[10]. Moscati, S., Die Phoniker. Zurich, 1966, S. 8.

[11]. Borger, R., Die Inschriften Asarhadons Konigs von Assyrien. – Archif fur Orientforschung, Graz, 1956, №9, S. 86-87.

[12]. Koch, M., Op. cit., S.105.

[13]. Simon, U., Jona. Stuttgart, 1994, S. 75.

[14]. Galling, K., Op. cit., S. 7.

[15]. Die Staatsvertrage des Altertums. Bd. II. Die Vertrage der griechisch-romischen Welt von 700 – 338 v. Chr. (hrsg. von R. Werner und H. Bengtson). MOnchen, 1975, S.306-307.

[16]. Koch, M., Op. cit., S. 113.

[17]. По проблема за датировката и авторството на Псалом 71 вж. по-подробно: Шиваров, Н., протопрезв., Псалтирът. – В: Вечното в двата библейски Завета. В. Т., 1994, с. 196-197.

[18]. Eissfeldt, О. Kreter und Araber. – In: Kleine Schriften. Bd.III. Tubingen, 1972, S. 31.

[19]. Koch, M., Op. cit., S. 65.

[20]. Китим (същ. име, мн. ч.) – жителите на гр. Китион, намиращ се на южния бряг на о-в Кипър, а в широк смисъл – името на целия остров; Пиперов, Б., Цит. съч., с. 50.

[21]. Большая советская знциклопедия (3 изд.). Т. 11. М., 1973, с. 489; Lexikonfur Theologie und Kirche (2. Aufl.). V Bd., Kol. 853-854.

[22]. Вълчанов, C., Тълкуване на дванадесетте пророци, С., 1977, с. 60.

[23]. Simon, JJ. Op.cit., S. 76.

[24]. Benzinger, I. Hebraische Archaologie (3 neubearb. Aufl.). Leipzig, 1927, S. 158; Hoffken, P. Das Buch Jesaja. Stuttgart, 1993, S. 173-174; Feldmann, F., Das Buch Isaias, Minister, 1925, S. 33; Пиперов, Б., Цит. съч. c. 51.

Изображение: авторът на статията, Ивайло Найденов. Източник – http://www.grandmufti.bg.

Източник на останалите изображения – http://www.yandex.ru.

Екатерина Дамянова

Разглежданото в настоящата публикация време принадлежи археологически към период, известен в научната традиция като Желязо IIC (около 850-586)[1].Политически и религиозно-исторически като цяло тази епоха е белязана от последователните асирийски завоевания, свързани с разпадането на сиро-палестинската система от коалиции на малки държави[2].Поради своето географско положение регионът Сирия – Северна Палестина пръв попада под ударите на империята и северното царство Израил, чиято столица Самария след тригодишна обсада е унищожена от Салманасар V (726-722), престава да съществува през 721 година  преди Христа.

След тази дата Южното царство, Юдея, остава сред малкото страни в областта, които успяват да се запазят. Установяването на васални отношения спрямо Асирия и поемането на данъчни задължения обаче води до сериозно ограничаване на суверенитета на държавата. Възможната военна намеса от страна на асирийците и превръщането на Юдея в провинция на империята остават постоянна реална заплаха. Политиката, която следват юдейските царе спрямо Асирия, не е последователна. Налице са или заставане на страната на Асирия, продиктувано от страх пред великата сила (при Манасия и Амон), или открито провеждане на антиасирийска политика, (когато Езекия оглавява съюз против империята)[3].

Едва с отслабването на Асирия към края на VII век преди Христа се създават благоприятни условия за укрепването на националната и религиозната самоопределеност на Юдея. (Усилията, насочени към стабилизиране на страната за този период, се свързват главно с управлението на юдейския цар Иосия (640–609)[4].

Политическата ситуация в държавата оказва силно влияние върху религиозния живот в нея. След 721 година преди Христа Юдея остава единствен пазител на вярата в Единия Бог и на религиозното наследство от епохата, в която се оформя Израил на основата на начертания път от Моисей и неговите приемници. Съзнанието за историческата отговорност в това отношение се поддържа от пророците (Исаия, Осия, Амос), но въпреки това страната често е в криза, като до голяма степен за това спомага политическата нестабилност на владетели, увличащи се в езически култове (Ахаз, Манасия). Дори в района на храмовия комплекс в Иерусалим, юдейски царе, отстъпили от наследената религия, поставят идоли и принасят жертви на езически богове (2 Парал. 33:3).

