Николинка Климукова                                                                                  

Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография

Резюме

Христос е Въплътеното Божие Слово и това е основният аргумент за почитането на иконите. Според богословската мисъл въплътеното Божие Слово е Иисус Христос, Синът на Бог Отец и Второто Лице на Светата Троица, чрез Когото можем да съзерцаваме Бога, без това да означава, че достигаме до Неговата същност. В някои изследвания обаче Логосът – Слово се разбира като писаното слово, текстовете, които са изобразени.

Ключови думи: понятие за Бог Слово; теология; литература; изкуство

***

Увод

Христос е Въплътеното Слово Божие и това е основен аргумент на иконопочитанието. Според богословската мисъл въплътеното Слово Божие е именно Иисус Христос, Синът на Бог Отец и Второто Лице на Светата Троица, чрез Когото ние можем да съзерцаваме Бога, без това да означава, че достигаме до Неговата същност. Това дава основание Иисус Христос да бъде изобразяван. Обаче в част от научната литература Логосът – Словото се разбира като писаното слово, което не е задължително да е Иисус Христос, както и текстове, които могат и да бъдат изобразявани. В подобна насоченост на мисленето отива и връзката Образ – Слово (Логос), разбиране не в православната традиция, а в по-широко виждане на словото – думи, написани от някой човек – автор литератор, и впоследствие илюстрирани от друг автор художник. За да се направи сигурно разграничаване на библейските и литературните понятия, има значение изписването им с главна или малка буква. Но в научната и особено в научнопопулярната литература има достатъчно случаи на смесване, объркване и неразбиране.

Богословското разбиране за Бог Слово

Християнските мислители още през IV век формулират понятието за Слово като Христос, който е Въплътеното Слово Божие. Според Иоан 1:18 всичко дължи битието си на Бог, който е едновременно неописуем и описуем. Чрез явяването на Неговия Единороден Син Иисус Христос в света става възможно Бог да може да се опише и да се изобрази. Това дава догматическо основание на иконопочитанието да се пребори в дългите иконоборчески спорове, водени от VII до X век.

Теодор Студит (758-826), представител на раннохристиянската богословска мисъл, казва, че образът винаги се отличава от първообраза по същност (κατ’ οὐσίαν), но е сходен с него по ипостас (καθ’ ὑπόστασιν) и по име (κατ’ ὄνομα). Общението с Личността на Христос е причастност към взаимопроникващите се енергии на Неговите две природи – тварната и нетварната. Подобно е мнението и на преподобни св. Максим Изповедник (починал 662). Той съветва не да подчиняваме Словото на разсъдителността на нашите умове, а чрез вярата да възприемаме проявленията на Словото във видимия свят, и съзерцавайки творението, да придобием Божествената истина по благодат. Бог се открива като достъпен за хората, доколкото те могат да го осмислят чрез многообразието на Неговите форми в природата. Словото низхожда към нашата сетивна и умствена природа като само по Себе Си, Словото е неописуемо (ἀπερίγραπτος) (Лосски 1962, с. 52). Според св. Иоан Дамаскин, доколкото Словото разкрива в Себе Си това, поради ограничеността на нашия ум, възприемането на Божественото е възможно чрез притчи и иносказателни истории. Обаче човешкият ум никога не може да вникне докрай в същината на великите тайни на Божия промисъл, в необяснимия акт на боговъплъщението, който става обозрим частично чрез съзерцаване на творението. Св. Иоан Дамаскин в „Точно изложение на православната вяра“ (Дамаскин 2019) говори за разбирането за Логоса – Бог Слово, като ключ за обяснение на връзката между доктриналните понятия „теология“ (θεολογία) и „икономѝя“ (οἰκονομία), които още през IV век са свързани с учението за Светата Троица и с въплъщението на Словото (Дамаскин 2019, 49). Триипостасното единство на Бога в Лицата на Отеца, Сина и Светия Дух е начинът на Неговото съществуване. Бог е един, но съществува в три ипостаси. Боговъплъщението се изразява в снизхождането на Неописуемото Слово в Лицето на Христос като Единороден Син Божий (Дамаскин 2019, с. 63).

