Христо Попов
Втора част
За гласа на викащия в пустинята
Глава 40:1-14
От тази глава се почва втората половина на пророк Исаината книга, където са изложени речи предимно от утешителен характер. След падане на Израилското царство и след предсказване същата участ и на Юдейското царство, юдейският народ се нуждаел от утешение. Маловерните юдеи се придържали към това убеждение, че обетованията Божии за идването на Месия, дадени на техните прадеди, могат да се изпълнят само при условие, че те владеят обетованата земя; само живеейки в нея, те се надявали да бъдат участници във великите Божии обетования. Поради това, пророчеството за разрушение на Иерусалим и за пленение на Юдейското царство могло да потърси в тях съмнение в изпълнението на тези обещания. За поддържане на тяхната слаба вяра пророк Исаия във втората половина на своята книга им предсказва, че предстоящият плен ще бъде само временна мярка за изправяне на тях самите, че ще настъпи време, когато те ще бъдат освободени от този плен, и тогава ще дойде време за изпълнение на древните обещания. Те ще бъдат не само освободени от вавилонското робство, но и изкупени, заедно с целия човешки род, от робството на греха и дявола. Двете събития често пъти в описанието на пророка се сливат в едно, понеже първото е предшествало второто и е служело като негов предобраз.
В 40-та глава пророкът от Божие име подканя свещениците, като религиозни ръководители на юдейския народ, да утешават юдеите, че се е свършило вече времето на тяхното робство, че грехът им е простен, така като те получили от Бог двойно наказание за своите престъпления (1-2). Ето вече се слуша в пустинята гласът на особения Божий известител, който, призовавайки към покаяние, гръмко и настойчиво подканя всички да изравнят в сърцата си пътя за Господ, нравствено да се изменят и да се преобразят предвид на това, че скоро ще се яви славата на Господ и всички ще видят Божието спасение (3-5). Юдеите не трябва да се отчайват в своето спасение, макар и да са твърде силни техните поробители: цялото човечество (а, следователно, и вавилонзините) е нищожно и скороминаващо, а Божието слово вечно пребъдва (6-8). Иерусалим трябва да проповядва, че залог за спасението служи Божието всемогъщество: Бог като пастир ще събере разсеяните Свои овци и ще утеши страдащите (9-14).
Стихове 1-2. Глаголите в сердце Иерусалиму – възвестявайте приятно, радостно, по сърце, съобразно с тяхното желание; наполнися смирение его – изпълни се, свърши се неговото унижение, наказание. Пленението, за което току-що предсказал пророкът (39:6-7), ще бъде непродължително; то така скоро ще се свърши, че и сега вече, когато още и не е започнало, може да се каже за него като да се е свършило. Това показва, че пророкът така ясно съзерцавал бъдещето и така бил убеден в несъмнеността на неговото изпълнение, че то на неговите погледи се е представяло като че ли вече свършено.
Стихове 3-5. Тук се предсказва двояко спасение: от вавилонския плен и от плена на дявола; затова и приготвителният път към спасение е двояк: физически – пътят от Вавилон за Палестина, и нравствен – изправянето на хората: възпълване с добродетели нравствените недостатъци (дебрь наполнится), обуздаване гордостта и самолюбието чрез смирение (гора и холм смирится), отричане от религиозните заблуждения, усилване на слабата вяра и пълно следване по Божия закон (стропотная в право и острая в пути гладки). Под “глас вопиющаго”, по свидетелството на Иисус Христос и Неговите евангелисти (Матей 3:3; Марк 1:3 и Лука 3:3-6), трябва да се разбира Иоан Кръстител. Сам Иоан Кръстител това пророчество отнася към себе си; когато фарисеите пратили да го попитат: Христос ли е той, или Илия, или друг някой пророк, Иоан отговорил: аз глас вопиющаго в пустыни: исправите путь Господень, якоже рече Исаия пророк (Иоан 1:19-23). Иоан Кръстител се нарича глас на викащия в пустинята, защото неговата дейност се уподобява на дейността на древния херолд (глашатай), който бил пращан да предупреди хората за пътуването на царя. Херолдът е бил длъжен да изправи, да изравни пътя и да научи поданиците да посрещнат своя господар по съответния церемониал. Така точно и Иоан Кръстител известявал за Идващия след него, даже направо указвал на Него: “се агнец Божий, вземляй грехи мира” (Иоан 1:29), и приготвил удобен за Него път в сърцата на хората, като подканял всички към покаяние и вяра в Христос и изкоренявал в тях нравствените недостатъци (Лука 3:7-17). Както след херолда е идвал царят, така и след Иоан Кръстител е вървял въплътеният Бог, и цялото човечество чрез извършеното от Него изкупително дело видяло славата на Триипостасния Бог (и явится слава Господня, и узрит всяка плот спасение Божие).
