Ивелина Николова

Темата за Божието Царство не може да се разположи в рамките на ед­но изследване, а още по-малко е въз­можно в една статия. Трудно би могла да бъде построена и логически, защото Божието Царство не ни е открито в пълнота[1], и не знаем много за неговия характер, който превишава представи­те ни за земно царство или за теократично общество[2]. Същевременно те­мата поражда интерес поради това, че Божието Царство е крайъгълен камък в нравственото учение на Иисус Хрис­тос[3] и в Неговото служение. На мно­го въпроси, свързани с него, Църква­та отговаря чрез учението си за назна­чението на човека и за неговото дос­тойнство и призвание, както в този свят, така и в бъдещия. По-нататъш­ните размисли ще бъдат пряко свър­зани с нравственото богословие и с обозначаване на по-важните акценти при търсене отговор на въпроса: „Как­во разбираме под Божие Царство!“

Светите отци и църковните писа­тели внимателно изследват тази тема и дълбоко проникват в нейната същ­ност. Св. Симеон Нови Богослов твър­ди, че в Божието царство „влиза този, който разбира в какво се състои то“[4]. Това разбиране обаче е сложен про­цес, който се постига не само чрез бо­гословско осмисляне, но главно пос­редством познанието на сърцето и чрез по-близко общение на човека с Бо­га. Битийната, моралната и есхатологичната връзка между тях оказва въздействие върху живота на човека на земята и във вечността. „Като аб­солютно благо на вечния живот Божи­ето Царство превишава всяка земна ценност; то е специфично Божие отк­ровение в пределите на човешкия опит“. Според Евангелието характерът на вечния живот е близък до естество­то на Божието Царство Тази теза лес­но бихме могли да потвърдим и текс­туално. Изразите „Божие царство“, „вечен живот“, „съкровище на небето“ и „спасение“ са взаимозаменяеми[5]. „Спасение“ означава и „вечен живот в Божието царство[6]“.

Божието Царство като „средото­чие на творческия акт на Бога[7]“ е ос­нование за съществуването на света и крайна цел на духовния стремеж на чо­века. Благовестието за настъпващото Царство е отправено към човека, защото Царството е предназначено за не­го още преди сътворението на света (Матей 25:34). Затова именно човекът се вълнува от него и желае да го придо­бие. В есхатологичен и сотириологичен смисъл стремежът към Царство­то превръща човека във висше творе­ние по благодат и го възкачва на ново битийно ниво. Това е и придобиването на възвисяващата се над емпиричните дадености богоустановена човешка същност[8].

Разговорът за Божието Царство е правилен дотолкова, доколкото в об­сега на нашето познание можем да от­крием това „общо пространство“, в ко­ето се пресичат „смисловите“ линии на преживяваните от човека ценности и степента на присъствие на Царство­то в неговия дух (Лука 17:21). В разми­съла за тайнственото и благодатно присъствие на Божието Царство у чо­века те винаги остават отворени, относителни и взаимно обуславящи се. Този факт обаче не ограничава вник­ването в разбирането за Царството, а само го поставя в рамките на достъп­ното схващане и по необходимост го свързва с вярата. Посредством вярата долавяме божествените прояви на Цар­ството. В конкретния случай ние не се насочваме единствено към времевия (тоест футуристичен или презентативен) или пространствения аспект на Цар­ството (като вечно, временно или уни­версално, което включва и горните две измерения[9]). В случая времето изчез­ва със степента на откриването на Цар­ството в света[10], при есхатологичния[11] или апокалиптичния му характер[12]. Основна остава само възможността да схващаме онази духовна реалност, ко­ято мислим като Божие Царство, коя­то въпреки есхатологичния си харак­тер не е непознаваема. Царството е изява на Божието снизхождане към чо­века, а достигането до него е процес, в който вярващият възхожда към Бога с помощта на Неговата благодат.

