Иван Петев

Ангелите, по общото мнение на светите отци, са същества надарени със свобода на волята, могат да из­бират едно или друго и да се само­определят към доброто или към зло­то. Говорейки за свободната воля на ангелите, на св. Григорий Бого­слов му се ще да каже, че „те са неподвижни към злото и единствено имат движение към доброто, като същества намиращи се около Бога и озарявани от Бога[49]“, но като има предвид съдбата на падналия денница той е склонен, по-скоро, „да ги признае и нарече не неподвижни, а трудно подвижни към злото[50]“,което ще рече, че по принцип и пър­воначална нагласа ангелите са насо­чени към доброто, но не им липсва и възможността да се отклоняват от него. За еднаквата възможност на небесните сили да се самоопределят към доброто или злото св. Иоан Да­маскин пише: „Ангелът е разумно- духовна природа, надарена с разум и свободна воля, изменяема по жела­ние, тоест доброволно изменчива. Защото всичко, което е сътворено… и разумно е надарено със свободна воля… Ангелската природа като духовна и надарена с разум има сво­бода, а като сътворена и изменяема има власт и да пребивава, и преуспя­ва в доброто и да се отклони към злото[51].“ Свободната воля на ангелите се изразява, както към собствените им желания и действия, така и към изпълнението или неизпълнението на Божията воля, като понасят послед­ствията – награда или наказание, и за едното, и за другото. Като гово­ри за демоните Атинагор Атински казва, че „това са ангели, паднали от небето [52].“

Ангелите, като вестоносци на Бо­жията воля и като посредници меж­ду Бога и човеците, могат според светите отци да приемат различен вид и да се превъплъщават в различ­ни образи с оглед на мисията, която изпълняват и адреса, към който са насочени. „Те, според св. Иоан Да­маскин, приемат образ, какъвто би им заповядал Господ Бог и в този образ се явяват на хората и им от­криват Божествените тайни[53].“ При възвестяване на Божията воля ан­гелите, казва светителят, се явяват пред хората „не такива, каквито са сами по себе си, но се представят съобразно това, че гледащите да мо­гат да ги видят[54].“

По общото мнение на църковните отци и писатели, изградено разбира се върху свидетелствата на Божестве­ното Откровение, числото на небес­ните ангелски същества е извънред­но голямо, определянето на което е извън човешките възможности. Атинагор Атински говори, че богослов­ската наука признава съществу­ването на „множество ангели и слу­жители[55].“ По мнението на св. Дионисий Ареопагит (IV-ти век) с посоче­ните в книгата на пророк Даниил (7:10) хиляди ангели Откровението „ясно показва, че чиновете на небес­ните същества са за нас неизчислими. Защото е безчислено блаженото войн­ство на висшите Умове. То превъз­хожда малкия и недостатъчен брой на употребяваните от нас числа[56].“Преподобни Макарий Египетски (306-390) в беседите си споменава за „полкове и множеств… Анге­ли[57].“ Св. Кирил Иерусалимски (около 315-387) прави опит да дадат ня­какво, що годе, приблизително чис­ло за броя на ангелите, позовавай­ки се на интерпретираната по свой начин притча за едната, от стоте, загубена овца (Матей 18:12). По този въпрос той пише: „Представи си кол­ко е многоброен римският народ; представи си колко са многобройни другите… народи, които сега съще­ствуват и колко са умрели…; пред­стави си човеците от Адам и до днес: голямо е тяхното множество, но то е още малко в сравнение с ангелите, които са повече. Те са деветдесет и деветте овце, а човешкият род е само едната овца; по обширността на мя­стото трябва да се съди и за много- бройността на обитателите. Насе­ляваната от нас земя е като някаква точка в съсредоточието на небето, затова и заобикалящото я небе има толкова повече обитатели, колкото повече пространство, а небесните небеса ги имат в необхватно число. Ако е писано: „Хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него“, то не е за туй, че толкова е било числото на ангелите, но затова, че по-голямо число пророкът не е могъл да произ­несе[58].“ Според разсъжденията на св. Кирил броят на небесните сили превишава броя на човечеството взе­то като цяло, на всички хора, които са живели и ще живеят от началото на света до неговия край.

