Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина.
Православието е Вселенската истина, истината за целия свят, за всички времена и за всички народи – протоиерей Георги Флоровски
Д-р Хайник, който в сравнение с останалите сериозни учени най-детайлно е изследвал този въпрос, разделя за удобство НЛО-феномена на шест основни категории[9]. Първата, наричана от него „нощни светлини“, е най-често отбелязвана и най-малко странна от всички. Повечето подобни явления лесно се обясняват като небесни тела, метеорити и други, и не се възприемат като НЛО. Истински загадъчните „нощни светлини“ (тези, които остават „неидентифицирани“) изглеждат свързани с разумна дейност, но не могат да бъдат идентифицирани като обикновен самолет. Този вид явления често са забелязвани от много свидетели, включително полицаи, летци, авиодиспечери.
Третата категория е тази на „радарно-визуалните“ съобщения – това са радарни наблюдения, потвърдени от непосредствени визуални наблюдения (самият радар може да даде различни лъжливи изображения). Повечето от тези наблюдения са нощни, а най-добрите случаи включват паралелно наблюдение от самолети (понякога специално вдигнати във въздуха заради преследването на НЛО), които се движат на достатъчно близко разстояние; в такива случаи НЛО винаги маневрират по-бързо от самолета, понякога го преследват и най-накрая изчезват с невероятна скорост (до четири хиляди мили и повече в час). Понякога, както и в първите две категории, обектът се разделя на два или повече самостоятелни обекта; а понякога се случва и така, че обекти, ясно видими от летците във въздуха, не биват изобщо засичани от радарите. Наблюденията от тази категория, както и от първите две са с продължителност от броени минути до няколко часа.
Множество случаи от първите три категории са добре документирани, с голям брой надеждни и независими свидетели. Въпреки това всеки отделен случай, както отбелязва д-р Хайник, може да е следствие от рядко необичайно стечение на обстоятелствата, а не от какъвто и да било нов и неизвестен дотогава феномен. Но когато се съберат много добре документирани и сходни помежду си показания, вероятността да става дума за познати обекти, изкривени от възприятията, става твърде малка (The UFO Experience, page 92). Ето защо сериозни изследователи на НЛО днес концентрират своите усилия в събирането на добре документирани случаи и сравнителното изучаване на надеждните свидетелства вече започва да дефинира параметрите на НЛО активността.
„Близките контакти от първия вид“ винаги внушават страх и често са ужасяващи, но не оставят никакви видими белези; свидетелите обикновено са така изумени от преживяното, че забравят да фотографират обекта дори когато апаратът им е подръка. Типичен за оказаното въздействие върху свидетелите е следният коментар в едно съобщение за НЛО от 1955 година: „Мога да ви уверя, че всеки, който веднъж е видял обект като този отблизо, дори за една минута, ще го носи отпечатан в паметта си за цял живот“ (The Нупек Report, page 145). Преживяното е толкова необикновено, че свидетелите често не вярват, когато разказват за видяното – факт, който е причина мнозина да говорят за това само поверително, след много години или въобще да не го разкриват. Случилото се е твърде реално за тези, които са го преживели и твърде невероятно за останалите.
„Близките срещи от втория вид“ (БС-2) по същество не се различават от БС-1, с тази разлика, че предизвикват поразителен физически и психологичен ефект. Сред ефектите са: белези по земята; обгаране или повреда на растения и дървета; намеса в електрическите вериги, от което следват радиосмущения и спиране на автомобилни двигатели; дискомфорт в животните, изразяващ се в странно поведение; въздействие върху хората, като временна парализа или вцепеняване, чувство за горещина, гадене или друго неразположение, временна безтегловност (понякога причиняваща левитация), внезапни излекувания на болни места и травми, различни психологически и физически ефекти, включително странни белези по тялото. Този вид контакти с НЛО дава най-голяма възможност за научно изследване, тъй като в добавка на човешкото свидетелство има и физическо доказателство, което може да бъде разгледано. Понастоящем обаче са направени твърде малко изследвания, защото повечето учени се страхуват от въвличане в проблема за НЛО и защото самото доказателство обикновено е недостатъчно убедително. Един каталог е събрал над осемстотин случая от този тип от двадесет и четири страни (The Нупек UFO Report, page 30). В действителност не е открита нито една „частица“ от НЛО, която да послужи в разкриването на истината, а белезите, оставени на земята, са често толкова объркващи, колкото и самите наблюдения на НЛО. Най-честият белег, оставян на земята след наблюдение (самото НЛО се намира на земята или точно над нея), е изгорено, изсушено или издълбано пространство във формата на пръстен, което обикновено достига от двадесет до тридесет фута в диаметър и с ширина от един до три фута; тези „пръстени“ се запазват в продължение на седмици или месеци и според съобщенията вътрешността на пръстена (а понякога целият кръг) остава безплодна за един или два сезона след наблюдението. Химическите анализа на почвата в такива пръстени не са дали никакви определени заключения за възможната причина на това състояние.
