Професор протопрезвитер Николай Шиваров

6.„Тъмнина се разстилаше над бeздната“ (стих 26). Обикновено тези думи се изясняват в смисъл, че свещеният автор с тях доопределя хао­са като бездна. При досегашните на­учни познания това изглеждаше ка­то единствено възможно: праматерията в нейното хаотично състояние е цяла безкрайна бездна. Тя не под­лежи на описание. Поради това св. Василий, когато оборва твърдението на еретици, че тъмнината и бездната са зли сили[43a]“, твърде пестеливо обяснява, че бездната е водни маси, в чиято дълбочина не би могло да се проникне. Тя не е някакво множест­во противни сили, тъй като и тъмнината не е някаква първоначална зла сила. Нямат личностно битие, а при това „тази тъмнина не е съществувала като субстанция, но беше само едно състояние във въздуха, предизвикано от липсата на светлина[44]„.

Обогатена с нови познания в отго­вор на заложбите в образа Божи на човека и в изпълнение на поставените задачи от Твореца (Битие 1:27, 2:15, 19), съвременната космология предлага нови възможности за проникване по-дълбоко в смисъла на библейския текст. Както се отбеляза, и двете главни космологически тео­рии в нашата съвременност имат свои слабости и затруднения. За да бъдат избегнати изследователските търсения, се стигна до една нова, необикновена теория, създадена и поддържана от известни учени. В 1962 година Robert Fuller и John A. Wheeler, съоткривател на водородната бомба, посочват, че отговорът на загадката е в съществуването на super-space (Superraum, суперкосмос, суперпро­странство). За съществуването му се съди само по признаци, но би трябвало навсякъде да има възможности за влизане и излизане от тази огромна област – също и в краищата на слънчевата система. Този сюпърспейс е вечен и дори служи като заден план при преминаването от един „илем“ в друг. Естеството му е не­уловимо[45]. В него всички класичес­ки закони за пространство и време се разрушават, не съществуват повече[46]. През 1970 година, въз основа на уловени гравитационни вълни във вид на импулси от различни части на галактиката, Джозеф Уебър (Jo­seph Weber) достига до заключението, че са изчезнали звезди от космо­са[47]. Ако това се случва ежедневно, то светът не е стар 150 милиарда години, както се приема, Млечният път (от който сме частица) е на 270 милиона години, а не на 10 милиарда, и земята също не е по-стара от 270 милиона години, а не е 4,5 милиарда[48]. В такъв случай изниква въпросът, би ли имало достатъчно време дори за развитието на динозаврите, да не говорим за еволюция до човека?

Съгласно сегашните разбирания във физиката и специално съобразно закона за съхраняване на материята, в света в различно време би трябвало да има приблизително същото коли­чество материя. Изчезване на материя в черните дупки би нарушило това равновесие. Затова Робърт Хйелминг (Robert Hjellming) предлага да се приеме, че съществуват и „бели дупки“, през които влязлата вече материя в сюпърспейса би трябвало да излиза отново в нашия космос[49].Следователно би трябвало да има връзки, вход и изход от нашия кос­мос в сюпърспейса и от сюпърспей­са към нашия. Те се сравняват от поддръжниците на теорията образно с дупки от червеи и стените им са изградени от така наречените геони. Засега те не може да се видят, докоснат. Тук не е необходимо да се навлиза в подробности във връзка с проблема за геоните и техните свойства[50]. Не­ка се отбележи само, че „тяхната природа и държане са основата на модерна „геометродинамика^“, геометрията на извитото „празно“ про­странство или динамиката на самата геометрия[51]„.

Идваме и до една съществена черта на сюпърспейса, според Уйлър и неговите колеги. В сюпърспейса не съществува времето. Часовник не би измервал там никакво време. Всич­ки събития в сюпърспейса стават едновременно. В него има, така да се каже, вечно съвремие. Определе­ния като „преди“, „след“ и подобни загубват смисъла си[52]. И още нещо. В сюпърспейса би трябвало да има десетократно повече маса, отколкото в нашия космос. Следователно притежаващите маса тела остават „затворени“ в него. Но дали този сюпърспейс не прилича на оживена улица, в която се появяват хора и изчезват през странични улички[53], само че с идваща и излизаща материя и оставащото е константно? Наистина всичко е в границите на предположенията, но не е обикновена фантастика. Теорията е разработена въз основа на научни данни и от именити учени.

„Смазаната“ материя може да преминава в сюпърспейса, ако той действително съществува, както се твърди. Остава голям проблем, би ли могло в своите пътешествия човек да преминава един ден през сюпърспей­са и се озовава бързо и ефикасно на съвсем далечни разстояния, както това става вече в редица филми. Би могло да се отбележи, че редица уче­ни като Margaret Burbidge, Игор Д. Новиков, James М. Bardeen, откривателят на „омега-минус“ частиците Juval Ne’eman и други са изработили модели, според които колапсът на звездата не завършва със „смазване[54]“. От своя страна Томъс Го­улд счита, че съществува цяла систе­ма на свързани космоси[55]. Но след тези сведения „нека оставим външното на външните, които сами да спо­рят за това, а ние да се върнем към нашето църковно слово“, както каз­ва св. Василий Велики във връзка с въпроса за съществуване на много небеса[56].

