Димо Пенков

„Да говориш за Бога и да се срещнеш с Бога не е едно и също“. Триади І 3, 42

Abstract:

Dimo Penkov, The Uncreated Light of Transfiguration of Our Lord in St. Gregory Palamas’ Thought. Τhe question of the transformation of human life according to the experience of the Tabor light is particularly relevant today. In this article the author aims to examine various aspects of the teaching of St. Gregory Palamas, related to the uncreated light of the Transfiguration and participation in the Divine life as the original goal of human existence. The subject of the study is the spiritual reality of the Transfiguration in the context of the dynamics and constant change of hu man life according to the experience of the Tabor light. According to St. Gregory Palamas, the Transfiguration of the Lord is a transformation of the Apostles and their abilities at that moment of contemplating the Glory of Lord. This light or glory of God is the uncreated energy by which God manifests His full presence, and this vision is a true contemplation “face to face” with God – “the mystery of the eighth day of creation” and a perfect state of deification.

Keywords: Hesychasm, Orthodox Theology, St. Gregory Palamas, Byzantium, Ascetic Experience, Christian Apologetics, Systematic Theology

***

В съвременните богословски дискусии въпросът за преобразяването на живота в опита на Таворската светлина е особено актуален и в много случаи се поставя на преден план. Въз основа на светоотеческото учение православното богословие изтъква тезата, че обόжението е утвърждаване на истинското човешко битие, тъй като човешката плът е прославена в Иисус Христос, в Когото истинското човешко битие се намира в динамично общение с нетварната благодат на Бога. В Православието човекът се определя не чрез това какво той  е, а чрез онова, което личността може да бъде в степента на доближаването ѝ до нейния Първообраз, Който е Христос. В този смисъл православното учение за обόжението не е някаква статична, откъсната от живия религиозен опит онтологична идея, а благодатен живот, творчество и безкрайно усъвършенстване в общение с Божествената благодат, сила и величие на Триипостасния Бог. Разбира се, най-мощното и обновяващо въздействие на Божествената благодат човек получава посредством светите Тайнства.

Тайнствата на Църквата и животът, живян в Христа, представляват цялостна рамка на просветлението на Божествената благодат и са силна лична връзка на човека с Бога. Когато християнинът има в себе си живия и действен Христос, той става причастник и съпричастник на нетварната Божествена благодат, която възсъединява човека с Бога, заличава смъртта и принася истинен живот[1].

Нетварната благодат е светлината на Бога. Тя е прошествието и пребиваването Му във вярващия (срв. Иоан 14:23). Нетварната благодат е славата на Преображението, диханието на Петдестница, енергията на Светия Дух, която възражда човека чрез Кръщението и го свързва с тялото Христово чрез божествената Евхаристия (срв. 1 Коринтяни 12:3)[2].

Темата за нетварната светлина е сърцевината на учението на св. Григорий Палама за обόжението на човека[3]. Целта на настоящата работа е да се разгледат някои аспекти от това учение, свързани с нетварната светлина на Преображението Господне и участието в Божествения живот като изначална цел на човешкото съществуване. Обект на изследването са духовните реалности на Преображението Господне в контекста на динамиката и непрестанната промяна на човешкия живот в опита на Таворската светлина. Преображението Господне на планината Тавор е основното христологично и сотириологично събитие от гледна точка на св. Григорий Палама. Той категорично отказва да приеме и тълкува Таворската светлина като обикновено тварно явление, някакъв символ или Божие чудо в сферата на тварното[4].

Настоящата работа е изградена върху основополагащите истини, застъпени в полемичното съчинение на св. Григорий Палама „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“ (1338-1340). В него св. Григорий излага (в спор с Варлаам Калабрийски) църковното учение по въпроси като абсолютната непостижимост на Божията същност, Таворската светлина и много други въпроси. Години по-късно, вече като архиепископ на Солун, св. Григорий отново се връща към тези въпроси в своите беседи (омилии), като на Преображението Господне изцяло са посветени 34-та и 35-та омилия.