По мнението на св. Атанасий Велики (Атанасий Велики 2002) според Евреи 2:10 единствено Бог-Слово, Който ги и бе сътворил в началото трябваше да изведе човеците от постигналото ги тление. Самото Слово прие тяло, подобно на телата, за които щеше да го принесе в жертва. Защото каква полза има да сме сътворени и да не познаваме нашия Творец? Или как хората могат да бъдат словесни и да не познават Словото на Бога, от Когото са сътворени? Те не биха се различавали с нищо от безсловесните. За да не остават хората без познание на Бога, Той като благ ги направи причастни на Неговия собствен Образ – нашия Господ Иисус Христос. Той ги сътворява по Свой образ и подобие, за да могат те при такава благодат, възприемайки Образа, тоест Словото на Отца, да получат идея и за самия Отец, а като познават Твореца да живеят благополучен и истински блажен живот. Пак според думите на св. Атанасий безумните човеци, като пренебрегнаха дадената им благодат, се отклониха от Бога и помрачиха душата си. Не само предадоха на забрава идеята за Бога, но започнаха да си въобразяват едно нещо вместо друго. Пред Вечносъществуващия Бог предпочетоха онова, което не съществуваше по-рано, и служеха на творението вместо на Твореца.

Словото Божие дойде като човек, приемайки тяло, подобно на човешките тела, та чрез земните Си дела, извършени в тяло, да помогне от телесните Му дела да познаят въплътилото се Божие Слово, а чрез Него и Отца. И след като Го видят като човек, да се убедят накрая от делата, които Той върши, че не е само човек, а и Бог, Слово и Премъдрост на истинния Бог. Това иска да изрази и св. апостол Павел, когато казва: Та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия (Ефесяни 3:18-19). Като яви в нетленното Си тяло начатъка на общото възкресение, да докаже, че Той е над смъртта (Атанасий Велики 2002), както пише в Марк 13:31: Небе и земя ще преминат, но словата Ми няма да преминат. И още едно пояснение в Иоан 14:23: Ако някой ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.

Познанието за Бог получаваме от Библията – Свещеното Писание, където още в първите страници се вижда силата на Божието слово. Още в Битие 1:3 се разкрива първата истина за Бога, че Той твори чрез Своето слово, казва да бъде и в същия миг изреченото от Него става реалност – и стана така. Словото не се явява само посредник на Бога при Неговото творчество, но и самото То твори като неразделна част от Света Троица. Стария Завет е написан, за да възвести за второто Лице на Света Троица, Бог Слово – Иоан 5:39: Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живота вечен. И те са, които свидетелстват за Мене. Смисъл, цел и изпълнение на Стария Завет е Христос. Той е Възвестяваният, Очакваният, Този, за Когото се благовести и свидетелства, а в същото време Той е Този, Който възвестява, Който разкрива истинския смисъл на Свещеното Писание и го изяснява като изпълнило се в Него (Лука 24:44) (Маринова 2013). Христос ни изяснява и явява Бог Отец (Иоан 1:18), защото е истинският Образ на невидимия Отец (Колосяни 1:15). Христос е и първият тълкувател на Свещеното Писание на Стария Завет, а след Него смисъла на Писанията разкриват най-напред апостолите, след тях – апостолските мъже, като преки техни ученици, а в по-късно време – светите Отци и учители на Църквата (Маринова 2013). В беседите Си Христос изяснява на хората силата на Божието слово. Например в беседата със самарянката (Иоан 4:5-26) Той сравнява Божиите слова и откровения с жива вода (Иоан 4:14) – точното и разбираемо за жителите на сухата и безводна Палестина. Жива вода за тези хора e била изворната вода от кладенец. В Матей 4:4, когато дяволът изкушава Иисус Христос в пустинята, Той му казва: Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста, поставяйки насищането с Бога по-високо от телесните нужди. В молитвата Отче наш с думите: насъщния ни хляб дай ни днес (Матей 6:11) Той учи да се молим за удовлетворяване на висшите потребности на нашия дух – глада по Бога. В беседата на Христос с Лука и Клеопа по пътя за Емаус Спасителят разяснява на учениците дълбокия смисъл на Писанията и бидейки подготвени в разбирането им, те станали способни да Го видят и познаят в преломяването на хляба, тоест в Евхаристията (Причащението). Божието слово прави способни хората да приемат мислено и духовно Бога, затова и в реда на Божествената света Литургия е отредено четенето на Евангелието да предшества приемането на светите Тайни. Четенето на Свещеното Писание и проповедта върху него просвещава и некръстените и ги подготвя за тайнствата Кръщение и Миропомазание, а след това и в Евхаристията (Маринова 2013). Ако се обърнем към православното богослужение, в Света Божествена Литургия от св. Иоан Златоуст, в малката ектения на II антифон се казва: Единородни Сине и Слово Божие, Който си безсмъртен и благоволи заради нашето спасение да се въплътиш от света Богородица и Приснодева Мария, неизменно стана човек, а като се разпна, Христе Боже, със смъртта потъпка смъртта. Ти, Който си един от СветатаТроица и си прославян заедно с Отца и Светия Дух, спаси нас.

