Посвещавам на всички честни български студенти и преподаватели по богословие, неподдали се на съблазънта Държавна сигурност
„Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят” (Матей 24:10)
Етикет: архиви
От години ме занимава един страшен за мене въпрос: защо в България има криза в богословието, защо няма боговидци, защо е загубен църковния усет за богословието през втората половина на ХХ век. В Румъния, например, една съседна страна с близък до нашия тоталитарен режим, имат отец Думитру Стънилоае, стареца Клеопа, отец Юстин (Първу) и други, все старци, които имат общоправославно признание. В Сърбия имат св. Николай Велимирович и св. Юстин Попович. В Гърция имат св. Нектарий, старците Паисий и Порфирий. Често пъти тези самозадавани въпроси и размисли ме насочваха към още по-дълбоките такива: за силата на любовта, свободата и Истината. Настоящият текст има за цел, по-скоро, да поставя въпроси, отколкото да дава отговори в конкретика. И това не е от обикновена икономийна учтивост или слабодушие; по-скоро „извира” от вярата ми, че Бог има своя промисъл и за нас, наследниците на св. Цар Борис и на св. Патриарх Евтимий Търно-вски. Това е, може би, и един подглас към молитвата на Оптинските старци: „При всички непредвидени случаи, Господи, не ме оставяй да забравя, че всичко е изпратено от Тебе.”
Богословието
Досието ми в бившата Държавна сигурност – продължение и край*
(Уведомяваме читателите, че в текста по-долу ще срещнат думи като „Духовна академия“ и „Академията“. Следва да се разбира Богословският факултет при Софийския университет, който от 1923 година до 1951 година се нарича по този начин, а от 1951 година до 1991 година е Духовна академия при Българската правослравна църква. От 1991 година е отново в състава на Софийския университет с името „Богословски факултет“)
Иван Денев
Изхождайки от факта, че, по възстановителните работи в Челопеченския манастир, Балачев и Маджуров използвали безплатния труд на студенти и без разрешение ги откъсвали от учебния процес, Йордан Гюдуров предлага:
„1. Чрез Комитета по вероизповеданията да се уведоми Светия Синод на БПЦ за налагане на санкции.
2. Да продължи разработката на Групово дело за оперативна разработка „Паяци” за пълното изясняване и документиране на дейността им, с оглед провеждане на оперативни комбинации за разлагане на групата, профилактиране или подвеждане под съдебна отговорност”.
Види се, Държавна сигурност тук е в настъпление срещу Групово дело за оперативна разработка „Паяци”. Операцията придобива все повече политическа окраска. Препоръката е, ако е необходимо да се направи „консултация с Главно следствено управление[26]”.
Не закъснява изпълнението на точка 1 от предложението на Йордан Гюдуров. Комитетът по вероизповеданията изпраща анонимно писмо (без изходящ №и печат) до Светия Синод за извършваните ремонти от Анатолий Балачев и Николай Маджуров в Челопеченския манастир, които „използвали студенти, нарушавайки учебния процес”. Проверката на Комитета показвала, че изнесените факти отговарят на истината и ремонтът на Челопеченския манастир е бил осъществен без знанието на Ректора на Академията. Директорът по изповеданията Любомир Попов настоява пред Светия Синод да бъде уведомен „за мерките, които ще се предприемат, за да не се повтарят в бъдеще подобни случаи[27]”.
Следващите два Рапорта на Йордан Гюдуров са посветени на студентската бригада от 1983 година в село Лесичево, Пазарджишко, които донесоха доста неприятности на Николай Маджуров, поради някои неудачи[28].
Следващият голям скандал по сагата „Паяци” е свързан с името на преподавателя по „Нравствено богословие” Георги Шумов, който ксерографирал записки по „История и анализ на етическите системи”, 137 страници, и ги продавал по 16 лева, плюс конспект от 11 страници – за 1,32 лева. Настроение срещу Георги Шумов предизвиква едно анонимно изложение на група студенти от ІІІ курс, адресирано до Тодор Абаджиев, представител на Комитета по църковните въпроси, Патриарх Максим, Главния секретар на Светия Синод и Районно управление на МВР[29].
Като сравнявам шрифта на доноса с този на другите документи в досието ми, стигам да заключението, че са писани на една и съща машина. Борбата срещу Георги Шумов води най-вече агент Антон, който се готви за неговото място, подкрепян активно, както вече споменахме по-горе, от агентурата в Академията и Държавна сигурност. В крайна сметка Георги Шумов е отстранен като преподавател в Духовната академия по един твърде недостоен начин в края на 1983 година.
Следващият интересен документ от досието ми е от 08.02.1984 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 1884 на 08.02.1984 година) – предложение на Началника на 03 отдел полковник Т. Тодоров до Началника на Шесто управление генерал лейтенант П. Стоянов за прекратяване на Групово дело за оперативна разработка „Паяци” чрез профилактиране „с подписване на предупредителен протокол”. След профилактирането, наблюдението на Групово дело за оперативна разработка да продължи за срок от още една година, след което материалите по делото да бъдат предадени в архива на 03 отдел на Държавна сигурност за съхранение и общо ползване[30].
Йордан Гюдуров изготвя специален план за профилактирането ни (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 3308 на 22.02.1984 година), който предвижда да бъдем извикани с призовки в ІV Районно управление на МВР – квартал Лозенец, както следва:
„1. На 01.03.1984 година от 10-12 часа да бъде профилактиран Иван Денев и Георги Шумов от 14-16 часа.
2. На 02.03.1984 година от 10-12 Николай Маджуров и от 14-16 Анатолий Балачев[31].”
Планът предвижда разговорите ни с Държавна сигурност да бъдат записани на магнитна лента. И в края на профилактиката, в зависимост от поведението и държанието ни, да се престъпи към вербовка или официално предупреждение с протокол. При оформянето на протокола да се изхожда от член 12 на Закона за вероизповеданията[32].
Профилактирането ни се извърши по специални въпросници за всеки човек поотделно, на които ние трябваше да отговаряме[33].
Дължа да отбележа, че ние не знаехме предварително за тези въпросници и че разговорите ни се записват на магнитна лента.
Пръв бях профилактиран аз на 01.03.1984 година от 10-11 часа. Спомням си, че разговорът ми с Йордан Гюдуров и неговия началник майор К. Котов премина сравнително спокойно. Дадох задоволителен отговор на всички въпроси, за което Йордан Гюдуров в друг свой Рапорт (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 4758 на 22.03.1984 година) съобщава, че като преподавател по Омилетика (християнско красноречие) „чрез многословие съм се опитал да омаловажа своите деяния и тези на групата. Впоследствие съм се бил разграничил от колегите си и съм заел позиция „на толерантност и разбиране”. Въпреки обзелото ме „силно смущение”, успял съм да се овладея и не съм допуснал в отговорите си нито една критична дума „към нито един” от групата. По-скоро съм изтъквал техните положителни качества[34].
Накрая ме приканиха да подпиша предупредителен протокол със следното съдържание: „Да не допуска(м) вражески изказвания и (да не) влиза(м) в конфликт с ръководството на Духовната академия[35]”.