Учудващо е, че тези контакти изглеждат действителни днес, тъй като са потвърдени от показанията на много заслужаващи доверие свидетели. Следователно от решителна важност се явява интерпретацията на тези случаи – дали реалността, която седи зад тях, е един действителен контакт с „посетители от космоса“, или това е само обяснение, дадено от „духа на времето“ на контакт от съвсем друг вид? Днешните учени – изследователи на НЛО, както ще видим по-долу, вече са задали тези въпроси.
Основните събития в тази история са типични за много „близки срещи от третия вид“. Малко по-различен случай от този вид е известното НЛО „кацане“ в градчето Кели, близо до Хопкинсвил, Кентъки, което било разследвано обстойно от полицията, Военновъздушните сили и независими изследователи. През нощта на 21 август 1955 година седем възрастни и четири деца в едно фермерско домакинство имали продължителен контакт с „хуманоиди“. Инцидентът започнал в седем часа, когато синът в семейството видял някакъв летящ обект да „каца“ зад къщата. Никой не му повярвал, но един час по-късно едно „малко човече“, излъчващо „странна червена светлина“ се запътило към къщата с вдигнати ръце. Двама от мъжете в този дом, извън себе си от страх, стреляли по това същество, когато било на двадесет фута; то се преметнало през глава и изчезнало в тъмнината. Скоро друго подобно създание се появило на прозореца; те отново открили огън и то отново изчезнало. Когато излезли навън, мъжете стреляли по друго създание с ръце, подобни на клещи, което забелязали на покрива; още едно от близко дърво се спуснало към земята, когато било улучено. Те стреляли и по други същества (или може би по същите, които се появявали отново), но видели, че куршумите сякаш рикоширали от тях без да ги засегнат, а звукът бил като при стрелба в кофа. След като изстреляли четири кутии патрони без никакъв ефект, всичките единадесет души, уплашени до смърт, се отправили с кола към полицията в Хопкинсвил. Полицаите пристигнали във фермата след полунощ и претърсили основно цялото стопанство. Те открили няколко странни следи и видели странни „метеори“, които прелетели над фермата, но не намерили никакви „същества“. След като полицията си тръгнала, съществата се появили отново, причинявайки още повече ужас в домакинството.
Д-р Хайник прави голяма разлика между „близките контакти от третия вид“ и случаите на свързване с „контактьори“. „Контактьорите често се срещат с НЛО-същества, като често получават от тях псевдорелигиозни послания за „високоразвити“ същества на други планети, които се канят да дойдат и да донесат „мир на земята“. Това е нещо типично за НЛО религиозните култове. Обикновено БС-3 преживяванията са много подобни на другите „близки срещи“; те се случват на хора със сходни професии и на които може да се има доверие. Те са също така неочаквани и предизвикват шок, естествен при наблюдаване на нещо толкова невероятно. В съобщенията често се посочва, че наблюдаваните (обикновено от близко разстояние) „пришълци“, вземат проби от земята или камъни, проявяват подчертан интерес към човешките съоръжения и превозни средства или „поправят“ собствения си кораб. „Хуманоидите“ са описвани като същества с големи глави с до голяма степен нечовешки черти (без очи или с големи очи разположени раздалечено, с малки носове или без носове, с цепнатини наместо уста), с тънки крака, без врат; за някои се казва, че са с човешки ръст, други, че са високи около три и половина фута, като случая в Кели, Хопкинсвил. Неотдавна бе съставен нов каталог с над хиляда случая на БС-3 (Hynek, The UFO, Experience, page 31).
