2. История на Грузинската православна църква

2.1. Езическа вяра преди покръстването

Не са запазени самостоятелни грузински митологични цикли, каквито имат някои други древни народи. Големите местни епоси като грузинския епос за прикования Амирани и кавказкия нартски епос включват почти всички митологични съюжети и мотиви. Най-древните пластове на грузинската митология се проследяват по сведенията на археологията и лингвистиката[87]. Космологията на грузинците е подчинена на вяра в трисъставен свят (небесен, земен и подземен), чиито сегменти се свързват от космическо дърво[88]. Това, което знаем за грузинската митология, доказва, че тя се намира в движение към монотеизация. Светът се ръководи от божествен пантеон начело с върховния бог Гмерти, като се схваща като творец и промислител – роля, подобна на тази на християнския Бог Отец. Останалите божества (хвтисшвили) са чеда на Гмерти и представляват локални божества, които служат като посредници между божествената и човешката вселена. Най-старши от тях е Квириа – управител на сушата. Според представата на абхазците божественият пантеон се възглавява от повелителя Анцва.

За грузинската митология е присъщо олицетворяването на слънцето и луната, които се смятат за брат и сестра. Абхазите ги наричат Амра (жена) и Амза (мъж). Фазите и затъмненията на луната се обясняват с „изяждането” ѝ от дявола, който е сестра на Амза, или чудовище (змей). Ловът, който е важен за кавказките народи, се покровителства от отделни божества – Оиопинтре и Дали у грузинците, Ажвейпш у абхазците и др. В повечето случаи това божество е от женски род и хората я наричат почтително „господарка на животните”, „повелителка на животните” и други. В Сванетия (Западна Грузия) богинята се казва Ткаши-Мапа, а символ е еленът. Тя покровителства животните, но по зволява на ловците да ги убиват, ако спазват необходимите табута[89].

Животновъдството е силно развито в Кавказ. Грузинците търсят покровителство за домашните животни и реколтата от синкретични божества като Босели, Барбале, Барбол. Абхазите се покланят не само на главното божество на животновъдството Айтар, но и на специален бог на добитъка, особено на биволите – Мкамгария. Други абхазки богове като Джаджа и Анапа-Нага закрилят земеделието[90].

В Кавказ също е почитано божество на мълниите и гръмотевиците, които са често явление тук. Името му в Грузия не е запазено, а абхазците го наричат Ати. Двата народа погребват тържествено убитите от мълния обикновено на мястото на смъртта им. Като паралел ще споменем, че древните римляни ограждат мястото, където е паднала мълнията на Юпитер, и го смятат за неприкосновено и осветено.

Животът в планини, изпълнени с опасности, поражда грузинските митове за редица зли духове – деви и каджи, които обитават земния свят. Местният епос за прикования Амирани буди преки асоциации с гръцкия мит за Прометей, който открадва огъня на боговете и го дава на хората. Затова той е наказан от боговете, като е прикован на скала в Кавказ, а орел – символ и пратеник на Зевс – долита всеки ден, за да кълве черния му дроб[91].

В периодите, когато части от Грузия са окупирани от Персия, тук се насаждат зороастрийството и манихейството. Но общо взето те не успяват да пуснат корени сред грузинския народ за разлика от България, в която през Х век се заражда и развива силна дуалистична ерес – богомилството. Летописът „Картлис цховреба” (І, 145) разказва: „Само малцина от простолюдието поддържаха огнепоклонството [92].

2.2. Църквата от времето на апостолите до ІV век

Грузия е една от най-древните християнски страни в света. По предание се смята, че грузинският народ приема светлината на Евангелието още през І век. По силата на жребия, който трябва да покаже в коя страна да проповядват апостолите, Грузия се пада на Св. Богородица. Затова страната се смята за избрана от Божията Майка, която е покровителка на страната[93].

Твърди се, че Закавказието е посетено с мисионерска цел от петима апостоли: четирима от 12-те – св. Андрей, Матий, Вартоломей, Юда Тадей, наречен Левий, и един от 70-те – св. Тадей. За тяхната дейност пишат гръцките и латинските църковни автори: Ориген (ІІ-ІІІ в.), Епифаний, епископ Кипърски (ІV в.), Доротей, епископ Тирски (VІ в.), Никита Пафлагонийски (ІХ в.), Икумений (Х в.) и др. По волята на Спасителя Богородица остава в Иерусалим, а в Грузия и Русия се отправя пръв св. апостол Андрей Първозвани, който носи неръкотвор-на икона на Богоматер[94]. Други древни светини, пазени в Грузия, са мантията на св. пророк Илия, която е донесена от евреите, гонени от Навуходоносор и нешитият хитон на Господ Иисус Христос, който е донесен в столицата на Картли Мцхета от евреина Елиоз, засвидетел-ствал разпятието на Спасителя.

