Христо Попов
Пророк Даниил (от еврейски Божий съд) произлязъл от Юдиното коляно, от знатно семейство, може би, даже от царски род, тъй като Навуходоносор, след завоюване на Иерусалим в 4-тата година от царуването на Йоаким (607 година до Рождество Христово), заповядал на началника на евнусите – Асфанез, да избере от царски и княжески род здрави и красиви еврейски момчета, които се отличавали с умствени способности, с цел, като изучат халдейския език и получат образование, да се приготвят за служба при двора на вавилонския цар; в числото на избраните бил и Даниил (1:1-4). Началникът Асфанез дал на Даниил и на трите негови другари – Ананий, Азарий и Мисаил – халдейски имена: на Даниил дал име Валтасар, в чест на Бог Вил, на Ананий – Седрах, което значи царски, на Азарий – Авденаго, в чест на бога Него и на Мисаил – Мисах в чест на бога на слънцето. Но с приемане езически имена, те не станали езичници; напротив, от страх да не нарушат Моисеевия закон, те, през тригодишното си обучение в царския двор, хранели се само с растителна храна, за да не се осквернят от ония ястия, които им се отпускали от царската трапеза (1:5-16). За тази тяхна любов към въздържанието Бог ги възнаградил с успех в науките и с разбиране всяка книжна премъдрост, а на Даниил, освен това, дарил способност да разбира видения и сънища. След тригодишно обучение момците били представени на царя за изпит, и той ги намерил десет пъти по мъдри от всички влъхви (мъдреци) във вавилонското царство. След това Даниил с тримата си другари бил назначен на служба в царския двор и останал в званието придворен сановник през всичкото време на царуването на Навуходоносор и неговите приемници до падане на Вавилонското царство и известно време след това – при Дарий и Кир (1:17-21). Някои събития от живота на пророка в царуването на Навуходоносор, Валтасар, Дарий Мидянина и Кир са изложени в неговата книга.
За последната съдба на пророк Даниил достоверно нищо не е известно. При издаване на указа от Кир за освобождение на евреите от плена пророкът не се върнал в своето отечество и продължавал да стои в двора на персийския цар. Навярно, Кировият указ за освобождение на евреите не засягал ония от тях, които заемали държавна служба, или пък, може би, сам пророк Даниил предпочел да остане в своето високо звание при двора, за да бъде повече полезен от своите сънародници, както на ония, които останали в плена, така и на ония, като се върнали в родината и продължавали да остават под върховната власт на персийците. Пророкът умрял в дълбока старост, но за времето на смъртта и мястото на погребението му така също нищо не е известно. По своите добродетели Даниил в книгата на пророк Иезекиил се поставя наред с Ной и Иов (Иезекиил 14:14-20), а по мъдрост се смята недосегаем образец (Иезекиил 28:3).
Паметта на св. пророк Даниил се празнува от Църквата на 17 декември.
Състояние на съвременното на пророк Даниил езичество и юдейство
Съвременното на пророк Даниил езичество се характеризира с мъртвост и безжизненост на своя култ. По-преди езичниците се кланяли на истуканите по привичка и по предание и, смятайки ги за богове, чувствали пред тях страх и благоговение, поради което и езическата религия имала сдържащо, обуздаващо значение за нравствеността. Но във времето на пророк Даниил тя изгубила и това значение. Смяната на всемирните владичестващи монархии подровила у езичниците вярата в техните богове: езичниците смятали истински онзи бог, чийто народ е по-силен, затова те служели на боговете на своите победители, които на реда си били побеждавани от други народи (например асирийците – от вавилонците, вавилонците от мидийците и персийците); явявали се случаи да се менят боговете, а чрез това се е подравяло доверието към тяхната сила и могъщество. На това още повече способствал произволът на царете, които поставяли себе си по-горе от боговете. Така например, Навуходоносор си издигнал грамадна златна статуя и искал всички поданици да ѝ се покланят. Дарий Мидянин обявил себе си за бог и издал заповед – в течение на 30 дни хората да не се молят и покланят на никакъв друг бог, освен на царя. И най-малоразвитият езичник ясно виждал, че в религията няма нищо трайно и устойчиво. Подравянето на вярата, съмнението у езичниците в истинността на своите богове и религия и опасяването за бъдещето – всичко това подготвяло благоприятна почва за възприемане истинската религия и признаване всемогъщия Бог, управляващ съдбините на всички народи и на всеки човек. Такава задача имал да постига пророк Даниил сред езичниците.
