Иван Спасов Марковски

По различни поводи се устройват тър­жествени събрания, печатат се множес­тво статии, в които се правят преценки, какво е било социалното положение на жената в миналото и какво е сега. Въз­хвалява се успехът на движението за еманципация на жената в семейството, в обществения и политически живот. Днес жената наистина в много страни и държави е равноправна на мъжа почти във всички области на живота.

Няма съмнение, че съвременното се­мейство преживява известен кризис. От всички страни слушаме тревожни повици за нередности в семейството, за недобри отношения между родители и деца, меж­ду съпрузи, за лоши прояви всред мла­дежта, за несправедливо разпределение на труда и грижите за семейството и прочее. Нашата съвременност се нуждае от добри образци, от живи примери, дос­тойни за подражание. Смятам, че и в това отношение може да ни послужи за поука Библията, тази велика и свещена книга. Ето защо в настоящата статия си поставям за цел да обрисувам старозаветната жена, жената в дохристиян­ско време, като съпруга и майка, тъй както тя е представена от разните биб­лейски писатели с всички нейни добро­детели, та да послужи за пример и подра­жание. Но понеже нещата обикновено имат две страни: лице и опако, затова и в Библията наред с добрата съпруга и майка е посочена и недостойната жена с нейните лоши и осъдителни пороци, та всеки да се отврати. Както доброде­телната жена, така и порочната са нари­сувани така живо и картинно, с тънко познаване на тяхната психика и склон­ности, та и съвременната, модерната жена може да научи много нещо, макар сегаш­ните социални и политически условия да са твърде различни от библейските. Но абсолютното добро и добродетели са неизменни за всички времена. Въобще от старозаветното семейство можем да извлечем голяма поука за добрите отно­шения между съпрузи, между родители и деца, за светлия образ на девственото момиче, на идеалната жена, на саможертвената майка, на грижливата и трудо­любива домакиня и прочее.

Библейската жена като съпруга

Изхождайки от някои места в Библи­ята, където жената нарича своя мъж „господар“, например Сара казва за Авраам: „Па и господарят ми е стар“ (Битие 18:12), или както е казано в Битие 3:16: …„ и към мъжа си ще тегнеш и той ще господарува над тебе“ и други, някои библеисти правят заключение, че, според израилското и юдейско право, съпругът е господар и владетел на же­ната. В потвърждение на този възглед се сочи обичаят – младоженикът да заплаща на родителите на момичето известна сума като откупни пари (мохар), за да получи правото да се ожени за дъщеря им. Обаче по-право е думата мохар да се разбира в смисъл не на откупни пари, а на вено, зестра. Древноизраилският брак съвсем не е бил отку­пен, какъвто е бил у вавилонците и у други ориенталски народи[1].

Като доказателство за униженото и безправно положение на старозаветната жена се привежда обичаят израилтянинът да може да се жени за няколко жени. Но полигамията (многоженството) не могла да се установи като общона­родна практика. Тя си остава само като привилегия на знатните и богатите и на царете. В моята Библейска археология (стр. 129 и нататък) обяснявам полигамията в древния Израил като изключителен по­рядък, а не като нещо естествено и редовно, или както блажени Августин се изразява „невменяем обичай“. На много места в Свещеното Писание се подчертава, че естественият и благословеният от Бога брак е моногамният (еднобрачието), а многоженството е изключение, наложено по силата на временни обстоятелства. Още за първата човешка двойка се каз­ва: … „ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“ (Битие 2:24). Между многото жени на царете само една се е считала за царица (3 Царства 9:16). Във Второзаконие 17:17 се предписва на царя „да не умножава жените си, за да не се разврати сърцето му“. Про­роците често пъти рисуват отношението на Иахве към Израил под форма на еднобрачен съюз. По думите на пророк Осия Бог казва на Израиля: „И ще те сгодя за себе си во-веки, ще те сгодя за Себе си в правда и съд, в благост и милосър­дие“…(Осия 2:19 и нататък; също Иеремия 2:1 и нататък; Исаия 50:1 и нататък и други). Про­роците всякога са считали като идеал еднобрачното съжителство между мъж и жена. Дори и в онези случаи, когато мъжът е имал няколко жени, една е била обичната му, която господарувала в семейството. Много са случаите на щастлив моногамен семеен живот още във времето на патриарсите, така например Исаак и Ревека, Амрам и Иохаведа, родителите на Моисей (Изход 6:20), Мои­сей и Сепфора (Изход 2:21) и други.

