Христо Попов

Пророк Захарий (от еврейски памет за Бог) произлязъл от свещенически род: бил син на Варахий и внук на Адай (1:1) – свещеника и сам бил свещеник (Неемия 12:12, 16). Отците на Църквата го наричат сърповидец, по едно от виденията, в което летящ по въздуха свитък му се представил във форма на сърп (5:1-4). Към пророческо служение бил повикан твърде млад (“юноша” – 2:4), в 8-мия месец от 2-рата година на Дарий-Истасп, тоест два месеца след пророк Агей. Пророк Захарий така също, както и Агей, подбужда юдеите да построят храма, указва условията за щастлив живот и разяснява Божиите обещания за светлото бъдеще на избрания народ. Неговото служение било по-продължително от това на пророк Агей: речта, изложена в 7-ма глава, била произнесена от него в 4-тата година на Дарий Истасп; а от съдържанието на 10-14 глави се вижда, че той пророчествал и след освещението на храма, или след 6-тата година от царуването на Дарий, защото в тези глави никак не се говори за построяване на храма и посленият се предполага за свършен. Кога, именно, се свършило неговото служение, какъв е бил животът му и кога той е умрял – за това няма достоверни сведения. Паметта на св. пророк Захарий-сърповидец Църквата празнува на 8 февруари.

Отличителни свойства на книгата

Книгата на пророк Захарий е бележита по своето изложение. Речта на пророка се отличава с краткост, сбитост, с отсъствие на връзка при прехода от един предмет към друг, с изобилие на символични видения, поради което тя е трудна за разбиране. Никой от пророците не представя такива подробни предсказания за последните дни от живота на Спасителя – при това отнасящи се понякога до подробности каквито указва Захарий, например, за входа на Иисус Христос в Иерусалим на жребец (9:9), за предаването Му за 30 сребърника и употребяването на тези пари (11:12-13), за пробождането на реброто Му (12:10), за бягството на апостолите от Гетсиманската градина (13:6-7) и за слънчевото затъмнение в деня на Христовото разпятие (14:6-7). За забелязване е, че пророчествата за бъдещите събития в Христовата църква са ясни при евангелската светлина, а останалите пророчества не са ясни и са трудни за разбиране.

Съдържание на книгата

Книгата на пророк Захарий се състои от пристъп (1:1-6) и две части: 1) символични видения и действия (1:7-6, 15) и 2) пророчески речи (7-14 глави).

В пристъпа е изложена встъпителната реч на пророка. В нея Захарий, като обозначава времето на своето служение и посочва на своя произход, напомня на своите съвременници, че техните бащи прогневили Бог; но сега Бог ще измени Своите отношения към тях, ако те се откажат да следват примера на бащите, ако се обърнат към Него и бъдат послушни на Неговите пророци, чиито думи, по свидетелството на самите техни прадеди, точно се сбъднали (1:1-6).

В първата част се излагат 8 видения, които били представени на пророка в една нощ. Те са кратки и съдържат Божии обещания за постепенното издигане благосъстоянието на върналия се от плена народ.

В първото видение на пророка е представен ездач на червен кон, а зад него други ездачи на червени, сиви и бели коне (1:7-17).

Във второто видение пророкът вижда четири рога и четирима дърводелци и ангел, който обяснява самото видение (1:18-21).

В третото видение вижда ангел, който държи в ръката измерителна връв и идва да измери Иерусалим (глава 2-ра).

В четвъртото видение съзерцава първосвещеник Иисус в изцапани дрехи (глава 3-та). Тук се съдържа пророчество за Восток (в еврейската Библия – Младочка) или за Месия, Който в един ден ще изглади пороците на земята, тоест в един ден на Голгота ще извърши изкуплението на човечеството (Евреи 7:27; 9:12; 10:10).

