Галя Господинова

Научният архив към Българската академия на науки­те (НА на БАН) съхранява общо 12 лични архива на изтъкнати учени богослови като академик Марин Дринов, академик Иван Снегаров, академик Иван Гошев, митрополит академик Симеон Варненски и Преславски и други. Всички тези лични фондове обогатяват националното документално наследство. Повечето от тези учени богослови са основоположници на различни научни организации като Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) и института Ботев-Левски (впоследствие съединен с Институт за исторически изследвания), а също на катедри, на архива на Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ) и така нататък.

Сред документите от тези фондове могат да се открият биографични данни както за фондообразователите, така и за техните близки, а също и писма, материали от творческата, служебната и обществена дейност, документи, свързани с техните интереси извън научната сфера и други. Ценността на това документално наследст­во се дължи на факта, че тези академици са в основата за развитието на духовното образование в страната.

Неофит Рилски[1] е една от най-значимите фигури през епохата на Възраждането. Неговият фонд се открива под №12к в Научният архив към Българската академия на науки­те.

Светското му име е Никола п. Петров Бенин. Той е роден в Банско през 1793 година. Първоначално учи в Рилския манастир, а след това в Мелник. Бил е учител в Самоков, Рилския манастир и Копривщица. През 1834 година е изпратен в Букурещ да усвои Бел-Ланкастърската ме­тода (взаимоучителен метод), след което се завръща и открива първото взаимно училище в Габрово. Нео­фит Рилски е преподавал църковно-славянски език на остров Халки (1848-1852 година).

В делото на фонд №12к е отбелязано, че част от фонда, съставляваща ръкописи и писма, постъпват в Министерството на народното просвещение (МНП) и са предоставени на Иван Шишманов, който ги публикува в Сборник за народни умотворения[2]. В 1901 година, когато Сборник за народни умотворения минава към Българското книжовно дружество, редакцията на сборника предава тези писма на Българското книжовно дружество. В 1926 година Шишманов при работата си над своя труд „Нови студии за българското възраждане[3]“ сам издирва в Рил­ския манастир 5 свезки с писма от кореспонденцията на Неофит. Всичко остава у него и постъпва с архива му в Научния архив към Българската академия на науки­те[4]. Друга част от архива на Неофит е била предадена на Архива на Възраждането при Етнографския музей, който преминал по-късно към Народната библиотека. Повечето материали били доставени от отец Игнатий Рилски и Илия Янулов[5]. През 1946­-1947 година академик Иван Снегаров посещава Рилския манастир след сигнал на библиотекаря Климент, който година преди това открива нови документи, свързани с монаха Неофит. Тези документи са издадени от академик Снега­ров в „Принос към биографията на Неофит Рилски[6]„. Така събраното и описано архивно наследство от фонд № 12к възлиза на 128 архивни единици. От биографските материали в архивния фонд научаваме какви са били разходите за новопостроените килии в Рилския манастир (1839 година), докосваме се до дневника му, съставен от 80 листа, научаваме също, че на 26 март 1830 година Неофит Рилс­ки е направил дарение от 500 гроша за църквата „Св. Стефан“ в Цариград и така нататък. Във втори раздел са поставени материалите от книжовната и служебна дейност на Неофит. Тук преобладават документите, свързани с изготвянето на българо-гръцки словар, допълнения към българска граматика, разни бележки за исторически събития и лица, стихотворение в памет на убития самоковски митрополит Игнатий и други. Останалата част от архивния фонд на рилския монах съдържа кореспонденция и материали на други лица. В писмата се откриват теми, които са свързани както със светския, така и с монашеския живот на Неофит. В последния раздел на класификационната схема са поставени ма­териали, които се свързват с фондообразувателя, а съ­що и такива, чиито автор първоначално не е установен и след това е поставено името на Неофит Рилски[7].