7. Във връзка с тази нова теория неволно се появяват асоциативно мисли относно казаното в Битие 1:2: „Тъмнина се разстилаше над безд­ната“. Изниква интересният въпрос, дали тук не се изтъква, например, че и сюпърспейсът е Божие творе­ние? Не се ли визира с думите „тъм­нина“ и „бездна“ онова, което съвременните ни физици и астрономи наричат „черна дупка? Положителният отговор на тези въпроси би бил в хармония с основното библейско схващане, че Бог е Творецът на всичко. В древност понятието „невидим“ е било равнозначно на „духовен“. Днес след вековна употреба на микроскопи, включително напоследък и на електронни, и на най-усъвършенствани телескопи, и на сателитни сонди, напуснали дори грани­ците на слънчевата система, поня­тието „невидим“ има вече и нова се­мантика. То означава не само „ду­ховен“, но се употребява и за нещо, което има естество различно от оно­ва на известната ни материя. С дру­ги думи изразът „тъмнина се разстилаше над бездната“ би утвърждавал, че и сюпърспейсът е действително Божие творение.

8. „В начало Бог сътвори…“ Имайки пред очи изясненото дотук, нека се върнем при първите думи на битиеписателя. Кога е това начало? Колко време е изминало от него? В Стария Завет не е налице хроноло­гия, на каквато сме свикнали ние, тоест тъй наречената „абсолютна хро­нология“. Наистина, посочват се години от живота на библейски патриарси (срв. Битие 17:1), има дори родословна таблица, в която са отбелязани годините на отделните родоначалници. В нея са приведени дори годините на някои от тях, когато се ражда един или друг техен потомък (срв. Битие 11:10-32). В по-късно време се поместват датировки по из­минали години от възцаряването на владетел (срв. 4 Царства 16:1; 12:6 и други), по известно по онова време земетресение (Амос 1:1) и други. Подобни са начините на датиране в онази далечна епоха и в другите близкоизточни страни. Затова изграждането на една хронология, отговаряща на съвременното ни научно ниво, е трудно. Нека бъде само припомнено, че бележитият вавилонски цар Хамурапи е поставян от асиролозите отначало в XXIII-ти век, впоследствие до около 1940 година  – в XX-ти век, а след това – в XVIII-ти век преди Христа, като оставим настрана, че сред учените няма единство в датирането през XVIII-XVI-ти век[57].

Поради изтъкнатите причини в областта на библеистиката и в историята на древния Близък Изток числото на научните опити за реконструкцията на хронологията е голямо. Професор Николай Никанорович Глубоковски наброява до 200[58]. Но те обикновено включват в изчисленията си и системите си вре­мето след приключване на Творението, тоест след появата на така наречения homo sapiens. Добре е известно, че според една еврейска система от Творението до Иисус Христос са из­минали 4004 години, според александрийското (християнско) изчисление – 5500 години, а според византийското – 5508 години и че последното е било най-често в употреба у нас след покръстването на нашия народ.

Но как стои въпросът с времето на Творението?

Творческите актове са разпределени в разказа за Творението в рамките на 6 дни. Твърде често думата „ден“ се взима от читателите буквално и се мисли, че става въпрос за един обикновен ден или едно денонощие от 24 часа. А това не е възможно, най-напред от гледна точка на конструкцията на разказа. Едва в четвъртия „ден“ Бог определя небесните светила (слънце, луна, звезди) да бъдат използвани от човека, „да му служат“ за измерване на времето. Въз основа на какво в такъв случай би трябвало да се определят откъси от време като дни тогава? Освен това библейската еврейска дума „йом“ (jom) означава не само ден, но и неопределен откъс от време. С предло­га be тя означава: „във времето когато“ или просто „когато“. В библейския еврейски език няма дума за „век“, „епоха“, „период“, когато се говори за миналото. Думата „олам“ (’оlam) се използва само за бъдещето – за „век“ и „вечност“.

Въз основа на подобно вглъбяване в библейския текст св. Василий Вели­ки отбелязва за първия ден от Тво­рението: „Назовеш ли го ден или век, ще изразиш едно и също поня­тие“[59]. Тази мисъл на изтъкнатия свети отец възприема и Иоан Екзарх[60].След привличане на някои места от Стария Завет той установява, че думата „ден“ има особено значение, свързано с деня, тоест  времето на Яхве (Иоил 2:11; Амос 5:18)[61].

