Ева Ковачева

Abstract:

The article considers the expression „ἐν τῷ θεῷ μένει“ („abiding in God“) in the First Epistle of John, while trying to establish its meaning and significance in the context of the entire Epistle in relation to its content.

Key words: abiding in God, the First Epistle of John

***

Поводът за съставянето на настоящото изследване е констатацията на автора, че изразът за „пребъдването в Бога“ („ἐν τῷ θεῷ μένει“)по отношение на вярващите в Него, както и за „пребъдването“ на Бога в тях, се употребява от св. апостол и евангелист Йоан Богослов в неговото Първо съборно послание, което се състои само от 5 глави, над 20 пъти, което довежда до мисълта за важността и централното значение, което този израз има и носи в цялото Послание. Същевременно не е учудващо, че именно св. апостол Йоан засяга този толкова важен въпрос – за общението и единението на човека с Бога, тъй като както е известно, също и в Евангелието съставено от него, той разглежда и там най-дълбоките и сложни богословски въпроси, свързани със същността на Бога (отношението между Неговите три Лица), христологията и духовната природа на човека. Целта на настоящото кратко изследване, е да се установи и анализира употребата на споменатия израз в Първо съборно послание на св. апостол и евангелист Йоан, както и да се разгледат съдържателните и контекстуални връзки, в които той се употребява.

Стиховете, в които се установява, че глаголът „μένω“ („пребъдва“) се среща в Първо съборно послание на св. апостол и евангелист Йоан, най-често употребен по отношение на човека в Бога, и на Бога в човека, са следните: „Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал“ (1 Йоан. 2:6) (ἐν αὐτῷ μένειν)[1], „Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън“ (2:10) (ἐν τῷ φωτὶ μένει)[2], „…и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия“ (2:14) (ὁ λόγος τοῦ θεοῦ ἐν ὑμῖν μένει)[3], „И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека“ (2:17) (μένει εἰς τὸν αἰῶνα[4]), „И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца“  (2:24) (καὶ ὑμεῖς ἐν τῷ υἱῷ καὶ ἐν τῷ πατρὶ μενεῖτε[5]), „И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде“ (2:27-28) (καὶ ὑμεῖς τὸ χρῖσμα ὃ ἐλάβετε ἀπ’ αὐτοῦ μένει ἐν ὑμῖν/μένετε ἐν αὐτῷ)[6], „Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал“ (3:6) (ἐν αὐτῷ μένων)[7], „Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога“ (3:9) (ὅτι σπέρμα αὐτοῦ ἐν αὐτῷ μένει)[8], „Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт“ (3:14) (μένει ἐν τῷ θανάτῳ)[9], „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него“ (3:15) (ζωὴν αἰώνιον ἐν αὐτῷ μένουσαν)[10], „А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?“ (3:17) (ἡ ἀγάπη τοῦ θεοῦ μένει ἐν α ὐτῷ)[11], „И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той – в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал“ (3:24) (ἐν αὐτῷ μένει καὶ αὐτὸς ἐν αὐτῷ/μένει ἐν ἡμῖν, ἐκ τοῦ πνεύματος οὗ ἡμῖν ἔδωκεν)[12], „Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас“ (4:12) (ὁ θεὸς ἐν ἡμῖν μένει καὶ ἡ ἀγάπη αὐτοῦ ἐν ἡμῖν τετελειωμένη ἐστίν)[13], „Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух (4:13) (ἐν αὐτῷ μένομεν καὶ αὐτὸς ἐν ἡμῖν, ὅτι ἐκ τοῦ πνεύματος αὐτοῦ δέδωκεν ἡμῖν)[14], „Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той – в Бога“ (4:15) (ὁ θεὸς ἐν αὐτῷ μένει καὶ αὐτὸς ἐν τῷ θεῷ)[15], „И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (4:16) (ἐν τῷ θεῷ μένει, καὶ ὁ θεὸς ἐν αὐτῷ μένει)[16], „Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога – Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен“ (5:20) (ἐσμὲν ἐν τῷ ἀληθινῷ, ἐν τῷ υἱῷ αὐτοῦ Ἰησοῦ Χριστῷ)[17].

Според „Кратък речник към Новия Завет“ глаголът „μένω“ (aor. ἐμεινα, imper. με̑ινον, inf. με̑ιναι, 3. pl. pqpf. μεμενήκεισαν) означава оставам, живея, пребивавам, продължавам да съществувам, трая, оставам жив/жив съм (1 Коринтяни 15:6)[18].Според „Старогръцко-български речник“ „μένω“ има значения на оставам, стоя, продължавам да съществувам, трая, оставам в сила,оставам непроменен, престоявам, пребивавам, стоя твърдо, постоянствам, държа се в нещо[19].

