Христо Попов

Пророк Иона (от еврейски гълъб) бил син на Аматий (1:1). Тълкувателите обикновено го отъждествявали с онзи Иона, за когото се говори в 4-та книга Царства. Писателят на последната, повествувайки за царуването на Йеровоам ІІ, говори: “Той (Йеровоам) възстанови пределите на Израилското царство от входа на Емат до пустинното море (Мъртво), по думите на Господа, изречени чрез Неговия раб Иона, син Аматиин, пророк от Гетаховер” (4 Царства 14:25). Ще рече, пророк Иона по своя произход бил галилеянин, понеже град Гетаховер се намирал в Завулоново коляно; пророческото си служение прекарал в Израилското царство, където предсказал за щастливите войни на Йеровоам ІІ със сирийци и в Ниневия, столица на Асирийското царство. Понеже неговото пророчество за възстановяване древните предели на Израилското царство се изпълнило при Йеровоам ІІ, то, очевидно, било произнесено по-рано от това време, вероятно при Йеровоамовия баща Йоас, или пък в първите години от царуването на Йеровоам ІІ (царувал от 824-783 година), когато Израилското царство в продължителната война със сирийците не могло да вземе решително надмощие над последните и имало нужда от ободряване и подкрепване чрез някакво известие за благополучния край на започнатата война. Към това, именно, време (царуването на Йеровоам ІІ) тълкувателите и отнасят отиването на пророк Иона в Ниневия с проповед за покаяние. По предание, пророкът, след като изпълнил божественото поръчение за Ниневия, върнал се в своя роден град Гетаховер, където и умрял. Паметта на св. пророк Иона се празнува на 22 септември.

Състояние на Асирийското царство и Ниневия във времето на пророк Иона

Ниневия, в която пророк Иона бил пратен от Бог да проповядва, била столица на Асирийското царство. По свидетелството на книга Битие 10:11, тя била построена от Хамовия внук Нимрод, приблизително 2230 година преди Рождество Христово. По предание, записано от Страбон, Ниневия много по-късно (1230 година преди Рождество Христово), била отново построена, укрепена и украсена от Семирамида и Нин, които имали намерение да я построят така, че никой град в света да не може да се равнява на нея нито по обширност, нито по великолепие. Действително, книгата на пророк Иона представя Ниневия за много голям град (1:2; 3:3), в който само младенци, които не умеели да различават дясна ръка от лява, имало 120 хиляди (4:11). По свидетелството на Страбон, Ниневия била по-голяма от Вавилон. Над построяването ѝ се трудили 1½ милион работници в продължение на 8 години. Диодор Сицилийски говори, че това бил най-великолепният и най-обширният от древните градове, обкръжен с високи (до 45 аршина), дебели (три колесници наред могли по тях да вървят) и дълги (95 километра) стени, върху които имало 1500 стражарски кули. Благодарение на обичая у асирийци, по сила на който всеки нов цар бил длъжен да построи нов дворец, в Ниневия имало множество великолепни дворци, от които всеки бил укрепен с ровове и обкръжен с обширни разкошни градини.