В смисъл на продължителна епоха думата „ден“ е употребена именно след приключване на Творението. Седмият „ден“ е времето на приключената (sabat) творческа дейност. Това е епохата на Божия промисъл до идването на Иисус Христос. С възкресението на Спасителя Христа започва осмият „ден“, който ще продължи до Второто пришествие[62].

9. Айнщайн въвежда времето като четвърто измерение. Широко е из­вестно твърдението в неговата тео­рия за относителността, че времето е извито, а не праволинейно. С увеличението на скоростта то започва да тече по-бавно, което е доказано с експеримент през 1971 година по безспорен начин[63]. При пътуване до най-близки обекти извън слънчевата система – като до Proxima centauri[64], часовникът на космическия кораб би показвал време от три седмици, а на земята ще са протекли девет години[65]. Във връзка с този факт трябва да се отбележи, че теорията за относителността обезсили голяма част и от геометрията, и някои съобщения в Библията, които преди време ни се струваха странни, биха могли да намерят вече своето изяснение.

През 1970 година въз основа на уловените гравитационни вълни, както се отбеляза, Джозеф Уебър достига до заключението за корекция на досегашните изчисления на времето. Ако изчезването на звезди е постоянно явление, както се вече мисли, Млечният път би трябвало да е на 270 милиона години, а не на 10 милиар­да, и земята по-специално не може да бъде по-стара от 270 милиона години, а не е на 4,5 милиарда, както се приемаше. Потвърди ли се това нататък, голямата въпросителна за развитието на нашата планета и появата на живот на нея се утвърждава. Както бележи правилно Ейдриън Бери, тези години не биха стигнали дори за развитието на динозаврите, съобразно откъса от време по пред­ставите на застъпниците на сегашната еволюционна теория[66].

В светлината на научното развитие днес биха могли да се зададат с пълно основание някои въпроси във връзка със старозаветните схващания за времето: а) Съвременната фи­зика въведе нови разбирания за вре­мето и протичането му. Съгласно те­орията за относителността, космонав­ти на бъдещето, чийто кораб се е движил с голяма скорост отиваща към скоростта на светлината, при евентуалното си завръщане на земя­та, биха били все още млади, докато техните връстници на земята биха били вече грохнали старци. В такъв случай би ли могло времето да играе някаква роля за самия Творец на материалния свят? Нали хиляда го­дини за Него са като един ден (Псалом 89:5). Доскоро подобно твърдение можеше да бъде считано за невероят­но и ненаучно от гледна точка на физиката. Понастоящем видни физици като Джон Уйлър, един от изобретателите на водородната бомба, твърдят от научна гледна точка, че има сюпърспейс и в него не съществува време. В него часовник не би от­мервал нищо.

10. „И рече Бог: Да бъде светлина!“ (стих 3). Свикнали сме да търсим по-големи тела, които да са източник на светлината. И обикновено, от земна гледна точка, отъждествяваме като носител на тази светлина слънцето, луната (която се различава от него) и звездите. За правилното разбиране на библейските думи „да бъде светлина“ е необходимо да се припомни, че сътворяването на светлината е още в първия „ден“, когато се говори за праматерията и преди съществуването на нашето види­мо с просто око небе и на планетата земя. В тълкуването на св. Василий има две мисли, които заслужават в случая да бъдат подчертани: Бог създава субстанцията на светлина­та[67] и създадена е светлина „над това видимо Творение[68]”. В подкрепа на втората си мисъл св. Василий привежда и думите на св. апостол Павел за пребиваване на светиите отвъд в светлината (Колосяни 1:12). Но отвъд има и „външна тъмнина” (срв. Матей 22:13)[69].

Наличието на светлина в космоса, далеч извън източниците на светли­на като слънцето и звездите, е не­оспоримо, като при това не трябва да се забравя, че светлина има и когато честотата, фреквенциите не са уловими от човешкото око[70]. За това, какво е светлината, е имало различ­ни теории (на Нютон – еманационна, на Хигенс – вълнова, на Максуел – електромагнетична вълнова, в модерно време – квантова). Във времето на електронната техника ве­че се произвеждат миниатюрни източници на изкуствена светлина с големината на главичката на топлийка. Съвременната физика учи, че фо­тоните се движат по крива линия, но светлинният лъч би могъл да бъде отклонен от един пулсар и дори да изчезне в тьмна дупка.

Означава ли всичко това, че създаването на светлината е моментът, когато се появява светлината откъсната от „илема“? Означава ли това светлината от първия взрив на праатома? Това са въпроси, поставяни с право, като се вземат под внимание теориите за черните дупки, сюпърспейса и първоначалният взрив. Библейските думи в техния контекст ни най-малко не противоречат на търсенията на физиците и космолозите. Не бива те да се обвързват и с научните предположения, защото при тях има въпроси, които изискват отго­вори в бъдеще. Правилното и достатъчно изяснение на библейския текст в този момент е, че в него се сочи Бо­жието въздействие не само върху тъмнината над бездната (сюпърспейса, черната дупка евентуално), но и сътворяването на светлината от Бо­га, на светлината, която е неотнимаема от нашия космос.

