Галя Господинова

Научният архив към Българската академия на науки­те (НА на БАН) съхранява общо 12 лични архива на изтъкнати учени богослови като академик Марин Дринов, академик Иван Снегаров, академик Иван Гошев, митрополит академик Симеон Варненски и Преславски и други. Всички тези лични фондове обогатяват националното документално наследство. Повечето от тези учени богослови са основоположници на различни научни организации като Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) и института Ботев-Левски (впоследствие съединен с Институт за исторически изследвания), а също на катедри, на архива на Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ) и така нататък.

Сред документите от тези фондове могат да се открият биографични данни както за фондообразователите, така и за техните близки, а също и писма, материали от творческата, служебната и обществена дейност, документи, свързани с техните интереси извън научната сфера и други. Ценността на това документално наследст­во се дължи на факта, че тези академици са в основата за развитието на духовното образование в страната.

Неофит Рилски[1] е една от най-значимите фигури през епохата на Възраждането. Неговият фонд се открива под №12к в Научният архив към Българската академия на науки­те.

Светското му име е Никола п. Петров Бенин. Той е роден в Банско през 1793 година. Първоначално учи в Рилския манастир, а след това в Мелник. Бил е учител в Самоков, Рилския манастир и Копривщица. През 1834 година е изпратен в Букурещ да усвои Бел-Ланкастърската ме­тода (взаимоучителен метод), след което се завръща и открива първото взаимно училище в Габрово. Нео­фит Рилски е преподавал църковно-славянски език на остров Халки (1848-1852 година).

В делото на фонд №12к е отбелязано, че част от фонда, съставляваща ръкописи и писма, постъпват в Министерството на народното просвещение (МНП) и са предоставени на Иван Шишманов, който ги публикува в Сборник за народни умотворения[2]. В 1901 година, когато Сборник за народни умотворения минава към Българското книжовно дружество, редакцията на сборника предава тези писма на Българското книжовно дружество. В 1926 година Шишманов при работата си над своя труд „Нови студии за българското възраждане[3]“ сам издирва в Рил­ския манастир 5 свезки с писма от кореспонденцията на Неофит. Всичко остава у него и постъпва с архива му в Научния архив към Българската академия на науки­те[4]. Друга част от архива на Неофит е била предадена на Архива на Възраждането при Етнографския музей, който преминал по-късно към Народната библиотека. Повечето материали били доставени от отец Игнатий Рилски и Илия Янулов[5]. През 1946­-1947 година академик Иван Снегаров посещава Рилския манастир след сигнал на библиотекаря Климент, който година преди това открива нови документи, свързани с монаха Неофит. Тези документи са издадени от академик Снега­ров в „Принос към биографията на Неофит Рилски[6]„. Така събраното и описано архивно наследство от фонд № 12к възлиза на 128 архивни единици. От биографските материали в архивния фонд научаваме какви са били разходите за новопостроените килии в Рилския манастир (1839 година), докосваме се до дневника му, съставен от 80 листа, научаваме също, че на 26 март 1830 година Неофит Рилс­ки е направил дарение от 500 гроша за църквата „Св. Стефан“ в Цариград и така нататък. Във втори раздел са поставени материалите от книжовната и служебна дейност на Неофит. Тук преобладават документите, свързани с изготвянето на българо-гръцки словар, допълнения към българска граматика, разни бележки за исторически събития и лица, стихотворение в памет на убития самоковски митрополит Игнатий и други. Останалата част от архивния фонд на рилския монах съдържа кореспонденция и материали на други лица. В писмата се откриват теми, които са свързани както със светския, така и с монашеския живот на Неофит. В последния раздел на класификационната схема са поставени ма­териали, които се свързват с фондообразувателя, а съ­що и такива, чиито автор първоначално не е установен и след това е поставено името на Неофит Рилски[7].

В архивен фонд № 43к се съхраняват документите на Драган Цанков[8]. Той е роден през 1828 година в Свищов. През 1845 година учи в Одеската семинария, а след това продължава образованието си в Киевския универ­ситет. Почетен член е на Българското книжовно дру­жество. В края на 1860 година е създадено мирско униатско движение, оглавявано от Драган Цанков. Това е радикално крило в българските църковно-национални бор­би за самостоятелна духовна иерархия. С оттеглянето на Цанков през 1863 година се свързва и провала на унията. Заема длъжности в османската администрация – през 1868 година е помощник-управител в Ниш, а на следващата година е преместен на същата длъжност във Видинския санджак. Той е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание след Освобождението. Два пъти е бил министър-председател на България (7 април до 10 декември 1880 година; 19 септември 1883 година до 11 юли 1884).

Архивното наследство на Драган Цанков постъпва в Научния архив към Българската академия на науки­те на 15 септември 1952 година. Обособени са общо 60 архивни единици. Архивът е описан през месец сеп­тември 1973 година. Не се открива класификационна схема, по която са класирани документите. Липсва и хронологична подредба. Сред по-важните документи, разкриващи бурния обществен живот на Цанков са писма­та, указите и програмата на Либералната партия; реч, произнесена пред Народното събрание (3.11.1901 година); бележки, направени от него относно конституцията на България; проект за изменение на избирателния за­кон и други. Документите в този фонд обхващат периода 1828-1911 година. За съжаление изследователят не откри­ва фотографии и материали на други лица свързани с фондообразователя. Като цяло фондът се състои от писма, проектодокументи, възвания и речи. Открива се също негова биография, няколко покани и изрезки от вестници, свързани с живота и дейността му.

Има още →