Църквата долавя важни характе­ристики на Божието Царство по апофатичен или катафатичен път. Ние разчитаме неговите външни прояви посредством вникване в самото наи­менование Божие Царство, а Божие и Царство служат за опорни точки при началния стадий на разумното ни поз­нание. Нравствената „същност“ на Бо­жието Царство, обаче, остава неуло­вима в наименованията; тя се открива в стремежа на човека към реализира­не на нравствените ценности през зем­ния му живот в Църквата.

Наименуването е първият позна­вателен акт, който човек извършва. Според свещеник Павел Флоренски „наи­менуването и познанието се извърш­ват в един и същи момент“. Това е не­обикновен акт по своето значение и последствия. Чрез него влизаме в не­посредствен диалог с мистичната ре­алност, която именуваме Божие царс­тво, разбираме идеите на Бога зако­дирани в него, но извършваме и своеобразен акт на самоотъждествяване. Имената, които Адам дава „на всич­ки добитъци и небесни птици и на всички полски зверове“ (Битие 2:20) не са произволни назовавания на заобикаля­щите го обекти, а проникновено наб­людение на характера и поведението им, разчитане и артикулиране на дълбинния смисъл, вложен в тях, чрез изговарянето на метафизически зададе­ните им имена[13]. За това заедно с ду­мите „Божието царство е тук, но все още не е“ ние говорим на себе си за невъзможността да обхванем необят­ното, поради което често пъти подхож­даме към него апофатично. Така прин­ципът на преобладаване на отрицани­ето над утвърждаването остава вали­ден и на ниво именуване на Божието Царство.

Пътят на именното познание на Божието Царство е съвместно дело на човека и на обекта – Божието царст­во, но не чрез тяхното противопоста­вяне и отделяне, а чрез взаимната им връзка. Името Божие Царство се мис­ли и като символно и символът тук е артикулиран (метафизически интерп­ретиран) като битие, което е повече от самото наименование. Това не оз­начава, че то не присъства реално в света или, че самото то е само сим­вол. Символът относително е равен на идеята, която символизира, без напъл­но да я изразява, въпреки че присъст­ва в нея. Той открива това, което сим­волизира, както името разкрива това, което именува, защото е негова идея. Според Николай Бердяев човешката лич­ност, която е чувствителна към проя­вите на Царството в духовния свят съ­що е символна, защото има в себе си знак от отвъдното; тя самата е знак за отвъдното[14]. Божието Царство като „символ…“ е отговор, чрез който Бо­жието откровение отвръща на двусмислието на историята[15] (то се появя­ва в историята, но осъществяването му остава извън нея) и е път за придоби­ване на истинско битие от човека. Из­вън историческите граници стремежът на човека към него е възхождане към Бога[16].

Божието Царство като онтологична даденост е бъдещ „възможен свят“, а не събитие, което се постига в конкретен момент; то е и бъдещ въз­можен избор, който извършваме в се­гашния живот. Изразите „Божие Царс­тво“, „възможен свят“ символно под­сещат за конкретна духовна реалност, за която говорим с езика на богосло­вието, но която чувстваме и познава­ме единствено в дълбините на духов­ната си природа. За да разберем какво означава Божие царство, трябва да мислим за него по-скоро посредством символа, но да виждаме отвъд него, ка­то се опитаме да прозрем неговия от­въден (външен на символа) смисъл.

