Христо Гяуров**

Имало нужда от завеса за храма. По заповедта на свещеника били повикани чистите девици от Давидовия род, за да я изработят. Тъй като Дева Мария била от Давидовия род и тя била повикана. На нея се паднало да преде пурпур. Когато веднъж отишла със съд за вода, чула глас, който казвал: “Радвай се благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените[17]“. Като не виждала, кой ѝ говори, връща се тя изпълнена от страх вкъщи. Там ѝ се явява ангел, който казва: “Не се бой, Мария, защото си намерила милост у Всемогъщия и ще заченеш от Неговото слово[18]”. Тези думи породили съмнение у Дева Мария и тя запитала: “Нима аз ще зачена от живия Бог и ще родя, както ражда всяка жена”? Казва ѝ ангелът: “Не така, Мария, защото силата на Господа ще те осени; поради това, светото, което се роди от тебе, Син на Всевишния ще се нарече[19]. И ти ще наречеш името My Иисус; защото Той ще спаси своя народ от неговите грехове[20]”. И отговори Мария: „Ето, аз съм Господнята рабиня пред Него; нека стане с мене, както той каза[21]”.

След като Дева Мария изпрела пурпура, занесла го в храма и свещеникът я благословил, като казал: “Мария, Бог Господ е направил велико твоето име, и ти ще бъдеш благословена у всички родове на земята[22]! След това тя отива при своята родственица Елисавета, която я поздравила и казала: “Откъде ми е това, че майката на моя Господ иде при мен[23]? Защото ето, детето в мене играе и те поздравява[24]”. Дева Мария не съобщила за заченатото в нея. Това било в 16-тата година на Дева Мария.

Когато Йосиф узнал за състоянието на Дева Мария, уплашил се и искал да я напусне. И ето, ангел Господен му се явява насън и казва: “Не се бой за девицата, защото това, което е в нея, е от Дух Свети и тя ще роди син, чието име ще наречеш Иисус, защото Той ще спаси своя народ от неговите грехове[25]”. Йосиф станал от сън и хвалил Бога, задето му указал такава милост и взел девицата под своето покровителство.

Книжникът Ана и свещениците узнали за случилото се с Дева Мария и я повикали заедно с Йосиф на съд. Но тя и Йосиф доказали по чудесен начин своята невинност и чистота. И двамата пили от дадената им вода за познаване и останали невредими. Виновните умирали от тази вода.

Дошла заповед от царя Август, че всички, които живеели във Витлеем, да се запишат. Йосиф узнал за заповедта и си казал: аз ще запиша моите синове, но какво ще правя с девицата? Не мога да я запиша нито като жена, нито като дъщеря. Най-подир той предоставил разрешението на този въпрос на Бога. Оседлал своето магаре, възкачил на него Дева Мария, и заедно със синовете си се отправил на път за Витлеем. По пътя, около три километра до Витлеем, той забелязал, че Дева Мария ту се радва, ту тъжи. Запитал я за това и тя му отговорила: “Два народа виждам аз със своите очи[26]: единият народ пълен с плач и жалба, а другият пълен с радост и веселие”.

Близо до Витлеем се изпълнило времето на Дева Мария и те се отбили в една пещера. Йосиф оставил Дева Мария в пещерата и отишъл в околността на Витлеем да търси жена, която да ѝ помогне. И вижда чудо Йосиф. Всичко в природата престанало да действа. Птиците не летели, а били като замръзнали във въздуха, работниците както ядели, така и останали: едни седнали, други прави, трети с ръце към устата; стадата не се движели; животните, които се били навели да пият вода, запазили неподвижно положението си. И всичко след малко пак тръгнало по своя път. И ето, Йосиф среща една жена, която слизала от планината и заедно с нея отива в пещерата. И виждат там те, че един светъл облак е осенил пещерата, а след това силна светлина я изпълнила. Когато светлината отслабнала, те видели новороденото дете. Жената излиза от пещерата, среща Саломия и ѝ разказва за видяното че една девица родила и пак си останала девица, което е нещо свръхестествено. Саломия не повярвала и искала да се увери. И тя се уверила, но зле била наказана за своето неверие.