В премъдростните книги Притчи и Сирах се възхвалява с красиви и сполуч­ливи изрази щастливият семеен живот, когато мъжът се радва на една добро­детелна жена. „Честит е мъжът на до­бра жена и броят на децата му е двоен. Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му; добра жена е честит дял; тя се дава дял на ония, които се боят от Господа; с нея у богат и у сиромах е доволно сър­цето, и лицето във всяко време е весело“ (Иисус син Сирахов 26:1-4). „Блазе ономува, който живее с разумна жена“ (Иисус син Сирахов 25:11). „Добродетелна жена е венец за мъжа си“ (Притчи Соломонови 12:4). „Който е намерил добра жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. Който напъжда добра жена, напъжда щастие“… (Притчи Соломонови 18:23). „Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа“ (Притчи Соломонови 19:14).

Жената макар и подчинена в социално отношение на мъжа, не е била спрямо него безправна, нито е била третирана като слугиня в къщи. Напротив, тя е могла част от домашната работа да раз­пределя между слугините. „Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си… Наг­лежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността“ (Притчи Соломонови 31:15, 27).

Робините се третирали твърде добре, както робите мъже. Жените робини след шестгодишно служене били осво­бождавани и снабдявани с всичко необ­ходимо за живот. Моисеевият закон се явява голям защитник и покровител на вдовиците.

Добрият мъж не се проявява като господар спрямо своята жена. Често той се съветва с нея при важни случаи. Той почита жена си като себе си, защото благословията дохожда в къщата му заради добрата му жена. Той знае, че цената на добродетелната жена е по-висока от бисер и сърцето му е уверено в нея (Притчи Соломонови 31:10, 11). Колко величес­твено звучат думите на първия човек, когато му била създадена жената – не­говата другарка! „И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена (иша), защото е взета от мъжа (иш) (Битие 2:23). Каква нежност и уважение към жената се крият в следната заповед на Моисеевия закон: «Кога някой наскоро се е женил, да не отива на война, и не бива да му се възлага нищо; нека той остава свободен у дома си през цяла година и да весели жена си, която е взел“ (Второзаконие 24:5). Или: „Който се е сгодил и не се е оженил, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката (тоест на война), и друг да вземе жена му“ (Второзаконие 20:7). Бракът се смятал зa свещен акт, затова пред стаята на чужда съпруга трябва да спре кракът дори и на царя. Този е смисълът на изобличителната басня, която пророк Натан отправил към цар Давид. Царят бил страшно изобличен, той дълбоко се разкаял и бил наказан за престъплението спрямо Уриевата жена – Вирсавия.

Пророците особено ревностно се бори­ли срещу лекомислените бракоразводи и са прокарвали мисълта, че брачните връзки са неразторгаеми. Сам Иахве презира бракоразводите… Никой дан е постъпва вероломно с жената на младините си: … тя е твоя другарка и твоя законна жена. Ако от ом­раза я напуснеш, казва Господ Бог Израилев, безчестие ще покрие дре­хата ти, казва Господ Саваот; затова вардете духа си, не постъпвайте веро­ломно“ (Малахия 2:14-16). За ограни­чение на разводите Моисеевият закон изисква от мъжа да връчи на жена си разводно писмо (сефер керитут) (Второзаконие 24:1; Иеремия 3:8; Исаия 50:1).

Изобщо казано, старозаветният човек съответно на социалните склонности на своята раса, никога не е бил женомразец в модерен смисъл, каквито са например Шопенхауер, Ницше и други. За потвър­ждение на това, достатъчно е да си спомним за пророк Исаия, който с голямо уважение говори за своята жена, или за сериозния и строг пророк Иезекиил, който рано в пленничество изгубил люби­мата си жена и с нейната смърт той изгубил утехата на своите очи (Иезекиил 24:16). За да вземе за жена любимата си Рахил, Яков слугувал седем години на баща ѝ Лаван, и тези години „му се видели като няколко дни, защото я оби­чаше“ (Битие 29:20).

Но най-голяма възхвала дава премъдрият Сирах на прелестната, изрядната и умната домакиня: „Любезността на же­ната ще услади мъжа ѝ и благоразу­мието ѝ ще затлъсти костите му. Крот­ка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма. Срамежлива жена е благодат въз благодат, и няма достойна мярка за въздържаната душа. Каквото е възлязлото слънце на височи­ните Господни, това е хубостта на добра жена в наредбата на къщата ѝ; каквото е светилото, което свети върху светия светилник, това е хубостта на нейното лице в зряла възраст; каквито са златни стълбове върху сребърни подложки, това са прекрасните ѝ нозе върху яките ѝ пети“ (Иисус син Сирахов 26:16-23). А псалмопевецът казва: „Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза: тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!“ (Псалом 127:3, 4).