В „Триади“-те е застъпена истината, че непознаваемата по Себе Си същност Божия може да се познае чрез нейното излизане вън от Себе Си, тоест чрез Нейните енергии. Божествените енергии разкриват нашата причастност към благодатната и нетварна Таворска светлина. В това свое съчинение св. Григорий Палама утвърждава, че няма по-висше знание, до което човек може да се издигне, от знанието за Божията слава: „…човешкият ум превъзхожда самия себе си, когато по безстрастие стане подобен на ангелите; следователно той също може да се докосне до Божествената светлина и да се удостои със свръхприродно богоявяване – разбира се, без да вижда Божията същност, но съразмерно с човешката способност за виждане да види Бога в Неговото божествено проявление“[5].

Църковното учение за Преображението Господне

Една от фундаменталните истини на християнската вяра подчертава, че Бог в Своята същност е неведом и непостижим. Но библейското откровение преодолява бариерата на непознаваемостта на Божията природа като утвърждава, че макар и да остава непостижим в Своята божествена същност, Бог все пак разкрива Себе Си в света и вселената чрез проявяване на Своята слава. Човеците могат да познаят единствено Божията слава, която се проявява по най-различни божествени начини, един от които е опитът на динамичната, съзидателна и преобразуваща сила на Таворската светлина.

Свещеното Писание изобилства с изрази, отнасящи се до светлината, до Божественото просветление, до Бога, наричан Светлина. За мистичното богословие на Източната църква това не са метафори и риторични фигури, а думи, които изразяват действителния аспект на Божеството. Ако Бог е наречен Светлина, то е защото Той не може да остане чужд на нашия опит. „Гносисът“, съзнанието за Божественото в неговата най-висша степен, е опитно възприятие за нетварната светлина и този опит сам по себе си е светлина: „В Твоята светлина ние виждаме светлина“ (Псалом 35:10)[6].

От самото начало понятието светлина играе основна роля в Православието. Св. апостол и евангелист Иоан Богослов говори, че „…Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина…“ (1 Иоан 1:5). Господ Иисус Христос е светлина за света и Той изпраща Своите ученици да бъдат светлина за хората (Иоан 8:12; Матей 5:14-16). В Символа на вярата изповядваме, че Син Божи е „Светлина от Светлина“. В православната химнография Бог се възпява по-често като Светлина отколкото като Любов или Премъдрост. Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети съставляват трисияйната Божествена светлина, просвещаваща цялата твар. Явяванията Божии в Стария Завет, сиянието на лицето на боговидеца Моисей (Изход 34:30), видението на св. първомъченик Стефан (Деяния на светите апостоли 7:55), светлината по пътя за Дамаск, видяна от Савел (Деяния на светите апостоли 9:3) и особено светлината на Таворското Преображение, всичко това са различни форми на явяване на Божествената светлина на човеците[7].

Библейската история на Преображението е основана на евангелските текстове на синоптиците (Матей 17:1-8; Марк 9:2-8; Лука 9:28 36), повествуващи за това как Иисус Христос с учениците Си Иаков, Петър и Иоан са се качили на планината Тавор и Христос се е преобразил пред тях, явявайки им Своята Божествена природа. По време на Преображението от Христос започнала да излиза Божествена светлина, Неговият лик е просиял като слънце, а одеждите Му станали бели като светлина (срв. Матей 17:2). По-нататък, по чудесен начин се явили старозаветните пророци Моисей и Илия. Докато пророците беседвали със Спасителя за предстоящата Му смърт (Лука 9:31), а св. апостол Петър предлагал да направят три сенника[8] (Матей 17:4; Марк 9:5; Лука 9:33), светъл облак засенил учениците и се разнесъл гласът на Бог Отец, Който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Матей 17:5; Марк 9:7; Лука 9:35).