Срещаните в Свещеното Писание раз­лични имена на ангели дава основа­ние на светите отци да мислят, че и в невидимия небесен свят има ня­какъв порядък и степенуване. Още св. Игнатий Богоносец в посланието си до Тралийците пише, че „може да разбира небесното и степените на ангелите и чиновете на началствата[59].“ Не всички свети отци обаче се спират специално на темата за ангелския свят. Много от тях по различни по­води и в различни места в творенията си, за да изяснят дадено би­блейско събитие или случка, спо­менават и то само за някои известни от писанието ангелски имена. Така например св. Ириней Лионски споменава само за седем от тях – ангели, архан­гели, престоли, господства, власти, началства и сили[60].“ Св. Атанасий Ве­лики (293-373) на различни места в творенията си споменава за всички ангелски имена познати от Свещеното Писание, но в него не се забелязва идеята за разпределението им в чи­нове и степени[61]. Св. Иоан Златоуст е пък на мнение, поддържано по-къс­но и от Теодорит Кирски (393-466), че имената на ангелите не се изчерп­ват само с тези, които са упоменати в Свещеното Писание, но има и такива, които ние сега не знаем, а ще научим в бъдеще. „Има, без съмнение, каз­ва св. Иоан Златоуст, и други сили, които ние не знаем и по имена. Не само ангели, архангели, престоли, господства, началства и власти са обитатели на небето, но още и без­бройно други родове и невъобрази­мо много класове, които не е в със­тояние да изобрази никакво слово. А откъде се вижда, че силите са по­вече отколкото гореспоменатите и че има сили на които и имената не знаем? Апостол Павел като казал за едното споменава и за другото, когато свидетелства за Христа: „Постави Го от дясната Си страна на небесата, по-горе от всяко началство, и власт, и сила, и господство и от всяко име с което именува не само в тоя век, но и в бъдещия“ (Ефесяни 1:21). Виждате ли, казва св. Иоан Златоуст, че има някакви имена, които ще бъдат из­вестни там, а сега са неизвестни? Затова казал: „и от всяко име с което именува не само в тоя век, но и в бъдещия[62]“. Св. Григорий Велики (около 540-604) вече съвсем определено твърди, че в Писанието се говори за девет ангелски чинове. „Ние приз­наваме, казва той, девет ангелски чинове, понеже от словото Божие знаем за ангели, архангели, сили, власти, началства, господства, пре­столи, херувими и серафими[63]“.Като посочва в кои книги на Стария и Новия Завет за какви ангелски чинове се споменава и като се събе­рат на едно „без съмнение, казва св. Григорий, ще се окажат девет ангелски чинове[64]“. Макар той да говори за всичките девет ангелски чинове при него те все още не са подредени в степени. Подреждане на ангелските чинове в степени има в учението на св. Иоан Дамаскин, но то не е оригинално негово. По собственото му признание той в това отношение повтаря стореното вече от св. Дионисий Ареопагит (IV-ти век[65]). „Както говори… вели­кия в богословието Дионисий Арео­пагит, пише св. Иоан Дамаскин, цялото богословие, тоест Божестве­ното Писание назовава девет небес­ни същности. Божественият свещенотайник ги разделя на три тройствени класа: първите, както той казва, са винаги около Бога: това е класа на шестокрилите Серафими, многоочните Херувими, най-свет­лите Престоли. Вторият клас съ­държа в себе си Господствата, Си­лите и Властите, а третият и после­ден – Началствата, Архангелите и Ангелите[66]“.