В този исторически момент е налице сериозна криза на монотеистичната вяра в Яхве, засвидетелствана археологически в различни иконични източници (печати, култови фигурки)[5] или под формата на малки стълбове (представляващи вероятно אשרה), открити в голямо количество в частни жилища за времето VIII-VII век преди Христа.

Малко преди падането на Самария юдейският владетел Ахаз (около 735-715) става васал на Асирия, което включва и редица религиозни отстъпки. Той издига езически жертвеник в Иерусалимския храм, като старият меден жертвеник е преместен от традиционното му място и е поставен отстрани на новия (4 Царств. 16:10-15). (Владетелят взима образец за новия жертвеник от езическо култово съоръжение, което той вижда в Дамаск при своя визита там след превземането на града от асирийския цар Теглатфаласар III (744-727) (4 Царств. 16:10-11))[6]. Юдейският владетел поощрява езическите служения. Приемникът му Езекия (Хизкияху) (715-687) обаче предприема действия, целящи очистването от езическия култ. Тези мерки до голяма степен са израз и на антисирийската политика на владетеля. Според библейското повествование той премахва високите оброчища (евр. במות) и изпочупва масеби (евр. מצבות) на езически божества. Унищожена е също медната змия, запазена от Моисеево време (срв. Числa 21:4-9), упомената тук под името Нехущан (евр.נחשתן)(4 Царств. 18:4). Премахването не е поради укор към Моисей, а към юдеите, които в по-късни времена вероятно започват да третират този символ като култов предмет, с което той става възможен източник на идолопоклонство[7]. След смъртта на Езекия опитите за заздравяване на религиозния живот и свързания с него култ са заличени от отстъпленията на Манасия (687-642) (4 Царств. 21). Той възстановява оброчищата, които Езекия е унищожава, поставя жертвеници на Ваал и свещена дъбрава по подобие на тези в Израил. Манасия се покланя на астрални божества и съзижда в Иерусалим жертвеници в двата двора на Дома Господен, в който е поставен и истукан на Астарта (4 Царств. 21:7). В своето кратко управление следващият владетел, Амон (642–640), продължава езическата политика.

Западането на асирийската империя спомага за проведените при юдейски цар Иосия религиозни реформи, целящи завръщане към традиционния култ на Яхве. При реставрация на храма през 621 година е открита “Книгата на Закона”. Смятана обикновено за книга Второзаконие, (в нейната централна част (глави 12-26), тя спомага за по-нататъшни реформи. Храмът е очистен от езически обреди. Всички вещи, направени за Ваал, Астарта и множеството астрални богове, са изнесени и изгорени извън Иерусалим в Кидронската долина (4 Царств. 23). В местността Тофет в Еномовата долина са унищожени капища. Прекратено е служението на езическия бог Молох, на когото се принасяли човешки жертви (4 Царств. 23:10). Премахнати са жертвеници в двореца, посветени на Астaрта, Хамос и Милхом. Свещените за езичниците дъбрави са изсечени. Оброчище и принадлежащ към него жертвеник във Ветил са ликвидирани. Преустановени са кадения по оброчищата в юдейските градове и в околностите на столицата. Следва подновяване на Завета и тържествено отпразнуване на Пасха. Така описаната религиозна реформа обхваща всички земи от Геба до Беер-Шева, а също земите на Манасия, Ефрем и Нефталим (4 Царств. 23:3-24).

