Fahnrich, H., Georgische Literatur, Aachen, 1993;

Fahnrich, H., Georgische Schriftsteller A-Z, Aachen, 1993.

Fahntich, H., Geschichte Georgiens von den Anfangen bis zur Mongolenharrschaft, Aachen, 1993.

Gandolfo, F., Armenien und Georgien. – In: Spätantike und frühes Christentum. Hg. Von B. Brenk, Frankfurt a.M./Berlin/Wien, 1977, 201-213 (Propyläen Kunstgeschichte, Suppl. 1).

Gautier, P., Le typicon du sébaste Grégoire Pakourianos, Revue des études Byzantines, t. 42, 1984.

Georgia: Orthodox permission needed for religious literature imports. – http://www.forum18.org/Archive.php?article_id=192

Georgian chronicle – http://www.virtualscape.com/rbedrosian/gsl-6.htm

Georgian Orthodox Church quits WCC, RFE/RL Newsline,  № 35, Part I, 21 May 1997.

Georgien-Besuch um Ökumene zu förden, Kirche bunt, № 46, 14. November 1999.

Gulbenkian, R., Relation véritable du glorieux martyre de la reine Kétévan de Géorgie, Bedi Kartlisa, t. 40, 1982.

http://www.patriarchate.ge/news/radior.htm

http://www.patriarchate.ge/news/7r.htm

Henning, W. B., Die älteste persische Gedichthandschrift: eine neue Version von Barlaam und Joasaph. – In: Akten des 24. Internationalen Orientalisten Kongresses, München 1957, Wiesbaden, 1959, S. 305-307 (repr. In: Idem, Selected Papers, t. 2, Teheran-Liège-Leiden, 1976, 541-543 (Acta Iranica, t. 14-15);

Hewsen, R. H., Armenien und Georgien. Christentum und Territorialentwicklung vom 4. bis zum 7. Jahrundert, Wiesbaden, 1987 (TAVO, B VI 4);

Hewsen, R. H., Armenien und Georgien im 10. und 11. Jahrhundert, Wiesbaden, 1988, (TAVO, B II 16).

Hewsen, R. H., Armenien und Georgien um 1200, Wiesbaden, 1988 (TAVO, B VII 17).

Honigmann, E., Pierre l’Ibérien et les écrits du Pseudo-Denys l’Aréopagite, Bruxelles, 1952.

Hunt, D., The association of the Lady and the Unicorn, and the Hunting Mythology of the Caucasus, Folklore, 2003, April.

Ioselliani, M., A Short History of the Georgian Church, 2nd ed.  Jordanville, 1983).

Janin, R., Géorgie. – In: Dictionnaire de théologie catholique, t. VI/2, Paris, 1924.

Janin, R., The Separated Eastern Churches, London, 1933.

Jones, S. F., Soviet Religious Policy and the Georgian Orthodox Apostolic Church: From Krushchev to Gorbachev, Religion in Communist Lands, 1989, № 4, Winter.

Kadas, S., Mount Athos: An illustrated guide to the monasteries and their history, Athens, 1980.

Kaegi, W., Heraclius, Emperor of Byzantium, Cambridge, 2003.

Khintibidze, E., Georgian Literature in European Scholarship. – http://www.nato.int/acad/fellow/94-96/elguja/02.htm

Kolchis. – In: Lexikon der Antike, Hg. von J. Irmscher, Leipzig, 1971.

Komorovsky, C. J., The Prometheus-Myth and Caucasian Epic Traditions, Asian and Afri can Studies, t. 22, 1986.

Kurz notiert, Kirche bunt, № 34, 22. August 1999.

Lang, D. M., The Last Years of the Georgian Monarchy, 1658-1832, New-York, 1957.

Lang, D. M., Lives and Legends of the Georgian Saints: Selected and Translated from the Original Texts, 2nd ed., rev. London-Oxford, 1956; 3rd ed. 1976.

Layton, S., Russian Literature and Empire: Conquest of the Caucasus from Pushkin to Tolstoy, Cambridge, 1994 (Cambridge Studies in Russian Literature);

Lefort, J., D. Papachryssanthou, Les premiers Georgiens à l’Athos dans les documents byzantis, Bedi Kartlisa, 41, 1983.

Lilienfeld, F. v., Reflections on the Current State of the Georgian Church and Nation. – In: Sedeking God: The Recovery of Religious Identify in Orthodox Russia, Ukraine, and Georgia, Ed. By S. K. Batalden. DeKalb (IL), 1993, p. 220-232 (http://www.angelfire. com/ga/Georgian/history.html).

Martin-Hisard, B., La peregrination du moine Hilarion au IX-e siècle. – Bedi Kartlisa, t. 40, 1982, 31-97.

Meyendorff, J., Imperial Unity and Christian Divisions: The Church 450-680 A.D. Crestwood (N.Y.), 1989, (Church History, II).

Migne, PG, t. 137, col. 320.

Migne, PG, t. 77, col. 1204.

Minorsky, V., The Turks, Iran and the Caucasus in the Middle Ages, London, 1978.

Modern History – WWII to 1993. – http://www.atlapedia.com/online/countries/georgia. htm

Nodia, G., The Conflict in Abkhazia: National Projects and Political Circumstances. – In: Georgians and Abkhazians: The Search for a Peace Settlement. Eds. B. Coppieters et al. Cologne, 1998.

Ochs, M., Persecution of Jehovah’s Witnesses in Georgia today, Religion, State and Society, 2002, № 3.

Orthodoxia 2003, 14th  ed. Ed. and comp. by N. Wyrwoll, Regensburg, 2003.

Panayotova-Piquet, D., Les peintures de Bačkovo – oeuvre d’Ivan le

Géorgien, Bedi Kartlisa, t. 39, 1981.

Papageorghiou, A., Masterpieces of Byzantine Art of Cyprus, Nicosia, 1965.

Pätsch, G., Die Patristik und Georgien.- In: Das Korpus der griechischen  christlichen Schriftsteller, Berlin, 1977.

Peeters, P., Les débuts du christianisme en Géorgie d’après les sources hagiographiqu es, Analecta Bollandiana, t. 50, 1932.

Peeters, P., Les Khazars dans la Passion de St. Abo de Tiflis, Analecta Bollandiana, t. 53, 1934.

Raff, T., Der hl. Georg als Knabenretter, Műnchner Zeitschrift fűr Balkanstunde, t. 3, 1980.

Rapp, S. H. Jr., Studies in Medieval Georgian Historiography: Early Texts and Eurasian Contexts, Leuven, 2003 (Corpus Scriptorum Christianorum Orientalium, 601).

Rayfield, D., The Literature of Georgia: A History, Oxford, 1994/2000.

Richard, F., Trois conférences de controverse islamo-chrétienne en Géorgie vers 1665-1666. – Bedi Kartlisa, t. 40, 1982.

Robertson, R., The Eastern Christian Churches, 6th ed., Rome, 1999.

Salia, K., Histoire de la nation gèorgienne, Paris, 1980.

Siclari, A., L’apologo del Barlaam e Joasaph e la letteratura agiographica degli exempla. – In: Il battistero di Parma. Iconographia, iconologia, fonti letterarie, Parma, 1999.

Smith, J., The Georgian Affair of 1922 – Policy Failture, Personality Clash or Power Struggle? – Europe-Asia Studies, 1998, № 3, May.

Suny, R. G., The Making of the Georgian Nation, London, 1989.

Sur les traces des Argonautes, Actes du 6e symposium de Vani, 22-29 septembre 1990, Eds, O. Lordkipanidse et P. Leveque, Paris, 1996.

Syndesmos, International Directory of Orthodox and Oriental Orthodox Theological Schools. Ed. by B. Voprsalek, Athens, 2000.