На каква основа или по силата на какъв критерий, небесните съще­ства са разпределени в чинове и подредени в степени; изначално ли са създадени такива или чиновете и степените са по-късно явление, в светоотеческата литература има две по съществено различаващи се мне­ния, най-добре изразени, едното от Ориген, а другото от св. Дионисий Ареопагит. Според учението на Ори­ген разпределението на ангелите в чинове и степени е направено на чисто нравствена основа. Всички небесни сили първоначално по при­рода и предназначение са създадени от Бога еднакви, но според прояве­ната от тях ревност в изпълнение на служението им се определя техния чин или степен. „Длъжността на ангелите се дава, пише Ориген, не иначе, освен за заслуги; властите имат власт не иначе, освен за своето преуспяване; така наречените пре­столи, тоест началниците на съда и управлението изпълняват това дело не иначе, освен за своите заслуги; господствата господстват точно та­ка не въпреки заслугите си. С една дума, казва Ориген, всичко това е като че ли един висш и най-славен небесен чин на разумните твари, който е разположен съобразно слав­ните разнообразни длъжности[67]“.Принадлежността на ангелите към даден чин или съответната степен, по мнението на Ориген, не е предо­пределена от Бога, нито се определя от естеството на собствената им при­рода, а е положение постигнато от тях самите в зависимост от характера на техните свободни действия и лич­ни заслуги. Да се мисли обратното според Ориген, ще рече да се стигне до оневиняване на безплътните зли духове за състоянието им, в което те се намират[68]. „Всяка твар, казва той, за своите дела и за своите под­буди получава началство или власт, или господство… различните сили според заслугите, и не по предимство на естеството са издигнати и поста­вени над тези, над които началстват или властват[69]“. Застанал на етична основа, и в съгласие с Богооткровеното учение, че разумните твари са създадени за свободно и доброволно нравствено усъвършенстване и издигане до богоуподобяване, Ориген не изключва от този общ процес и небесните същества. Затова, според него, преминаването на ангелите от един чин или степен в друг е напълно логичен и естествен резултат на техните стремежи и усилия. „Оттук, аз мисля, казва Ориген, напълно основателно може да се направи такъв извод, че всяко разумно същество предхождайки от един чин в друг, постепенно може да премине (от своя чин), защото всич­ки тези разнообразни състояния на преуспяване и упадък всяко съще­ство достига със собствени движения и усилия, които се обуславят от способността на всяко (същество) към свободно движение[70]“. „Тъй като ра­зумните твари… са надарени със… свобода, то свободата на во­лята – някога или привела към съ­вършенство чрез подражание на Бо­га, или повлекла към падение чрез небрежност, и в това, казва Ориген, се състои различието между разумни­те твари: това различие получило своето начало не от волята или реше­нието на Създателя, но от определе­нието на собствената свобода (на тварите[71])“. Принадлежността на ан­гелите към съответни чинове и сте­пени, според Ориген, не е дело на Твореца още и затова, защото по­добно нещо би дало основание на някои да обвиняват Бога в неспра­ведливост, че „на един дал господ­ство, а други подчинил на господство­то на първите; на едни дал началство, а други назначил да бъдат подчинени на тези, които имат началническа власт[72]“. Разпределението на небес­ните сили в чинове и степени, по мне­нието на Ориген, „се извършва неслучайно и не по това, че ангелите са сътворени такива по природа – това би довело до обвинение на Твореца – но се определя от най-праведния и най-нелицеприятния разпредител на всичко – Бог съобразно със заслу­гите и добродетелите и съответно силите и способностите на всеки[73]“.

Въпреки в своите разсъждения за разпределението на ангелския свят Ориген да се е ръководел от най-чисти нравствени подбуди, все пак той се отклонил от правилното Богооткровено учение по този въпрос, затова и учението му било осъдено от църковните отци на Петия все­ленски събор състоял се през 553 година[74]“.