При това положение библейската же­на е намирала достатъчно занимание и развлечение в семейния кът. Наистина тя нямала никакви висши духовни и философски интереси като гръцките хе­тери и римските матрони – женския хайлайф, но вместо това тя пък притежавала друга опора и импулс за благочестив и изряден семеен живот: това е страхът Божи, който е начало на всяка мъдрост. Оттук произхожда нейният духовен идеал и нейният фин житейски такт, които са най-хубавото украшение за издигнатата жена също ив наше време. Без тях, тя е цвете без аромат или „кимвал, който звяка“, както се изразява професор G. Beer.

Въпросът за положението на древноизраилската жена в религиозния живот и изобщо в култа е отделен и той заслужава специално изследване. Още повече като се вземе предвид, че тя не е вземала почти никакво активно учас­тие в общественото богослужение. За­щото религията на Израиля, а също и на юдейството е била по-скоро религия на мъжете. Така трябва да си обясним факта, че на нея не се възлагала ника­ква функция. Изричната заповед за посе­щаване на общественото богослужение поне три пъти в годината на празниците: Пасха, Петдесетница и Шатрѝ се от­нася изключително за мъжете. „Три пъти на година трябва да се явяват всички твои от мъжки пол пред лицето на Гос­пода Бога твой“ (Изход 23:17; 34: 23; Второзаконие 16:16). Въобще жените, децата и робите са изключени от активното богослужение. Това има известно час­тично отражение и в християнството, въпреки че Сам Иисус Христос издигна жената и децата на подобаваща висота, а апостол Павел премахна границите между мъжки и женски пол, между роб и сво­боден. Но този въпрос е вън от наша­та тема.

За да имаме по-пълна и по-вярна пред­става за библейската жена трябва да посоча и някои нейни недостатъци и пороци, както казах в началото. Библей­ските писатели са реалисти и ни рису­ват старозаветния човек от всички стра­ни. За да разберем правилно разните библейски разкази и описания за разврат и порочност, трябва да се освободим от възвишените християнски схващания и да се отнесем в далечно минало хиля­долетия назад. Тогава са изхождали от принципа: naturаlia non sund tur­piа (естествените неща не са срамни).

В историята на разните семитически и ориенталски народи главата „разврат“ е една от най-тъмните. Но благодарение на трезвото религиозно чувство и на строгостта на Моисеевия закон достойн­ството на библейската жена се задър­жало сравнително на известна висота, въпреки естествените човешки склон­ности и слабости. И в това отношение, според Библията, все пак виждаме из­вестно подобрение и издигане нагоре.

Макар че жената, като собственост на мъжа, била задължена към безус­ловна вярност към него, при все това изневери и прелюбодеяния са ставали, и срещу този порок особено ревностно са се борили пророците. Пророк Иеремия каз­ва, че Израилевите синове „прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците. Това са охранени коне: всеки от тях цвили подир жената на ближния си“ (5:7, 8). Също пророк Осия (2:2 и нататък 3:3), пророк Амос (2:7 и други), Иезекиил (16:8 и нататък) и други остро са изоб­личавали блудството, а законът наказвал със смърт това престъпление. Осо­бено пък свещеническа дъщеря, ако се оскверни с блудство, била убивана с камъни и изгаряна с огън (Левит 21:9); „Ако някой се ожени за дъщеря и май­ка, това е беззаконие; с огън да бъдат изгорени и той, и тя, за да няма безза­коние между вас“ (Левит 20:14). Също и годеницата хваната в блудство се наказвала със смърт; тя и мъжът били пребивани с камъни до смърт (Второзаконие 22:23 и нататък). Прелюбодеянията не са били чужди и на царския дом. Така например Амнон изнасилил сестра си Тамар (2 Царства 13:12-14).