11.„И рече Бог: да има твърд посред водите“ (стих 6). Каква е тази твърд? Дали с тази дума небето се описва като твърдо нещо, на което впоследствие са закачени небесните тела или по което те вървят? Св. Василий се спира значително по­дробно на научните мнения в древ­ност, без да се насочва да отсъжда между тях. Той не търси научни описания като самоцел, но с помощта на научни познания да вникне в същината на библейското изказване.

Известно е, че библейската еврейска дума raqia означава „твърд“, „граница“, „предел“. Тази твърд трябва да разделя други небеса от нас. Тя е нашето видимо небе със слън­цето, луната и звездите (срв. стихове 7, 8, 14). Древните хора несъмнено си го представят често като нещо твър­до. Има и мнение, че „водите“ над твърдта не са обикновена вода, но някаква друга материя, че в това пространство има съвсем фини тела, както споменава и Иоан Екзарх [71].Св. Василий прониква в същината на библейските думи, концентрира се на Божието творческо дело. Затова той опонира на натурфилософските учения и изтъква, че противно на тях Бог е Творецът. Иначе, като се опира на Свещеното Писание, той говори в коментара си също за небе и за друго небе над него, за небе на небесата[72], тоест за други светове (галакти­ки, мегагалактики и прочее по наша тер­минология).

Тази „твърд“ е предел – предел, трудно преодолим за човека. В свет­лината на новите научни познания би ли могло това небе, нашето небе да се счита за предел към друг свят? Отговорът би бил положителен, ако би се приело заедно с Уйлър, че на границата на слънчевата система би трябвало да има възможност за вход в сюпърспейса. А подобни входове, според него и колегите му, би тряб­вало да има и при галактиките и мегагалактиките. И ако това е така, не означава ли, че Бог във втория „ден“ е поставил границата, предела между нашия космос и сюпърспей­са? При отговора би трябвало да се привлекат и думите на Авраам от притчата за богаташа и бедния Ла­зар, че между отвъдния свят и на­шия има граница, предел, които не бихме могли да преминем. Поне някога и сега! При евентуален положи­телен отговор би трябвало отвъдният свят за нас човеците на земята да се търси в сюпърспейса – в сюпър­спейса, в който няма време. В този случай понятията за „вечно блаженство“ и за „вечно наказание“ добиват друго конкретно значение: в един свят, без време в него, е налице вечността. И блаженството, и мъките ще имат един духовен характер, но тъй като не може да се измерва времето, не би могло и да се говори с термини, обусловени от нашия жи­тейски опит на земята и свързани с измерване на времето.

12. Създаването на растенията в четвъртия „ден“ е един въпрос, кой­то не е лесен за изяснение. Биха ли могли те да се появят на земята пре­ди появата на слънцето? Наистина в текста за четвъртия ден се говори за създаване на светилата, но акцентът е върху тяхното предназначение – да служат на човека, а не човек да ги обожествява, както са правили езичниците (например у египтяните Ра е бог на слънцето, у вавилонците – Шамаш). Поради това би могло да се приеме, че отново се подчертава, този път във връзка с предназна­чението им, за тяхното създаване от Бога. В редица трудове от последните столетия има и предположения, че растенията биха могли да възприемат при появата си космическа светлина вместо слънчева. която светлина тогава ще да е била по-интензивна. Тези изследвания съдържат обаче множество хипотетични точки и труд­но биха могли да издържат една на­учна критика.

Съобразно приведените нови на­учни теории и хипотези би могло да се предположи и нещо друго. В тек­ста за третия ден би могло да става дума за растителен живот в космоса, тъй като думата „земя“ не обозначава само нашата планета или сушата на нея. В такъв случай в стихове 11-12 би трябвало да са съединени в едно библейските съобщения за овластяване на материята в целия космос да произвежда растителен живот и по-конкретно за същото на планетата земя. Библейският автор ще да е ис­кал да подчертае най-напред, че възникването на растителния живот в космоса е резултат от овластяване на природата от Бога въобще да про­извежда и че Бог е Творец на всич­ко, и на живота, където и да е възникнал той, и специално на нашата земя.

Съгласно по-нови виждания е напълно възможно пренасяне на микроорганизми през космическото про­странство. Затова се предприемат специални мерки да не се допусне при космически полети, също на автоматични апарати, да не занесат другаде земни микроорганизми. Теоре­тически погледнато, не би било изключено растения (или растенията) на нашата земя да са се развили бла­годарение на пренасяне на растите­лен живот от другаде, разбира се, вследствие и на дадените ѝ от Твореца способности. Все пак преки податки за това в библейския текст ня­ма и по наше мнение да се приема, че органическият живот е бил пренесен на земята, звучи твърде фанта­стично.

