Архимандрит доц. Павел Стефанов

Йогата е древна източна рели­гиозна практика, широко раз­пространена не само в своята родина – Индия, но през пос­ледните 40 години и по целия свят. Тя включва упражнения, очиствания и меди­тация. Сахаджа йога е една от най-новите разновидности на йога.

Основателка на сектата е Шри Матаджи Нирмала Деви. Наричат я още „Ве­ликата Майка“. Тя е родена на 21 март 1923 година в град Чиндуара (Централна Индия) в протестантско семейство, което принад­лежи към кастата на брахманите. Учи ме­дицина. Съпругът ѝ Шривастава, за кого­то се омъжва през 1947 година, е генерален сек­ретар на Международната организация за корабоплаване към Организацията на обединените нации със седалище Лондон. Нирмала има две дъщери и чети­ри внуци. През 1970 година Нирмала става гуру и предлага на своите последователи съз­дадената от нея синкретична религиозна система, наречена Сахаджа йога. Сахад­жа означава „спонтанен“, а йога – едине­ние.

През 1972 година тя отива в САЩ и започва да разпространява своето учение, но без особени успехи. Тогава се преселва в Ан­глия, а след това започва да обикаля света и да проповядва идеите си. Досега е посе­тила над 75 страни. Нирмала говори на последователите си, че трябва да бъдат горди, тъй като принадлежат към „Вели­ката истинска религия“. Тя обявява всич­ки религиозни лидери за демони (Ракшаса). Към последните тя причислява и пра­вославните сърби, които според нея тряб­ва да бъдат унищожени. Когато основава собствена религия, Нирмала добавя към името си следните богохулни титли: „Ней­но Светейшество“, „Шри Матаджи“ (Гос­подарката Майка), „Деви“ (Богиня).

Централната идея в учението ѝ е, че начинът на спонтанен съюз на човека с божественото се крие в самия него и той може да го открие и използва с помощта на Шри Матаджи. В основата на гръбнач­ния стълб, в триъгълната кост се намира предполагаема искрица божествена енер­гия, наречена „кундалини“. Тази кост е свещена и милиони хора са посветили жи­вота си, за да намерят начин за събужда­нето на енергията в нея. За целта в мина­лото са използвани лишения, аскетизъм, себеотричане. Твърди се, че сега това ста­ва за минути благодарение на Сахаджа йо­га. Постига се както чрез личен контакт с Нирмала, така и в отсъствието ѝ, ако обучаваният застане пред нейната сним­ка с отворени длани и медитира. Тогава в него се събужда „кундалини“ – потенци­алната духовна енергия. Тя се изкачва по централния енергиен канал, пронизва вся­ка от седемте „чакри“, разположени в не­го, и излиза през фонтанелата на върха на главата като фонтан от „хладни вибра­ции“.

Относно личността на Господ Иисус Христос Нирмала изказва различни, чес­то противоречиви мнения. Кощунствено за християнското съзнание звучи следно­то изказване: „Христос съм аз, която сега седи пред вас.“ Понякога тя Го отъждест­вява с бог Вишну или със сина на Вишну, а в други случаи твърди, че Иисус е неин Син (!)

Нирмала предявява богохулната пре­тенция, че е Учител и Месия, който ще спаси човечеството. Тя твърди, че всички богове и богини възложили това дело на нея. Категорична е, че всички, които не станат сахаджа йоги, „ще бъдат осъдени и ще загинат“, че спасението е възможно са­мо в сектата. Че само учението, което тя предлага, е абсолютно положително и спасително и благодарение на него хора­та могат да бъдат безусловно добри и ис­тински вярващи: „Сахаджа йога е единст­веният спасителен път.“

Като гуру на своята секта Нирмала изисква безусловно подчинение, като дек­ларира, че методът има второстепенна ро­ля, а същността е самата тя: „Вие сте длъж­ни изцяло да се посветите на мене, не на всяка Сахаджа йога, а на мене. А Сахаджа йога е само една от моите прояви.“

По време на посвещаването, което Матаджи нарича реализация, присъства­щите чувстват силна горещина, главобо­лие и даже нерядко получават припадъ­ци. Реализацията, тоест посвещаването, мо­же да се извърщва и от учениците на Нир­мала, които са преминали специална под­готовка в нейната секта. Посвещение мо­же да се получи и чрез нейната фотогра­фия, пред която се поставят запалени све­щи и кандидатите за посвещение сядат пред портрета ѝ, като я съзерцават. На но­вопостъпилите в сектата се обещава ле­чение на неизлечими болести. Нирмала твърди, че сахаджистите са излекували болни от СПИН. Сеансите, които се про­веждат в сектата, оказват особено психи­ческо въздействие върху присъстващите, като чрез различни методи и средства се прокарвали внушения на подсъзнателно ниво.