От интерес за изследване са съществуващите към тази епоха култови съоръжения, които, като материален израз на религиозния живот, неминуемо са в зависимост от промените, настъпващи в него в един или друг момент. За археологическото очертаване на последните са от значение някои от запазените находки, датирани към времето, застъпващо управлението на юдейските царе през асирийския период. Те илюстрират точно или сходно споменати в библейския текст култови съоръжения и култова уредба и дават възможност за осъществяването на паралел между текст и артефакти. Съпоставката от наблюденията върху наличните находки и библейските данни спомагат за правилната възстановка по отношение на религиозния живот, на култовата практика и свързаните с нея култови съоръжения. Трябва да се отбележи обаче, че археологическият материал е подчертано оскъден. Нито един от споменатите в библейските текстове от онова време храмове археологически не е засвидетелстван и проучван. Такъв е например храмът, посветен на Ваал споменат в четвърта книга Царства (4 Царств. 23:4; Иеремия 2:28), който вероятно се е намирал в Иерусалим или в близост до града[8]. Липсват типологични критерии за определяне на тези култови обекти.

По своето топографско разположение малкото открити находки са извън градовете и в отдалеченост от столицата Иерусалим.

В библейския текст се споменава за оброчища и светилища, издигани на хълмове, планински възвишения или в равнините; за жертвеници, кадилни приноси и други култови елементи във връзка с моменти, когато езичеството взема превес или по повод мерките, които отделни царе предприемат при религиозното оздравяване на нацията.

От особен интерес сред често споменаваните култови места, намерили явна употреба в Юдея през интересуващия ни период, са култовите възвишения במות. Eврейската дума במה oзначава култово място извън града[9]. Имат се предвид естествени възвишения, но и създадени от човешка ръка платформи, които са от интерес за нас с оглед акцента на настоящата публикация[10]. Тези подиуми служат като жертвеници или като поставка за такива. Изградени от камъни те се устройвали като жертвено място под открито небе. В редица текстове се говори именно за подобни места с култова цел. Проучванията показват, че този вид светилища израилтяните усвояват от ханаанската традиция, като ги демитологизират. Принасянето на жертва на високо място придобива символичен характер за близост до Бога.

Една кръгла платформа със стълбище към нея, открита северно от Иерусалим, предстявя навярно подобно съоръжение. През VII век преди Христа то вече не се използва, което личи по умишленото му затрупване с камъни, извършено в този период[11]. Според данните, които дава свещеният текст, במה има също при градската порта на Иерусалим (4 Царств. 23:8) и в Еномовата долина (Иеремия 7:31)[12]. Югоизточно от юдейската столица на планинския гребен при Малха са открити подобни изкуствени възвишения, едно от които, датирано към VII-VI век преди Христа, има диаметър 25 метра, и е изградено от земя и камъни, подпирани със стена от четвъртити блокове. През разглеждания от нас период се надига усилена полемика против подобни култови височини (Осия 4:13; 10:1 сл.; 4 Царств. 18:22).

Обичайно, като култови принадлежности върху במות присъстват жевртвеници, масеби и ашери (אשרה).

Жертвениците, които са в употреба при извършването на култови обреди, са представени в два основни типа, според видовете жертви за които са предназначени – съответно: кръвни и безкръвни. Представата за външният вид на тези съоръжения се добиват от някои запазени изображения, както и от описания в библейския текст, където се дават сведения за тях (например като съставна част от уредбата на скинията или на Иерусалимския храм). Откритите находки илюстрират широкото разпространение на жертвеници от варовик, в правоъгълна или кубична форма, различни по размери, изградени от дялан или недялан камък. Характерно е наличието на един вид издатини в четирите горни краища на жертвениците, наподобяващи формата на рогове[13]. Жертвениците в скинията и в иерусалимския храм също имат подобни рогове, които символизират Божията сила и присъствие (Числа 23:22).

