Йордан Колев**

Стоян Иванов Омарчевски е от Нова Загора. Има две висши образова­ния от Софийския университет – философия (1912) и право (1917). Член е на Постоянното присъствие на БЗНС. Професионален политик. Депутат. Гла­вен редактор на вестник „Земеделско знаме“. Министър на народното прос­вещение в правителството на БЗНС от 21 май 1920 година до преврата на 9 юни 1923 година – за трите години и осемнадесетте дни управление той успява да европеизира българското училище и да внедри в образователната действителност водещи идеи на реформаторската педагогика[6].

Стоян Омарчевски е човек със завидна енергия, с будна мисъл, воля за дейност и желание да бъде полезен. С оптимизъм и амбиция се стреми „да подтикне младежта – зората, надеждата на нашия народ и самия народ изобщо, към умствен и телесен труд“[5]. През 1923 година министър Стоян Омар­чевски заявява пред Учебния съвет, че е необходим „държавен идеал за разбирателство с всички народи на Балканския полуостров и стремеж на бъл­гарското образование да подготви обективни условия за това разбирателство – то да се яви като един бавен и постепенен психологически процес“ [4, 27].

Министър Омарчевски откровено демонстрира убежденията си, че „носител на прогреса е само земеделството и извор на прогреса е само селото“. Затова неговата просветна политика е насочена към решаване на кадровите проблеми на дребното селскостопанско производство. На тези задачи е подчинена и най-важната законодателна реформа на земеделците – Закон на народното просвещение от 1921 година. Законът на Омарчевски е своеобразно изменение и допълнение на просветния закон на демократите от 1909 година. В него правителството на земеделците не само съхранява прогимназията като училищна степен, а и обявява за задължително завършването ѝ от всяко българско дете, тоест въвежда се безплатно и задължително основно училище със 7 учебни години, което е най-същественият принос на този демократичен просветен закон. Така вече законодателно държавата гарантира на 7-14-годишните момчета и момичета правото на образование и правото на защита от ранна експлоатация – забележителен напредък на българското образование.

Просветният закон на Омарчевски въвежда и нов тип средно учили­ще – реално училище, „реалка“ (чл. 142), която трябва да осигурява по-практически характер на средното образование, да засили житейския му нюанс. В същата насока е и промяната на професионалното и специалното образование – овладяването на професия остава за след навършването на 14-та година от детето, а очакваните за тази възраст сравнително по-широка обща култура и по-изявени личностни качества вече са по-благодатна негова основа: очевидно е немското влияние – най-вече на идеите на педагогическия реформатор Георг Кершенщайнер[8].

Министър Стоян Омарчевски огласява намеренията си да направи активно обучението в българското училище, като „ученикът сам непосредствено да участва в развитието на учебния процес; вместо заучавания наизуст ние искаме развити способности, за да може винаги да се ползва от науката. Трудът, който ще употреби ученикът в гимназията за изнамиране на науката, която му е нужна, ще му даде ония диспропорции, ония сръчности и наклонности, които ще му дадат възможност, когато влезе в живота, по-лесно да се сдобие с познанията, които няма в учебника“ [10, 48; 82]. За тази цел неговата нова управленска стратегия е следната: „Ще издигнем нивото на общото образование, като разширим кръга на общото образование, ще уст­роим професионални низши училища, след това реални училища и като повдигнем нивото на общото образование след прогимназията ще се даде въз­можност да се следва в средните специални училища. За да следваш специални науки, трябва да имаш обща култура и обща подготовка“[1, 8].

Министър Омарчевски и екипът му практически утвърждават тезата, че ръчният труд е същинската предпоставка за всестранното образова­ние на личността. Според него, „за да бъде усвоен принципът на трудовото училище, това не значи, че трябва само да се постави целта, както се постави в чл. 26, и казах, че за да бъде приложен този принцип, са нужни усло­вия – съществуването на годни, хигиенични училищни сгради^“[1, 8]. В мандата си на просветен министър Стоян Омарчевски прилага Закон за строене на училищни здания.

