Архимандрит Серафим

Що е спиритизъм? – Учение, спо­ред което чрез особени лица – ме­диуми и с особени средства се извик­ват духове (resp. души на покойни­ци) за влизане в общение с тях. Тер­минът „спиритизъм“ произлиза от ла­тинската дума spiritus – дух. Сродни със спиритизма са духовидството или дарбата да се виждат духове и да се разговаря с тях, както и врачуването, същината на което се състои в това да се изтръгва съвет или помощ от духовете чрез разни магически дейст­вия и заклинания.

Свeтата Библия ни дава обилни факти и доказателства за съществуването на духовен свят. Да си спомним за аендорската вълшебница, която се зани­мавала с гадания и с извикване духовете на умрели хора (1 Царства, 28 глава). Да си спомним за онзи момент от живота на св. пророк Елисей, когато той видял дошлите в защита на без­защитния израилски народ много не­бесни войнства (4 Царства, 6:16-17). Да си спомним всички онези разкази за явявания на ангели на старозаветни праведници като Авраам, Лот, Иаков и други (вж. Битие, 22:22-35; 3 Царства, 19:5-8; Захария, 1:9-14 и много други). Да си спомним най-сетне многобройните новозаветни доказателства за същест­вуването на духовния свят: ангелите, явили се на Иосиф (Матей, 1:20) и на пастирите (Лука, 2:9-15) във връзка с раждането на Христа; сатаната, изку­шаващ Иисус Христос в пустинята (Марк, 1: 13); Христовото преобра­жение на Тавор, дето се явили старозаветните праведници Моисей и Илия (Матей 17:3), и много други явявания на ангели, описани в Деяния апостол­ски (1:10-11; 5:19-20; 12:7-10; 27:23 и други).

Духовният свят според Божестве­ното откровение не образува едно единно цяло. Покрай светлите духове има и тъмни, които са отпаднали от Бога (2 Петр., 2:4). Много са местата в Словото Божие, които свидетелстват, че съществуват демони и че те се намесват в човешкия живот с цел да погубват хората (Захария, 3:1; Марк, 3:11; 1 Петр., 5:8; 1 Солуняни, 2:18; 2 Солуняни, 2:9). Особено харак­терно е това, че в желанието си да погубят колкото се може повече чо­вешки души, демоните си служат с разни хитрости и лукавства, в които стигат дотам, че приемат светъл вид и се представят като добри ангели. Св. апостол Павел твърди, че „сам сатаната се преобразява в Ангел на светли­ната“ (2 Коринтяни, 11:14).

След тeзи кратки основоположителни разяснения нека си отговорим на запитването: възможно ли е по принцип общуването на човека с ду­ховния мир? – Отговорът е поло­жителен. Човекът е психофизическо единство. Както с тялото си общува с физическия свят, така той може с душата си да влиза в общение с ду­ховния свят. Разбира се това не значи, че духовният свят в същата степен ни е достъпен, както физическият. Докато сме в тяло, не можем да влизаме свободно и неограничено в сферата на духовния мир. Затова общуването с отвъда не е нещо обикновено и самопонятно, а е нещо сравнително рядко.

Тук следва да си поставим въпроса: полезно ли е влизането в общение е духовния свят чрез извикване на ду­хове? – Длъжни сме да отговорим с едно решително не! Основанията за това са следните:

Когато човек се сили да извика обитателите на отвъдния мир, той си присвоява дръзко правото да властва над този мир. А това дръзновено посе­гателство свидетелства за гордост. В него има нещо нередно от гледище на здравия религиозен опит. Истин­ското общение с небожители си оста­ва акт на Божие благоволение, а не на човешки самочинни домогвания.

Освен това при болнавия стремеж на ограничения и грешен човек да влиза в общение с духове, явява се опасната и почти единствена възмож­ност да общува той не с ангели, не и с души на покойници, защото те, по думите на словото Божие, са в Божия ръка (Премъдрост Соломонова 3:1), а с демони, което става обикновено в такива случаи.

Епископ Игнатий Брянчанинов, раз­съждавайки върху злите духове, казва, че ние поради греховността си сме много по-сродни и близки с тях, отколкото с ангелите. Затова, когато, непостигнали светост прибързано се стремим към общение с небожителите, вместо ангели, явяват ни се демони[1]. А това ни води към гибел.