Първоначалната история на Асирия още не е известна. Валаам в свое време говорел за асирийския народ като за самостоятелен (Числа 24:22-24). На асирийските паметници от X-ти и IX-ти векове преди Рождество Христово се споменават войнствени царе, при които Асирия била страшна за съседните народи, в това число и за израилтяните. Според асирийските паметници, в числото на 12-те царе, победени от Салманасар ІІ, бил и Ахав, израилският цар; върху обелиска на Салманасар е изобразен Ииуй, поднасящ му дарове. От това може да се заключи, че в политическо отношение Асирийското царство във времето, когато пророк Иона отишъл в Ниневия, се намирало в цъфтящо състояние. Но не такова било то в религиозно-нравствено отношение: “злодеянията му стигнаха до Мене” – говори Бог (1:2), и, навярно, те били големи, щом градът бил застрашаван от гибел. В книгата на пророк Иона не са указани греховете на ниневийци; според другите пророци корен на всички злини било гордото и самолюбиво съзнание на своето достойство и значение: “Аз съм, и няма други освен мене” (Софония 2:15), – казвал за себе си град Ниневия. За ниневийци нямало нищо свято и те в живота си се ръководели от груби инстинкти и страсти. По свидетелството на пророците Софоний и Наум, главните пороци на ниневийци били: изнеженост, разврат, грабителство, жестокост, угнетяване подчинените народи, безмерна жажда към завоевания (Софония 2:13-15; Наум 2:8-12; 3:1-6). С такива пороци, без съмнение, били те и във времето на пророк Иона; на тях кратко се намеква в разпоредбата на царя, щото ниневийци при поста и покаянието да се отвърнат “от своя лукав път и от неправдата на своите ръце” (3:8). Развратът и сладостратието били освещавани от самата религия – от култа (обожаването) на Ваал, Астарта и небесните звезди. По неопределеност на асирийски цар проповядвал пророк Иона в Ниневия. Повече от тълкувателите мислят, че това бил Сарданапал, понеже този цар по време е по-близък към израилските царе Йоас и Йеровоам ІІ, при които живял пророк Иона. При Сарданапал царувало най-голямо нечестие, пример за което подавал сам той, а поради това понятно става и изобличаването на ниневийци в нечестие или злоба, викаща до небето. Но нравственото чувство не съвсем заглъхнало у ниневийци: проповедта на пророк Иона предизвикала у тях искрено разкаяние, което временно ги е спасило от гибел.

Съдържание на книгата с изяснения

По съдържание, книгата на пророк Иона представя от себе си исторически разказ за отиването на пророка в Ниневия, именно – какво се е случило с пророк Иона по пътя за Ниневия и какво станало с последната. Книгата се състои от 4 глави: в 1-ва се изобразява Божият съд над неизпълнилия своето призвание пророк; във 2-ра се излага благодарствената молитва на каещия се пророк за своето спасение; в 3-та се говори, как спасеният пророк изпълнил своето назначение сред ниневийци, в 4-та се изправя понятието на пророка за Божията слава чрез чудо, извършено от Бог над тиквено растение.

Бог заповядал на пророк Иона да отиде с проповед в Ниневия и да извести гибелта на този град, в случай че жителите му не се покаят. След като получил тази заповед, пророк Иона решил да не изпълни Божието поръчение и избягал по море в Тарсис. По пътя Бог дигнал страшна буря в морето. Мореплавателите в ужас започнали да молят боговете си за спасение от смъртната опасност, след това разбудили заспалия Иона и него също заставили да се моли на своя Бог за спасение. Когато бурята и след това не се прекратила, всички дошли до мисълта, че Бог дигнал буря за греховете на някого от тях, затова те потърсили виновния с жребий и жребият се паднал на Иона. Пророкът чистосърдечно изповядал своята вина и сам предложил да го хвърлят в морето, за да утихне то. Въпреки това Ионино предложение, пътниците пак продължавали да се опитват да доближат към брега, но не могли. Тогава те хвърлили Иона в морето и бурята веднага утихнала (1-ва глава).

По Божие повеление, Иона бил погълнат от кит, в утробата на който той бил запазен жив чрез Божията сила. Тук, в утробата на кита, пророкът се обърнал към Бог с молитва, в която изобразява своето крайно бедствие и, в предсмъртна агония, моли Бог да му съхрани живота, като обещава след избавянето да Му принесе жертва с хвалебни песни и с изповядване Неговите чудеса и благодеяния. Молитвата на Иона била чута. След тридневно държане, китът, по Божия заповед, изхвърлил пророка на суша (глава 2-ра).

Тогава последвало второ повеление на Иона от Бог да отиде в Ниневия и да проповядва така, както му е било заповядано отпърво; пророкът, научен от опит – колко е пагубно да се противи на Божията воля, отишъл в Ниневия и започнал да проповядва. Проповедта му имала пълен успех: ниневийци още първия ден назначили всеобщ пост, всички се облекли във вретища и искрено се покаяли. Бог видял тяхното истинско разкаяние, тяхното решение да оставят предишния нечестив път и отменил определеното наказание (глава 3-та).