Един от най-добре изследваните случаи на „отвличане“ е този от нощта на 19 септември, 1961 година. Той се превърнал в повод за написването на книгата Прекъснатото пътешествие от Джон Фалър, която списание Поглед (Look) публикувало в съкратена форма. През въпросната нощ Барни и Бети Фил се връщали от ваканционно пътуване. Около полунощ близо до Уитфийлд, Ню Хемпшир, те видели спускащо се НЛО, което се приземило точно пред тяхната кола. Няколко „хуманоида“ ги доближили и когато се опомнили, вече било два часа по-късно, а те били на тридесет и пет мили отдалечени от това място по пътя. Тази амнезия не ги оставяла на мира. Те постоянно чувствали физическо и умствено неразположение и най-накрая отишли при психиатър. Под хипноза двамата независимо един от друг разказали какво се е случило през липсващото време.Те описали как били взети от „хуманоидите“ на борда на „кораба“ и били подложени на физически изследвания. Вземали и проби от кожата и ноктите им. След това им било направено хипнотично внушение, за да не помнят нищо от преживяното, и те били освободени. По време на хипнозата техните думи за случилото се издавали много силно емоционално безпокойство (The UFO Experience, pp. 178-184).
На пръв поглед такива инциденти изглеждат просто невероятни, като някакви странни халюцинации, плод на разстроено въображение. Но са се случили твърде много подобни неща, за да ги пренебрегнем. Съобщенията за срещи с действителни летателни апарати със сигурност не са много убедителни. Освен това самите психиатри предупреждават, че резултатите от „регресивната хипноза“ не са достатъчно сигурни. Личността под хипноза често не е способна да прави разлика между действителните преживявания и „внушенията“, направени или от хипнотизатора, или от някой друг по време на предполагаемия „близък контакт“. Но дори ако тези преживявания не са напълно „истински“ (като обективен феномен в пространството и времето) самият факт, че толкова много от тях са били „имплантирани“ в съзнанията на различни хора през последните години, е вече достатъчно знаменателен. Без съмнение има нещо зад преживяванията при „отвличането“. Съвременните НЛО-изследователи също започнаха да търсят обяснение в друга посока.
И наистина защо има толкова много „приземявания“ на НЛО точно по пътищата? Защо такива фантастично „съвършени“ летателни апарати толкова често се нуждаят от „ремонт“? Защо „пришълците“ толкова често трябва да взимат камъни и пръчки (отново и отново вече двадесет и пет години!) и да „провеждат изследвания“, ако действително са разузнавателни екипажи от друга планета, както „хуманоидите“ обикновено твърдят? Във връзка с идеята за „посетители от друга вселена“ д-р Вале задава следния въпрос: тази теория не „изпълнява ли отклоняваща роля в прикриването на някаква реална, безкрайно по-сложна технология, която поражда наблюденията?“ (The Invisible College, с. 28). Според него „ние се сблъскваме не с последователни вълни на посетители от космоса, а пред нас стои система за контрол“ (с. 195). „Това, което се случва при близките контакти с НЛО, представлява контрол върху човешките вярвания“ (с. 3). „С всяка нова вълна на НЛО неговото обществено влияние става по-силно. Все повече млади хора са омаяни от космоса, от психичния феномен, от новите граници на съзнанието. Появяват се повече книги и статии, които променят нашата култура“ (с. 197-198). В друга книга д-р Вале отбелязва, че „ако пред дадено общество се разиграват няколко внимателно разработени сцени, в които детайлите са адаптирани към неговата култура и към суеверията на съответното време и място, то е възможно голяма част от хората да повярват в съществуването на свръхестествени раси, във възможностите на чудати летателни апарати, в други обитавани светове[14].“