Що се касае до евреите, то пленът за тях бил очистителна епоха. Те се намирали под великия Божи гняв, били вън от Обетованата земя, без храм, без жертви, търпели всевъзможно притеснения от страна на поробителите (Иеремия 30:67), яли хляб със сълзи и приличали на самотна птица, изгубила своето родно гнездо (Псалом 101). Всичко това ги е пробудило от духовната заспалост; те плачели за Сион, седейки край вавилонските реки (Псалом 136); плачели за своите грехове, за своето отечество и храм, които се намирали в развалини; плачейки за Иерусалим, те се кълнели да го не забравят и жадували за неговото възраждане (Псалом 136:5 и 101:14-15). Те напълно съзнали, че вината на всички тези беди са те самите, и устремили своите молитвени погледи към Бог (Даниил 3:26-33), като изразявали при това искрено разкаяние за предишното нечестие и готовност да се изправят (Даниил 3:41).
Това разкаяние на евреите ги е привело към нетърпеливо очакване изпълнението на утешителните пророчества за новия живот, за възвръщането от плена. С това възвръщане у пророците (особено у Исаия, Иеремия и Иезекиил) тясно били съединени и даже слети обещанията за месианското царство, за новия, вечния завет на народа с Бог. А явяването на Месия и откриването на Неговото царство, по плана на Божието домостроителство за спасение на хората, щяло да настъпи след повече от 5 столетия след плена. Срокът на вавилонския плен във време на пророк Даниил вече се завършвал, а народът не виждал даже признаци за това: паднала вавилонската монархия, а настъпила мидо-персийската, против която народът не бил в сила нищо да предприеме. Нужно било да се поддържа у този народ вярата в неизменността на Божиите обещания, да му се разясни, че освобождението от плена и обетованите благодатни времена ще настъпят не едновременно, и точно да му се укажат признаците за настъпване на последните. Такава задача имал да изпълни сред еврейския народ пророк Даниил.
Съдържание на книгата
Книгата на пророк Даниил се състои от 14 глави, от които първите 12 са канонически, а последните две глави и 3:24-90 са неканонически и са запазени само в превода на 70-те. Първите шест глави съставят историческата част на книгата, в която се указва, как във време на плена се е разпространявала славата на Иехова сред юдеите и езичниците, а останалите шест канонически глави (7-12) – пророческата, съдържаща видения за бъдещата съдба на езическите народи, сред които живеели юдеите и за съдбата на Божието царство.
Съновидение на Навуходоносор. Глава 2
Във втората година от своето царуване Навуходоносор имал страшно съновидение и от страх забравил неговото съдържание. Царят незабавно свикал всички свои мъдреци и поискал да му разкажат забравения сън, като обещал награда за изпълнението и застрашил със смърт за неизпълнението на това свое необикновено и странно искане (2:1-5). Повиканите тайновидци обявили, че искането на царя могат да изпълнят само боговете, които не живеят между хората (2:7-11), но разяреният Навуходоносор заповядал да накажат всички тях със смърт. Изпълнителите на царската заповед, избивайки мъдреците, имали намерение да убият и Даниил и тримата негови другари. Даниил, обаче, изходатайствал от царя отсрочка на наказанието; след това в молитва със своите другари измолил от Бог откровение на тайната и се явил пред царя (2:12-25). Навуходоносор, удивен, вероятно, от младостта на представения му мъдрец, с някакво недоверие го попитал: можеш ли ти да ми разкажеш съня, що видях и да ми го обясниш? Даниил отговорил, че тайната, за която пита царят, превишава човешките сили, но има Бог на небето, откриващ тайните, Който и открил на Даниил тайната, за да я съобщи на Навуходоносор. След това пророкът обстойно разкрил на царя, каква мисъл го е занимавала, когато той легнал да спи и какво му се е присънило, а именно, на Навуходоносор дошло на ум: “какво ще бъде след това”, тоест бляскаво начало на неговото царуване? В отговор на този занимаващ го въпрос, той видял насън грамадна и страшна статуя, главата на която била златна, ръцете и гърдите сребърни, коремът и бедрата медни, нозете железни, а стъпалата отчасти железни, отчасти глинени. След това от планината само от себе си се откъртил камък и ударил в нозете статуята: последната рухнала, обърнала се в прах, който бил разнесен от вятъра, а самият камък пораснал, преобърнал се в планина и напълнил цялата земя (2:26-35). Такова било съновидението на царя. По обяснението на Даниил, то означавало последователното появяване на четири велики царства и, най-после, утвърждаването на вечното и неразрушимо Божие царство на земята. В това съновидение, завършил Даниил, Бог е отговорил на царя – какво ще бъде след това (2:36-45). Поразен от точното възпроизвеждане на съня и от неговото чудно разтълкуване, Навуходоносор забравил своята гордост и величие и се поклонил на Даниил доземи; след това го наградил с богати дарове, направил го началник на цялата вавилонска страна и глава на всички мъдреци. Но Даниил измолил царя – управлението на страната да възложи на тримата му другари, а сам той останал на служба при царския двор (46-49).