Иона не само не се зарадвал на това обръщение на ниневийци, но напротив – твърде много се огорчил и смутил, като се боял, да не излезе лъжепророк; но седейки в своята колибка срещу града, той все още очаквал гибелта на Ниневия. Бог вразумил Своя малодушен раб чрез едно растение, което, по Божия заповед, в една нощ израснало и със своите листа покрило колибата на пророка, а в другата нощ било подядено от червей и изсъхнало. Колкото пророкът преди се порадвал на растението, което го защитавало от слънчевия пек, толкова след това се огорчил, като го видял изсъхнало и себе си изложен на горещото слънце. Тогава Бог, за да вразуми напразно оскърбения пророк, му казал: ако тебе ти е жал да се лишиш от едно сенчесто растение, над което никак не си се трудил, как Аз да не пожаля Ниневия, такъв велик град, в който се намират 120 хиляди само невинни деца, неумеещи да различават дясна от лява, и грамадно множество безсловесни животни, непричастни във вината на хората? (Глава 4-та).

Глава 1:2. Взыде вопль злобы его ко мне – греховете на ниневитяни се размножили до крайност и гръмко, без думи, изисквали праведния Божи съд.

Стих 3-ти. Тарсис – финикийска колония в южна Испания; бежати от лица Господня – от изпълняване поръчението, дадено от Бог. Иоппия – Яфа в Палестина, пристанищен град на Средиземно море.

Стих 4-ти. Някои тълкуватели предполагат, че бурята в морето била само за кораба, в който плувал Иона, а другите кораби, които плавали по това време, спокойно се носели от попътни ветрове. “Да бе тази буря, казва блажени Теодорит, обща за всички, то мореплавателите не щяха да хвърлят жребий да узнаят причината на бурята, защото виновникът можеше да пътува и в друг кораб”. Но в свещения текст не се говори за други кораби и бурята се представя, че е била въобще в морето, но не и в някоя само негова част.

Стих 5-ти. На кораба се намирали от разни страни и от разни народности езичници, които имали своя религия и свои богове. Изметание сотвориша сусудов – изхвърлили в морето тежките вещи, както това обикновено правят мореплавателите във време на силна буря (срв. Деяния на светите апостоли 27:18, 38).

Стих 6-ти. Что ты храплеши – какво си се разхъркал? Да се спи в един такъв момент, когато предстои неминуема гибел и когато всички в ужас се молят за нейното отвръщане, е твърде оскърбително. Ето защо, сънят на Иона възмутил кормчията (началника на кораба), който, не без укор, разбудил пророка и го заставил да се моли на своя Бог за спасение от потъване и гибел. Угризван от съвестта, поразен от скръб, пророкът бил потърсил утешение в съня. Според блажени Теодорит, това не бил обикновен, прост сън, а такъв, какъвто бива след силни душевни смущения, от които нервите ослабват, тялото изнемогва и има нужда от дълбок сън за възстановяване силите. В такъв дълбок сън се намирали, според евангелист Лука и Христовите ученици в Гетсиманската градина, които спели “от печали” (22:45).

Стих 7-ми. Когато молитвата не помогнала, дошли до мисълта – за умилостивение на разгневеното Божество не се ли изисква жертва, не е ли нужно да бъде наказан или принесен в жертва онзи, който се окаже виновник за гнева Божи? Да се узнае виновникът било решено чрез жребий и жребият се паднал на Иона.

Стих 8-ми. Всички тези запитвания били обърнати към Иона с цел да се удостоверят в справедливостта на падналият се жребий. Между другото, питат го и за неговото занятие (делание). Пътувалите с Иона в кораба езичници мислели да не би неговото занятие да е предосъдително, или пък неговата страна и народ да са ненавиждани от боговете.

Стих 9-ти. В този стих отговорът на Иона е изложен не в пълния му вид. Съдейки по казаното в следния стих, трябва да предполагаме, че Иона не само се препоръчал като почитател на истинския Бог (раб Господен есмь аз, в еврейската Библия: “аз съм евреин”), но заедно с това им открил и своята вина, признал си пред всички, че дръзнал да бяга от лицето на Господа, оскърбил Го, като се отклонил да изпълни Неговата повеля.

Стих 10-ти. Това, че Иона се осъзнал в престъпление, предизвикало у езичниците изумление и ужас – что сие сотворил еси, тоест какво си направил, нещастнико? За твоята вина разгневеният твой Бог изпрати силна буря, от която всички трябва да пострадаме.