По този начин трябва да разби­раме и нарицателното „възможен свят“. Мисълта ни преминава отвъд обхвата на следната дилема: този „въз­можен свят“ се разбира онтологично – като свят, различен от реалния или епистемологично – като друго раз­биране за реалния свят. Мисълта на сърцето, за разлика от мисълта на ума, винаги вниква, простира се отвъд хо­ризонта на символа. Тъкмо по този на­чин символът разкрива своя смисъл и ни позволява да открием неговото съ­държание по непосредствено-интуити­вен, а не по лексикално-дискурсивен път. Като посочва някакъв неизвестен за нас предмет, в същото време сим­волът ни дава възможност да извлечем познание, за да стане този предмет (ин­туитивно) известен за нас. Ние не се съмняваме в присъствието на Царст­вото в нашата духовна същност, но и на земята, защото го преживяваме в сърцата си. Със същата сила желаем да разберем повече за него и неговите прояви и в света, и у нас. В този слу­чай интуитивното знание като най-дос­тъпно и най-присъщо за човека е и най-вярното за него. То не е ирационално, а свръхрационално и като та­кова е пълно прозрение, което дости­га до идеалния и нравствения характер на Божието царство. Органът на не­посредственото интуитивно знание е сърцето, посредством което „осъщес­твяваме“ обективната връзка между духовните и нравствените прояви на Царството. Нашата интуиция не се нуждае от доказателства[17]; посредст­вом нея непосредствено се приближа­ваме до реалността на Царството и пре­одоляваме временното и вечното пос­редством вътрешно съзерцание (intuitus). Това е първичната форма на цялото ни знание[18]. Посредством ин­туитивното знание встъпваме в кон­такт с екзистенциалната реалност и на нравствените ценности[19].

Символният израз „Божие Царст­во“ е възхождаща благодатна сила и зададеност, чрез която в богоподобието се постигат все по-висши степени на съвършенство в специфична духов­на действителност, в специфично ду­ховно изживяване, които посредством символния език на богословието нари­чаме Божие Царство. Възможността да се мисли или да се преживява тази онтологична даденост, се съдържа в дара безсмъртие и вечен живот за чо­века. Тя позволява да се прозре, както вътрешното съдържание на символа Божие Царство, така и необятния му смисъл, изискващ и присъствието на човек, който винаги да може да пре­образува общностния (историческия) опит в личен (в личностен). Символни­ят език, използван за описание на Бо­жието Царство запазва мястото си на средство за „въплъщаване“ на възмож­ни идеи в действителни.

Разговорът за духовния свят чрез символи крие в същото време опас­ност символът да бъде тълкуван не­посредствено и свободно. Дори и да освободим разговора си за Царството от символния език, необходимостта от него ще остане, защото същата тази необходимост е присъща на човешко­то мислене и разбиране. Избягването на символния език няма да премахне самата онтологична даденост Божие Царство и духовните процеси, свърза­ни с нея. Тези процеси са зададени в богообразната ни същност. Следова­телно символният език не накърнява интуитивното ни предчувствие за съ­ществуването на Божието Царство в сърцата ни (Лука 17:21). Той е опит да го изразим по един специфичен начин. Разговорът посредством символи не бива да ни плаши, нито да ни смущава, а още повече да смятаме, че ни откло­нява от намирането на същинското значение, което е скрито в символа. Ние съзнаваме, че то се постига не чрез тълкуване значението на символа, а посредством интуитивно търсене, по време на духовно съзряване и прозре­ние чрез сърцето. Точно в този пункт се различава религиозният символен език от символния език, разбиран в не­говия лаичен контекст: именно в на­личието на собствено метафизично съдържание в него, което не произли­за от определени видоизменени предс­тави за нещата[20].

Посредством символния език се опитваме да „внесем“ присъствието на вечността в границите на времето, да се доближим до нея, до Бога и да Го привлечем към себе си. В контекста на символния език можем да мислим и светата Евхаристия като опосредстваща човека и Бога; като център, в който едновременно Бог снизхожда към чо­века, за да може той да възхожда към Него, без да размисляме за нея като за символ. В светата Евхаристия се открива връзката между иманентното и трансцендентното, което вече е станало, но притежава сила да обедини станалото с това, което ще се случи. Поради та­зи ѝ особеност все повече православ­ни богослови я разглеждат и като „икона“ на Божието Царство, тоест ка­то изобразяваща целта на изкупител­ното дело на Иисус Христос и отобразяваща неговата продължителност в недовършения Осми ден. Тази света Евхаристия се принася сега, във физи­ческото време (хронос), но се насочва към пълнотата на времената, към пос­ледния съдбовен час на избора – кайрос. Евхаристията е символ на времен­ното и вечното, а едновременно с това – на постепенното и постоянното реа­лизиране на вечността във времето.