Иконографски паралели

Православната вяра е изградена именно върху изначалната симбиоза между Слово и Образ, предвечно съществуващи, безначални и неизменни, ипостасно изразени в Бог Син, според думите на св. Иоан Богослов: Иоан 1:1-14, и тълкуванията на св. Иоан Дамаскин. Между словото и образа не съществува субординация, образът не е подчинен на словото, а притежава равно достойнство с него – допълва го, обяснява го, тълкува го и го обогатява. Затова и визуалният език на православното изкуство трябва да бъде изследван от изходната позиция на словото, вложено в основата му, и от гледна точка на богослужебния живот, в който той участва (Тодорова-Енчева 2021). Иконографската програма е оня разбираем език за християните, помагащ им да онагледят своята вяра с помощта на ключови образи. Тя се гради от векове на стабилни богословски основи. От разнообразните тълкувания на църковната зография от иконологическа, културоведска и богословска гледна точка изходното отправно начало е догматическото, показващо в какво вярва Църквата (Стоядинов 2008, с. 46). Точни указания в това отношение дава Вероопределението на Седмия вселенски събор от 787 година: Пазим без нововъведения […] всички установени за нас църковни предания, едно за които е за иконописта. То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение на истинското, а не въображаемото въплъщение на Бога Слово […]. Защото когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено едно чрез друго се уясняват. […]. Честнѝте и свети икони нарисувани с бои […] в светите Божии църкви […] на стени и на дъски както иконите на […] Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички светии. Защото, […] колкото по-често те биват гледани изобразени, толкова повече онези, които ги гледат […], биват подтиквани да си спомнят и да почитат първообраза (Дюлгеров, Цоневски 1947, с. 24; Тенекеджиев 2016, с. 90). Както изтъква богословът Любомир Тенекеджиев, по този начин отците дали окончателно определение за ролята на изкуството в богословието (Тенекеджиев 2026, с. 92). Православието доразвива идеята на св. Иоан Дамаскин от неговото произведение „Против отхвърлящите почитанието на светите икони“ със съждението, че изображението е равностойно на словесния акт. Всички литургийни думи и действия, както и изображенията са „сетивни символи“. Иконите и стенописите могат да се разглеждат като „живописно тълкувание“ (Тенекеджиев 2026, с. 92) на Евангелието, не по-малко значимо от словесното. Основен аргумент за изобразяването на Христос, Богородица и светците остава убеждението, че иконите Му служат за доказателство за истинността на Боговъплъщението (Тенекеджиев 2026, с. 96-97). Правилното изписване на храма и коректното му разчитане са истинно преподаване на Божието Откровение, на църковното учение за Христос като въплътено Слово Божие, за троичната същина на Бога, за изкуплението и спасението на света. Православната иконография е езикът на живото преподаване на църковната история, агиология и светата Литургия (Тенекеджиев 2026, с. 46-47). Зографията потвърждава реалността на Въплъщението и описуемостта на Ипостаса на Словото и едновременно е свидетелство за спасителния характер на Въплъщението и обожаемостта на човешката природа (Стоядинов 2008, с. 52).

