1 Cor. 3:17; 6:19; Eur. 3:6 in connection with the use of the name “ God-Bearers“ in the first centuries of christianity
Ева Ковачева
Abstract
The article considers the meaning of verses in 1 Cor. 3:17; 6:19; Hebr. 3:6 in the New Testament, as well as the con nections between the use of the term „God-bearings“ in the first cen turies of Christianity.
Key words: temple of God, light, „God-bearings“
***
В 1 Кор. 3:17; 6:19 и Евр. 3:6 човекът се представя като храм на Бога: „Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“ (1 Кор. 3:17); „…тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас…“ (1 Кор. 6:19); „А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай“ (Евр. 3:6). В преданието на Църквата някои светци са определяни като „богоносци“ и предвид това, целта на изследването е да се опита да аргументира това твърдение чрез конкретни новозаветни стихове, както и с помощта на тълкувания на свети отци върху тях. Ще се позовем и на налични сведения и писма от светци до техните духовни чада, както и някои открити раннохристиянски текстове. По този начин ще надникнем в употребата на названието „богоносци“ през първите векове на християнството.
Един от най-известните примери се свързва с името на св. Игнатий Богоносец (1-2 век). От наличните сведения относно произхода на прозвището на св. Игнатий, изложени в неговото житие, се потвърждава, че то се появява въз основа на негова лична духовна опитност и преживяване с Христос: „Той се самоназовава ‘Богоносец’, защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това[1].“
Подобни случаи се откриват и в Римокатолическата църква в един по-късен период – св. Антон от Падуа (12-13 век), който се изобразява с Христос като Младенец върху гърдите му. От житието му разбираме, че той се изобразява по този начин, защото приживе е съзерцавал Христовата слава, както и е виждан по време на земния му живот от друг човек (във видение) да държи в ръцете си Младенеца Иисус, обграден от ярко струяща светлина[2]. Същият светец е изобразяван и с лика на Христос обграден с ореол върху сърцето му[3].
В своя труд „За Таворската светлина“ Константинополският Патриарх Филотей Кокин (14-ти век) назовава редица светци „богоносци[4].“
На няколко места в писмата на св. Антоний Велики той е наричан също „Богоносец[5]“, а освен това още и „Духоносец“ [6]: „Казват, че авва Антоний станал Духоносец, но не желаел да се говори за това на хората[7].“ Във връзка с това се отбелязва, че св. Антоний Велики говори в осмото от неговите „Писма“ за същото, което и св. Симеон Нови Богослов твърди, за получаването на „огнения Дух“ от малцина християни, които са подготвени за това. Той пише до тях следното[8]: „…чрез този велик огнен Дух, Когото аз лично приех. И ако искате да Го получите, за да живее Той във вас, положете първом труда на тялото, смирението на сърцето и издигайте денонощно към небето вашите мисли. С прямотата на сърцето си искайте този огнен Дух и Той ще ви бъде даден….[9].“ Св. Антоний Велики разяснява и последиците от обитаването на огнения Дух в човека: „Той обитава в чистите сърца… Когато впрочем Го получите, Той ще ви разкрие всички тайни отгоре и много други неща, които не мога да изразя с писалка и мастило. Духът ще отдалечи от вас страха…Небесна радост ще се излъчва от вас денонощно и макар все още да сте в тяло, вие ще бъдете като че ли в Царството[10].“ Същото писмо св. Антоний Велики завършва с думите: „… бях подтикнат… да завърша върху огнения Дух и върху Божествената любов… Както в началото на това писмо ви отправих моя поздрав, така също и в края ви поздравявам с любовта на Господа чрез Този огнен Дух…[11].“
Подобни сведения установяваме, че се съдържат и в някои тълкувания върху Новия Завет. Например в своя коментар към 2 Петр. 3:1-2 блажени Теофилакт нарича някои вярващи също „богоносци[12].“