13.„И сътвори Бог човека по Свой образ“ (стих 27). Съвсем накратко трябва отново да се постави въпросът за начина на произход на човека. Еволюирането по принцип не би мог­ло да е пречка за разбирането на основната мисъл на библейския ав­тор: човекът е резултат от Божията творческа сила, а не е някакво авто­номно и самоволно явление в приро­дата. Оттук е и изводът, че той тряб­ва да осъществява своето развитие съответно на Божия закон, вложен в цялата природа и в него самия. Чо­век със своите интелектуални спо­собности е образ Божи и трябва да се уподобява на Твореца (срв. 1:26 и 27) като микротворец в този свят – не да руши, но да бъде съзидателен в своите трудове. Това е именно богоуподобяването, което в православното богословие е известно като θέωτις (обόжение). To e обещано от Бога на Ева[73] и има за свой източник самия Бог[74], като сили за него се дават чрез тайнствата[75], и е в за­висимост от упражнението в добродетелност в този свят[76].

Приемането в научната мисъл, че нашата земя съществува по-малко от 270 милиона години, а не 4,5 милиарда, насочва да се постави отно­во един въпрос: би ли имало някаква пречка от гледна точка на съвременното научно познание да се приеме пряко и отделно въздействие на Бога за появата на човека и в този смисъл за сътворяването му, а не като висше звено в поредицата създания, благо­дарение на общото овластяване на материята, респективно на природата от Бога за това? Досега, въпреки редица открития в областта на па­леонтологията, няма решителни фак­ти, и проблемът за липсващото звено (или липсващите звена) си остава, независимо от господстващата еволюционна теория в науката. Разбира се, трябва особено да се внимава при решаване на този въпрос, за да не би да се изпадне в руслото на „модерното“ увлечение да се приема по­сещение на планетата земя от извънземни същества от високоразвита ци­вилизация, които са програмирали човека (правилно или фалшиво – за това има други спекулации). Днес мнозина хора, не само у нас, са обзети от подобни фантазии вследствие и на влиянието на голяма художествена литература и на филми. Този „отговор“ обаче е само едно изместване в пространствено отношение на въпроса. Остава неотговорено, как са произлезли „дошлите“ на земята за кратко време високоцивилизовани същества – по чисто еволюционен път ли или чрез пряко въздействие на Твореца в отделен случай.

14. „И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела“ (Битие 2:2). След сътворяването на човека Бог приключил творението на нашия свят. Еврейският глагол sabat означава: „приключвам“ една работа, „преставам“ да работя нещо, „отпочивам“, „празнувам“. За последното значение сочи ярко казаното в Левит 23:32 tisbetu sabathem – празнувам празника (събота). В българския синодален превод е възприето значението „почина си“.

Започнал седмият „ден“, период. В християнската литература има предостатъчно места, в които се изтъква, че Бог не си почива в наш обикновен смисъл на думата, а промисля за сътвореното от Него[77]. Той е над времето и пространството и ка­то Творец, и като Промислител. Погрешно би било по човешки да де­лим на периоди неделимото у Него. Затова и седмият „ден“ е само знак за нас за приключването на сътворя­ването на нашия свят, знак да отдадем на Твореца своята благодарност и преклонение, с добрите си дела да празнуваме и седмичния ден в спомен на Божията милост към света и нас. А с Иисус Христос настъпва и осмият „ден“, осмият период, който ще продължи до Неговото Второ пришествие. Така се разкрива в Църквата Божията любов и творческа и промислителна сила.

Новите научни теории за съществуване на други светове – било то в нашия космос с неговите галактики и мегагалактики, било то на сюпърспейс – са в унисон с широко застъпвани изяснения на библейския текст в древната Църква. В тази връзка трябва само да се припомнят библейските текстове и изводът на св. Ва­силий: Бог е в силата Си да сътворява много небеса[78]. Специален инте­рес представляват критическите бележки на църковния отец относно становището на гръцки философи и специално на Демокрит[79] и Анаксимандър[80] за съществуването на безброй светове. Той им противопоставя математическите и други заключе­ния на други натурфилософи и изтъква във връзка с тях, че би трябвало всички да се смеят на техните геоме­трически и прочее празни приказки. В случая, явно, св. Василий отхвърля едни геометрически основания и приема за меродавни други подобни основания и за космоса. Теорията за относителността обезсили голяма част от геометрията, която е валид­на за нашия живот на земята. Разви­ва се модерна „геометродинамика“, геометрия на извитото „празно“ про­странство или динамиката на самата геометрия[81]. Забележителното е, че без да се намесва в тогавашните научни спорове, св. Василий, базирай­ки се на Свещеното Писание, заключава за съществуването на повече небе­са[82], както вече се отбеляза. Този ме­тод е пригоден и за съвременния екзегет, който не би могъл да има специално образование и специализиране в областта на естествените науки като физиката, астрономията и космологията. Съвременният кръг на научните познания е твърде много разширен и задълбочен. Времето на енциклопедистите е отминало, и едно лице, колкото и надарено да е и да се опитва да прониква в различни науки, не би могло да бъде компетент­но и водещо и сред хуманитарните, и сред естествените.