В петото видение пророкът съзерцава вън от храма златен светилник, с чаша на върха; в чашата течело масло от две маслини, които стоели от двете страни на светилника. Маслините източвали не само масло, но и злато. Светилникът, който стоял вън от храма, показвал на това, че в новозаветните времена богослужението няма да се ограничава от място, а ще се извършва по цял свят. Двете маслини, които източвали злато и елей, по обяснение на ангела, означават: “двама помазаници, служещи Господу” (глава 4-та). По обяснението на светите отци, тук под две маслини или два помазаника се разбират евреите и езичниците, които щели да съставят новозаветната църква. По думите на пророк Иеремия (11:16), Сам Бог нарича Израил маслина. Апостол Павел нарича евреите добра маслина, а езичниците – дива (Римляни 11:17-24).

В шестото видение на пророка е показан летящ във въздуха свитък, изписан от двете страни с проклятия на крадците и клетвопрестъпниците (5:1-4). С това видение се показвало на върналите се от плена, че те ще загинат и в отечеството, ако не се изправят.

В седмото видение пророкът съзерцава жена, седнала в ефа (мярка за зърнени храни), а други жени носели ефата във Вавилон (6:1-7). Това видение показвало, че всякаква неправда и измама, усвоена от евреите във Вавилон, трябва да бъде там и оставена.

В осмото видение пророкът вижда четири колесници, впрегнати с четири разноцветни коне. Те означавали Божиите служители, които се отправят за земята да извършат съд и да отделят праведните от нечестивите (6:1-8). Това видение било съединено със символично действие. Бог заповядал на пророка от злато и сребро, донесени от Вавилон в дар на храма, да направи венци и да ги възложи върху главата на първосвещеник Иисус, Йоседековия син и да възвести, че ще дойде Месия (Восток), Който ще съгради храма и ще бъде първосвещеник.

Във втората част се излагат три пророчески речи, които имат за предмет месианското спасение.

Първа реч. Глави 7-ма и 8-ма

Тази реч била произнесена по следния повод. В 9-тия месец от 4-тата година на Дарий Истасп, когато постройката на храма била на свършване, ветилските жители пратили двама души да попитат Иерусалмските свещеници – трябва ли да се пости в 5-тия месец, както това те правели вече много години. По този повод пророкът получил откровение и им отговорил, че постите в 5-тия и 7-мия месеци не са установени от Бога, а евреите ги съблюдават в спомен на постигналото ги наказание за упорство в греховете. А сега Бог отново ще живее в Сион. Иерусалим отново ще стане многолюден: Бог ще призове Своя народ от изток и от запад. Но юдеите трябва да изпълняват Божиите заповеди, да говорят истината, да бъдат доброжелателни, да не прибягват към лъжлива клетва. Ако така постъпват, постите в месеците: четвъртия ден – денят на превзимане Иерусалим от Навуходоносор (в 11-тата година на Седекий), петия (10-тия ден – денят на изгаряне храма от Навузардан), седмия (3-тия ден – денят на убиване Годолий, наместник на Навуходоносор) и десетия (10-тия ден – началото на обсаждане Иерусалим от Навуходоносор в 9-тата година на Седекий) – ще се обърнат на светли и радостни празници. Тогава ще идват в Иерусалим много племена и силни народи, за да се помолят Богу. “Во дни они имется десять мужей от всех племен языческих, и имутся за ризу мужа Иудеьнина, глаголюще: пойдем с тобою, зане – слышахом, яко Бог с вами есть”.

Съдържанието на речта показва, че тя се отнася към месианските времена, когато църквата Христова се разпространява и в нея влизат повече езичници, отколкото евреи: 10 езичници се падат на един юдеин.