Стих 11-ти. Спътниците на Иона, убедени, че разгневеният от престъплението му Бог може да бъде умилостивен не иначе, освен с наказване непослушника на Неговата воля, предоставят сам Иона да си избере наказанието.

Стих 13-ти. Нуждахуся – усилие употребяваха.

Стих 14-ти. Не дождь на нас крове праведныя – не ни вмени в престъпление смъртта на този невинен пред нас човек. Искреността на Иониното разкаяние, величието на неговото решение да умре за другите, всецялата преданост на Божията воля, която той видял в страшната буря – всичко това така силно подействало на мореплавателите, че те, намирайки се в най-голяма опасност, не отведнъж се решили да хвърлят Иона, а първо се опитали наново да доближат брега и най-после, като не успели, се видели в необходимост със стиснато сърце да принесат тази жертва за умилостивяване на Бог, като се обърнали към Него с молитва – да не им вмени това в грях.

Стих 16-ти. Убояшася страхом великим – внезапният и чудният преход от ужасна буря към необикновена тишина не могъл да не порази мореплавателите, които били запознати с бурите; те сега напълно се убедили, че Бог, за Когото им говорил Иона, е истински Бог и страшен в Своя съд и обзети от голям страх, принесли Богу жертви (в еврейската Библия – и дали оброци да принесат жертви). Тук, впрочем, не се вижда, че те се отказали в същото време от почитане на своите богове: Бога на Иона те взели да почитат наред с тях.

Глава 2:1. Иона бил погълнат от кит. Думата кит е гръцка и в древно време с нея именували огромните морски животни. Вместо кит, в еврейската Библия стои dag, което значи риба; така че, нито в гръцката, нито в еврейската Библии животното точно не се обозначава. Някои тълкуватели, като съпоставят разказа за пребъдването на Иона в утробата на морското животно с данните на естествената история, под животно разбират не кит, който, по устройството на своето гърло, не може да погълне човек, а акула, която поглъща цели хора, коне и тюлени. Но ако настоящето събитие смятаме за чудо, то няма нужда в него, за съгласуването му с естествената история, под кит да разбираме друго животно. Където действа Сам  Бог, там е неуместна думата – невъзможно, там се изменят законите на природата и се разширява тясното гърло на кита. Оттук, и въпросът – как могъл Иона да остане жив във вътрешността на кита – се явява безсмислен. Онзи, Който трите момци запазил невредими в огнената вавилонска пещ, Който младенците живи съхранява в майчина утроба, Същият и Иона чудесно съхранил невредим в утробата на кита. Три дни и три нощи не означавали непременно пълни 3 денонощия (72 часа), но време, принадлежащо на 3 денонощия, макар то по своята продължителност и да било по-малко от 72 часа; обикновено, евреите смятали част от деня за цял ден (1 Царства 30:12; Битие 42:17-18; 2 Паралипоменон 10:5-12).

Стихове 3-10. Молитва. Стих 3-ти – адът служи образ на неизбежна смърт. Стих 6-ти. Бездна обыде мя последняя – най-дълбоките води на морето ме обкръжиха; понре глава моя в разселини гор – главата ми потъна в подводните морски скали.

Стих 7-ми. Вереи ея заклепи вечнии – лостовете ѝ представят себе си вечни окови, тоест, земята в своите дълбочини така заключава мъртъвците, че те със своя сила не могат оттам да излязат.

Стих 9-ти. Суетная и ложная – езическите богове; Милость – милостивия Бог. Мисълта на този стих, във връзка с предния, е: чуй, Господи, молитвата ми в Твоя храм, защото аз не съм от онези, които почитат суетните и лъжливи идоли и които оставили Тебе, многомилостивия.

Глава 3:1. Изхвърлен на суша, Иона по всяка вероятност се е готвел да иде в Иерусалим, за да принесе в храма обещаната благодарствена жертва. Но изпълнението на този обет се оказало необходимо да отложи за друго време. Господ втори път заповядва на Иона да иде в Ниневия и да проповядва в нея същото, което по-рано му било заповядано да проповядва, тоест длъжен бил да изобличи ниневийци в тежки грехове, които изисквали от Бог наказание.