На 02.03.1984 година от 10-11 часа беше профилактиран Николай Маджуров, отново с „протокол за предупреждение“: – „Да не допуска вражески изказвания, (да не) влиза в конфликт с ръководството на Духовната академия и (да не се) занимава със странични дейности, извън служебното задължение”.
Към декларацията му има и едно допълнение: „При неспазване на горното предупреждение лицето ще отговаря по член дванадесети от Закона за вероизповеданията[36]!”
Авторът Иван Денев (1937-2014)
Преценката на Йордан Гюдуров за поведението на Николай Маджуров при разговора гласи: „На 02.03 1984 година от 10-11 часа бе профилактиран доцент Николай Иванов Маджуров. Същият още в началото започна да изтъква своите качества на патриот и общественик, отдаващ силите си за благото на нашето общество. Направи опит да демонстрира връзки с отговорни служители от държавния апарат и да спекулира с уважението и доверието, с което се ползвал сред обществеността; да възхвалява дейността си като дългогодишен ръководител на студентските бригади и изтъква като положителна фигура, радетел за българщината, трудовото и патриотичното възпитание на младежта [37]”.
Същият този ден с доцент Николай Маджуров се бе случило нещо неприятно и според мене, съдбовно. Волю или неволю, съзнателно или несъзнателно, пред представителите на Държавна сигурност, той бе подписал следната
Декларация
от
доц. Николай Иванов Маджуров, живущ на бул.”Ал. Толстой”, блок № 46, ет.1, ап. 4, София.
Декларирам, че желая да поддържам връзка с органите на Държавна сигурност при тяхно или мое искане.
София, 2 март 1984 г. Подпис: Н. Маджуров[38]
Много се изненадах, когато открих тази декларация на доцент Николай Маджуров в моето досие, приложена към предупредителния му протокол. Дълго време той не сподели нито дума за тази негова декларация. При откриването ѝ се принудих да я ксерографирам и да я оставя на бюрото му в Академията. С това фактически приключи нашето приятелство и кумство.
На 02.03. 1984 година, от 14-15 часа, бе профилактиран отец Анатолий Балачев. В предупредителния му протокол се казва: „Да преустанови да се занимава със странична, несвойствена дейност, която, ако продължи, ще бъдат взети мерки, включително извеждане от Духовната академия”.
И при неговия предупредителен протокол има допълнение: „При неспазване на горното предупреждение лицето ще отговаря по член 12 от Закона за вероизповеданията[39]”.
Преценката на Йордан Гюдуров за държанието на отец Балачев по време на профилактирането гласи: „Още в началото на беседата пролича, че е бил предварително информиран от профилактираните преди него. Без да противоречи на поставените му въпроси, прие всички бележки и направи признание, че е допуснал грешки с възстановяването на Челопеченския манастир. Изказа се положително за ролята на църквата и икуменическото движение. Обеща в бъдеще да се съобразява с порядките в Академията и да не противостои на решенията на ръководството. Относно служението му като ефимерий в манастира „Св. Мина” аргументирано се обоснова, че предметът по който преподава, според каноните на Църквата, изисквал да практикува религиозни служби”.
Види се от съдържанието на предупредителния протокол, че Държавна сигурност подготвя постепенно отстраняването му от Духовната академия, което се случи малко по-късно.
В крайна сметка, Йордан Гюдуров е принуден да направи следното изявление за поведението и държанието ни по време на профилактирането ни: „Характерно и за тримата бе, че в изявленията си не допуснаха лоши изказвания един за друг, представяйки се в положителна светлина. Дори направиха опит да се оневинят, заявявайки, че са наклеветени[40]”.
Профилактирането на Георги Шумов беше отложено за 16.ІV.1984 година, тъй като той вече не беше подръка, а на служба в Рилския манастир. В преписката ми липсва предупредителен протокол за него. В Рапорта на Йордан Гюдуров (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 6697 на 20.04.1984 година) за проведения профилактичен разговор с него четем: „Впечатленията от проведената беседа са, че Шумов има високо мнение за себе си като научен работник. Не е ориентиран и не е способен реално да оценява обективната действителност – резултат от религиозния му мироглед, довел го до антикомунистически позиции”.
И още: „Поради това, че работата в Рилския манастир не го удовлетворява, а и от началото на тази година (1984) е създал семейство, му бяха посочени две възможности за устройване – да стане свещеник или започне цивилна работа в Светия Синод. Договорено бе да помисли и обещано съдействие[41]”. Отначало той започна работа в Икуменическия отдел на Свeтия Синод, впоследствие стана свещеник в столичния храм „Св. Георги”, след това – в храм-паметник „Св. Александър Невски” и накрая свещеник на българите в Германия, та и до днес.
След така нареченото профилактиране, идва и предложението (регистрирано в Шесто управление на Държавна сигурност под № 70 на 21.03. 1984 година) от страна на полковник Т. Тодоров, Началник на 03 отделение на Шесто управление на Държавна сигурност за приключване на Групово дело за оперативна разработка „Паяци”, с допълнителен наблюдателен срок от една година (регистрирано в Шесто управление на Държавна сигурност под № 70 на 21.03.1984 година)[42].
Но и след него в преписката валят най-различни доноси по адрес на Групово дело за оперативна разработка „Паяци”. Отново се мяркат с доносите си агент Максим – 3 броя, агент Антон 3 броя, агент Стефанов – 7 броя, агент Рудомир – 2 броя, Рапорти на Йордан Гюдуров за разговори с Николай Маджуров – 5 броя, с Иван Денев – 1 брой, предложения за предаване на преписката в архив и други.
Агент Максим подава на 28.03.1984 година писмено донесение (регистрирано в Шесто управление на ДС под № 5157) срещу общи действия на Групово дело за оперативна разработка „Паяци”, в което не откриваме нищо ново[43]. Вторият му донос е от 12.06.1984 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 9446) и се отнася до икуменическо съвещание на Конференция на европейските църкви (КЕЦ) на тема „Човешки права[44]”. И третият от 5.03.1985 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 3296), в който агент Максим съобщава за изказвания на отец Балачев.
В лекции пред студентите бил говорил за преименуване имената на българските турци, което „озадачило студентите, защото този проблем нямал отношение към преподавания материал”.
Авторът Иван Денев (1937-2014)
Отново пред студентите той обсъждал въпроса „за възможни контакти с извънземни цивилизации и така нареченото НЛО. В това отношение той давал свои обяснения за НЛО, като твърдял, че при НЛО били налице изяви на духовни субстанции от друга категория на битието. Така той се обявявал за привърженик на спиритуалистическата хипотеза за произхода на НЛО, хипотеза, създадена и пропагандирана от религиозни теософски кръгове на Запад[45]”.
Отново първенствуващ в доносите си е агент Антон.
Първият му донос е от 11.ІV.1984 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 6105) и има отношение по изказвания на Николай Маджуров и Анатолий Балачев за църковно-периодичния печат, в който редакторите отказвали да публикуват статиите им, понеже „нямали никаква стойност”. „Били засечени в тиха подмолна дейност[46]”.