Когато Йосиф се приготвил да напусне Юдея, настанало смущение във Витлеем. Дошли влъхви, които питали: “Къде е новороденият цар на юдеите? Защото ние видяхме неговата звезда на Изток и дойдохме да му се поклоним[27]”. Когато Ирод чул, уплашил се, изпратил служители до влъхвите, повикал първосвещениците, изследвал ги и питал: “Как е написано за Месия, къде е той роден[28]” Те му казали: “Във Витлеем, в Юдея, защото така стои написано[29]”. След като изследвал Ирод и влъхвите, казал им: “Идете и търсете детето, и ако го намерите, покажете ми го, че и аз да ида да му се поклоня” [30]. Влъхвите тръгнали, и ето, звездата, която те видели на Изток, вървяла пред тях, докато дошли до пещерата и застанала право над нея. И видели влъхвите детенцето с неговата майка и му поднесли подаръци: злато, ливан и смирна. Явил им се след това ангел и им казал да не се връщат по същия път за своята страна, а по друг.

Когато Ирод узнал, че бил излъган, заповядал да бъдат избити всички деца от две години и надолу. Св. Дева Мария чула, че избиват децата, изплашила се, повила детето в пелени и го поставила в яслите.

Елисавета, като узнала, че търсят Иоан, взела го, възкачила се на една планина и извикала: “Планина на Бога, вземи майката и детето!” И разтворила се планината и взела Елисавета. Там ангел Господен се грижел за нея и детето. Ирод изпратил служители до Захарий да го питат, къде е неговият син Иоан, защото мислел, че той иска да стане цар. Захарий отговорил, че не знае, къде е синът му. Втори път пратил служители до него Ирод, като го заплашвал с убийство. Захарий отговорил: “Аз ще бъда мъченик на Бога, ако ти пролееш моята кръв. Бог ще вземе моя дух[31], защото ти проливаш невинна кръв в преддверието на Божия храм”. На другия ден Захарий бил убит и свещениците намерили пролятата му кръв в светилището при олтара, превърната на камък. Тялото му обаче не могли да намерят. Свещениците раздрали дрехите си отгоре до долу и съобщили на народа: “Захарий е убит”. И чули това всички колена Израилеви и тъжили три дни и три нощи.

След три дни направили съвет свещениците кого да поставят на мястото на Захарий и жребият се паднал на Симеон, защото той бил, за когото Дух Свети бил открил, че няма да види смърт, докато не види Христос в плът.

Протоевангелието завършва със следните думи на автора: “Аз пък Яков, който написах този разказ, отправих се, когато в Иерусалим при смъртта на Ирод се появи смущение, в пустинята, докато смущението в Иерусалим утихна, изпълнен с хвала към Господа Повелителя, който ми даде мъдростта, този разказ да напиша”.

От изложеното съдържание на Протоевангелието на Яков може да се види, че то се състои от три главни части:

І. Рождение на Дева Мария и животът ѝ в храма (глави 1-9);

ІІ. Благовестие на Дева Мария за зачеването на Спасителя и раждането на Христос (глави 10-20);