Велик Богу – най-велик и славен град. С такова име евреите, обикновено, наричали всички големи и бележити предмети, например река Божия (Псалом 64:10), кедри Божии (79:11). Думите – яко шествия пути трех дней указват или на онова, че били необходими три дни за преминаване Ниневия от единия до другия край, или пък на това, че проповядващият в три дена могъл да изходи целия град. Ако се вземе предвид, че древните столични градове в своите стени заключавали градини, полета, пасбища, крепости, поради което и могли да издържат продължителна обсада, то първото мнение за величината на Ниневия няма да се покаже преувеличено.

Стих 4-ти. Еще три дни – в древните преводи и в еврейската Библия, вместо 3, стои 40, което е и по-вярно. Защото невъзможно било в три дни да се извършат описаните събития, тоест Иона да изходи всички градски места, всички жители да узнаят съдържанието на неговата проповед, да се убедят в нея и да се покаят, а сам пророкът да очаква изпълнението на своето пророчество. Трябва да се мисли, че 70-те тълкуватели чели и превели 40, но преписвачите, по недоглеждане, смесили буквата μ, означаваща 40, с буквата γ – 3. Превратится – ще бъде разрушена.

Стих 5-ти. Като узнали за пребъдването на Иона в утробата на кита и за неговото чудесно спасение, ниневийци видели в лицето на пророка необикновен човек, истински Божи пратеник, поради което и повярвали в неговата проповед. Според думите на Спасителя, Иона бил личба за ниневийци (Лука 11:30), която убедително им говорела, че той е наистина Божи пророк.

Стихове 6-8. Асирийският цар показал пример на удивителна вяра и разкаяние. Узнал за случилото се с Иона по морето и за проповедта му относно разрушението на Ниневия, той слязъл от своя престол, снел знаците на своето царско достойнство, съблякъл великолепните дрехи, облякъл се във вретище – в тази жалейна дреха на скръб и разкаяние – и седял на земята, в праха. Трябва да си представим всичката богата обстановка и разкош на източните царе, тяхната недостъпност и деспотизъм, по силата на който те изисквали за себе си божески почитания, за да можем напълно да оценим дълбокото смирение на асирийския цар, който, седейки в пепелта, оплаквал своите грехове и греховете на поданиците си. Във всеобщия и необикновен пост трябвало да вземат участие не само възрастните хора, но и децата, даже, и безсловесните животни, които също трябвало да бъдат покрити с вретища и чрез жалния рев на които ниневийци изразявали като че ли чрез тъжбите своята скръб пред Бог. Децата със своя плач и животните със своя рев разполагали самите ниневийци към по-дълбоко съкрушение за греховете и към проливане на горещи сълзи. Молбата за помилване била обърната към Бога на Иона, като към истински Бог, вярата в Когото, наред с почитане на лъжливите богове, не била чужда на асирийци които били потомци на Сим, общ родоначалник на тях и на еврите. Действително, чуден и необикновен пост! Евреите назначавали твърде строги пости (Йоил 2:9-10), но тъкъв пост, който би се простирал и върху безсловесните животни, у тях не се среща. Сам Иисус Христос похвалил покаянието на ниневийци, като казал, че те, със своето покаяние и със своята вяра в проповедта на Иона, ще осъдят неразкаяните и неверни юдеи на Неговия последен и страшен съд (Матей 12:41).

Глава 4:1. Смутися – велика скръб за малко време помрачила радостта на Иона за спасението на ниневийци. Той се боял, да не би в очите на езичниците да се окаже лъжлив пророк, страхувал се, да не би, при несбъдване на неговото пророчество, Божието име да бъде поругано и делото за спасението на езичниците да бъде забавено. Този страх, както сам той уверява, го обзел още в родната му страна, мъчел го и го заставил да бяга от Божието поръчение в Тарсис.

Стих 3-ти. Уне – по-добре.

Стих 5-ти. След като узнал волята Божия за помилване на каещите се ниневийци, огорченият Иона прекратява своята проповед в Ниневия и излиза от нея, за да се скрие от гаврите и подигравките, на които предполагал ще се подложи от гражданите, поради неизпъление на неговата заплаха. Разположил се пред ниневийските стени и тук, под заслона на направената от него набързо сенница, колиба (кущу), се решава да прекара дотогава, докато не види какво ще се случи с Ниневия след изтичане на 40-дневния срок. Той могъл да предположи, че, ако и не стане разрушение на града, каквото било разрушението на Содом и Гомор, все пак ще се извърши над него Божият съд по някакъв начин. Милостта Божия, могъл да мисли той, ще се състои не в отменение на наказанието, а в смекчението му.