Tabagua, I., I rapporti tra la Georgia cristiana e la Santa Sede, Tbilisi, 1996.

Tamarashvili, M., The History of Catholicism among the Georgians, Tiflis, 1902;

Tamarati, M., L’Église gèorgienne des origines jusqu′a nos jours, Rome, 1910.

Tarchnišvili, M., Die Enstehung und Entwicklung der kirchlichen Autokephalie Georgie ns, Kyrios, 1940-1941, № 3-4, S. 179 (=Le Muséfn, t. 73, 1960).

The Reign of Heraclius (610-641): Crisis and Confrontation, Ed. By Reinink, G. J. and B. H. Stolte, Leuven, 2002 (Groningen Studies in Cultural Change, 2).

Tschubinaschwili, G. N., Georgien. – In: Byzans und der christlche Osten. Hg. Von W. F. Volbach und J. Lafontaine-Dosogne, Berlin, 1968, 315-334 (Propyläen Kunstgeschi chte, Bd. 3).

Toumanoff, K., Studies in Christian Caucasian History, Georgetown, 1963.

Toumanoff, C., Caucasia and Byzantium, Traditio, t. 27, 1971.

White, S., The Origins of Détente: The Genoa Conference and Soviet-Western Relations, 1921-1922, Cambridge (MA), 1985.

http://www.orthodox-patriarchate-of-georgia.org.ge

http://www.focus-news.net, 7 май 2003.

Превод от грузински на надписите от Богородичната икона на Бачковския манастир

„Обкована е тази света икона на Пресветата наша царица Богородица в Бачковския манастир от двама родни братя, от една плът, синове на Игнатий – наставник на Афанасий и Окропир за 125 перпéри, заедно със сребърно кандило пред иконата, по време на царуването на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолог в Гърция, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в година от началото (на света) 6819 по гръцки, и 6915 по грузински.

Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и им прости и бъди застъпник на тях и на техните родители заради този малък дар и прости на тях и бъди им застъпник и на техните родители в Съдния ден пред твоя Син и Бог наш.

В летопис 531, индикт 9.

Амин, амин да бъде, амин.

Христе, Боже, помилуй душите им, Човеколюбче, амин!“

___________________________

Изображение: авторът Константин Рачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация  – https://wp.me/p18wxv-H

Изд. Фабер, Велико Търново, 2008. Публикуване тук с разрешението на автора Константин Рачев.

A. T., Georgian Art and Architecture, The Oxford Dictionary of Byzantium, Ed. in chief A. Kazhdan, t. 2, New-York and Oxford, 1991.

Actes d’Iviron, t. I, Des origines au milieu du XI-e siècle, Ed. Par J. Lefort, N. Oikonomides et D. Papachryssanthou, et la collaboration d’Helene Metreveli, Paris, 1985 (Archives de l’Athos, 14); Actes d’Iviron, t. II, Du milieu du XI-e siècle à 1204, Paris, 1990 (Archives de l’Athos, 16); Actes d’Iviron, t. III, De 1204 à 1328, Paris, 1994 (Archives de l’Athos, 18); Actes d’Iviron, t. IV, De 1328 au dèbut du XVI-e siècle, Paris, 1995 (Archives de l’Athos, 19).

Agursky, M., Stalin’s ecclesiasticial background, Survey, 1984, № 4.

Allen, W. E. D., A History of the Georgian People from the Beginning Down to the Russian Conquest in the 19^th Century, London, 1971.

Almond, P., The Buddha of Christendom: a Review of the Legend of Barlaam and Josaphat, Religious Studies, 1987, № 3.

Alonso, C., Misioneros Augustinos en Georgia, Valladolid, 1978.

Alpago-Novello, A. etc., Art and Architecture in Mediaeval Georgia, Louvain-la-Neuve, 1981.

Antim Ivireanul, Opere, Bucureşti, 1972.

Atabaki, T., Disgrunted Guests: Iranian Subaltern on the Margins of the Tsarist Emoire, International Review of Social History, 2003, № 3.

Attwater, D., The Dissident Eastern Churches, Milwaukee (WI), 1937, p. 151-154.

Beridze, W., E. Neubauer, Die Baukunst des Mittelalters in Georgien vom 4. bis 18. Jahrhundert, Berlin, 1980.

Blake, R., Cataloque des manuscripts géorgiens de la bibliothèque de la Laure d’Iviron au Mont Athos, Orient Chrétien, 3-e serie, t. VIII, 1931-1932; IX, 1933-1934.

Blake, R., Cataloque des manuscripts géorgiens de la bibliothèque patriarcale greque à Jerusalem, Orient Chrétien, 3-e serie, t. III, 1923-1924.

Blake, R. P., C. M. Briere, The Old Georgian Version of the Propets, Paris, 1961-1963 (Patrologia Orientalis, 29,2,139; 29,3,140; 29,4,141; 29,5,142; 30,3,145);

Blake, R. P., C. M. Briere, The Old Georgian Version of the Gospels from the Adysh Gospels with Variants of the Opiza and Tbet Gospels, t. 1-4, Paris et Turnhout, 1928-1955 (Patrologia Orientalis, 20,3,98; 24,1,116; 26,4,128; 27,3,132).

Braund, D., Georgia in Antiquity: A History of Colchis and Transcaucasian Iberia, 550 BC-AD 562, Oxford and New-York, 1994.

Britt, B., Snapshots of Tradition: Apparitions of the Virgin Mary in Georgia, Nova Religio, 1998, № 1, October.

Bryer, A., The Empire of Trebizond and the Pontos, Aldershot, 1980.

Bryner, E., Die Ostkirchen vom 18. Bis zum 20. Jahrhundert, Leipzig, 1996 (Kirchengeschichte in Einzeldarstellungen, III/10).

Buddhistische Erzählliteratur und Hagiographie in türkischen Überlieferung. Hsg. Von J. P. Laut und Röhrborn, Wiesbaden, 1990, (Veröffentlichungen der Societas Uralo-Altaica, 27).

Chamoux, F., Hellenistic Civilization, Oxford, 2002.

Charachidze, G., Introduction à la fèodalitè gèorgienne (Le Code de Georges le Brillant)., Genève, 1971.

Conybeare, F. C., The Barlaam and Josaphat Legend in the Ancient Georgian and Armenian Literatures, Folklore, 1896, June.

Die Christianisierung des Kaukasus, The Christianisation of Kaukasus (Armenia, Georgia, Albania). Referate des Internationalen Symposions (Vien, 9-12 Dezember 1999), Hg. Von W. Seibt, Wien, 2002.

Esbroeck, M. v., Apocryphes géorgiens de la Dormition, 1973. Analecta Bollandiana, t. 91, 1973.

Esbroeck, M. v., Le catholicos Antoine Ier et son “Martirika”, Analecta Bollandiana, t. 98, 1980, № 3-4.

Esbroeck, M. van, L’Église gèorgienne des origines au Moyen Age. – Bedi Kartlisa, T. 40, 1982.

Esbroeck, M. v., Euthyme l’Hagiorite: le traducteur et ses traductions, Revue des ètudes gèorgiennes et caucasiennes, 4, 1988.

Esbroeck, M. v., Généalogie de la Vierge en géorgien, Analecta Bollandiana, t. 91, 1973.

Esbroeck, M. v., The Georgian Inscriptions. – In: Stone, M., The Armenian Inscriptions grom the Sinai, Harvard, 1982.

Esbroeck, M. v., Lazique, Mingrelie, Svanethie, et Aphkhazie du IV-e au IX-e siècle. – In: Il Caucaso: Cerniera fra culture dal Mediterraneo alla Persia, t. 1, Spoleto, 1996, 195-218 (Settimane di studio…, XVLIII).