Можем да намерим множество иконографски паралели на богословската концепция за Логоса – Неописуемото Слово, но ще посочим само няколко примера в нартекса на църквата „Никола Орфанос“ от XIV век в Солун, Гърция. Надписът към композицията гласи: ΌΛΟς ΕΊΝΕ Η ΤΟΙς ΚΆΤΩ. ΚΑῚ ΤΩΝ ΆΝΟ ΕΝΔΌΛΩς ΑΠΤῸ ΑΠΕΡΙΓΡΑΠΤΟς ΛΌΓΟς, и в превод: От най-висшето до най-низшето – всичко води съществуването си от Неописуемия Логос. От горе надолу композицията на въплътеното Божие Слово доразвива текста от евангелист Иоан (Иоан 1:14): И Словото стана плът, и пребивава между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. В храма „Св. Никола“, Бояна, България, във фреска от 1259 г., в композицията „Христос в храма сред Книжниците“ (Стефанова 2023). Можем да обобщим, както неколкократно бе посочено в настоящата статия: въплъщението на Бог Слово – Иисус Христос, дава основание на православната зография, която да визуализира цялата библейска старозаветна и новозаветна история, православното богослужение и песнопение, както и църковната история и агиография.

Изкуствоведска интерпретация на понятието „Бог Слово“

В изследователската литература особено през последните 30-ина години се приема богословското понятие за Бог Слово, цитират се Библията и светите Отци, но в същия момент има определено неразбиране на основните истини на православната вяра и тяхното неточно тълкувание. Продължава да се говори за „декоративната система“ и „стенната декорация на православния храм“ (Пенкова 1991, с. 32).

В монографията „Митрополитският храм „Св. Стефан“ в Несебър и неговият художествен кръг: културен контекст, интертекстуалност и интервизуалност“ на Емануел Мутафов той формулира своята концепция за Логоса като поле на значение и функция, като център на смисъла и говори за самото „разбиране на словото, чрез което се проумява образа“ (Мутафов 2022, с. 11; Тодорова-Енчева 2022, с. 2). Изходна точка на извършените анализи е убеждението на автора, че иконографската програма на митрополитския храм „Св. Стефан“ има свой смислов център (Логос, в неговата триипостасност текст – надпис – изображение), предназначен да бъде прочетен и разбран отвъд чисто декоративната роля на стенописите. Тази програма далеч надхвърля естетическото въздействие върху зрителя и предполага активното участие на грамотен реципиент в разкодирането на скритите в нея послания с различен произход, но с обща цел да ограмотяват, обучават и катехизират с целия инструментариум на Логоса (Тодорова-Енчева 2022, с. 5). Посоченият цитат е особено красноречив за възприятието на Бог Слово (Логос) – Иисус Христос като написан текст – надпис.

Културологическият подход, който може да се види като всеобхватен метод на изследване в двете големи издания на Веселина Вачкова и Марияна Шабаркова-Петрова „Мистерията на българските стенописи“ в два тома, озаглавени „Да се докоснеш до Бога“ (2014) и „Свещената история и историята“ (2015), е пример на съвременното отношение към зографията на православния храм. В тях е изложена систематично събрана и представена увлекателно почти пълна изчерпателна информация по основните иконографски теми на църковното изкуство. Храмът се представя като място, на което „човек се среща буквално „очи в очи“ с всички герои на своята вяра“. Ролята на иконографията се вижда като повторение на лесни за разпознаване персонажи и сцени по централните разкази на Стария и Новия Завет и в това отношение би могла да се нарече „Библия за неграмотните“ по думите на цитирания св. Григорий Двоеслов, казани още през VI век. Според посочените две изследователки иконографията предлага образ на богословски идеи […] нерядко допълнена с историко-легендарни мотиви и народни етимологии (Вачкова, Шабаркова-Петрова 2014, с. 7).