В резултат на това сектантите имат силно отрицателно отношение към свои­те роднини, които не са привърженици на Сахаджа йога. В Новосибирската област са извършени две престъпления от члено­ве на сектата. Една жена убива своята соб­ствена дъщеря в състояние на транс. По време на съдебното дело тя заявява: „То­ва, което беше за мене скъпо, аз го прине­сох в жертва на Майката.“ През 1996 година в град Новосибирск една жена в състояние на умопомрачение нанася два смъртонос­ни удара по главата на мъжа си с брадва. Оказва се, че е психически болна, тъй ка­то по-рано е включена в група на сахаджисти.

По отношение на заболяванията и тях­ното медицинско лечение Нирмала про­явява забележително невежество. Така например тя смята, че „причината за бо­лестта, наречена СПИН, е централното сърце“. Лечението на стенокардия изиск­ва да се произнася следната мантра: „Май­ко, ти си моята семенна мантра. Ти си мантрата“, „Аз не съм съвсем виновен“, „Очиствайте лявата страна със светлина и огън“. Шри Матаджи препоръчва свои­те фотографии като единствено лекарст­во за всички болести: „Съветвам ви да из­ползвате само моите фотографии, тогава вие ще имате повече сахаджа йоги и по-малко болни хора.“

Проповедите на Нирмала изобилстват с изказвания за превъзходството на всич­ко индийско: „Трябва да се отбележи, че мнозинството индийци са много мъдри хора. Ако всички знания произлизат от Изтока, то мъдрите хора разбират, че зна­нията са божествени.“

За да придобие популярност и да спе­чели привърженици, основателката на сектата подчертава, че нейните методи не изискват особени усилия. Човек може да стане последовател на Сахаджа йога без всякакви усилия, покаяние или пост. Не е необходимо да изучава книги, да слуша проповеди, да раздава милостиня и да про­явява някаква инициатива.

Ненавистта ѝ към християнството проличава от нейния призив към после­дователите да забравят всички многобройни изисквания и условности, нало­жени от християнската Църква. Въз ос­нова на тези характеристики Сахаджа йо­га с основание може да бъде причислена към групите от движението Ню ейдж. В потвърждение на това може да се изтък­не фактът, че последователите на сектата използват терминологията на Ню ейдж – например „епохата на Водолея“, „чайтаня“ (вибрации) и други.

Сахаджа йога е типичен пример за то­талитарна секта. В нея се изисква пълно подчинение на основателката: „Религиоз­но задължение е непременно да ме слу­шате, каквото и да кажа“, „Вие трябва да ми се покорявате, като оставите всичко“, „Не задавайте въпроси и не разсъждавай­те. Значението на пълната свобода се със­тои в това да се покорявате. Това е пълна­та свобода. Вашият гуру заема неизрази­мо високо положение и вие сте длъжни да го поставяте по-високо от когото и да е било“. Изтъква се, че главното условие за успеха на последователите е доставя­нето на удоволствие на гуруто: „Ако аз получавам удоволствие, това означава, че сте си изпълнили задачата.“

За разпространението на своето уче­ние Нирмала апелира към последовате­лите си да пишат книги, да организират срещи и семинари и да разпространяват учението ѝ във всяка сфера на живота. Тя ги призовава да проявяват пропагандаторска активност: „Умолявам ви: срещайте се с хората, поканвайте своите роднини, съседите си и всички.“

Като се покланят на фотографията на Нирмала, сектантите отправят многобройни молитви към нея. Текстовете на тези молитви фигурират в литература­та, която сектата разпространява. В тях многократно се споменава името на Шри Матаджи, към което са прибавени и мно­го епитети. Смята се, че името на „Май­ката“ притежава могъща сила. В ритуал­ната практика на сектата се произнасят и кратки молитви-заклинания, написани на санскрит под формата на мантри.

Почитта към Матаджи е свързана с подробно разработени обреди, които ней­ните последователи изпълняват. Всеки сахаджист е задължен да извършва ежеднев­на медитация и посещение на неделните утринни събирания. По време на недел­ните събирания се извършват молитви, песнопения, ритуално измиване на изоб­ражението на Шри Матаджи и беззвучна медитация. След това сектантите сядат на обща трапеза. Изпълняват се и различни окултни практики и обреди, някои от ко­ито са безсмислени, като например все­кидневно потапяне на краката в солена вода. За вярванията и обредите на другите религии Шри Матаджи се изказва с ква­лификации от рода на „глупости“, „абсур­дни неща“.

