Виктор Димитриевич Кудрявцев
Съзнанието за реалността на идеята за Божеството обуславя от своя страна и друга, не по-малко рязка и съществена особеност, която я отличава от всички създания на творческата фантазия; тази особеност е живото отношение на човека към предмета, изразяван чрез тая идея и могъщото ѝ влияние върху неговия живот и неговата дейност. Естетическите творения служат само като предмет на художествена наслада, която има теоретически характер; убеден в тяхната нереалност, човек не може да встъпва с тях в живи отношения; тяхното влияние върху живота не е по-голямо от влиянието, което може да има ясното и нагледно понятие за предмета при определяне нашите действия. Ако естетическите представи действат по-силно върху чувствата, отколкото разсъдъчните понятия, то в замяна на това на тях пък недостига силата на разумното убеждение, свойствено на понятията. Напротив религиозната идея има такава жива сила, способна да определи нашата дейност, която сила не могат да имат най-ясните понятия на разсъдъка, да не говорим вече за представите на фантазията. От онова време, откак историята помни за съществуването на човешкия род, религията се явява могъщ деятел в нравствения и обществен живот на хората; тя направлява тяхната дейност, подтиква човека към лишения, подвизи, самопожертвания, към които не може да го подтикне не само която и да е мечта на фантазията, но и най-дълбокото убеждение на разсъдъка; религията често определя същината на гражданските учреждения и променя формите на обществения живот; изобщо тя представлява такава сила, с която едва ли могат да се сравнят всички останали мотиви на човешките действия. Естествено ли е да се допусне, че простото създание на недоволната от действителността фантазия е придобило такова значение, което не е могла да има никаква дори истинска представа? Влиянието на религията върху живота не показва ли, че в нея се заключава истинска, а не фантастична сила? А тази сила, разбира се, може да ѝ даде не капризът на нашата фантазия, но вътрешната самостоятелна нейна истина.
Разглежданата от нас теория за религията съвсем забравя изтъкнатите дотук две характерни особености на религиозната идея, които така я отличават от произведенията на нашата фантазия. Като забелязал в религиозните представи на различните народи антропоморфически черти, образували се по пътя на преувеличаване действителните черти на човешката природа, Фойербах едностранчиво спира внимание само на тази форма на религиозната идея и, като не вижда зад тази форма вътрешно съдържание, предполага, че тя именно съставя цялото съдържание на религията, че „тайната на цялото богословие, както той се изразява, е антропология, а тайната на Абсолютния Дух е така нареченият ограничен, субективен дух“.
Но такова понятие за религията далеч не изчерпва нито а) външните форми на религиозното съзнание, нито б) неговото вътрешно съдържание, в каквато степен то се проявява дори във формата на антропоморфизъм.
а)преди всичко, ако обърнем внимание на цялата съвкупност от съществуващи прояви на религиозното съзнание, лесно ще забележим, че така нареченият антропоморфизъм съвсем не представлява съществена, още повече единствена, форма на религията. На ниските степени на религията ние виждаме не само представата за Божеството под формата на съвършен човек, но не по-малко разпространеното Му почитане под вида на неодушевени предмети на природата (фетишизъм), на небесните светила (сабеизъм), на животни (зоолатрия). По-нататък ние виждаме сравнително висши форми на религиозното съзнание, гдето Божеството се отъждествява със силите и проявите на неодушевената природа, например в персийската и египетската религия. Макар тук да се явяват и антропоморфически представи, те служат не за изобразяване на Божеството, като идеален човек, но за символическо обозначаване на силите на неодушевената природа. Тук фантазията очевидно мисли да изрази в човешки черти не човека в неговото идеално съвършенство, но силите на природата, които нямат нищо общо с човека; така например в египетската религия се олицетворяват във вид на човекообразни богове и богини отвлечени понятия за духа и материята, за пространството и времето, емпирически представи за слънцето, луната, небесния свод, река Нил и прочее. Всички тези форми на религиозното съзнание са решително необясними от гледището на Фойербах; какво отношение към плътско-егоистическите стремежи на нашето аз и към идеализирането на собственото ни същество може да има например пространството или времето, слънцето или луната, мракът или светлината?
Очевидно е, че в религиозните стремежи, чиято външна покривка са тези представи, човекът търси не себе си, а нещо такова, което му се струва по-високо от самия него.
Авторът Виктор Димитриевич Кудрявцев (1828-1891)

Ако от нисшите форми на религиозното съзнание преминем към висшите и по-съвършени, пак ще видим, че религията не се изчерпва с антропоморфизма и не се ограничава само с фантазията. Ще намерим, че в нея вземат участие и други познавателни сили на човешкия дух, и най-висшата между тях – умът. Тук религията ни се явява не във вид на сбор на едни само фантастически представи, но като знание, основано на изискванията на разума и по възможност съгласувано с неговите закони, като система от религиозни истини. На тази степен на религиозното съзнание антропоморфизмът ясно се представя на човека като незадоволителна форма на религиозната истина, и той се стреми да познае Божеството с помощта на чистите понятия на разума. Ако сега антропоморфизмът е същината на религията, а фантазията е неин орган, то щом като нашият разум е стигнал до признанието за неудовлетворителността на антропоморфическите представи за Бога и от областта на фантазията е преминал в областта на понятията, религията сама по себе си трябваше да се унищожи. Но на практика не е така; щом като разумът встъпи в своите права, религията се очистя, възвисява се, но не се унищожава. Гръцките мислители, които ясно съзнавали нелепостта на антропоморфизма в народната религия, не отхвърлили заедно с него и самите основни истини на религията. Християнската религия, която съобщи на хората истинското понятие за Бога, като съвършено Същество, различно от всичко сътворено, е висшата и най-съвършена религия. Мислителите от християнския свят, които са подложили на дълбок анализ всички понятия на нашия разум, нима те са могли да се излъжат относно действителното съдържание на идеята за Бога и до Фойербах не са могли да се досетят, че понятието за Бога и понятието за човека са в същност тъждествени? Мнозина от тях направо са отричали у Божеството всичко, което донякъде е напомняло за ограничените черти на ограничения дух и на природата, все пак не отричали заедно с това значението и истината на понятието за Бога.
Всичко това показва, че религията в действителност не се ограничава с онова бедно съдържание, което ѝ дава Фойербах; тя излиза далеч зад пределите на фантазията и антропоморфизма, което ясно показва, че последният съставя не същността, а една от формите на религиозната идея, фантазията не е единствената, а само преходната способност, която взема участие в създаването на субективните форми на религията.
Прочетете още „Илюзия ли е религията? – продължение и край*“

Трябва да влезете, за да коментирате.