Вторият му донос е от 05.06.1984 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 9088). На 29.05.1984 година агент Антон се среща с оперативен работник Йордан Гюдуров в явочна квартира „Бреза” и в продължение на 1 час му предава информация за изказвания на отец Анатолий Балачев по адрес на колегията от политически характер.
Интересното в този доклад е предложението, което прави Йордан Гюдуров: „Чрез агентурата в Светия Синод и Комитета по вероизповеданията Балачев да бъде отстранен от преподавателска работа[47]”.
Третият му донос от 27.09.1984 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 14812) е за изказвания на доцент Николай Маджуров по време на кандидат-студентските изпити. Същият защищавал каузата да бъдат приети най-добрите за студенти, дори защищавал свои близки кандидати, завишавайки „изкуствено оценките” им, за да осигури приемането им. Недоволствал от присъствието на Тодор Абаджиев от Комитета по църковните въпроси, който се месел в работата на Академическия съвет[48].
Третият „играч” с най-много доноси срещу Групово дело за оперативна разработка „Паяци” – 7 на брой, давани, на по-високо ниво, пред майор. К. Котов в явочните квартири, „Ропотамо” и „Витоша”, е агент Стефанов, чиято основна задача, като наш близък човек, е да „танцува“ помежду ни, в разговори и посещения по домовете ни, да всява настроение у нас един срещу друг и да създава разделение. Като близък на митрополит Филарет, да го настройва срещу нас и така нататък[49].
За агент Рудомир вече споменахме, че се движи в по-високите етажи на църковната власт – Светия Синод. В първия си донос от 20.06.1984 година по повод молба на Георги Шумов за преразглеждане решението на Светия Синод за освобождаването му от преподавателска работа в Духовната академия, предава следното изказване на Видинския митрополит Филарет, който бил казал, че Синодът неоснователно, прибързано, под давление на външни институции взел това решение, без да проучи щателно въпроса, че това било заговор на няколко души от Академията, които не обичали Шумов и в Комитета създали към него недобра позиция, за да успеят в своите цели да го изгонят от Академията. Митрополит Филарет бил казал: „Учихме го толкова години, а сега поставихме на негово място един гимназист, който не разбира богословие (става дума за Димитър Киров), за да ни се смеят хората”.
Ловчанският митрополит Григорий също взел страната на Филарет и дълбоко подчертал, че в синодалните работи се бъркат външни институции.
Патриарх Максим пък сдържано казал, че наистина трябва да се вземе решение за по-подробно разглеждане на въпросите, но за случая не се заангажирал с това нещо да каже нещо повече[50].
В забележка под черта оперативният работник пише: „Допълнително агентът съобщи, че Синодът на своето заседание не се е произнесъл по направената от Шумов молба и, по нареждане на Старозагорския митрополит Панкратий, тя е оставена в културно-просветната комисия, където отлежава и до днес, без да се обсъжда отново[51]”.
Вторият донос на агент Рудомир е от 28.11.1984 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 18963) и е съвсем кратък – само шест реда: съобщение пред Държавна сигурност, че Георги Шумов ще става свещеник[52].
Интерес за читателите представляват рапортите на Йордан Гюдуров, пет от които са за проведени разговори с доцент Николай Маджуров по лични и служебни въпроси[53], един за разговор с от запаса полковник Цоню Койчев[54], един с агент Пешо[55] и един с мене – Иван Денев[56], един с агент Пешо[57], както и една справка за отец Анатолий Балачев[58], 4 официални предложения за защита на данните по Групово дело за оперативна разработка „Паяци[59]” и накрая официалното предложение за предаване в архив делото на Групово дело за оперативна разработка „Паяци” под регистрационен № 21237 от 1982 година [60].
Интересен е първият му рапорт за проведен разговор на великденска трапеза в дома на Николай Маджуров през 1984 година. След един дълъг разговор и великденска почерпка, Йордан Гюдуров дава следната неблагоприятна характеристика за доцент Маджуров: „Впечатленията ми за Николай Маджуров са, че същият психически е неуравновесен, ексцентричен, с бурни реакции, достигащи на моменти до афектни състояния. Цялата му дейност е подчинена на богословието[61]”.
Разговорът му с от запаса полковник Цоню Койчев, съсед и приятел на Николай Маджуров, е на тема „същият да бъде изпращан в командировки в чужбина и утвърден за професор[62]”.
Авторът Иван Денев (1937-2014)
Разговорът пък с мене беше проведен на 10.06.1985 година по повод участието ми в Годишното събрание на „Икуменическия кръг за църковна журналистика” в Европа. Като редактор в „Църковен вестник”, по решение на Светия Синод, и, вероятно, не без съгласието на Държавна сигурност, бях командирован във Виена за участие в годишното събрание. Участието ми беше по искане на архиепископ Питирим от Руската православна църква (РПЦ), завеждащ издателския отдел на Московската патриаршия. Спомням си, че задграничния ми служебен паспорт бе задържан и ми бе даден в последния момент преди заминаването. Получих го от Йордан Гюдуров в отдел „Задгранични паспорти” на бул. „Георги Димитров” в столицата. Запитах Гюдуров: Имаше ли съпротива срещу моето участие в Годишния кръг. Отговори ми: „Да, но го преодоляхме!” Указанието, което получих от него беше да се съобразявам с мнението на РПЦ. В последния момент за наблюдател ми бе изпратен агент Ангелов, който за сведение се държа прилично по време на пътуването. След завръщането си трябваше да споделя как е минало Годишното събрание с Йордан Гюдуров. Смятам, че се справих добре, макар да излизах за първи път на Запад. Следващите години пътувах самостоятелно за ГФР (Хановер), Прага, Варшава и Хелзинки. Всичките ми пътувания преминаваха спокойно и благополучно, за което съм давал официални доклади до Българския патриарх[63].
В разговорите си с Йордан Гюдуров, агент Пешо съобщава за назначаването на професорите-пенсионери Иван Панчовски и Георги Царев за сътрудници на Светия Синод „по икуменически въпроси[64]“.
В справката си за отец Анатолий Балачев Гюдуров повтаря предложението си да бъде освободен като преподавател в Духовната академия. Предложението му буквално гласи: „Изхождайки от гореизложеното, определено може да се заключи, че не е целесъобразно оставането му на работа в Духовната академия”[65]. И наистина той беше освободен от Светия Синод, но по-късно, по време на моето деканство (1992-1999) бе възстановен, за да бъде отстранен наново по времето на декана доцент Иван Желев. Днес той е покойник. Вечна му памет!
Четирите официални бланки за защитата на данните по Групово дело за оперативна разработка „Паяци” в системата „Искра” са официални документи за всеки член на Групово дело за оперативна разработка[66].