III. Поклонение на влъхвите и убийството на Захарий (глави 21–25).

Изложението на съдържанието на Протоевангелието върви гладко от началото до края. Никъде в него не могат да бъдат забелязани някакви скокове. Поради това то трябва да бъде считано за едно цялостно произведение, както това основателно доказва и L. Conrady. В последно време почти от всички изследователи се приема, че Протоевангелието на Яков има компилативен характер. Това приемат и се стараят да обосноват Адолф Харнак[32], Вайтц[33], Барденхевер[34] и други. Според тези изследователи главите 1-17, в които се говори за раждането на Дева Мария, благовестието ѝ и други са собствено съставени от автора на евангелието. Главите пък 18-22, в които се разказва за раждането на Христос и поклонението на влъхвите, са част от древен апокриф, съставен под името на Йосиф. Главното основание за това тези изследователи намират в обстоятелството, че в 18-та глава, 2-ри стих се прекъсва изведнъж обективният разказ на автора и започва да говори Йосиф: “Аз пък Йосиф, вървях наоколо” и така нататък. Но тези думи на Йосиф стоят в напълно естествена връзка с обективния разказ на автора. В предшестващите глави могат да се окажат няколко случая на пряка реч на Йосиф. Според същите изследователи, главите пък 22-25, в които се разказва за преследването на Иоан и убийството на Захарий, са заимствани от някакъв си древен апокриф на Захарий. Но не може да се приеме, че тези глави са пришити към Протоевангелието на Яков, защото първата от тях (22-ра, в която се говори за преследването на Иоан от Ирод) се намира в естествена връзка с 21-ва глава, в края на която се говори за преследването на Иисус от Ирод, когато ставало избиването на децата. Съдържанието на евангелието има чисто православен характер. Никакви следи от евионитство или гностицизъм не могат да бъдат намерени в него, както предполагат някои изследователи на Протоевангелието. Същото поддържа и Адолф Харнак. В евангелието, казва сам той, “липсва всякаква следа от еретически или умозрителен възглед[35]”.

В края на своето евангелие авторът казва, че се нарича Яков. Под името на кой Яков авторът пише? В един от ръкописите на евангелието, произхождащ от Х-ти век (Cod. Marcian. class. II, nr. 42, saec. X), изрично се казва, че този Яков е настоятелят на Иерусалимската църква, който бил брат Господен. Според Ориген, той е също така Яков, брат Господен. Евстатий Антиохийски (Шестоднев) пък казва: “Някой си Яков (Iakwbov tiv). В Декрета на папа Геласий и у Инокентий I, той се нарича “Яков младши” (Jacobus minor). Със сигурност може да се предположи, въз основа на горните данни, че авторът на Протоевангелието е писал под името на Яков, брата Господен. Но кой е бил в действителност авторът на евангелието? Името му не може да се узнае, тъй като сам той го е скрил. Могат да се правят предположения само за това, какъв е бил той. Авторът не е бил юдей, роден в Палестина и живял там, защото не познава добре географията на Палестина и отношенията в нея. “Всичко, казва Адолф Харнак, каквото той съобщава относно юдеите и свещениците, службата при храма и други, свидетелства за едно най-високо, даже крещящо незнание, на юдейските отношения (също на географията), и е разчитал за една четяща публика, която също за тези неща не знае нищо. Ако авторът би трябвало да бъде признат за един природен юдей, той трябва да бъде такъв, който никога не е бил обучаван в своята религия и не е виждал Палестина[36]”. Повечето от изследователите на Протоевангелието приемат като Харнак, че неговият автор е бил християнин – юдей не от Палестина, а от друга някоя страна. Барденхевер предполага, че е бил от Египет или Мала Азия[37].

Тъй като в Протоевангелието няма никакви следи от еретически учения, със сигурност може да се предполага, че неговият автор е бил православен християнин.