Глава 8:19. С Моисеевия закон бил установен само един пост в годината – на празник Очищение, който се падал на 10-тия ден от месец Тишри, нашия септември (Левит 14:1-14; Изход 23:26-32). Но освен този законен пост, учредявани били необикновени пости по случай на народни бедствия, за умилостивяване Бога. Едни от тях били временни (Съдии 20:26; 1 Царства 7:6; 31:13; Йоил 20:25), други се пазели всяка година. Към тези последните се отнасят упоменаваните тук четири поста, които били пазени през всичкото време на Вавилонския плен (Захария 7:5). Евреите в дните на пророк Захарий питали свещениците и пророците: трябва ли тези пости, установени в дни на народни бедствия, да се пазят след отминаване на бедствията, когато Иерусалим и храмът са вече възстановени (Захария 7:3-7)? В отговор дава се на запитаните да знаят, че отсега дните на поста в памет на народните бедствия трябва да бъдат прекарвани не в скръб, а в радост и веселие, като празник, с който се изразява благодарност на Бога за избавяне от тези бедствия. Но за да бъде угодна на Господа тази благодарност, тя трябва да бъде свързана с любов към ближните – с любов към истината или справедливостта към тях и към мира: истину и мир возлюбите. Както постите, така и празниците са неприятни Богу, ако тези, които постят и празнуват, обиждат ближните си, притесняват слабите и предизвикват скарвания и оплаквания.

Втора реч. Глави 9-11

В тази пророческа реч, която е придружена със символично действие, се рисува бъдещото славно състояние на Сион, което ще бъде достигнато чрез съда над езичниците и еврейския народ. Бог – казва пророкът – ще накаже враждебните на юдеите градове и народи – Седрах (Сирия), Тир, Сидон, Аскалон, Газа, Акарон, а Своя Сион ще защити. Нека Сионовата дъщеря да се радва, защото към нея идва кроткият Цар, възседнал на ослица и младо осле; Той ще въдвори мир на земята, ще освободи затворниците от преизподнята, ще спаси Своите хора, като ги събере от всички страни в Своята църква и ги направи победоносни (глави 9-10). Но преди победата ще настанат големи преврати: Иерусалим ще бъде разорен от враговете, и овците от Божието стадо ще се разпилеят и безжалостно ще бъдат убивани. Тези разпръснати овци пророкът се наема да ги пасе (тук речта му преминава в символично действие). За тази цел той си направил две тояги от които едната нарекъл благоволение (славянски – доброта), а другата – вериги (славянски уже). В продължение на един месец пророкът унищожил трима пастири, но, при всички негови грижи по овците, последните бягали от него. Тогава той ги оставил на произвола на съдбата и пречупил тоягата благоволение, в знак на прекъсване завета. След това пророкът-пастир поискал заплата за своя труд – дали му 30 сребърника, които той, по Божия заповед, хвърлил в дома на Йехова за грънчаря. След това пречупил и тоягата вериги, в знак на окончателно отделяне верните от неверните; последните ще бъдат предадени на лош пастир, който никак не ще се грижи за тях (глава 11-та).

Глава 9:1-7. Пророчеството за езическите народи започнало да се изпълнява при Александър Македонски и продължавало да се изпълнява във войните на сирийските царе с египетските.

Стихове 9-10. Царят, за когото се говори тук, е Месия; Той е праведен (Исаия 11:4-5; Иеремия 23:5-6; 33:15-16), кротък (Исаия 42:2-3), мирен (Исаия 2:4; 11:6-8; Михей 4:3; 5:5). Неговото царство е вселенско – от моря до моря и от рек до исходищ земли, тоест от Средиземно море до Атлантическия океан и от река Ефрат до пределите (краищата) на земята (Псалом 71:8). Изпълнението на това пророчество всички евангелисти виждат в тържественото влизане на Иисус Христос в Иерусалим (Матей 21:2-10; Марк 11:2-10; Лука 19:30-48; Иоан 12:14-16). Иисус Христос, бивайки цар, влязъл в Иерусалим на осле, за да покаже мирния характер на Своето царуване и че чрез Своите страдания и унижения, ще извърши изкупителното дело. По първо впечатление това Захариево пророчество може да се разбере така, че Иисус Христос, извършвайки царско шествие в Иерусалим, яздел едновременно на ослица и на осле. Обаче, това място, съобразно със свойствата на еврейския стилистичен паралелизъм, трябва да се чете така: “ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова, ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал ослица и собствено, младо осле”. Отците на Църквата в ослицата, която носела ярем, виждат образ на юдеите, които законът щял да приготви за встъпване в царството на Месия, а в ослето – образ на езичниците, които не знаели игото на Моисеевия закон; Иисус Христос отивал на страдания за спасение на юдеи и езичници.