Стих 1. Даниил се явил да разясни съня на Навуходоносор след издържане на изпита, тоест след тригодишното обучение; ако съновидението било до завършване курса на образованието, тогава Даниил нямало защо и да прави изпит, и царският указ за избиване халдейските мъдреци не би засегнал него и другарите му, като такива, които не били завършили курса на науките, а поради това, и непринадлежали още към числото на вавилонските мъдреци. Но по какъв начин Даниил и тримата негови другари във втората година от царуването на Навуходонсор успели да свършат курса на науките, за който изрично се казва, че се е продължавал три години (Даниил 1:5)? Това лесно се обяснява с обстоятелството, че, когато Навуходоносор победил Йоаким в 4-тата година от царуването на последния, той още не бил цар, а само наследник на престола, а Даниил със своите другари могъл да постъпи в училище преди неговото възкачване на престола.
Стих 2. Обаятели – тайновидци, прорицатели, тълкуватели на съновидения; волхвы – гадатели, халдейски философи, които изяснявали чудесните видения и предсказания на оракулите; чародеи – хора, които се занимавали с баене, гадаели и извиквали духове на умрели; халдеи – жреци, които се занимавали с астрономически наблюдения и изчисления и предсказвали съдбата на човека по течението на звездите и по деня на неговото раждане. В 27-ми стих се споменава 5-ти клас мъдреци – газарины (от персийската дума “газа” – сила), които гадаели по небесните светила, по вътрешността на животните, по хвърченето на птиците и по тяхното грачене. Стих 4. Сказание – обяснение. Стих 11. Мъдреците признали, че у тях няма божествено знание и че са обикновени хора.
Стих 14. Отвеща совет – обърна се за съвет. Стих 35. И място не обретеся им – и следа не остана от тях.
Стихове 36-45. Пророк Даниил обяснява на Навуходоносор, че съновидението е отговор на неговото замисляне за собствената съдба и за съдбата на цял свят. Като покорил всички области от Ефрат до Нил, Навуходоносор допускал възможността да се завоюва цял свят и да се основе едно царство на земята, ще ли удържат неговите приемници властта в ръцете? Чрез сън му е открито, че някога Сам Бог ще основе на земята всемирно и вечно царство; това последното ще унищожи четирите световни царства, които едно след друго съществуват до него. Кои са тези царства?
Първото царство е вавилонското; за него пророкът е дал такива обяснения на Навуходоносор: “ты еси глава златази”. Понеже под частите на истукана се разбират царства, но не царувания и царе, то и под “глава златази” се разбира не само Навуходоносор, но и цялото вавилонско царство, всички негови царе. Това, че вавилонското царство се уподобява на глава и при това златна, показва, че то в реда на 4-те световни монархии е първо по време и превъзхожда другите със своя блясък, богатство и разкош.
Второто царство е мидо-персийското, основано от Кир. Пророкът не нарича това царство по име, но за него казва, че то ще се появи (востанет) след вавилонското. Персийското царство, действително, отстъпвало в много отношения на вавилонското и затова, когато последното се уподобявало на злато, то се уподобявало на сребро.
Третото царство е македонското; за него пророкът говори, че то ще победи и покори (соодолеет) цялата земя (срв. 1-ва книга Макавейска 1:3). Това царство, макар и да отстъпвало в блясъка на предишните, както медта отстъпва на златото и среброто, но превъзхождало тях със сила, доколкото медта е по-твърда от златото и среброто.
Четвъртото царство е римското. Пророк Даниил говори, че във време на това царство ще настъпи Божието царство; това ясно посочва на Римската империя. Последната обединила под своята власт цялата вселена, поради което и се нарича крепка “аки желязо”, но била съставена от разни народности, които не се сливали (не будут прилепляющеся) една с друга в един народ, поради това тя била заедно с това лесно съкрушима, като глината.