Въз основа на цитираните по-горе стихове от Първо съборно послание на св. апостол Йоан Богослов, се констатира, че глаголът „пребъдва“ се употребява от апостол Йоан общо 27 пъти, от които: 1) 11 пъти по отношение на човека в Бога (включително с поясненията – в Сина, в Отца, в помазанието (Светия Дух), в светлината, в Божията любов); 2) 12 пъти за пребъдването на Бога в човека (включително с поясненията – Божието слово, помазанието (Светият Дух), семето Му (Христос)[20], вечният живот и Божията любов (които пребъдват в човека); 3) 2 пъти по отношение на „чутото“ (Словото)[21], което пребъдва в тях (във вярващите); 4) 1 път се говори за пребъдване на човека „довека“ (вечно, завинаги) и 5) 1 път за пребъдване на човека (който не обича братята си) „в смърт“.

Предпоставките за „пребъдването“ на човека в Бога въз основа на изложените по-горе стихове от Първо съборно послание на св. апостол Йоан Богослов се установява от автора на изследването, че човекът ги притежава, когато:

• „постъпва тъй, както Той [Христос] е постъпвал“ (1 Йоан. 2:6);
• „обича брата си“ (2:10)[22];
• „изпълнява волята Божия“(2:17);
• „чутото“ (словото на Христос)[23] пребъдва в него (2:24);
• „не съгрешава“ (3:6);
• „пази заповедите Му“ (3:24)[24];
• люби другите (4:12);
•  дадено му е от Божия Дух (4:13)
• „изповяда, че Иисус е Син Божий“ (4:15);
• „пребъдва в любовта“ (4:16);

Други важни смислови и контекстуални връзки, с които „пребъдването в Бога“ се констатира, че е  свързано, са следните:

1. обичането на ближните се свързва с „пребъдването в светлината“ (2:10) [светлината е Христос, Бога (срв. Йоан. 8:12; срв. 1 Йоан. 1:5)][25];
2. пребъдването на Божието слово в човека се свързва с – победата над лукавия (2:14);
3. изпълняването на Божията воля – с пребъдването „вечно[26]“ на човека (2:17);
4. с пребъдването на „чутото“ [Божието слово, Евангелието, истината, словото на Иисус Христос][27] в човека се свързва – пребъдването му в Сина и в Отца (2:24). Под „пребъдване“ в Сина и Отца се разбира според блаж. Теофилакт общението с Бога според посоченото в Евангелие от Йоан: „…както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно…“ (Йоан. 17:21)[28]. За общението на човека с Бога се констатира от автора на изследването, че апостолът говори още и на следните места в същото Послание, в които той пряко употребява думата „общение“: „нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа“ (1 Йоан. 1:3; срв. още: 1:6,7), а в 1 Йоан. 2:5 той направо казва: „[ние] сме в Него“.
5. пребъдването на „помазанието“[29] (Светият Дух) в човека се свързва с получаването на вътрешно знание (2:27-28)[30];
6. пребъдването на човека в Бога се свързва с – неизвършването на грехове (3:6);
7. който е „роден от Бога“ – не може да греши и грях не прави, тъй като Божието семе (Христос) пребъдва в него (3:9);
8. любовта към ближните се свързва с – „преминаването от смърт в живот“ (3:14а), както и обратното, „който не обича брата си, пребъдва в смърт“ (3:14б); на това място се откроява употребата на понятията „живот“ и „смърт“ при св. апостол Йоан Богослов, от което става видно, че любовта се свързва – с живота, а безлюбието – със смъртта;
9. от 1 Йоан. 3:15 се разбира, че „вечният живот“ „пребъдва“ в човека от казаното в обратен смисъл, че „човекоубиецът няма вечен живот, който да пребъдва в него“ (3:15б), което стои след изложеното преди това твърдение, че „всякой, който мрази брата си е човекоубиец“ (3:15а), от което става още ясно, че омразата се отнася към убийството.
10. който не обича и не помага на братята си (ближните), и е затворил сърцето си за тях, в такъв човек не пребъдва Божията любов (3:17);
11. спазването на Божиите заповеди се свързва с пребъдването на човека в Бога, и на Бог в него, а че Бог пребъдва в човека се узнава по духа, който му е даден (3:24). Авторът на изследването обръща внимание, че в този стих „дух“ е с малка буква в текста на Свещеното Писание за разлика от стих 4:13 в същото Послание, където „Дух“ е с главна буква, и тогава (но във втория случай) казаното се отнася ясно за „Светия Дух“. За 1 Йоан. 3:24 интерес представлява още тълкуванието на св. Юстин (Попович) за това, какво се разбира под „пребъдване на Бога в човека“: „…Господ Иисус Христос живее в човека, без да губи нищо от пълнотата на Своята Личност. Но това пребиваване на човека в Христос и на Христос в човека, това Божествено-човешко съжителство идва и съществува със Светия Дух и в Светия Дух. И Светият Дух дава на човека благодатна сила за този живот. Господ Иисус Христос присъства в човека ,в Светия Дух‘. Затова св. Йоан Богослов провъзгласява: ,А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал‘ (1 Йоан. 3:24б)“[31]. Във връзка с казаното от него той обяснява също, че за това „Целият живот на християнина е постоянно, ежедневно достигане на …одухотворяване и обожение….“[32].
12. който люби другите, Бог пребъдва в него (4:12);
13. пребъдването на човека в Бога и на Бог в него се узнава по това, че Бог му е дал Светия Дух (4:13);
14. пребъдването на Бога в човека, и на човека в Бога, се свързва с изповядването от човека, че Иисус е Син Божий (4:15);
15. в 1 Йоан. 4:16 св. апостол и евангелист Йоан направо казва, че „Бог е любов“, и за това „пребъдването в любовта“, според него, е тъждествено с пребъдването на човека в Бога и на Бог в него (4:16).
16. в 1 Йоан. 5:20 св. апостол Йоан обяснява, че чрез светлината и разума[33], които им са дадени [на вярващите] от Сина Божий, за да познаят Бога, те пребъдват в Бога (и в Неговия Син), който е „живот вечен“ (5:20).

