Ангел Н. Ангелов

5. Шариатът и мюсюлманските празници

Класическият ислям е узаконил два празника – ид ал-адха (празникът на жертвоприношението, известен в нашата страна с турското име „курбан-байрам“) и ид ал-фитра (малкото разговяване, известно у нас под турското име „ураза-байрам“). Курбан-байрамът е част от мюсюлманското поклонничество в Мека (хадж). Този празник се отбелязва с жертвоприношение в десетия ден на последния месец от годината зу-л-хиджа, по време на поклонничеството, когато най-често се принася в жертва овен. Хаджът не може да завърши без жертвоприношение. Понеже не всички мюсюлмани имат възможност да извършат поклонничество в Мека, каноните на исляма предписват жертвоприношение да се извършва не само в Мека, а навсякъде, където има мюсюлмани, по целия свят.

Вторият празник ид ал-фитра или ид ал-сагир е посветен на края на мюсюлманския пост. Той започва в първия ден на следващия след рамадан десети месец шавал. Празникът продължава три-четири дена. В шариата се посочва само един, официален ден на този празник – когато се раздава особена милостиня, така наречената садака-фитра. Що се касае до няколко други събития, които се празнуват от мюсюлманите, тях можем само условно да ги наречем празници, още повече, че в ранния ислям те не са съществували.

Милад ан-Наби (мавлюд) е рожденият ден на пророка Мохамед, който се отбелязва на дванадесетото число от третия месец рабиал-авал. В ранния ислям този ден не се е отбелязвал и бидейки нововъведение, среща съпротива от строгите вахабити в Саудитска Арабия.

На 27 раджаб (седмия месец от календара) се празнува Лейлят ал-Мирадж (Нощта на възнесението) в памет на нощното пътешествие на Мохамед от Мека до Иерусалим, а оттам на небето, пред престола на Аллах. Тюркските народи наричат този празник „раджаб-байрам“.

На 14 шаабан (осмия месец от календара) празнуват Лейлят ал-Бараат (Нощта на Благословението, на Очистването). Този празник се пада на пълнолунието преди началото на рамадан. В тази нощ, обикновено, пророкът на Аллах се подготвял за рамадан, извършвайки нощни молитви. Мнозина мюсюлмани прекарват, също така, тази нощ в бдения и молитви. На 15 шаабан е прието да се посещават гробовете на роднините и да се четат заупокойни молитви. Някои мюсюлмани прекарват двудневен пост.

На 27 рамадан (деветия месец от календара) се празнува Лейлят ал-Кадр (Нощта на могъществото), в която пророкът Мохамед получил своето първо кораническо откровение. Някои мюсюлмани през последните десет дена на рамадан се отдават на доброволно затворничество (итикаф).

Халифът Омар (634-644) обявил мухарам за първия месец от мюсюлманския календар. Нова година (първо число на месец мухарам) се празнува в памет на хиджрата – преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина и се отбелязва след появата на нова луна.

Буидите (Бувейхидите), които завзели през декември 945 година Багдад, били шиити-имамити и от 963 година въвели празнуването на ашура и Гадир ал-Хума.

При ашура, на 10-ти мухарам, шиитите извършват траурни мистерии в памет на мъченическата смърт на имам Хюсеин, по-малкия внук на пророка Мохамед и на неговите сподвижници, които загинали в 680 година при Кербела.

На 18-ти зу-л-хиджа шиитите празнуват тържествено Гадир ал-Хума. Това е водоем между Мека и Медина, където според шиитското предание, пророкът Мохамед при завръщането си от прощалното поклонничество в Мека, малко преди смъртта си, определил своя братовчед и зет Али за свой приемник, пред голям брой поклонници. Той казал: „На всеки, комуто аз съм застъпник, Али също е застъпник. О, Аллах,  бъди приятел на всекиму, който е негов приятел и неприятел на всeкиму, който е негов неприятел“. Сунитските богослови са на мнение, че по този начин пророкът е отбелязал заслугите на Али, а повечето отнасят този хадис към категорията мауду (недостоверен[41]).

6. Ислямът и труда

В исляма се смята за много важно, човек да се труди, а не да безделничи, превръщайки се в тежест за останалите. Да се паразитира върху гърба на другите е безчестно, изключвайки онези случаи, когато човекът не може да си намери работа поради заболяване или инвалидност.

„Да просят подаяние е разрешено само на три групи хора: на онези, които се намират в безизходна нищета, на онези, които са задлъжняли много и на онези, които са взели заем и не могат да го изплатят“ (хадис на Абу Дауд).

Ислямът прокарва рязка граница между достойния и недостойния начин за осигуряване на прехраната.

„Осигуряващият прехраната си по незаконен начин да не влезе в рая“ (хадис).

Преди всичко всеки начин за осигуряване на прехраната, който причинява ущърб и загуби на други хора се счита за забранен – „харам“. Ако начинът е честен и благороден, той се счита за разрешен – „халал“.

Няма нищо срамно в това да се изпълнява някаква скромна работа. Напротив, срамно е да се зависи от чужди подаяния, след като човекът е способен сам да си осигурява прехраната.

Работодателят е длъжен честно и справедливо да се отнася към своите работници и редовно, без забавяне, да заплаща техния труд.

„Отдай на работника парите му, още преди да е изсъхнала върху него потта от труда му“ (хадис на Ибн Маджа).

Работните места трябва да са оборудвани съгласно техниката на безопасността и работниците не бива да бъдат заставяни да работят до изнемогване в ужасни условия, без никакъв отдих.

Даването на пари под лихва се оценява като непочтен начин да се печели от чуждите нужди и страдания и е абсолютно забранено от Корана. Взимането на проценти прави богатите хора още по-богати, а бедните още по-бедни и зависими, като ги оплита окончателно в дългови задължения. Затова ислямът е създал свои банки, които са разработили честни начини за приемане на парични влогове, без всякакво взимане или даване на проценти по тях, в пълно съгласие със законите на шариата.

„Да бъде проклет онзи, който е снизходителен към лихварството и онзи, който плаща лихва, и онзи, който е свидетел на това, и онзи, който води сметка за това“ (хадис на Абу Дауд).

Даването на пари под лихва, както и всяка непочтена печалба в търговията се нарича „риба“ и има голям спектър от значения, без да се ограничава само с банковите проценти. В исляма за да си извоюваш име на добропорядъчен, трябва да се отнасяш към парите като към средство, а не като към стока, в противен случай собствениците на големи парични суми могат да получат несправедливо преимущество пред производителите и търговците. Те могат да почакат, докато цената на стоката падне и да принудят търговците към разпродажба на минимални цени и да задържат стоката дотогава, докато цената ѝ не се повиши. Подобни практики са забранени в исляма. Капиталът трябва да бъде в оборот, а не да се натрупва за личните нужди на малцина избраници. За да се урегулира окончателно този проблем, ислямските правителства облагат с данък всички пари, които не са в оборот[42].

Прочетете още „Основни сведения за исляма, ислямското богослужение и ислямското право – продължение 8*“ →