В края на досието ми е официалното му предложение за предаване в архив на Групово дело за оперативна разработка „Паяци”, в което четем: „В резултат на проведените агентурно-оперативни мероприятия групата бе разбита като с лидера ѝ Николай Иванов Маджуров се поддържат официални контакти, чрез които се въздейства в желаната от нас насока. По-същия начин се постъпва и с Иван Денев Георгиев. Посредством комитета по вероизповеданията първоначално Георги Димитров Шумов, а впоследствие и Анатолий Младенов Балачев бяха отстранени от преподавателска работа, като Шумов бе назначен за свещеник в църквата „Св. Георги Победоносец”, а на Балачев предстои назначаване също за свещеник в друга софийскацърква.
Предвид горното, предлагам: Групово дело за оперативна разработка „Паяци”, регистрационен № 21237 от 1982 година, да бъде предадено в архива на отдел 03 на Държавна сигурност за съхранение и общо ползване[67]”.
С това фактически приключва цялата сага около операция „Паяци”.
Мисля си, какъв „идеологически диверсант” съм бил аз за бившата Държавна сигурност? Аз съм просто един обикновен български гражданин, който не се е занимавал с политическа дейност. Днес съм почти същият, въпреки така ширещия се в България политически плурализъм. Идеологически враг ли съм на държавата? Каква е била вината ми, за да бъда обявен за такъв? Това, че съм вярващ човек, семинарист, богослов, професор по богословие? Или просто октоподът Държавна сигурност, който бе разпрострял пипалата си по всички отрасли на живота, искаше да ни направи доносници и безропотни роби? Нека читателят сам да прецени това!
Номенклатурата в държавата и Църквата ползваше привилегиите си, за да упражнява контрол върху цял един народ. И днес, когато обсъждаме въпроса за делата на бившата Държавна сигурност, много повече се говори за самата Държавна сигурност и по-малко за жертвите на тази Държавна сигурност. Не говоря за онези люде, които са вършили противодържавна дейност. Става дума за невинните граждани, пострадали несправедливо от действията на тази Държавна сигурност, какъвто е случаят с нас.
Каква беше вината на свещеник Анатолий Балачев? – Никаква! Като свещеник, работил активно за Църквата, възстановявал манастири, подготвял свещенослужители, бил понякога критичен към властта?! Какво от това? Нали това му е задължението като свещенослужител! Днес той е покойник! Мир на праха му! Ако все пак той има някаква вина за отстраняването си от Духовната академия, то това е, че не написа дисертацията си, за да я защити. Но може би имаше и своите съображения и страхове за провал от страна на агентурата.
Авторът Иван Денев (1937-2014)
Георги Шумов бил спечелил 135 лева от продажба на записки по „История и анализ на етическите системи” и „Нравствено богословие”. Голяма печалба, няма що! Изложил академичната общност! А агентурата в Духовната академия не изложи ли учебното заведение с поведението си пред целия свят, когато се разбра за ченгесарската им дейност?! Те бяха ли отстранени както отец Анатолий и Георги Шумов от работа в Академията или някои от тях избягаха по Пловдив и не знам къде?! Други продължават да се спотаяват! Може само да се съжалява, че държавата не разсекрети изцяло досиетата на агентурата, за да има всеки достъп до тях! Не е ли това за учудване, че много старателно все още се крият делата им?!
Георги Шумов можеше да работи в икуменическия отдел на Светия Синод, да бъде български свещеник, даже и в храма-паметник „Св. Александър Невски”, да бъде свещеник на българите в Германия, а да не бъде годен за преподавател в Духовната академия, въпреки солидната му богословска подготовка! Не беше ли цялата тази сага с Групово дело за оперативна разработка „Паяци”, за да се открие път за агентурата и по-специално за агент Антон?! Видно от документацията, през цялото време на обследването на Групово дело за оперативна разработка „Паяци”, той е един от най-активните сътрудници на Държавна сигурност, наред с другия наш възпитаник – агент Стефанов! Що за морал и възпитание е това?! Камо ли християнски, който господинът, ако може да се нарече господин, преподава на студентите! Не е ли това цинизъм и безбожие?! Да не говорим за дивотиите му като декан (за 10 месеца) и после като ръководител на Практическата катедра до бягството му в Пловдив!
А какво ли да кажа за оперативните работници по делото? Къде са днес? Продължават ли безчинията си, които представят за законосъобразни? Или са „активни демократи” и „влиятелни бизнесмени”? Добре би било да чуем техния глас!
В заключение искам да цитирам думите на св. апостол Павел: „За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса” (1 Солуняни 5:18).
„Благодаря на моя Бог” (1 Коринтяни 14:18) и на всички, които са ме подкрепяли в трудното ми служение като декан и професор.
Агентите и доносниците трябва непрекъснато да издирваме и да се разграничаваме от тях, за да избегнем нови неприятности! В Евангелието на Господ Иисус Христос е казано: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брат си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Матей 18:15-17).
А клеветниците и доносниците да съди Бог!
______________________________________
*Публикувано в Богословска мисъл, 2011, бр. 3-4, с. 55-76. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
[26]. Пак там, л. 88-90.
[27]. Пак там, л. 120.
[28]. Пак там, л. 107-111, 114-117.
[29]. Пак там, л. 123.
[30]. Пак там, л. 192-193.
[31]. Пак там.
[32]. Пак там, л. 185-186.
[33]. Виж пак там, л. 197,199, 201, 203.
[34]. Пак там, л. 213-214.
[35]. Пак там, л. 205.
[36]. Пак там, л. 206.
[37]. Пак там, л. 214.
[38]. Пак там, л. 206.
[39]. Пак там, л. 207.
[40]. Пак там, л. 215.
[41]. Пак там, л. 222.
[42]. Пак там, л. 208., срв. л. 213-216.
[43]. Пак там, л. 209-212.
[44]. Пак там, л. 235-236.
[45]. Пак там, л. 266-268.
[46]. Пак там, л. 217-219.
[47]. Пак там, л. 232-233.
[48]. Пак там, л. 244-246.
[49]. Пак там, л. 229-231, 247-249, 256-258, 259-260, 261-263, 269-270, 272-274.
[50]. Пак там, л. 237-238.
[51]. Пак там, л. 238.
[52]. Пак там, л. 250.
[53]. Пак там, л. 224-228, 257-258, 272-274, 276-280,, 281-282.
[54]. Пак там, л. 240-241.
[55]. Пак там, л. 275-277.
[56]. Пак там, л. 275-277.
[57]. Пак там.л. 264-265.
[58]. Пак там, л. 271.
[59]. Пак там, л. 252-255.
[60]. Пак там, л. 283-284.
[61]. Пак там, л 226.
[62]. Пак там, л. 241.
[63]. Пак там, л. 275-277.
[64]. Пак там, л. 264-265.
[65]. Пак там, л. 271.
[66]. Пак там, л. 252-255.
[67]. Пак там, л. 284.