В древната християнска литература има достатъчно указания за Протоевангелието на Яков. Със сигурност може да се предполага, че още св. Юстин Мъченик (починал 167) е имал подръка това евангелие и се е ползвал от него. Също като в Протоевангелието (глава 18:1) Юстин Мъченик разказва, че Иисус се родил в една пещера, намираща се недалеч от град Витлеем (Разговор с Трифон Юдея, 78). В евангелието на Лука не се говори за такава пещера. Юстин Мъченик е първият църковен писател, който на няколко места в съчинението си “Разговорът с Трифон Юдея” (43, 45, 68, 100, 120) говори за произхода на Дева Мария от Давидовия род. Това свое твърдение св. Юстин е заимствал навярно от Протоевангелието на Яков, в което, както видяхме, много ясно се говори за произхода на Дева Мария от Давидовия род (10, 1). Някои места от евангелието (Лука 1:31; Матей 1:21) св. Юстин ги така предава (например в Апология 1:33), както те са предадени в Протоевангелието (11, 3). Има даже сходни изрази у Юстин и Протоевангелието, например caran labousa Maria(Протоевангелие 12, 2 = Разговор с Трифон Юдея 100). Използвал е Протоевангелието на Яков и Климент Александрийски (починал 216), който също като в Протоевангелието говори за девството на св. Богородица (Strom. 7, 16) 93) и за синовете на Йосиф от предишен негов брак, (Adumbr. in. Jud. 1). Най–ясно говори за Протоевангелието на Яков Ориген (починал 254). Изрично той съобщава, че възгледът за синовете на Йосиф от предишен негов брак бил заимстван от Петровото евангелие или пък от “книгата на Яков” ths biblou Iakwbou[38]. Цитати от протоевангелието, без да се указва на заглавието му, има у св. Епифаний (Haer. 79, 5) и у св. Григорий Нисийски (виж Th. Zahn, Gesch. d. N. T. К., II В. S. 775).

Времето, когато е било написано Протоевангелието се определя различно от разните изследователи. Харнак, като не признава, че евангелието е било използвано от св. Юстин Мъченик и Климент Александрийски, предполага, че и то е било съставено в края на II-ри или в началото на III-ти век. Тогава според него са били съставени 1-18 глави от евангелието. Останалите глави, които са заимствани от автора, са от по-ранен произход[39]. Но не може да бъде отречено използването на евангелието от св. Юстин Мъченик и Климент Александрийски. Поради това със сигурност може да се предположи, че Протоевангелието е било съставено в първата половина на II-ри век. Такова предположение правят също така Теодор Цан[40] и Барденхевер[41]. Не може да се каже нещо сигурно за мястото, където е било написано Протоевангелието. Като се вземе под внимание обстоятелството, че авторът не познава добре Палестина, може да се предполага, че то е било написано извън Палестина, навярно в Египет или Мала Азия, както предполагат Теодор Цан[42] и Барденхевер[43].

Главните източници, от които се е ползвал авторът на Протоевангелието, са каноничните евангелия на Матей и Лука. От евангелията на Лука са заимствани почти буквално някои места на главите 11 (Лука 1:28, 30,31, 32, 35, 38, 42) и 12 (Лука 1:36-56). Местата в Протоевангелието 5, 2; 6, 2; 7, 2 и 12, 1 са преработка на Лука (1:42, 46, 48). Главите 17, 18 и 19 са също така преработени от Лука (2:1-7, 30, 32, 34), но с големи украшения. От евангелието на Матей са заимствани, отчасти буквално, отчасти с преработка главите 13 и 14 (Матей 1:18-21). Някои места в Протоевангелието пък са комбинирани от Лука и Матей, например глава 11, 3 (Лука 1:31, 32, 35, 38; Матей 1, 21). Общо взето, авторът на Протоевангелието се е ползвал достатъчно свободно и самостойно от евангелията на Матей и Лука. Нищо не се говори в Протоевангелието за град Назарет и за бягството на Йосиф с Дева Мария и новородения Спасител в Египет. Едно място в Протоевангелието (глава 19:3), където се говори, че Саломия искала да се увери в девствеността на Дева Мария, както апостол Тома искал да се увери в явяването на Христос (Иоан 20:25), дава основание да се предполага, че авторът е използвал евангелието на апостол Иоан. Освен от каноничните евангелия авторът на Протоевангелието се е ползвал от преданието и навярно от някои апокрифи, съществуващи в негово време, каквито са може би разказите за рождението на Дева Мария, за Захарий, бащата на Иоан Предтеча и други. Но и от тях авторът на евангелието се е ползвал свободно.

Нищо в Протоевангелието не ни дава основание да предполагаме, както това прави L. Konrady, че това евангелие е послужило за източник на евангелията от Матей и Лука. Напротив, всичко в него свидетелства, че авторът му се е ползвал от евангелията на Матей и Лука. Многото почти буквално сходни места в Протоевангелието и евангелията на Матей и Лука имат своето естествено положение в последните евангелия, а не в Протоевангелието. Достатъчно е да приведем само един пример за това.