Апостол Андрей проповядва предимно по западното крайбрежие на Грузия. Тук се подвизава дълго време в гр. Севастополис (дн. Искурия). В гр. Ацквери (Картли) след проповед и кръщение на хората той оставя носената от него икона на Св. Богородица, която в продължение на много векове се намира в катедралата на града. От 5 до 12 септември 2002 година в Грузия гостува Атинският и на цяла Гърция архиепископ Христодул, който донесе от Патрас главата на св. апостол Андрей Първозвани. Хиляди православни грузинци се стекоха, за да се поклонят на светинята[95].

В Западна Грузия заедно с апостол Андрей проповядва апостол Симон Кананит, който умира тук и е погребан в с. Комани. Св. Матий също проповядва в Югозападна Грузия и по предание е погребан в Гонио до съвременния Батуми.  Това говорят Доротей, епископ Тирски (507-522), и Никита Пафлагонийски (ок. 873 г.), според които Матий, причислен към дванадесетте апостоли вместо Юда Искариот, благовести, умира и е погребан в „първа Етиопия”. Какво се разбира под тази „Етиопия”, е ясно от писанията на Софроний (ок. 390 г.) и Икумений (Х в.). Те уточняват, че св. Матий проповядва и е погребан в онази Етиопия, където текат реките Апсар и Гисс, а те се намират в Колхида.

Църковните писатели също потвърждават пребиваването в Армения, а вероятно и в Източна Грузия, на апостол Вартоломей[96]. След пътуването си до Индия, където оставя Евангелието от Матей на еврейски език, той благовести във Велика Армения. В гр. Албан (Албанополис), по който цялата област се нарича Албания (днес Азербайджан), претърпява мъченическа смърт. По-късните сведения допълват, че неговата проповед, съпроводена от многочислени чудеса, има голям успех. Св. Вартоломей привлича към Христос самия цар на Армения Полимий с целия му двор, мнозина велможи и безброй народ, но по заповедта на брата на царя Астиаг, насъскан от идолските жреци, той е разпънат на кръст. Според други версии е одран жив, както се рисува на някои православни икони.

Легендата твърди, че апостол Тадей от 70-те излекувал с Христовия убрус едеския цар Авгар, който управлява Армения. Дори и лековерният като историк митрополит Макарий Московски се съмнява във възможността от Едеса в Сирия да се ръководи Кавказ[97]. Apменските източници твърдят, че в Кавказ мисионерства и другият апостол Тадей, известен като Юда Левий, между 66 и 69 г. Той също завършва живота си мъченически, разпънат на кръст[98].

Проповедта на св. апостоли не остава без следи. Съществуването на отделни християнски общини в Грузия през късната античност се потвърждава от археологическите материали. В произведенията на св. Ириней Лионски (ІІ в.) сред християнските народи се отбелязват иберите (грузинците), което е по-скоро пожелание, отколкото констатация. Но както признава митрополит Макарий, „не може да се каже, че християнствното се утвърждава в този край още от онова време и е прието безпрекословно”[99].

Легендите са прекрасно средство за поддържане и засилване на масовото благочестие, но друг въпрос е доколко те издържат на критичния анализ. Невероятно е да се говори за развит култ и дори икони на Св. Богородица през І в. В Новия Завет тя присъства твърде скромно[100]. Действително в римската катакомба на Присцила има изображение от ІІ в. на Богоматер с Младенеца (без нимб), но както припомня А. Карташов, почитането към нея в Църквата за първи път се обсъжда чак на Третия вселенски събор в Ефес (431 г.) във връзка с новопоявилата се несторианска ерес[101].Тъй като Константинопол се смята за „жребий” на Св. Богородица, тези легенди вероятно са възникнали на грузинска почва под пряко византийско влияние[102].

Защо ранните християни не проявяват интерес да запазят данните за мисионерстването на апостолите? Най-логичното обяснение е, че те живеят с мисълта за близкото Второ пришествие на Спасителя и края на света. Легендата за пътуването на св. Андрей на север се появява във Византия през Х в. и се разпространява в Грузия от монаха Ефрем Млади през следващото столетие[103]. Съчиняването на мисионерски легенди продължава до ХVІ в. Тертулиан (ІІ-ІІІ в.) в трактата си „Срещу юдеите” заявява, че в Христос вече са повярвали „партите… жителите на Армения… Понт…”. Тук той не споменава грузинските племена. Докато може да се приеме разпространението на новата вяра в Понт (по черноморското крайбрежие на Мала Азия), другите твърдения на Тертулиан не са надеждни. Армения става християнска държава през 301 година, а в Партия християнството никога не възтържествува[104].

Най-ранните християнски храмове в Абхазия, разкрити от археолозите, се датират от ІV-V в.[105] В древногръцката колония Гюенос (сега в Аджария) археолозите са разкопали еднокорабна раннохристиянска църква с полукръгла апсида, която има размери 23х19.5 м. Прави впечатление, че е градена с тухли, а не камък, както е местната традиция. Запазени са следи от фрески и мраморна олтарна преграда. Църквата, в която са разкопани 14 погребения, се датира от края на V или началото на VІ в.[106]

Ранните християни в Грузия дават жертви по време на гоненията. Към началото на втори век се отнася мъченическата смърт на Месукевий-ските мъченици св. Сухий и неговата дружина – Андрей, Анастасий, Талале, Теодорит, Ивхирион, Иордон, Кондрат, Лукиан, Мимненос, Нерангиос, Яков, Теки, Дементиан, Виктор и Зосима (памет на 15/28 април).