Спорен е въпросът, дали у израилтяните е съществувала свещена проститу­ция, какъвто обичай имало у вавилонци, финикийци и други езически народи, у които при храма на богиня Астарта служили блудници от двата пола, които обричали печалбата от техния занаят на богинята, тоест на храма. Някои протестантски библеисти, например Бенцингер, Гуте и други, приемат, че и у израилтяните имало подобен обичай, затова се казвало във Второзаконие: „В дома на Гос­пода, твоя Бог, не внасяй блуднишка плата, нито цена от псе“ (тоест от мъж-блудник) (Второзаконие 23:18). По този въп­рос вж. разяснение в моята Библейска археология, стр. 410, 331-332 и други. Моисеевият закон, обаче, изрично забранява всякакво блудство и за двата пола (Второзаконие 23:17 и други), и следователно такова гнусно деяние е недопустимо в старозаветното светилище.

Че е имало нечестни и паднали жени у Израиля, за това се споменава на мно­го места в Библията. Може би това е накарало библейските мъдреци Соломон, Еклисиаст, Сирах, а също и някои от пророците да изрекат горчива присъда за жената.

„И намерих, казва Еклисиаст, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка, ръцете ѝ – окови“ (7:26).

„Синко, … не давай внимание на лъс­тива жена, защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-глад­ка от дървено масло: но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; нозете ѝ слизат към смърт­та, стъпките ѝ слизат до преизподнята“ (Притчи Соломонови 5:1-5). Особено в Притчи Соломонови 7-ма глава се дава класическа характеристика на падналата жена. Също в 6-та глава се отправя следния съвет към младежа, за да се пази от покварена жена: „Не пожела­вай хубостта ѝ в сърцето си (да не бъ­деш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? Може ли някой да ходи по живи въглища, без да опари нозете си? Това също бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, ня­ма да остане без вина“ (25-29).

Премъдрият Сирах осъжда всяка жена, която е оставила мъжа си и е прои­звела наследник от чужд мъж, защото тя е нарушила закона на Всевишния, съгрешила е против своя мъж и неза­конно произвела деца от чужд мъж (23:31-35). „Три вида човеци намрази душата ми, казва същият, и много ми е омразен техният живот: горделив сиромах, лъжлив богаташ, и старец прелюбодейник, ослабващ в разсъдъка си“ (25:4). „Скланям по-скоро да живея с лъв и змей, нежели да живея със зла жена“ (25:18). „Жена, наклонна към блудство, се познава по дигането на очите и кле­пачите ѝ“ (26:11). „Не се заседявай дълго с певица, за да не бъдеш пленен от нейното изкуство. Не се срещай с развратна жена, за да не паднеш някак в нейните примки. Не отдавай на блуд­ница душата си, за да не изгубиш нас­ледството си. Отвръщай око от хубавица жена и не се заглеждай в чужда хубост“ (Иисус син Сирахов 9:4, 3, 6, 8).

Могат да се посочат още много дру­ги места от премъдростната литерату­ра, а също от Пророците и Петокнижието, където наред с примерната съп­руга се рисува лошата и порочна жена.

Библейската жена като майка

И този въпрос е твърде интересен ипоучителен за нашето време. За крат­кост ще отбележа само по-важните кра­ски в нейния образ, където тя е обри­сувана колкото реалистично, толкова и възвишено. Библейската жена като май­ка няма своя антипод, както има съпру­гата в лицето на лошата и покварена жена. Майката всякога е била възпява­на с чудни хвалебни песни, разукрасена с блестящ ореол, чието отражение веко­вете не са заличили. Още в декалога на майката се отдава еднаква почит с тази на бащата. „Почитай баща си и май­ка си, за да ти бъде добре“ (Изход 20:12). Дори на някои места в Закона, дето се подчертава родителският автори­тет, майката се споменава преди бащата, например Левит 19:3: Всеки да се бои от майка си и баща си и да пази Моите (Божиите) съботи“… (също Левит 21:2).

Майчината любов и саможертва за децата си нямат равни на себе си. До­статъчно е да си спомним за майката на Моисей, Иохаведа, която с риск на живота си не се побояла от страшната заповед на фараона, която гласяла: вся­ко новородено момче от евреите да бъде хвърлено в реката (Нил) (Изход 1:22), и крила новородения Моисей три месе­ци. Като не могла повече да го крие, тя го поставила в засмолено кошче на края на брега в хръсталака. Щастливият слу­чай го спасил, като го открила фараоновата дъщеря, която била пленена от красотата на детето (Изход 2:1 и нататък). А какво да кажем за седемте братя, които загинали мъченически заедно с тяхната майка по време на сирийското гонение на евреите при цар Антиох IV, както се разказва в 2 Макавеи 7-ма глава? И тази майчина саможертва в историята няма равна на себе си.

