Христо Попов

Връщане на Израил от плен и неговото нравствено обновяване. Глава 36

Когато израилският народ, поради своите големи грехове, изгубил отечеството си и се намирал в плен, езичниците, които и по-рано гледали със завист на неговото благоденствие, злорадно се смеели над неговото унижение и мислели, че Обетованата земя, опустошена от тях, завинаги ще си остане под тяхна власт и че Иехова не е в сила да спаси Своя народ от техните ръце. Пророк Иезекиил, в отговор на това злорадство на езичниците, произнася, по Божия заповед, пророчество за връщането на Израил от плен, като казва, че за Израилевите планини ще се прекрати позорът: те ще се покрият с растителност, ще бъдат населени от многочислен народ и ще се считат благословени планини (1-22). Бог, за прославяне на Своето свято име пред всички народи ще освободи Своя народ от плена, ще му възвърне земята, ще го очисти от греховете и ще прероди неговото сърце, като му изпрати Своя Дух, вследствие на което той ще изпълнява Божиите заповеди и ще бъде Божий народ. Господ ще изпраща изобилни блага и ще умножава Своя народ; израилтяните ще напълнят всички градове така, Иерусалим бива изпълнен със стада свещени овци през празниците. Езичниците, като видят всичко това, ще прославят името на Иехова (23-38).

Стих 17. По нечистоте месячная имущия бысть путь их – постъпките им пред Моето лице бяха като нечистотата на жена във време на месечното ѝ очистване. Стих 20. Оскверниша имя Мое святое – езичниците, сред които били разсеяни евреите, мислели, че Бог не е в сила да освободи Своя избран народ от тяхното иго и че езическите богове, поради това, са по-силни от Него. Стих 25-26. Воскроплю на вы воду чисту. Тук се предсказва, че Бог чрез поръсване с чиста вода ще очисти евреите от идолопоклонството и от съединените с него пророци. Под чиста вода се разбира благодатта на Светия Дух, очистваща душите от всякакви грехове: за даряването на тази благодат Давид молел Бог: окропиши мя иссопом и очищуся. Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей (Псалом 50:9-12). Но това действие на благодатта Божия в Стария Завет било само предизобразяване на нейните новозаветни действия в тайнствата, особено в тайнство Кръщение, с чиято вода се омиват нашите грехове. Стих 26. И дам вам сердце ново. Да се даде на човек ново сърце, значи да се направи коренен преврат в неговата нравствена природа, защото сърцето, по учението на словото Божие, е средоточие на духовния живот, източник на всички помисли (Притчи Соломонови 4:23; Матей 9:4; 15:19). И отиму сердце каменное от плоти вашея, и дам вам сердце плотяно. Господ неведнъж изобличавал юдеите в жестокост, в упорно противоборство на Неговата воля. На тази именно жестокост се указва с израза “каменно сърце”. Вместо каменно сърце – кораво, грубо, студено, нечувствително, Бог обещава да даде на човеците сърце плотяное – меко, чувствително (срв. Иеремия 32:39), способно да приеме в себе си божествената благодат. Дух Мой дам в вас – ще излея от моя Дух (Иоил 2:28). Стих 38. Яко овцы Иерусалимли в праздниках – според 2 Паралипоменон 35:7, цар Йосия на празник Пасха дал 30,000 овци за принасяне в жертва.

Това пророчество започнало отчасти да се изпълнява след връщане на евреите от асиро-вавилонския плен при Зоровавел и Ездра: в плена израилският народ съзнал своите грехове и, след връщане от него, се отказал от грубото идолопклонство и започнал да изпълнява Моисеевия закон. Но това изпълнение на пророчеството е било само слаб предобраз на неговото изпълнение в бъдеще: пълно събрание на евреите в Обетованата земя не е имало, прераждане на сърцето чрез даване даровете на Светия Дух тогава не е последвало, и материалните блага, по свидетелството на пророк Агей (1:6-11), далече не се изпращали в такова изобилие, както е посочено тук в самото пророчество. Ето защо, самото пророчество трябва да се отнесе към новозаветните времена, и неговото изпълнение да се вижда над духовния Израил, тоест над повярвалите в Христос юдеи и езичници; то започнало да се изпълнява от деня Петдесетница, когато Дух Свети слязъл над апостолите и чрез тях в тайнствата се давал на вярващите. Благодатта на Светия Дух е, която произвела и произвежда коренен преврат в нравствената природа на човечеството; чрез нея вярващите се очистват от всички грехове, стават нова твар о Христе (2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15) и Божии деца (Иоан 1:12). Окончателно ще се изпълни пророчеството, след като всички езичници влязат в Христовата църква и след като се обърне към Бог целия Израил.