Изображения: авторът Иван Денев (1937-2014). Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6lV
Досието ми в бившата Държавна сигурност*
(Уведомяваме читателите, че в текста по-долу ще срещнат думи като „Духовна академия“, и „Академията“. Следва да се разбира Богословският факултет при Софийския университет, който от 1923 година до 1951 година се нарича по този начин, а от 1951 година до 1991 година е Духовна академия при Българската православна църква. От 1991 година е отново в състава на Софийския университет с името „Богословски факултет“)
Иван Денев
В далечната 1982 година, по агентурен път, в Шесто управление на Държавна сигурност се получават данни, че сред преподавателите в Духовната академия е оформена опозиционно настроена неформална група, „обединена на базата на общи възгледи за мястото, ролята, целите и задачите на религията в социалистическата държава. Идеологическата им платформа е назад към чистото богословие, за неучастие на Българската православна църква в световните миротворчески религиозни форуми, против икуменизма и непоставяне религията в услуга на комунистите[1]”. Същите преподаватели отправяли злостни критични бележки по адрес на атеизма, марксистко-ленинската идеология и политиката на българското правителство[2].
Предвид на горното „с цел пълното разкриване, документиране, предотвратяване и пресичане дейността на групата”, Държавна сигурност предлага:
В Духовната академия да бъде открито „Групово дело за оперативна разработка”(ГДОР) с окраска „Идеологическа диверсия” от религиозни позиции, под псевдонима “Паяци”, срещу доцент Николай Иванов Маджуров, преподавател по „Християнска апологетика”, свещеник Анатолий Младенов Балачев, старши асистент по „Пастирско богословие”, Георги Димитров Шумов, преподавател по „Нравствено богословие” и Иван Денев Георгиев, главен асистент по „Омилетика”.
Делото да се регистрира под № 14010 от 29.10.1982 година на името на старши лейтенант Йордан Гюдуров, разузнавач в отдел 03, отделение 01 на Шесто управление на Държавна сигурност[3]”.
За водач на групата е посочен доцент Николай Иванов Маджуров.
Оперативният работник (о. р.) старши лейтенант Йордан Гюдуров изготвя специален план за работа по отношение на Групово дело за оперативна разработка “Паяци”, както следва:
І. Агентурни мероприятия.
1. Да се използват възможностите на агент Антон.
1.1. Придобиване на информация относно коментари, изказвания и заявления по актуално-политически и международни мероприятия.
1.2. Начин на преподаване и интерпретиране на преподавания материал от Георги Димитров Шумов.
1.3. Мнението на студентите и другите преподаватели относно преподавателските качества и нивото на преподавания материал от разследваните.
1.4. Изказвани становища по икуменически въпроси.
1.5. Какви теми се разглеждат в кръжока по Систематическо богословие, ръководен от доцент Николай Маджуров, кои са активните участници и коментарите, които се водят там.
Срок за изпълнение: 30.05.1983 година
Отговорник: Йордан Гюдуров
2. Чрез агентите Балкански и Стойнов да се решат задачите по:
2.1. Възпиране и недопускане прокарването на техни решения, мнения и предложения в Академическия съвет.
2.2. Да се възпрепятства избирането на Иван Денев за доцент.
2.3. Да се ограничава участието им в международни мероприятия извън и в страната.
Срок за изпълнение: постоянен
Отговорници: К. Котов и Йордан Гюдуров
3. Чрез агентите Максим и Стойнов да се изясняват намеренията им да поместват свои материали в периодичния църковен печат, с оглед предварително запознаване с тях и провеждане на оперативни комбинации, целящи разобличаването им.
Срок: постоянен
Отговорник: К. Котов
4. Да се използват връзките на агент Стефанов с тях за внедряване в групата и придобиване на информация относно техни намерения, изказвания, коментари и прочее, с оглед създаване вътрешни противоречия и разлагане на групата.
Срок: 30.04.1983 година
Отговорници: К. Котов и Йордан Гюдуров
5. На агентите Ленко, Ангелов и Пешо да се поставят задачи за наблюдение поведението и реакциите им от провежданите спрямо тях агентурно-оперативни мероприятия, с оглед насочване към най-подходящи форми, средства и методи за въздействия.
Срок за изпълнение: постоянен
Отговорници: К. Котов и Йордан Гюдуров
6. На агентите Костадин, Октавиан, Марио и кандидат-агента Ангел да се разработят следните задачи:
6.1. Редовно да информират за техни изказвания и намерения по време на лекции, с оглед по-пълното изясняване на мирогледните и идеологическите им позиции.
6.2. Начин на интерпретиране на преподавания материал и показване записки от техни лекции, с оглед компрометиране, дискредитиране и изразяване на официално недоволство от тях.
6.3. Изясняване характера и начина на провежданата агитация и пропаганда сред студентите за приемане монашеско звание и оставане на обучение в Академията, с цел недопускане обработката и увеличаването на студентите към активен религиозен живот.
6.4. Разкриване и установяване на техните симпатизанти и поддръжници сред студентите, с оглед разколебаването им, или отстраняване от Академията.
6.5. Да посещават кръжока на Николай Маджуров и информират за коментарите и разглежданите теми там.
6.6. Да се изяснява поведението им извън лекции, с оглед установяване на неофициалните им становища, прояви, връзки и прочее.
Срок за изпълнение: 30.05.1983 година
Отговорник Йордан Гюдуров
ІІ. Оперативно-технически мероприятия
1. Да се поставят задачи по мероприятие (М.) Вихрен (контрол на личната и служебна кореспонденция), с оглед установяване и изясняване характера на връзките им и вземане на оперативно отношение.
Срок за изпълнение: 08.11.1982 година
Отговорник: Йордан Гюдуров
2. По целесъобразност да се провежда мероприятие Пирин (подслушване на телефона), за установяване кръга и характера на връзките им.
Срок за изпълнение: постоянен
Отговорник: ЙорданГюдуров
3. При необходимост, да се провежда мероприятие Родопи (подслушване по домовете), с цел изясняване характера на разговорите, кръга на участниците и симпатизантите на групата, коментари за постигнати резултати в тяхната дейност, намерения и предстоящи задачи.
Срок за изпълнение: постоянен
Отговорник: Йордан Гюдуров
ІІІ. Други мероприятия
1. Чрез агент Пешо да се установи на кои курсове преподават разследваните, с оглед придобиване на агентура от средата на студентите за по-успешно решаване на задачите.
Срок за изпълнение 20.11.1982 година
Отговорник: Йордан Гюдуров
2. Своевременно да се изучават засечените връзки на разработваните, с оглед оперативно подхождане, документиране и легализиране на получените информации.
Срок за изпълнение: постоянен
Отговорник: Йордан Гюдуров
3. Разследваните да се заложат в системата „Искра” за срок от една година, с оглед получаване на съобщения при постъпване на информация от други поделения на МВР.
Срок за изпълнение: 10.11.1982 година
Отговорник: Йордан Гюдуров
4. Да се изучи обстановката и обкръжението на разследваните по местоживеене, с цел:
4.1. Придобиване на агентура и поверителни лица за изучаване участието им в провежданите на обществено-политически мероприятия, коментари и заявления сред съседи, изграден авторитет, посещения в домовете им и от какви лица и прочее.
4.2. Изясняване възможностите за монтиране и експлоатация на мероприятие Родопи (подслушване на домовете), провеждане на мероприятие „Г” и други.
