Цветелина Цекова

(Сравнителен поглед)

The author is a Doctoral student in the Department of Systematic Theology, Faculty of Theology, Sofia University “St. Kliment Ohridski”]. E-mail: ttsekova@uni-sofia.bg; https://orcid.org/0009-0005-1688-7982

Abstract

Tsvetelina Tsekova,The Gnosticism as a Prototype of the New Age (a Comparative View)This article offers a comparative analysis between ancient Gnosticism and the contemporary spiritual movement known as New Age, aiming to demonstrate their deep doctrinal, structural, and worldview continuity. The central thesis argues that New Age spirituality does not represent a fundamentally new religious phenomenon but rather a modern reinterpretation and transformation of the Gnostic paradigm, adjusted to the cultural context of postmodern society. The study outlines the historical development and main doctrinal features of Gnosticism, including its radical dualism, the concept of the divine spark within the human being, salvation through hidden knowledge (gnosis), the negative attitude toward matter, and its pronounced syncretic character. These elements are systematically compared with the key principles of New Age spirituality, such as the impersonal understanding of God, self-deification, spiritual evolution, reincarnation, occult and esoteric practices, and the concept of “Christ consciousness.” Special attention is given to Manichaeism as a transitional form between ancient Gnosticism and medieval dualistic movements, as well as to the role of Theosophy and figures such as Helena Blavatsky and Alice Bailey in shaping New Age ideology. The article also examines the socio-cultural reasons for the growing popularity of syncretic spirituality in contemporary society, including the existential vacuum, identity crisis, secularization, and the search for quick and accessible forms of “spiritual fulfilment.” In conclusion, the study emphasizes the fundamental incompatibility between the Christian understanding of salvation as a gift of divine grace and the Gnostic–New Age model of self-redemption through knowledge, inner awakening, and spiritual techniques.

Keywords: Religious Studies, Systematic Theology, New Age, Gnostic Religion, Gnosticism

***

Предмет на настоящата статия е придобилото популярност в последните десетилетия движение Нова епоха (известно още като Ню ейдж). Със своята синкретичност и лесносмилаема „проповед“, то става удобна форма на религиозност за съвременните търсачи на духовни преживявания. На пръв поглед движението е с взор към бъдещето, който приканва своите „слушатели“ да получат просветление и ново съзнание чрез практикуването на богат асортимент от практики, възприети от съществуващите днес религии и техните разклонения. Когато обаче, бъде подложено на критичен анализ, на повърхността му изплуват послания, познати на човечеството още от древността. Гръмките слова за скрито познание, самоусъвършенстване, просветление, висше съзнание, тайни доктрини, мистика и скрити послания, са същите, като тези, прокламирани пред човечеството от античността до наши дни.

Дали това, което днес предлага Ню ейдж, е действително ново или е стара ерес, преоблечена в нова дреха; кое го свързва и кое го различава от гностицизма; кои са причините за популярността на синкретичната духовност; защо е привлекателна за съвременния човек? В настоящата статия се прави опит за отговор на поставените въпроси, като накратко се проследи възникването и развитието на гностическото учение и се съпостави със светогледа на Ню ейдж.

Основната цел на настоящото изложение е да докаже, че идеите на движението преповтарят тези на гностицизма. Тъй като двете религиозни системи са широкообхватни и синкретични с множество интерпретации в настоящият труд не биха могли да се обхванат всичките им елементи. За целта на изследването са изброени по-често срещаните, а главен метод на изследването е сравнително-историческият.

Трудно е да се определи произходът на гностицизма, но все пак може да бъде разграничен от значителния брой по-ранни или съвременни духовни течения, които са формирали част от доктриналните постановки на някои религии. Характерно за гностицизма е заимстването на по-ранно съществуващи митове и образи от Зороастризма, Упандашите[1], орфизма и платонизма, елинския синкретизъм, библейския юдаизъм или ранното християнство[2]. Песимистичният възглед за света и човека и своеобразно осмисляните християнски мотиви са елемент от практическия живот на гностика[3].