Забележка. 36:24–28 служи за паримия в празник Петдесетница, понеже предсказаното в стихове 26–27 започнало да се изпълнява от деня, в който Дух Свети слязъл над апостолите, тоест от Петдесетница.

Възкресяване на Израил за нов живот и неговото обединение. Глава 37

В тази глава пророк Иезекиил чрез тайнствено видение узнава волята Божия за предстоящото завръщане на еврейския народ от плена и за възстановяване на неговата политическа самостоятелност. Пророкът, при въздействие на Божията ръка, бил изведен на поле, покрито с изсъхнали вече човешки кости. Тук той получил заповед от Бог да каже на костите да оживеят. Още с произнасяне на това пророчество, се вдигнал шум, станало някакво раздвижване, и костите взели да се съединяват една с друга, след което пророкът видял, как се появили жили, израстнала плът, отгоре се обтегнала кожа и, най-после, в сглобените кости влязал дух, те оживели, застанали на нозете си и образували многочислено събрание (1-10). След това Бог обяснява на пророка, че костите означават израилския народ (11-14). Нататък пророкът, по заповед от Бог съединява два жезъла с надпис – на единия Юда, а на другия Йосиф – и изобазява съеднението на Юдейското и Израилското царства в едно господарство, под владичеството на цар Давид, който ще бъде вечен техен началник и чрез когото Бог ще свърже вечен съюз със Своя избран народ (15-28).

Стих 3. Въз основа на предшестващите пророчества (Псалом 15 и Исаия 26), на пророк Иезекиил била известна истината за възкресението на праведниците, но той не знаел какви кости има пред себе си – на праведници или на грешници (Исаия 26:14), затова и отговорил на Бог: “Ти знаеш това”.

Стих 11-14. Тълкува се самото видение. Съдбата на еврейския народ е била най-печалната, сухи кости наша – казвали израилтяните, – погибе надежда наша, убиени быхом, тоест ние сме лишени от политически живот, от държавна самостоятелност, престанахме да съществуваме като отделен самостоятелен народ, нямаме надежда, доведени сме до невъзможността да си възвърнем предишния граждански живот, да получим предишната свобода: политическата смърт е вечна наша участ; бивайки разсеяни по лицето на земята, подобно на разхвърляните по полето кости, ние не можем да се съединим отново, както не могат да се съединят в предишния организъм разхвърляните кости. За разсейване на такива мрачни, гибелни мисли и за ободряване на отчайващите се, Бог чрез устата на пророка говори, че ако израилтяните действително дойдоха до такова безнадеждно състояние да представяха от себе си едни сухи и безжизнени кости, то и тогава Той би ги оживил; ако те даже действително бяха погинали и лежеха в гробовете, Той би отворил самите им гробове, би ги извел оттам и би ги заселил в отечеството им. “Ако, казва Бог, представящото се за вас по-трудно (тоест оживяването на сухите кости) е извършено от Мене, както показах Аз, твърде леко, то без всякакъв труд и с голяма леснина Аз ще направя това и, като че ли от някакви гробове, ще ви изведа от оковите на плена, ще ви върна в собственото ви отечество” (блажени Теодорит). – Това пророчество за политическото възкресяване на Израил отчасти се изпълнило при Кир, персийския цар, когато евреите получили свобода да се върнат в своята родина (1 Ездра 1:1). Но станалото при Кир било само предобраз на онова избавяне и възкресяване на цялото човечество, което било извършено от Иисус Христос. До идването на Спасителя в света всички хора били мъртви и като че ли се намирали в гробове, но, с идването на Христос, всички оживяли и станали Божии деца. Вярващите в Христос живеят тук на земята и умират телесно, но с надежда, че ще дойде време, когато техните мъртви тела отново ще оживеят (Иоан 5:25-28; 1 Коринтяни 15:35-55), и тогава за тях ще настъпи нов вечен живот. Тази надежда за всеобщо възкресение се и възвестява тук под образа на оживяване сухите кости. Отците на Църквата и повечето от тълкувателите считат изложеното видение класическо място в учението за всеобщото възкресение на мъртвите. Действително, тук с поразителна ясност е прокарана мисълта за възкресение на двусъставно същество – по тяло и душа. Ето защо, това място е положено да се чете като паримия на Велика събота, след заобикаляне с плащаницата около църквата; светата Църква ни учи, че и ние ще възкръснем, след като възкръснал Иисус Христос; ще възкръснем подобно на възкръсналите сухи кости.