Стих 11-ти. И ты в крови завета Твоего испустил еси узники Твоя от рова не имуща воды – и Ти, Господи, според обещанията в стария завет, освободил си Твоите хора от безводния и гибелен ров.

Стих 12-ти. Сядите в тверделех связаны сонмища, и за един день пришельствия твоего угубо воздам ти – потърпете вие, които, свързани с надежда, стоите в укрепленията; защото за всеки ден на странстване и страдания ще ви въздам двойно. Пророчеството в тези два стиха може да се отнесе, преди всичко, към възвръщане на евреите от разсеянието и от плена у разни народи, а после – към освобождение на хората от греха, проклятието и смъртта чрез кръвта на Спасителя и към слизането на Иисус Христос в ада, откъдето Той освободил с вяра очаквалите Неговото пришествие.

Глава 11, стих 2-ри. Питис – бяла елха.

Стих 3-ти. Осяжу тя яко меч ратника – ще те попипам, ще се хвана за тебе като за ратоборски меч.

Стих 4-ти. Вместо “пасите”, в еврейската Библия стои “паси”.

Стих 8-ми. В месяц един – в кратко време.

Стих 9-ти. Рех, вместо реку – ще кажа.

Стих 12-ти. И поставиша – претеглиха.

Стих 13-ти. Горнило – печка за разтопяване метали; в някои текстове, вместо горнило, стои – в църковното хранилище на грънчаря.

Ливанската планина тук изобразява Божия народ, а дърветата и лъвовете изобразяват неговите управители и ръководители – царете, пророците и свещениците. Бог ще съди народа с ръководителите му, а в какво ще се състои този съд се указва чрез символично действие – пастирствуването на пророка. Пророкът пасе народа с две тояги: благоволение и вериги. Пречупването на първата тояга означава, че Бог няма повече да благоволява към еврейския народ и ще развали Синайския завет, а пречупването на втората – че Той ще разедини благочестивите от нечестивите, и последните ще накаже. Под пастир тук ще разбираме не пророка, който не е управлявал народа, а Ангела на Завета, който управлявал всички народи в стария завет и се явил на земята в лицето на Месия. В грижите Си за еврейския народ Той в късо време унищожил трима пастири – три всемирни царства (вавилонското, персийското и гръцкото). Еврейският народ не ценял грижите на Ангела на Завета, не рядко отказвал да Му се подчинява, най-после оценил Него Самия за 30 сребърника – нищожна цена, цената на един роб (Изход 21:32). Евангелист Матей вижда изпълнението на това пророчество в предателството на Юда. Като напуснал дома на Симон Прокажени, Юда се отправил към членовете на синедриона и им предложил услугите си – да предаде Учителя за някакво възнаграждение. Они же поставиша ему тридесять сребреник (Матей 26:15). Така че, съгласно с пророчеството на Захарий, Спасителят и всичката Неговата дейност били оценени от евреите за 30 сребърника. Евангелистът указва и за какво били употребени парите. Юда, като разбрал, че предал невинна кръв, отчаял се, хвърлил парите пред първосвещениците, а последните с тях купили грънчарска нива (село скудельниче) за погребване странници, които умирали в Иерусалим (Матей 27:3-8). Това пророчество евангелист Матей приписва, вместо на Захарий, на Иеремия (Матей 27:10); но не във всички издания на Библията стои името на Иеремия. В много древни ръкописи, например Сирийския, стои името на Захарий. Тълкувателите предполагат, че в първоначалния текст стояло – Ζρίου (Ζαχαρίου), но преписвачите, по недоглеждане, прочели ‘Ιρίου (‘Ιερεμίου).

Стих 15-ти. Под пастыря неискусна, в ръцете на когото ще бъде предаден непризнателният народ, се разбират римляните. Те притеснявали и разорили еврейския народ, но и сами били наказани.