В Tell es-Seba’, на изток от съвременния град Вирсавия, при разкопки на складови постройки, в стратум II е открит вторично пристроен жертвеник с четири рога в горните краища. (Един от роговете е счупен). Камъните от твърд пясъчник, издялани в квадратна форма, изграждат съоръжение с кубическа форма 3x3x3 лакти /1.57 метра/. Отделните следи от изгаряния свидетелстват за неговата употреба като жертвеник за цялостни изгаряния/всесъжение[14]. По форма и функционалност тази находка представя един уголемен вариант на малките жертвеници с рогове от варовик. Според Y. Aharoni размерите подсказват възможността съоръжението да е принадлежало на храм, съществувал в центъра на Tell-esSeba[15], следите от който са заличени от последвалите надстроявания. Y. Aharoni локализира мястото на жертвеника и храма по аналогия с разположението на открит култов комплекс в Арад. През втората половина на VIII век преди Христа храмът и жертвеникът са унищожени. Това според споменатия учен и други археолози е свързано с реформата на Езекия (4 Царств.18:4). Y. Yadin обаче намира за хипотетично съществуването на храм и приема, че жертвеникът е принадлежал към бама, разположена югозападно от градската врата, където е открита стълба със седем стъпала, достигаща височина от 1.47 метра, предназначена според изследователя за жертвеник (медният жертвеник в иерусалимския храм също се достигал чрез стълба). Y. Yadin датира находката към втори стратум, което означава, че отстраняването на жертвеника е било към времето на Иосия. В своето схващане Y. Yadin търси подкрепа в сведението, което се съдържа в 4 Царств. 23:8. Той смята, че при управлението на Иосия около 622 година преди Христа са унищожени всички височини от Геба до Беер-Шева и че не при Иерусалим, а тук трябва да се търси бамата от лявата страна на вратата, за която се говори в текста. Възможността жертвеникът да е премахнат по повод култовите реформи на някои от споменатите царе за сега обаче остава в сферата на хипотезите. Стълбата, на която се спира Y. Yadin, също не е с напълно доказано значение

В Tell`arad, в северозападния ъгъл на предния двор на светилище, (единствено по рода си в Палестина от библейско време), е открит голям жертвеник за жертви за всеизгаряния (עלה) с размери 5×5 лакти и височина 3 лакти. Планът и размерите отговарят на тези на жертвеника в скинията (срв. Изход 20:25 сл.). Съоръжението е изградено от недялани камъни и земя, без стъпала. Горната му част представлява плоча от кремък, на която са издялани улеи за стичане на кръвта на жертвите[16]. В края на VIII век преди Христа централният олтар е ликвидиран. Археолози отдават това на проведената от Езекия реформа. Y. Aharoni счита, например, че резултатите от археологическа работа в Арад и Беер-Шева потвърждават отстраняването на култовите височини от Езекия[17]. През късния VIII век (стратум VIII) жертвеникът за всесъжения е унищожен, а в края на VII век (стратум VI) цялото светилище е вече вън от употреба. Първото според изследователя става при Езекия, а второто ученият отнася към Иосиевата реформа[18]. Сътрудници на Y. Aharoni изследват по-късно надстрояването в стратум VII и отнасят цялото светилище към дейността на Езекия[19]. D. Ussischkin обаче привежда аргументи, че светилището не е основано преди края на VIII век преди Христа и следователно приспособяване не би могло да се постави във връзка с дейността на Езекия[20]. В подкрепа на своите разсъждения D. Ussischkin привежда като свидетелство и друг археологически материал от Арад. Пред най-вътрешното помещение на светилището (debir) са открити два кадилни жертвеника без рога. Наред с употребяваните от ранния железен период жертвеници от варовик с издатини, към края на желязната епоха в култовата практика навлиза и един леко изменен тип без рога. Споменатите два жертвеника са били умишлено затрупани с дебел земен пласт с цел да се предпазят от профанизация. Въпросните мерки предприети през втората половина на VII век прeди Христа (стратум VII) D. Ussischkin, а и други изследователи свързват с дейността на цар Иосия. При всички случаи допълнителните находки и изследвания са повече от необходими, тъй като биха могли да решат много въпроси, свързани с историчността на споменатите реформи в култа.

Друг вид култови съоръжения, засвидетелствани през разглеждания период, са така наречения מצבות. Имат се предвид изправени продълговати камъни (като стълбове или плочи), поставяни в чест на дадено божество, които се срещат по оброчищата /споменатите במות/, но и извън тях. Яков издига камък на мястото на съня си и го облива с маслиново масло (Битие 30:13 сл.). Масебата е възприета от израилтяните при тяхното идване в Ханаан от местната традиция, но без идейния смисъл, който е носела тя за езичниците. Налице е процес на асимилиране и демитологизиране. За вярващите в Единия Бог нейното поставяне е било свидетелство на заветa, спомен за Божие явявaне и присъствие. Полемиката срещу масебите, породена от изкусителната близост с използването им в езичеството, се начева от средата на VIII век по времето на пророк Осия и се засилва поради израилски увличания. При цар Иосия следва радикално отстраняване на тези култови съоръжения.