Появата на гностиците се свързва с две юдейски традиции. Първата има апокалиптично схващане за света – очаква идването на Месия (фарисеи); възприема материалните блага за корен на злото, а тялото за тъмница (есеи); дуализъм, който се изразява в засилена борба между доброто и злото с есхатологична насоченост (Кумранската община)[4]. Втората – възприема Премъдростта, описана в старозаветните книги, като личност, която ръководи пътя на спасението чрез познаването на юдейския закон, който е тайна. Двете традиции напомнят гностическите вярвания за крайно песимистично отношение към този свят и материята, разрушаването на съществуващия ред, идването на Божието царство, общ Спасител (апокалиптичната юдейска традиция) и Премъдростта или Софѝя, която е неразбрана от хората (премъдростната юдейска традиция[5].

Различните екзистенциални въпроси, които непрестанно вълнуват гностика, са доказателство за осъзнаването на падението на човека, както и разбирането, че душата и материята (доброто и злото) не могат да се примирят; отхвърлянето на злото и копнежът за висшето благо са показател, че човекът не принадлежи на земния свят и очаква своето единение с върховния източник, само след като настъпи краят на съществуващия материален и несъвършен ред[6].

За древните гностици основната причина за страданието се корени в невежеството, а чрез усвояване на познанието, хората могат да се спасят, реализирайки божествената си същност, и така да се положи краят на злото[7]. Божествената същност е затворената в тленното човешко тяло – божествената частица, бидейки по естество част от Добрия бог – Творецът на небесата, тя копнее да се върне, да се слее с източника си. Познанието, от своя страна, се постига чрез мистичните преживявания и мистерии, астрологичните гадания, магии, езотерични практики и аскетизъм.

Характерни за гностицизма са еклектизмът и синкретизмът. Независимо от многото имена, понятия и теории на отделните му школи, в основата си те притежават няколко фундаментални белега: съществуването на върховен безличностен бог, творец – Демиург, дуализъм, божествена частица у човека и скрито познание (гносис)[8]. Архимандрит Павел (Стефанов) дава следното определение: „гностицизмът е религиозно движение, чиито две основни черти са тайно познание със сотириологическа насоченост за божествената същност на човека и антикосмически дуализъм[9].“

Ранните форми на гностическата духовност се свързват със споменатия в книга Деяния апостолски Симон Влъхва: „А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.“ (Деян. 8:9-11). Св. Ириней Лионски пише следното за неговото учение: „Този човек бил прославян от мнозина, като че ли бил бог, а сам той смятал, че се е явил сред евреите като Сина, но слязъл в Самария като Отец и после ще отиде сред други народи като Светия Дух… Този Симеон от Самария, от когото водят начало всички ереси, създал секта по следния начин: в Тир… той откупил от робство някаква жена, наречена Елена, която имал навика да води със себе си, казвайки, че тя е първото творение на ума му, майка на всичко, чрез която… създаде ангелите и архангелите[10].“ На тази Еноея (Елена), след като тя създала властите, ѝ завидели и я задържали, така, неспособна да се прибере при своя отец и затворена в човешко тяло, тя се превъплъщавала многократно. Отец, въплътен в Симон, на свой ред, дошъл да я спаси, а след това и цялото човечество[11].

Доктрината на Симеон е монистична и учи за трансцеденталния бог, който прониква във всичко, и който се представя в света под различни форми, а целта на човека е да осъществи божествения си потенциал, заложен в него. Това, което кара историците да го отхвърлят като основател на гностическата религия, е липсата на песимистичния поглед върху материята и призрачността на Христос[12]. Въпреки това Симон Влъхва остава в историята като първия ересиарх, а гностицизмът претърпява множество метаморфози, които раждат другите основни вярвания, характерни за различните школи.

Учението на гностиците за Иисус Христос е първото в историята, което разделя Неговата богочовешка личност. Иисус е обикновен човек – син на Йосиф и Мария, а Христос – божествено създание или духовно същество, което помни своя предвечен произход. При Кръщението в река Йордан, Христос слиза под формата на гълъб върху човека Иисус и пребивава в него до кръстните страдания, когато го изоставя и се възнася при Бог Отец[13]. В Ню ейдж този разказ има следния прочит: при кръщението в река Йордан върху Иисус Христос слиза Майтрея[14]и действа чрез него до разпъването на кръста, когато Майтрея го изоставя[15]. Предвид че докетизмът заема централно място в гностическите доктрини, то това поражда необходимостта Църквата да даде отговор. По този начин започва развитието на църковната писменост за изясняване на истинското апостолско Предание[16].