На планината Тавор светите апостоли са били удостоени да влязат в сферата на светлината, която изхожда от Отца и да чуят Неговия глас, свидетелстващ за възлюбения Му Син. За този момент говори в своето второ съборно послание и св. апостол Петър: „Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ и тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина“ (2 Петр. 1:16-18). Това обаче става възможно едва след като те са изповядали, че Иисус Христос е Бог (Матей 16:13-18)[9]. Така, изповядвайки своята вяра, те са се издигнали над нищожеството на човешкото естество. Изкачили не само физически планината, но и духовно са се въздигнали към Бога. А Той, „снизхождайки Сам от Своята висота“, извежда човека от неговата „долупреклонност…“ и става „достъпен за сътвореното естество“[10].

Таворският опит ни разкрива една друга, благодатна реалност, която до такава степен превъзхожда всичко, което сме свикнали да виждаме, и което ни заобикаля в земния ни живот, че срещналият се с тази реалност човек се докосва до Божественото и в изумление изповядва подобно на св. апостол Петър „Господи, добре е да бъдем тука“ (Матей 17:4; Марк 9:5). Божествената светлина, видяна от тримата ученици на планината Тавор и виждана също от много светци по време на молитва, не е нищо друго, освен нетварните енергии на Бога. Таворската светлина, с други думи, не е нито физическа и сътворена светлина, нито пък чисто метафорична „светлина на ума“. Макар и невеществена, тя е обективно съществуваща реалност. Бидейки божествени, нетварните енергии надхвърлят нашите човешки способности за описание; и затова, като назоваваме тези енергии „светлина“, ние неизбежно си служим с езика на „знака“ и „символа“, което не означава, че самите енергии са просто символични. Те реално съществуват, но не могат да бъдат описани с думи; наричайки ги „светлина“ ние използваме най-малко подвеждащия термин, но езикът ни не трябва да се тълкува буквално. Въпреки че е нематериална, Божествената светлина може да бъде видяна от човека чрез неговите телесни очи, при условие че сетивата му са преобразени от благодатта. Очите му не виждат светлината чрез естествените способности за възприятие, а чрез силата на Светия Дух, действащ в него[11].

Мистичният опит ни показва явяването на нетварната Божествена светлина, започвайки от вътрешния скрит аспект до външното му сияние (ореолите на светиите[12], светлината на Тавор или на Възкресението), видяно с помощта на телесните, но преобразени очи, отворени от Светия Дух. Наистина, Преображението Господне е, по думите на св. Григорий Палама, преобразяване на апостолите и тяхната способност в този момент да видят Славата на Господа, скрита от Неговия кеносис. Тази светлина или слава Божия е енергията, в която Бог явява Своето пълно присъствие и нейното виждане е истинското съзерцание „лице в лице“ – „тайната на осмия ден на творението“ и съвършено състояние на обόжение[13]. 

Божествената светлина се явява тук, в този живот, във времето. Тя се открива в историята, но не е от този свят; тя е вечна и означава изход от историческото съществуване: „тайната на осмия ден“, тайната истинското познание, съвършенството на гносиса, чиято пълнота не може да бъде обхваната от този свят преди неговия край. Това е начало на Второто пришествие (парусията) в душите на светците, начатъците на последното откровение, когато Бог ще се яви на всички в Своята непристъпна светлина[14]. В своите съчинения св. Григорий Палама отбелязва и този есхатологичен аспект: „…великото видение на светото Преображение Господне е тайнство, принадлежащо на осмия (ден), тоест на бъдещия век, явява се след завършването на този свят, създаден за шест дни…“[15].

Преображението Христово на планината Тавор се случва непосредствено преди Неговите страдания. Целта на това новозаветно събитие е да се утвърдят учениците във вярата, че Той е Синът Божи и да не се разколебаят от предстоящите събития[16]. Преображението Христово самó по себе си задава ритъма на християнския живот. Той започва с изкачване. Дългото изкачване по склона на планината намира смисъл в усилието, което трябва да положи вярващия за надмогване на собственото си равнище. Усилие, което в Църквата се нарича подвиг, аскеза. Усилие, в което християнинът се издига над нивото, на което е. Виждането на Преображението Господне предполага преображението на човешките сетива. Несътвореният Бог може да бъде възприеман само след претворяване на човешките възприемателни способности. Преображението предполага промяна на начина, по който човешката, и изобщо тварната, природа съществува. Това е именно преобразяването, излизането от състоянието, определено като „…образ на раб“ (Филипяни 2:7) и влизането в образа на Бога (срв. Филипяни 2:6). Това е образът, по който е сътворен човека. След грехопадението, обаче, единственият начин на човешкото съществуване остава „образа на раб“. Чрез Боговъплъщението Христос приема същия този „образ на раб“, за да ни избави от него: „…бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек“ (Филипяни 2:6-7). И именно този „образ на раб“ се оказва неокончателен, временен и подлежи на преображение[17].