Esbroeck, M. v., Le manuscript sinaitique géorgien 34 et les publications récentes de liturgie palestinienne, Orientalia Christiana Periodica, t. 46, 1980.

Esbroeck, M. v., La naissance du culte de St. Barthélémy en Arménie, Revue des etudes arméniennes, N. S., t. 17, 1983.

Esbroeck, M. v., Le roi Sanatrouk et l’apôtre Thaddee, Revue des etudes arméniennes, t. 9, 1972.

Esbroeck, M. v., La place de Jérusalem dans la conversion de la Géorgie. – In: Ancient Christianity in the Caucasus, ed. By Mgaloblishvili, Richmond, 1998.

Esbroeck, M. v., Les plus anciens homéliaires géorgiens. Étude descriptive et historique, Louvain-la-Neuve, 1975 (Publications de l’Institut Orientaliste de Louvain, 10)

Esbroeck, M. v., Primauté, Patriarcats, Catholicossats, autocéphalies en Orient. – In: Il primate des Vescovo di Roma nel primo millenio. Ricerche e testimonianze, Ed. di M. Maccarrone, Vatican, 1991.

Esbroeck, M. v., La religion gèorgienne prechrètienne. – In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Hg. Von W. Haase, Bd. II, 18, 4, Berlin und New-York, 1990.

Esbroeck, M. v., The Rise of St. Bartholomew’s Cult in Armenia from the Seventh to the Thirteenth Centuries. – In: Medieval Armenian Culture, Ed. By T. Samuelian and M. Stone, Chico, 1984.

Esbroeck, M. v., Les trois croix dans le Kartlis Mokcevay. – Caucasica, t. 2, 1998.

Esbroeck, M. v., Les trois formes de l’antichalcedonisme de 451 à 553 et ses repercussions dans le Caucase. В Традиции и наследие християнского Востока, ред. А. Муравиев, Д. Афиногенов, М., 1996.

Esbroeck, M. v., Le “De Sectis” attribué à Leonce de Byzance dans la version georgienne d’Arsene Iqaltoeli, Bedi Kartlisa, 42, 1984.

Esbroeck, M. v., La vision de Vakhtang Gorgasali et sa signification. – In: Proceedings of the First International Symposium in Kartvelian Studies, Ed. By E. Khintibidze, Tbilissi, 1988.

Следва продължение на посочената литература на латиница, за което трябва да се активира бутона долу вдясно.

_______________________________

Изображение: авторът Константин Рачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация  – https://wp.me/p18wxv-K

Изд. Фабер, Велико Търново, 2008. Публикуване тук с разрешението на автора Константин Рачев.

Сабинин, М., История Грузинской церкви до конца VІ века, Спб, 1877;

Сабинин, М., ПолньІе жизнеописания святьІх Грузинской церкви, ч. 1-3, Спб, 1871-1873 (2 изд., М., 1994).

Сванидзе, М. Х., Турецко-иранские отношения в 1613-1619 гг. и Грузия. – В: Османская империя: система государственного управления, социальньІе и этноре лигиозньІе отношения, М., 1986.

Свенцицкая, И. С., Христианство: страницьІ истории, М., 1988.

Сергий, архиеп., ПолньІ месяцеслов Востока, т. 1-2, М., 1875-1876.

Сирадзе, Р., О староболгарско-грузинских литературньІх связях,

Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1977, № 2.

Скурат, К. Е., История ПоместньІх ПравославньІх Церквей: Учебное пособие в 2 т., М., 1994 (http://www.sedmitza.ru/index.html?did=4506).

Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вторая половина ХІV-ХVІ вв., ч. 2, Л.-Я., Л., 1989.

Снегаров, И., История на Охридската архиепископия, т. І, С., 1924.

Снегаров, Ив., Кратка история на съвременните православни църкви, т. І, Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска, Кипърска, Синайска и Грузинска, С., 1944.

Снегаров, Ив., Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата, църковен архив, т. ІІІ-ІV, 1929. (http://pravoslavie.domainbg.com/03/main.phtml?dest=2).

Сокoлов-Митрич, Д., Найдена риза Иисусa Христа, которую долгие годьІ прятали от болшевиков, Столичная вечерняя газета, 16 декабря, 2003.

Софийский, Л. Н., ВьІсокопреосвященньІй Никон, архиепископ Карталинский и Кахетинский, Экзарх Грузии (1861-1908), Спб., 1909.

Спасский, Ф. Г., Русское литургическое творчество (по современньІм минеям), Париж, 1951.

Стайнбек, Дж., Руски дневник. С фотографии на Робърт Капа. Русия по време на Студената война, С., 2002.

Станимиров, Ст., Бачковският манастир от 1086 до 1402 година, Духовна култура, 1939, № 7-8.

Степиадзе, Д. К., Грузия в ХІІ и первой четверти ХІІІ века, Тбилиси, 1985.

Стефанов, иеромонах П., История на Руската православна църква през ХХ век, Шумен, 1997.

Стефанов, иером. П., Художественото творчество в Търново през ХVІ в. Проблеми и решения, Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от ХVІ-ХVІІІ в., Велико Търново, 1992.

Стефанов, Ст., Кръст в църквата „Св. Димитър” в Свищов, Известия на Етнографския музей, т. 10-11, 1932.

Стоянов, Т., Контакти на Североизточна Тракия с Анатолия, Кавказ и Близкия изток през Ранножелязната епоха преди гръцката колонизация, Известия на Народния музей – Бургас, т. 3, 2000.

Сургуладзе, И. К., ПространственньІе аспектьІ в мифологических и религиозньІх представлениях грузин. – МатериальІ по этногрьфии Грузии, т. 23, 1987.

Тальберг, Н., История христианской Церкви, М., 1991

(http://www.krotov.оrg/libr_min/t/talberg/talb24.html#_Toc525199331).

Тарнава, М. И., Краткий очерк истории Aбхазской Церкви, Сухуми, 1917 (http://www.geo.orthodoxy.ru/history1-9.htm).

Татишвили, В. А., ГрузиньІ в Москве (1653-1722), Тбилиси, 1959.

Тачаеа, М., Полеамические сочинения из „Догматикона” Арсения Икалтоэли относительно обрядовой практики Армянской церкви. – В: Армения и християнский Восток, Ереван, 2000.

Тер-Гевондян, А. Н., Армения и Арабский халифат, Ереван, 1977.

Типик на Григорий Бакуриани, Извори за българската история, т. 14. Гръцки извори за българската история, т. 7, С., 1968.

Типик Григория Пакуриани, Комм. В. А. Арутюнова-Фиданян, Ереван, 1978.

Тончева, Е., Музикалната традиция през вековете в Бачковския манастир (Бачковска музикално-ръкописна сбирка – начални наблюдения), Музикални хоризонти, 1987, № 6.

Тончева, Е., Новооткрит паметник на средновековната музика от ХІІІ в. в Бачковския манастир, Българско музикознание, 1984, № 3.

Традиции и наследие христианского Востока, ред. А. Муравиев и Д. Афиногенов, М., 1996.

Тревненска живописна школа, съст. и ред. А. Божков, С., [1980].

Трифуновић h., Словенски рукописи у манастиру Ивирону на Светоj Гори, Библиотекар (Београд), 1968, № 5.

Тс., Руската църква, Грузинският екзархат и православието в него, Църковен вестник, № 10, 16 юни 1901.

Тъпкова-Заимова, В., Анисава Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България, С., 1996.

Фадеев, А. В., Россия и Кавказ в первой трети ХІХ века, М., 1961.