Стихове 6-8. Предсказанията на пророка за скорото връщане от плена се представяли неизпълними, понеже евреите твърде високо гледали на могъществото на езическите народи. Предвид на това пророкът говори, че човешката сила въобще, колкото и да е голяма, е нетрайна и кратковременна, а Божието обетование е твърдо и ненарушимо. За по-голяма нагледност речта си пророкът облича в диалогична форма. Гласът на говорещия в пророка ангел (срв. Захария 1:14) заповядва му: “възвестявай!” Пророкът пита: “какво да възвестявам?” – “Възвестявай – казва гласът, – че всеки човек е сено и всяка човешка слава е тревно цвете, глагол же Бог нашего пребывает во веки”.
Стих 11. – имущия во утробе утешит – ще утеши страдащите; страданията на бременните жени в Свещеното Писание служат като символ на най-тежки мъки (4 Царства 19:3; Исаия 13:8; 21:3). В 12-14 стихове се привежда второ основание за неизменността на Божието обетование: всемогъществото, всеведението и премъдростта Божии всекиго трябва да убеждават, че Бог ще изпълни обещанието за спасението.
Забележка. Част от тази глава (1–3 и 9–и стихове) съставя паримия на празниците в чест на св. Иоан Предтеча (24 февруари, 25 май, 24 юни и 29 август), понеже в нея се пророчества за този светия.
За кроткия Отрок Господен
Глава 42:1-9
Бог открива на пророка, че, ето, Неговият Отрок, Когото Той поддържа и обича от всичката Си душа, ще получи всички дарове на Светия Дух и ще възвести на езическите народи нов закон, който оправдава и благодатно изцелява (стих 1). Своето дело Отрокът ще извърши с велика кротост и безпримерно милосърдие, но с непоколебима твърдост и без всякакви отстъпки и снизхождения; сам Отрокът няма да отслабне и изнемогне, доде не разпространи по цялата земя новия закон, вследствие на което разпространяване всички народи ще се надяват на Неговото име (2-5). След това пророкът, от лицето на Бог определя, че служението на Отрока ще състои в това, че Той ще вкара Израил в нов, по-добър завет с Бог, а заедно с това ще просвети и езичниците с новия закон и ще изцери хората от всякакви недъзи – телесни и душевни. Всичко това Бог ще направи за собствено прославяне и за посрамване на езическите религии. Несъмнеността на всичко казано Бог потвърждава с това, че, както по-рано предсказаното точно се е изпълнило, така и възвестяваното ново събитие непременно ще се осъществи (6-9).
