Ева Ковачева
Abstract:
This study presents the image, personality and work of st. Mary Magdalene on the basis of the information about her received from the four canonical gospels, the Tradition of the Church and the early Christian texts from Nag Hamadi, according to which she played an es sential role among the disciples of Jesus Christ. The conclusion, which is drawn on the basis of the available facts, is that her personality and role among the disciples of Jesus Christ, as well as her work in the spread of Christianity, must be considered in a new way.1
Key words: st. Mary Magdalene, New Testament, Tradition of the Church, Nag Hammadi
***
Св. Мария Магдалина остава на заден план на фона на 12-те апостоли и съставителите на новозаветни книги, чиито имена постоянно се цитират. Целта на настоящото изследване е да хвърли по-голяма светлина върху нейния образ, апостолска и мисионерска дейност като една от първите жени, разпространителки на християнството, и една измежду най-близките ученици на Иисус Христос.
1. Ученичката, която първа вижда и разпознава Възкръсналия според книгите на Новия Завет
Образът на Мария Магдалина, наред с другите жени, изпъква в Новия Завет най-напред по-ярко при залавянето на Иисус Христос (срв. Йоан 19:25). В този момент поведението на жените-ученички е много по-истинско, адекватно, смело и саможертвено в сравнение с това на мъжете-ученици. Жените са тези, които в момента на залавянето Му и на най-големите страдания – тези на Кръста, остават до Него с риск за живота им, когато апостолите се разбягват (срв. Марк 14:50). Също жените са отново онези, които единствено се намират на мястото на най-великото събитие в историята на човечеството – Възкресението Христово, изпълнени с вяра и очакване. На тях Христос се явява първо във възкръсналото Си тяло. Спасителят им заръчва да отидат и да съобщят за Възкресението Му на апостолите и на другите ученици. Каква е реакцията на мъжете за разлика от тази на жените, ако се проследи внимателно текста в последователността, в която се случват събитията? За тази цел ще се разгледа по-подробно глава 20-та от Евангелие според Йоан и паралелно как е отразено същото събитие в трите синоптични Евангелия.
В първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба рано сутринта и намира, че той е празен. Тя отива и съобщава това на апостолите Петър и Йоан. Двамата идват и виждат, че „само повивките стоят“ (Иоан 20:6), след което в текста се обяснява: „тогава учениците се върнаха пак у тях си“ (Йоан 20:10), „а Мария стоеше при гроба отвън и плачеше“ (Йоан 20:11). В този момент след като те си тръгват и остава само тя, ѝ се явяват двама ангели, облечени в бели дрехи, а веднага след тях и самият Иисус Христос (срв. Йоан 20:12-14), към Когото тя се обръща с „Учителю“ (Йоан 20:16). В стих 17-ти на същата глава Христос възлага на Мария Магдалина да отиде и да съобщи за Възкресението Му на учениците, което тя веднага прави (срв. Йоан 20:17-18). По-нататък от стих 24-ти до стих 28-ми се описва неверието на апостол Тома, а в глава 21-ва – възвръщането на апостолското достойнство на Петър, който след залавянето на Иисус Христос се отрича три пъти от Него.
В Евангелие според Матей прави също впечатление контрастът, който изпъква между това по какъв начин жените ученички приемат Възкръсналия Христос и по какъв мъжете: „А когато отиваха [жените] да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Мат. 28:9-10). В следващите стихове се споменава, че някои от учениците Му след това Го разпознават, но други се усъмняват: „единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха“ (Мат. 28:16-17).
Най-силно контрастът между вярата, проявена от жените, и неверието на мъжете-ученици изпъква в Евангелие според Марк: „Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина…Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал“ (Марк 16:9-14).