Срок за изпълнение: 15.12.1982 година
Отговорник: Йордан Гюдуров
5. Да се изготви аналитична справка за досегашната дейност на разследваните.
Срок за изпълнение: 30.11.1982 година
Отговорник: Йордан Гюдуров
6. След изясняване на задачите по плана, да се анализира и направи оценка на получената информация въз основа на което да се излезе с нов план за по-нататъшна работа с разследваните.
Срок за изпълнение: 15.06.1983 година
Отговорник: Йордан Гюдуров[4]
За осъществяване на така изготвения оперативно-агентурен план, Йордан Гюдуров прибягва официално до услугата на следните лица:
1. Агент Антон, регистриран под № 56311, идентифициран от Комисията по досиетата по чл. 1 от ЗДДБДС като Димитър Станков Киров[5].
2. Агент Стефанов, идентифициран лично от мене като свещeник П. Д. Б. по съдържанието на доносите, регистриран под № 41162 от 1975 година.
3. Агент Стойнов, който остава засега неидентифициран, регистриран под № 119385 от 1968 година.
4. Агент Балкански, неидентифициран, регистриран под № 17193 от 1967 година.
5. Агент Максим, неидентифициран, регистриран под № 5129 от 1964 година[6].
От 102 документа в досието ми, 18 са на агент Антон, 11 на агент Стефанов, 2 на агент Стойнов, 1 на агент Балкански и 2 на агент Максим.
Допълнително агентурни донесения правят: кандидат-агент Митко – 1 бр., агент Емил – 4 бр., агент Октавиан – 1 бр., агент Костадин – 1 бр., кандидат-агент Орлов – 3 бр., кандидат агент Велко – 1 бр. и агент Рудомир – 2 бр. Всичко 47 броя. Повечето студенти от горните курсове.
Прави впечатление, че агент Рудомир се движи във висшите ешелони на църковната власт, видно от доносите му.
Останалите 55 документа са различни справки, рапорти и предложения на оперативния работник, служебна документация.
Но да прeминем към съдържанието на документите.
Разработването на групата започва през 1979 година. Още тогава кандидат-агентът Станков (бащиното име на Димитър Киров) характеризира доцент Николай Маджуров като „консервативно религиозен”, а отец Анатолий Балачев като човек с „90 процента вяра и 10 процента разум[7]”. След вербуването му за агент на 07.02.1980 година от капитан Бончо Станоев Асенов и регистриран на 13.02.1980 година в Шесто управление на Държавна сигурност, отдел 03, отделение 01, под псевдонима Антон, през всичкото време на проучването на групата, той е най-ревностен доносник, ръководен в агентурната си дейност от капитан Бончо Асенов и оперативен работник Едуардо Денчев[8].
Трудно можем да кажем същото за агент Ангелов (Иван Желев Димитров), който е вербуван за агент и секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, отделение 14 (“Културно-историческо разузнаване”), на 28.03.1973 година като специализант в Гърция и повторно като агент на Шесто управление на Държавна сигурност, отдел 03, отделение 01, от оперативен работник Едуардо Денчев Денчев на 06.01.1982 година, под псевдонима Ангелов и регистриран на 08.01.1982 година, от когото в моята лична преписка няма нито едно донесение срещу мене. Не говоря за неговото лично досие. В агентурната си дейност той е ръководен от полковник Христо Маринчев, старши лейтенант Йордан Гюдуров, старши лейтенант Едуардо Денчев Денчев и оперативен работник Данаил Петлешков[9].
И двамата не са снети от отчет като сътрудници на Държавна сигурност след 10.11.1989 година.
За сведение на читателите, от 1242 учени в комисиите на Висшата атестационна комисия 183 се оказаха агенти на Държавна сигурност, което означава, че за тоталитарните служби са работили близо 15%. Към 17.VІ.2011 година средният процент на агентите на Държавна сигурност в институциите са около 10%. Не са обаче постъпили в Комисията по досиетата данни от Министерския съвет и Висшата атестационна комисия за 128 души, които подлежат безспорно на допълнителна проверка[10]. Не по-малко са агентите и в Президиума на Висшата атестационна комисия.
Но да се върнем към доносите на агентите.
И така, първият донос на агент Антон от 24.11.1982 година (регистриран в Шесто управление на ДС под № 19420 на 25.11.1982 година).
Същият съобщава, че в Духовната академия функционира кръжок по Систематическо богословие, ръководен от доцент Николай Маджуров. Свещеник Анатолий Балачев бил постоянен курсов ръководител на Въведителния курс и имал възможност да проверява „предаността на студентите към Църквата”, както и тяхната „религиозност” и да ги насочва към дяконско и монашеско служение. Доцент Христо Стоянов „неофициално бил заявил, че няма да напише рецензия на хабилитацията на Иван Денев”. Георги Шумов пък бил продавал ксерографски записки на студентите по „История и анализ на етическите системи” за 16 лева екземпляр.
И най-важното: когато в Академията се обявявало конкурс за аспирант, асистент или доцент от Светия Синод, означавало, че конкурсът ще спечели протежето на някой от митрополитите. Ако пък инициативата за конкурса излизала от Академията, предполагало се, че победителят ще бъде избран и одобрен от Академическия съвет. Вторият случай не криел изненади. Академическият съвет можел да избере по-добрия от кандидатите за доцент, например, и да го предложи за утвърждаване от Светия Синод[11].
Имало предложение на мястото на Георги Шумов да бъде назначен Дамян Стойнов.
Все дребни интрижки.
Пита се, агент Антон чий кандидат е – на Светия Синод, на Академията или на Държавна сигурност? Имаме всичките основания да смятаме, че той е кандидат на Държавна сигурност. В документ № 54 от страна на Държавна сигурност се предлага „да не се допусне назначаването на Дамян Стойнов на мястото на Георги Шумов; за преподавател по Нравствено богословие да се предложи Димитър Киров[12]”.
В друг донос от 05.01.1983 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 292 на 10.01.1983 година) агент Антон съобщава за проведен разговор с Георги Шумов и отец Анатолий Балачев по повод негова статия за „семейството”, в която твърдял, че „семейството е честно дело, както у християните, така и у езичниците”. Групата на Маджуров била против неговите концепции и остро била реагирала. Иван Денев (като редактор) имал желание да спре негова статия в списание „Духовна култура”. По наша преценка „било предателство на Църквата един богослов да прави “мили очи” на комунистите, които желаели да унищожат Духовната академия и Църквата, като приписват висок морал и достойнство на нехристиянските семейства”. Били сме решени активно да се борим срещу „антирелигиозните тенденции на нашето време”. Смело сме заявявали, „че няма сила на този свят”, която да ни застави „да се боядисаме” и да рушим Църквата и Академията. Някои от владиците тайно ни били подпомагали и по този начин връзвали „ръцете на Ректора и професор Коев”. На тоя етап групата била много силна „и в много отношения парирала Ректора и професор Коев[13]”.
Авторът Иван Денев (1937-2014)
Интересно, тук агент Димитър Киров навлиза в областта на политиката и се мъчи да говори от името на ръководството на Академията. Работели сме за утвърждаване на християнския морал. А той какъв морал мисли да преподава на студентите – християнски или марксически, или нещо средно. Може би някакво ново еклектично откритие?