Стих 7-ми. Во утрие – на другия ден.

Стих 11-ти. Тма – 10 хиляди; дванадесять тем – 120 хиляди. Трябва да приемем, че нетърпеливият и малодушен пророк бил вразумен от Бог чрез тиквеното растение и се възползвал от дадения му урок. По всяка вероятност Иона, преизпълнен с благоговение към съдбите Божии, се върнал в Ниневия, известил за помилването и излязъл от града радостен и спокоен, сърдечно изпратен от благодарните нему ниневийци, които били вразумени чрез неговата проповед.

Пророчески смисъл на книгата и предобразователно значение на пророк Иона

На пръв поглед книгата на пророк Иона трябва да бъде отнесена към историческите книги, понеже съдържа история за отиването на Иона в Ниневия. Но както старозаветната, така и новозаветната църкви я причисляват към пророческите книги. А това показва, че те тук виждат не само една история, а и пророчество и на нейния пророчески характер придават по-голямо значение, отколкото на историческия. Още блажени Августин в свое време забелязал, че в книгата на пророк Иона пророчеството се излага не с думи, а с факти. Действително, ако по-внимателно се вгледаме в книгата, ще видим, че в нея няма свойствените от историческите съчинения пълнота и последователност в изложението. Така например, пророк Иона нищо не говори за себе си преди отиването в Ниневия, за тежките грехове на ниневийци, за мястото където го изхвърлила рибата, не посочва кой тогава бил там цар, как се отнесли към него ниневийци след помилването им от Бог и други. Фактите пророкът нарежда не в последователност, а съгласно тяхното пророческо значение. Така например, още преди своето избавяне той произнася Богу благодарствена молитва за спасение.

Пророците Авдий, Йоил и Амос, изразявайки се типично, представят езичниците от всички места, народности и времена, враждебно отнасящи се към Бог и Неговото царство, в лицето на онези народи, които проявили тази враждебност в техни дни (у пророк Авдий – едомяни, у Йоил – филистимци, финикийци и други), а всички праведници – юдеи и езичници, в Бог търсещи своето спасение, представят в лицето на истинския Израил. Пророк Осия в лицето на своята жена Гомер представя израилския народ, който нарушил завета с Бог (Осия 1:2; 3:1). Такива типове се съдържат и в книгата на пророк Иона. Пророческият смисъл на тази книга ще бъде ясен, само като вземем пророк Иона за тип на целия еврейски народ (юдеи и израилтяни), а ниневийци за тип на целия езически свят.

Книгата ни представя пророк Иона за известител на Божията воля всред езичниците и Израил (еврейския народ) бил избран от Бога да бъде свещеник за всички народи на земята (Изход 19:5-6). Иона се отклонил от проповедта на Ниневия и Израил в стария завет, поради отстъпване от Бог, не изпълнил своето призвание – да просвещава езичниците. Жребият, който се паднал на Иона и го обрекъл на смърт, е Божието определение за политическата смърт на Израил чрез езичниците. Поглъщането на Иона от морско животно (животните в Библията означават езически народи – Даниил 7; Осия 13:7-8; Иезекиил 19:3; 32:2) сочи на пленяването на Израил от езичниците (асирийци и вавилоняни). Иона преди своето спасение от утробата на кита възнася благодарствена молитва за своето избавяне и израилтяните, намирайки се в плена, прославили Бог за плена, като спасително за тях наказание, и трябвало да бъдат уверени в своето избавяне от него. Иона три дни и три нощи прекарал в утробата на кита и после рибата, по Божия повеля, го изхвърлила на сушата. Така и Израил, по пророчеството на Осия (6:2-3), през два дни – на третия (тоест много скоро) ще бъде освободен от Бог от плена. Иона, спасен от утробата на рибата, отново бил изпратен в Ниневия и проповедта му предизвикала разкаяние в народа. Така също и Израил, очистен чрез бедствията на плена, ще стане, по думите на пророк Амос, просветител на народите, и езичниците ще потърсят Бог и ще се научат да призовават името Господне (Амос 9:11-12). Иона се наскърбил, като се убедил, че Бог пощадил ниневийци, а Израил считал езичниците недостойни за Божията милост и благодеяния, като отнасял последните към себе си, като към избран Божи народ. Чрез чудото с тиквеното растение, Бог, в лицето на Иона, научил израилския народ, че Божията слава се заключава не в безполезното разпространение по земята на страх и трепет пред Бог и не в суетното мнение на човека за Него, а в делата на безкрайната Божия любов към хората.