От всички църковни отци, св. Дионисий Ареопагит отделя най-голямо внимание на въпроса за ан­гелския свят, отразено в специалната му книга „За небесната иерархия“, в която по-задълбочено и по-подроб­но разкрива Богооткровеното уче­ние за безплътните небесни сили, възприето не само от повечето цър­ковни отци, но и от цялата Църква. Според св. Дионисий Ареопагит „За яснота словото Божие назовава всич­ки небесни сили с девет степени[75]“.Разпределението на тези имена в съответни степени, според него, не е случайно или произволно явление, а е дело на самия Творец. „Нашият Божествен ръководител, пише той, ги разпределя в три тройствени сте­пени[76]“. Целта и начина на това раз­пределение на невидимия свят в чинове и степени, според св. Диони­сий, знае „само Бог, Виновникът за тяхната иерархия. Знаят и те сами­те[77],“ но това превишава човешките възможности, защото „ние не мо­жем да знаем тайните на небесните Умове и техните съвършенства. Мо­же, по думите на св. Дионисий, да говорим за това дотолкова, доколкото Бог ни е открил чрез тях самите, като знаещи себе си[78]“. Не­бесните сили от първата иерархи­ческа степен – серафими, херувими и престоли, са в най-голяма близост до Бога[79], или както св. Дионисий ги нарича „домашни на Бога[80]“. По силата на тази приближеност до Твореца те, доколкото е възможно за сътвореното, по най-висш начин знаят много от онова, което се отнася до Бога[81], и което знание предават на следващите след тях чинове. Средната иерархиче­ска степен на ангелските чинове, в която влизат господствата, силите и властите, в отношението си към Бога заема, според св. Дионисий по-ниско положение от първата. Тя не е в личен контакт с Бога. „Средната степен на небесните умове, пише св. Дионисий, се очиства, просве­щава и усъвършенства посредством Божествените озарения, съобщава­ни ѝ… чрез чиновете на първата иерархия[82]“. В същата низходяща градация на следващо място, според св. Дионисий, е поставена третата – последната степен на небесната ие­рархия, в която влизат началствата, архангелите и ангелите. По своята природа небесните същества от тази степен стоят на трето място по отно­шение близостта си към Бога, но затова пък в сравнение с първите две степени, са най-близко до света и неговите обитатели[83]. Според св. Дионисий Ареопагит в отношенията меж­ду трите ангелски степени има нисходяща съподчиненост. „Трябва да мислим, казва той, че висшата иерар­хия…, бидейки особено близко до непостижимото Същество, непо­стижимо свещеноначалства над втората, а втората, която съставля­ват светите Господства, Сили и Власти, ръководят иерархията на Началствата, Архангелите и Анге­лите, и макар тя да е по-открита към първата, но е по-тайна към послед­ната[84]“. Според св. Дионисий съз­даденото от Бога степенуване на ангелските чинове не приключва с последната трета степен, а продъл­жава и има връзка със земната иерар­хия. „Предизвестническият пък чин на Началствата, Архангелите и Ан­гелите поред началства, казва той, над човешката иерархия, за да бъде в порядък възхождането и обращението към Бога[85]“. В града­цията на небесната иерархия всяка по-нисша степен, по мнението на св. Дионисий, се явява, от една стра­на, тълкувател и вестител на по-висшата от нея, а най-висшата се явява тълкувател на Бога, и от дру­га, всяка по-висша степен подпома­га възхождането на по-нисшата от себе си. Затова Виновникът на всич­ко „цялата иерархия разделя на сили първи, средни и последни [86]“.Градацията на Божествената хармо­ния не се изчерпва само в едно общо групиране на ангелските чинове в отделни степени, но тя се открива, според св. Дионисий, и между самите чинове на всяка от определените иерархически степени[87]. Когато по силата на навика всички ангелски същества наричаме с общото име небесни сили, това, по думите на св. Дионисий, не означава, че ние смесваме в едно свойствата на всички чинове. Висшите свойства в природа­та на различните иерархически сте­пени са различни и те не бива да се смесват, „защото казва светителят, висшите чинове… имат всецяло всички святи свойства на нисшите, а последните нямат всички тези съ­вършенства, каквито имат първите чинове, а само някои от първоначал­ните озарения, съобщени им от пър­вите, според степента на тяхната възприемчивост[88]“.

За разлика от Ориген св. Диони­сий Ареопагит счита, че всички наи­менования на ангелските чинове и разпределението им в степени е дело Божие и не може да се нарушава. Взаимодействието между отделните степени се обуславя от установения от Бога порядък но преминаването от един чин или степен в друг – въз­ходящо или низходящо, в зависимост от нравствената изява на ангелите, той мисли за напълно невъможно[89].

Според мнението на светите отци, освен общото за всички ангелски сили задължение да славословят и въз­хвалят името и величието на Бога, те, като участници в Божието до- мостроителство и преки изпълнители на Неговата воля и разпоредби, имат отношение и към видимия свят с всичките му обитатели. Всички ан­гелски чинове, според тях, получават от Бога неизброимо много възложе­ния, които се изразяват в грижи към различни обекти, като държави, на­роди, отделни лица, или в изпълне­ние на особени по характера си дейст­вия като лечение, молитви, миротворство и други. Още Атинагор Атински в спора си с езичниците говори за „много ангели и служите­ли, които Творецът и Устроителят на света – Бог, чрез Словото Си поставил и разпределил да управля­ват стихиите, и небесата, и света, и всичко, което е в тях и тяхното бла­гоустройство[90]“. За задължението и грижите на служебните духове Ориген пише, че „Бог… на един ангел възложил ефеската църква, на друг – смирненската; един получава на­значение да бъде ангел на Петър, друг – ангел на Павел; после на всеки от малките, принадлежащи към църквата, е даден ангел…“ [91].„Не трябва да мислим, казва Ориген, че на известен ангел случайно се възлага тая или оная длъжност, например на Рафаил – делото на лечението или изцеряването, на Гавриил – наблюдението за войните, на Михаил – грижите за молитвите ипрошенията от страна на смърт­ните[92]“.