Първите, които се зоват „гностици“, са последователите на Карпократ[17]. Според него съвършенството на Христос може да бъде надминато чрез практики. Св. Иоан Дамаскин свидетелства, че е „някой си азиатец, който учил,… че ако някой извършвал нещо подобно на Иисус, той е като Него“[18]. За гностическите проповедници Христос е божественото същество, изпратено от върховния Бог, за да спаси погиващото човечество като донесе познанието; Василид го нарича още Христов Ум (Христово съзнание при Ню ейдж).

Kраят на III-ти век е определян като златна епоха за гностическата духовност. На религиозната сцена се появява Манес, известен още и като Мани. Роден във Вавилония, той е от виден род на маги[19]. Своята проповедническа дейност започва след поредица от откровения и видения, а учението му се разраства. Дуализмът и отрицателното отношение към материята са представени в крайни измерения; прозрението и познанието остават главната задача на човека, за да може той да достигне спасение чрез освобождаване от материята, което напълно съвпада с „холизма на модерния Ню ейдж“[20]. За Манес неосъзнатата душа претърпява цикъл от прераждания в различни тела, докато не бъде изкупена (тоест да се пробуди чрез познание) или съответно осъдена.

Манихейското учение за Христос е подобно на предшестващите гностически вярвания – Христос не е Спасителят на погиващото човечество, а разпятието е символично. Той е пратеник на светлината, каквито са били и Буда, Зороастър, Авраам, Ной, св. апостол Павел и самият Мани. Тези пратеници на светлината в съвременността на Ню ейдж движението са част от „The Great White Brotherhood“ (от английски – Великото бяло братство), което по-късно е заимствано и от Дъновизма (Всемирно бяло братство[21]). Пратениците на светлината са обикновени хора, но преминавайки през духовна трансформация, достигат до пълно или висше съзнание. На земята имат мисия да просветлят човечеството като му донесат „новото откровение[22]“?

Типични гностически белези, които са характерни за манихейското учение, са: консумиране на храна с високо съдържание на светлина (растения) и спазване на вегетарианска диета; щадящо отношение към животните и природата; съзерцателен живот и не на последно място – краен аскетизъм, който трудно би могъл да се спазва от всеки последовател. Манихейската общност е разделена на две групи – съвършени (избрани) и слушатели. Мани, от своя страна, е обещаният Утешител (Параклит от гръцки – Свети Дух) на християните: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил“ (Иоан 14:26). Подобни претенции, че са прероденият Христос или обещаният Утешител имат също и мюсюлмански, теософски и Ню ейдж водачи (например Мохамед[23], Петър Дънов[24], Висарион[25] и други).

Манихейските и гностическите последователи станали притегателен център с привидния си краен аскетизъм, обещанията за висша мъдрост и таен култ[26]. Религията на Манес се разпространява в Палестина, Мала Азия, Армения, Източна Персия и Централна Азия. Тя може да бъде определена като последен етап от развитието на античния гностицизъм и преход към средновековните павликянство и богомилство[27], като последното се превръща в ядро за множество ереси в Източна и Западна Европа. Засиленото им влияние в Западна Европа през XII-ти век превръща богомилската проповед в елемент от развитието на религиозно-философската мисъл през Средновековието[28] и Новото време, която е неразривно свързана с гностическата магия и практики – алхимия и астрология, които са актуални и за Ню ейдж движението.