Стихове 15-17. При Соломоновия син Ровоам еврейското царство се разделило на две: десет колена, начело с коляното на Ефрем, Йосифовия син, се отделили от законния цар Ровоам и, като си избрали за цар Йеровоам I, Натановия син, образували ново царство, наречено Израилско; двете пък колена – Юдиното и Вениаминовото, към които се присъединила по-голямата част от левити, останали верни на Ровоам и обазували Юдейско царство (3 Царства 11:16-20). Бъдещото съединение на тези именно две царства, както се обяснява по-нататък, и изобразява пророкът в символично действие, описано в тези стихове. Това пророчество започнало да се изпълнява във време на връщането на евреите от плена, когато те действително се съединили под властта на Зоровавел и повече не се делили на две царства. Но то напълно се осъществява в новозаветните времена, и неговото изпълнение ще се завърши с настъпване на царството на славата. Обединението на евреите е обединение на всички вярващи в Христовата църква с един Пастир – Иисус Христос, Давидовия син.

Бъдещо гражданско и църковно благоустройство на юдеите (40-48 глава) и пророчество за заключените врата на храма (43:27-44:4)

В 25-тата година от пленяването и в 14-тата от разрушението на Иерусалим Дух Божий пренесъл пророка в родната земя и го поставил на една висока планина, откъдето пред очите на пророка се открил величествен план на града и храма. Тук му се явил тайнствен мъж със зидарска връв и измерителна тръстика в ръка, и пред очите му измерил и показал всички здания, принадлежащи на храма, и самия храм (40:1-42:20). След това пророкът видял как Божията слава влязла през източните врата в този нов храм, и получил заповед да предаде всичко видяно на Израил (43:1-12). След това на пророка бил показан жертвеникът и били изложени правилата за неговото освещенеие. Жертвеникът щял да се освещава в продължение на седем дни, и това освещение щяло да се състои, главно, в извършване на разни жертвоприношения (43:13-25), и само след минаване на 7-те дни – от осмия ден – жреците щели да наченат да извършват на него обикновените жертвоприношения от народа за умилостивяване на Бог. След всичко това тайнственият мъж поставил пророка при външните източни врата на храма, които били заключени. Тук Сам Бог обяснил на пророка, че тези врати ще бъдат заключени и никой няма да мине през тях, понеже Сам Господ Бог Израилев впоследствие ще мине през тях, поради което те завинаги ще си останат заключени (43:27-44:4). След това пророкът, като узнал правилата и длъжностите на служещите при жертвеника, получил заповед за разделението на Обетованата земя на три участъка: Божий, царски и народен (44:5-46:24). Накрая проводникът показал на пророка поток, който течал изпод храма и оживотворявал водите на Мъртво море, благодарение на което последното изобилствало с риба (47:1-12). При разделяне на народния участък, пророкът получил заповед да се раздели земята между евреите, но и иноземците, живеещи между тях не трябвало да останат без дял (47:13-48:28). В заключение тайнственият мъж измерил окръжността на свещения град Иерусалим, преброил неговите 12 порти, по имената на 12-те колена, и дал на самия град ново име “Господ е там” (48:29-35).

Преди да разясним отделно пророчеството за заключените врата, трябва да забележим, че тайнственото видение, което се съдържа в 40-48 глава, никак не можем да разбираме в буквален смисъл, тоест не можем да гледаме на него като на такова, в което се говори за устройството на храма след връщане на евреите от плена и за разделянето Обетованата земя между тях. От книгите на Ездра и Неемия виждаме, че храмът и градът не били построени по изложения от пророка план, а земята отново не била разделяна и всеки израилтянин, след връщане от плена, получил своята наследствена земя; всеки царски дял е бил излишен, тъй като теократични царе, след връщане от плена, евреите не са имали. Не можем да разбираме буквално и пророчеството за извора изпод храма, понеже е невъзможно да се устрои извор с такива свойства. Значи, това пророчество има символичен смисъл. Неговото значение е такова.