На Нирмала са непосредствено под­чинени назначените от нея „международ­ни водачи“, а на тях на свой ред са подчи­нени лидерите на местните структури на сектата. На своите ученици тя казва: „Трябва да знаете, че връзката ми с вас е вашият водач. Не го критикувайте. Не из­ползвайте ума си за критика. Да не се кри­тикува, а да се одобрява.“ Съставеният от нея „Протокол“ регламентира отношени­ята на обикновените сахаджисти към во­дачите и на самите водачи помежду им.

Основателката е напълно доволна от дейността на своята секта: „Аз нищо не правя и съм най-мързеливият човек, ко­гото можете да си представите. За мене работи съвършена организация и няма за какво да се безпокоя.“ Тя поучава, че колективността е единственият метод, чрез който човек може да се очисти духовно. Общността на сахаджистите е призвана да бъде монолитна и сплотена. Насърча­ва се доносничеството: „Колективът да не позволява на никой от членовете да зас­тават един против друг или против водача си, но международният водач може да бъ­де информиран пряко. Нищо да не се пре­мълчава и да не се държи в тайна. Колек­тивът да не допуска сформирането на гру­па на каквато и да е основа.“ Нирмала пре­дупреждава още: „Всеки, който се опитва да създава интриги, си нанася непоправи­ма вреда. Аз зная всичко, каквото прави­те, зная всичко за вас.“

Съмняващите се и непокорните са принуждавани да напуснат сектата. Нир­мала внушава на последователите си, че всеки, който напусне, го очакват „нещас­тни случаи, болести и други“. Така тя кул­тивира у тях страх, който би ги възпрял да се върнат към нормален начин на живот.

В обществото на Сахаджа йога е зас­тъпено ограничение по отношение на ко­личеството на храната и съня. Това се смя­та за признак на преданост към „Майка­та“: „Когато станахте предани, вие не бях­те яли много. В предаността се забравя за храната, няма да помните къде и как сте спали.“

Подобно на Муун, Нирмала е привър­женичка на „интернационалните брако­ве“. На желаещите да встъпят в брак тя посочва по свое усмотрение тяхната по­ловинка. Подбраните от нея брачни двой­ки участват в обща сватба. По време на сватбената церемония младоженците да­ват специални обети с думите: „Ние ще ѝ принесем всичко – своето здраве, богат­ство, разум, сърце. Ще се трудим за раз­пространението и развитието на Сахаджа йога. Ще възпитаваме нашите деца в духа на Сахаджа йога и смятаме това за наш дълг.“ Най-преданите ученици на Шри Матаджи живеят в специално устроени селища. Останалите са длъжни да ѝ пра­вят подаръци и да финансират многобройните ѝ пътувания, разкошния живот, из­пълнението на международните ѝ проек­ти и закупуването на недвижими имоти.

За известно време през 90-те години на ХХ-ти век тя живее в подарен ѝ замък в Ита­лия. В Англия ѝ принадлежи голяма къ­ща близо до Кеймбридж. Приходи на сек­тата носи продажбата на печатни издания, аудио- и видеокасети със записи на про­поведите ѝ, картички с текстове на сахаджистки песни и стихове. В същото вре­ме Нирмала непрекъснато изобличава другите гуру, които измъкват пари от соб­ствените си последователи.

Освен това Шри Матаджи лично кон­тролира финансите на Сахаджа йога. Както и в другите тоталитарни секти, и в тази съществува строга цензура на информа­цията. Наложена е забрана за четене на печата: „Вестникът е най-зловещото не­що, което можем да си представим. Защо да четем сутрин вестник? Вестникарите не желаят да публикуват нищо добро, ни­що не искат да пишат за Сахаджа йога.“

Колкото повече човек е предан на движението, толкова повече се увелича­ва неговата зависимост от сектата и же­ланията на Матаджи. Такива последова­тели изцяло се откъсват от предишната си среда, напускат жените си, а понякога изоставят и своите деца. Голямо внима­ние се отделя на привличането на бремен­ни жени, тъй като се смята, че децата, ко­ито ще се родят от тях, ще бъдат вече прос­ветлени. Децата, родени в сектата, често се изпращат от своите родители в селище на Сахаджа йога, което се намира в друга страна. През 1998 година едно момче от Хо­ландия е отведено от майка му в ашрама на сектата в Маляно Сабино (Италия) и му е забранено да се среща с баща си. Апелационният съд в Антверпен решава, че „интересите на детето са по-важни от ин­тересите на майката“ и нарежда детето да бъде върнато на бащата. Друг подобен случай става достояние на общественост­та благодарение на френския печат. През април 1990 година френско семейство изпраща своя малолетен син Жан в непалския ин­тернат „Международна обществена Сахаджа школа“. Родителите живеят в сектантско селище в Бретан. Жан пише писмо до баба си и дядо си, в което се оплаква, че боледува, че му е студено и че го заста­вят да медитира по няколко пъти на ден. Дядото и бабата подават иск, за да бъдат лишени от родителски права дъщеря им и нейният съпруг. Детето е върнато във Франция, а родителите са осъдени на три месеца затвор. Те не се съобразяват с при­съдата и избягват в Англия, като отвли­чат със себе си Жан и сестра му.

