(По случай 900 години от създаването им)

Иван Рашков

От епохата на византийското вла­дичество в България най-значителен паметник у нас е известната костни­ца на Бачковския манастир. Строи­телството на църкви-гробници[1] е би­ло разпространено през цялото Сред­новековие. Запазени паметници от този вид по нашите земи досега са Бачковската гробница, наречена ко­стница, църквата при Асеновата кре­пост и Боянската църква.

Бачковската костница е един от най-старите архитектурни и живо­писни паметници, създадени на бъл­гарска земя през византийското вла­дичество. Манастирът, към който е тази костница, е изграден в 1083 година от грузинеца византийски военачал­ник Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на ви­зантийския император „Алексий I Комнин (1081-1118).

След окончателното покоряване на България от Византия последната трябвало да заздрави своята власт, заменяйки българските боляри и вел­можи със свои сигурни управители на отделни области. Византийските императори раздавали завладените земи на свои доверени привържени­ци, на чиятопреданост се крепи престолът. Така земите южно от Асе­новград (тсгава Станимахос), обхва­щащи и голяма част от Родопите, били предоставени на грузинеца Григорий Бакуриани, цариградски сановник и изявен военачалник. Но­вият владетел трябвало да установи в тях военноадминистративната си власт и същевременно да заздрави църковния авторитет сред местното население. За тази цел Григорий Бакуриани построил голямо рели­гиозно средище – манастира „Св. Богородица Петричка“ или, както днес се нарича, Бачковския манастир. Тук той построил и гробница за себе си.

В запазения устав (типик[2])на ма­настира, съставен от основателя му, се вижда, че манастирът бил основан само за монаси-грузинци и в който гърците, с изключение на манастир­ския секретар, не са могли да служат нито като чиновници, нито като мо­наси[3]. Този факт показва голямата независимост на грузинците във Ви­зантийската империя. Но въпреки изричната забрана в устава, векове по-късно изменените обстоятелства през османското владичество способствали за настаняването на гръцки монаси в манастира, които го управ­лявали дълги години.

В своята многовековна превратна история Бачковският манастир преминава периодически ту в рамките на византийската империя, ту в гра­ниците на България – при Иванко (втората половина на XII-ти век, Калоян (неизвeстно – 1207), деспот Слав, Иван Асен II (1218-1241). През XIV-ти век, когато влиза отново в границите на българската държава, той е особено покровителстван от цар Иван Алек­сандър (1331-1371), чийто портрет е запазен върху стените на манастир­ската костница. През много периоди от многовековното си съществуване манастирът се ползва от щедростта на богати дарители или става обект на стълкновения на различни църковни и политически интереси, докато в 1894 година окончателно минава под ве­домството на Бългрската екзархия[4].

От старите манастирски сгради е запазена само двуетажната църква-костница, намираща се около 300 метра източно от манастира. Въпре­ки че главният акцент на тази крат­ка статия пада върху историко-художествения анализ и оценка на стено­писите в костницата, все пак би било уместно до кажем нещо и за нейния архитектурен тип.

Бачковската костница е двуетаж­на еднокорабна църква-гробница, дълга 21,20 метра и широка 7,30 метра, G полуцилиндричен свод и притвор, който е бил първоначално с отворени арки и на двата етажа. Горният етаж пред­ставлява същинската предназначена за богослужение църква, а долният етаж – подземие или крипта, където са събрани костите на манастир­ските братя. По своя архитектурен план и по различния градеж на двата етажа, долният – от недялани ка­мъни, горният – от сменяващи се редове изгладен бигор и тънки тух­ли, костницата наподобява старохристиянските църкви-гробници (мартириони – изградени вър­ху гробовете на мъчениците), извест­ни в Палестина и Сирия, и чиито изображения се срещат по коптските тъкани от първите векове на христия­нството. Въз основа на богат сравни­телен материал предимно от архи­тектурните църковни паметници на Византия, Сирия, Армения и Пале­стина Андрей Николаевич Грабар стига до извода за източния произход на този тип църковна сграда, в който се съдър­жа „зърно“ от най-древния тип кул­тово съоръжение, създадено в раннохристиянската епоха[5]. Николай Иванович Брунов[6]  допълва изследвания от Грабар материал с някои по-късни примери на подобни църкви-гробници от Ца­риград. Според него малката църква Джвари от VI-ти век в древната грузин­ска столица Мцхета може да служи като мост между древния тип църк­ви, издигнати върху подземни пог­ребения, и двуетажните църкви-гроб­ници[7]. Въз основа на по-нови изслед­вания[8] се установи, че малката църк­ва „Св. Кръст“ в Мцхета не е един­ствената от този тип в средновеков­ната грузинска архитектура. Извест­ни са редица различни по план и архитектурна конструкция, но сходни по тип църкви-крипти. Такива са: миниатюрната квадратна по план сграда в Череми, най-старата църк­ва в Некреси от третата четвърт на IV-ти век, църквата в Кацхи и Загани от IX-ти век, в Табакини и Касагина от X-ти век и много други. В повечето слу­чаи посочените като паралел църкви са от типа „зални“ църкви (еднокорабни и правоъгълни по план, като Бачковската костница), или трикорабни базилики, или куполни църкви. Никъде обаче не можем да откри­ем (поне засега) съвсем близък пара­лел на Бачковската костница. Необ­ходими са по-нататъшни конкретни сравнителни изследвания, преди да бъдат направени някакви по-определени изводи за връзката на Бачков­ската костница с грузинските сред­новековни църкви[9].

Онова, което създало славата на Бачковската костница и я поставя на едно от най-високите места между постиженията на изкуството от вре­мето на византийското владичество по българските земи, е нейната жи­вопис, вградена в общокултурните завоевания на Средновековието[10].

Стенописите в Бачковската кост­ница са правени в четири различни периода. От първия период, тоест в годината 1083, е живописта, изпъл­нена с техниката на мокрото фреско[11] в същинската църква на горния етаж и в самата гробница, на запад­ната стена на предверието и на свода на долния етаж. На източната стена на преддверието на долния етаж, както и върху южната и северната стена, композициите са от друга ръ­ка, изпълнени с темперна тех­ника. Според запазения надпис, ав­торът е иеромонах Неофит, който е живял навярно в средата на XII-ти век.

Основателят на манастира пока­нил и изтъкнат художник, свой съ­народник грузинец, който изпъл­нил първоначалната фрескова живо­пис в костницата. Авторът на стено­писите е оставил следния надпис: „Изобрази се този всечестен храм горе и доле чрез ръката на Иоан Иверопулеца. А вие, които четете молете се за мене, ради Бога[12]“. Пред­верието на горния етаж, което било първоначално, както и това на дол­ния, открита галерия, е затворено в XIV-ти век, по времето на цар Иван Александър и в една от така получе­ните ниши е бил зографисан портре­тът му. Стенописите на свода на дол­ното преддверие са надживописвани в още по-късно време. Те са изобра­зявали Страшния съд.

Прочетете още „Стенописите в Бачковската костница*“ →