Красимир Иванов

Постиженията на науката психология, както и на психотерапията имат за цел да са в помощ на човека в процеса на неговото себепознание, себеразбиране и промяна. Това познание и тези подходи са напуснали пределите на тяхното първоначално предназначение и сега намират приложение в други области на човешкия живот. Ползват се на много места, например в рекламата, воденето на преговори, бизнеса и други. Те са станали неделима част и условие, което, ако бъде правилно използвано, със сигурност ще донесе успех, нерядко разбиран като възползване от човека като от ресурс с цел извличане на максимална финансова или друга полза. Една от целите, за които се ползват психологичното знание и подходи, е привличането на последователи към деструктивни религиозни общности.

Протоиерей Александър Новопашин отбелязва, че в областта на лечението на зависимост от наркотични вещества има немалко трудности. Лидерите на деструктивните религиозни движения, слагайки маската на добрите намерения и убеждавайки, че могат да лекуват зависимост към наркотици, всъщност имат за цел да привлекат нови адепти. Случва се някои от зависимите, които са в такива секти, да спират да употребяват наркотици. След внимателен анализ на причините за прекратяване на употребата се установява, че те са заместили наркотиците със самата секта и нейните лидери[1].

Най-разпространеният метод за лечение на зависими е методът на психосоциалната рехабилитация. Според Световната здравна организация и Световната асоциация за психосоциална рехабилитация самата дейност на психосоциалната рехабилитация е „процес, който помага на хората да постигнат своето оптимално ниво на независимо функциониране в обществото“[2]. Затова е важно да се разработват съответни програми и те да се изпълняват с цел постигане на това „независимо функциониране в обществото“. В българското законодателство се предвижда създаване на такива програми за психосоциална рехабилитация: „програмите за психосоциална рехабилитация са психологически и/или социални дейности, които имат за цел да помогнат на хронично злоупотребяващи с наркотични вещества да достигнат до възможно най-добро ниво на социално функциониране[3]“, или, с други думи казано, на онова посочено вече „независимо функциониране в обществото”.

Разбира се, има огромна разлика в целите, с които може да се прилага един и същи метод. Например, при привличането и задържането на последователи в дадена секта, може да се цели изолиране от външния свят и създаване на зависимост към лидера и неговата деструктивна общност. Другата посока на прилагане на метода е извеждане от оковите на зависимостта към поемане на лични отговорности и свободно функциониране в обществото.

В своето изследване върху „Църквата на Слънцето“ (на руския гуру Висарион) протоиерей Силвестър Янакиев отбелязва, че за набиране на последователи тази секта се насочва към  хора, които са в състояние на духовно търсене, особено в православната област, или са в отчаяние и имат проблеми от различно естество. Той посочва, че става въпрос за тоталитарен тип секта от комунален тип със стриктна организираност и изразено лидерство[4]. За успешното привличане и задържане на последователи лидерите на „Църквата на Слънцето“ се стремят да влияят върху поведението, информацията, мисленето и емоциите на своите адепти[5].

Професор Александър Дворкин в своето изследване върху сектите отбелязва, че за по-успешно привличане на адепти лидерите на деструктивните религиозни общности се стремят преди всичко да привлекат своите жертви на своята територия. Тоест те се възползват от това, че човек става по-лесно внушаем, когато попадне в непозната среда, което улеснява упражняването на контрол върху неговото съзнание. Също така той посочва, че „за успешното контролиране на съзнанието са необходими четири елемента: контрол и организиране на поведението на адептите; контрол над техния емоционален живот; контрол върху начина на изразяване; контрол върху информацията[6]“.

Последователното упражняване на влияние според мен има за цел да промени идентичността на адептите. Един от начините за промяна на идентичността е да бъдат наричани и определяни по начин, който ги кара да се чувстват „единствени“ и „уникални“.

Сред начините за привличане на адепти са и манипулациите на когнитивно ниво чрез вменяване на дадена социална роля. Това е умел начин обектът на влияние да се чувства принуден да има поведение, което съответства на зададената му роля. Пример за директно вменяване на роля е, когато например се казва на адепта: „Ти си избран“. Също така адептът може да бъде поставен в определена роля: „Ти, като избран,…“. Друг начин за вменяване на роля е, когато лидерът на деструктивното религиозно движение постави себе си в противоположна роля и по този начин индиректно принуждава адепта да се държи по определен начин. Утвърждаването на определена роля може да бъде позитивно: „човек, който обича и цени братството ни, би направил….“; или негативно: „само лош човек или страхливец не би се съгласил с нашето братство[7]“.

Прочетете още „Психологични подходи за привличане на адепти към деструктивни религиозни общности*“ →