Но дори и ангели да биха ни се явявали, при нашето нравствено несъ­вършенство и това не би ни било полезно, тъй като то би ни довело до възгордяване, а оттам – пак до гибел.

Светите отци на нашата Православна църква са забранявали строго всяка злоупотреба с възможността за общу­ване с невидимия мир. Дълбоката при­чина за тази забрана се крие в ясно вижданата от тях опасност за христия­ните да бъдат измамени от бесовете и да бъдат безнадеждно вплетени в техните пагубни примки[2]. Има цяла светоотеческа литература върху демо- нологията. Тази литература разкрива козните на сатаната, хитрите му хо­дове и упоритите му пристъпи към човешкото сърце. Великите Божии угодници от древността, които опитно са узнали, що значат думите на св. апостол Павел: „Нашата борба не е против кръв и плът, а против… поднебесните духове на злобата“ (Ефесяни, 6:12), еди­нодушно ни предпазват от неуместно общуване с невидимия мир. Жаждата за създаване връзка с духове под каквато и да било форма отваря вра­тите на човешката душа за бесовете. По всевъзможни пътища дори и по пътищата на усърдното на вид, но нездраво благочестие, лукавите демони могат да се вмъкнат незабелязано в съзнанията ни и оттам да почнат да управляват като пълни господари це­лия наш, отбил се от правия път, ду­ховен живот.

При спиритизма, духовидството и врачуването, по посочените вече при­чини, са изключени явяванията на ан­гели, светци и души на обикновени люде, отминали отвъд. При всички ми­стериозни явления от подобен род ние имаме работа с чистопробен демонизъм, ако не се крие зад тях уме­ло прокарвано шарлатанство. Защото – това трябва да се изтъкне в инте­реса на обективността – тази тъмна област дава широки възможности за най-безскрупулно мошеничество. На­шите обикновени спиритисти, нашите популярни врачки и баячки, нашите панаирджийски прозорливци и духовидци са често мошеници, които тър­гуват с доверието на хората. Като гледат на ръка или на кафе, или като се мъчат по картите да познават къс­мета на хората, те говорят общи фра­зи и със случайни налучквания смай­ват лекомисленото доверие на хората. Ние ще имаме пред очи тук не такова шарлатанство, а истинското общение с духове, каквото, за вярващите, не­съмнено съществува.

Дълбоката древност ни е оставила доста паметници, от които се съди за широката разпространеност в стария свят на разни видове култове, магии, заклинания, общуване с духове на мъртви люде и прорицания. Ние не бива лекомислено да обявим всичко това за суеверия, а трябва да видим, дали то няма някакви по-дълбоки ре­ални основи. Защото мислимо ли е, че всички езически народи, сред кои­то е имало несъмнено много талант­ливи и просветени люде, без всякакво основание са се поддавали на диви суеверия и то до такава степен, че нищо не е било в състояние да ги разубеди?

Според нашата дълбока увереност, фанатичната религиозност на древните езичници се е хранела с опитно дости­жими доказателства за съществува­нето на духовния свят. Езическите жреци са общували с бесове, криещи се зад бездушните идоли[3].  Тези зли духове било чрез прорицания, било чрез други някакви знамения са слис­вали суеверните си почитатели[4].

Но как са произлезли всички тези тъмни култове? – Светите отци ни обясня­ват това с тънките коварства на де­моните. За да отклонят човечеството от истинското богопочитание, бесовете са прибегнали до идолите, измествай­ки по този начин от правия път неиз­коренимата потребност на човешката душа да общува с Бога и невиди­мия мир[5].

Човекът е създаден така, че на вся­ка негова потребност отговаря и нещо отвън, което да я задоволи. Например човекът има очи. За очите е създаде­на светлината. Има уши. За тях съ­ществуват звуковете. Усеща глад. За неговото задоволяване съществува храната. Усеща жажда. За нейното задоволяване е предназначена водата. Има нужда от върховен идеал. Този идеал му е даден в Бога.