Днес изследователите вече са дали отговор поне на първите два въпроса. Но тъй като не са компетентни в областта на религиозния феномен, те не разбират напълно значимостта на това, което са открили. Брад Стейгър – изследовател, професор от университета в Айова, който е написал няколко книги по въпроса – неотдавна детайлно изучил документацията от „Синята книга“ на въздушните сили и направил следното заключение: „Ние сме изправени пред многоизмерим парафизичен феномен, който до голяма степен е исконно присъщ на планетата Земя“ (Canadian UFO Report, Summer, 1977). В обяснение на феномена НЛО д-р Хайник и д-р Вале развиват хипотезата за „произхождащи от земята чуждоземци“, които преди всичко са „зли духове“ и идват от „взаимно проникващи се вселени“ точно тук на Земята. Тези същества могат да се явяват като „полтъргайсти“, причинявайки физически ефекти, докато самите те остават невидими. Джон Кил, агностик по отношение на религията, който започнал да разследва НЛО като скептик, пише следното: „Истинската история на НЛО… е история за призраци и фантоми, за странни умствени разстройства; за невидимия свят, който ни заобикаля и понякога ни поглъща… Това е свят на измами… в който самата реалност е изопачена от странни сили. Явно тези сили могат да манипулират пространството, времето и физическата материя, така, че нямаме почти никаква възможност да ги разберем… По всичко личи, че проявленията на НЛО в по-голяма или по-малка степен представляват разновидности на известния от векове демонологичен феномен“ (UFOs: Operation Trojan Horse, c. 46, 299). Неотдавна бе публикувана библиографията по въпроса за НЛО, съставена от Конгресната библиотека за научно-изследователския отдел към Американските военновъздушни сили. В нейното въведение се отбелязва, че „много от съобщенията за НЛО, сега публикувани и в обществения печат, се отнасят до случаи, които удивително наподобяват демоничните обсебвания и психичните феномени, отдавна познати на богослови и парапсихолози[16]„. Днес по-голямата част от изследователите на НЛО се обръщат към окултната област и към демонологията за да разберат феномена, който изучават.
За повечето изследователи най-озадачаващият аспект на НЛО-феномена е неговата странна смесица от физически и психически характеристики. Това обаче въобще не е озадачаващо за читателите на православна духовна литература и особено на житията на светиите. Демоните също имат „физически тела“, макар „материята“ в тях да е толкова ефирна, че не може да бъде доловена от хората, ако техните духовни „врати за възприемане“ не са отворени или по Божия воля (както е при светците) или противно на нея (както е при магьосниците и медиумите[18]).
Един случай на „отвличане“ от демони, който много наподобява „отвличанията“ от НЛО, е описан в житието на св. Нил Сорски (XV век), основоположник на живота по скитове в Русия. Известно време след смъртта на светеца в неговия манастир живял някакъв свещеник със сина си. Веднъж, когато момчето било изпратено да изпълни някаква поръчка, „пред него внезапно се появил странен мъж, който го вързал и отнесъл като на ветрени криле в непроходима гора. Там той го внесъл в своето жилище и го оставил в една стая пред прозореца.“ Когато свещеникът и монасите се помолили на св. Нил да им помогне в откриването на изгубеното момче, светецът „се притекъл на помощ, като застанал пред стаята, където момчето било оставено. Той ударил с тоягата си по рамката на прозореца, сградата се разтресла и всички нечисти духове паднали на земята.“ Светецът заповядал на демона да върне момчето там, откъдето го е взел, и станал невидим. Известно време демоните виели, а след това „същият странен човек хванал момчето и го отнесъл в скита като вятър… хвърлил го върху една купа сено и станал невидим“. След като монасите го намерили, „момчето им разказало за всичко случило се с него, за това, което видяло и чуло, като от този момент то станало много мълчаливо и смирено, сякаш не било на себе си. Свещеникът бил ужасен и по-късно напуснал скита заедно със сина си[20].“ Друг подобен пример за демонично „отвличане“ имаме в Русия от XIX век: млад човек, след като бил проклет от майка си, станал за дванадесет години роб на демон, когото наричал „дядо“. Той можел да се появява невидим сред хората и така помагал на демона да смущава душите им[21].
