Христо Попов

Пророк Иезекиил (от еврейски Божия помощ) бил син на свещеник Вузий (1:3). На 25-годишна възраст той бил откаран пленник във Вавилон заедно с цар Йехония, в числото на 10-те хиляди юдеи (4 Царства 22), и бил заселен в Месопотамия, на река Ховар, приток на Тигър, където били пръснати пленниците евреи от Израилското царство. На 30-тата година, тоест в 5-тата година от своя плен, той бил повикан на пророческо служение, като се удостоил да види “подобието на Господнята слава”; понеже последно откровение, както сам свидетелства (Иезекиил 29:17), той получил в 27-мата година от плена на Йехония, то неговото пророческо служение се продължавало не по-малко от 22 години тоест приблизително от 595 до 573 година преди Рождество Христово. Макар да е живял в Месопотамия, но със своя пророчески дух той се пренасял понякога в Иерусалим (8:1-3): от Месопотамия подробно видял обсадата на Иерусалим от Навуходоносор (24:1-27), вземането на Седекия в плен (12:1-20; 4:1-13) и предавал всичко това на пленниците, които се интересували от съдбата на своите еднородци. Месопотамските преселници, откарани тук веднага след разрушение на 10-колянното Израилско царство, вече 130 години оставали без ръководител и затова в нравствено отношение заприличали на трън и скорпион. Имайки предвид това нравствено състояние на пленниците, пророк Иезекиил с всичка строгост изобличава тяхното пристрастие към езическите обичаи, тяхното лицемерие и развала. Особено строго изобличавал пророкът жителите на Юдея и на Иерусалим, като им предсказвал скорошен плен на царството и разрушение на храма и на Иерусалим. Целта на пророка е била – да доведе и едните, и другите до съзнаване своите грехове и правотата на Божия съд, да ги подбуди към разкайване за греховете и изправяне на своя живот. За по-силно въздействане на народа и повдигане на неговия дух, пророкът предсказвал за свършването на плена и за настъпването на спасението. От неговата книга се вижда, че той имал жена, която умряла по-рано от него, по особено Божие определение, за което той получил откровение в навечерието на нейната смърт (24:15-24).

За по-нататъшната съдба на пророк Иезекиил в неговата книга няма никакви указания. Преданието говори, че той бил съдия при преселниците, спасил веднъж пленници евреи от халдейски разбойници, като провел първите през река Ховар по сухо, в безплодна година със своите молитви умножавал храните и че, за ревностното и силно изобличаване стареите в идолопоклонство, бил подложен на насилствена смърт. От една църковна песен се вижда, че той бил “люте истязаем, предписуя хотящее честнаго ради креста, быти миру спасение и избавление” (Стихира на пророка 2).

Паметта на св. пророк Иезекиил Църквата празнува на 21 юли.

Особености в изложението на книгата

От страна на изложението и езика книгата на пророк Иезекиил се отличава със следните особености:

1)С изобилието на символични видения и действия тя надминава всички книги на Свещеното Писание, освен Откровение. Символизмът и притъчният характер на речта правят самата реч тъмна и трудноразбираема, против което се оплаквали даже познавачите на еврейския език, например, блажени Иероним.

2)В нея се излагат дълбоки тайни, които само от съвършени в духовния живот хора могат безопасно да бъдат съзерцавани. Такава, именно, тайна представя изобразеното в първите три глави видение на Господнята слава и описаното в последните 8 глави благоустройство на храма и града Божий. На човеци, недостигнали 30-годишна вързраст, в старозаветната църква се забранявало да четат такива отдели.

3)Тази книга се отличава от другите пророчески книги и с тази особеност, че в нея пророк Иезекиил Бог нарича Адонай-Саваот или Господ Бог на воинствата, еврейския народ – Израил, дом Израилев, а самия себе си – син човешки. С името Адонай-Саваот пророкът, вероятно, указва превъзходството на Иехова пред халдейските божества, които, както вярвали в Месопотамия, живеели на звездите и съставяли военни отряди за охраняване на земята; Израил и дом Израилев изтъкват богоборството на евреите и тяхното противене на Божия закон; а смиреното наименование – син човешки, говори за робското състояние на пророка и неговия народ.