Повечето от светите отци, които говорят за Преображението, утвърждават нетварното, Божественото естество на светлината, явила се на апостолите. Св. Григорий Богослов, св. Кирил Александрийски, св. Максим Изповедник и св. Андрей Критски, св. Иоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов се изказват именно в този смисъл и е твърде неразумно съответните евангелски текстове да се тълкуват като риторичен патос[18]. Св. Григорий Палама развива това учение във връзка с въпроса за мистичния опит. Светлината, която апостолите са видяли на планината Тавор, е свойствена на Бога по природа. Вечна, безкрайна, съществуваща извън времето и пространството, тя се явява в старозаветните богоявления (теофании) като слава Божия: явяване страшно и непостижимо за тварите, понеже е било външно и чуждо на човешката природа до Христос и извън Църквата. Затова, по думите на св. Симеон Нови Богослов, св. апостол Павел на път за Дамаск е бил заслепен и поразен от явяването на Божествената светлина, тъй като все още не е имал вярата в Христа (срв. Деяния на светите апостоли 9:3-10)[19]. В мига на Въплъщението Божествената светлина се съсредоточава, така да се каже, в Богочовека Христос, в Когото обитава телесно пълнотата на Божеството. Това означава, че човечеството на Христос е обόжено от ипостасното единение с Божествената природа и че по време на земния Си живот Христос винаги е сияел с Божествената светлина, останала невидима за повечето хора. Това е свръхестествена светлина, която се е излъчвала от скритата в човешкото естество Божествена природа[20]. Или казано с думите на св. Григорий Палама при Преображението Христос „явил не друга някаква светлина, а само тази, която била скрита в Него под завесата на плътта; тази светлина била светлината на Божественото естество, поради което тя е несътворена, Божествена“[21]. Светлината на Преображението не е някаква „трета природа“ на Христос или някакъв друг елемент между божествената и човешката Му природа, а природно сияние на божествеността, което е било скрито под човешката плът[22].

Преображението не е явление, ограничено във времето и пространството; в този миг в Христос не се случва никаква промяна, дори и в човешката Му природа, а промяната се извършва в съзнанието на апостолите, които получават за известно време способността да виждат своя Учител Такъв, Какъвто е, сияещ с вечната светлина на Своето Божество[23]. За апостолите това е изход от историята, осъзнаване на вечните реалности[24]. Така, преживяното от апостолите на планината Тавор представя парадигмата на християнския живот, насочен не към историята, а към участие в Царството Божие.

Ако човек успее да очисти себе си от помислите и измамите на въобръжението, той вече се е насочил към висотата на съзерцанието и с вътрешните си очи има възможността да съзерцава пълнотата на живота в Духа. По този начин се поражда уникалната способност за непосредствено съзерцание на духовното начало. Боговидението става възможно единствено благодарение на животворящата сила на нетварната Божествена светлина, която непрестанно „струи“ от Божествената същност на Светата Троица и по този начин обновява и облагородява човешкото естество. Така, по думите на св. Григорий Палама, човеците могат да станат „синове Божии и съобщници на Божественото безсмъртие“[25]. Съзерцаването на нетварната Божия светлина е плод и проява на синергийното сътрудничество на очистилия себе си от греховете човек с изпратения му от Бога благодатен дар.

Таворската светлина в паламитските спорове

Различният богословски подход към същността на Преображението на Иисус Христос на планината Тавор е разделителната линия на започналите спорове през XIV-ти век. Двете противоположни позиции са представени от св. Григорий Палама и Варлаам Калабрийски.