Фонкич, Б. Л., Переводческая деятельность Евфимия Светогорца и библиотека Иверского монастьІря на Афоне в начале ХІ в., Палестинский сборник, т. 19, 1969.

Фонкич, Б. Л., Самосский список жития Евфимия Ивира, Analecta Bollandiana, t. 100, 1982.

Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ в. Съст. и ред. Б. А. Цветкова, С., 1975.

Хаканов, А., Афонский список грузинской Библии 987 г. и значение его для исправления печатного текста, Богословский вестник, т. 3, 1903.

Хаканов, А., А. Самуилов, В защиту автокефалии Грузинской церкви, ЦерковньІе ведомости, 1906, № 4.

Хачапуридзе, Г. В., Об историческом значении присоединения Грузии к России. – Вестник истории, 1954.

Хинтибидзе, Э. Г., „Мученичество Шушаник” и древнейшая византийская литература, Тбилиси, 1978.

Христов, Ив., Християнският неоплатонизъм в корпуса на „Ареопагитиките”, Нео-

платонизъм и християнство, ч. 1, Гръцката традиция ІІІ-VІ в. Ред. Ив. Христов и Д. Димитров, С., 2002.

Хрушкова, Л. Г., МатериальІ по раннехристианскому строительству в Абхазии, Су хуми, 1985.

Хуцишвили, М. Н., Социально-политическая позиция Грузинской православной церкви (ХІХ-ХХ вв.), Тбилиси, 1987.

Цанков, протопр. Ст., Положението и уредбата на най-новите православни църкви, Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. 6, 1929.

Ценов, Й., Самарското знаме, изработка, история и значение, Исторически преглед, 1989, № 4.

Центр Тбилиси парализован манифестацией студентов. – http:// www.rusk.ru/svod.php?date=2003-09-19

Церетели, К. Г., Арамейский амулет из Мцхета, Вестник древней истории, 1999, № 3.

ЦерковньІе ведомости, 1918, № 3-4 (www.church.ru/xxcentury/1917.html).

Цинцадзе, К., свящ., Автокефалия церкви Грузинской, Тифлис, 1905.

Цинцадзе, К., свящ., Историческая справка по вопросу об автокефальности Гру-зинской Церкви, Тифлис, 1906.

Цинцадзе, Я., Българска езическа богиня от ХІ в. според един грузински извор, Исторически преглед, 1960, № 2.

Цончев, Д., Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околността, Известия на Археологическия институт, т. 23, 1960.

Цулая Г. В., Из раннесредневековой грузинской агиографии: „Страсти св. Евстафия Мцхетского”. – В: Древнейшие государства на територии СССР, М., 1991, с. 116-134 (текст и в Интернет – http://www.krotov.org/acts/06/mzheta.html).

Цуртавели, Я., Мученичество Шушаник, Тбилиси, 1983.

Чачавидзе, В. И., Петр Ивер и археологические раскопки грузинского монастьІря в Иерусалиме, Тбилиси, 1974.

Челидзе, В. В., Исторические хроники Грузии (ХІ-ХІІ), Тбилиси, 1988.

Чибинашвили, Г. Н., ПещерньІе монастьІри, Очерк по истории искусства Грузии, Тбилиси, 1948.

Чикобава, А., Д. Ватеишвили, ПервьІе грузинские печатньІе издания, Тбилиси, 1984.

Чилев, П., Надписи по съдове, накити и военни предмети в Народния етнографски музей, Известия на Народния етнографски музей, т. 2, 1922, № 3-4.

Чхартишвили, М. С., Источниковедческое изучение грузинской агиографии „Житие Нино”, Тбилиси, 1987.

Шанидзе, А., Грузинский монастьІрь в Болгарии и его типик, Тбилиси, 1971, (Памятники древнегрузинского язьІка, 13).

Шанидзе, А., НовооткрьІтьІе надписи в Болгарии, Известия Академии наук Грузинской ССР. Серия язьІка и литературьІ, 1978, № 3.

Шеварднадзе, Э., На пути к храму меня никто не остановит, Собеседник, 18 декабря 2003.

Шенгелия, И. Г., НекоторьІе паралели к мифу о Прометее в грузинском народном сказании об Амиране, Кавказ и Среиземноморье, Тблилиси, 1980.

Шиолошвили, И., иерод., Грузинская церковь и попьІтка подчинить ее Римскому престолу, Православная мьІсль (Прага), 1959, № 1.

Шихсаидов, А. Р., Ислам в средневековом Дагестане (VІІ-ХV вв.), Махачкала, 1969.

Шмерлинг, Р., Художественное оформление грузинской рукописной книги ІХ-Х вв., ч. 1-2, 2 изд., Тбилиси, 1979.

Щипков, А., Православнaя Церковь добилась изменений Конституции страньІ. – http://www.geo.orthodoxy.ru/articles.htm

Эвлия Челеби, Книга путешествий, т. 3, М., 1983, с. 184.

Энциклопедия православной святости в двух томах, Авт.-сост. А. И. Рогов и А. Г. Парменов, М., 1997

Следва продължение с посочване на ползваната литература на латиница, да се активира бутона долу вдясно.

_________________________________

Изображение: авторът Константин Рачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-L

Изд. Фабер, Велико Търново, 2008. Публикуване тук с разрешението на автора Константин Рачев.

Аверинцев, С. С., Мария, Мифы народов мира, Энциклопедия, гл. ред. С. А. Токарев, т. 2, М., 1992.

Акрабова-Жандова, Ив., Икони в Софийския Археологически музей. Датирани икони, С., 1965.

Алексеев, В. П., Происхождение народов Кавказа, М., 1994.

Алексидзе, З. Н., Кавказ и християнский Восток в период между ІV и VІ Вселенскими соборами, Труды Тбилисского университета, т. 241, 1983.

Алибегашвили, Г., Художественный принцип иллюстрирования грузинской рукописной книги ХІ-начала ХІІІ в., М., 1973.

Амиранашвили, Ш. Я., Грузинская миниатюра, М., 1966.

Анания (Джапаридзе), архиеп. История Грузинской Апостольской Церкви, Тбилиси, 1997.

Ангелов, Д., История на Византия, ч. 2, 867-1204, 4 изд., С., 1974.

Апциаури, Д. В., О некоторьІх вопросах художественного отображения идейной борьбы в грузинской агиографии (V-ХІ вв.).

Артамонов, М. И., История хазар, Л., 1962.

Атаев, Д. М., Христианские древности Аварии, Ученые записки ИИЯЛ, т. 4, 1958.

Атанасов, Ат., Стихирар ЦИАИ 817 – музикален ръкопис от Бачковския манастир, Българско музикознание, 2003, № 1.

Атлас Грузинской советской социалистический республики, Редкол. Г. С. Дзоценидзе и др., Тбилиси, 1964.

Бакалова, Е., Бачковската костница, С., 1977.

Бакалова, Е., Изображения на грузински светци в Бачковската костница, Известия на института за изкуствознание, т. 16, 1972.

Бакалова, Е., Р. Сирадзе, Новооткрит старогрузински надпис в Бачковската костница, Музеи и паметници на културата, 1975, № 3.

Бардавелидзе, В. В., Древнейшие раелигиозньІе велования и обряд графического грузинских племен, Тбилиси, 1957.

Беридзе, В., Древнегрузинская архитектура, Тбилиси, 1974.

Биладзе, В., История франков в „Житии” святой Нино, Мнатоби, 1986, № 9.

Большая советская энциклопедия, т. 13, М., 1952.

Броневский, С. М., Исторические выписки о сношениях России с Персиею, Грузиею и вообще с горскими народами, в Кавказе обитающими, со времен Ивана Васильевича доньІне, Спб., 1996.