Първо, феноменът НЛО не е нищо друго освен част от бума на „паранормални“ събития, които само преди няколко години повечето хора биха разглеждали като „чудеса“. В книгата си Невидимата колегия (The Invisible College) д-р Вале изразява секуларното разбиране на този факт: „Наблюденията на необикновени събития в нашето обкръжение изведнъж станаха хиляди“ (с. 187). Те причиняват „основна промяна във веровите образци на човека, в цялото му отношение към понятието за невидимото“ (с. 114). „Нещо се случва в човешкото съзнание“ (с. 34); същата „мощна сила [която] в миналото е влияла на човешката раса сега отново ѝ въздейства“ (с. 14). Изразено на християнски език това означава, че ново демонично нашествие е връхлетяло човечеството. Изхождайки от християнското разбиране за апокалипсиса (вж. края на тази книга), ние можем да видим, че силата, която досега е възпирала крайните и най-ужасни прояви на демонична активност на земята, се е отдръпнала (2 Солуняни 2:7). Като цяло вече не съществуват православно християнско управление, обществен ред (чийто главен представител е бил православният император) и православен християнски светоглед. Сатаната е пуснат от тъмницата си, където е бил държан от благодатта на Христовата Църква, и е излязъл да прелъсти народите (Откровение 20:7-8) и да ги приготви за поклонението на антихриста в края на времената. Вероятно никога от началото на християнската ера демоните не са се появявали така открито и повсеместно като днес. Теорията за „посетителите от друга планета“ е само един претекст, който демоничните сили използват, за да спечелят привърженици на идеята, че „по-висшите същества“ са отговорни за съдбата на човечеството[22].
Изследователите на НЛО трябва да обърнат особено внимание на факта, че „чудесата на антихриста ще се явяват предимно във въздушните сфери: там предимно господства сатаната. Знаменията ще действат най-вече на зрението, като го очароват и мамят. Св. Иоан Богослов, съзерцавайки в откровение събитията, предшестващи края на света, казва, че антихристът ще извърши велики дела – „та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците“ (Откровение 13:13). Това е личба, отбелязана в Свещеното Писание като най-голяма от белезите на антихриста. Мястото на действието ще бъде въздухът: това ще бъде впечатляващо и всяващо страх зрелище“ (с. 13). По този повод св. Симеон Нови Богослов споменава, че „на подвижника не подобава да се взира в небето, поради злите духове във въздуха, които предизвикват много и различни измами“ (Philocalia, „The Three Forms of Heedfulness“). „Хората няма да разберат, че чудесата на антихриста не носят добро и не притежават разумна цел, че са чужди на истината и са изпълнени с лъжи, че са чудовищни и злобни, че представляват едно лишено от смисъл позьорство. Тези чудеса се усилват все повече, за да впечатляват, да учудват, да причинят обърканост и забрава, да мамят, прелъстяват и привличат с обаянието на помпозни, празни и глупави ефекти“ (с. 11). „Характерно за всички демонични проявления е, че дори нищожното внимание към тях е опасно. От подобно внимание, допуснато дори без симпатия към явлението, може да се отпечата изключително вредно впечатление и свидетелят да бъде подложен на сериозно изпитание“ (с. 50). Хиляди „контактьори“ с НЛО и даже обикновени свидетели са изпитали върху себе си истинността на тези думи и на малцина се е удало да се спасят, след като са били въвлечени сериозно в подобни контакти.
Ние живеем в края на този страшен век на демоничен триумф и ликуване, когато ужасяващите „хуманоиди“ (една от маските на демоните) стават видими за хиляди хора и овладяват душите на тези, от които е отстъпила Божията благодат. Явлението НЛО е знак за нас, православните християни, да следваме по-внимателно и трезво пътя на спасението, съзнавайки, че можем да бъдем изкушавани и съблазнявани не само от фалшивите религии, но дори и от привидно напълно материални предмети, попадащи пред очите ни. В ранните векове християните са се отнасяли с голямо внимание към странните и нови феномени, помнейки предупрежденията за козните на дявола. След настъпването на новото време на „просвещението“ обаче повечето от хората започват да се отнасят към тези феномени с любопитство, и дори да ги търсят, отпращайки дявола в областта на полувъображаемото. Разбирането на истинската природа на НЛО следователно може да подпомогне пробуждането на православните християни за съзнателен духовен живот и осъзнат православен светоглед, чието следване е по-трудно в сравнение с модните идеи на времето.
Православният християнин разбира, че поради своето самолюбие и слабост човек лесно може да бъде измамен и да повярва в „красиви приказки“, обещаващи достигане на „по-висше състояние“ или контакт с „по-висши същества“ без борбата на християнския живот. Фактически тези обещания са именно бягство от тази борба. Той не се доверява на своята способност да различава измамите на демоните и затова се придържа строго към ръководните принципи на Свещеното Писание и светоотеческите произведения, които са му дадени за цял живот от Христовата Църква.През десетилетията след Втората световна война ние сме свидетели на изненадващо разпространение на източните религиозни култове и тяхното влияние на Запад. Едновременно с това се увеличават и наблюденията на един феномен, който на пръв поглед няма нищо общо с религията. Внимателното изследване обаче доказва, че аналогично на източните култове то е още една личба на „постхристиянската“ ера и „новото религиозно съзнание“. Става дума за „неидентифицираните летящи обекти“ (НЛО), които след 1947 година, когато бе забелязана първата „летяща чиния“, изненадващо се появяват в почти всички части на света.