В символния език на богословие­то Божието Царство се разкрива като отсамност, която указва към отвъдно­то, към вечността, която отвежда към Бога. Личността е основният елемент на символната система за Царството, където тя придобива благодатен и ди­намичен характер. Следователно иде­ята за Божието Царство не е откъсна­та от християнската антропология; тя е координиращ център на самата себе си и на нравственото поведение на лич­ността.

Този начин на съществуване на човека води към светост, която е най-автентичното и човечното у този, кой­то постоянно се стреми да усъвършен­ства себе си в духовно-нравствено от­ношение. Този начин на живот е пре­ди всичко нравствен. Така темата за Божието Царство в символния език на богословието се разкрива в отношени­ето между духовното и нравственото, където Божието Царство прониква в духовната природа на човека. Посто­янният стремеж към надмогване и съзиране отвъд символа се полага в оп­ределението за постоянство, което е духовното съдържание на израза „Бо­жие Царство“, обозначавано символ­но. Постоянен трябва да бъде и стре­межът към нравствено усъвършенст­ване на човека, както и към търсене на Царството. Но духовно-нравстве­ният стремеж към усъвършенстване би трябвало да бъде постоянен и дина­мичен, за да излезе отвъд символния морализъм. Този подход към темата за Божието Царство е различен от под­хода в нормативната етика. Той цели не да наложи насилствено норми за спасението на човека, колкото да тър­си смисъла и ценностите в него. По не­обходимост учението за Царството и неговия духовно-нравствен характер винаги е и учение за човека. Това отк­рива не само теоретическата, но и практическата страна на нравственост­та. В нея зовът към нравствено преобразяване на човека е не само средство за усвояване на нравствените ценнос­ти, но и път за тяхното реално прила­гане.

Заб. Авторката е докторант по нравствено богословие в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Ох­ридски“.

Библиография

Асмус, В. Ф. Проблема интуиции в философие и математике. М., 1965.

Безобразов, еп. Кассиан. Водою и кровио и духом. Толкование на Евангелие от Иоанна. www.krotov.info.

Булгаков, прот. С. Свет невечерний. М., 1917.

Бердяев, Н. О робстве и свободе человека. П.

Дюлгеров, Димитър Витанов. Тайнство кръщение. ГБФ 1942/43, Т. XX.

Мерджанова, Ина. Есхатологична антроподицея. Праксис, 2000.

Потапов, прот. Виктор. Блаженства Евангельские. www.stjohndc.org.

Преподобното Симеона Нового Богос­лова. Слова. 2-е изд. М., 1892. Вып. I.

Соловьев, С. Философия цельного зна­ния. Сочинения в 2 т. М.: Мьюль, 1990, Т. 2.

Тильдебранд, Д. Что такое философия? СПб.: Алтейа, 1997.

Bultmann, Rudolph. History and Eschatology: the presence of eternity. Harper &Row, 1962.

Dodd, С. Н. The Parables of the King­dom. Charles Scribner’s Sons, 1961.

Erickson, Millard. Christian Theology. Grand Rapids, MI: Baker, 1983-1985.

Hurst, L. D. Етика Иисуса. www.krotov.info.

McClain, Alva. The Greatness of the Kingdom – Part I. Bibliotheca Sacra 112, no. 145 (1955) (republished on CD-ROM by Logos Re­search Systems, Oak Harbor, WA, 1997).

Pentecost J. Dwight. Things to Come. Grand Rapids, MI: Zondervan, 1958.

