Кой е покръстил Русия?

Професор Валерий Александрович Погорелов

За събитията, които са предизви­кали и придружавали покръстване­то на Русия, ние узнаваме от една обширна повест, твърде литературно съставена и влязла в първоначалната руска летопис за годините 6494-6496 (986-988). Тази повест днес вече се признава и за неточна, и за тенденциозна – и все пак във всички исторически трудове и учебници по­кръстването на Русия се излага съг­ласно с тази повест, макар че сведе­нията, които се съобщават в нея, да­леч не съответстват на известните нам исторически данни.

Тъй, ако се вярва на разказа на летописеца, то се оказва, че княз Владимир уж нямал никакви све­дения за християнската вяра до разговора си с гръцкия „философ“, както нарича летописта някакъв си византийски мисионер, и до връща­нето на изпратените от Владимир хора, които уж посетили редица страни, с цел да изучат различните религии. А между това ние точно знаем, че още при дядото на Влади­мир – княз Игор, в Киев е имало много християни, че те са имали своя църква в името на пророк Илия, за което свидетелства та­къв държавен документ, като дого­вора на Игор с Византия[1]. Бабата на княз Владимир, св. княгиня Ол­га, сама е била приела кръщение, имала е при себе си свещеник и горе­що, макар и безуспешно, е уговаряла своя син княз Светослав да приеме християнство то. При самия княз Вла­димир двама християни даже по­страдали за своята вяра.

Следователно, защо е било нужно на Владимир да праща хора чак в Цариград да се запознават с хрис­тиянското учение и богослужение, щом той е могъл в Киев, в същата църква на св. Илия, сам да види и чуе християнското богослужение? И неволно се натрапва още един въпрос: на какъв език е поучавал Влади­мир този гръцки „философ“? Княз Владимир, разбира се, не е знаел гръцки език, тъй като младостта си той прекарал в Новгород, дето е имало много варяги, но едва ли е имало гърци, а после, когато е бягал от брат си Ярополк, той е прекарал две години пак сред варяги, дето е могъл да се научи на един от северогерманските езици, но съвсем не на гръцки. Още по-съмнително е гръцкият „философ“ да е знаел рус­ки език.

По-нататък същата повест при­писва покръстването както на Вла­димир (в Корсун, тоест Херсон), така и на всички руси (в Киев) на гръцко духовенство: „Володимера епископ Корсуньский с попы Ца­рицыны (тоест с дошлите от Византия заедно с дъщерята на императора Анна, за която Владимир се оженва), огласив, крести“; от Херсон Вла­димир, заедно със свещениците-гър­ци, се връща в Киев и летописта продължава: „изыде Володимер с попы Царицыны и с корсуньскими на Дънепр, и сниди ся (събира се) бес числа люди, влезоша в воду…  попове же стояще молитвы творяху“. Ако е така, тогава трябва да прие­мем, че кръщението е било извършено на гръцки език. Според същия раз­каз, на гръцкото духовенство е била предадена построената от Владимир в Киев църква; в такъв случай и богослужението в тази църква е трябвало да се извършва по гръцки. След това летописта отбелязва съв­сем естествената грижа на Владимир да си подготви духовенство от сре­дата на новопокръстения народ: „За­почна да събира по-способни деца и да ги дава да се учат на книжно учение“. Но на кого е било възложено да учи децата на книга? Според повестта Русия е била кръстена от гръц­ко духовенство, новопостроената църква Владимир предава пак на гръцко духовенство; с всичко това повестта ясно иска да каже, че друго духовенство, освен гръцкото, в това време в Киев не е имало. Следовател­но само на него е могло да бъде по­верено обучението на руските деца; а оттук следва, че първите обучени на четмо и писмо руси е трябвало да се учат по гръцки книги и на гръцко четмо-писмо. Но какво са станали тези гръцки книги, тези гръцко-руски писмени паметници? Защото няма абсолютно никакви следи и доказателства, че в Русия някога е имало гръцки книги или че русите са употребявали гръцко писмо. Най-древните книги, които са били пре­несени в Русия и са запазени и до­сега, не са гръцки, а българ­ски: Савината книга – па­метник от източно-българска пис­меност (Преславската школа) от X-ти век; Супрасълското Еван­гелие – ръкопис от малко по-късно време; по-нататък: всички най-стари руски ръкописи са преписани от български оригинали: Изтъл­куваните пророчества, преведени, несъмнено, в България при цар Симеон, в началото на X-ти век, са преписани в Русия в 1046 година (тоест 58 години след покръстването на Русия) от поп Упир Лихий от глаголически оригинал; Остромировото Евангелие, ръко­пис от 1056 година, грижливо запазва всички особености на своя български оригинал; Изборникът на Светослав от 1073 година е точно копие на сборника, съставен за бъл­гарския цар Симеон, и така нататък и така нататък. Най-после и при самия княз Влади­мир се е употребявало славянско кириловско (с кирилица) писмо (а не гръцко), както ни свидетелстват сечените от него монети с надпис: „Владимир… сребро“, при което за българско влияние ясно говори самата форма на тези думи, без рус­кото пълногласие: Владимир, а не Володимир и сребро, а не серебро.

Всички тези факти съвсем неоспо­римо свидетелстват, че християнст­вото и вървящата заедно с него писменост са дошли в Русия не от Византия и не чрез посредството на гръцко духовенство, а от България, която е несравнено по-близка за ру­сите и географски, и по език, и по племенен произход. И учители на русите са били българските духов­ници, които са донесли със себе си богатата църковно-славянска пре­водна и оригинална литература на Симеоновия златен век.

Прочетете още „Кой е покръстил Русия?“