Човешката доверчивост и суеверие, които са не по-малко присъщи на хората днес, отколкото във всяко друго историческо време, правят от този феномен до известна степен „чудато допълнение“ към света на култовете. Но благодарение на интереса, проявен към него от сериозни и отговорни хора, впоследствие са реализирани редица държавни изследвания. На тази тема са се появили книги и от редица известни учени. Изследванията не са достигнали до положителен резултат в идентифицирането на обектите. Но за разлика от предлаганите в миналото теории най-новите хипотези за обяснение на феномена, които се защитават от редица изследователи, наистина се приближават до едно задоволително обяснение. В същото време тези най-нови хипотези насочват към „границата на реалността“ (така се нарича и една от научните студии, посветени на тази тема), към границите на една психическа и духовна сфера, към която изследователите не са готови да пристъпят. Съществуващото богатство от духовно и светоотеческо знание за тази сфера поставя православния християнин в уникална по своето преимущество позиция, от която той може да съди както за хипотезите, така и за явлението НЛО като цяло.
Когато подхождаме към феномена НЛО от религиозна и психологическа страна, за нас е важно на първо място да разберем смисъла, влаган в термините, използвани при интерпретирането на „летящите чинии“ (от тези, които вярват в тяхното съществуване) още от времето на първото им появяване през четиридесетте години. Какво са били готови да видят хората в небето? Отговор на този въпрос можем да намерим след кратък преглед на популярната научнофантастична литература.
1.В този жанр религия, разбирана в традиционния смисъл, липсва. Ако все пак я има, тя бива представена твърде инцидентно и по изкуствен начин. Самата литературна форма очевидно е продукт на „постхристиянската“ епоха (което се забелязва още в историите на По и Шели). Вселената според научната фантастика е изцяло секуларна, макар и често с „мистични“ обертонове от окултен и източен характер. „Бог“, ако изобщо се споменава, е някаква неопределена и безлична сила, а не личностно същество (например „Силата“ в Междузвездни войни представлява космическа енергия, която има както своята зла, така и своята добра страна). Нарастващото увлечение на съвременния човек по научно-фантастични теми е пряко следствие от загубата на традиционните религиозни ценности.
Сериозни учени и на Запад също дотолкова вярват в съществуването на „извънземни“ разумни същества, че се опитват – почти от осемнадесет години – да установят с тях контакт посредством радиотелескопи. Понастоящем астрономите поне на шест места в света се опитват да засекат разумни радиосигнали от космоса. Съвремени римокатолически и протестантски „богослови“ – които по традиция следват науката, където и да отиде тя – на свой ред разсъждават за новото в областта на „екзотеологията“ („богословие на космическото пространство“), относно вероятната природа на „извънземните“ раси (вж. списание Time, April 24, 1978). Трудно може да се отрече, че митът, създаден от научната фантастика, има непреодолима притегателна сила дори за много образовани хора днес.
