(Опит за разграничаване на понятията)

Протоиерей Владимир Башкиров

Наскоро попаднах на едно при­ложение към списанието „Правосла­вен събеседник“ от 1910 година, № 7-8, в ко­ето е поместено обширно и интерес­но изследване, озаглавено „Христова­та Църква и Божието Царство“. В него авторът Иосиф Васильевич Борков поставя един важен, но не напълно изяснен въпрос относно значението на изразите Цър­ква Христова и Царство Божие и връзката между тях. Разсъжденията на автора са актуални и днес, поради ко­ето намирам за необходимо да разк­рия съдържанието им накратко, с ня­кои мои коментари върху тях.

Съдържанието на израза Църква Христова е ясен и разбираем за все­ки християнин. В по-широк смисъл думата Църква притежава няколко зна­чения. В Свещеното Писание с Ecclesia се обозначава единството между всички разумни същества на небето и земя­та, съединени „под един глава – Хрис­та“ (Ефесяни 1:10), сонма от праведници, които пребивават на небето (Евреи 12:23), християните, които се намират под ръководството на църковната ие­рархия (Деяния на светите апостоли 20:28); християнското се­мейство също е наречено Църква (Деяния на светите апостоли 8:1; 13:1; 1 Коринтяни 1:2; 1 Солуняни 1:1; 1 Коринтяни 16:19). В славянския превод на Псалом 25:5 Църк­вата се разграничава от събранието на нечестивите: „намразих сборището на злонамерените[1]“.

Никео-Цариградският символ на вярата предава още по-точно съдър­жанието на израза Църква Христова посредством нейните четири основни характеристики – една, света, събор­на и апостолска.

Според записаното в Катехизиса, издаден по времето на патриарх Филарет (починал 1633), „Божията Църква е съ­бор (събрание) от вярващите в Бога, които непоколебимо изповядват една православна вяра и достойно приемат светите Божествени тайни, свързани чрез Иисус Христос – глава на Църк­вата“.

Според тази дефиниция Божия­та Църква или Църквата Христова е събрание от християни, които живе­ят в определено време на земята, съе­динени са чрез една вяра в Иисус Христос, ръководени са от църковна иерархия, пазят непроменено Христо­вото учение такова, каквото ни е пре­дадено от Самия Господ Иисус Хрис­тос и от Неговите апостоли[2]. Лекота­та, с която определяме Църквата, ни позволява да обобщим, че догмати­ческото съдържание на израза Църк­ва Христова е изяснен отдавна.

По друг начин бихме подходили спрямо израза Царство Божие. Той се среща на много места в Новия Завет, но въпреки това не е лесно да се оп­редели точно неговото съдържание. В руската богословска литература на този въпрос са посветени не много из­следвания. Бихме могли да посочим само някои от тях, които по различни начини отговарят на въпроса: какво трябва да разбираме под Царство Бо­жие[3], но липсват сериозни съчинения относно взаимоотношението между Царството Божие и Църквата Хрис­това. Изследователите не се занима­ват специално с тази тема и поради следната причина: в богословската ли­тература нерядко двата израза са вза­имозаменяеми. „У православните бо­гослови, както и у римокатолическите – пише Н. М. Иванцов – нерядко се сре­щат изрази като: „Царството Божие, или което е същото, Църквата“; „Цър­квата или както я наричаме, Царство­то Божие[4]“.

Много изследователи привеждат едни и същи текстове от Свещеното Писа­ние както в подкрепа на своите възг­леди за Църквата, така и на възгледи­те си за Царството. Те се позовават на светите отци и учители на Църк­вата, които, както например св. Иоан Зла­тоуст, наричат Църквата Царство Бо­жие, Христово Царство, Небесно Цар­ство. Те ѝ приписват характеристи­ки, които в Свещеното Писание се отна­сят за Царството и разкриват негова­та същност[5]. В светоотеческите раз­съждения не е посочена ясно разли­ката между Църквата и Царството. Непрецизното формулиране на тяхно­то съдържание е причина да се изпол­зват взаимозаменяемо.

Бихме могли да приведем и мно­го библейски текстове, които откри­ват разликата между Царство Божие и Църква Христова. В Новия Завет за Царството Божие се говори като за духовно Царство, което се различа­ва от земните институции: „А попи­тан от фарисеите, кога ще дойде Цар­ството Божие, отговори им: Царст­вото Божие няма да дойде забеляза­но, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:20, 21); „Защото Царството Божие не е яс­тие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Римляни 14:17)[6].