Противниците на св. Григорий Палама – източни богослови, намиращи се под силното влияние на Тома Аквински (училият в Италия калабрийски монах Варлаам и Акиндин, гръцкият преводач на Summa theologiae) – виждат в действителното разграничение между същността и енергиите посегателство върху Божията простота и обвиняват своя опонент в двубожие и многобожие. Чужди на апофатичния и антиномичен дух на източното богословие, те защитават една концепция за Бога като проста същност, в която самите ипостаси придобиват характер на вътрешносъщностни взаимоотношения[26].

Един от най-важните аспекти в полемиката между св. Григорий Палама и антипаламитите относно Божествената същност и енергии е въпросът за разбирането на спецификата на възприятието и природата на Таворската светлина. Антипаламитите считат тази светлина за тварна, а в същото време св. Григорий Палама и неговите последователи учат, че тя е вечна, безначална и нетварна.

Друг важен аспект в разглеждания спор е въпросът за отношението между Божествената същност и нетварните енергии. Според св. Григорий Палама същността е причина на енергията, а енергията е движение на същността. По този начин той акцентира върху абсолютната непостижимост на Божествената същност и постижимостта на Бога в живота на вярващите посредством нетварната Божествена светлина.

Св. Григорий е типична фигура за своето време. Той е от хората, чийто живот и дейност са тясно свързани с големите събития на своята епоха[27]. Произхожда от виден аристократичен род. Баща му е бил сенатор и приближен на император Андроник II Палеолог (1282-1328). Св. Григорий получава образованието си в Константинопол, където си извоюва репутация на блестящ познавач на философията на Аристотел. Той е ярък пример за неоснователността на наложената представа за изключителното доминиране на философията на Платон на Изток, а на Аристотел – на Запад. По своята същност и нагласа, св. Григорий се очертава като мистик[28]. Той принадлежи към сонма на онези най-авторитетни учители и вдъхновители, които в православната Църква се стремят към съвършенство и живеят молитвен и съзерцателен живот[29]. Още 22-годишен избира монашеското поприще. Оттегля се в Света Гора-Атон[30]. Тук води строг подвижнически живот, като част от исихасткото монашеско общество. През 1340 година той напуска Атон по необходимост, за да вземе активно участие в разразилите се догматични спорове. Истината е, че полемиката, която „изтръгва“ св. Григорий от тишината на манастира, започва с една негова апология за метода на исихастката молитва, яростно атакуван от калабрийския монах Варлаам. През 1347 година св. Григорий е избран за архиепископ на Солун и прекарва остатъка от живота си между своята епархия и Константинопол, където взема участие в няколко събора и синодални заседания[31]. Св. Григорий Палама приключва своя земен път и се представя пред Господа на 14 ноември 1359 година. Още приживе, този проповедник и апологет на Божествената светлина се сподобява с Божествени откровения и дарба за изцеляване и чудотворство. Канонизиран е за светец през 1368 година. Църквата е постановила паметта му да се чества на втората неделя на Великия пост[32].

Самият Варлаам е по произход италийски грък – едновременно представител на две култури. През 1333 година към него се присъединява друг противник на византийската мистика – Акиндин. В центъра на дискусията едновременно били поставени въпроси от догматичен характер (за изхождането на Светия Дух от Бог Син – Filioque), както и сложната проблематика, свързана с богопознанието[33]. Варлаам, придържайки се изключително върху външната страна на исихазма (някои техники, използвани при молитвата за концентрация) представя исихастите като невежи, въобразили си, че с помощта на механичен процес, могат да достигнат до единение с Бога. Варлаам не спира дотук; той обвинява исихастите в месалианство[34], опирайки се на техни твърдения, че някои братя се били наслаждавали на нетварната Божествена светлина. Така дебатът се пренася върху естеството на тази светлина. Варлаам приема, че светлината, в която се появява Иисус Христос пред Своите ученици на планината Тавор е един природен феномен, вероятно от атмосферен характер, тоест тя е тварна и по своята природа стои по-ниско от човешкия разум. Тези твърдения на Варлаам хвърлят в смут цялата Византийска империя[35].