Заключението от настоящето кратко изследване е, че темата за „пребъдването на човека в Бога“, и на „Бог в човека“ заема централно място по смисъл и значение в Първо съборно послание на св. апостол Йоан Богослов. Тя е свързана с един от най-важните и фундаментални въпроси – този за общението и единението на човека с Бога, а чрез това и с постигането на вечния живот. От представеното в изследването още се заключава, че св. апостол Йоан Богослов излага в неговото Първо съборно послание също и предпоставките, както и последиците от „пребъдването на човека в Бога“ и на „Бога в човека“. Предпоставките се обобщават в следното: живот според Христовото учение, изложено в Евангелието, тъй като който спазва словото Му, тогава Бог (Светата Троица) се заселва да обитава в него (Йоан. 14:23), както и дейна любов и истина към ближните (1 Йоан. 3:18)[34], защото „Бог е любов“ (1 Йоан. 4:8), и който „пребъдва в любовта“, той „пребъдва в Бога“, и „Бог в него“ (1 Йоан. 4:16). Последиците от това са: преминаване от смърт към живот, при което се обяснява, че смъртта е следствие на греха и безлюбието, а животът се свързва с обратното на това с – негрешенето и пребъдването на човека в любовта, тоест в Бога (Светата Троица), както и на Бога (Божията любов) в човека (1 Йоан. 3:17; 4:12), с което вечният живот се постига вътре в човека и започва от него (1 Йоан. 5:11-12)[35].

Използвана литература

Архиеп. Евсевий (Орлинский). Толкования Священного Писания, https://bible.optina.ru (25.09.2024).

Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Св. Синод на Българската църква, 1991.

Блаж. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Света Гора, Атон: Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, 2008.

Георгиев, В., Геров, Б. и др. (състав.). Старогръцко-български речник. София: Отворено общество, 1996.

Лопухин, А. Толкования Священного Писания, https://bible.optina.ru (25.09.2024).

Св. Юстин (Попович). Толкования Священного Писания, https://bible.optina.ru (25.09.2024).

Стойчев, Т. „Бог, Който се яви в плът“. Актуални проблеми на новозаветната Христология. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2021.

Събев, П. Въведение в книгите на Новия Завет. Курс лекции. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2024.

Kassülke, R. Kleines Wörterbuch zum Neuen Testament. Griechisch-Deutsch, 4. Aufl., Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 2005. 

Nestle-Aland. Novum Testamentum Graece, 28, rev. Auflage. Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 2012.