В архивен фонд № 43к се съхраняват документите на Драган Цанков[8]. Той е роден през 1828 година в Свищов. През 1845 година учи в Одеската семинария, а след това продължава образованието си в Киевския универ­ситет. Почетен член е на Българското книжовно дру­жество. В края на 1860 година е създадено мирско униатско движение, оглавявано от Драган Цанков. Това е радикално крило в българските църковно-национални бор­би за самостоятелна духовна иерархия. С оттеглянето на Цанков през 1863 година се свързва и провала на унията. Заема длъжности в османската администрация – през 1868 година е помощник-управител в Ниш, а на следващата година е преместен на същата длъжност във Видинския санджак. Той е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание след Освобождението. Два пъти е бил министър-председател на България (7 април до 10 декември 1880 година; 19 септември 1883 година до 11 юли 1884).

Архивното наследство на Драган Цанков постъпва в Научния архив към Българската академия на науки­те на 15 септември 1952 година. Обособени са общо 60 архивни единици. Архивът е описан през месец сеп­тември 1973 година. Не се открива класификационна схема, по която са класирани документите. Липсва и хронологична подредба. Сред по-важните документи, разкриващи бурния обществен живот на Цанков са писма­та, указите и програмата на Либералната партия; реч, произнесена пред Народното събрание (3.11.1901 година); бележки, направени от него относно конституцията на България; проект за изменение на избирателния за­кон и други. Документите в този фонд обхващат периода 1828-1911 година. За съжаление изследователят не откри­ва фотографии и материали на други лица свързани с фондообразователя. Като цяло фондът се състои от писма, проектодокументи, възвания и речи. Открива се също негова биография, няколко покани и изрезки от вестници, свързани с живота и дейността му.

Академик Марин Дринов[9] е роден на 20 октомври 1838 година в Панагюрище. Той е един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (1869-1878 година). Негова е заслугата за основаването на Народната библиотека в София, за преместването на Книжовното дружество в Княжество България и възобновяване дейността му през 1882 година[10]. През 1861 година завършва Духовната семинария в Киев, а четири години по-късно и Историко-филологическия факултет на Московския университет. Член е на Руската, Полската, Югославската и Чешката академии на науките.

Архивният фонд на Марин Дринов се съхранява в Научния архив към Българската академия на науки­те под № 104к. Част от материалите са извлечени от сбирка X. Друга част постъпва като дарение по случай честването на 50 години от смъртта на академик Дринов. На 7 март 1956 година Комитетът за проучване миналото на Панагюрище и Панагюрско, съобщава на БАН, че дарява документи, свързани с него.

Архивният фонд наброява 24 архивни единици. Документите са от периода 1873-1940 година. Те са описани през декември 1971 година. Личният архив съдържа доклад на Марин Дринов до ректора на Харковския университет, доклади във връзка с командироване и избора му за професор, би­ографски и библиографски бележки, подписен лист от Историко-филологическото общество при Харковския университет за внасяне пожертвувание за него, протоколи и писма на Комитета за проучване миналото на Панагюрище, протокол от комисията за приемане бюста му и няколко фотографии.

Дигитализирането на личния архив на академик Дринов е направено през 2006 година[11]. Сканирането е извършено от екипа на секция „Приложения на информационните технологии в хуманитарните науки“. През 2011 година секцията е преструктурирана в Лаборатория за цифрови­зация на научно и културно наследство. Дигиталните копия могат да се открият в Интернет страницата на Института по математика и информатика при БАН.