Забележка. Глава 9:9-14 съставя паримия на празника Вход Господен в Иерусалим, като пророчество за празнуваното събитие, а глава 11:10-13 съставя паримия на 1-вия час във Велики Петък, като пророчество за Юдиното предателство.

Трета реч. Глави 12-14

В тази реч се рисува разкаянието и нравственото изправяне на избрания народ, вследствие на което той ще получи спасение. Всички народи ще се вдигнат против Иерусалим, говори пророкът и ще го обсадят, но Иерусалим не ще бъде превзет. Защото тогава юдейските вождове ще бъдат огън всеизтребващ, всеки евреин ще бъде храбър като Давид, а Давидовия дом ще бъде като Божи дом. Над жителите на този дом ще бъде излят благодатен дух. Тогава ще заридаят за Разпнатия с голям плач (глава 12-та), вследствие на което в Давидовия дом ще се яви извор с благодатна вода за очистване на греховете и измиване на нечистотиите; идолопоклонството ще изчезне, лъжепророците ще бъдат унищожени, особено, след като Пастирът бъде поразен с меч и овците Му се разпилеят. Две трети от пръснатите овци ще загинат, а останалите – избраните, ще се очистят, като че ли ще се претопят чрез огъня на Божията благодат и ще станат Божи народ (глава 13). След това враговете отново ще обкръжат Иерусалим, даже ще го превземат: половината негови жители ще откарат в плен, но града и народа не ще могат, както мислели, да ги унищожат. Защото Сам Бог тогава ще застане на Елеонската планина и чрез чудеса ще спира покушенията против Иерусалим. След това ще настъпи единствен ден – нито ден, нито нощ, само към вечерта ще се яви светлина. В този, именно, ден от Иерусалим ще потече жива вода, или истинско боговедение, на изток и запад и ще тече непрекъснато. Тогава Йехова ще бъде единствен цар по цялата земя: всичко гордо ще бъде унижено, а Иерусалим постоянно ще се възвишава. Всеки народ, непразнуващ празника Скинопигии (на Шатрите), ще бъде наказан. В онова време всичко ще бъде посветено Богу и ще бъде осветено с Неговото име; нечестивите хананеи не ще съществуват тогава на земята (глава 14-та).

Глава 12:2. Преддверия движимая – врата, в която свободно се влиза.

Стих 7-ми. Бог отначало ще спаси жилищата на юдеите, да не би царският дом и знаменитите велможи от Юдиното коляно да се хвалят твърде много и кажат, че те със своята храброст победили; те трябва да знаят, че победата е дарена от Бога и на иерусалимците, и на другите юдеи.

Стих 8-ми. Ангел Господень – Ангел на Завета.

Стихове 11-14. Плачът за Разпнатия ще се уподоби на плача за Иосия (2 Паралипоменон 33:22-24).

Глава 13:1. Место – в еврейската Библия – извор. Вместо “в предвижение и разделение”, в еврейската Библия – стои: “за измиване греха и нечистотиите”.

Стих 7-ми. В еврейската Библия “пастыри” няма.

Глава 14:6. Вместо “зима и мраз”, в еврейската Библия – “светилата ще се махнат”.

Стих 8-ми. Вместо “в жатву и весну”, в еврейската Библия: “лете и зиме”.

Стих 16-ти. Празник Скинопигии – празник Шатри, в който евреите благодарели за опазването им през време на странстване по пустинята и въвеждане в обетованата земя. Той предобразува благодарността на праведниците за тяхното спасение в Божието царство.

Стих 17-ти. В еврейската Библия няма “и сии онем приложатся”.