Планините в Свещеното Писание често пъти означават царства (Псалом 2:67; Исаия 2; Михей 4; Иезекиил 17); и тук планината е образ на Божието царство, както това се вижда от названието на Иерусалим “Господ е там” (48:35). На планината пророкът съзерцавал храм, който е знак на общение на хората с Бог. По такъв начин, планината и храмът указват на Божието царство и на общението на Бог с вярващите. Но това царство не е старозаветното, понеже е всемирно, състоящо се не само от израилтяни, но и от иноземци (47:22-23), вечно, понеже Бог вечно ще пребъдва в този храм (43:7) и спасително, защото от храма ще тече извор, който ще поддържа живота и ще изцерява всякакви болести (47:1-12). Такова царство е месианското, новозаветното. Под извор, оживотворяващ Мъртво море, тълкувателите разбират – истинското боговедение и благодатта на Светия Дух, които превръщат морето на езическия свят в свята църква, изобилстваща с добродетели. Това пророчество започнало да се изпълнява от време на основаването на Христовата църква, а окончателно ще се изпълни в царството на славата. И св. Иоан Богослов, подобно на пророк Иезекиил, описва прославения Иерусалим и неговото измерение (Откровение глава 21), а така също и реката с вода на живота (срв. Откровение 22:1-2 и Иезекиил 47:1-12).

Обяснение на пророчеството за заключените врата на храма

Глава 43:27. Тук тайнствено се предсказва, че чак от 8-мия ден, тоест от деня на Христовото възкресение (Иисус Христос възкръснал в първия ден на седмицата, след седмия, тоест на 8-мия), когато се извършило нашето примиряване с Бог, ние сме получили вярно и спасително средство да умилостивяваме Бог чрез принасяне на истинска примиителна жертва в тайнство Евхаристия.

Глава 44:1. Вратъ святых внешних, зрящих на востока. Иерусалимският храм е бил обкръжен от вътрешен двор, който бил заграден с пояс от притвори (тремове); самите притвори пък били обиколени от друг външен двор. Двата двора, по такъв начин, били концентрични, имали един център – храма. Във вътрешния двор, срещу източните врата на храма, се е намирал жертвеникът, а зад него се намирали източните притворни врата, водещи във вътрешния двор на храма, а тези последните – срещу другите източни (притворни) врата, които водели на външния двор и поради което се наричали външни. При тези именно външни източни врата пророкът бил доведен от тайнствения мъж и тук той получил откровение от Бог, че тези врата никога няма да се отворят.

Стихове 2-3. Тези врата ще бъдат заключени, защото след време през тях ще мине (внидет) Сам Господ – Старейшината, за да яде хляб пред Бог. Старейшината, който ще мине през тях, това е Христос – Старейшината, за Чието идване в света предсказали пророците Даниил (9:25) и Михей (5:2). По обяснение на Спасителя, “ясти хлеб” за Него значи “да върши волята на Пратилия Го” (Иоан 4:34), а тази воля се състояла в изкупуването от Него на човешкия род чрез кръстни страдания (Иоан 3:16; Римляни 8:32). Но за последното на Него Му било нужно да стане Син човешки, да се въчеловечи в утробата на Дева Мария. Това именно въчеловечаване на Божия Син от Пресвета Дева Мария и е представено на пророка под образ на заключени врата. Тези врата, както до Неговото преминаване, така и после, ще бъдат заключени за ознаменуване приснодевството на Богоматер, която поради това в много църковни песнопения се нарича “двер”, “врата”. “Весь просвещен, к во током многопетую обращенную дверь пророчествуеши Деву, богодохновенно” (канон на пророка песен 1-ва, Богородичен). “Божественный зряше тя дверь Иезекииль, еюже нам возсия Светодавец и Господь” (песен 5-та, Богородичен).