В Мцхета е намерен един арамейски амулет, който по всяка веро-ятност е донесен от неортодоксални евреи, емигрирали от Палестина. Неговият текст има предпазен (апотропеен) характер за прогонване на демоните и споменава цар Соломон, който играе голяма роля в еврейската, християнската и гностическата магия. Паметникът се датира от V-VІ век след Христа[107].

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „История и настояще на Грузинската православна църква – продължение 4″, който трябва да се активира).

___________________________

*Изд. Фабер, Велико Търново, 2008. Публикуване тук с разрешението на автора Константин Рачев.

[87]. Класическо изследване по темата е на Бардавелидзе, В. В., Древнейшие религиозные верования и обряд графического изкусства грузинских племен, Тбилиси, 1957. Срв. Esbroeck, M. v., La religion gèorgienne prechrètienne. – In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Hg. Von W. Haase, Bd. II, 18, 4, Berlin und New-York, 1990, 2694-2725.

[88]. Сургуладзе, И. К., ПространственньІе аспектьІ в мифологических и религиозньІх представлениях грузин. – МатериальІ по этногрьфии Грузии, т. 23, 1987, с. 133-159.

[89]. Hunt, D., The association of the Lady and the Unicorn, and the Hunting Mythology of the Caucasus, Folklore, 2003, April.

[90]. Марр, Н. Я., Боги язьІческой Грузии по древнегрузинским источникам, ТрудьІ Тбилисского университета, т. 266, 1987, с. 7-35.

[91]. Шенгелия, И. Г., НекоторьІе паралели к мифу о Прометее в грузинском народном сказании об Амиране, Кавказ и Среиземноморье, Тблилиси, 1980, с. 109-116; Komorovsky, C. J., The Prometheus-Myth and Caucasian Epic Traditions, Asian and Afri can Studies, t. 22, 1986, p. 115-127.

[92]. Каухчишвили, С. Г., Грузинские источники по истории Византии, т. І, Тбилиси, 1974, с. 56.

[93]. Esbroeck, M. v., Apocryphes géorgiens de la Dormition, Analecta Bollandiana, t. 91, 1973, p. 55-75; Idem, Généalogie de la Vierge en géorgien. – Ibid., p. 347-356.

[94]. Петрова, Т. В., О почитании светого апостола Андрея в России, Живая старина, 1994, № 3, с. 23-25; Виноградов, А. Ю., Ап. Андрей и Черное море: проблемы источниковедения, Древнейшие государства Восточной ЕвропьІ, М., 1999, с. 348-367.

[95]. Впервые нетленная глава Святого Апостола Андрея Первозванного в Грузии – http://www.geo.orthodoxy.ru/articles5.htm

[96]. Ср. Esbroeck, M. v., La naissance du culte de St. Barthélémy en Arménie, Revue des etudes arméniennes, N. S., t. 17, 1983, 171-195; Idem, The Rise of St. Bartholomew’s Cult in Armenia from the Seventh to the Thirteenth Centuries. – In: Medieval Armenian Culture, Ed. By T. Samuelian and M. Stone, Chico, 1984, p. 161-178.

[97]. Макарий, митрополит Московский и Коломенский, История Русской церкви. – http://orel.rsl.ru/nettext/russian/makary/mark1104.htm#number3.

[98]. Esbroeck, M. v., Le roi Sanatrouk et l’apôtre Thaddee, Revue des etudes arméniennes, t. 9, 1972, 241-283.

[99]. Макарий, митрополит Московский и Коломенский, цит. съч.

[100]. Свенцицкая, И. С., Христианство: страницьІ истории, М., 1988, с. 311.

[101]. Карташов, А. В., Вселенские соборьІ, М., 1994, с. 219.

[102]. Аверинцев, С. С., Мария, Мифы народов мира, Энциклопедия, гл. ред. С. А. Тока-рев, т. 2, М., 1992, с. 113.

[103]. Снегаров, Ив., цит. съч., с. 609.

[104]. Поснов, М., цит. съч, с. 101.

[105]. Хрушкова, Л. Г., Материалы по раннехристианскому строительству в Абхазии, Су хуми, 1985.

[106]. Кобахия, Б. С., Л. Г. Хрушкова, С. М. Шьмбь, Новая раннехристианская церковь на городище Гюэнос (Абхазия), Вестник древней истории, 1987, № 1, с. 126-146.

[107]. Церетели, К. Г., Арамейский амулет из Мцхета, Вестник древней истории, 1999, № 3, с. 3-22.

Изображение: авторът Константин Рачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация  – https://wp.me/p18wxv-V