разве тебе Владычице“ (14 май, песен 3, Богородичен).
„…Тя честно ублажаемъ едину чистую и нескверную…“ (16 август, седален след 2 катизма (на утренята).
„Дева Мария и Богородица истинно, ако облакъ света днесь возсия намъ, и отъ праведныхъ предгрядетъ въ славу нашу. Не ктому Адамъ осуждается, и Ева отъ узъ свободися, и сего ради зовемъ вопиюще со дерзновениемъ единей чистей: радость возвещаетъ рождество твое всей вселенней“ (8 септември, седален след 3 песен на канона).
След като привежда тази дълга поредица от цитати, авторът М. М. се спира по-специално на службата на 9 декември, когато се празнува от светата Православна църква зачатието на св. Богородица от нейните родители Иоаким и Ана. Ето кои места посочва той:
„… Еяже святое почтимъ зачатие“ (9 декември, седален след 3 песен на канона).
„… Преславное зачатие Богородицы светло празднуемъ“ (9 декември, хвалитни стихири, Слава).
„… Анна славная ныне зачинаетъ чистую“ (9 декември, песен 1).
„… Сего ради зачинаетъ чистую Богоматерь“ (9 декември, песен 3).
„Темже зачинаетъ едину чистую“ (9 декември, песен 4).
„Яко едину непорочную“ (9 декември, седален след 2 катизма).
„Новое небо во чреве Анны зиждется“ (9 декември, седален, след 1 катизма).
„… Во утробе зачахъ новое небо“ (9 декември, песен 4).
„Книгу, юже прорече пророкъ запечатанну Духомъ Божественнымъ“ (9 декември, песен 1).
„… Нескверная скиние“ (9 декември, песен 4, Богородичен).
„Чистую голубицу заченши во чреве“ (9 декември, песен 6).
„… Голубицу прияла еси нескверную“ (9 декември, песен 7).
„… Храмъ святый внутрь во чреве твоемъ“ (9 декември, песен 9).
„… Всесвященный храмъ Божий“ (9 декември, Слава на хвалитните стихири).
„… Дверь непроходну“ (9 декември, песен 9).
„… Се бо заря божественныя благодати показуется“ (9 декември, песен 6).
„… Миро благовонное во утробе зачала еси, Анна“ (9 декември, песен 7).
„Ликъ пророческий проповеда древле непорочную чистую, и богоотроковицу Деву, юже Анна зачатъ неплоды сущи и безчадна: сию днесь веселиемъ сердца ублажимъ, спасшеся ея ради, яко едину непорочную“ (9 декември, седален след 2 катизма).
„Иоакимъ священный и Анна даръ принесоша древнымъ священникомъ, и не прияти быша неплоды суще, мольбу принесоша Дателю всяческихъ, и молитву ихъ усльІшавъ, даруетъ имъ сущо дверь жизни, еяже святое почтимъ зачатие“ (9 декември, седален след 3 песен на канона).
„Светъ рождшая всю озарющий тварь, днесь начинаетъ прозябати Анна неплодньІми ложесны. Темже стецемся вси, ибо прииде избавление осуждения Евина“ (9 декември, светилен).
Направил всички тези цитати от богослужебните книги на Православната църква, авторът М. М. самоуверено заключава с нескривано тържество: „Сега, след толкова многобройни, силни и ясни доказателства от източната служба, които приведохме в защита на безскверното зачатие на Пресветата Богородица, кой от читателите с добра воля и чисто сърце ще се осмели, не казваме да отрече, а просто, да се усъмни?“ И тъй, според М. М. няма вече място, и то тъкмо въз основа на православни аргументи, не само за отричане на новия римокатолически догмат, но няма място дори и за съмнение в него.
Ала не е ли твърде прибързано тържеството на споменатия римокатолически автор? Не се ли е той излъгал в доказателствената стойност на посочените места, в които очевидно не се е постарал да се вдълбочи, за да изследва истинския им смисъл? За забелязване е, че той не е анализирал нито една от посочените песни, а просто ги е наредил като несъмнени доказателства за своята теза, в които е намерил такива епитети и определения за св. Богородица (като непорочна, пренепорочна, единствена света и пречиста), които той смята, че не могат да се разбират другояче освен в смисъла на непорочното зачатие на св. Дева Мария. Но това, което той не е сторил, ние ще се постараем да направим, тоест ще се постараем обективно да анализираме подчертаните от него думи в цитираните богослужебни песни, за да видим, дали те действително доказват вярата на Православната църква в непорочното зачатие на св. Дева Мария, или говорят за съвсем други неща.