На свикания през 1341 година събор в Константинопол св. Григорий Палама поставя дискусията на догматична основа. Според него става дума за реалността на мистичния опит, за възможността да се познае Бога, за естеството на съзерцанието „лице в лице“, за опита и природата на благодатта[36].

Споровете за Таворската светлина се опират на въпроса за това по какъв начин и в каква мяра човек може да познае Бога. Според Варлаам Калабрийски, битието на Бога е непознаваемо и недостъпно за човека, което го доближава до православното учение. Но той приема, че Бог е над всяка светлина като физически принцип. Светлината, която учениците на Иисус Христос виждат на планината Тавор, е само символ на Божествената светлина, чрез която Иисус Христос се възползва, за да направи впечатление на учениците Си. Това е сътворена светлина – обикновен физичен феномен[37]. Варлаам разбира Таворската светлина не като истинско явяване на Бога, а „като тварен и чувствен символ на божеството“[38], тоест като символично и тварно видение. Така той отрича възможността на човека да се приобщи към Бога посредством приобщаването си към Божествените енергии и го ограничава в пределите на собствената му природа. Основната мисъл на Варлаам се свежда до констатацията, че „…същността на Бога е единственото нетварно и безначално (нещо), а всяка Негова енергия е тварна[39].“

Като следва богословието на Тома Аквински, Варлаам Калабрийски отрича разликата между Божествената същност и Нейните действия (енергии). Според него от значение са само доводите на разума, а всяко интуитивно познание на мистичната природа се обявява за извор на грешки, а вътрешното озарение дори е обявено за „материализиране на Бога[40].“

Следва…(виж тук).

_________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2020, бр. 1, с. 7-31. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Срв. Мандзаридис, Г. Паламика. Прев. С. Риболов, София, 2016, сс. 34-35.

[2]. Мандзаридис, Г. Цит. съч., сс. 32-33.

[3]. Пак там, с. 259.

[4]. Срв. Каприев, Г. Византийска философия. Четири центъра на синтеаз, София, 2011, сс. 378-379. 8 Forum Theologicum Sardicense.

[5]. Св. Григорий Палама. Триада І 3:4. В: Триади в защита на свещенобезмълвстващи те. Св. Гора, Атон, 2011, с. 66.

[6]. Лоски, Вл. Очерк върху мистическото богословие на Източната църква. Прев. Е. Крумова, София, 2005, с. 220.

[7]. Мандзаридис, Г. Цит. съч., с. 259; Мандзаридис, Г. Обόжение человека по учению све тителя Григория Паламы. In: https://azbyka.ru/otechnik/Georgij_Mandzaridis/obozhenie cheloveka-po-ucheniyu-svjatitelja-grigorija-palamy/

[8]. Интересен щрих в тълкуванията на Преображението Господне предлага о. Йоан Майендорф. Според него, в евангелските описания на Преображението е представен есхатологичният празник на Небесната Скиния, която става Сам Иисус Хрис тос. Според този коментар, предложението на св. ап. Петър да направят три сенника, е напълно неуместно, именно защото вече се е открила единствената и Небесна Скиния, съгласно пророчеството за възстановяването на скинията Давидова (Ам. 9:11; Деян. 15:16). Вж. Мейендорф, протопр. И. Жизнь и труды светителя Григория Паламы. Санкт Петербург, 1997, с. 430.

[9]. Сахаров, архим. С. Ще видим Бога както си е. София., 2005, с. 197.

[10]. Св. Григорий Палама. Омилия 34. На светото Преображение на Нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос. В: Беседи (Омилии). Произнесени по различно време и по различни случаи. Т. 2. София, 2017, с. 105; срв. Мандзаридис, Г. Паламика, с. 297.

[11]. Уеър, митроп. Калистос. Православният път. София, 2014, сс. 170-171.