Всички задачи за действията на ангелите идват от Бога, защото, по думите на св. Григорий Богослов, „те са служители на Божията воля, силни, както по естествената си, така ипо придобитата от тях твърдост, всичко обхождат, на всички и нався­къде с готовност се представят по усърдието си към служението и по лекотата на естеството. Всеки един от тези умове приел някаква част от вселената или е придаден към ня­кого в света, и както това е видно, всичко това е (дело) на Устройва­щия и Разпределящия [93].“ Приблизи­телно в същия дух е изказването и на св. Иоан Дамаскин [94]“.

Св. Василий Велики пък се опитва да направи известна класификация на ангелските грижи и действия във възложените им от Бога задължения. За ангелите св. Василий Велики казва, че „едни от тях са поставени да началстват над народа, а дру­ги – да бъдат спътници на всеки от вярващите. Но както целият народ е предпочетен пред отделния човек, с такава, без съмнение, необходимост е по-високо достойнството на Ангела народоводител в сравнение с достойн­ството на Ангела, комуто е по­верена грижата за един човек“[95].В ангелското индивидуално попечи­телство великият светител е твърдо убеден. „А че с всеки от вярващите и има ангел, който като дете водител и пастир, управлява неговия живот, против това, казва той, никой не би спорил[96]“. Най-подробна характерис­тика за задълженията на всяко име от ангелските чинове във всички иерархически степени дава св. Дионисий Ареопагит. Според него ця­лото творение – видимо и невидимо, включително и езическия свят, про­мисълът на Всевишния е разпреде­лил между своите ангели, за да го ръководят по правия път на спасе­нието[97]. Разнообразната картина в света на приближени и отдалечени от Бога хора, въпреки ангелската доброжелателна попечителност, се обяснява от светите отци на нравстве­на основа. Според св. Дионисий Ареопагит нееднаквостта на духовния взор показва това, че тези същества или съвсем не участват в преизобилното просвещение на Отеческата благост и поради тяхната съпротива то става безполезно, или се просве­щават, но различно – по-малко или повече, по-тъмно или по-ясно, то­гава, когато лъчът на източника е винаги един и същ и всякога оби­лен[98]“. „Нашият живот, казва св. Дионисий, не е свързан с необходи­мост и Божествените лъчи на просве­щението не се помрачават от свобод­ната воля на съществата управля­вани от Провидението[99]“. С други думи, по мнението на светите отци, ангелското ръководство и грижи към хората не нарушава тяхната свобод­на воля – когато ги желаят, ще се възползват от тях, а когато не ги желаят, няма да бъдат принуждавани.

Вярата в съществуването на без­телесни невидими същества или ан­гели е отразена в цялата светоотеческа литература. Почти всеки цър­ковен отец, като тълкувател на Богооткровеното учение, според нуж­дите на своето време или тематичния характер на творенията си, малко или много, засяга и въпроса за не­бесните ангелски сили. Но макар у различните църковни отци и в раз­лични времена да е засягана по-кратко или по-подробно, темата за ангелския свят, взета като цяло, намира в светоотеческата литература своето цялостно разкритие и пълно изяснение.

__________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1987, кн. 11, с. 15-29. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[49]. S. Gregorius Theologus, Oratio 38, n. 9; Migne, PG, t. 36. col. 319.

[50]. Ibidem.

[51].S. J. Damascenus, op. cit,lib. II, n. 3; Migne, PG, t. 94, col. 868.

[52]. Ath. Philosophus, op. cit., n. 9, Migne, PG, t. 6, col. 947.

[53]. S. J. Damascenus, op. cit., lib. II; c. 3; Migne, PG, t. 94, col. 866.

[54].Ibidem.

[55].Ath. Philosophus, op. cit., n. 1O; Migne, PG, t. 6, col. 907.