„Быть может и в моем песке и соре найдется какая-нибудь крупица” (Дневник Аполлинария Николаевича Львова. Подготовка текста, вводная статья и комментарии С. Л. Фирсова)., Нестор, 2000, № 1.

В Тбилиси прибыл Вселенский Патриарх Варфоломей І. – http:// www.rusk.ru/svod.php?date=2003-09-19

Вазов, Ив., Поглед върху историческия живот на грузинския народ, Българска сбирка, ІІІ, 1901.

Вачкова, В., Източните походи на император Ираклий в светлината на съвременните извори, Историческо бъдеще, 1998, № 2.

Виноградов, А. Ю., Ап. Андрей и Черное море: проблемьІ источниковедения, Древнейшие государства Восточной ЕвропьІ, М., 1999.

Влaдимиров, Л. И., Писменост и книжнина в Закавказието, Библиотекар, 1990, № 5.

84% граждан Грузии – православньІе. – http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar= 308348

ВпервьІе нетленная глава Святого Апостола Андрея Первозванного в Грузии – http://www.geo.orthodoxy.ru/articles5.htm

Всемирная история в 24 т., т. 6, Римский период, Редкол. А. Н. Бадак и И. Е. Войнич, М.-Минск, 2000-2001.

Всемирная история, Эллинистический и римский периодьІ. Редкол. И. А. Алябьева, М.-Минск, 1999;

ВьІсочайший манифест 12-го сентября 1801 года. – http://history.tu ad.nsk.ru/Russia/Imperia/Alexandr_I/man12-9-1801.html

Гвинчидзе, О. Ш., Антим Ивериели (Первопечатник и политический деятель)., Тбилиси, 1973;

Гвинчидзе, О. Ш., Антим Ивериец, Тбилиси, 1989.

Гвинчидзе, О. Ш., Жизнь и деятельность Антима Ивериели и Михаила Иштвановича, Тбилиси, 1980;

Георгиевский трактат. Договор 1783 года о вступлении Восточной Грузии под покровительство России. Текст подготовил к изданию, введением и при мечаниями снабдил Г. Г. Пайчадзе, Тбилиси, 1983.

Гоиладзе, В. И., У истоков грузинской церкви, Тбилиси, 1991.

Горазд, архим., Почина в Господа светейшият и блаженейши Давид V, католикос-патриарх на цяла Грузия, Църковен вестник, № 2, 11 февруари 1978.

Горгиджанидзе, П., История Грузии, Тбилиси, 1990 (Памятники грузинской исторической литературьІ, т. VІІІ).

Греческое „житие” Иоанна, Евфимия и Георгия Афонцев. Греческий текст, грузинский перевод и исследование М. З. Мачханели, Тбилиси, 1982.

Грузинская православная церковь, сост. М. В. Тархнишвили, М., 1983.

Грузинская православная церковь озабочена готовящимся соглашением между Грузией и Ватиканом. – http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=403965

Грузинская ССР. Краткий историко-экономический очерк. Под ред. П. В. Гугушвили, М., 1957.

Грузинский патриарх стал почетньІм доктором Тбилисского университета.- http://www.pravoslavie.ru/cgi-bin/sykon/client/display.pl?sid=363&did=852&do_action=viewdoc

Грузинский экзархат, ПолньІй православньІй богословский энциклопедический словарь, Репр. Изд., т. 1, М., 1992.

Грузия. – В: Словарь античности, Отв. ред. В. И. Кузищин, М., 1989.

Гугутишвили, М. Г., ВопросьІ реорганизации Грузинской автокефальной правоснлавной церкви (первая половина ХІХ в.). – Антирелигиозная пропаганда на современном этапе (Тбилиси), ВьІп. 4, 1978.

Данков, Е., Средновековната философска школа в Петричкия (Бачковския) манастир, Философска мисъл, 1984, № 3.

Дегоев, В. В., Большая игра на Кавказе: история и современность. Ста

тьи, очерки, эссе, М., 2001 (Кавказский роковой круг).

Джанбаридзе, П., Памятники архитектуры Грузии, Л., 1973.

Джинджихашвили, Ф., Антимоз Ивериели. Жизнь и творчество, Тбилиси, 1967.

Докукин, Г., Христианство на Кавказе. – http://www.krotov.org/libr_min /d/dokukin. html

Документи за политическата история на средновековна България (ХІІ-ХІV в.), 2 прер. и доп. изд. Съст. Ив. Лазаров, Ив. Тютюнджиев и Пл. Павлов, Велико Търново, 1992.

Древнегрузинская литература, Хрестоматия, сост. Л. В. Менадзе, Тбилиси, 1980 (2 изд., 1987).

Егоров, В. свящ., К истории провозглашения грузинами автокефалии своей Церкви в 1917 году, М., 1917.

Е. К. [Епископ Кирион], Краткий очерк истории Грузинской Церкви и Экзархата за ХІХ столетие, Тифлис, 1901.

Житие и деяния Илариона Грузина, перевод с древнегрузинского, введение, примечания Г. В. Цулая, 2-изд., доп., М., 1998 (текст в

Интернет – http://www.krotov.org/acts/09/ilari_1.html).

Житие и мученичество св. Константина грузина, которьІй бьІл замучен царем вавилонян Джафаром, Пер., иссл. и комм. Н. З. Вацнадзе и К. К. Кучиа, Тбилиси, 1978.

Житие и страдание святой славной великомученицьІ ЦарицьІ Кахетинской Кетевани. – http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=133.

Жития на светиите. Допълнения с жития на български светци, съст. Св. Димитрий митрополит Ростовский, т. І, март-12 февруари, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф”, 2001-2002.

ЖМП, 1970, № 9.

Зекиян, Л., Раскол между Грузинской и Армянской церквами в начале VІІ в. (РетроспективньІй очерк), ТрудьІ Тбилисского университета, т. 241, 1983.

Иванов, Й., Български старини из Македония, Фототипно изд. С., 1970.

Иверският манастир в Св. Гора и гръцко-грузинската разпря, Църковен вестник, № 23, 28 септември 1902.

Из истории грузинской агиографии: „Мученичество БидзиньІ, ШалвьІ и Элисбара”. Комм. и пер. Г. В. Цулая, Эмигрант, 2000, № 1, с. 164-176 (текст в: http://www.krotov.оrg/acts/17/1660bidz.html).

Из истории грузинской агиографии: „Мученичество царя Луарсаба” (этнокультурньІй аспект). Комм. и пер. Г. В. Цулая, Этнографическое обозрение, 1998, № 2, с. 67-78 (http://www.krotov.org/acts/17/luarsab.html).

Иоан Кантакузин, История, ІV.14. – В: Извори за българската история, т. ХХІІ. Гръцки извори за българската история, т. Х. Съст. и ред. М. Войнов, В. Тъпкова-Заимова и Л. Йончев, С., 1980.

Иоселиани, М., История Грузинской церкви, Тифлис, 1848.

Иоселиани, М., Жизнеописание святьІх, прославляемьІх Грузинской церкви, Тифлис, 1850.

История Грузии, т. 1, Тбилиси, 1962.

История на СССР, ч. 1, ред. Св. Панова, 2 изд., С., 1977.

Карпов, С. П., Трапезундская империя и западноевропейские государства в ХІІ-ХV вв., М., 1981.

Карташов, А. В., Вселенские соборьІ, М., 1994.

Каухчишвили, С. Г., Грузинские источники по истории Византии, т. І, Тбилиси, 1974.

Кекелидзе, К. С., Памятники древнегрузинской агиографической литературьІ, Тбилиси, 1956.