[12]. В контекста на учението за обόжението нимбовете на светиите се осмислят като условно изображение на нетварните Божествени енергии и могат да се асоциират с Таворската светлина. Нимбът или мандорлата, обгръщаща Господ Иисус Христос, се схваща като изображение на онази светлина, която апостолите Петър, Иаков и Йоан са видели да изхожда от Христос при Неговото Преображение (срв. Марк. 9:3). Според учението на св. Григорий Палама, тази светлина е била манифестация на нетварните божествени енергии. Същата светлина се приписва и на светците, защото светостта се състои тъкмо в пронизаността от божествените енергии, т.е. в причастността към Божеството по благодат. Вж. Живов, В. Светостта. Кратък речник на агиографските термини. София, 2002, с. 65.

[13]. Евдокимов, П. Православието. Прев. Андрей Романов, София, 2010, с. 44.

[14]. Лоски, Вл. Очерк върху мистическото богословие, с. 236.

[15]. Св. Григорий Палама. Омилия 34. На светото Преображение…, с. 103.

[16]. Вж. Влахос, митроп. Jеротеj. Господовите празници. Охрид, 2011, с. 111.

[17]. Срв. Стоядинов, М. „За светлината в иконата“. Архив за средновековна философия и култура. Свитък ХІІІ. 2007, сс. 34-37.

[18]. Вж. Лоски, Вл. Очерк върху мистическото богословие, с. 224.

[19]. Цит. по Лоски, Вл. Очерк върху мистическото богословие, с. 225.

[20]. Царев, Г. „Преображение Христово“. Духовна култура. Кн. 8 (1983), с. 16.

[21]. Цит. по Царев, Г. Преображение Христово, с. 16.

[22]. Мандзаридис, Г. Паламика, с. 265.

[23]. Tomus hagioriticus. PG 150, 12-32C; срв. Лоски, Вл. Очерк, с. 225; вж. също Кочев, Н. „Към въпроса за философската същност на византийския исихазъм (учението за Таворската светлина)“. Духовна култура, 8 (1979), сс. 27-29.

[24]. Лоски, Вл. Очерк, сс. 225-226.

[25]. Св. Григорий Палама. Омилия 16. За домостроителството на Въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и за благодатните дарове, получени благодарение на това… В: Беседи (омилии). Кн. І. Беседи върху Постния Триод. София, 2015, с. 205.

[26]. Лоски, Вл. Очерк, сс. 74-75.

[27]. Lossky, Vl. A l’image et à la resemblance de Dieu. Paris, 1967, p. 40.

[28]. Хубанчев, Антоний, Тотю Коев. Философски идеи в православния Изток. София, 1993, сс. 112-113.

[29]. Срв. Флоровски, протоиерей Георги. Библия, Църква, Предание. София, 2003, с. 149.

[30]. Хубанчев, Антоний, Тотю Коев. Философски идеи, сс. 112-113.

[31]. Lossky, Vl. A l’image, p. 41.

[32]. Вж. по-подр. у Мейендорф, протопр. И. Жизнь и труды, сс. 159-162; срв. Лоски, Вл. Боговидение. Прев. И. Латковски, С. Риболов, София, 2010, с. 165.

[33]. Хубанчев, Антоний, Тотю Коев. Философски идеи, с. 113.

[34]. Месалианство – крайна форма на фанатизирани сектанти-мистици (IV-ти век). Те учат, че човекът по рождение се намира във властта на злия дух, който може да бъде премахнат не чрез църковните тайнства, а единствено чрез съответни молитви. Месалианите са сродни във възгледите си с манихеите и павликяните, проникнали по българските земи чрез богомилството.

[35]. Lossky, Vl. A l’image, p. 41-43.

[36]. Ibidem, p. 43.

[37]. Хубанчев, Антоний, Тотю Коев. Философски идеи, с. 116.

[38]. Св. Григорий Палама. Триади, ІІІ 1,12, с. 316.

[39]. Св. Григорий Палама. Триади, ІІІ 3,6, с. 381.

[40]. Срв. Евдокимов, П. Православието, с. 41.

Изображения: авторът Димо Пенков. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-eR7