Така че, пророк Иона предсказал, как избраният Божи народ, за нарушаване завета и отклоняване от своето призвание, ще бъде наказан с политическа смърт – плена; в плена той ще се изправи, ще възкръсне за нов живот, като изправи своето понятие за Бог. Това пророчество започнало да се изпълнява с разрушението на Самария (в 722 година до Рождество Христово) и Иерусалим (589 година), когато настъпила политическа смърт за израилтяни и юдеи. С връщането си от вавилонския плен евреите започнали да възкръсват, а с разпространяване прозелитизма между езичниците, те започнали да изпълняват своето назначение; това разпространение на прозелитизма продължава в новозаветните времена, когато най-добрите от евреите влизат в Христовата църква и обръщат езичниците към Христос, а ще се свърши пред второто пришествие, когато, по думите на апостола, “целият Израил ще се спаси” (Римляни 11:25-26).

По думите на Спасителя, пророк Иона не само за ниневийци (Лука 11:31), но и за юдеите (Матей 12:39) бил личба, именно – говорел за Месия и посочва, че хората ще се спасят чрез смъртта и възкресението Христово. Той бил предобраз на Христос и със събитията от своя живот предричал събитията в Христовата църква.

Ето какви предобразователни черти църковните отци намират в лицето на Иона и в обстоятелствата на неговия живот:

Пророк Иона произлязъл от Галилея и Иисус Христос, по мястото на живота и произхода на Своите родители, бил галилеянин. Иона проповядвал отпърво на израилтяните, а после и на езичниците, така и Спасителят Сам непосредствено и чрез Своите апостоли отначало проповядвал на евреите, а после на езичниците. Иона доброволно се хвърля в морето за утихване на бурята и спасяване на плаващите в кораба, и Иисус Христос доброволно пострадал и умрял, за да спаси човешкия род, вълнуван от житейски бури. Мореплавателите, мислейки чрез гибелта на едного да спасят всички, неволно изрекли над пророка онези думи, които архиереите и фарисеите произнесли над Иисус Христос: “по-добре е един човек да умре за всички, отколкото целият народ да загине” (Иоан  11:50). Иона, хвърлен в морето, не погива, но, като от гроб, бива погълнат от голяма риба и жив проповядва там за своето спасение; и Христос, умрял по тяло, бил погребан в нов гроб, а с душата и Божеството слязъл в ада да проповядва спасение на намиращите се там духове (1 Петр. 3:18-20). Иона излиза, като че ли възкръсва, от своя необикновен гроб на третия ден и Спасителят възкръснал в третия ден. “Род лукав и прелюбодей знамения ищет – казал Спасителят на неверните фарисеи и книжници, – и знамение не дастся ему, токмо знамение Ионы пророка. Якоже бо бе Иона во чреве китове три дни и три нощи: тако будет и Сын человеческий в сердцы земли три дни и три нощи (Матей 12:39-40). Иона, чудесно спасен, отива с проповед не към юдеите, а към езичниците и чрез това показва, че спасеието трябва да се разпространи по цяла земя; и Иисус Христос, след Своето възкресение, дал на апостолите заповед: “шедше в мир весь, проповедите евангелие всей твари (Марк 16:16), “шедше научите вся языки” (Матей 28:19).

Забележка. Въз основа на това, че с тридневното си пребъдване в утробата на кита пророк Иона предобразувал тридневното погребение в гроба на Христос и Неговото възкресение, цялата книга на Иона се чете като паримия на вечернята на Велика Събота. Освен това, молитвата на пророк Иона (2:3-10) служи за основа на ирмоса от 6-та песен на каноните.

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Иона, на руски език и св. пророк Иона (823-720 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dLB