3.Научната фантастика представя бъдещия свят и човечеството като „проекция“ на днешните научни открития. В действителност обаче тези „проекции“ удивително съответстват на преживяванията, характерни за окултната и открито демонична реалност, засвидетелствани през вековете. На „високоеволюиралите“ същества от бъдещето са присъщи: телепатия, способност за летене, за материализиране и дематериализиране. Те са способни да трансформират видимата форма на нещата или да създават илюзорни сцени и същества чрез силата на „чистата мисъл“; да се придвижват със скорости далеч превишаващи възможностите на съвремената техника; да обсебват телата на земните обитатели. Освен това тези „хора на бъдещето“ се ръководят от една „духовна“ надрелигиозна философия, според която може да се достигне до състояние, в което „развитите интелигентни същества“ вече няма да зависят от материята. Всичко това са стандартни практики и познати обещания на магьосниците и демоните. Една съвременна история на научната фантастика посочва, че „постоянен аспект във визията на научната фантастика е желанието да се преодолее нормалната опитност… посредством представяне на лица и събития, които преодоляват известните ни граници на пространството и времето[2]„. В сценариите на „Стартрек“ и в други научно-фантастични истории се описват такива футуристични „научни“ изобретения, които не рядко напомнят за споменаваните в житията на древните православни светци действия на магьосници от вρeмето, когато магьосничеството все още е било основна част от езическия живот. Обикновено научната фантастика съвсем не е научна и дори не е футуристична. По-скоро тя представлява едно връщане към „мистичните“ извори на съвременната наука, към науката предшествала епохата на Просвещението (XVII-XVIII вв.), която е твърде близка с окултизма. В цитираната по-горе история на научната фантастика се отбелязва: „Корените на научната фантастика, както и корените на самата наука, се намират в магията и митологията“ (Scholes & Rabkin, page 183). Съвременните изследвания и експерименти в областта на „парапсихологията“ също са показателни за бъдещото сближаване между „науката“ и окултизма, а това е тенденция, намираща се в пълна хармония с научната фантастика.
Научната фантастика в Съветския съюз (където тя е също толкова популярна, колкото и на Запад, въпреки че се е развивала по различен начин) разработва същите теми. Изобщо „метафизичните“ теми в съветската научна фантастика се разработват (при зорко наблюдение от страна на „материалистическата“ цензура) под въздействие на западните автори или са повлияни пряко от индуизма, както е в случая с писателя Иван Ефремов. Читателят на съветска научна фантастика по думите на един критик „придобива твърде смътна способност за критично оценяване на различията между наука и магия, между учен и магьосник, между бъдеще и фантазия“. Според този критик научната фантастика както на Изток, така и на Запад също като всички други аспекти на съвременната култура „изцяло потвърждава факта, че висшата степен на хуманизма е окултизмът[3]„.С други думи, научнофантастичната литература от XX век сама по себе си е ясен знак за това, че християнските ценности и християнското разбиране на света са загубени. Този вид литература се превръща в мощно средство за разпространение на нехристиянска философия и на нехристиянски възглед за живота и историята, които в действителност са създадени под неприкритото или завоалирано влияние на окултизма и източните религии. В едно критично време на преход в човешката цивилизация научнофантастичната литература става водеща сила във формирането на надеждата и реалното очакване на „посетители от космоса“, които ще разрешат проблемите на човечеството и ще поведат човека към нова „космическа“ епоха в неговата история. И макар на пръв поглед научната фантастика да е научна и нерелигиозна, в действителност тя е водещият пропагандатор (в секуларна форма) на „новото религиозно съзнание“, което завладява отстъпилото от християнството човечество.
Д-р Жак Вале, френски учен, който живее сега в Калифорния, е автор на едно заслужаващо доверие описание на феномена НЛО. Д-р Вале притежава висока научна степен в областта на астрофизиката и кибернетиката и от доста години се е посветил на научния анализ на съобщенията за НЛО. Неговото свидетелство е още по-ценно за нас, защото той детайлно е изучил срещите с НЛО извън САЩ, особено във Франция, и по този начин може да ни даде една обективна интернационална картина за разпространението на това явление. Д-р Вале счита[4], че макар необикновени летящи обекти да са били наблюдавани от време на време в миналите векове, тяхната „съвременна история“ като масов феномен започва в годините по време и непосредствено след Втората световна война. Интересът в Америка се поражда след наблюденията през 1947 година. Преди това в Европа вече е имало регистрирани наблюдения на НЛО. През Втората световна война много пилоти докладвали за странни светлини, които изглеждали управляеми от разумни същества (с. 47), а през 1946 година, особено през месец юли, била регистрирана цяла серия от подобни наблюдения в Швеция и други страни от Северна Европа (с. 47-53). Обектите от тази „скандинавска вълна“ били смятани отначало за метеорити, по-късно за „ракети“ (или „ракети-призраци“) или „бомби“, а най-накрая за „въздушни кораби от нов тип“. Те били способни на необикновени маневри в небето, но не оставяли следа на Земята, дори когато изглеждало, че се приземяват. В европейската преса изобилствали репортажи за тази вълна от наблюдавани обекти, а в Швеция всички говорели за тях. Регистрирани били близо хиляда наблюдения, но нито веднъж не била издигната хипотезата, че те имат „извънземен“ или „междупланетен“ произход. В заключение д-р Вале отбелязва, че тази „вълна“ била предизвикана от действително съществуващи, но неидентифицирани обекти. В случая не ставало дума за предварително разпространени „слухове за НЛО“ или за очакване на „посетители от космоса“ (с. 53). В тази и в последвалите „вълни на летящи чинии“ той открива тоталната липса на каквото и да е било съвпадение между широко разпространения интерес към научната фантастика и апогея в активността на НЛО. По-рано също не е имало „вълни на летящи чинии“, макар всеобщата паника в Америка да започнала след радиопиесата на Орсън Уелс по романа на Хърбърт Уелс „Война на световете“ през 1938 година. Д-р Вале стига до извода, че „зараждането, нарастването и експанзията на НЛО-вълната е обективен феномен, независещ от съзнателното или несъзнателно влияние на свидетелите и реакцията им по отношение на обектите“ (с. 31).