На мястото на всички тези временни царства, които се явявали по естествен път и се сменяли едно с друго, Небесният Бог ще издигне ново, вечно всесветско царство, което ще съкруши всички царства. Това царство е месианското, Христовата църква, която била основана на земята в дните на римските царе, която съкрушава със своята вечна нравствена сила грубата сила на световните царства. Камъкът, който разрушил статуята, е Месия; както на пророка, тъй и на евреите, този символ е бил понятен, понеже в Псалом 117:22 и у Исаия 28:16 се предсказвало за Месия под образ на камък. Това, че камъкът сам от себе си се отвалил, означавало безсеменното раждане на Иисус Христос от Дева; затова отделът – Даниил 2:31-36 и 44-45 се чете като паримия на празник Рождество Христово. “Каменя тя без руки отсечена, Слове, от горы зрит Девы Богородицы Даниил пророк” (Канон на пророка, 4-та песен, Богородичен).
Стих 46. Тук се говори, че Навуходоносор се поклонил на Даниил; но думите, с които след това той се обърнал към пророка – поистине Бог ваш, Той есть Бог богов, не оставят никакво съмнение че, в лицето на Даниил, той се поклонил на Бог.

Чудесното спасяване на тримата момци във вавилонската пещ. Глава 3:1-24:91-97
В 18-тата година от царуването си, Навуходоносор поставил на полето Деир грамаден златен кумир, при откриването (обновлението) на който заповядал да се съберат всички началници и управители, за да се поклонят на новия бог. Царската воля била изпълнена от всички началници, с изключение на Данииловите другари: Ананий, Азарий и Мисаил. Враговете им ги наклеветили пред царя в непокорство и в презиране неговите разпоредби, като потвърдили своите думи с факта, че те не се поклонили на поставения от царя златен истукан. Царят, след като проверил истинността на това обвинение, разярил се силно и заповядал да хвърлят тримата момци в нагорещената извънредно силна пещ. Заповедта му веднага била изпълнена: тримата момци, оковани, били хвърлени в огнената пещ; но те останали живи и Навуходоносор в изумление ги видял, свободни от оковите, да ходят всред огъня безвредно и да възпяват Бог (3:1-24) и при това, с тях бил още четвърти, подобен на Божий Син. Тогава царят ги повикал да излязат от пещта; след прегледа, който им бил направен, се оказало, че дрехите и космите на главата не били опърлени и даже миризма на изгоряло не издавали (3:91-94). Поразеният от това чудо Навуходоносор изповядал Бог на Седрах, Мисах и Адвенаго за истински Бог и, под страх на смъртно наказание, забранил на всички поданици да хулят този Бог, а самите трима момци, за награда, направил началници на вавилонската страна (95-97).
Стих 1. Хронологичната дата лето осмонадесятое е само в превода на 70-те, а в еврейския текст отсъства. Тя посочва 18-тата година от царуването на Навуходоносор по официалното халдейско броене; но в действителност това е била 19-тата година от неговото царуване. В тази година, според 4 Царства 52:12, станало окончателното разрушение на Юдейското царство, изгарянето на Иерусалим и храма. Според мнението на св. Иоан Златоуст и блажени Иероним, това е послужило на възгорделия се от своите победи Навхудоносор да въобрази себе си за бог, да постави златен истукан и да иска божествено почитание. Забележката в 12, 14 и 18 стихове напълно потвърждава това, че Навуходоносор искал не само да се покланят на неговата статуя, но и да ѝ се покланят като на бог. Тяло злато – статуя, истукан, обкован със златни листове. Истуканът бил 60 лакти височина и 6 лакти ширина; трябва да допуснем, че значителна част от статуята заемал пиедесталът, иначе, ще се получи несъразмерност между височината и широчината. Деир – долина около Вавилон.
Стих 2. Ипаты – сатрапи, управители на отделни области, които съединявали в себе си военната и гражданската власт; воеводы – военни областни началници, подчинени на сатрапите; местоначальники – наместници; вожды – върховни съдии; мучители – деспоти, присвоили си неограничена власт в своята област.