[56]. S. Dionysius Areopagita, De coelesti hierarchia, c. 14; Migne PG. t. 3, col. 322.

[57]. Macarius Aegiptus, Homliae, homil. 15, n. 42; Migne, PG, t. 34, col. 603.

[58].G. Cyrilus Hierosolymitanus, Catecheses, c. XV, n. 24: Migne. PG, t. 33, col. 904.

[59]. S. Ignatius Martir, op. cit. c. 5; Migne, PG, t. 5, col. 781.

[60]. S. Jrenaeus Lugdunen­sis, op. cit., lib. II, c. 30; Migne, PG, t. 7. col. 815.

[61]. S. Athanasius Alexandrinus, Epistolae ad Serapionem, 2, n. 4; Migne, PG, t. 26, col. 614; Epist.  3, n. 3; Migne, PG, t. 26, col. 627.

[62]. S. J. Chrysostomus, De incomprehensibili Dei natura, homil 4, n. 4; Migne PG, t. 48, col. 732.

[63]. S. Gregorius Magnus, Homiliae XL Evangelia, lib. II, homil. 34, n. 7; Migne, PL, t. 76, col. 249.

[64]. Ibidem.

[65]. S. J. Damascenus, op. cit., lib. II, c. 3; Migne, PG, t. 94, coL 873.

[66]. Ibidem; cpв. S. Dionysius Areopagita, op. cit., c. 6, n. 2; Migne, PG, t. 3, col. 199.

[67]. Origenes, op. cit., lib. II, c. 8, n. 4; Migne, PG, t. 11, col. 179.

[68]. Ibidem, lib. I, c. 5, n. 4; Migne, PG, t. 11, col. 161.

[69]. Ibidem, lib. I. с. 5, n. 3; Migne, PG, t. 11, col. 160.

[70]. Ibidem, lib. I. c. 6, n. 3; Migne, PG, t. 11, col. 169.

[71]. Ibidem, lib. II, c. 9, n. 6; Migne, PG, t. 11, col. 230.

[72]. Ibidem, lib. I, c. 8, n. 2, Migne, PG, t. 11, col. 177.

[73]. Ibidem, lib. I, c. 8, n. 1; Migne, PG, t. 11, col. 176.

[74]. Епископ Силвестър, пос. съч., с. 171.

[75]. S. Dionysius Areopagita, op. cit., c. 5, n. 2; Migne, PG, t. 3, col. 199.

[76]. Ibidem.

[77]. Ibidem, с. 6, n. 1; Migne, PG, t. 3, col. 199.

[78]. Ibidem.

[79]. Ibidem, c. 7, n. 4; Migne, PG, t. 3, col. 221.

[80]. Ibidem, c. 67, n. 2; Migne, PG, t. 3, col. 207.

[81]. Ibidem, c. 7, n. 4; Migne, PG, t. 3, col. 221.

[82]. Ibidem, c. 8, n. 1; Migne, PG, t. 3, col. 238.

[83]. Ibidem, с. 9, n. 2; Migne, PG, t. 3, col. 258.

[84]. Ibidem.

[85]. Ibidem.

[86]. Ibidem, c. 10, n. 2; Migne, PG, t. 3, col. 258.

[87]. Ibidem.

[88]. Ibidem, с. 11, n. 2; Migne, PG, t. 3, col. 258.

[89]. Ibidem, c. XII, n. 2; Migne, PG t. 3, col. 297 M.

[90]. Ath. Philosophus, op. cit., n. 10; Migne, PG, t. 6, col. 907.

[91].Origеnes, op. cit., lib. I, c. 8, n. 1; Migne, PG, t. 11, col. 176.

[92].Ibidem.

[93]. S. Gregorius Theologus, Oratio 28, n. 31; Migne PG, t. 36, col. 72.

[94].S. J. Damascenus, op. cit., lib. II, c. 3; Migne, PG, t. 94, col. 872.

[95].S. В. Magnus, Cont. Eunom., lib. III, n. 21; Migne, PG, t. 29, col. 658.

[96].Ibidem.

[97]. S. Dionysius Areopagita,op. cit., c. 9; Migne, PG, t. 3, col. 257.

[98]. Ibidem, c. 9, n. 3; Migne, PG, t. 3, col. 259.

[99]. Ibidem.

Изображение: авторът Иван Петев (1934-2020). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-f20