Стремежът за запазване на идентичността засилва тенденциите за централизация на култа към юдейската столица. Самата централизация довежда и до отстраняването на използвани политеистично култови съоръжения. Реформите на Езекия и Иосия са подчинени именно на тези цели. Основните причини за това се коренят в реалната опасност от синкретизъм и нататъшно възприемане на езичество, което прониква в един или друг момент, било поради намиращи се в съседство езически култови места или поради неправилното съдържание, което се влага в сферата на култа.

Разгледаните находки илюстрират в основни линии състоянието на култа през VIII–VII век преди Христа и отчитат процесите на преодоляване на езическите тенденции и монотеистичното преосмисляне на култа чрез вярата в Яхве.

________________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки Екатерина Дамянова, Богословски факултет при Софийския университет.

[1]. Weippert, H. 1988: 559–681.

[2]. Keel, О. / Chr. Uehlinger, 2001: 322.

[3]. Borowski, О. 1995: 148–155.

[4]. Donner, H. 1995: 370–389.

[5]. Keel, O. / Ch. Uehlinger, 2001⁵: 322–429.

[6]. Шиваров, прротоп. Н. 1958–59: 73–88.

[7]. Beyerle, S. 1999: 23–44.

[8]. Weippert, H. 1988: 622.

[9]. Fritz, V. 1985: 157.

[10]. Шиваров, протоп. Н. 1992: 390

[11]. Fritz , V. 1985: 158.

[12]. Шиваров, протоп. Н. 1992: 391.

[13]. Weippert, H. 1988: 448.

[14]. Weippert, H. 1988: 623.

[15]. Aharoni, Y. 1974: 2–6.

[16]. Шиваров, протоп. Н. 1992: 422.

[17]. Aharoni, Y. 1974: 2–6.

[18]. Schoors, А. 1998: 101.

[19]. Schoors, А. 1998: 101

[20]. Ussischkin, D. 1988: 142–57.

ЛИТЕРАТУРА

Шиваров, Н. Външнополитическият живот на израилското и иудейското царства през царуването на Теглатфаласара III асирийски. – ГДА Т. 8, 1958–59, 73–88.

Шиваров, протопрезв. Н. Библейска археология. София, 1992.

Aharoni, Y. The Horned Altar of Beer-sheba. – In: Biblical Archaeologist (BA), 37, 2–6

Beyerle, S. Die „Eherne Schlange“ Num 21, 4-9: synchron und diachron gelesen. – In: Zeitschrift fúr die alttestamentliche Wissenschaft 111, 1999, 23–44.

Borowski, O. Hezekiah´s Reforms and the Revolt against Assyria – In: BA 58, 1995, 148–155.

Donner, H. Geschichte des Volkes Israel und seiner Nachbarn in Grundzügen. Teil 2: Von der Königszeit bis zu Alexander dem Großen, Mit einem Ausblick auf die Geschichte des Judentums bis Bar Kochba. Das Alte Testament Deutsch Ergänzungsreihe 4/2, Göttingen, 1995².

Fritz, V. Einführung in die biblische Archäologie. Darmstadt, 1985.

Keel, O. /Uehlinger, Chr. Göttinnen, Götter und Gottessymbole, Neue Erkenntnisse zur Religionsgeschichte Kanaans und Israels aufgrund bislang unterschlossener ikonographischer Quellen, Freiburg/Breisgau u.a. 2001⁵.

Schoors, A. Die Königreiche Israel und Juda im 8. Und 7. Jahrhundert v. Chr. Stuttgart u.a. 1998.

Ussishkin, D. The Date of the Judaean Shrine at Arad: – IEJ 38, 1988, 142–57.

Weippert, H. Palästina in vorhellenistischer Zeit, Handbuch der Archäologie, Vorderasien II Bd. I, München, 1988.

Изображение: авторът на статията, Екатерина Дамянова, заедно с протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров. Източник – http://bg.patriarshia.bg