Фонд №26к носи името на Марко Димитров Ба­лабанов[12]. Той е роден през 1837 година в Клисура. Учи в гръцко богословско училище на остров Халки. Висше правно образование той придобива в Атина и Париж. Марко Балабанов става секретар на Българската екзархия в Цариград. Той е външен министър в първото правителство на България (1879 година), както и във втория и третия кабинет на Драган Цанков (1883-1884 година). Част от ар­хива на Балабанов е бил на съхранение в Държавния университет при Семинара по история на българското и славянското право. Там през годините е работила неговата внучка – Лукса Недялкова. През 1944 година по време на бомбардировките над София по неизвестни причини тези архивните материали на Марко Балабанов са прехвърлени в Академията. Друга част от архива на Марко Балабанов е предадена на Архива на БАН от дъщеря му Вера Маркова Балабанова на 24 септември 1956 година[13]. Дирекцията на Архивния институт решава да откупи архива и по-точно втората част донесена от дъщеря му за сумата 2000 лева. Въпросът опира до това, че първата част от архива е попаднала в БАН без да бъде оценена. Така след множество преговори с наследниците (дъщеря и внучка), се стига до споразумението документалното наследство на Марко Балабанов (тоест двете части) да бъде откупено общо за сумата от 3000 лева. Това решение е взето на 27 август 1957 година от Президиума на БАН. Фондът е обработен и описан през 1973 година. В него се съхраняват общо 108 архивни единици, които са организирани в пет раздела. Към първия от тях, би­ографски материали, са класирани грамота, пътепис, озаглавен „Пътуването ми в Гърция“, протокол, метрично свидетелство[14], грамота за награждаване с орден „Св. Александър“ III степен и други. В кореспонденцията на Балабанов преобладават писма от личен характер. Особен интерес представлява писмо на Балабанов до Фердинанд, към което са приложени и докладите на Марко Балабанов за посещението в двореца Синая и водените разговори с румънския крал (1902-1903)[15]. В писмо на Иван Гешов до Балабанов е описано състоянието на българския народ след Априлското въстание[16]. Сред документите от творческата дейност на Балабанов са лекциите му по църковно, римско и византийско право[17]. Съхранени са речите, докладите и „мемориум“[18] на Балабанов във връзка със службата му като дипло­матически агент в Цариград през 1880 година.

Фондът на митрополит Симеон Варненски и Преславски[19] се съхранява в Научния архив към Българската академия на науките под № 144к.

Кръщелното му име е Одисей. Той е роден на 9 февруари 1840 година в град Бургас. Митрополит Симеон получава основното си образование в гръцко училище в родния си град. След това постъпва в патриаршеско училище на остров Халки[20]. Архивът на митрополит Си­меон е предаден в Научния архив към Българската академия на науки­те през 1963 година от неговата племенница, Никова. Документите обхващат периода 1840-1937 година и са организирани в 1004 архивни единици. Систематизирани в следните раздели – биографски материали, документи от служебната и обществена дейност; документи от творческата дейност, кореспонденция и илюстративни материали. Сред биографичните материали, свързани с живота на митрополит Симеон са берат[21], издаден от турското правителство в 1872 година, при ръкополагане на Симеон за архиерей; поздравителни писма по случай годишнини; грамоти; списък на вещите от покъщнината му; завещания; програма за погребението му и други[22]. Сред материалите от слу­жебната му дейност се откриват дневници на Първи учителски събор от 1873 година в Шумен; списъци на лица, дали волни пожертвувания; разни окръжни до свещеници и миряни; изложения по отделни въпроси на мит­рополит Симеон; закон и законопроект за черковното управление; протоколи от заседания; изложение на митрополит Симеон по въпроса за схизмата; показания дадени във връзка с полицейско дознание за отваряне на завещанието на митрополит Антим I и други[23]. Интерес представляват документите, свързани с фондовете, основани със средства на митрополит Симеон[24]. Това са общо 15 архивни единици обхващащи периода 1921-1936 година[25]. Съдържат преписка по създаването на всеки един от тези фондове, уставите им, годишните им бюджети; частич­но са запазени отчетите за тяхната дейност. Към тези дарителски фондове изеледователката професор Лизбет Любенова открива и други фондове и дарителски свидетелства, които заедно с някои неоспорими факти, очертават цялостната милосърдна дейност на митро­полит Симеон[26].