От главните си центрове в Ню Делхи и в Лондон сектата се разпространява през 80-те и 90-те години на ХХ-ти век в 65 страни на света, в това число: Индия, Австралия, Франция, САЩ, Канада, Швейцария, Ав­стрия, Холандия, Германия, Китай и Ру­мъния. Италианското правителство я обя­вява през 1986 година за „личност на година­та“. Нирмала е открила няколко псевдо- медицински заведения, в които се прак­тикува Сахаджа йога: медицински център за лечение и изследвания в Мумбай (Бом­бай), международен изследователски цен­тър на рака в същия град, международна музикална школа в Нагпур и благотвори­телен дом за бедни в Делхи.

През 1996 година министърът на културата и министърът на здравеопазването и спор­та на Китай започват да лобират активно за интересите на сектата, но по сведения на самите сахаджисти най-значителни ус­пехи те отбелязват в Колумбия, България и Русия. Страните от Източна Европа са посетени за първи път от Нирмала през 1989 година. В днешно време в самата Индия активистите на движението наброяват около 2,000 души, а зад пределите на тази страна живеят още около 3,000 последо­ватели.

Значителна част от тях са в Русия, където имат центрове в Москва, Санкт Пе­тербург, Новосибирск, Воронеж и десет­ки други градове. Нирмала с редица хит­рости и машинации е обявена през 1993 година за почетен член на Президиума на Пет­ровската академия на науките и изкуства­та. В Санкт Петербург сектата е регист­рирана през 1996 година. Учението ѝ има най- много последователи във факултета по психология на Санктпетербургския дър­жавен университет. На територията на Ру­сия тя си позволява да разпространява чу­довищната лъжа, че за своята дейност имала благословение от Руския патриарх Алексий II и от митрополит Йоан. Прес­службата на Санктпетербургската епар­хия опровергава тази лъжа. Сектата успя­ва да проникне в руските трудово-изпра­вителни училища, диспансерите за наркозависими, в научно-изследователските институти, университети и училища, фи­лиали на сектата се регистрират под прик­ритието на благотворителни обществени организации. Рускоезичните печатни из­дания на сектата изобилстват със снимки на църкви и Богородични икони, като много често Нирмала се изобразява като Богородица. Неслучайно през 1998 година де­путатът от Думата Нина Кривелская в своя доклад „Религиозната експанзия про­тив Русия“ нарича Сахаджа йога „една от най-разрушителните по отношение на се­мействата на адептите религиозни орга­низации“.

Сахаджистите поддържат активни връзки и с различни движения в Русия, ко­ито популяризират славянското езичество. През април 1996 година в Киев е организи­рана среща на псевдоизточните секти, в която вземат участие представители на Сахаджа йога, кришнари, необудисти и други. Но тъй като всички участници са аб­солютно уверени в истинността на собст­вените си учения, всеки един от тях се ста­рае да убеди другия в правотата си.

Сахаджа йога се появява в България през 1990-1991 година, когато в страната идват нейни емисари и самата Шри Матаджи. Група български студенти са привлечени в курсовете по Сахаджа йога. Те основа­ват сдружение Сахаджа йога и го регист­рират в съда. В страната са изградени ня­колко групи на това сдружение, от които най-голямата е във Варна. През 1994 година Са­хаджа йога не получава регистрация от Министерския съвет и прекратява офици­алната си дейност в България. Въпреки това основателката на сектата идва в Бъл­гария почти всяка година, за да изнася лек­ции и да вербува нови наивници. В момен­та Сахаджа йога има представители в 20 български града.

Използвана литература

1. Александър Леонидович Дворкин. Сектоведение. Тоталитарные секты. Опыт систематическото исследования. Нижний Новгород, 2000, 387-405.

2.Бончо Асенов. Религиите и сектите в България. С., 2002, 391-393; http://www.infotel.bg/-shanti/;http://iriney.vinchi.ru/sects/sahaja/news001-2.htm/

__________________________________

*Публикувано в Духовна култура,  2005, кн. 3,  с. 26-30. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът  архимандрит доцент Павел Стефанов (1948-2012). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-etb