Църквата Христова обаче не мо­же да бъде характеризирана само ка­то духовен организъм. Според опре­делението, което приведохме по-горе, тя е общност от вярващи с особена организация, тоест Църквата същест­вува като видима институция, която има конкретни духовни характеристи­ки. Това определение не може да бъ­де отнесено към Царството Божие. Ако изразите Царство Божие и Църк­ва Христова са тъждествени, би било възможно те да се използват като вза­имозаменяеми във всички библейски текстове, но подобни текстови ком­бинации не са възможни навсякъде. За пример ще посочим Лука 17:20, 21: „Царството Божие няма да дойде за­белязано… Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е“. Можем ли да твърдим, че Църквата Христова е не­видима и се намира вътре у човека? Разбира се – не, защото Църквата има външна, видима страна и нейният про­изход, развитие и история са добре познати.

Нека да размислим върху текста от Господнята молитва: „Да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята во­ля, както на небето, тъй и на земята“ (Матей 6:10). Уместна ли е замяната на съществителното Царство с Църква, когато в молитвата се посочва, че Цар­ството Божие предстои да дойде или, че то вече се е приближило, а Църк­вата Христова е създадена преди сто­летия и за нея не можем да кажем, че ще се съгражда или ще бъде съграде­на?

Трябва да обърнем внимание и на друг важен детайл. Не всички чле­нове на Църквата Христова принад­лежат към Царството Божие, а само тези, които постоянно се усъвършен­стват и не гледат назад (Лука 9:62), тоест не се съблазняват от изкушенията в грешния свят[7]. Членове на Църквата могат да бъдат и съгрешаващите, ако не са отпаднали от вярата, не са похулили Светия Дух и не се отчайват за­ради невъзможността да се спасят[8]. Мисията на Църквата е да подкрепя християните в духовно-нравственото им усъвършенстване, да ги предпазва от извършване на грехове и да ги во­ди към спасение. Целта на Царство­то Божие не е такава и тази е една от сериозните разлики между тях.

Какви са взаимоотношенията между Църквата и Царството? За да определим вярно характера на тези взаимоотношения, ще продължим размисъла, сравнявайки приликите и разликите между Царство Божие и Църква Христова, като подкрепяме разсъжденията си с новозаветни тек­стове.

Ще се спрем на по-важните при­лики между тях.

Както Църквата Христова, към която принадлежим, така и Царство­то Божие, към което се стремим, съ­ществува на земята, поради което би могло да се означи и като земно Цар­ство Божие. Тази идея извеждаме от новозаветните текстове, в които е за­писано, че вярващите придобиват Царството Божие още докато живе­ят на земята, тоест преди тяхното пре­селване на небето (Матей 6:3; 12:28; Марк 1:15; Лука 6:20, 21).

Църквата Христова е съградена за хората, но и Царството Божие е предназначено за тях, осъществява се във всеки един човек и се проявява посредством всички. Това се потвър­ждава от много новозаветни тексто­ве: Матей 5:3, 20; 7:21; 12:28; 18:3. Господ Иисус Христос нарича Себе Си Ос­новател на Църквата: „…ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:18), но и на Царството: „Моето Царство не е от тоя свят“ (Иоан 18:36).

Някои от тях потвърждават то­ва. Царството Божие е назовано и Христово Царство (Ефесяни 5:5), както и Църквата, която е „Църква на Гос­пода и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деяния на светите апостоли 20:28). Но Църквата е и Божия Църква (1 Солуняни 2:14; 1 Коринтяни 10:32; 11:16), както и Царството, което Спа­сителят нарича Царство Божие (Матей 12:28; Марк 1:15; 4:26; 9:47).

Важна е и друга прилика между Църквата Христова и Царството Бо­жие. В много библейски текстове ус­ловията за встъпване в Църквата и за придобиване на Царството Божие са едни и същи. Пътят, чрез който вяр­ващите стават членове на Църквата и придобиват Царството, е един – светото тайнство кръщение. Според св. апос­тол Павел те стават членове на Цър­квата, когато се умият, осветят и оп­равдаят „в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (1 Коринтяни 6:11), но те ще придобият Царството Божие, когато се родят от вода и Дух (Иоан 3:5). И в двата случая е необходимо покаяние – самооценка на своя живот, преосмисляне на вът­решното си състояние и разкаяние за лошите дела, които са отдалечавали човека от Бога и са накърнявали дос­тойнството му като образ на Бога.

Ако покаянието и кръщението са необходими условия за встъпването на човека в Църквата и придобиване на Царството, то тайнството евхаристия е условие за запазването му като член на Царството и Църквата, тъй като в нея се извършва мистично свързване на човека с Иисус Христос: „истина, истина ви казвам: ако не ядете плът­та на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си жи­вот. Който яде Моята плът и пие Мо­ята кръв… пребъдва в Мене и Аз в не­го“ (Иоан 6:53-56).

И в Църквата, и в Царството Бо­жие се запазва чистотата на евангел­ската истина и благовестието за Цар­ството, което Спасителят нарича Евангелие на Царството (Матей 4:23; 24:14).