Министерството на народното просвещение категорично изисква ръчният труд да се прилага при обучението по всички учебни предмети – например чрез опити, моделиране, отглеждане на животни и растения, хербарии, училищни музеи, ме­теорологически измервания и наблюдения, изследвания на родния край и други. Същевременно се настоява да се създават училищни стопанства на кооперативни начала с участието на всички ученици, като за тях се организират практически курсове по овощарство, лозарство, бубарство, пчеларство, млекарство, обработване на зеленчукови градини, консервиране на зеленчуци и плодове, управляване на земеделски машини. Министерството на народното просвещение препоръчва, от една страна, в първоначалните училища и прогимназиите в краен случай да се въвежда поне един от разделите на ръчната работа и се актуализира обучението по ръкоделие, а от друга – към училищата да се откриват на кооперативни начала най-прости работилници по обущарство, столарство, шивачество и други за желаещите ученици и ученички.

Министерството на народното просвещение въвежда екологическите дейности и за ученическите дружес­тва с цел да се съдейства за „заздравяването и разхубавяването на родината“, за поддържане на чистотата и красотата на училището, селището, околните местности, на читалища, църкви, гробове и прочее. Настоява се за възраждането на ученическите екскурзии, летните уче­нически колонии, ученическите дружества за народни игри и танци, туристическите игри и други [1, 46-48], [9].

За пръв път в историята на българското образование Министерството на народното просвещение обявява за всички ученици и учители в страната обща трудова седмица през 21-27 март 1921 година [2: окръжно писмо № 5213 от 28 февруари 1921 година]. Трудът трябва да е общественополезен – например почистване на училището и околните райони, археологически разкопки, изработване на художествени пред­мети и прочее. Първата трудова седмица преминава с младежка радост, съвместно усърдие и обща полза. Министър Омарчевски с окръжно писмо № 10436 от 15 април 1921 година разпорежда на училищните ръководства да опре­делят по един трудов полуден за всяка учебна седмица – възможно е учениците да работят на смени. При необходимост местните ученици следва да участват в трудови полудни и през лятната ваканция[2]. В крайна сметка Министерството на народното просвещение включва в учебните планове на българските училища две трудови седмици през учебната година и един трудов полуден седмично, с което ги обявява за задължително учебно време[6], [8].

Програмата за народните средни училища от 1925 година в духа на приемственост запазва трудовото обучение, чиито цели вече са „да насочи детето към творчество, да се развие у него сръчност, трудолюбие, съобразителност, търпение, точност, наблюдателност и вкус; да се насочи в последните класове към професионална ориентировка, съобразно местните ус­ловия“. Програмното съдържание включва знания по дърводелство, кар­тонаж, кошничарство, тенекеджийство и грънчарство – различни видове материали и техните свойства, инструменти и как да се използват. „В педагогическата практика за съжаление трудовото обучение по-добре се реализира главно в градските училища, където има по-добри условия за обу­чение, а и децата имат възможности да се снабдяват с материалите за обучението по ръчна работа и ръкоделие“[3, 61-62].

Министър Стоян Омарчевски (1923) пледира за „един идеализъм в учителската професия идеалите, които са възпламенявали дейците от нашето възраждане, са плът от плътта и кръв от кръвта на нашия учител“. Той е убеден, че българската младеж, „туй поколение, за което са всички усилия днес, за което са усилията на народа ни, на учители, на училищни дейци, на държавната власт, ще разбере грамадно големите жертви, които всички сме направили заради него. Тази младеж ще даде една истинска оценка на желанията и усилията ни…“[4, 27; 32]. Саможертвеността на българския народ е показателно ползотворна и министър Омарчевски ве­роятно има основания, за да заяви през 1923 година, „че ние стоим по-горе в образователно отношение, по число на ученици, по число на училища, по число на учители, по качество и по количество по-добре от всички съседни на Балканския полуостров държави. Ние стоим в много отношения по-горе и от много по-културни и с по-дълъг живот държави от България“[4, 32].

Прочетете още „120 години от рождението на Стоян Омарчевски (23.12.1885-10.03.1941)*“ →