Но както очите могат да се повре­дят и да не виждат светлината, както ушите могат да оглушеят и да не чуват звуковете, както организмът може да се разболее и да не иска да приема добрата храна, така и душата може да се повреди и да не може да възприема Бога. Нуждата от висш идеал обаче и тогава си остава. В такъв случай вместо с Бога душата почва да се задоволява с идоли, тъй както при липсата на слънчева светлина очите се утешават със светлината на свещта. Ето така след грехопадението – това катастрофално повреждане на душата – се е помрачило истинското богопознание, и са се появили ези­ческите нисши идолопоклоннически ре­лигии при усърдното съдействие на „сатаната, който мами цялата вселена“ (Откровение 12:9[6].

Знаменателно е, че словото Божие нарича езическите религии бесовски, а идолите им – бесове. Псалмопевецът, упреквайки евреите, че се зара­зявали от заблудите на околните ези­чески народи, направо казва: „Слу­жиха на техните истукани, които бяха примка за тях, и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете“ (Псалом 105:36-37; Срв. Второзаконие 12:31). А св. апостол Павел казва: „Каквото при­насят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу“ (1 Коринтяни 10:20).

Библията строго забранява общу­ването с бесове. Бог е наказвал много пъти еврейския народ заради отпада­нето му от истинската вяра в идолопоклонство Той го пратил в асирийския плен заради увличането му в бе­совски магии (4 Царства 17:6-18).

Иисус Христос, Който дойде, за да разруши делата на дявола (1 Иоан 3:8; Римляни 16:20), прогонваше от чо­вешките души бесовете (Матей 12:22; Лука 11:14), отстранявайки властта им от живота на хората. Той възвести истинското почитание на истинския Бог (Иоан 4:23). Той научи човеците да не се поддават на бесовското влия­ние, давайки им личен пример, когато отхвърли всички съблазнителни пред­ложения на изкушаващия Го в пусти­нята сатана (Лука 4:2-13). Той им даде и благодатни сили да се борят с тъмните духове на злобата и да ги побеждават в Негово име (Марк 16:17).

Но ето, въпреки всичко това, след Христовата решителна победа над дя­вола последният не е престанал, ма­кар и с последни напъни, да въвлича хората в гибелните си примки. Още в апостолския век ние срещаме един Симон влъхва, който с бесовските си магии смайвал самарийския народ (Деяния на светите апостоли 8:9-11) и един лъжепророк – магесника Елима (Деяния на светите апостоли 13:6). Тертулиан (II-ри век след Христа) говори, че през не­гово време се разигравали маси и ви­кали духове (спиритически сеанси)! Св. Иоан Златоуст разказва за бесновати, които под влиянието на злите духове, говорещи в тях, казвали: „Аз съм душата на еди-кой си покойник[7]“. «Това – обяснява светият отец, – е дяволска лъжа и измама. Не душата на умре­лия казва това, а демонът, който се прикрива, за да измами слушателите“ (колко типичен паралел към спиритическите явления, при които тъмните духове се представят за душите на разни отминали във вечността човеци!). А днес ние имаме същите древно-ези­чески демонически прояви във врачуванията, спиритизма, духовидството и сродните на тях явления.

С необузданото си любопитство много православни християни от днеш­но време се поддават по тези пъти­ща на бесовската измама. Особено склонните към мистични преживява­ния наивни души обичат да слушат и сами да преживяват видения на небожители, без да си дават сметка за пакостните последици от такова не­позволено надничане зад завесата на невидимия мир. Тайната, криеща се зад тази завеса, силно възбужда тях­ното желание да проникнат в закри­тата област на духовете, което те вър­шат не без фатална вреда за душите си.

Нерядко и представители на по­ложителната наука са се увличали подир любопитното си влечение да узнаят, що се крие зад пределите на смъртта, и що има зад хоризонта на видимото. Било е време, особено през XIX-ти век, когато спиритизмът е заразя­вал като епидемия цели общества и е прониквал в кръговете дори на най-просветни люде. Бележитият астроном Камил Николà Фламарион, професорът по физика Шарл Рише, естественикът Оливър Лодж и много още други са били убе­дени спиритисти и дълбоко са вярва­ли, че явленията при сеансите не са измама или плод на самоизмама, а действителни факти. В някои среди дотолкова се е усилила пристрастеността към тези мистериозни явления, че е било станало дори семейна необ­ходимост разиграването на масички, питането на мъртви и записването на тайнствените откровения.

