Проф. Иван Спасов Марковски

Мнозина изпадат в недоумение, като слушат търже-ствената декларация на апостол Павел: „Аз съм фарисеин, син на фарисеин…” (Деяния апостолски 23:6), „по закон фарисеин” (Филипяни 3:5). Как може този велик апостол и изразител на християнската етична философия да принадлежи към партията или сектата на фарисеите, които Христос така остро порицава и изобличава? В двадесет и трета глава на евангелието от Матей Той отправя съкрушителна критика срещу фарисеите. Неколкократно Спасителят се обръща към тях с думите: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери…!” Обвинява ги в грабителство, „изпояждат домовете на вдовиците”, лицемерно дълго се молят; нарича ги безумни и слепи водачи, лъжливо се кълнат, спазват ненужното и дреболиите в Закона, а най-важното изоставят: правосъдие, милост и вяра; изпълнени са с грабежи и неправди, с лицемерие и беззаконие – варосани гробници. Оттук думата „фарисеин” е станала синоним на лицемерие и измамничество.

Как да съчетаем тази представа за фарисеите със заявата на апостол Павел, че не само той е фарисеин, но е и син на фарисеин и че като фарисеин сам живял според най-строгото учение на юдейската вяра? (Деяния апостолски 26:5). „И преуспявах – казва той, – в юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания“ (Галатяни 1:14).Своето образование и възпитание получил в родния си град Tapс Киликийски, и „при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога…“ (Деяния апостолски 22:3). Кой е бил този Гамалиил, при когото учил апостол Павел? В Деяния апостолски 5:34-40 се разказва, че Гамалиил бил член на Синедриона, принадлежал към партията на фарисеите, бил законоучител и уважаван от целия народ. Той е автор на класическия мъдър съвет, който дал на членовете на Синедриона, за да не преследват християните: „Оставете се от тия човеци – казал той, – и не ги закачайте; защото, ако тази замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши“ (Деяния апостолски 5:38).Според историческите сведения, въпросният Гамалиил Старши или Първи е живял във времето на Иисус Христос и апостолите, защото има и Гамалиил II – негов внук. Гамалиил I е един от най-изтъкнатите учители на Закона, бил корифей на равинското богословие. В Талмуда често се споменава и се нарича „светило на Закона“. Неговата школа процъфтява в Явне (Ямния). Според по-късно предание, той бил таен християнски прозелит, дори се говори, че преминал към християнството. В равинската литература се изтъква като виден фарисеин и законоучител. И апостол Павел не бил случаен посетител на неговата академия, а заемал в нея едно от първите места. Тук той получил голяма равинска култура. Неговото гонение на християните било естествен и необходим резултат на школата, която възпитала в него упорит и убеден поклонник на Закона, готов да отмъщава за всяко посегателство срещу последния.

За да разберем двойствеността на великия християнски Апостол, трябва да правим разлика между юношата Савел, ученик на Гамалиил, ревнителя на отеческите предания, и между преобразения на път за Дамаск Павел, изпълнен с Дух Свети.Много сполучлива характеристика на тази двойственост дава професор Николай Никанорович Глубоковски в своето капитално съчинение „Благовeстiе св. Апостола Павла“, 1905 година, книга I, страница 156 и нататък. „Достатъчно е да си спомним – казва именитият професор, – за жестоката лютост на Савла и да я съпоставим със светлия образ на „княза Израилев“, за да разберем цялата неестественост на тяхното взаимно съприкосновение. Този диша с кръвожадност, другият се отличава с мекост и незлобивост; единият е въплъщение на неудържима нетърпимост, другият всецяло е проникнат с религиозна толерантност; първият не може да понася и най-слабите християнски отзвуци, вторият с благородно мъжество защитава апостолите пред враждебни събрания и сред лошото настроение на съдиите. Това са два живи антипода – такива резки крайности, които да се примирят не е по-малко трудно, отколкото да съберем двата земни полюса. Абсолютното противоречие между тях не им позволява тясно общение”.Но за да излезем от недоумението, което посочихме в началото, трябва първо да имаме ясна представа за обстоятелствата, при които апостол Павел така тържествено е заявил своя фарисейски произход и да знаем, в кой период от своя живот е направил това свое признание. Второ, необходимо е да се запознаем с фарисеите, като секта или партия, с тяхното учение, с техните богословски, политически и обществени възгледи; нужно е да разберем учението на фарисейството, което усвоявал апостол Павел до обръщането му в Христа. Плюс това трябва да се има предвид, че това учение е в пълно несъгласие с практическия живот на фарисеите, които Христос бичува. И сега може да има голяма разлика между учението на Господ Иисус Христос и практическия живот на някои неистински християни, такива само no имe, по кръщелно свидетелство, които в действителния си живот наподобяват на лицемерите книжници и фарисеи.