Професор Любенова изказва предположението, че владиката е прикривал дарителската си дейност както от своите роднини, така и от църковните среди, които по закон са се надявали да получат голяма част от неговото наследство. Това обяснява защо по-голямата част от фондовете са към Министерството на народното просвещение, а не към Светия Синод[27].

Следва…(виж тук).

___________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основение чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Източници за фондообразувателя: Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888, с. 32-33, 37; Снегаров, Ив. Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него). София, 1951; Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. София, 1983.; Арсений, епископ Стобийски. Принос към биографията на отец Неофит Рилски. София, 1984; Olesch, R. Neofit Rilski, Bolgarska grammatika. Kragujevac 1835. Tablici Bukarest 1848. Unveranderter Nachdruck mil einer Einleitung herausgegeben von Reinhold Olesch (Slavistische Forschungen, Bd. 41). Koln-Wien: Bohlau 1989; Радев, Ив. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи XVIII-XIX в. Велико Търново 1996, с. 290; Радев, Ив. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, 2007, с. 130-132.

[2]. СбНУ, кн. III, 1890, кн. X, 1894.

[3]. Пак там, кн. XXI, 1926.

[4]. Из препис на докладна записка, съхранявана в делото на ф. 12к. Съставена от Д. Велева на 22.07.1969 година л. 1. (от записката).

[5]. Историческа справка (състав. Д. Велева). – В: Опис на фонд № 12к. с. 2. (1.04.1977 година).

[6]. Снегаров. Иван. Принос към биографията на Неофит Рилски: Гръцки писма до него. София, 1951.

[7]. Като пример може да се даде архивна единица 122. Ръководство по взаймоучителна метода от Д. В. и други; най-отгоре е поставено името на Неофит Рилски. (Вж: л. 25 от Описа на ф. 12 к).

[8]. Източници за фондообразувателя: Бобчев, С. Драган Цанков. Поменик. – В: Летопис на Българската академия на науките. кн. I за 1911 година. София. 1914. с. 51-54: Шишманов, Ив. Драган Цанков (1828-1899). – В: Българска мисъл. III, 1928, кн. 1. с. 14-29; Чилингиров, Ст. Драган Цанков. – В: Български писател. Т. II, 1929, с. 173-196: Николова, В. Драган Цанков. Политик на две епохи. София, 1994; Узунова, М. Драган Цанков – неспокоен дух на границата на две епохи. Електронно списание LiterNet, 09.03.2008. № 3 (100).

[9]. Източници за фондообразувателя: Бурмов, Ал. Живот и дейност на Марин Дринов. – Исторически преглед. XXII, кн. 3, с. 6-15; Динеков. П. Марин Дринов в Българското дружество „Напредък“ във Виена. – Славянски глас. XXVIII, кн. З-4; Гановски, С. Делото на Марин Дринов. Сп. БАН. 1958. кн. 4. с. 17-29; Мутафчиев, П. Марин Дринов. София, 1938; Златарски, В. Преглед на 30-годишнина научно книжовна дейност на професор Марин Дринов. – В: Сборник Марин Динов. 1900; Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, с. 614-616; Gjuzelev, V. Маriп Dnnov (1838-1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediavistik. Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4. p. 107-126; Зарев, И. (отг. ред ), Пашев, И. (ред.). 100 години Българска академия на науките (1869-1969). София, 1969, с. 215-217.

[10]. Цит. по: Йончева, Г., Д. Илиева. Първостроителите на Българското книжовно дружество и Българската академия на науките. – В. Ноmо Sciens, бр. 8, 2014, с. 3.

[11]. Данните са поместени в Интернет страницата на Институт по математика и информатика при БАН – http://www.math.bas.bg/digi/drinov/index1.html.

[12]. Източници за фондообразувателя: Каратеодоров, В. Марко Балабанов. София, 1943; Иванов. Й. Марко Балабанов (биографска бележка). – Български периодичен лечат. Т. I. София, 1893; Бобчев, С. Марко Балабанов. Поменик на БАН, Летопис на…, VI, 1921-1922, с. 86-130. Маркова, 3. Българската екзархия 1870-1879. София, 1989, с. 324; Крапчев, Д. Марко Балабанов. – В: Изминат път. Избрани статии. София 1992, с. 220; 100 години Българска академия на науките 1869-1969 г. (в 3 т.). Отг. ред. П. Зарев София, 1969 с. 21-22.