Стих 5. Труба – духов инструмент, направен от рог и издаващ чист и силен звук, свирель – малка тръба, пищялка, издаваща високи звукове; самвики – триъгълен струнен музикален инструмент, приличащ на арфа; псалтирь – струнен музикален инструмент, направен от празно ковчеже, на което се обтегвали до 10 и повече струни; согласия (симфония) – дървено или металическо сандъче, което, когато го потръсвали в ръцете, издавало хармонична система от звукове; всякаго рода мусакийска – други музикални инструменти от всякакъв род. Стих 8. Оболгаша – направили донос, обвинили. Неизвестно е – по какви причини Даниил не присъствал на тържеството. Стих 21. Оковани – свързани; с гащами – в долни дрехи; покрывалы – с шапки.
Стихове 92 и 95. За избавяне момците от смърт, Бог изпратил Своя ангел, който, по признанието на Навуходоносор, приличал на Сина Божий. Под ангел някои от отците разбират Спасителя, както това е изразено и в църковните песни: “Пойте снисшедшее Слово и огнь в росу претворшее” (8-ми ирмос на Въздвижение); а други разбират в буквален смисъл ангел: този ангел, със своето слизане в пещта и избавяне момците, предобразувал Иисус Христос, Който слязъл в ада и избавил от него вярващите. Освен това, в чудесното спасение на момците Църквата вижда образ на Христовото въплътяване: “Да рождество, Владыко, из девствевующаго телесе покажеши нам, спасеши в пещи девствувющия телеса” (Канон 3-та песен Богородичен).
Стих 97. Тримата момци по-рано били, вероятно, само заместници на Даниил в управлението на страната, а сега, след чудесното свое прославяне от Бог, станали самостоятелни началници.
Забележка. 3:1–88 служи за паримия на Велика събота, когато се възпоменава слизането на Иисус Христос в ада.
Манифест на Навуходоносор по повод на неговата болест и оздравяване. Глава 3:98-4:1-34
Навуходоносор чрез указ известява на всички свои поданици за своето временно низвеждане в скотско състояние и за величието на небесния Бог.
В мирното време на своето царуване, когато след покоряване под своята власт на всички известни народи, се занимавал с украсяване на своята столица, Навуходоносор видял в съня си високо, отрупано с плодове дърво, под което полските зверове намирали сянка, небесните птици виели гнезда в клоновете му, а от плодовете му се хранели всички хора. След това той видял, как от небето слязъл Бодрият и заповядал да отсекат това дърво, като му оставят пъна; а за него (за Навуходоносор) казал: “нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса и се храни с трева; човешкото сърце ще се отнеме от него и ще му се даде зверско сърце за седем времена” (4:1-14). Мъдреците се отказали да разтълкуват съня, а Даниил обяснил на Навуходоносор, че той ще бъде низведен в скотско състояние и го съветвал да предотврати небесния гняв с милосърдни дела (15-25). След една година, когато Навуходоносор се любувал на Вавилон като на свое дело и се гордеел с него, над него се извършил Божият съд, както било предсказано в съня: той бил изгонен от човешкото общество, ял трева като вол, израснали му косми като на лъв, и нокти като на птица. След изтичане на определеното време му бил възвърнат разумът, той смирено изповядал своето нищожество и отново заел царския престол. Поради това той превъзнася Бога Небесен, истински и правосъден цар, Който може да смири горделивите (26-34).
Глава 4-та, стих 30. В медицината още от древни времена е известна една душевна болест под името “ликантропия”. Заболелите от тази болест си въобразяват, че са се превърнали на вълци, бикове, кучета и други животни, и, съобразно с това, живеят и вършат онова, което вършат обикновено тези животни: престават да говорят, а вместо това – вият, мучат, лаят, хранят се с трева, с лешове, ходят с крака и ръце, странят от хората, бягат в полетата, в горите. Тази болест е излечима. По мнението на някои, Навуходоносор бил наказан с такава болест; той си въобразил, че е бик, поради което неговата болест наричат “тавронтропия” или “боантропия”. Но текстът ни дава да разберем, че Навуходоносор не само въобразил себе си за животно, но и в действителност се обърнал на такова: всички негови душевни сили приели чисто животински характер и с течение на времето изменили и неговия външен вид (власы ему яко льву возрастоша и ногти ему аки птицам). Тези промени у Навуходоносор са дивни, непостижими и с никакви природни сили необясними, защото всичко ставало по присъда от небето, по Божия глас.
Стих 31. По скончании тех дней (тоест седемь времен) – след три и половина години.
Следва…(виж тук).
___________________________________________
*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Изображения: корица на книга на пророк Даниил, на руски език и св. пророк Даниил (VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dJG