***

В онзи страшен и съдбоносен час, когато Апостолът бил подгонен от разярената юдейска тълпа в Иерусалимския храм и благодарение на римския хилядник бил спасен от явна смърт, той трябвало да произнесе прочутата своя оправдателна реч пред смутения народ, като изтъкнал, че е юдеин като тях, ученик на прочутия Гамалиил. Савел гонил до смърт последователите на Христовото учение, но, след чудноватата случка на път за Дамаск, той се преобразил и станал ревностен Христов последовател и проповедник.На другия ден, когато е трябвало да се оправдае не само пред народа, но и пред целия Синедрион от фарисеи и садукеи, за да обезоръжи своите противници и обвинители, той заявил, че принадлежи към партията на фарисеите и вярва като тях във възкресение на мъртвите, в съществуването на ангелите и в духовен живот. Тогава, защо го те преследват?

И действително с тези свои думи апостол Павел сполучил да създаде разцепление сред множеството и сред членовете на Синедриона, и мнозина книжници от фарисеите преминали на негова страна, казвайки: „Нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дyx или Ангел, да не се противим Богу” (Деяния апостолски 23:9). Садукеите, обаче останали много недоволни от думите на апостола, защото те не признавали ни възкресение, ни ангели, ни дух.Започнала силна препирня между садукеи и фарисеи и настанал голям смут между народа. „Хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павла, заповядал на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана” (Деяния апостолски 23:10).

Ето при какви обстоятелства апостол Павел е казал, че той е фарисеин и син на фарисеин. Той споделя значи тяхната вяра и учение, доколкото те са в съгласие със старозаветната вяра (Деяния апостолски 26:5), и от гледище на Моисеевия закон неговият живот бил напълно непорочен (Филипяни 3:6), значи той не бил като фарисеите, които изобличавал Христос, чийто живот бил в пълно противоречие с волята Божия и с учението на Писанието, изпълнявано от тях само на думи, но не и на дело.

За да ни стане още по-ясно противоречието между фарисейски живот и фарисейско учение, нека направим кратък исторически преглед на тази секта.

***

Фарисеите по същество стоят твърде близо до книжниците и са произлезли от тяхна среда. Преданието говори, че първият книжник (софер) бил Ездра. Те възприели идеала на книжниците и си поставили за задача точно да изпълнят исканията на Закона с всичката му сериозност и последователност. Така че фарисеите се явяват класически представители на онова направление, което взело надмощие във вътрешното развитие на Израил след плена. Основата на всички тези стремежи и действия бил Законът с всичкото му сложно развитие – вековна работа на книжниците. На тези начала се създава и партията на фарисеите, от лоното на която излезли и всички по-видни и влиятелни книжници от по-късно време. Така че началото на фарисеизма съвпада с началото на книжниците. Но като водачи на народа те се явяват от времето на Макавеите, към средата на II век преди Христа. Лозунгът на фарисейската партия бил: строго изпълнение на закона, а външният ѝ белег – пълна елиминация и избягване на всичко неюдейско, всичко, което имало елински и езически произход и никакво докосване до „нечисто“, никакво общение с езичници, митари, грешници и беззаконници. Оттук те и получили името си (от глагола параш, който значи: отделям се, обособявам се).Фарисеите учели, че душата е безсмъртна; душата на добрите възкръсва за вечен живот зад гроба, където те получават своята награда, а душите на лошите ги очаква вечна мъка за наказание. Тогава пък когато садукеите, както споменахме, отричат възкресението и въобще безсмъртието на душата, и следователно няма награда или наказание за душата в задгробния живот, защото, според тях, тя загива заедно с тялото (Antiquit. 18, 1, 4). Те се намирали под влияние на епикурейската философия. Също и по отношение на Божия промисъл фарисеите имали по-правилно разбиране от садукеите и поставяли всичко в зависимост от Бога и съдбата. Те приемали и месианските очаквания в противоположност на садукеите. Според историка Дубнов фарисеите били демократическа политическа партия, ползвали се с голямо обаяние сред народа, който бил на тяхна страна особено в борбата му срещу римското потисничество. Садукеите напротив, били аристократи, държали за сближение с чуждата власт – подобно на повечето от нашите чорбаджии през време на турското робство, – и не се ползвали с популярност между народа.

При тази светлина за фарисеите лесно обяснимо е, защо някои от техните най-добри представители, като Гамалиил, Никодим (Иоан 3-та глава), а по-късно и апостол Павел и още много други неспоменати възприели християнството. Фаталната грешка на фарисеите изобщо е тази, че те били в плен и заслепяване от своите доктрини, останали верни фанатици на старото, защото не били в състояние да разпознаят „личбите на времето“ (Матей 16:3), настъпващото новозаветно царство, свободно от игото на Закона и на изсушаващата формалистика. Макар че фарисеи и садукеи да се намирали в постоянна борба и несъгласие по своята идеология и мироглед, но са били единни в преследването на Иисуса Христа и Неговото учение, затова Христос еднакво ги нападал и изобличавал, тъй като те служили на друг дух, на друго време, което си отивало, и главно, защото имало коренно противоречие между тяхното учение и техния живот на дело. И тънкият моралист и голям ревнител за изпълнението на Божията воля, изразена в Моисеевия закон – Савел, бил потенциално разположен в душата си и подготвен да възприеме Христовото учение за правда и да стане най-голям противник на юдаизма – да стане свети апостол Павел, благовестител на Божията Църква.

_______________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1951, кн. 7-8, с. 23-26. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.