Царството Божие и Църквата Христова са сходни помежду си и по отношение на тяхното външно раз­растване. В самото начало Църквата има немного членове. Постепенно тя се разраства, защото към нея се при­числяват не само отделни хора, но и цели племена и народи. Царството Божие също отначало става достоя­ние на малка група от хора и посте­пенно обхваща повече. За външното разрастване на Царството се говори в притчите за синаповото зърно (Матей 13:31-33) и хлебния квас (Матей 13:33-35).

Между Царството Божие и Цър­квата съществуват и разлики, на кои­то е необходимо да се спрем по-под­робно.

Църквата Христова има и вът­решна, духовна страна, в която по не­видим начин се преподават даровете на Божията благодат. В същото вре­ме тя има и външна, видима страна, тъй като е жив организъм (общност) от хора, които се ръководят от иерар­хия, която извършва за всички члено­ве на Църквата конкретни видими действия – тайнства и църковни об­реди.

Царството Божие е духовно и не­видимо – тези характеристики биват откривани чрез много библейски тек­стове. Ще приведем няколко приме­ра:

1.Царството Божие се различа­ва от всички земни организации: „Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят… но сега царството Ми не е оттук“ (Иоан 18:36);

2.То не е ограничено по място и е невидимо за човека: „царството Бо­жие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е“ (Лука 17:20, 21);

3.Царството е вътре в човека: „Понеже ето, царството Божие вът­ре във вас е“ (Лука 17:21);

4.Проявява се посредством вът­решното му духовно състояние и има идеален характер: „Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, защото всичко това търсят езичниците на све­та; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царст­вото Божие, и всичко това ще ви се придаде“ (Лука 12:29-31); „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, кой­то изпълнява волята на Моя Отец Не­бесен“ (Матей 7:21; срв. също Лука 9:62; Деяния на светите апостоли 14:22);

5.Не можем да говорим за Цар­ството посредством видими аналогии, тъй като то няма физически характе­ристики: „защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и ра­дост в Светаго Духа“ (Римляни 14:17); „и… плът и кръв не могат да наследят цар­ството Божие, нито тлението може да наследи нетление“ (1 Коринтяни 15:50).

Като духовно Царство, Царство­то Божие обхваща цялата земя и има собствено духовно развитие, което е сходно с развитието на човешкия дух. Тази идея се съдържа в притчата за пшеницата и плевелите (Матей 13:3-32), в думите на Спасителя: „Никой, кой­то е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царст­вото Божие“ (Лука 9:62); „Но първом търсете царството на Бога и Негова­та правда“ (Матей 6:33; Лука 12:31) и в тези на апостола: „През много скърби трябва да влезем в царството Божие“ (Деяния на светите апостоли 14:22). В тях се подчертава необ­ходимостта от постоянни духовни уси­лия и труд, които човек трябва да по­лага, за да стане член на Царството Божие и да помогне за разрастването му на земята.

Не можем да кажем същото за Църквата, която има вътрешна струк­тура и свойства, които не могат да се променят; те не се променят, защото Църквата трябва да пази неизменно Христовото учение и всичко, което е предадено от Спасителя. В своята ис­тория тя е претърпяла известни про­мени, които се отнасят до външната страна на някои обреди или при фор­мулирането на отделни истини от Христовото учение, които не засягат вероучителната му същност. Христи­яните също се развиват духовно, но развитието им е обусловено от член­ството им в Църквата, без да проме­ня нейната същност; това е развитие на отделната личност в Църквата, а не на самата Църква.

Съществува и друга съществена разлика между Царството и Църква­та. Целта на Църквата е да пази и тъл­кува Христовото учение, а също и да ръководи християните към спасение. Задачата на Царството Божие е раз­лична: то е нейната цел, като съдейс­тва за спасението на хората чрез раз­витие на съответни духовни сили, не­обходими за придобиване на небесно блаженство.

Приликите и разликите между Църквата Христова и Царството Бо­жие позволяват да определим Църк­вата като посредник между света, кой­то „лежи в злото“ (1 Иоан 5:19), и Царс­твото Божие, доколкото тя (Църква­та) чрез проповедта на Спасителя и посредством тайнствата извежда хора­та от греховния свят и ги въвежда в Царството и по този начин ги превръ­ща в изпълнители на Божията воля.

Въз основа на посочените харак­теристики на Царството Божие мо­жем да обобщим:

• Царството Божие се проявява в духовно-нравственото развитие на човека, съгласно нравствения закон. То е живот, съобразен с евангелски­те изисквания и изпълняваната от чо­века Божия воля на земята.