Св. равноапостолна Мария Магдалина, родена в Магдала, Израил, починала в град Ефес, Мала Азия
От изложеното по-горе се установява, че според последните събития, изложени в четирите Евангелия, жената е тази, която стои близо до Господа, изпълнена с вяра, надежда, очакване, безпрекословна обич, радост и благодарност. Първо на жена се дава да види Възкръсналия – Този, който „за умрелите стана начатък[2]“. Господ „праща“ нея да възвести на апостолите за Възкресението. Фактът, че Възкръсналият Христос се явява първо на жена, означава и още нещо – това, че тя е имала необходимите предпоставки като духовна чистота, будност на съзнанието и отворени вътрешни сетива (духовни очи), за да види и разпознае Христос във възкръсналото Му тяло. Това се заключава от обстоятелството, ако се проследи внимателно текста, че не всички ученици, на които Той се явява след Възкресението Му, Го виждат и разпознават, макар Той да се явява и на тях след това, както се спомена по-горе. Като потвърждение на казаното служи още едно събитие, с което може да се направи сравнение – явяването на Възкръсналият Христос на двама от учениците Му по пътя за Емаус. Според описаното в Евангелие от Лука, те не разбират дълго време, че това е Той, въпреки, че Възкръсналият Христос върви редом с тях и разговаря с тях: „И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят“ (Лук. 24:15-16). След дълъг разговор по пътя, чак когато отсядат да вечерят, те Го разпознават едва при разчупването на хляба: „И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях“ (Лук. 24:30-31).
От приведените примери се заключава, че Мария Магдалина „вижда“ и „разпознава“ първа Възкръсналия Христос измежду учениците Му, не защото тя по случайност е на точното време и място на събитието, а защото тя е притежавала измежду учениците Му необходимата вътрешна чистота и духовно зрение първа да Го види и разпознае.
2. Апостолската и мисионерска дейност на Мария Магдалина от Палестина до Италия според преданието на Църквата
Според житието на св. Мария Магдалина, изложено в „Жития на светиите“ от св. Димитрий Ростовски, пише, че тя била „истинска галилейка[3]“. Според него тя била заможна жена, която услужвала на Господ Иисус Христос също и с имотите си[4]. Св. Димитрий Ростовски твърди, че „Православната източна Църква не смесва Мария Магдалина с грешницата с неизвестно име, получила прошка в дома на Симона фарисея[5]“, както правят това, споменава той, някои западни християнски църкви, които обединяват нейния образ с този на личността на друга една евангелска жена, която била блудница[6]. Св. Димитрий Ростовски твърди ясно, че те двете не са една и съща жена и подчертава, че Източната Гръко-Руска православна Църква сега, както и преди, признава тези, споменати в Евангелията с различни признаци жени, за различни, отделни личности[7]. Авторът на настоящото изследване допълва, че този факт, който споменава св. Димитрий Ростовски (1651-1709 г.), Римокатолическата църква признава официално чак през 20-ти век (1969 г.) като своя грешка, че векове наред е смесвала образа на св. Мария Магдалина с този на блудница[8], както и чак на 10-ти юни 2016 папа Франциск я провъзгласява за „равноапостолна[9]“.
За нейните качества св. Димитрий Ростовски обяснява, че „особено забележителна била изключителната твърдост и необикновеното мъжество, с които св. Мария Магдалина се отнасяла към своя Избавител. Въпреки всички препятствия и страшни опасности, даже в тежките дни и часове на жестоките страдания на Христа, Мария Магдалина се показала по-мъжествена и по-предана от апостолите. Когато почти всички, и апостолите, въпреки обещанията си да умрат с Господа, били победени от страх от Господните врагове, ,разбягали се‘ и се скрили – Мария Магдалина победила страха с любов и с непоколебимото си съпричастие към Страдащия се стараела да смекчи трънливия път, по който Той вървял за спасението на света[10]“. Той описва още, че когато „познатите…на Разпнатия, които в началото стояли надалече и гледали, се приближили към Страдалеца, обкръжили кръста Му и от тях евангелистът отново посочва Мария Магдалина първа. Така Мария Магдалина стояла в нозете не само на Спасителя Христа Чудотвореца, прославян и възпяван от младенците, но и в нозете на Иисуса Назарянина, унизен, обезчестен, позорно разпнат, изоставен даже от Неговите апостоли…“[11], както и по-нататък: „Осветена от съзерцанието на Възкръсналия, възтържествувал над смъртта, победоносния Христос, пламенната Мария Магдалина…била жив, решителен свидетел на Христовото Възкресение[12]“. Според него „Тук е най-светлата черта от цялото дивно служение на Мария Магдалина на Христовата Църква. В утрото на Възкресение Христово тя била удостоена да види възкръсналия Господ първа от всички Негови ученици и ученички и първа, по непосредствена заповед на Господа, била направена вестителка, проповедница на Христовото възкресение за тях. Апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят; – Мария Магдалина проповядвала Христовото Възкресение на самите апостоли: – тя била апостол за апостолите!