15.„И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани чо­века, когото създаде“ (2:8). Първите хора са настанени в градина на Из­ток. Тя е известна като едемска или, на нашия език, като „райска“[83]. Топографското ѝ установяване среща за­труднения. Четирите реки, които се споменават в разказа, биха могли да се отъждествят така: известните Тигър и Ефрат са в Месопотамия, Ти­хон е южно от Египет, а Фисон – според някои по-късни автори, както и Иоан Екзарх, е Дунав. Приеме ли се това отъждествяване, раят би обхващал люлката на древната ци­вилизация. Но за четирите реки е изтъкнато, че са един вид ръкави от една голяма. В текста е положено именно нещо, което затруднява географските ни разбирания. Би могло да се предположи, че библейският автор нарочно е постъпил недоизяснено, за да насочи вниманието на чи­тателя да се стреми към небесния рай. И това навярно е така. Иоан Ек­зарх говори например, че този рай – Едем, е бил приготвен за всич­ки праведници – и апостоли, мъченици, светители и прочее, защото „при творението Бог е имал предвид не само настоящето, но и това, което ще настъпи по-късно. Защо Той е създал земята толкова голяма – заради Адам или заради онези, които сега живеят (на нея)?“[84]. Тъй в разказа би трябвало да е вложена мисълта, че пребиваване в рая означава съчетаване на постиженията на цивилизацията с нравствена чистота, с изпълнение на Божията воля. Поради това в текста е налице само общо топографско нахвърляне за мястото на Едем на Изток (на еврейски qedem означава още: „което е отпред“, „пред“ човека), без някакво точно очерта­ние.

Съществува обаче и друга възможност, която трябва да се отбележи, колкото и да е невероятна. Видният църковен писател Ориген (починал 254 година) счита, че когато се говори в библей­ския текст за земни реки и планини, фактически в него става дума за небесни, за места в друг свят[85]. Това негово тълкуване отдавна се счита за пресилено. Това е и моето мне­ние, което съм отбелязал в курса си по библейска херменевтика. Би ли могло обаче то да придобие поне за някои текстови места в Библията някакъв смисъл в светлината на теорията на сюпърспейс? Не би ли могло да се говори за рай, който би бил някъде далече отвъд входа за сюпърспейса, там където няма време и всичко е настояще? Навярно това е една твърде пресилена мисъл, макар Оригеновите тълкувания да са в унисон с нея и в хармония с научните хипотези днес. Естествено тази мисъл не бива да бъде приемана безкритично изведнъж. При нея има опасности и за насилване на библейския текст. Тя трябва да се изпита грижливо, като не се премълчава за онова, което би било правдиво в нея.

16.Заповедта за любов към Бога и ближния има свое начало още в зората на човешкото съществуване. Това изтъква и св. Василий, който обръща внимание на вярващите към природата – към инстинктивната обич на животните към своите малки. А понякога, както изтъква той още, вместо обич в човешкото семейство и в междучовешките отношения има безчестие и омраза[86].Това още веднъж насочва нашата мисъл към въпроса, как човек ще превъплъти своите заложби да бъде микротворец благодарение на Божия образ в не­го – за добро или за зло. Дадена му е власт да овладява света (Битие 1:27), да го обработва и пази (2:15) и опознава (2:19). Не малка част от злото в света понастоящем е резултат от неспазването на този порядък, установен от Твореца. Достатъчно е да упоменем, че овладяването се е раз­бирало като безконтролно господство над ближните и природата, обработването – като право на безжалостна експлоатация на земните богатства, а пазенето – като пазене на човешките егоистични интереси. И това е обяснимо със следствията от греха.

Също и в познанието настъпва изкривяване. Споменати бяха двама големи учени, с право бихме казали два велики ума – Опънхаймър и Уйлър. Те са дали богат принос в науката, специално във физиката и космологията. Но те същевременно са съучаствали в създаването съответно на атомната и на водородната бомба. Известно е, че Опънхаймър е предупреждавал относно атомната бомба и е проявявал разкаяние, че е работил за създаването ѝ. Мо­жем да си припомним и за откриването на динамита от Нобел и да за­ключим, че човешките постижения в областта на познанията и науката могат да служат и за добро, и за зло. Не става дума сега за осъждането на споменатите учени, но делото им трябва да бъде пример за всички – за всеки един от нас в скромните му занимания. Пред човека стои съдбоносен въпрос: микротворец по Божи образ ли ще бъде, или създател на зло и унищожение. Възхвалата на Твореца в Битие първа глава не е просто прослава и благодарност от уста. Тя е за сърдечен отклик и размисъл, за възхищение и импулс за добро, защото създаденото от Бога отговаряше на творческия Му замисъл – беше добро (Битие 1:8, 12, 18, 21, 25, 31).