Правени са научни изследвания на тези явления. Някои са отрекли изцяло спиритизма и духовидството. Други раз­палено са ги защищавали. Трети, като Р. Шанц, допускайки, че някои явления из областта на спиритизма могат да се обяснят чисто научно – психологи­чески и физиологически – твърдят все пак, че тук има и много необяснимо, единственото обяснение на което може да се намери в допускането за действи­телното явяване на демони[8].

Ние ще се постараем да си изясним, как православният християнин от ви­сотата на своята вяра трябва да си раз­реши поставените тук на разглеждане въпроси. За нас ще бъде достатъчно, ако успеем да хвърлим достатъчно библейска и светоотеческа светлина върху тях.

Да видим най-напред, как могат да се обяснят следните неопровержими факти. При някой медиум, при някоя духовидка или „гледарѝца“, както ня­къде народът ги нарича, отива човек, на когото са изчезнали важни доку­менти. Гледарѝцата казва безпогрешно името му, макар че го вижда за първи път, разкрива в подробности някои страни от живота му и накрая му казва: „Документите са в еди-кое си сандъче. А ключът от сандъчето, който вие смя­тате за загубен, е там и там.“ След справка оказва се, че „прозорливката“ е дала абсолютно точни указания.

Или друг случай. При една сляпа гледачка отива един интелигентен чо­век от град X. Още с влизането му тя се обръща към него и казва: „Ето идва при мене Иван Григоров от град X. Той куца и се подпира с бастунчето си! Ами ти защо не ми донесе ликьора? Той трябва на мен да се до­несе!“- „Какъв ликьор? Нямам ника­къв ликьор!“- опитва се да скрие Иван Григоров. – „А, имаш, имаш! В хо­тела го остави. Шишето скри в чан­тата си, а чантата заключи в куфара си!“ Поразен Иван Григоров признава, че всичко това е вярно и отива да до­несе ликьора. По пътя той се досеща, че са се черпили от това шише и отива в една питиепродавница да го долее. Като се връща при сляпата гледачка, тя му казва: „Ти къде се отби по пътя? Защо доля шишето с друго пи­тие, та развали хубавия ликьор?…“

Такива достоверни случаи могат да се изброят с хиляди. За нас са доста­тъчни обаче и тези два примера, за да имаме повод да разсъждаваме върху тях. Как да се обяснят тези странни факти на несъмнена прозорливост?

За всички онези случаи, при които изворът не е чист, при които имаме за медиуми хора грешни, неочистили се от своите страсти и пороци, хора, пълни с недостатъци в характера си, с явна или скрита гордост (а такива са обикновено нашите гледачки и духовидци), обяснението е едно – те узна­ват скритото за нас с помощта на срод­ните им по греховност бесове, които стоят край тях и им разкриват имената на посетителите и техните минали пре­междия и истории, като ги учат какво да приказват, за да се намерят загубени неща или открият откраднати вещи.

Как става това? – Светоотеческата литература ни дава следното обясне­ние: бесовете действат в податли­вите към бесообщение човеци най-често чрез ума им. По тайнствен и непости­жим начин демоните общуват с душите на такива люде и им разкриват много скрити тайни. Ако се говори при те­лепатията за предаване на мисли от човек на човек, то защо да не могат бесовете – тези интелигентни, умни, изо­бретателни, многознаещи, но отпаднали от Бога духове – да предават на срод­ните на тях по греховност души своите мисли ?