Деление на книгата по съдържание

Книгата на пророк Иезекиил по съдържание се дели на 3 части. В първата част (1-3 глава) се излага видението на Господнята слава и повикването на Иезекиил към пророческо служение. Във втората (4-32 глава) са изложени изобличителните речи на пророка към юдеите и езичниците, произнесени от него преди разрушението на Иерусалим. В третата част (33-48 глава) се съдържат утешителни речи за същите народи, произнесени от пророка след разрушението на Иерусалим.

По-важни места от книгата на пророк Иезекиил за особено обяснение.

Видение на Господнята слава. Глава 1:1-2:1

В тази глава пророк Иезекиил описва тайнственото съзерцаване образа или подобието на Божията слава, на което той се удостоил пред своето повикване на пророческо служение.

В петата година от плена на пророка, когато той бил при река Ховар, над него се отворило небето и той видял видения Божии. Идещ от север вятър носел със себе си голям светъл облак, в който, след приближаването му, пророкът различил четири животни: човек, лъв, теле и орел. Но тези животни били помежду си съединени и, като че ли, премешани, защото всяко едно от тях имало всички четири лица, тоест лице на човек, лъв, теле и орел. Техният външен вид приличал на разтопен метал (илектра) или на разгорели въглени (яко углия огня горящаго). Всяко едно от тях имало по четири крила, две ръце, две нозе и по едно колело, обсипано от двете страни с очи. Намирайки се в постоянно движение, животните блестели като зорница и като светкавица. Над главите на животните имало кристален свод, на който е стоял сапфирен престол. На престола е седял някой подобен, по външния вид на горната си част, като че ли на човек (подобие якоже вид человече сверху). От престола е излизало и се разпространявало по всички страни такова сияние, каквото е сиянието на дъгата в дъждовен ден (Иезекиил 1:1-28). “Това видение, завършва пророкът, е подобие на славата Господня”, тоест в такъв достъпен образ се явила нему недостъпната Божия слава; проникнат от дълбоко благоговение пред Божието величие, пророкът, при вида на Божията слава, паднал на земята (2:1).

Стихове 1-2. Тук се посочват две дати за определяне времето на видението: 1) 30-тата година, според едни, от живота на пророка, според други, от възцаряването на Набополасар, Навуходоносоровия баща, който основал самостоятелна вавилонска монархия, и 2) 5-тата година от пленяването на Йоаким; понеже цар Йоаким не е бил пленяван, то трябва да се чете Йоахим или Йехония. Видението, по такъв начин, е било в 595 година до Рождество Христово, защото тази дата е 30-тата година от ерата на Набополасар, който се възцарил в 626 година.

Стихове 4-28. Описва се самото видение. Нямайки възможност да го предаде с пълна точност, пророкът в описанието си служи повече със сравнения: яко, яко видение, яко подобие, подобие, вид. Стих 7. голени – нозе. Стих 14. Думата везеково, по обяснение на блажени Иероним е еврейска и значи светкавица. Под животни трябва да разбираме херувими – безплътни сили, принадлежащи към първия чин от небесната иерархия. Думата херувим, по обяснение на блажени Теодорит, значи – пълен със знания. В знак на многообемното знание на херувимите, те са представени с четири лица; ръцете и нозете показват тяхната готовност да изпълняват Божията воля, а крилата – на способността за бързото нейно изпълнение. Стих 16. Тарсис или топаз – драгоценен камък, доставян от Испания. Стих 22. Небесният свод (твердь) се уподобява на кристал, по своята необикновена чистота и прозрачност. Стих 26. Сапфир – драгоценен камък с небесносин, лазурен цвят, добиван в Етиопия и Индия.