Perrin, N. The Kingdom of God in the Teaching of Jesus. London: SCM Press 1963.

Ridderbos, Herman. The Coming of the Kingdom. Philadelphia, PA: Presbyterian & Re­formed, 1962.

Schweitzer, Albert. The Quest for the His­torical Jesus. Richmond, VA: John Knox Press, 1963.

Tillich, P. Dynamics at Faith. NY: Harper­Collins Publ., 2001, pp. 50-55.

Tilich, P. History and the Kingdom of God. B: God, History and Historians. Ed. By C. McIntire. NY, 1977.

Бележки

[1]. Потапов, прот. Виктор. Блаженства Евангельские. www.stjohndc.org.

[2]. Hurst, L. D. Етика Иисуса. www.krotov.info. J. D. Pentecost смята, че е невъзможно да интерпретираме учението за Божието царство и все пак ако трябва да по­търсим такава, то тя трябва да се изгражда преди всичко върху Свещеното Писание. По­вече виж Pentecost J. Dwight. Things to Come. Grand Rapids, MI: Zondervan, 1958, p. 427.

[3]. Ridderbos, Herman. The Coming of the Kingdom. Philadelphia, PA: Presbyterian & Re­formed, 1962, p. xi.

[4]. Преподобното Симеона Нового Бо­гослова. Слова. 2-е изд. М., 1892. Вып. I, с. 252.

[5]. Безобразов, еп. Кассиан. Водою и кровио и духом. Толкование на Евангелие от Иоанна. www.krotov.info.

[6]. Дюлгеров, Димитър Витанов. Тайнство кръщение. ГБФ 1942/43, Т. XX., с. 52.

[7]. Пак там, с. 50.

[8]. Мерджанова, Ина. Есхатологична антроподицея. Праксис, 2000, с. 34.

[9]. Pentecost, Dwight J. Things to Come…, pp. 428-432; McClain, Alva. The Greatness of the Kingdom – Part I. Bibliotheca Sacra 112, no. 145 (1955) (republished on CD-ROM by Logos Research Systems, Oak Harbor, WA, 1997).

[10]. Schweitzer, Albert. The Quest for the Historical Jesus. Richmond, VA: John Knox Press, 1963; Bultmann, Rudolph. History and Eschatology: the presence of eternity. Harper & Row, 1962; Perrin, N. The Kingdom of God in the Teaching of Jesus. London: SCM Press 1963.

[11]. Срв. Dodd, C. H. The Parables of the Kingdom. Charles Scribner’s Sons, 1961.

[12]. Erickson, Millard. Christian Theology (Grand Rapids, MI: Baker, 1983-1985), p. 1157.

[13]. Булгаков, прот. C. Свет невечерний. M., 1917, c. 285.

[14]. Бердяев, H. О робстве и свободе человека. П., с. 39.

[15]. Веднъж като съществуваща сама по себе си и втори път – като „интериор” на приб­лижаващото се и откриващото се в нея Бо­жие царство.

[16]. Tilich, Р. History and the Kingdom of God. B: God, History and Historians. Ed. By C. McIntire. NY, 1977, p. 159, 161,163.

[17]. Асмус, В. Ф. Проблема интуиции в философие и математике. М., 1965, с. 24.

[18]. Соловьев, С. Философия цельного знания. Сочинения в 2 т. М.: Мысль, 1990, Т. 2.

[19]. Тильдебранд, Д. Что такое филосо­фия? СПб.: Алтейа, 1997, с. 309.

[20]. Tillich, Р. Dynamics at Faith. NY: Harper-Collins Publ., 2001, pp. 50-55.

__________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2009, кн. 1, с. 43-48. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Заб. Когато през 2009-та година излиза тази статия, наистина авторката е докторант по нравствено богословие в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Ох­ридски“. В днешно време, 2024 година, тя е доцент по нравствено богословие в Пловдивския университет.

Изображение: авторът Ивелина Николова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-esI