[13]. Това са имената на дъщерята по баща, но в делото на фонд № 26к се представя и подписва с името Вера Данаилова.

[14]. Научен архив на БАН, ф. 26к Марко Балабанов, on. I, архивна единица 2, това свидетелство №3029 е издадено на Марко Балабанов от управлението на Софийска митрополия за удостоверяване годината и датата на раждането му (1891 година).

[15]. Пак там, архивна единица 14.

[16]. Пак там, архивна единица 22.

[17]. Пак там. архивна единица 65, 66 и 67.

[18]. Пак там. архивна единица 77. В Описа на фонд № 26к 12 е записано следното: „Мемоариум във връзка със службата на М. Д. Балабанов като дипло­матически агент в Цариград през 1880 година м. м. юли, август и септември“. Анотацията е превод от френски език. Това са спомени запазени в ръкопис.

[19]. Източници за фондообразувателя: Цанков, Ст. Варненски и Преславски митрополит Симеон – 9.III. 1870-23.X.1937 година – Духовна култура. кн. 11-12, 1957, с. 1-15; Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, Шумен, 2005. с. 19; Димитров. Е. Митрополит Симеон: духовникът и културата. Предговор към: Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. I: Църква и история. София. 2011; Цанков. Ст. Измененията на Екзархийския устав и участието на митрополит Симеон в тях. – В: Сборник в чест на Варненский и Преславский митрополит Симеон. София, 1922, с. 293; Дюбенова, Л. Влияние на Варненски и Преславски митрополит Симеон върху духовното и научно израстване на професор д-р Петър Ников. – В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992, с. 11-25; Любенова, Л. Варненско-Преславският митрополит Симеон и българската схизма. – Родина, 1996, № 2, с. 101-119; Любенова. Л. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА. – Духовна култура, 2000, кн. 6, с. 24-31; Любенова, Л. Христо Ботев и митрополит Симеон. – В: Възраждане, 2001, кн. 3. с. 25-36; Любенова, Л. Варненски и Преславски митрополит Симеон. (По случай 70 години от смъртта му). – В: Трудове на СВУБИТ, Т. 6, 2007, с. 503-529; Любенова, Л. Дарителската дейност на Варненски и Преславски митрополит Симеон. – В: Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изcледвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, София, 2012, с. 220-247; Митаков, В. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. София, 2001, с. 53-54; 100 години Българска академия на науките…, с. 631.

[20]. Вж. Любенова, Л. Симеон митрополит Варненски и Преславски (По случай 70 години от смъртта му). – В: Изследвания по църковна история, София, 2014, с. 195, там авторката отбелязва: „B Халкинското патриаршеско богословско училище са учили повечето от висшите клирици, някои от които впоследствие стават български духовни лица – Антим Видински, Доситей Самоковски, Доростоло-Червенски Григорий и Василий, Велешки Дамаскин и други.“.

[21]. Научен архив на БАН, ф. 144к, on. 1, архивна единица 2, думата е записана като бератит.

[22]. Научен архив на БАН, ф. 144к Митрополит Симеон Варненски и Преславски. on. 1, архивна единица 1-30.

[23]. Пак там. архивна единица 31.

[24]. По този въпрос по-подробно вж: Любенова, Л. Дарителската дейност…, с. 220-247.

[25]. Научен архив на БАН, ф. 144к. архивна единица 102-119, 121.

[26]. Любенова, Л. Дарителската дейност…, с. 220-247.

[27]. Пак там. с. 245.

Изображения: академик Марин Дринов (1838-1906) и академик Варненски и Преславски митрополит Симеон (1940-1937). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dPz