Систематазирайки доказателствените елементи в посочените извадки от богослужебните книги, ние можем да ги разделим на три категории:
1. Към първата категория ще отнесем всички ония богослужебни песни, в които на св. Богородица се приписват следните епитети: непорочна, всенепорочна, пренепорочна, единствена чиста и нескверна, както и изразът, който подчертава нейната изключителна светост между всички човеци: „Несть святи и пречисти разве тебе, Владычице“.
2. Към втората категория ще отнесем следните употребени по отношение на нея библейски сравнения и образи: ново небе, книга, която пророкът нарекъл запечатана от божествения Дух, нескверна скиния, чиста гълъбица, свет храм, всесвещен хрпам, непроходима врата, заря на божествената благодат, благовенно миро и прочее.
3. Към третата категория ще отнесем окачествяването на самото нейно зачатие като свето и преславно.
***
Ще разгледаме тези категории в посочения ред.
Спирайки се на пъравата категория, ние не можем да не забележим преди всичко, че твърде излишно са цитирани толкова много пасажи от богослужебните песни, за да се докаже, че св. Православна църква нарича св. Богородица непорочна, всенепорочна пр. Та ако пожелае човек да събере всички богослужебни песни, в които майката Господня се нарича непорочна, всенепорочна, пренепорочна, единствена чиста и нескверна, той ще трябва да препише почти всички Богородични песни и стихири и с тях да изпълни цели томове. Защото почти няма песен, посветена на св. Дева Мария, в която тя да не е възпята от Православната църква, като чиста, непорочна, пренепорочна и единствена нескверна. Но пита се: доказват ли тези епитети непорочното зачатие на св. Дева Мария? Авторът М. М., като е посочил толкова много цитати, съдържащи горните епитети, е искал, очевидно с аргумвенти на множествеността на цитатите да убеди читателите си, че те доказват непорочното зачатие, и че Православната църква, която отрупва св. Богородица толкова често с тези прилагателни, не може, без да влезе в противоречие със себе си, да не признае нопорочното ѝ зачатие. Обаче ние твърдим, че усилията на М. М. в тази насока са отишли съвсем напразно. Защото и сто пъти повече цитати от рода на разглежданите да бе събрал той, те пак нищо не биха доказали в полза на непорочното зачатие по простата причина, че Православната църква с всички тези най-високи възхвали, отправени към св. Богородица, съвсем не говори за качеството на зачатието й, а величае нея самата, нейната достигната с личен подвиг светост, добродетелност и девствена чистота, „прославя и величае нея като майка на Бога Слово, или по-точно, като следва учението на св. Ефрем, тя нарича майката Божия непорочна, защото (последната) всякога е била Девица“ (д-р Никодим Милаш). Това значи, че всички споменати епитети нескверна, пренепорочна и пр. не съдържат учение за зачатието й, а за приснодевството й. Даже Жужи признава, че повечето от мариологичните епитети „визират телесната девственост на Мария и нямат нищо общо с учението за непорочното зачатие“. А то е нещо съвсем друго.
Не само св. Ефрем Сирин величае Дева Мария като пренепорочна заради приснодевството ѝ. Много свети отци виждат славата на св. Богородица в подвига на нейното девство. Св. Атанасий Велики например, търсейки причината за нейната висока и всемирна прослава, я открива тъкмо в нейното девство. Ето какво казва той по повод на тълкуваните от него думи: „Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме ублажават всички родове“ (Лука 1:48) – „Колко е високо девството! Всеки, който желае да се подвизава в другите добродетели, се ръководи от закона; но девството, като превъзхожда закона и направлява живота към най-важната цел, е указание за бъдещия век, образ на ангелската чистота… Владетелят на всичко, Бог Слово, когато Отец благоволил да възстанови и обнови всичко, пожелал само девица да стане майка на тялото, което Той взел на Себе Си; и Девата станала майка“ (Творения, Св. Тр. Серг. Лавра, част ІV, 1903, с. 446-447). Така, според св. Атанасий Велики, с приснодевството на св. Богородица се обяснява ублажаването й от всички родове.
Следва…(Виж долу вдясно бутон с надпис „21.Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“, който трябва да се активира).
_________________________________________________
*Хабилитация под заглавие „Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“ в машинопис, от 1962 година.
Изображение: авторът архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993). Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9