Христо Попов

Малахий (от еврейски ангел мой, известител мой) бил последен пророк на стария завет. За произхода и обстоятелствата на неговия живот никъде в Свещеното Писание не се споменава, а преданията са толкова разногласни, че някои, даже, самото име Малахий считали не собствено, а нарицателно, служещо за обозначаване пророческа дейност (в такъв смисъл Агей – 1:13 – употребява тази дума за пророците, а Малахий – 2:7 – за левитите), и пророка отъждествявали с Агей и със свещеник Ездра. В такъв смисъл и 70-те преводачи в надписанието на книгата (1:1), вместо “Малахий”, поставили “ангела его”. Други, според свидетелството на св. Кирил Александрийски, утвърждавали, че Малахий, по своята природа бил ангел, но по Божия воля се облякъл в тяло и станал пророк сред еврейския народ. Но нито първото, нито второто от тези мнения не може да се приеме. В 3-та книга Ездра 1:40 името на Малахий е поставено наред с пророците – които по природа били човеци, при това, към името на Малахий е прибавено: “иже и ангел Господень наречеся”; тази прибавка доказва, че Малахий е собственото име на пророка, а “ангел Господен” – неговото прозвище. Св. Ефрем Сирин, като указва произхода на Малахий от Завулоновото коляно, говори, че със своя благочестив живот пророкът удвилявал народа и последният, виждайки, че той по живота си е подобен на ангел Божи, нарекъл го Малахий, тоест ангел или известител. Светата Църква причислява Малахий към лика на светите пророци-човеци и паметта му празнува на 3 януари.

Времето на пророк Малахиевото служение можем да определим от съдържанието на неговата книга и от съпоставянето на последната с книгата на Неемия. От книгата на пророка се вижда, че той пророчествал, когато храмът бил вече построен, в него се принасяли жертви (Малахий 1:6-14; 3:10) и юдеите имали княз или особен управител (Малахия 1:8), който след Неемия не е могъл да бъде, защото след Неемия юдеите се управлявали от първосвещеници. Значи, Малахий е пророчествал след пророците Агей и Захарий, но не след Неемия. Понеже пророкът изобличава народа в същите злоупотреби и пороци, в каквито изобличавал и Неемия, именно: в бракове с жени езичници (Малахия 2:11-16; Неемия 13:23-30), в небрежно изплащане десетините (Малахия 3:3-10; Неемия 13:10-13), може да се мисли, че той започнал да пророчества при Неемия, около 427 година преди Рождество Христово като последен пророк на стария завет. От отците на Църквата Малахий се нарича печат на пророците.

Съвременно състояние на еврейския народ

В религиозно-нравствено отношение съвременните на пророк Малахий евреи стоели твърде ниско. Колкото много те се израдвали при вестта за освобождението от вавилонския плен и мечтаели за мирен и щастлив живот, толкова повече се разочаровали след връщане в своята разорена родина, където, вместо наследници на небесни обещания, те се оказали безприютни скитници, по-бедни, по-унижени и по-нещастни от своите съседи езичници. След тежките страдания в плена те считали себе си праведни и достойни за Божиите благодеяния и спасение, които, по предсказанията на пророците, трябвало да се осъществяват след вавилонския плен. Но се минали сто години и повече, откато се върнали от робската страна, а въжделените и с голямо нетърпение очаквани блажени времена все още не настъпвали. Те започнали да се съмняват в изпълнението на месианските обещания, и даже да отхвърлят Божия промисъл, въздаващ всекиму заслуженото, и говорели: “всеки, който върши зло, е угоден Богу, и Той благоволява към такива; и къде е Бог на правосъдието?” (Малахия 2:17). При такова неверие в Бога, те взели да считат условията на завета безполезни и да усвояват езически понятия и нрави (Малахия 3:14-15). Нужно е било животворно пророческо слово, което да повдигне този отпаднал духом народ, да оживи изгасващата у него искра вяра в божествените обещания и да вдъхне надежда в скорошното изпълнение на последните. В това, именно, се заключавала и задачата на пророк Малахий.

Прочетете още „Книга на пророк Малахий. Сведения за пророка и време на неговото служение*“ →