Светска интерпретация на Словото

В по-широк смисъл на разбиране на цитата от 1. стих на глава I на Светото евангелие от Йоана В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото в небогословската мисъл в литературните изследвания се обяснява, че в Книгата на книгите – Библията, думата „Слово“ е написана с главна буква, защото Словото има огромна роля при сътворението на света – то се оказва в началото на всички начала (Шаханова 2012). Свързва се например с въпроса: граница или мост е Словото Божие в човешкото битие, разделя ли, или сближава хората по земята? Приема се, че Словото е основното, чрез което хората общуват помежду си. Но езиковата бариера разделя хората и единственото средство за разрушаване на тази граница е усвояване на международен език в общия европейски дом, в единение на човешките общности, на човешките ценности и морал, на култури, в стремление към съвършенство. В подобен ред от мисли се намесва така наречената триезична ерес, първоначалното признаване само на три „библейски езика“: гръцки, латински и еврейски, и съответно приносът на Светите Кирил и Методий за създаването на славянската азбука (Шаханова 2012; Вестник „Сакарнюз“ 2021). В подобни публикации се смесва Словото – Второто лице на Света Троица – Иисус Христос с думите като език и писменост. За да не стават грешки, авторите не трябва да използват библейското понятие „Слово“, изписано с главна буква. По същия начин напълно излишно е да се цитира от Библията, тъй като Словото Божие и словата на хората не се припокриват. Да не забравяме и историческия факт, че Светите братя боговдъхновено създават славянската азбука, за да може да преведат Библията и богослужебна литература на църковнославянски, използван и досега в богослужението на много народи.

Като особено показателен пример за общоприетото отношение и тълкувание на понятието „Словото“, написано с главна буква, което навежда на мисълта, че става дума за Бог Слово, е книгата на проф. дфн Искра Христова-Шомова, наречена „Бог бе Слово“ (Христова-Шомова 2016). Авторката е преподавателка по старобългарски език в Софийския университет и изследва библейските преводи и богослужебна литература на този език. Съвсем коректно тя обяснява още в началото на изследването си, че профанизира сакралните понятия, включително библейските и богословските, съзнавайки, че те не търпят произволни тълкувания (Христова-Шомова 2016, с. 17), защото книгата ѝ е посветена на езика като според нея едновременно гъвкава и консервативна система (Христова-Шомова 2016, с. 13). Въпреки че говори за Бог Слово, тя посочва, че изследва текстове от различни ръкописи, в които Словото и образът вървят […] ръка за ръка […] и изображенията съпътстват думите (Христова-Шомова 2016, с. 14). Дори цитира текста от Иоан 1:1 неправилно: вместо В начало беше Словото… е посочила: В началото бе Словото…, а подобни незначителни за неспециалиста „дребни“ подробности като „начало“ или „началото“ не са съществени за него, докато за православното богословие са от основополагащо значение. Думата „начало“ съзнателно не е членувана в библейския текст, защото насочва към вечното съществуване на Бога. Необходимо е да уточним, че Искра Христова-Шомова цитира протестантската, а не православната Библия и това е особено показателно за непознаване на християнството и свободно манипулиране на понятията. Тя сравнява Свещеното Писание с написаното от Маркс, Енгелс и Ленин (Христова-Шомова 2016, с. 19) и с фолклора.

Заключение

Без да претендирам за изчерпателност, с посочените подобни примери насочвам вниманието към мисълта, че е необходимо при боравене с библейски текстове и понятия да се използват коректно, да се ползват изследванията на богослови, когато става дума за библейска терминология, да се посочва кое издание на Библията се цитира, и така нататък. Когато се говори за понятието „Бог Слово“, то да не се подменя с понятието „слово“ в смисъл на писана дума, текст и да се прецизира в кои случаи се изписва с голяма буква и кога – с малка. Иначе се получава, все едно един специалист художник да пише за математика, като говори за красотата на числата, математическите знаци и тяхната подредба в листа като шевица или картина, вместо за техните стойности, обвързаността им във формули и решенията на задачите…(в опит за профанизация).