Преподобни Иоан Карпатийски го­вори: „Бесовете влизат в чувствата и членовете (на тялото), мъчат плътта с разпалване, настройват човека страстно да гледа, да слуша, да обонява, вну­шават му да говори неприлично, из­пълват очите с прелюбодеяния, при­веждат в смущение, като действат вън и вътре в нас.“

За да обясни, как могат бесовете да влизат и действат вътре в нас, епископ Игнатий Брянчанинов си служи със следното сравнение. Виното, съдър­жащо спирт, при пиене влияе по не­обясним начин на настроението на чо­века, влияе на ума му, на мислите му, на чувствата му и на волята му. Ако едно физическо тяло, един спирт (spiritus – дух – газ) може така да влияе, то колко повече могат това демоните, които са духовни същества![9]

Същите тези услужливи, но зли ду­хове са, които идват на спиритическите сеанси и от името на умрелите разказ­ват смайващи неща. Ето един порази­телен случай, който пишещият тези ре­дове е слушал от очевидката Мария Славова от Сливен.

Теофана Попова от Стара Загора, голямата благодетелка на безприютните и майка на сираците, преди да стане това, е била обикновена майка на двама сина, които тя един подир друг загубила. Когато убили първия ѝ син, подлудена от непоносима мъка, тя се поддала на изкушението чрез спиритически сеанс да влезе в общение с духа му. С племеницата си Мария Славова тя отишла при медиума. С по­мощта на една точилка, движеща се по букви, се получили поразителни отговори. Явилият се дух накрая ка­зал: „Недейте повече ме пита! Бър­зам! Утре в Свищов е моето дело!“ И действително на другия ден се раз­глеждало делото по убийството на сина на Теофана Попова.

Теофана Попова поискала на друг сеанс да види духа му. Загасили лампата. Медиумът застанал пред огледалото и започнал да шепти своите заклинания. Теофана лежала изнемощяла на дивана. На другия край на стаята стояла племеницата ѝ Мария Славова. Изведнъж Ма­рия вижда сянката на убития и в този миг забелязва две огнени стрели да се насочват светкавично към сърцето на лежащата Теофана. Мария извиква: „Лельо, ще те убият тия стрели!“ И запалва лампата. Медиумът разядосан казва: „Работата вървеше така добре! Ти всичко развали!“ … Може би, при това страшно нервно напрежение Теофана Попова действително щяла да умре, ако навреме не се били прекратили дяволските пъклени ходове.

Сами спиритистите признават, че често в сеанси те имат общение със зли духове. И все пак продължават своите опасни експерименти, понеже наивно вярват, че в повечето случаи им се били явявали добри духове. Те не знаят, колко са тънки козните на лукавия и колко средства има той, за да вкарва в заблуда човеците. Преподобни Нил, разкривайки коварствата на злите сили, говори: „Трябва да знаеш за хитростта на демоните, че те понякога се разделят помежду си и, ако ти по­мислиш да търсиш помощ, то едни от тях идват в ангелски вид и изгонват другите, за да бъдеш ти измамен.“

Следва…(виж тук).

___________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 9-10, с. 13-24. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Сочиненiя, Томъ III, С. П. 1905, стр. 9.

[2]. Преп. отцевъ: Варсануфiя вел. и Jоанна – Руководство къ духовной жизни, Москва 1892, стр. 278.

[3]. Св. Димитрий Ростовски, като казва, че дяволът заслепил човешкия род, продъл­жава: „И, за да не познаят човеците своята слепота, бесът се вселявал в идолите и пре­лъстявал хората със своите отговори“… (Творенiя, стр. 723).

[4]. Вж. примери за това в пространните животописи на св. Мелетий – 12 февруари., св. Аполинарий – 23 юли, св. великомъченик Георги – 23 април.

[5]. Тъй учи св. Григорий Нисийски, вж.: Христо Попов, Християнството и спиритизмът, Кюстендил 1910 година, стр. 22. Св. Иоан Златоуст определено говори, че идолопоклонството е дело на дявола (Творенiя, том 11, стр. 16; том VI, стр. 238).

[6]. Виж по този въпрос: Архимандрит Методий, Нестинарските игри, Пловдив, 1942 година, стр. 89 и сл.

[7]. 28-ма беседа върху евангелието на Матей.

[8]. Kirchenlexikon, Fr. im Вг. 1899, XI Band, Spiritualismus, S. 652.

[9]. Сочиненiя, томъ V. С. П. 1905, стр. 334.

Изображения: авторът архимандрит Серафим (1912-1993) и вляво същият с архимандрит Сергий Язаджиев (1924-2008). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e5M