… Светите отци на Църквата виждат в това обстоятелство особена тайна и премъдрост на Божието провидение[13]“. Констатира се, че в цитираното житие на св. Мария Магдалина, въпреки че св. Димитрий Ростовски съобщава най-напред само за апостолите, че те, „апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят“, малко след това той съобщава в него, че и тя, св. Мария Магдалина, е участвала в разпространяването на християнската вяра по други земи: „Преданието на Източната Гръко-Руска православна Църква съобщава, че след Евангелските явявания на Възкръсналия Христос преди Възнесението Му и след това, света равноапостолна Мария Магдалина пребивавала с Пресвета Богородица и апостолите и била дейна помощница на първите успехи на разпространението на християнската вяра отначало в Йерусалим. Но изпълнена с усърдие, пламенна вяра и ревностна любов към Божието благовестие, тя след това проповядвала и в други страни, навсякъде възвестявайки небесната благодат, радостта и спасението на всички, повярвали в Спасителя на света Възкръсналия Христос. Като посетила Италия, света равноапостолна Мария Магдалина намерила случай да се яви пред царуващия по това време император Тиберий[14]“. Също още на друго място в цитираното житие св. Димитрий Ростовски добавя, че тя „започнала пламенната си проповед за Възкресението и учението на Спасителя Христа[15]“. След нейната среща с император Тиберий, той отбелязва, че „Тиберий, според преданието, сам повярвал в Спасителя Христа… и с царски указ заплашвал да накаже всеки, който се осмелява да наскърби вярващите в Иисуса Христа… По този начин с ревностната, безстрашна проповед за Спасителя Христа света равноапостолна Мария Магдалина, заедно с другите благочестиви християни, накарала и езическия управител на Юдея писмено да засвидетелства всемирното събитие на Христовото Възкресение пред езическия свят и убедила тогавашния римски император да признае величието и божественото могъщество на Спасителя Христа, улеснявайки с всичко това разпространението на християнството[16]“. Св. Димитрий Ростовски твърди освен това, че заедно със св. Мария Магдалина към Италия се отправили, според Преданието, също и сестрите на Лазар – Марта и Мария[17], както и още отбелязва следното за пребиваването ѝ в Рим: „Св. равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на възкръсналия Христос в Италия и в град Рим, и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно. Освен в преданието, свидетелство за това можем да видим в характерния поздрав на апостол Павел до света Мария, в посланието му от търговския гръцки град Коринт до християните, намиращи се тогава в Рим. Св. Йоан Златоуст поучава за това, че въздавайки на всеки вярващ съответстващата му похвала, апостол Павел приветства света равноапостолна Мария като много потрудила се и посветила се на апостолски подвизи. Трудовете ѝ, споменати тук от апостола, били подвизи на апостол и евангелист – следователно равноапостолни; тя служела – добавя свети Златоуст – и с пари, безстрашно се излагала на опасности и извършвала трудни пътешествия, споделяйки със светите апостоли всички трудове на проповедничеството[18]“. За края на живота ѝ св. Димитрий Ростовски съобщава: „От Рим, според преданието на Църквата, света равноапостолна Мария Магдалина пристигнала в град Ефес, който тогава бил особено известен. Тук, според преданието и свидетелството на много свети отци и църковни писатели, света равноапостолна Мария Магдалина помагала на свети апостол и евангелист Йоан Богослов в благовестническите трудове, оставайки до своята мирна кончина, и била погребана също в Ефес[19]“. Съставеното ѝ от него житие, св. Димитрий Ростовски заключава с думите: „Св. Мария Магдалина била, по непосредствена заповед от Спасителя Христа, първа от всички хора проповедница на спасителното Христово Възкресение[20]“. Авторът на изследването обръща внимание, че сведението, което дава св. Димитрий Ростовски, че тя заминава в края на живота си точно при св. Йоан Богослов и помага именно на него в „благовестническите трудове“, напомня много на сведението, което се съобщават в „Pistis Sophia“ (част от Codex Askewianus), че те двамата са считани от Иисус Христос за най-напредналите измежду учениците Му, имащи най-много благодат и откровения[21].
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.