Цялата тази реч се отнася към месианските времена. В нея пророк Захарий рисува съдбата на Израил, след като Той отхвърлил Месия. Измиването на греховете и нечистотиите (13:1), изтребването на идолопоклонството и лъжепророците, изгонването от земята на нечистия дух (13:2), образуването на земята едно Божие царство от всички народи (глава 14-та) – всичко това може да бъде отнесено само към новозаветните времена. Това се потвърждава и от евангелистите, които настоящото пророчество прилагат към Месия и Неговите времена: Иоан 19:36-37; Матей 26:31. Под Иерусалим, който ще съществува пред всемирния съд, трябва да разбираме не град Иерусалим, разрушен от римляните, а новозаветната Църква. И юдеи, и езичници ще нападнат Христовата църква, ще я гонят и преследват, но тя, при Божията помощ, ще преживее всички гонения и най-после, борбата ще завърши с всемирен съд, след който ще се основе вечното царство на славата, където грехът повече не съществува. В борбата на юдейството и езичеството с християнството ще стане и обръщането на юдеите към Бога. Чрез съд достойните от тях ще бъдат спасени и ще станат наследници на вечната слава.

Думите: “Воззрят Нань, егоже прободоша” (Захария 12:10) евангелист Иоан привежда като пророчество за Христос, изпълнението на което вижда в обстоятелството, че дошлите при кръста войници не пребили пищялите на Христос, но един от тях “копием ребра ему прободе” (19:34-37). В дадения случай това е само прилагане на пророчеството към частно събитие. Началото на неговото изпълнение ние виждаме в писанията на св. Лука: в Евангелието (23:48) той разказва, че “дошлият на това зрелище (Христовото разпятие) народ, като видял станалото, връщал се, биейки се в гърдите”; в книга Деяния на светите апостоли апостолът повествува за слушателите със сърдечно умиление речта на апостол Петър в празник Петдесетница и за кръщението на 3000 от тях (2:37-42). В борбата на юдейството и езичеството с християнството, във време на гоненията против християните, по-добрите от юдеите се убедили в истинността на християнството и като видели, че Бог покровителства християните, които при Неговата помощ се явяват храбри като Давид, сами се обръщали с вяра към Онзи, Когото разпнали те или техните бащи и чистосърдечно оплаквали това престъпление. При техния покаен плач Бог им откривал “водния извор”, тоест им пращал в тайнствата даровете на Дух Свети, които, по сила на пролятата на Спасителя кръв, ги измивали от греховете. Това пророчество продължава да се изпълнява през целия нови завет и окончателно ще се изпълни онзи ден, когато целият Израил ще се обърне към отхвърления и разпнат от неговите бащи Месия (Римляни 11:25-26).

Изпълнението на “порази пастыря и расточятся овцы стада” (Захария 13:7) Спасителят указва в бягството на Неговите ученици от Гетсиманската градина, когато Той бил хванат от войниците (Матей 26:31; Марк 14:27). Но такова бягство от своя Спасител, както свидетелства църковната история, се повтаряло и при гоненията на християните и, по думите на Спасителя (Матей 24:10), ще се продължава до свършека на света. Във време на лютите гонения, слабите по вяра християни криели се и даже, се отказвали от своята вяра, но, с прекратяване на гоненията, те отново встъпвали в Църквата.

В 14:6-7 тълкувателите виждат пророчество за едничкия ден – денят на Христовото разпятие, когато по цялата земя настанала тъмнина от 6 до 9 часа (Лука 23:44-45). В този ден “солнце лучи своя скрывает, Владыку зря распинаема” (самогласна стихира на 1-вия час във Велики Петък). Според една църковна песен, пророк Захарий, между другото, бил пратен “проповедати день креста, ведомый Господеви” (канон на пророка 6-ти ирмос). Но това пророчество може да бъде отнесено и към деня на второто Христово пришествие, известен само Богу, когато слънцето ще потъмнее и луната няма да изпуска светлина (Матей 24:29-36).

Забележка. Глава 14:4, 8-11 съставя паримия на празник Възнесение Господне, понеже първите думи от паримията: станут нозе Его в день оный на горе Елеонстей са приложими към празнуваното събитие (Възнесение), което станало на Елеонската планина.

____________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Захарий, на руски език и св. пророк Захарий (починал 450 година преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dNi