Именно тази духовна традиция намира своя продължител в края на XIX-ти век, когато Елена Блаватска и полковник Хенри Стил Олкот, основават Теософското общество, през ноември 1875 година в Ню-Йорк, представяйки на западната аудитория източни мистики, гностицизъм и окултизъм[29]. Названието „теософия“ идва от гръцки и буквалното му значение е „божествена мъдрост“. Според последователите му тази „мъдрост“ е основополагаща за световните религии, защото съпътствала всички велики учители и им разкривала знанието за Бога. През определен период от време всеки от тях се представял на човечеството като му предоставял новото откровение, което съответства на новата ера и на новата цивилизация[30]. Алис Бейли, която е наследница на Елена Блаватска и основателката на „Аркана“, първа споменава името „New Аge”, което е сходно с названието „Ерата на Водолея“ (на английски The Age of Aquarius[31]). Според възгледите на Алис Бейли, светът се намира в ера, която е под зодиакалния знак „риби“ и следва да премине в знака на „водолея“. Това означава, че светът е в период на пробуждане, на цялостна смяна на парадигмата[32] във всички сфери на живота: „Огромната, разтърсваща, необратима промяна, която ни е обхванала… е преди всичко ново съзнание…светоглед, способен да вмести в рамките си най-новите научни достижения редом с прозренията на човешката мисъл, съхранени от най-древни времена[33]“.

Формирането на малки групи (70-те и 80-те години на XX-ти век) с различно светоусещане и насоченост към разгръщане на човешкия потенциал чрез медитация и различни ритуални действия[34], поставят началото на духовната вълна Ню ейдж. Движението може да се определи като комплексна система, изградена от различни учения, ценности, религиозни вярвания и практики, които включват: магия, окултизъм, астрология, шаманизъм, пантеизъм, будизъм, хиндуизъм, холистични методи за лечение и самолечение, медитация, йога, спиритизъм, астрална проекция, уфология [35], прераждане, езотеризъм, мистицизъм, гностицизъм, паганизъм, духовна психология – визуализация, позитивно мислене, рейки, чакри, кристали и други[36]. В стила на гностицизма Ню ейдж представя вегетарианството като високовибрационна диета с високо съдържание на „прана“[37]. Според водачите на движението яденето на месо образува лоша карма[38], затова природосъобразният начин на живот, както и щадящото отношение към околната среда са сред основните им принципи.

Доктрината на Ню ейдж наподобява гностическата: Бог е безличностен принцип, висш разум, всичко е в Бог и Бог е всичко. Човекът, притежавайки божествена същност и възможности, създава своя вселена, своя собствена реалност. Човекът е бог. Той трябва да осъзнае това и да прекрати невежеството, което замразява неговия потенциал. Затова и спасението е личен акт, то не е дар, още по-малко е снизхождение на Бога към падналото човечество. Христос не е Спасител, Той е учител, дошъл да донесе знанието на човечеството, Той е аватар, космическо същество, принцип, който пребивава във всяко същество, затова и всеки човек може да достигне Christ consciousness“[39].

В Ню ейдж е разпространено вярването, че душите съществуват предвечно; подвластни на закона на кармата (механичен, безнравствен), те преживяват редица прераждания, а съдбата в настоящия им живот се определя от делата в отминалите вече животи“[40]. Това разбиране става особено популярно благодарение на психолога Майкъл Нютън и книгата му „Пътят на душите“. В нея той описва как се случва въплъщението на душите, пребиваването им в небесното пространство, избирането на живот спрямо уроците, които трябва да научат, общуването им с небесните учители, чиято роля е да подпомогнат душите да еволюират. Преражданията спират тогава, когато душата достигне съвършенство чрез езотерични и окултни практики, които да я доведат до единение с безличностния Абсолют. В индуизма това е върховният етап в просветлението – стремежът към пълното преодоляване на личността, прекратяване на умствената дейност или каквато и да е физическа дейност и сливане с безличностния дух“[41].

Според православния апологет Борис Маринов религиозните учения, които са лишени от вярата в личния Бог, не могат да удовлетворят нуждите и търсенията на вярващата душа[42]. Представата за безличностно безсмъртие[43] противоречи на православното разбиране за вечен живот и богоподобие, което се достига чрез синергията между човека и Бога[44]. Християнската вяра е откровение – разкриване на Самия Бог пред творението Му. Живеейки като член на Църквата, човекът става причастен на Христовия живот и участник в нетлението и безсмъртието. Делата му добиват смисъл с вярата в Бога, но и тя, от своя страна, става спасителна чрез делата. „Вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?… Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва“(Иаков 2:17-26). Господ очаква от повярвалите в Него не само вяра, но и да извършват добри дела (вж. Матей 7:21); човекът е съучастник в освещението, като неговата деятелност е свързана с две прояви – да вярва в Бога и да живее според вярата[45]. Подготвянето за вечен живот се случва постепенно, като се преобразува повредената от греха човешка природа.