Кекелидзе, К. С., А. Г. Барамидзе, История древнегрузинской литературьІ (V-ХVІІІ вв.), Тбилиси, 1987.

Кирил, митрополит Пловдивски, Гости на Руската църква, Пловдив, 1949.

Кобахия, Б. С., Л. Г. Хрушкова, С. М. Шамба, Новая раннехристианская церковь на городище Гюэнос (Абхазия), Вестник древней истории, 1987, № 1.

Коев, Т. Православната църква в миналото и днес, VІ. Грузинска православна църк- ва, Духовна култура, 1980, № 2.

Койнова-Арнаудова, Л., Икони от Мелнишкия край, С., 1980.

Кузнецов, В. А., Зодчество феодальной Алании, Орджоникидзе, 1977.

Кулаковский, Ю., Где построил Юстиниан храм для абазгов, Археологические из-вестия и заметки, 1897, № 3.

Кушнарева, К. Х., Древние культурьІ Южного Кавказа (V-ІІІ тьІс. до н. е.)., Л., 1970.

Ласков, Д., Грузински надпис от Бачковския манастир, Известия на Археологическото дружество, т. ІV, 1915.

Лебедева, И., Болгарский перевод Повести о Варлааме и Иоасафе и его судьба в русской книжности, Кирилометодиевски студии, т. 3, 1986.

Лейберов, И. П., Россия, Кавказ, Абхазия, Исторические статьи и очерки, Спб., 1995.

Лордкипанидзе, М., „Житие Иоанна и Евфимия” и „Житие Георгия Мтацмидели” как исторические источники, ТрудьІ Тбилисского университета, т. 246, 1984.

Лордкипанидзе, О., Древна Колхида. Мит и археология, С., 1985.

Лордкипанидзе, О. Д., „Колхида златообильная” (Миф и археология). – В: Древний Восток и мировая культура, М., 1981.

Лордкипанидзе, О., Към проблема за гръцката колонизация на Източното Черномо рие (Колхида), Археология, 1980, № 1.

Макарий, митрополит Московский и Коломенский, История Русской церкви. –

http://orel.rsl.ru/nettext/russian/makary/mak1104.htm#number3

Малицки, П., История на християнската църква, ч. ІІ-ІІІ, С., 1932-1956.

Малицкий, П. И., Руководство по истории Русской церкви, 4-е изд., М., 2000.

Манандян, Я. А., Маршруты персидских походов императора Ираклия. – Византийский временник, т. 3, 1950.

Марковин, В., Святая равноапостольная Нина и крещение Грузии, СтраницьІ, 1999, № 3.

Марр, Н. Я., Боги язьІческой Грузии по древнегрузинским источникам, ТрудьІ Тби лисского университета, т. 266, 1987.

Меписашвили, Р., Гелати, Тбилиси, 1965.

Мерабишвили, Г. И., Из истории отношений Ираклия ІІ и Соломона І с Ватиканом, ПроблемьІ истории стран ЕвропьІ, Тбилиси, 1983.

Месхия, Ш. А., История Грузии (краткий обзор), Тбилиси, 1968.

Метревели, Р. В., Давид Строитель, Тбилиси, 1986.

Морозан, В. В., Экономическое положение Русской Православной Церкви в конце ХІХ – начале ХХ вв., Нестор, 2000, № 1, с. 325-327.

Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, т. 1, С., 1995.

Мученичество Або Тбилети, Памятники древнегрузинской агиографической литературьІ, Тбилиси, 1956.

Мученичество св. Шушаник. – http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=176.

Мчедлидзе, Г. Д., Социальное положение сельского духовенства в Грузии (ХІХ в.), Историко-этнографские штудии, Тбилиси, 1982.

Наум, архим., Споделяме радостта на св. Грузинска църква, Църковен вестник, № 14, 5 май 1978.

Недумов, О., Патриарх как зеркало грузинской революции, Независимая газета, 27 ноября 2003.

Некрасов, А. М., МеждународньІе отношения и народьІ Западного Кавказа. После дняя четверть ХV – первая половина ХVІ в., М., 1990.

Николова, Д., Иверската икона на св. Богородица, Църковен вестник, № 13, 28 март-3 април 1994.

Нуцубидзе, С., О возникновении греческого романа „Варлаам и Иоасаф”, 2 изд., Тбилиси, 1977.

Нуцубидзе, Ш. И., Тайна Псевдо-Дионисия Ареопагита, Тбилиси, 1942.

Обсада Кавказа. Воспоминания участников кавказской войньІ ХІХ века, Спб., 2000.

Обращение Святейшаго и Блаженнейшаго Католикоса-Патриарха всея Грузии Илии ІІ в связи с ситуацией в республике, Русская линия, 24 ноября 2003.

Описание грузинских рукописей Государственного музея Грузии, коллекция Н.ІV. Сост. и подг. к печати Е. П. Метревели, Тбилиси, 1950.

Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в Народната библотека „Кирил и Методий”, съст. М. Стоянов, С., 1973.

Пайчадзе, Г. Г., Вахтанг Шестой, Тбилиси, 1981.

Пайчадзе, Г. Г., Название Грузии в русской письменньІх исторических источниках, Тбилиси, 1989.

Панайотов, Н., Грузински епиграфски паметници, Векове, 1979, № 5.

Панцхава, И. Д., Петрици, М., 1982 (МьІслители прошлого).

Партений, епископ Левкийски, Жития на светиите, С., 1970.

Патриарх всея Грузии Илия ІІ: Я думаю по-грузински и поступаю по-грузински, Огонëк, 12 февраля 2004.

Петрици, И., Рассмотрение платоновской философии и Прокла Диадоха, М., 1984.

Петрова, Т. В., О почитании светого апостола Андрея в России, Живая старина, 1994, № 3.

Пигулевская, Н. В. и др., История Ирана с древнейших времен до конца ХVІІІ века, Л., 1958.

Пиотровский, Б. Б., История и культура Урарту, Ереван, 1944.

Повесть о Варлааме и Иоасафе. Памятник древнерусской переводной литературьІ Х-ХІІ вв. Подг., иссл., ком. И. Н. Лебедовой, М., 1985.

Повесть о царице Динаре. – http://old-rus.narod.ru/0713.html

Подписано конституционное соглашение между государством и Грузинской православной церковью. – http://www.pravoslavie.ru/cgi-bin/sykon/client/display.pl?sid=363&did=812

Покровский, свящ. Н., Краткий очерк церковно-исторической жизни православной Грузии со времени появления в ней христианства и до вступления еë в подданство России, Тифлис, 1905.

ПолньІе жизнеописания святьІх Грузинской церкви, ч. І-ІІ, М., 1993-1994.

Поповиh, Р., Грузиjска православна црква. – Хришhанска мисао, 1997, № 4-8.

Порфирий (Успенский), архим., Послания иерусалимских патриархов в Грузию. Извлечено из делового кодекса, хранящегося в библиотеке Святогробского подворья в Константинополе и переведено с новогреческого язьІка на русский архимандритом Порфирием Успенским в св. граде Иерусалиме, Киев, 1866, 1-19 (отп. От ТрудьІ Киевской Духовной Академии).

Поснов, М., История на християнската църква, т. І, С., 1993.

Потто, В., Кавказская война в отдельных очерках, эпизодах и биографиях, т. І, Спб., 1885.

Правила Вселенских Соборов, ч. І, М., 1877.

Привалова, Е. Л., Павниси, Тбилиси, 1977.

Прокопий, Тайната история, С., 1983 (Библиотека за антична литература „Хермес”).

Протасьева, Т. Н., Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А. В. Горского и К. И. Невоструева), ч. І, № 577-819, М., 1970.

Протасьева, Т. Н., Описание рукописей Чудовского собрания, Новосибирск, 1980.

