Христо Попов

Пророк Йоил (от еврейски Иехова е Бог) в своята книга не дава почти никакви сведения за себе си. Той посочва само това, че бил син на Ватуил, но кой бил този Ватуил – е неизвестно. Според едно древно старозаветно предание записано у св. Епифаний, пророкът произлязъл от Рувимово коляно, от град Бетара. Той пророчествал, както се вижда от съдържанието на книгата му, в Юдейското царство, а не в Израилското: той иска събирането на народа в храма за покаяние (1:14; 2:17), говори за Сион, Иерусалим и Юда и не споменава за Израилското царство. Паметта му се празнува на 19 октомври.

Времето на пророческото служение на Йоил се определя чрез сравняване съдържанието на неговата книга с онова на другите старозаветни книги. Пророк Амос, който пророчествал в Израилското царство в дните на юдейския цар Озий и израилския Йеровоам ІІ (810- 783), започва и завършва своята книга с думите на Йоил: “Господь от Сион возглагола и от Иерусалима даде глас свой” (Амос 1:2; Йоил 3:16); в своята книга той опровергава неправилното разбиране от неговите съвременници израилтяни пророчеството на Йоил за месианския съд. Това показва, че пророк Йоил е живял много по-рано от пророк Амос и юдейския цар Озий. Представяйки месианския съд под образ на съд над народите, известни със своята вражда против Сион, пророк Йоил не слага в тяхното число сирийците, които във втората половина от царуването на Йоас опустошили Юдея, заплашили Иерусалим и когато само с голям откуп от съкровищата на храма и царския двор Йоас сполучил да спаси свещения град (4 Царства 12:17-18; 2 Паралипоменон 21:23-24). Ако пророк Йоил бе знаел това важно събитие, той непременно в числото на Сионовите врагове би поставил и сирийци, а щом това не прави, значи, той живял по-рано от втората половина на 40-годишното Йоасово царуване (877-838). Понеже в своята книга пророк Йоил говори, как неприятелите разграбили Иерусалим, пленили съкровищата на храма, хвърлили си жребий върху евреите и продавали последните на елините, което нещо станало при Йорам, то животът на пророка съвпада с последните години от царуването на Йорам и с първата половина от царуването на Йоас. А понеже, от друга страна, пророкът в своята книга не укорява съвременниците си в идолослужение и груби пороци, което нещо не могло да бъде при Йорам, Охозий и Готолия, и не споменава нито за цар, нито за велможи, а представя, че свещениците и левитите управляват народа, това показва, че той пророчествал във времето на малолетния цар Йоас, когато начело на управлението стоял ревнителят на благочестието – първосвещеник Иодай. По такъв начин, пророк Йоил прекарал своето служение приблизително от 875-858 година до Рождество Христово.

Състояние на Юдейското царство във времето на пророк Йоил

През пророческото служение на Йоил в Юдейското царство владеели мир и спокойствие. С възцаряването си Йоас (877 година ) разрушил храма на Ваал, изпочупил неговите истукани, съборил жертвениците и възстановил истинското благочестие. Първосвещеник Иодай привел храмовото богослужение в такъв ред, какъвто бил установен от Давид (4 Царства 11:14); по-късно, когато усърдният покровител на истинското богослужение – Йоас, станал пълнолетен, той възобновил храма. Доколко народът бил религиозен, се вижда от това, че не броели и не проверявали, даже, среброто, давано от ръцете на работниците по поправки в Божия дом (4 Царства 12:15). Ето защо, пророк Йоил никак не изобличава юдеите в идолопоклонство и груби пороци. Но между народа, след 15-годишно царуване на идолопоклонниците – Йорам, Охозий и Готолия, имало и лицемери, които само външно изпълнявали исканията на закона, а в сърцето си съчувствали на идолопоклонството; религията Иехова не могла в скоро време да превъзпита сърцето у всички юдеи. Поради това пророкът внушава на народа необходимостта от сърдечно служение Богу; подканяйки съвременниците към покаяние, той им говори: “обърнете се към Господа с всичкото си сърце … раздирайте сърцата си, а не дрехите си (Йоил 2:12-13).

Какво дало на Йоил повод да пророчества

Повод за пророчестване на Йоил послужило опустошението на юдейската страна от скакалци и суша, което продължило няколко години (2:25). Настанала такава оскъдност и бедност, че в Иерусалимския храм се прекратили хлебните приношения и възлияния (1:9-13). Твърде тежко било положението на юдеите, които нямали средства за прехрана и били обкръжени от враждебни народи, винаги готови да се възползват от слабостта на съседа. При такова едно голямо нещастие не само малодушните и слабохарактерните, но и силните духом падали в униние. Пророкът гледа на бедствието като на подбуда за народа да не отстъпва от завета с Бог, сключен при възцаряването на Йоас и да служи Нему от всичкото си сърце, поради което и подканя съвременниците към покаяние. Предвиждайки искреното народно покаяние, той, за утешение и ободряване, предсказва бъдещото божествено благословение и спасение.

Забележка. По свидетелството на пътешествениците, скакалците на изток се явяват в такова множество, че обхващат едно пространство от 30 километра дължина и 20 километра широчина; при хвърченето образуват такъв гъст облак, че съвсем заслоняват слънчевата светлина; с движението на крилете си образуват шум като от водопад или от силен вятър; като се спуснат на земята и нивя, и градини, и ливади – всичко покриват като с насип, от един аршин дебелина, а полетата и ливадите отдалече се представят движещи се като развълнувано море. Отделно взето насекомото (от 7-10 сантиметра дълго и колкото един пръст дебело), не представя от себе си някаква сила, но цяло стадо от такива насекоми, по своето безчислено множество произвежда страшно опустошение (Изход 10:13-15). Скакалците вървят всички заедно в ред като войска и нищо не може да ги спре – нито ровове, нито прегради, нито реки, нито градове. Римляните изпращали против тях своите легиони, а източните жители обявявали против тях всеобщо въоръжение или народна война и всеки, който не въставал против скакалците, се смятал изменник на отечеството. По-добре е и по-леко, казвали, да се води борба против най-дивите и необуздани пълчища бедуини, отколкото против това малко, но всеизтребващо насекомо.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е – постигналите страната бедствия (скакалците и сушата) служат като предвестници на великия съден ден, който, може би, за юдеите ще бъде гибелен, ако не се покаят искрено за своите грехове и спасителен, ако принесат достойни плодове на покаяние. Съдържанието на книгата се състои от две речи. В първата (1:2-2:17), като изобразява постигналите страната бедствия, пророкът показва, че те са предвестници на бъдещия Господен съден ден и подканя народа към чистосърдечно покаяние; във втората (2:18-3:21), предсказва на разкаялия се вече народ прекратяване на бедствията и спасение във време на съда.

Прочетете още „Книга на пророк Йоил. Сведения за пророка и време на неговото служение*“ →