Глава 2:1. Пророкът, обяснява, че на него била показана образно славата на Господ. Отбелязвайки в началото, че това видение е било в Месопотамия, на река Ховар, той имал за цел по-силно да затвърди в съзнанието на евреите мисълта за Божието всемогъщество и вездесъщие, защото те се преселили в страната на плена, да не помислят, че са излезли из под властта на Иехова и са минали под покровителството на вавилонските богове, но да бъдат убедени, че владичеството на Всемогъщия Бог не се ограничава от никакви предели, че Той и тук, в плена, за тях е такъв Бог, както в Палестина и само Нему те са длъжни да служат. Във видението ясно са изброени Божиите свойства, чрез които се открива славата Господня. Така, дъгата напомня Божията милост; тя служи като знак, че след бедите и наказанията ще последва помилване. Властта и всемогъществото на Бог са изразени чрез седене на престола и управляване цялата вселена; честото повтаряне числото 4 посочва именно на това, че Бог владее цялата вселена. С изобразяването на това Божие свойство, на пленените евреи се давало да разберат, че те бивайки пръснати между езичниците, не трябва да усвояват тяхното лъжливо убеждение, че във всяка страна има свой Бог, комуто и са длъжни да служат живеещите в нея; езичниците вярвали, че боговете живеят на планетите и оттам управляват света, а във видението е ясно изобразено, че вселената управлява единственият, всемогъщият Бог, Комуто всичко се подчинява. Бурята, облакът, светлината и огънят най-ясно изобразяват Бог като страшен съдия на нечестивите; а това е имало твърде важно значение за евреите, които страхът пред Божия съд удържал от беззакония и ги разполагал към покаяние на греховете.

Светата Църква под Седящ на престола и приличащ на човек разбира Божия Син, Който в човешки образ седи от дясната страна на Отец. “Божий явился еси пророк, Иезекииле чудне, воплощение Господне всем провозвестил еси, сего Агнца и Зиждителя Сына Божия явльшагося во веки” (кондак на пророка). Сходството на това видение с онова св. Иоан Богослов в Откровение напълно потвърждава това разбиране. Чудната колесница означава Пресветата Дева, която в църковните песни се нарича “колесница Солнца умнаго”, “огнеобразная колесница Слова”; а херувимите изобразяват апостолите, които са възвестили и възвестяват за Христовото спасение. Въз основа на това Църквата още от първите векове е усвоила четириличните образи на херувимите като символични образи на евангелистите: човешкото лице е образ на Матей, започващ своето евангелие с родословието на Иисус Христос по човечество; лъвското лице – на Марк, повествуващ в началото на Евангелието за гласа на викащия като лъв в пустинята, тоест за проповедта на Иоан Кръстител в пустинята, където обикновено живеят лъвовете; телешкото лице – на Лука, чието евангелие започва с повествование за служението на свещеник Захарий, към длъжностите на когото се отнасяло и принасянето в жертва телци; лицето на орел е образ на Иоан, който, подобно на високо летящ орел, започва Евангелието с възвишено богословстване за божеството на Иисус Христос.

Забележка. Иезекиил 1:1–20 се чете като паримия на Велики понеделник на 6–тия час, а 1:2–2:1 на Велики вторник на същия час, въз основа на това, че херувимските лица, както казахме, изобразяват евангелистите, чиито евангелия е определено да се прочитат в първите три дни на Страстната седмица.

Повикване Иезекиил на пророческо служение. Глава 2:2-3:27

Смирено съзнавайки своето недостойнство пред Бог пророкът при вида на Господнята слава, паднал “ничком”, но божествена сила го издига и той, след като става, се удостява да слуша Самия Бог. Господ му открил, че го назначава за пророк и го праща да иде с проповед при пленниците, станали още по-упорити в чужбина, отколкото каквито били в отечеството си, като го ободрява да не се страхува от тези жестокосърдечни хора. След това пророкът получава заповед да изяде предлагания му свитък, от двете страни на който били написани жалните думи: рыдание, жалость и горе (тъга) (2:1-10), и обещание за божествена помощ и покровителство. Стоейки така при река Ховар, пророкът бил осенен и вдигнат от Светия Дух и поставен сред пленниците, на които той бил длъжен да проповядва (3:1-15). След седемдневно прекарване между тях, той получил ново откровение, в което Бог му съобщавал, че както изобличаването на грешника, така и вразумяването на съгрешаващия праведник, той, пророкът, трябва да предава точно, както му бъде казано от Бог; иначе, пророкът ще подлежи на отговорност за тяхната духовна смърт (3:1-21). След това той бил изведен на полето, където се удостоил още веднъж да види Господнята слава (3:22-27).

Глава 2.2. Дух – третото лице на Света Троица, което се вижда от по-нататъшните думи: слышах Его, глаголюша ко мне.