През месец юли 1948 година била отчетена втората вълна от наблюдения на НЛО в Америка и Франция. В САЩ по време на полет през нощта, пилотите от самолет DC-3 на Ийстърн еърлайнс забелязали торпедовиден въздушен кораб с два реда „илюминатори“, който бил окръжен от синя светлина и имал опашка от оранжев пламък. Корабът извършил маневра, за да избегне сблъсъка с американския самолет, и след това изчезнал. През месец август същата година в Сайгон и други райони на Югоизточна Азия били регистрирани много наблюдения на „дълъг рибообразен обект“ (с. 57-59).През 1954 година била регистрирана най-обширната досега международна вълна. Франция била буквално наводнена от НЛО, като всеки ден през месеците септември, октомври и ноември имало по дузина съобщения. В тази френска вълна ясно изпъкнали проблемите, пред които се изправя всяко сериозно научно изследване на НЛО: „феноменът бил толкова интензивен, въздействието върху общественото мнение – толкова силно и реакцията на вестниците – така емоционална, че апетитът на учените бил притъпен далеч преди още да бъде организирано сериозно нучно изследване. В резултат от това нито един учен не искал да излага на риск своята репутация, като открито изучава този толкова емоционално обагрен феномен. Френските учени запазили мълчание, а междувременно вълната отминала и изчезнала“ (с. 71).Каквито и да са били изследванията през тези двадесет и две години, проектът „Синя книга“ е събрал информация за повече от дванадесет хиляди случая на загадъчни небесни явления, двадесет и пет процента от които са останали „неидентифицирани“ дори след всички, понякога пресилени, „обяснения“. Хиляди други случаи са събрани и изследвани от частни сдружения в Съединените щати и в други страни, макар почти всички правителствени организации да се въздържат от коментари по тази тема. В Съветския съюз проблемът е бил засегнат публично (тоест с одобрението на властите) през 1967 година, когато в статия, публикувана в списание Смена, д-р Феликс У. Зигел от Московския авиационен институт отбелязва, че „вече двадесет години съветски радари наблюдават неидентифицирани летящи обекти[7]„. По същото време се провела научна конференция на тема „За космическите цивилизации“, водена от арменския астроном Виктор Амбарцумян, на която се препоръчвало предварително да се изучават научните и технически проблеми на комуникирането с такива „цивилизации“. Тяхното съществуване не се подлагало на съмнение. Но на следващата година темата за НЛО в Съветския съюз била отново забранена и оттогава съветските учени споделяли пред западните си колеги за своите изследвания и хипотези само в частни разговори.Тази комбинация от неподправена истинност на впечатленията от среща с НЛО (особено в „близките контакти“) и почти пълното отсъствие на веществени доказателства за това – правят изследването на НЛО по същество изучаване не на физически феномен, а на човешките свидетелства за него, на тяхната достоверност, последователност и прочее. Това вече пренася изследването по-скоро в областта на психологията и е достатъчно, за да ни убеди, че упоритото търсене на „веществено доказателство“ е погрешен подход. Но и мнението на г-н Клас, че „чудните космически кораби“ са само „красива приказка за възрастни“ може би не е толкова далеч от истината. Едно са наблюденията на НЛО, а нещо съвсем различно е интерпретацията, която хората дават на своите (или чужди) наблюдения – първото може да бъде напълно реално, а второто да се превърне в „красива приказка“ или мит на нашето време.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.