Стихове 1-5. Думите Яков и Исраиль в еврейската Библия. В славянския и гръцкия преводи те указват това, че Отрокът Господен произлиза от рода на Яков. Суд означава не само съдебно разследване, но и определение на съда, имащо задължителна сила, за тъжащите се, или предписание, закон. Понеже в Стария Завет законодател бил само един Бог и законът се отъждествявал с религията, то тук думата суд има значение на религиозен закон. Значи, дейността на Отрока Господен ще се състои във възвестяване нов религиозен закон (евангелския) и, при това, на всички народи. Той няма да говори гръмко (не возопиет), нито пък ще даде свобода, отпускане на Своя глас (ниже ослабит), тоест няма да напряга гласа Си така, както някои хора от тщеславие правят, когато искат да надспорят или да се надвикват един другиго. В отношенията Си с хората Той ще бъде снизходителен, милосърден: трости сокрушены не сотрет и льна курящася не угасит, тоест ще бъде внимателен и снизходителен даже към такива слаби хора, у които нравствената сила не е повече, отколкото в поломената тръстика, и няма да пренебрегва даже такива слаби прояви на човешките стремежи, които по своята сила могат да бъдат сравнени със слабите искри на едва димящия готов да изгасне лен. Кого трябва да разбираме под Отрок Господень? Евангелист Матей цялото това пророчество отнася към Иисус Христос. Като разказва, как Иисус Христос, след като изцерил много болни, по Своето смирение им забранил да разгласят за това, евангелистът прибавя, че това правел Иисус Христос съгласно с Исаиното пророчество: се Отрок Мой, егоже изволих: возлюбенный Мой, наньже благоволи душа Моя, положу Дух Мой на нем и суд языком возвестит (Матей 12:17-18). Действително, много черти от пророчеството указват на Иисус Христос. Така например, разпространението на религиозно учение сред езическите народи и по вярването на евреите, е една от съществените страни на служението на Месия, на онзи Авраамов Потомък, чрез Когото всички земни племена щели да получат от Бог благословение и да станат щастливи. Дейността на Отрока Господен по своя характер напълно се съвпада с дейността на Христос. Съгласно с предсказанието на пророка, Иисус Христос извършил Своите велики дела нерядко в ограничен кръг от хора, при което запрещавал да известяват за тях на народа (Матей 8:4; 12:16; Марк 1:42 и други), за да не би Неговите дела да се чуят “вне”. За кроткото и снизходително обръщение на Иисус Христос свидетелства вече онова обстоятелство, че Той не отхвърлял от Себе Си даже блудниците и митарите, не произнасял окончателно осъждане даже и над намиращите се накрая на гибелта грешници, стига само у тях да е оставала капка вяра и искра любов. Последното може да се потвърди с Неговото отношение към еврейския народ. Без да гледа на всички оскърбления и страдания, които Му причинявал народът, Той в Своите речи към него се стараел да пробуди искра вяра и да го направи способен да приеме словото на истината. Характера на Своята дейност Той Сам изобразява така: “кротките есмь и смирен сердцем” (Матей 11:29). Най-после, изразите, употребявани от пророк Исаия тук, в Новия Завет, се прилагат към Иисус Христос. “Отрок” или “раб” Той се нарича у апостол Павел (Филипяни 2:7). Изразите: “избранный Мой прият его душа Моя” са равносилни на думите на Бог Отец: “сей есть Сын Мой възлюбленный, о немже благоволих (Матей 3:17), а “дах Дух Мой нань отговарят на “почиет на Нем Дух Божий (Исаия 11:2) и “не в меру Бог дает Духа” (Иоан 3:34).
Стих 6. В правде – в сила на закона за правосъдието, по който на падналия човек била дадена надежда за освобождение от греха (Битие 3-15). В завет рода Исраилева, в свет языков – посредник, който ще свърже нов съюз между Бог и израилския народ и ще просвети езичниците, за какъвто признава Христос Симеон Богоприемец (Лука 2:32).
Стих 9. Под предишни и, при това, древни (яже из начала) обетования тук се разбира предсказаното от Бог на Авраам поробване на неговите потомци в Египет и избавянето от това робство (Битие 15:13-16). Това пророчество се изпълнило буквално (Изход 3:21-22; 12:31, 35 и 36). Понеже освобождението на евреите от египетското робство чрез Моисей било образ на избавянето човешкия род от робството на греха и дявола чрез Иисус Христос, то в първото събитие, като в извършено вече, юдеите могли да виждат изпълнение и на онова, което сега им се възвестява, преди самото възвестяване даже; тази именно мисъл и изразява пророкът с думите: прежде неже возвестиши, явишася им.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.