Следва…(виж тук)

__________________________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2025, кн. 2,  с. 125-146. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.                                                  

[1]. Упандаши – тайни учения, които са предавани от гуру на ученик; състоят се от 108 религиозно-философски съчинения, върху които се надграждат повечето от по-късните духовни системи в Индия. Вж. Тонева, К. Ако любов нямам. София:Librum, 2022, 21 [Toneva, K. Ako lyubov nyamam. Sofia: Librum, 2022, 21 (Bulg.)].

[2]. Елиаде, М. История на религиозните идеи. От Гаутама Буда до триумфа на християнството. Том 2. София: Сонм, 2009, 359-360 [Eliade, M. Istoria na religioznite idei. Ot Gautama Buda do triumfa na hristiyanstvoto. T. 2. Sofia: Sonm, 2009, 359-360] (Bulg.).

[3]. Йеротич, В. Психологическото и религиозното битие на човека. София: Омофор, 2013, 195 [Yerotich, V. Psihologicheskoto i religioznoto bitie na choveka. Sofia: Omofor, 2013, 195] (Bulg.).

[4]. Шиваров, Н. Библейска археология. София: Синодално издателство, 1992, 530-544 [Shivarov, N. Bibleyska arheologia. Sofia: Sinodalno izdatelstvo, 1992, 530-544] (Bulg.).

[5]. Архимандрит Павел (Стефанов). Ялдаваот. История и учение на гностическата религия. София: Омофор, 2008, 108-113 [Arhim. Pavel (Stefanov). Yaldavaot. Istoria i uchenie na gnosticheskata religia. Sofia: Omofor, 2008, 108-113] (Bulg.).

[6]. Дорес, Ж. „Гностицизмът“. В: История на религиите. Том IV, бълг. превод. София: Прозорец, 2001, 453. [Dores, Zh. „Gnostitsizmat“. V: Istoria na religiite. Tom IV, balg. prevod. Sofia: Prozorets, 2001, 453] (Bulg.).

[7]. Русев, Д. Езотеризмът като религиозна дисфункция. София: Librum, 2022, 25 [Rusev, D. Ezoterizmat kato religiozna disfunktsia. Sofia: Librum, 2022, 25] (Bulg.).

[8]. Стефанов, Архимандрит Павел. Цит. съч., 107 [Stefanov, Archim. Pavel. Op.cit., 107].

[9]. Ibid. 253.

[10]. Irenaeus, Adversus haereses, I, 23, 1-2.

[11]. Ibid.

[12]. Елиаде, М. Цит.съч. 363 [Eliade, M. Op. cit. 363]; Стефанов, Архимандрит Павел. Цит. съч. 127 [Stefanov, Archim. Pavel. Op.cit. 127].

[13]. Елиаде, М. Цит. съч. 365. [Eliade, M. Op.cit. 365].

[14]. Майтрея в будистката космология е бъдещ Буда, който сега е на небето. Най-пълно описание на Майтрея има в „Майтрея – виакарана“, където той се намира на девето ниво и ще се появи в света като Буда, когато животът на хората достигне 84,000 години от началото на съществуването им. Вж. Камбуров, И., Попмаринов, Д., Златев, К. Религиите. Будизъм. Християнство. Ислям. Кратък речник. София: фондация „Минерва“, 1994, 56 [Kamburov, I., Popmarinov, D., Zlatev, K. Religiite. Budizam. Hristiyanstvo. Islyam. Kratak rechnik. Sofia: fondatsia „Minerva“, 1994, 56] (Bulg.).

[15]. Bancarz, St., J. Peck, The second coming of the New Age. The hidden dangers of alternative spirituality in contemporary America and its churches. Tomas Horn, 2018, 167-168.