В доноса си агент Антон популяризира взаимоотношенията между преподавателите в Академията. От една страна, Ректорът протопрезвитер Николай Шиваров и Тотю Коев, от друга, групата на Маджуров. Агентът сам определя себе си към групата на „победителите” – Шиваров-Коев.
Немислимо е едно малцинство, каквото е „групата” на Маджуров, да бламира дейността на Академическия съвет и Ректора. Тук съзирам стратегическа цел за бъдещи репресивни действия срещу групата, която агент Антон (Димитър Станков Киров) се мъчи да лансира. И донякъде успява, подкрепян от „прогресивното” крило на преподавателите.
В доноса си от 15.03.1983 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 3838 на 24.03.1983 година) агент Антон, който, за съжаление не можа да създаде свое семейство, се възмущава от това, че нашите семейства, както и семейството на Славчо Вълчанов, сме били винаги със съпругите си, тъй като те били религиозни и произхождали от религиозни семейства. Изключение правел Георги Шумов, който бил ерген.
Какво лошо и какво досадно има във всичко това? А къде е неговото семейство и неговата съпруга? И изобщо имал ли е той,… тъй като ние нито веднъж не го видяхме с негова съпруга?
Важното в този донос е това, че в едно от мероприятията, които се предвиждат за реализиране от страна на оперативния работник касаят моя милост. Мероприятието буквално гласи: „Чрез агентурата в Духовната академия и Светия Синод да се забави процедурата по избирането на Иван Денев за доцент![14]”.
Любезният читател навярно си спомня, че още в началото на своя план за агентурно-оперативното и техническо проучване на Групово дело за оперативна разработка „Паяци” старши лейтенант Йордан Гюдуров бе предвидил, чрез агентите Балкански и Стойнов, „да се възпрепятства избирането на Иван Денев за доцент”. Сега тук сме свидетели на изпълнение на предвиденото оперативно действие. Нямам спомен, доколко Йордан Гюдуров бе успял да препятства избирането ми за доцент чрез горецитираните агенти Балкански и Стойнов. Спомням си обаче, че и двете рецензии на моя труд („Проповедта през епохата на Българското възраждане”) бяха положителни и при гласуването в Академическия съвет получих абсолютно мнозинство. По-трудно обаче стана избирането ми за професор, но за това ще разкажа, при благовремие, друг път.
В друг един донос от 29.06.1983 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 9034 на 01.07.1983 година) агент Антон съобщава на оперативен работник Йордан Гюдуров за дейността на отец Балачев и Николай Маджуров по възстановяването на Челопеченския манастир. В този донос е вмъкнат и един пасаж за моето отношение към възстановяването на манастира: „Иван Денев имал по-специален курс, за разлика от останалите трима. Това нещо се забелязвало отстрани. По думите на Анатолий аз съм постъпвал така, понеже трябвало да бъда избран за доцент и щял съм да помълча, докато стана професор[15]”.
Дължа да заявя, че никога не съм посещавал Челопеченския манастир и не зная къде точно се намира.
В следващия си донос от 23.08.1983 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 11512 на 31.08.1983 година) агент Антон се занимава със студентските бригади и по-специално с ръководителите на тези бригади. По време на есенна бригада аз и командира на бригадата Николай Маджуров, освен полагащото ни се възнаграждение, сме си били подсигурили „богато зимовище”. По наше нареждане студентите „събирали най-добрите плодове” и с „кашони ги изпращали по пощата” на домашните ни. За Иван Денев били изпратени около 500 килограма ябълки, а за командира Николай Маджуров 150 килограма орехи. Интересно как агент Антон не ги е закръглил на 5000 и 1500[16].
В интерес на истината, както ние, така и студентите получаваха от ръководствата на Аграрно промишления комплекс известен брой плодове. Но да стоиш в София и да злорадстваш е по-лесно, отколкото да ходиш по полетата на България и да работиш. Защо агент Антон, след като се пише такъв голям патриот, не дойде нито веднъж на бригада и да види как се работи там? По-лесно е да стоиш в кабинета си и да пишеш доноси. В крайна сметка искам да му припомня библейската мъдрост: „Работникът заслужава своята награда” (Лука 10:17).
Авторът Иван Денев (1937-2014)
Що се касае за възнагражденията на доцент Маджуров и моето, те са в рамките на закона. Едва ли има счетоводител на Аграрно промишления комплекс, който да раздава пари на ангро, без основание. Това е приоритет на други хора, които разполагаха с безотчетни и раздаваха на агентурата. Това бе приоритет на агентите на Държавна сигурност.
Как отреагирва Йордан Гюдуров на този донос на Димитър Киров? – Ето как: „В чест на деветосептемврийския празник агент Антон да се награди с предметна награда на стойност 20 лева[17].” Отначало в текста е било изписано 10 лева, а след това преправени с химикал на 20 лева. Иуда получи 30 сребърника за своето предателство, а наш Димитър само 20 лева. Жалко!
Вторият активен сътрудник на Държавна сигурност по делото Групово дело за оперативна разработка „Паяци” в Духовната академия е агент Стефанов. За него вече казахме, че е наш бивш ученик от Семинарията, чието име не мога да обявя.
Първият му донос срещу мене е от 9.12.1982 година.
На 7.12.1982 година агент Стефанов бил разговарял с мене в Академията, пред когото съм изказал недоволство от Николай Маджуров, когото съм обвинил в самохвалство. В доклада си до Светия Синод за дейността на студентската бригада, той „изтъквал повече личните си заслуги и не признавал качествата на останалите ръководители”. Нямам спомен да съм говорил точно така пред агент Стефанов, но не отричам, че съм изразявал недоволство от поведението на Николай Маджуров.
На агента от страна на оперативния работник е поставена следната задача: „В разговор с Денев да се стреми да засилва отрицателните настроения у него спрямо Маджуров. Задачата да изпълни, като, между другото, споделя мнение, че последният е грандоман и се стреми към професура по нечестен начин – не дава научна продукция, а си приписва големи заслуги при организиране на бригадите[18]”.
Вторият важен донос на агент Стефанов срещу мене е от 21.12.1983 година (регистриран в Шесто управление на Държавна сигурност под № 488 на 10.01.1984 година). Касае мое изказване пред него по случай отзоваването на преподавателя Георги Шумов от Академията.
„Задъхан” съм го бил помолил: „Бягай при митрополит Филарет и му съобщи, че снощи Академическият съвет взе решение да се помоли Синода за освобождаването на Георги Шумов от Академията. Положението е критично!” Само два часа след това съм бил отишъл пак при доносника. Този път обаче съм бил „настоявал да не се съобщава решението на Академическия съвет за Шумов, понеже всичко било предрешено и нямало смисъл да се шуми[19]”. Смятам, че добре съм постъпил, защото колегата Георги Шумов бе отстранен от Академията по искане на Държавна сигурност. И това го показа гласуването в Академическия съвет. Тогава аз, Николай Маджуров и професор протопрезвитер Радко Поптодоров го защитихме. Всички останали членове на Академическия съвет гласуваха против него. Не е тайна за никого, че Видинският митрополит Филарет го подкрепяше преди това.