• Царството Божие е проява на този ред в живота, който може да се реализира на земята само посредст­вом него и чрез изпълняваната от не­го Божия воля. За този ред на земята ние се молим чрез Господнята молит­ва: „Да дойде Твоето Царство; да бъ­де Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“ (Матей 6:10).

Във втората дефиниция е вклю­чен и заобикалящият ни свят, но чо­векът е основна действаща личност. Неговият дух е пазител на Царство­то, а то се проявява в действията на духа му. Посредством човека физи­ческият свят ще бъде освободен от греховния товар, който понася (Римляни 8:21)[9].

В много новозаветни текстове се говори за Царството Божие, но във връзката му с Бога почти не се сре­щат думите власт, господства. Спо­ред Владимир Николаевич Лоски „причината за това е участието на човека при изпълнява­нето на месианските обещания… Бо­жието царуване се открива по удиви­телен начин както за ангели, така и за хора – в образ – в образа на Самия Божи Син… Центърът на Божията власт е Църквата – новата реалност, която Бог изгражда в света след Въз­несението на Иисус Христос и слиза­нето на Светия Дух[10]“.

Ще се спрем накратко и върху приликите и разликите между изрази­те Царство Божие и Небесно Царст­во. Те са много близки по значение и не се различават съществено. Ето ня­колко примера: „Оттогава Иисус на­чена да проповядва и да казва: покай­те се, защото се приближи царството небесно“ (Матей 4:17); „Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовес­тието за царството Божие“ (Марк 1:14, 15); „Блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие“ (Лука 6:20).

Приликата между тях се обуславя от смисъла на двете понятия, който не е характерен за нито една земна инсти­туция. В Царството се изпълнява воля­та на Небесния Отец и се осъществява същият ред, който съществува и в ду­ховния, невидимия свят. Царство Бо­жие и Небесно Царство изразяват духов­ното състояние на оправданите хора, които са възлюбили Бога „с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всич­кия си разум“ (Матей 22:37) и постоянно се стремят да изпълняват Божията во­ля. Това обяснява честата смяна на израза Царство Божие с Небесно Царс­тво в Свещеното Писание.

Те се различават помежду си и по това: Царството Божие е на земя­та, а Небесното Царство – на небето; то е есхатологичен завършек на Цар­ството Божие и обхваща и ангелите, и светците. При тяхното сливане ще се образува едно Царство, което апос­толът нарича вечно царство на Божи­ята слава (2 Петр. 1:11). Това ще се слу­чи след Второто Христово пришест­вие, след като земната Църква прек­рати своето съществуване. Оттогава нататък преобразеният свят ще съ­ществува вечно и ще „бъде Бог всич­ко у всички“ (1 Коринтяни 15:28).

Източник: Синодальная Богослов­ская Комиссия, Русская православния церковь. http://theolcom.ru/

Превод: Ивелина Николова, докторант, Катедра „Систематическо и Практическо Бо­гословие“, Богословски фикултет, СУ „Св. Климент Охридски“

Бележки

[1]. Малиновский, Николай Платонович. Православное догматическое богословие. Сергиев Посад, 1909, Т.3, с. 468.

[2]. Ивановский, Николай Иванович. Руководство по исто­рии и обличению старообрядческого раскола. Казан, 1899, с. 39.

[3]. Бихме могли да посочим следните из­следвания: Богословский, Михаил Иванович, профессор Идея Царства Божия в Ветхом и Новом Завете. В: сп. Православный собеседник, 1887; протоиерей Павел Яковлевич Светлов, профессор. Идея Царства Божия в ея значении для христианского миросозерцания. В: списание Богословский вестник, 1902; Иванов, Александр Васильевич. Новозаветное учение о Царстве Божием. В: списание Православен собеседник, 1900; Иванцов, Н. М. Новое протестантское учение о Церкви. В: списание Православное обозрение, 1878.

[4]. Иванцов, Н. М. Пос. съч., с. 417.

[5]. Срв.: Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста. Т. 3, СПб., 1897, с. 410,455; Т. 6, СПб., 1900, с. 267, 847; Т. 8 СПб., 1902, с. 683.

[6]. Срв. също: Матей 19:23; Лука 6:20; 16:16; 1 Коринтяни 15:50 и други.

[7]. Богословский, Михаил Иванович. Пос. съч., с. 259.

[8]. Срв.: Mитpополит Макарий. Православно-догматическое богословие. М., 1857, Т. 2, с. 151-154.

[9]. Богословский, Михаил Иванович. Пос. съч., с. 250.

[10]. Лосский, Владимир Николаевич. Господство и Царство. Зсхатологический етюд. В: Богословские труды. М., 1972, Сб. 8, с. 210.

____________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2009, кн. 1, с. 37-42. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът протоиерей Владимир Григорьевич Башкиров. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-f2h