Стих 4. Жестоколичнии – хора с грубо лице, упорити.

Стих 5. аще убо услышат или убоятся – може би ще чуят (твоята проповед) и ще се убоят (от своето нечестие и от наказанието за него). Така Бог се изразява и у пророк Иеремия: негли (може би) послушают и отвратятся кийждо от путя своего злаго и почию от зол, яже помышляю сотворити им злых ради начинаний их (Иеремия 26:3; срв. 18:8; Иона 3:10; Иоил 2:13). Пращайки Своите пророци да подканят грешниците към покаяние, Бог по Своето предведение знае – дали грешниците ще послушат гласа на Неговите пророци и ще се разкаят, или не. По обяснението на блажени Иероним, “Бог понякога нерешително и като че ли с някакво колебание говори за онова, що Му е известно, с цел да покаже, че волята на човека е свободна и че Бог вследствие на предузнаване бъдещето – добро или лошо, – не прави неизменно онова, което Той знае и има да стане. Макар Бог да предузнава бъдещето, но ние не сме поставени в необходимост да вършим онова, което той предвижда”.

Стих 10. Символичното действие (изписаният от двете страни книжен свитък) изяснява характера на проповедта: пророкът е длъжен да проповядва за страдания и бедствия; сладостта от изядения свитък означава очистване от греховете, вследствие на което той станал способен да възприема божествени откровения, както Исаия – след докосване до устата му на горещия въглен (Исаия 6:6-7), и Иеремия – след докосване до устата му на Божията ръка (Иеремия 1:9). “Данный твоим устам из руки Господни свиток, изрядне, сердце твое услади и пророка божествена соверши” (канон на пророка 4-та песен, 3-ти тропар).

Глава 3:5-6. В проповедта си пророк Иезекиил няма да срещне особени затруднения, защото той е изпращан не към хора с неразбираема реч (глубокоречивым) и с труден език (коснойзычным), но към Израилевия дом, към един народ, а не към многото народи, говорещи на разни езици (инойзычним), и наречия (иноречивым) и имащи труден за разбиране език (тяжким языком сущым). Стихове 10-11. Преди да проповядва, пророкът сам е длъжен да усвои Божието откровение и да се проникне с готовност към неговото изпълнение. Стих 14. Под въздействието на Светия Дух (и Дух воздвиже мя) в пророка се извършил подем на неговия собствен дух (поидох вознесен во устремлении духа моего); преди той се колебаел да иде на проповед, а сега отишъл, увличан, при Божието съдействие и от стремежа на своя дух. Стих 24-27. Символичните действия – затварянето на пророка вкъщи, слагането му в окови и неговото временно онемяване – показвали на предстоящите бедствия при обсадата на Иерусалим.

Забележка. 2:3–3:3 служи за паримия в Страстна сряда на 6-тия час, като продължение от Иезекиил 1:1–2:2.

Длъжности на пастирите. Глава 33:1-20

Тук пророк Иезекиил излага длъжностите на пророците и, въобще – на църковните пастири по отношение към своите пасоми. Тези длъжности се сравняват с длъжностите на стражаря по отношение към ония, които той пази.

Както стражарят, поставен на градската стена, е задължен да известява за приближаване на неприятеля, иначе, ще бъде виновен за смъртта на гражданите, погиващи от неприятелския меч, така и пророкът е длъжен точно и навреме да открива Божията воля и да предпазва хората от ония приближаващи се опасности, които те си навличат с нарушение на Божия закон; ако предупреждението е направено, грешниците сами са виновни за своята смърт; ако пък не е направено, пророкът носи отговорност за тяхната погибел (38:1-9). От тези думи е ясно, че грешният човек, ако се възползва от предупреждението на пророка, може да спаси себе си от гибел; но пленените израилтяни не така разбрали пророческите думи и в своето отчаяние мислели, че те не могат да изменят своята участ – да се избавят от плена и да се върнат в отечеството. Пророкът получава заповед от Бог да им каже да се изправят и да престанат да грешат защото – както праведникът, отклонил се от добродетелния път и започнал да върши беззаконие, ще понесе наказание за това последното и няма да му се зачете предишната праведност, така и грешникът, отказал се от порочния живот и започнал да изпълнява закона, за такова изправяне ще получи живота, а предишните беззакония няма да му се спомнят. Такъв е законът на Божията правда, неправилно порицаван от пленените евреи (10-20).