Παναγιώτησ Ν. Τρεμπέλασ. Η. Καινή Διαθήκη μετά συντόμου ερμηνείας. Αθηναι: Αδελφότης Θεολόγων „Ο Σωτήρ“, 2012. Преведено на български език: Панайотис, Трембелас/Йоанис, Колицарас. Новият Завет с кратки пояснения. Превод от гр. ез.: монах Доротей Светогорец. Гоце Делчев: Изд. Неврокопска св. Митрополия, 2018.

________________________________________________

*Публикувано в: Донкова, Ж., Николова, И., Загарова, М. (състав.). Мисъл, слово, текст. Т. 19 (25), Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2024, 35–43. ISSN 2815-2816 (https://bpos.bg/api/FilesStorage?key=9e57f642-9849-45b4-b048-4c87f1cdc439&fileName=Misul,%20slovo,%20tekst%20-%20Tom%2019%20(25)%20-%20PECHAT.pdf&dbId=1). Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Цитираните стихове на български език са по: Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Св. Синод на Българската църква, 1991. Цитирането на гръцкия текст е по: Nestle-Aland. Novum Testamentum Graece, 28, rev. Auflage. Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 2012, р. 717.

[2]. Ibid, p. 717.

[3]. Ibid, p. 718.

[4]. Ibid.

[5]. Ibid, pp. 718-719.

[6]. Ibid. p. 719.

[7]. Ibid, p. 720.

[8]. Ibid.

[9]. Ibid.

[10]. Ibid, p. 721.

[11]. Ibid.

[12]. Ibid, p. 722.

[13]. Ibid, p. 723.

[14]. Ibid.

[15]. Ibid.

[16]. Ibid.

[17]. Ibid, p. 726.

[18]. Kassülke, R. Kleines Wörterbuch zum Neuen Testament. Griechisch-Deutsch, 4. Aufl., Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 2005, р. 120.

[19]. Войнов, М., Георгиев, В., Геров, Б. и др. (състав.). Старогръцко-български речник. София: Отворено общество, 1996, с. 496.

[20]. Според тълкуванието на блаж. Теофилакт под „семето Му“ се разбира Христос, а според св. Йоан Златоуст – Светият Дух. Вж. Блаж. Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Света Гора, Атон: Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, 2008, с. 410.

[21]. Словото на Христос, учението на Христос или Божието слово. Бел. авт.; срв. за това: 1 Йоан. 1:10; 2:14; Йоан. 15:7.

[22]. Пояснението е вмъкнато от автора на изследването.

[23]. Според св. Юстин (Попович) под „чутото“ се има предвид учението на Иисус Христос, изложено в Евангелието. Същият тълкувател обяснява още, че християнинът трябва да има живот, който да съответства на учението на Христос, изложено в Евангелието: „Човек става християнин, ако приеме това Евангелие, и остава християнин, ако живее според него и то пребъдва в него. А чрез Евангелието в човека пребивава и живее Светата Троица“. Вж. Св. Юстин (Попович). Толкования Священного Писания. Толкования на 1 Йоан. 2:24, https://bible.optina.ru/new:1in:02:24 (25.09.2024). На друго място в същото Послание се констатира от автора на изследването, че се споменава за „чутото“ от тях още и следното: „Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, – да любим един другиго“ (1 Йоан. 3:11), както и още: „И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан. 1:5). Срв. също казаното от Иисус Христос според Евангелие от Йоан: „Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде“ (Йоан. 15:7). Бел. авт.

[24]. Срв. още: „Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му“ (1 Йоан. 5:3); „По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди“ (1 Йоан. 2:3), „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му“ (Йоан. 15:10); „Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Йоан. 14:23). Важна препратка по същата тема дава св. Юстин (Попович) към едно изказване на св. Марк Подвижник, според когото: „Със Своята благодатна сила, Той [Господ] присъства във всяка заповед. Господ е скрит в Своите заповеди“. Цит. по: Св. Юстин (Попович), Толкования Священного Писания. Толкования на 1 Йоан. 3:24, https://bible.optina.ru/new:1in:03:24 (25.09.2024). А според архиеп. Евсевий (Орлинский) казаното означава, че „Посредством вярата и деятелната любов християнинът се съединява тясно с Бога“. Вж. Архиеп. Евсевий (Орлинский). Толкования Священного Писания, Толкования на 1 Йоан. 3:24, https://bible.optina.ru/new:1in:03:24 (25.09.2024).

[25]. Пояснението е вмъкнато от автора на изследването.