Между доносите на тези двама „юнаци” се мъдрят и доносите предимно на студентите: Митко, Емил, Октавиан, Костадин, Орлов, Велко и Рудомир. В съдържанието си, най-общо, те са насочени главно срещу отец Балачев и за негови разговори с различни хора по най-различни проблеми, срещу Георги Шумов, както и срещу техни колеги – студенти. Затова тук ще ги почетем с мълчание.
Решаващо значение за операция Групово дело за оперативна разработка „Паяци” обаче имат рапортите на старши лейтенант Гюдуров. Тук ще се спра само на някои от тях.
В първата си справка за Групово дело за оперативна разработка „Паяци” от 16.02.1983 година (регистрирана в Шесто управление на Държавна сигурност под № 2018) Йордан Гюдуров прави кратки характеристики за всеки член на групата на Николай Маджуров.
Николай Маджуров – „Произхожда от заможно селско семейство. Баща му починал отдавна и бил отгледан от майка му, която била много религиозна. Основно образование завършил в родното си село. След това гимназия (семинария) … и Духовна академия в София. През 1968 година бил назначен за преподавател в Духовната семинария. Завършил и аспирантура в Академията към катедрата по апология на християнството. Оттогава е засичан, че обича да злослови по адрес на социалистическата действителност и Съветския съюз. Проявявал се като интригант и клюкар. Посещавал атеистични беседи, на които правил опити да осмива докладите и лекторите. През 1973 година, вече като асистент в Духовната академия, бил задържан и разпитван… за разпространено послание от Александър Солженицин до руския патриарх, засягащо въпроси за религиозните свободи в Съветския съюз. По време на фашисткия преврат в Чили правил злостни политически коментари с антисъветска и антикомунистическа насоченост. Целият му съзнателен живот е свързан с християнската апология и критикуване на марксистко-ленинската теория и практика[20]”.
Анатолий Младенов Балачев – „Негов най-близък съидейник… През 1961 година завършва Духовната академия, след което работи като преподавател в Черепишката семинария, счетоводител при Софийската митрополия и възпитател в Академията до 1978 година. От тогава е асистент по „Пастирско богословие”. По убеждение е силно религиозен. Защитава ревностно религията и църквата… Обработва в религиозен дух студенти и ги приканва да стават свещеници и монаси… Религиозната му фанатичност и нетърпимост към атеизма са причина да се отнася отрицателно към политиката на партията и правителството и да коментира от негативни позиции международните и вътрешно-политически събития. Счита, че държавата прекалено се намесвала в работата на Църквата[21]”.
Авторът Иван Денев (1937-2014)
Георги Димитров Шумов – „Произхожда от бедно селско семейство. Родителите му са аполитични, силно религиозни. Има трима братя, от които единият е свещеник, а другите двама работници, като единият е също силно религиозен, а другият е член на БКП. Завършил Духовна семинария през 1960 година, след което работил като касиер на Сливенската митрополия до 1965 година и общ работник в Кремиковци. По-късно въз основа на протекции от митрополит Никодим, бил изпратен на богословска специализация в ГДР… След завръщането му известно време преподавал в Черепишката семинария и служил в Икуменическия отдел на Светия Синод. През 1977 година бил изпратен на богословска специализация в Загорск – СССР, където станал кандидат на богословските науки. От 1980 година е преподавател по „Нравствено богословие” в Духовната академия… Силно религиозен и ограничен, с антикомунистически настроения [22]”.
Иван Денев Георгиев – „Произхожда от средно селско аполитично семейство. Под влияние и с материалната издръжка да дядо му и баба му завършил Духовна семинария и Духовна академия. Работил като секретар, като служител във Великотърновската митрополия и преподавател в Духовната семинария. С постъпването му на работа в Академията станал близък приятел с Николай Маджуров[23]”.
Що се касае до Плана на Йордан Гюдуров за разработката на Групово дело за оперативна разработка „Паяци”, на страница 14 той предписва: „Да се възпрепятства избирането на Иван Денев за доцент[24]”.
Във втора справка за Групово дело за оперативна разработка „Паяци” от 30.06.1983 година, (регистрирана в Шесто управление на Държавна сигурност под № 9391 на 10.07.1983 година) старши лейтенант Йордан Гюдуров отчита дейността си за полугодието на 1983 година по отношение на групата на Маджуров, като преповтаря в много отношения своята първа справка и тук-таме вмъква някои нови подробности. В края на изложението си за дейността на групата той прави следните изводи:
„1. Дейността на групата е насочена срещу икуменическото движение и участието на Българската православна църква в движението за мир.
2. Провеждат активна религиозно-пропагандна дейност сред студентите.
3. Възстановяват манастири и активизират религиозния живот без знанието на Комитета по вероизповеданията и Светия Синод на Българската православна църква[25].”
Следва…(виж тук)
______________________________________________
*Публикувано в Богословска мисъл, 2011, бр. 3-4, с. 55-76. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
[1]. Оперативно дело № 21237 от 1982 г. на ГДОР “Паяци”, л. 1-3.
[2]. Там.
[3]. Пак там, л. 1-3.
[4]. Пак там, л. 12-18.
[5]. Решение на Комисията по досиетата № 230 от 16.06. 2011, л. 41-42.
[6]. Оперативно дело № 21237 от 1982 г. по ГДОР “Паяци”, л. 5.
[7]. Вж. Момчил Методиев. Държавна сигурност в Духовната академия. –Християнство и култура, 2011, бр.7 (64), с. 33.
[8]. Решение на комисията по досиетата № 230 от 16.06.2011, л. 41-42.
[9]. Пак там, л. 55-56.
[10]. Пак там, л. 1; в-к “Труд” от 17.VІ.2011, с. 18.
[11]. Оперативно дело № 21237 от 1982 г., л. 19-20.
[12]. Пак там, л. 148.
[13]. Пак там, л. 30-33 срв. л. 35-40.
[14]. Пак там, л. 60.
[15]. Пак там, л. 87.
[16]. Пак там, л. 97-99.
[17]. Пак там, л. 98.
[18]. Пак там, л. 22-24.
[19]. Пак там, л. 149-151.
[20]. Пак там, л. 7-8.
[21]. Пак там, л. 8-9.
[22]. Пак там, л. 9-10.
[23]. Пак там, л. 10-11.
[24]. Пак там, л. 14.
[25]. Там.
Изображения: авторът Иван Денев (1937-2014). Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6l7
След като изчетох разсекретените досиета на вла-диците, работили за Държавна сигурност, смятам, че Църквата пропусна откровения разговор с миряните за ролята на политическата полиция и БКП в жи-вота, устройството и управлението в БПЦ през тоталитарния период. От това загуби цялото българско общество, но най-вече Църквата. Планът на ДС бе изпълнен на максимум – ре-зултатът е недоверие към висшия клир и съмнения, че всички негови позиции са лицемерие.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.