Евангелие на Лука (2:1-4)

През ония дни излезе от кесар Август заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки от своя град. Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Юдея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов.

Протоевангелие на Яков

Излезе заповед от цар Август, че всички, които живеят във Витлеем в Юдея, да се запишат, и каза Йосиф…

От това, макар и кратко сравнение, ясно се вижда, че не евангелист Лука се е ползвал от Протоевангелието, а авторът на Протоевангелието се е ползвал от евангелието на Лука.

Поради своя чист, правилен и художествен език и поради увлекателното си съдържание, Протоевангелието на Яков, както вече съобщихме, е получило широко употребление. Още в древността то е било преведено на сирийски, арабски, коптски, арменски и славянски език. Много сюжети от това евангелие са използвани в църковния живот. При папа Сикст III (около 435 година) е била изобразена св. Дева Мария, като преде, в църквата Св. Мария Maggiore в Рим. При папа Лъв III (починал 816) е била изобразена цялата история за Йоаким и Ана в църквата св. Павел в Рим. Праведният Йосиф почти навсякъде се рисува като старец, както е представен и в Протоевангелието на Яков.

Голяма част от съдържанието на Протоевангелието на Яков е плод на богатата фантазия на неговия автор. Но има и много исторически сведения в него, запазени в преданието. За пръв път в това евангелие ние срещаме имената на родителите на св. Дева Мария – Йоаким и Ана. В това евангелие се говори, че братята Господни били синове на Йосиф от предишен негов брак. В него се разказва за въведението на св. Дева Мария в храма, което събитие се празнува в нашата Православна църква, а също така и в римокатолическата. Най-подир, Протоевангелието на Яков има за основна идея една от основните догми на православната църква, именно догмата за девството на Св. Дева Мария. В това евангелие Пресвета Дева Мария е представена в такава една идеална нравствена чистота, както тя винаги се е почитала през историята на християнството, и както и сега тя се почита.

__________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Встъпителна лекция, държана на 28 октомври 1929 година.

[17]. Лука 1:28-42.

[18]. Лука 1:30 сл.

[19]. Лука 1:35-32.

[20]. Лука 1:31; Матей 1:21.

[21]. Лука 1:38.

[22]. Сравни Битие 12:2 сл.; Лука 42:48

[23]. Лука 1:43.

[24]. Лука 1:44.

[25]. Матей 1:20 сл.

[26]. Битие 25:23. Сравни Лука 2:34.

[27]. Матей 2:2.

[28]. Матей 2:4.

[29]. Матей 2:5.

[30]. Матей 2:8.

[31]. Сравни Деяния на светите апостоли 7:59.

[32]. Die Chronologie der altchrastl. Literatur bis Evsebius, I B. S. 600.

[33]. Realencykl. f. Protest. Theol. u. Kirche. 3 Aufl. 23 B. S. 90.

[34]. Geschichte d. altkirchl. Liter. 2 Aufl. B. I, S. 534-5.

[35]. Die Chronol. d. altchr. Lit. bis Evseb. I B. S. 599.

[36]. Die Chronol. d. altchr. Lit. bis Evseb. I B. S. 599.

[37]. Gesch., d. altkirchl. Lit. 2 Aufl. I B. S. 536.

[38]. Comm. in Matth. t. 10, 17. Migne P.G. 13, 876-7.

[39]. Die Chronologic d. altchr. Lit. bis. Evseb. I B. S. 600. II B. S. 178.

[40]. Gesch. d. Neutest. K. II B. S. 780.

[41]. Gesch. d. altkirchl. Liter. 2 Aufl. I В. S. 535.

[42]. Ibid.

[43]. Ibid. S. 536.

Изображения: корица на книга Протоевангелие на Яков, на руски език и Guillaume Postel (1510-1581), френски хуманист, който пръв нарекъл разглежданото евангелие „Протоевангелие на Яков“. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dOK