Рафаил, архим., Икона „Слава Грузинской православной церкви”, Фесалоники, 1994.

Руставели, Ш. Витязът в тигрова кожа, 2 изд., С., 1987 (Библиотека за европеxска средновековна литература „Ариел”).

Следва продължение с посочване на ползваната литература, да се активира бутона долу вдясно.

________________________________

Константин Рачев

Предговор

Моето желание да увелича знанията си и да придобия квалификация като учител по религия възникна „на попрището жизнено в средата” (Данте), след като преди доста години завърших богословие в Духовната академия. Проучих внимателно положението на богословските висши заведения у нас и без колебание се спрях на катедрата по Теология в Шуменския университет, където кандидатствах и бях приет за студент по магистърска програма в задочна форма. Тази катедра засега е единствената акредитирана в България и е известна с високото и оригинално равнище на своите преподавателски кадри. Не съжалявам за избора си. Времето, прекарано в лекции, над книгите или в общение с преподаватели и колеги, ме обогати и насърчи за търсене на достойна професионална изява при днешните нелеки социални условия.Дипломната работа не е само „венец”, който получава всеки студент, завършил с успех курса на обучение. Тя е и проверка на усвоените знания и умения за самостоятелна работа. Тъй като винаги съм се интересувал от историческата наука и от събдата на близките на нас православни народи, реших да избера за тема на писане миналото и съвременното състояние на Грузинската православна църква. Благодарен съм за консултациите и напътствията на преподавателите в катедрата – доц. д-р Ангел Кръстев, доц. д.теол.н. Румен Ваташки, проф. протопр. д-р Радко Поптодоров.

Увод

През Втората световна война, когато армията на Вермахта стига до Кавказ, няколко немски алпинисти напускат частите си и изкачват величественият връх Елбрус, за да забият там знамето с пречупения кръст. Когато Хитлер научава за това, той изпада в ярост и нарежда те да бъдат наказани. Въпреки че е известен с патетичните си пози и жестове, германският фюрер е устремен към каспийския нефт и пропуска да спечели дивиденти от това постижение като символ на завладяването на една свободолюбива и мирна страна.

Кавказ е един от най-сложните региони на света във всички отношения – по-сложен и от Балканите. На сравнително малка територия живеят около 70 народа с различен етнически и езиков характер. Политическото положение в региона е напрегнато. Проблемите на Нагорни Карабах и Чечения, за които непрекъснато говорят медиите, са само два сред десетки други. В същото време Кавказ е създал огромен брой паметници на културата, а народите на Кавказ в миналото и сега участват в политическия,икономическия и културния живот на Европа, Азия и Америка. Те имат голям принос в световната цивилизация, поради което актуалността на изучаването на историята, културата и религията на Кавказ е безусловна.

Грузия и България са едновременно близки и далечни страни. Разделя ги Черно море и бездната на историята. Сближава ги древността на техния произход, предаността им към патриотизма, просветата и православието, неравната борба срищу агресивни външни врагове, които се стремят да наложат своето владичество и религия. Запазени са сведения за плодоносни кълтурни и църковни контакти между двете страни от ХІ в. насам. През втората половина на ХХ в. българите и грузинците са поданици и жертви на една и съща политическа система. Напоследък Грузия отново влиза в емисиите на световните агенции поради отхвърлянето на авторитарното управление на Едуард Шеварднадзе и радикалните демократични промени, които настъпват в страната.

Настоящата дипломна работа представлява първото монографично проучване по темата в България. За съжаление на българскки език не е издадена история на Грузия, на православието в Грузия или на отношенията между двете държави и църкви. Тъй като грузинският език е слабо известен в България, малкото книги в нашите библиотеки, свързани в някакво отношение с Грузия, са на руски език. Любопитен факт е, че класикът Иван Вазов пише една от първите статии, посветени на Грузия, в българския печат[1].

Първата история на Грузинската църква е написана от Платон Иоселиани. Тя е издадена в Тифлис (сега Тбилиси) през 1848 година на руски език. Преведена е на английски език от отец С. К. Малън и е издадена в Лондон през 1866 година. Тогава Русия води война с племената в Кавказ, който е разположен на пътя за Индия и попада в сферата на британските стратегически интереси. По инициатива на Руската задгранична църква книгата е препечатана в Джорданвил (САЩ) през 1983 година. Трудът на Иоселиани с панегиричния си стил не отговаря на днешните разбирания за научно изследване и приключва с ликвидирането на грузинската църковна независимост в началото на ХІХ век, но в много отношения остава ценен извор на сведения[2].Този автор издава и сборник с житията на грузинските светии[3]. През 70-те години на ХІХ век се проявява Михаил Сабинин, който се занимава с началния период на Грузинската църква и житията на местните светци[4]. Свещеник Николай Покровски също написва история на Грузинската църква, но по неизвестни причини пренебрегва ХІХ век[5]. Кратък обзор на миналото на Грузинската църква се съдържа в преведените от руски език църковни истории на Михаил Поснов и Пьотр Малицки, които се наложиха като стандартни учебници в България[6]. Вътрешната администрация и външните връзки на Грузинската църква през първите две десетилетия на ХХ век са предмет на разглеждане в една студия на нашия известен канонист протопрезвитер професор Стефан Цанков[7]. Особено трябва да се подчертае главата от двутомната монография на проф. Иван Снегаров за православните църкви, посветена на Грузинската църква. Отпечатана през 1944 година, тази книга е на високо научно ниво, но естествено избягва да се спира на някои политически неудобни проблеми[8]. През 80-те години на ХХ век списание Духовна култура, издание на Св. Синод помества серия от очерци за повечето православни църкви. Тук Грузинската църква е представена с една статия от професор Тотю Коев, който не е историк. Неговият материал е кратък и повтаря типичните слабости на българската църковна историография – разглеждане на църковните събития изолирано, без връзка със светския контекст, и неспоменаване на църковните връзки между Грузия и България[9]. Жития на някои грузински светци са включени в агиогpафските корпуси на архиепископ Сергий, епископ Партений, св. Димитрий Ростовски и други[10].

Странно е, че напоследък руските учени не проявяват интерес към историята на Грузинската църква, а публикуват монографии за църквата в Аджария, която се изтъква като древна и строго православна. Тази аномалия се дължи на факта, че отношенията между Руската и Грузинската църква са скъсани между 1917 и 1943 година, а понастоящем не се намират в блестящо състояние поради излизането на Грузия от руската политическа орбита. На Михаил Ив. Тарнава дължим една добра, закар и остаряла, история на Абхазката църква, която е част от Грузинската (1917). Книгата отдавна е библиографска рядкост, но текстът е изнесен в Интернет[11]. През 1983 година Московската патриаршия публикува кратък очерк от две кòли за Грузинската църква, който е твърде бегъл и казионен и има по-скоро характер на албум[12]. По-късно излезе от печат кратка популярна монография на архимандрит Рафаил, който служи в руското подворие в Тбилиси[13]. Преподователят в Московската духовна академия проф. К. Скурат посвети на Грузинската църква една глава в отпечатаната си книга за православните църкви, която е достъпна и в Интернет. Тя е написана въз основа на твърде остаряла литература и има немалко пропуски[14]. Георгий Докукин, който излага историята на християнството в севернокавказкия регион, отделя известно внимание и на Грузинската църква. Неговният труд също може да се ползва в Интернет[15]. Съдбата на ранното християнство в Грузия е тема на книгата на Вахтанг Гоиладзе[16]. Мириан Хуцишвили обсъжда позицията на църквата през най-новата епоха[17]. Нова история на Грузинската църква е издал архиепископ Анания (Джапаридзе), но тя е на грузински език[18]. Кратък преглед на историята на Грузинската църква прави и сръбският професор Радомир Попович[19]. Същестуват редица статии и монографии за грузинската църковна архитектура, изкуство и литература, както и за отделни паметници на културата, които тук е излишно да се изброяват. Доста популярни материали на руски и английски език са достъпни на интернетния сайт на Грузинската патриаршия и отделни нейни епархии[20].