[16]. Малицки, П. История на християнската църква. Том 1. Бълг. превод. София: Оксиарт, 1994, 120. [Malitski, P. Istoria na hristiyanskata tsarkva. Tom 1. Balg. prevod. Sofia: Oksiart, 1994, 120] (Bulg.).

[17]. Дорес, Ж. Цит. съч. 448 [Dores, J. Op. cit. 448].

[18]. Joannes Damascenus, De haeresibus, 27.

[19]. Поснов, М. История на християнската църква. Бълг. прев. Том 1. София: Анубис, 1993, 199 [Posnov, M. Istoria na hristiyanskata tsarkva. Balg. prev. Tom 1. Sofia: Anubis, 1993, 199] (Bulg.).

[20]. Стефанов, Архимандрит Павел. Цит. съч., 219[Stefanov, Archim. Pavel. Op. cit. 219].

[21]. Първото си писмо духовникът адресира към младите хора, а второто – към възрастните дъновисти; прави впечатление, че критиката на апологета е не толкова срещу Петър Дънов и неговото учение, колкото срещу тези, които прибързано се насочват и припознават нещо, което е новo и съмнително, за сметка на старото и провереното. Вж. Сапунджиев, Архим. Евтимий. Писма за дъновизма. София, 1923 [Sapundzhiev, Arhim. Evtimiy. Pisma za danovizma. Sofia, 1923] (Bulg.).

[22]. Bancarz, St., J. Peck, Оp. cit. p. 166.

[23]. Според исляма идването на Мохамед е предсказано от Иса: „О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.“ (Коран 61:6). Името Ахмад е основанието кораничните текстове да бъдат обвързвани с тези от Евангелието, където Иисус Христос говори за изпращането на Утешителя (Иоан 16:7). Вж. повече у Тонева, К. Християнство и Ислям: доктринално противоборство. (Според Ерес 101-ва на Св. Иоан Дамаскин). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023, 105-106 [Toneva, K. Hristiyanstvo i Islyam: doktrinalno protivoborstvo. (Spored Eres 101-va na Sv. Yoan Damaskin). Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2023, 105-106] (Bulg.).

[24]. Петър Дънов се самоопределя като прероден Христос. Вж. Иеромонах Висарион (Зографски). Петър Дънов и Ванга. Пророци и предтечи на антихриста. Част 1. Петър Дънов – анализ на едно лъжеучение. Света гора, Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“, 2011, 104 [Yeromonah Visarion (Zografski). Petar Danov i Vanga. Prorotsi i predtechi na antihrista. Chast 1. Petar Danov – analiz na edno lazheuchenie. Sveta gora, Aton: Slavyanobalgarski manastir „Sv. Vmchk. Georgi Zograf“, 2011,104] (Bulg.). Вж. също Русев, Д. Цит. съч. 69[Rusev, D. Op. cit. 69].

[25]. През 1990 година Висарион бил получил откровение, че е Синът Божи, новият Месия, Светият Дух и други. Вж. Дворкин, А. Сектознание. Част 2. София: Омофор, 2019, 210 [Dvorkin, A. Sektoznanie. Chast 2. Sofia: Omofor, 2019, 210] (Bulg.).

[26]. Поснов, М. Цит. съч., 203 [Posnov, M. Op. cit. 203].

[27]. Според проф. Георги Бакалов няма никакво съмнение, че българските богомили са продължители на преходното еретическо мислене, което отвежда назад във времето на гностицизма. По отношение на идеята, че дъновизмът е „възродител“ на богомилството, проф. Бакалов не дава точен отговор, но намира за „странни“ опитите му да представи богомилството като „първооснова на една „вселенска религия на братството и любовта“, каквато роля изконно притежава от момента на създаването си и до днес само автентичното християнство“. Вж. Бакалов, Г. „За митологизмите на българския еретизъм.“ В: Международна конференция в чест на професор доктор Тотю Коев. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, с. 63 и с. 69 [Bakalov, G. “Za mitologizmite na balgarskia eretizam.” V: Mezhdunarodna konferentsia v chest na profesor doktor Totyu Koev. Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo „Sv. sv. Kiril i Metodiy“, 2005, s. 63 i s. 69].