Използвани източници

ВАЧКОВА, В.; ШАБАРКОВА-ПЕТРОВА, М., 2014. Мистерията на българските стенописи. Т. I. Да докоснеш Бога. София.

ДАМАСКИН, Й., 2019. Точно изложение на православната вяра. В: Извор на знанието, София.

ДЮЛГЕРОВ, Д.; ЦОНЕВСКИ, К., 1947. Православно догматическо богословие. София.

ЛОССКИ, В. Н., 1962. Vision de Dieu. Neuchatel, pp. 50-57.

ПЕНКОВА, Б., 1991. Стенописите в църквата „Св. Петка Самарджийска“ в контекста на балканските стенописи от XVI век. – Проблеми на изкуството, 3, с. 32-41.

СТОЯДИНОВ, М., 2008. Догматическото значение на иконата. В: Архив за средновековна философия и култура. Свитък XII. София, с. 42-51.

ТЕНЕКЕДЖИЕВ, Л., 2016. Православно учение за светите икони. (Догматически анализ). София, с. 90.

ХРИСТОВА-ШОМОВА, И., 2016. Бог бе Слово. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

BURCHARD, J. E., 1965. How humanists use a library. In: OVERHAGE C. F. J.

HARMAN, J. R. (Eds.). Intrex: Report on a planing conference and informational transfer experiments, pp. 41-87. Cambridge, Mass.: MIT Press.

АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ, 2002. За Въплъщението на Бог-Слово и пришествието Му при нас в плът. – Творения, т. 1, М. 1994, с. 191-264.|списание Мирна, бр. 16, 2002 г. Православие.бг.https://www.pravoslavie.bg/?p=8572.https://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=1&view=368.

ВЕСТНИК „Сакарнюз“, 2021. Българското слово. Харманли. https://sakarnews.info/българското-слово/

МАРИНОВА, А., 2013. Някои основания за изучаване на Свещеното Писание в неделните училища. В: Енорийски просветен център към храм „Св. Марина“ – Пловдив. https://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=1&view=368

СТЕФАНОВА, Л., 2023. Бог Слово Стар на дни Христос Мандилион (Убрус), СветаТроица. Христос Емануил. https://iconimage.theology-sofia.org/category/theoslogos/

ТОДОРОВА-ЕНЧЕВА, Р., 2021. Рецензия относно дисертационен труд на тема „Новата митрополия (църквата „Св. Стефан“) в Несебър. Иконографска програма и литургични особености на стенописите от XVI век“ за присъждането на образователната и научна степен „доктор” на Николинка Василева Климукова. В:file:///C:/Users/ACER/Downloads/Rec.RT%20(1).pdf.

ТОДОРОВА-ЕНЧЕВА, Р. 2022. Рецензия относно дисертационен труд на тема „Митрополитският храм „Св. Стефан“ в Несебър и неговият художествен кръг: културен контекст, интертекстуалност и интервизуалност” за присъждането на научната степен „доктор на науките“ на проф. д-р Емануел Стефанов Мутафов. RTodorova-Encheva_Recenzia_EMoutafov.pdf

ШАХАНОВА, А., 2012. Словото – граница или мост. https://svobodenpisatel.org/ index.php/2012-12-31-12-14-35/251-aleksandrina-shahanova-slovoto-granitza-ili-most

References

VACHKOVA, V., SHABARKOVA-PETROVA, M., 2014. Misteriyata na balgarskite stenopisi. T. I. Da dokosnesh Boga. Sofia.

DAMASKIN, J., 2019. Tochno izlojenie na pravoslavnata wiara. V: Izvor na viarata, Sofia.

DYULGEROV, D., TSONEVSKI, K., 1947. Pravoslavno dogmatichesko bogoslovie.

LOSSKI, V. N., 1962. Vision de Dieu. Neuchatel, pp. 50-57.

PENKOVA, B., 1991. Stenopisite v tsarkvata „Sv. Petka Samardzhiyska“ v konteksta na balkanskite stenopisi ot XVI vek. – Problemi na izkustvoto, 3, s. 32-41.