На английски език се откроява сборникът със съкратени жития на основните грузински светци, съставен от Дейвид Маршал Ланг. Той вече има три издания, което означава, че на Запад се проявява траен интерес към тази тема[21]. Казказката църковна история, включително и тази на Грузия, е обхваната в книгата на Кирил Туманов (1963)[22]Голяма грузинска църковна история на френски език е написана от Мишел Тамарати, но римокатолическата убеденост на автора е прекалено явна[23]. Международна конференция във Виена през 1999 година обсъди християнизирането на Кавказ. Докладите са обнародвани под редакцията на професор Вернер Зайбт[24]. Във всички западни книги за православието са включени кратки глави и за Грузинската църква. Става въпрос за книгите на отец Райманд Янинг[25], Доналд Атуотър[26], отец Иоан Майендорф[27], отец Роналд Робъртсън (вече в шест издания)[28] и други. Статията на известния картвелолог отец Мишел ван Есброек засяга средновековия период на Грузинската църква[29]. Проф. Ерих Бринер проследява накратко перипетиите ѝ през ХVІІІ-ХХ век[30].

От настоящия библиографски преглед се изяснява, че не е налице нова, научна и меродавна история на Грузинската църква, което е нелепо за такава древна институция с изключителни заслуги за запазване на националната идентичност. Надявам се, че моята дипломна работа е успешен опит за поне частично компенсиране на тази липса. От една страна, моята цел е да докажа древността и истинността на православието в Грузия, което оцелява вече 17 века въпреки крайно неблагоприятните условия, а напоследък е в пълен разцвет. От друга страна, искам да поставя въпроса доколко е оправдано православието, което има едновременно вселенски и локален характер, да служи за оправдание на националистически и политически интереси не само в Грузия, но и другаде.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „История и настояще на Грузинската православна църква – продължение 1″, който трябва да се активира).

________________________________________

* Изд. Фабер, Велико Търново, 2008. Публикуване тук с разрешението на автора Константин Рачев.

Константин Емануилов Рачев е роден в София през 1945 г., възпитан е в учителско семейство. Завършва гимназия в София, отбива редовната си военна служба като артилерист-зенитчик. Работи в С.М.О.А. – София като ел. монтьор, както и на други места. Завършва Духовната академия в гр. София през 1989 г. По-късно се квалифицира в Шуменския университет като учител по теология с магистърска степен (2004 г.). Има заслуги към демократичните промени.

[1]. Вазов, Иван, Поглед върху историческия живот на грузинския народ, Българска сбирка, ІІІ, 1901, с. 178-180.

[2]. Иоселиани, М., История Грузинской церкви, Тифлис, 1848 (английски превод – Ioselliani, M., A Short History of the Georgian Church, 2^nd ed.  Jordanville, 1983).

[3]. Същия, Жизнеописание святых, прославляемых Грузинской церкви, Тифлис, 1850.

[4]. Сабинин, М. История Грузинской церкви до конца VІ века, Спб, 1877; същия, ПолньІе жизнеописания святых Грузинской церкви, ч. 1-3, Спб, 1871-1873 (2 изд., М., 1994).

[5]. Покровский, свящ. Н., Краткий очерк церковно-исторической жизни православной Грузии со времени появления в ней христианства и до вступления еë в подданство России, Тифлис, 1905.

[6]. Поснов, М., История на християнската църква, т. І, С., 1993; Малицки, П. И., Исто рия на християнската църква, т. ІІІ, С., 1932.

[7]. Цанков, протопр. Ст., Положението и уредбата на най-новите православни църкви, Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. 6, 1929.

[8]. Снегаров, Иван, Кратка история на съвременните православни църкви, т. І, Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска, Кипърска, Синайска и Грузинска, С., 1944, с. 609-634.

[9]. Коев, Тотю, Православната църква в миналото и днес, VІ. Грузинска православна църква, Духовна култура, 1980, № 2, с. 9-17.

[10]. Сергий, архиеп., Полны месяцеслов Востока, т. 1-2, М., 1875-1876; Партений, епископ Левкийски, Жития на светиите, С., 1970; Полные жизнеописания святьы Грузинской церкви, ч. І-ІІ, М., 1993-1994; Энциклопедия православной святости в двух томах, Авт.-сост. А. И. Рогов и А. Г. Парменов, М., 1997; Жития на светиите. Допълнения с жития на български светци, съст. Св. Димитрий митрополит Ростовский, т. І, март-12 февруари, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф”, 2001-2002.

[11]. Тарнава, М. И., Краткий очерк истории Aбхазской Церкви, Сухуми, 1917 (http://www.geo.orthodoxy.ru/history1-9.htm).

[12]. Грузинская православная церковь, сост. М. В. Тархнишвили, М., 1983.

[13]. Рафаил, архим., Икона „Слава Грузинской православной церкви”, Фесалоники, 1994.

[14]. Скурат, К. Е., История ПоместньІх ПравославньІх Церквей: Учебное пособие в 2 т., М., 1994 (http://www.sedmitza.ru/index.html?did=4506).

[15]. Докукин, Г., Христианство на Кавказе. – http://www.krotov.org/libr_min /d/dokukin. html

[16]. Гоиладзе, В. И., У истоков грузинской церкви, Тбилиси, 1991.

[17]. Хуцишвили, М. Н., Социально-политическая позиция Грузинской православной церкви (ХІХ-ХХ вв.), Тбилиси, 1987.

[18]. Анания (Джапаридзе), архиеп., История Грузинской Апостольской Церкви, Тбили си, 1997.

[19]. Поповиh, Р., Грузиjска православна црква. – Хришhанска мисао, 1997, № 4-8, 53-54.

[20]. www.orthodox-patriarchate-of-georgia.org.ge

[21]. Lang, D. M., Lives and Legends of the Georgian Saints: Selected and Translated from the Original Texts, 2^nd ed., rev. London-Oxford, 1956; 3^rd ed. 1976.

[22]. Toumanoff, K., Studies in Christian Caucasian History, Georgetown, 1963.

[23]. Tamarati, M., L’Église gèorgienne des origines jusqu′a nos jours, Rome, 1910.

[24]. Die Christianisierung des Kaukasus, The Christianisation of Kaukasus (Armenia, Georgia, Albania). Referate des Internationalen Symposions (Vien, 9-12 Dezember 1999), Hg. Von W. Seibt, Wien, 2002.

[25]. Janin, R., The Separated Eastern Churches, London, 1933, p. 162-165.

[26]. Attwater, D., The Dissident Eastern Churches, Milwaukee (WI), 1937, p. 151-154.

[27]. Meyendorff, J., Imperial Unity and Christian Divisions: The Church 450-680 A.D. Crestwood (N.Y.), 1989, (Church History, II), p. 102-109.

[28]. Robertson, R., The Eastern Christian Churches, 6^th ed., Rome, 1999, p. 80-83.

[29]. Esbroeck, M. van, L’Église gèorgienne des origines au Moyen Age. – Bedi Kartlisa, T. 40, 1982, p. 193-199.

[30]. Bryner, E., Die Ostkirchen vom 18 bis 20 Jahrhundert, Leipzig, 1996 (Kirchengeschi chte in Einzeldarstellungen, III/10), 66-70.

Изображение: авторът Константин Рачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-R