[28]. Ангелов, Д. Богомилството в България. София: Наука и изкуство, 1969, 531 [Angelov, D. Bogomilstvoto v Bulgaria. Sofia: Nauka i izkustvo, 1969, 531].

[29]. Bancarz, St., J. Peck, Op. cit. 66.

[30]. Русев, Д. Цит. съч. 51-52 [Rusev, D. Op. cit. 51-52]; Макдауъл, Д. Стюарт, Д. Заблудата. В какво вярват сектите и култовете. Как примамват последователи. София, 1993, 221 [Makdaual, D. Styuart, D. Zabludata. V kakvo vyarvat sektite i kultovete. Kak primamvat posledovateli. Sofia, 1993, 221] (Bulg.); Дюлгеров. Д., Ил. Цоневски. Учебник по мисионерство. София, 1937, 363-366 [Dyulgerov. D., Il. Tsonevski. Uchebnik po misionerstvo. Sofia, 1937, 363-366] (Bulg.).

[31]. Това е причината „New Age“ и „Age of Aquarius“ да се използват като синоними – б. а.

[32]. Вж. Фъргюсън, М. Съзаклятието водолей. София: Анима, 1987, 24 [Fargyusan, M. Sazaklyatieto vodoley. Sofia: Anima, 1987, 24] (Bulg.).

[33]. Ibid. p. 21.

[34]. Димитрова, Н., Л. Латев, New Age. Митология на постмодерното. София, 1994,11 [Dimitrova, N., L. Latev, New Age. Mitologia na postmodernoto. Sofia, 1994, 11] (Bulg.).

[35]. Уфология – псевдонаука , занимаваща се с наблюдения на неидентифицирани  летящи обекти – б. а.

[36].  Bancarz, St., J. Peck, Op. cit. p. 2.

[37].  Прана – дихание, космическо или човешко. Вж. Найп. Д. Религиозните тради-ции на света. Пътешествие през Африка, Мезоамерика, Северна Америка, иудаизма, християнството, исляма, индуизма, будизма, Китай и Япония. Част седма. Индуизъм. Експерименти в свещенството. София: Изток-Запад, 2006, 1286 [Nayp. D. Religioznite traditsii na sveta. Pateshestvie prez Afrika, Mezoamerika, Severna Amerika, iudaizma, hristiyanstvoto, islyama, induizma, budizma, Kitay i Yaponia. Chast sedma. Induizam. Eksperimenti v sveshtenstvoto. Sofia: Iztok-Zapad, 2006, 1286] (Bulg.).

[38]. Marrs, T. New Age cults and religions. Living Truth Publishers, 1990, 47.

[39]. Христово съзнание (от англ. ез.) – б. а.

[40]. Тонева, К. Ако любов…, с. 46 [Toneva, Cl. If I don’t…, p. 46].

[41]. Ibid. p. 33.

[42]. Маринов, Б. „За някои възражения срещу молитвата“, Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. XXII. София, 1944-1945, 6 [Marinov, B. „Za nyakoi vazrazhenia sreshtu molitvata“. Godishnik na Sofiyskia universitet, Bogosbovski fakultet, t. XXII. Sofia, 1944-1945, 6] (Bulg.).

[43]. Митев, Д. Христос и духовете на земята – от либералното протестантство до Ню ейдж. София: Омофор, 2000, 267 [Mitev, D. Hristos i duhovete na zemyata – ot liberalnoto protestantstvo do Nyu eydzh. Sofia: Omofor, 2000, 267] (Bulg.).

[44]. Лоски, В. Мистическо богословие на източната църква. Догматическо богословие. Български превод Велико Търново: Слово, 1993, 106 [Loski, V. Mistichesko bogoslovie na iztochnata tsarkva. Dogmatichesko bogoslovie. Balg. prev. Veliko Tarnovo: Slovo, 1993, 106] (Bulg.).

[45]. Вж. Попович, Иустин. „Вътрешната мисия на нашата Църква“, Мирна, 12 (2002), 56 [Popovich, Iustin. „Vatreshnata misia na nashata Tsarkva“. Mirna, 12 (2002): 56 (Bulg.)], където духовникът пише: „…православието е подвиг и живот и затова то се проповядва само чрез живота и подвига“.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gsk