От библейска гледна точка и съобразно Христовото учение, по-специално, вечният живот е резултат от вяра и добродетелно битие на земя­та. Затова в тази връзка не може да се отминат нови хипотези, които се популяризират у нас. Не може да се приеме мнението, подкрепяно от някакви математически или други изчисления, че колкото повече човек успява да достигне високите скорос­ти – с летателни апарати, „които ще се движат по свойствата на антигравитацията със скорост, близка до та­зи на светлината“, и излезе от на­шия свят – ще придобие безсмъртие[87]. Да оставим настрана без коментар сега твърдението, че това е възможно „само за онези мъже, които имат дух“ (?!), а за останалите преминаването от нашия свят в другия би било унищожително – както и за жените, освен за онези от тях, които биха били в компания с мъже имащи дух (??!).

***

Настоящата работа за поставяне на библейски текст в светлината на съвременните научни постижения е един опит да се изведе екзегетиката отново по пътя на благословените тълкувателни трудове на св. Васи­лий Велики, последвани скромно и полезно от големия старобългарски книжовник Иоан Екзарх. Това се прави с надежда, че по този начин се предлага ново вглъбяване в стародавните библейски редове с познавателната помощ на някои нови науч­ни постижения и че тези редове са дълбокомислени и в едно съвременно осветление. Въпросите са много, тъй както те са цяла поредица и в естествените науки като физиката, астрономията, космологията и така нататък. Въпреки това методът на тълкуване на св. Василий несъмнено открива възможност за необходимото задълбочаване в библейския текст, както и за неговото проумяване в полза на съвременния човек в теоретически и в практически план. Резултатите от сериозна тълкувателна работа върху него могат да дадат отговори, които да задоволят жадния за знания човешки ум и тези отговори да бъдат по-реалистични и компетентни от постоянните вести в средства за масова информация за посещения от далечни светове, дори в момента, или за звездно влияние при появата на жи­вота на земята и за политане със съвършена апаратура към безсмъртие[88].Радостно ще бъде, ако настоящият екзегетически опит даде подтик, импулси за нататъшни подобни трудо­ве трезво и добронамерено върху неизчерпаемия извор на духовни по­знания – Свещеното Писание, свързани с достатъчно обоснованите научни по­стижения в отговор на психо-физическите интереси и нужди на човека. Благодарение на подобни богослов­ски изследвания би могло да се осмислят отново Божественото поръчение за човека и задачите, които той има да изпълнява в този свят за неговото овладяване като Божи домоуправител (иконом), като го опознава, обработва и пази, изпълнен с вя­ра и благодарност към Твореца, с любов към Него и всички ближни.

___________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1991, кн. 4, с. 12-21. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[43a]. Срв. Севериан Гавалски, 56, 435 и Шестоднева на Иоан Екзарх, 1d6, 14b.

[44]. MPG, 29, 40; Иоан Екзарх, Шестоднев, 30d – 31а.

[45]. Уйлър уподобява опита да бъде хванат научно и опознат на гоненето на вълшебника Мерлин: „В един момент той е зайче, в следващия газела. И тъкмо когато се докосва, превръща се в лисица… Той е точ­но едно място, където излиза дим от компютъра, понеже там се разрушават всич­ки класически закони на пространството и времето“. (Berry, а. а. О., S. 136).

[46]. Вж. The Black Hele of the Universe, University, a Princeton Quarterly, Sommer, 1972 – интервю на Уйлър.

[47]. Веггу, а. а. О., S. 137.

[48]. Вж. G. B. Field, M. J. Rees and D. W. Sciama, The Astronomical Significance of Mass Loss by Gravitational Radiation. – Comments on Astrophysics and Space Physics . Vol. 1, 1969, p. 187;D. W. Sciama, Is the Galaxy Losing Mass on a Time Scale of a Billion Years?. – Nature, 27^th, of December 1972 и други.

[49]. Вж. I. D. Nоviкоv, The Repla­cement of Relativistic Gravitational Attrac­tion by Expansion, and the Physical Singu­larities during Contraction. – Soviet Astro­nomy, March-April 1967; Berry, a. a. O., S. 140.

[50]. По този въпрос вж. например Berry, a. a. O., S. 141-142.

[51]. А. a. O., S. 142; John A. Wheeler, Geometrodynamics, Academic Press, 1962.

[52]. J. A. Wheeler, Our Universe: the Known and the Unknown — American Scientistist, Spring, 1968.

[53]. Berry, а. а. О., S. 144.

[54]. Вж. Daily Telegraph. 4^th of May 1970 – интервю c Juval Ne’eman; J. B. Zel’dоvich and I. D. Novikоv, Relativistic Astrophysics. — Soviet Physics. Uspehi, May-June, 1965, pp. 522-577.