STOYADINOV, M., 2008. Dogmaticheskoto znachenie na ikonata. V: Arhiv za srednovekovna filosofia i kultura. Svitak XII. Sofia, s. 42-51.

TENEKEDZHIEV, L., Pravoslavno uchenie za svetite ikoni. (Dogmaticheski analiz). Sofia, s. 90.

HRISTOVA-SHOMOVA, I., 2016. Bog be Slovo. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.

BURCHARD, J. E., 1965. How humanists use a library. In: OVERHAGE C. F. J.

HARMAN, J. R. (Eds.). Intrex: Report on a planing conference and informational transfer experiments, pp. 41 – 87. Cambridge, Mass.: MIT Press.

ATANASIY VELIKI, 2002. Za Vaplashtenieto na Bog-Slovo i prishestvieto Mu pri nas v plat. – Tvorenia, t. 1, M. 1994, s. 191-264.|spisanie Mirna, br. 16, 2002 g. Pravoslavie.bg. https://www.pravoslavie.bg/?p=8572.https://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=1&view=368.

VESTNIK „Sakarnyuz“, 2021. Balgarskoto slovo. Harmanli.

MARINOVA, A., 2013. Nyakoi osnovania za izuchavane na Sveshtenoto Pisanie v nedelnite uchilishta. V: Enoriyski prosveten tsentar kam haram „Sv. Marina“ – Plovdiv.

STEFANOVA, L. 2023. Bog Slovo Star na dni Hristos Mandilion (Ubrus), Sveta Troitsa. Hristos Emanuil. https://iconimage.theology-sofia.org/category/theoslogos

TODOROVA-ENCHEVA, R. 2021. Retsenzia otnosno disertatsionen trud na tema „Novata mitropolia (tsarkvata „Sv. Stefan“) v Nesebar. Ikonografska programa i liturgichni osobenosti na stenopisite ot XVI vek“ za prisazhdaneto na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“ na Nikolinka Vasileva Klimukova. V: file:///C:/Users/ACER/Downloads/Rec.RT%20(1).pdf

TODOROVA-ENCHEVA, R. 2022. Retsenzia otnosno disertatsionen trud na tema „Mitropolitskiyat hram „Sv. Stefan“ v Nesebar i negoviyat hudozhestven krag: kulturen kontekst, intertekstualnost i intervizualnost“ za prisazhdaneto na nauchnata stepen „doktor na naukite“ na prof. d-r Emanuel Stefanov Mutafov. RTodorova-Encheva_Recenzia_EMoutafov.pdf

SHAHANOVA, A., 2012. Slovoto – granitsa ili most. https://svobodenpisatel.org/ index.php/2012-12-31-12-14-35/251-aleksandrina-shahanova-slovoto-granitza-ili-most

DOI: https://doi.org/10.70300/GQYW2479

UNDERSTANDING OF THE GOD-LOGOS IN SCIENTIFIC

LITERATURE

Abstract

Christ is the Incarnate Word of God and this is the main argument for icon Veneration. According to theological thought, the incarnate Word of God is Jesus Christ, the Son of God the Father and the Second Person of the Holy Trinity, through whom we can contemplate God, without this meaning that we reach His essence. However, in some scientific literature the Logos – the Word is understood as the written word, texts that are depicted.

Keywords: God the Word concept; theology; literature; art

Nikolinka Klimukova, PhD

National Vocational School

of Photographyand Printing,

Sofia, Bulgaria

E-mail: artmuzasofia@gmail.com

_____________________________________________________________

*Публикувано в ХАРМОНИЯ В РАЗЛИЧИЯТА, том 12, 2025 – Сборник с доклади от Научната конференция Хармония в различията София, 10.12.2025 г., статия № 5, с. 83-92.

Издателски номер DOI: https://doi.org/10.70300/GQYW2479

Съставители Жоржета Назърска и Светла Шапкалова

Академично издателство За буквите – О писменехь София, 2025

Авторът Николинка Климукова изказва сърдечна благодарност на съставителите на сборника проф. Назърска и д-р Шапкалова, които разрешиха да се публикува тази статия тук, в този блог.

Изображение: авторът Николинка Климукова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gkv