Съобразно с обяснението, пророчеството, което се заключава в 43:27-44:4, може да се изложи така: за спасение на човешкия род Месия ще се въплъти от Дева (срв. 7:14; Михей 5:3), която ще пребъде винаги Дева (Приснодева), ще извърши изкупителното дело и след Своето възкресение (от осмаго дне) ще даде възможност на хората да умилостивяват Бог и да се примиряват с Него.

Забележка. Този отдел (43:27–44:4) съставя паримия на Богородичните празници, като пророчество за раждането на Спасителя от Пресветата Дева и за нейното приснодевство.

Общ смисъл на Иезекиилевите пророчества

Пророк Иезекиил встъпил на пророческо служение във време на асиро-вавилонския плен, поради това неговата главна длъжност била да обясни причините на това пленяване и да разкрие – какво могъл еврейският народ да очаква в бъдеще. Това било толкова по необходимо, че една част от народа обяснявала плена с греховете на бащите и дедите, които били нечестиви и заставили да страдат невинните свои синове и внуци; на устата у тези винаги е била пословицата: “бащите ядоха кисело грозде, на децата зъбите скоминясаха” (18:2); други пък от евреите мислели, че с изгубване на своята политическа самостоятелност, тяхното положение е безнадеждно – Обетованата земя за тях е завинаги изгубена, и че всяко разкайване и нравствено изправяне е безцелно (33:10; 37:11). И едното, и другото мнение били еднакво гибелни за народа.

За разсейване на първото заблуждение, пророкът разкрива тази истина, че юдеите страдат за собственото си нечестие (глави 7, 9, 18, 24, 36) и че ако Бог наказва децата за греховете на бащите до трета и четвърта рода (Изход 20:6), то това бива само в онзи случай, когато децата подражават на своите прадеди в нечестието, когато греховете на бащите и дедите стават зараза и се разпространяват на децата и по такъв начин и последните стават виновни за тях (глава 18). За да покаже по-нагледно, че евреите страдат за собствените си грехове, пророкът преброява най-тежките от тях: 1) проливането невинна кръв (7:23; 11:6-7 и други); 2) упадъка на вярата в истинския Бог (8:12; 9:9); 3) разните видове идолопоклонство и съединените с него неприличия (16:26-28), достигащи до принасяне в жертва на идолите синовете и дъщерите (16:19-21) и 4) въобще крайното и всеобщо нечестие, което превишава нечестието на Содом и Самария (16:46-52), така че, няма ни един праведен (22:30), стареите са като лъвове, князете – като вълци (22:25-27), а и жреците не са по-добри от народа (22:26). Всичко това показва, че народът, отстъпил веднъж от Обетованата земя (Второзаконие 28:1-14) и че, поради това, Божият съд, който наказал народа с плен, е справедлив.

Против второто, разпространило се между народа, мнение пророкът разкрива мисълта, че Бог праща наказание на грешниците не за да ги погуби, а да ги спаси, да ги застави да се разкаят за онова, заради което са наказани, и да се изправят (глави 18 и 33). Ето защо, евреите не трябва да гледат на плена като на своя гибел, а като на средство за своето изправяне и спасение; те трябва да се разкаят за своите грехове, да оставят своя нечестив образ на мисли и живот (14:6; 18:30-31; 33:11), и тогава отново ще си възвърнат всички Божии милости и ще станат Божий народ (7:9; 12:15-20; 14:10-11; 16:60-63 и други). Във възможността на своето връщане в отечеството и освобождение от плена те никак не трябва да се съмняват: ако Бог е силен да оживи даже и мъртвите кости, толкоз повече ще е в сила да възъвърне тях в отечеството им (37:1-22).

За утешение на евреите, които в своето тежко положение злорадно бивали осмивани от езичниците, пророкът предсказва на последните окончателно политическо загиване (глава 25:32). А избраният Божий народ има бъдеще. След като се обнови нравствено, Бог ще го възвърне от плена, ще размножи потомството му, ще постави Единия Пастир Давид, ще сключи с Него вечен завет на мир и безопасност. Този Пастир ще опасе всички народи и ще им достави щастие, мир и блаженство. За да направи това утешение по-осезателно, пророкът изобразява устройството на това ново царство под образ на възстановяване града и храма.

___________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Иезекиил, на руски език и св. пророк Иезекиил (622-571 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dJl