[26]. Според коментара на П. Трембелас и Й. Колицарас върху 1 Йоан. 2:17 за „пребъдването“ на изпълняващия волята на Бога „до века“ означава, че такъв човек „има вечния живот и остава вечно близо до Бога“. Вж. Παναγιώτησ Ν. Τρεμπέλασ. Η. Καινή Διαθήκη μετά συντόμου ερμηνείας. Αθηναι: Αδελφότης Θεολόγων „Ο Σωτήρ“, 2012. Преведено на български език: Панайотис Трембелас, Йоанис Колицарас. Новият Завет с кратки пояснения. Превод от гр. ез.: монах Доротей Светогорец. Гоце Делчев: Изд. Неврокопска св. Митрополия, 2018, с. 396.

[27]. „Чутото“ се разбира по различен начин от тълкувателите. В квадратни скоби са означени от автора основните налични схващания от тях. Срв. още: 1 Йоан. 1:5; 3:11. За това, че „словото Му е в тях“, но и в обратен смисъл вж. също: 1 Йоан. 1:10, както и: „Ако… словата Ми пребъдват във вас“ (Йоан. 15:7).

[28]. Вж. Блаж. Теофилакт, цит. съч., с. 405.

[29]. Според блаж. Теофилакт и А. Лопухин „помазанието“, за което се говори в 1 Йоан. 2:27 е „Светият Дух“. Вж. Блаж. Теофилакт, цит. съч., с. 405; срв. Лопухин, А. Толкования Священного Писания. Толкования на 1 Йоан. 2:27, https://bible.optina.ru/new:1in:02:27 (25.09.2024).

[30]. Към казаното авторът на изследването ще добави още, че сведението за знанията, премъдростта и откровенията, които получават вярващите от Господа според 1 Йоан. 2:20;27 имат отношение според него и към 1 Кор. 12:8, където се говори, че духовните дарби „знание“ и „мъдрост“, се дават на членовете на тялото Христово чрез Светия Дух. Т. Стойчев, когато пише за премъдростта в Стария Завет привежда стиха, че „Всяка премъдрост е от Господ…“ (Сир. 1:1), от което става видно според него, че нейният произход е божествен, а не от човека. Вж. Стойчев, Т. „Бог, Който се яви в плът“. Актуални проблеми на новозаветната Христология. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2021, с. 157. По подобен начин твърди и П. Събев, но по отношение на стиховете в Новия Завет (Кол. 2:8; 1 Тим. 6:20-21), в които се говори, че човешкото знание, предания и философия не могат да се сравняват с истината, която се открива на човека чрез Духа.  П. Събев смята още, че св. апостол Павел иска да каже на християните според Кол. 2:8; 1 Тим. 6:20-21 по друг начин изразено следното: „Различавайте претенциите за някакво…знание от истината, която се постига чрез Христос като откровение на Духа, Който действа в нас“. Вж. Събев, П. Въведение в книгите на Новия Завет. Курс лекции. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2024, с. 124.

[31]. Св. Юстин (Попович). Толкования Священного Писания. Толкования на 1 Йоан. 3:24, https://bible.optina.ru/new:1in:03:24 (25.09.2024).

[32]. Цитат в оригинал: „Вся жизнь христианина – это постоянное, ежедневное достижение христотворения, одухотворения, обожения, отроицетворения“. Пак там.

[33]. Срв. „…Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Йоан. 8:12); „Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината“ (Йоан. 12:46). Архиеп. Евсевий (Орлинский) тълкува „светлината“ на това място по следния начин: „Светлината и разумът са истинското познание за Бога и Неговите дела и за отношението ни с Него“. Вж. Евсевий (Орлинский) (архиеп.). Толкования Священного Писания. Толкования на 1 Йоан. 5:20), https://bible.optina.ru/new:1in:05:20 (25.09.2024). За блаж. Теофилакт под „светлината“ се разбира това, че Христос е Бог, с което и свързва думите за пребъдването в Него, както и това, че Христос е „истината“: „Христос е Бог; защото това означават думите ,да пребъдва у вас‘“, както и: „Защото, ако Христос е истината (Йоан. 14:6), и вие, които сте Го познали, имате истината в себе си….“. Вж. Блаж. Теофилакт, цит. съч., с. 404-405.

[34]. „Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!“ (1 Йоан. 3:18).

[35]. „…Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. Който има Сина Божий, има тоя живот… “ (1 Йоан. 5:11-12; срв. още: 1 Йоан. 5:20).

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-eyM