Майчината любов се излива не само върху собствените ѝ деца, но и към снахите. Лошата свекърва в много на­роди, а също и у нас, в нашите народни умотворения, е особено подчертана, а у древните израилтяни тя е неизвестна. Майката всякога се е интересувала и се е грижела за сполучливия избор на нейните синове при задомяването им, за да има тя добри снахи. Образец на при­мерни отношения между свекърва и сна­ха имаме в прелестната идилия, разка­зана в книгата Рут, от която и сам Гьоте се е възхищавал.

Майчинското благотворно влияние и здраво възпитание се е отнасяло до вси­чко, което е имало значение на приличие и морал, както в семейния кръг, така и вън от него. Затова на майката се е отдавало съответно почитание, като се почне от царя и се стигне до обикновения израилтянин. Великият цар Соломон се отнас­ял с голяма почит към своята майка Вирсавия. Когато тя отишла веднъж при него да го моли за нещо, той станал от трона си, застанал пред нея, покло­нил ѝ се; поставили престол и за цар­ската майка и тя седнала нему отдясно (3 Царства 2:19).

В отношенията между майка и деца се разкриват най-нежни и най-чисти чер­ти на израилско-юдейския женски харак­тер. Така душите на децата се разтварят, за да възприемат от майката най-възвишени и сърдечни чувства. Покъртител­на е сцената, която ни се рисува в 3 Ездра 10:1 и нататък за голямата тъга на майката след загубата на единствения ѝ син. Тя отишла на полето при неговия гроб и не мислила вече да се връща в града, а да остане тук, да не яде, нито да пие, но непрестанно да плаче и да пости, докле умре (4-ти стих). Затова и премъдрите Соломон и Сирах дават такиви ценни съвети на децата за почит и ува­жение на майката.

„Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си“ (Притчи Соломонови 6:20). „Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си“ (10:1). „Само глупав човек нехае за майка си“ (15:20). „Който се отнася зле с баща си и изпъжда майка си, е син безсрамен и безчестен“ (19:26). „Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка си, ще бъде из­кълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!“ (30:17). „Който ува­жава майка си, е като оня, който при­добива съкровища“ (Иисус син Сирахов 3:4). „Майчина клетва разрушава до основи“ (3:9) „Проклет е от Господа оня, който дразни майка си“(3:16). „Не забравяй родилните болки на майка си! Помни, че ти си роден от тях: и какво можеш им дай, както са дали те на тебе?“ (7:29, 30). Пословична е в Стария Завет тъгата на децата за тяхната умряла майка. Псалмопевецът сравнява голямата си тъга също като кога оплаква майка си на смъртно легло (Псалом 34:14). А Моисеевият закон предава на смърт, който удари или злослови баща си и майка си (Изход 21:15, 17; Левит 20:9).

* * *

Би могло много да се каже за биб­лейската жена и като общественичка, за нейните прояви и вън от семейството, защото тя не е била затворена като в някой харем, както това виждаме у други ориенталски народи. Тя свободно общу­вала на кладенеца, при градските пор­ти или вън на полето, защото Моисеевият ракон е обезпечавал нейната сво­бода, нейната чест и сигурност. Беле­жити библейски жени са били: Мариам, сестрата на Моисей, след това Девора, пророчица Хулда или Олдама, смелата Иудит – библейската Жана д’Арк, Естир, самовластната Аталия, дъщеря на израилския цар Ахав, също Изабел, Саломия Александра и други. Този въпрос заслужава специално проучване.

Както в много отношения Старият Завет е бил подготовка към Новия, така е и по въпроса за жената. Едва хрис­тиянството в по-завършена форма на­прави изобщо човека и специално же­ната истински свободна, обществена и религиозно-нравствена личност, съобра­зно нейната духовна и физическа при­рода. Класически ще си останат за веч­ни времена думите на апостол Павел: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Галатяни 3:28). Тези граници, които дохристиянският свят старателно пазил, вече рухнали под напора на новия хрис­тиянски дух. Оттук трябва да се изхо­жда при разрешаване на съвременния сложен и разностранен въпрос за жената.

_______________________________________

*Публикувано в Духовна култура,1956, кн. 8-9, с. 25-30. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. По този въпрос вж. по-подробно в моята Библейска архелогия, 2-ро издание, стр. 134 и нататък.

Изображение: авторът Иван Спасов Марковски (1885-1972). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-edf