[55]. Вж. T. Gоld, Multiple Universes. – Nature. 2^nd of March 1973.

[56]. MPG, 29, 60.

[57]. Вж. Rudolf Kittel, Geschichte des Volkes Israel, Bd. I, Stuttgart, 1923, S. 65; H. W. F. Saggs, Mesopotamien, Essen, 1975, S. 768; Gaalyahu Cornfeld und G. Johannes Botterweck, Die Bibel und ihre Welt, Bd. 6, München, 1972, S. 1463.

[58]. Hиколай Hиканорович Глубоковский, Хро­нология Ветхаго и Новаго Завета, Киев, 1911; Иван Спасов Марковски, За древнобиблейската хронология. – Годишник на Богословския факултет  т. 7, София, 1930, с. 2.

[59]. MPG, 29, 52. Гръцката дума αιωνα е със значения: век, време, епоха, ера. С пред­лог или с определителен член в акузатив може да означава съобразно контекста (у Хезиод, Есхил и Платон) още „вечност“.

[60]. 34b.

[61]. Срв. τόν αιωνα у Ориген, Hom 12. 10 in Jerem.

[62]. Срв. Justiпus Рhilоsорhus. Dial. 100.4 (MPG, 6, 512А); Clemens Alexandrinus, Stromateis, 6.16 (MPG, 9. 376C).

[63]. А. Вeггу. Man Who Was Younger Than his own Children. – Dialy Telegraph, 29^st of October 1972; Вeггу, Die grosse Vision, S. 262.

[64]. До спътник на нaй-близката звезда до земята.

[65]. Вeггу, А. а. О., S. 140-150.

[66]. Вж. заб. 48.

[67]. MPG, 29, 44; Йоан Екзарх, Шестоднев, 31d.

[68]. MPG, 29, 41; Йоан Екзарх, Шестоднев, 31с.

[69]. Там.

[70]. Фреквенциите са 4Х10¹⁴ до 8Х10¹⁴ херца или дължина на вълните в метра 7,5Х10^-7 до 3,8Х10^-7.

[71]. 53d.

[72]. MPG. 29, 57.60; Иоан Екзарх, Шестоднев,, 63cd, 64bc.

[73]. Jоаnnes  Damasсеnus. Vi­ta Barlaam et Joasaph, MPG, 96, 908B.

[74]. Срв. Pseudo-Diоnуsius Areоpagita, De divinus nominibus, MPG, 3, 649C и други; Jоаnnes  Damasсеnus, Carmen in theogoniam 93. – MPG. 96, 824A.

[75]. Pseudo-Diоnуsius Areоpagita, De ecclesiastica hierarchia, 2.3.6. – MPG, 3, 4F4A; Gregorius Nazianzenus, Orationes, 25.2. – MPG, 35, 12FFB и други.

[76]. Срв. Maximus Confessor, Capitum quinque centuriae, 1.75. – MPG, 90, 1209C и други.

[77]. Gregorius Nazianzenus, Carminum libri duo, 1.2.34.265. – MPG, 37, 964A; Justinus Philo­sophus, Conlutatio quorundam Aristotelis dogmatum, 53. – MPG, 5, 1549C и други.

[78].MPG, 29, 57; Иоан Екзарх, Шесто­днев, 64ь-ф. 

[79]. Срв. Cicero, Acad. II, 55.

[80]. Diogenes Laertius, II.1,2. 

[81]. Вж. заб. 51.

[82]. MPG, 29. 57 sq.; Йоан Екзарх, Ше­стоднев, 63c-d.

[83]. Нашата дума „рай“ стои във връзка със санскритского ras, rajis (благо, богатст­во) и вероятно, според изследванията на Алексей Степанович Хомяков, сга (светлина огън) – Свящ. магистр. Григорий Михайлович Дьяченко, Полный церковно-славянский словарь, Москва, 1899. с. 541.

[84]. 259a-b.

[85]. Огigenеs, Homiliae in Num. 26,4 CW. A. Baehrens, Die griechischen chrisfliclien Schriftsteller der ersten drei Jahrhunderten, 7, Leipzig, 1921. 249-250; (MPG, 12 585).

[86].MPG, 29. 196-197; Иоан Екзарх, Ше­стоднев, 243c-244b.

[87]. Срв. Румяна Андреевска, Господине, имате ли дух? – ПИК (Поли­тика, информация, коментари), I, 1991, с. 41 и 42.

[88]. Срв. Викенти Маринов, Открита е нова форма на разумен живот. – Отечествен вестник, 4, 1991. Р. Андреев­ска, пос. статия, с. 41.

Изображения: авторът професор протопрезвитер Николай Шиваров (1930-2022), книгата „Шестоднев“ от Иоан Екзар и св. Василий Велики (330-379). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e0T