Стих 7. Стражари в древно време поставяли на кулите по градските стени с цел, всеки път, когато забелязват прибилижаване на неприятеля, чрез тръбен звук да предупреждават гражданите за тази опасност и да им дават възможност да вземат предпазни мерки. Така също и пророкът, както и всеки църковен пастир, е длъжен да предпазва своите пасоми от всички опасности, застрашаващи тяхното спасение, като помни, че за погибелта на някои от пасомите, поради непредупреждаване, отговорността пада на самия пастир; напротив, ако пастирът е изпълнил своя дълг, предупреждавал погиналия грешник от опасността, а последният не обърнал внимание на неговите думи и погинал в своето нечестие, то само грешникът е виновен в тази погибел, а пастирът е свободен от всяка отговорност. Но в първия случай, когато пастирът, поради неизпълняване своята длъжност, е виновен за смъртта на грешника, последният загива не поради немарливостта на пастира, а за своите собствени грехове: който не е заслужил по Божия съд гибел, той няма да загине поради небрежността на пастира, а заслужилият това няма да бъде спасен и от най-бдителния пастир.

Стихове 10-11. Израилтяните, поради многото свои грехове, за които попаднали в плен, не хранели никаква надежда за освобождение от този плен и мислели, че сега разкайването за предишните грехове и нравственото изправяне, към което подканя пророкът, е късно и, следователно, безполезно. Но пророкът от Божие име ги вразумява, като им казва, че постигналото ги нещастие – пленът – е изпратено от Бог не за тяхна погибел, а за тяхно изправяне: не хощу Аз смерти грешника, но еже обратитися нечестивому от пути своего, – и затова ги подканя да не отлагат своето изправяне. Тези Божии думи са приложими и към всеки грешник.

Стихове 12-16. Тук Бог чрез устата на пророка предпазва праведниците от излишна самонадеяност, а на грешниците дава надежда за спасение. Праведният човек трябва да помни, че неговата праведност няма да го спаси от заблуждения и, затова, той винаги трябва да бъде внимателен и предпазлив, а грешният човек никога не трябва да губи надежда за спасение, като знае, че искреното каене за греховете заглажда самите грехове и отваря пътя към спасение.

Съд над немарливите израилски пастири и спасение чрез Пастира от Давидовия дом. Глава 34

Пророкът получава заповед от Бог да изобличи израилските пастири, задето с небрежното изпълняване на своите длъжности довели овците до разпиляване в плена (1-6). Бог обявява, че Той е против тези небрежни пастири и ще изтръгне Своите овци от техните уста, защото те гледали да пасат сами себе си и чрез това погубили Божиите овци (7-10). Разсеяните овци Сам Бог, като грижлив пастир, ще събере от всички страни, където са пръснати, ще ги възвърне в татковината и ще ги пасе по планината и долините, като направи участници във великите блага само достойните от тях (11-22). След това ще им постави Пастир от Давидовия дом, чрез когото ще сключи нов завет с Израил (23-31).

Стихове 3-4. Пророкът уподобява израилските свещеници и управители на овчари, а самите израилтяни – на овци, като с това иска да покаже, че свещениците и управителите, получавайки, като овчарите, всичко необходимо за своето издържане от поверения им народ, длъжни били да се грижат за народа така, както овчарът се грижи за своето стадо. Израилските пастири, обаче, забравили своите длъжности към народа и за нищо друго не се грижели, освен да получат онова, което могло да се получи от пасомите. Изнемогщаго не подясте – слабия във вярата не подкрепихте; болящаго не уврачевасте – болния душевно от разни религиозни колебания и съмнения, от разни страсти и пороци не излекувахте; сокрушеннаго не обязасте – изранения не превързахте, тоест човека с разбито сърце и падащ в отчаяние не ободрихте; заблуждающаго – отклонилия се от добродетелния път; крепкое оскорбисте трудом – на нравствено силния човек и способния към подвизи възложихте трудно изпълними задължения (срв. Матей 23:4); властию наказасте я и наруганием – вместо с кротост и ласкавост, с насилие и жестокост вразумявахте.

Стих 5. Зверем селеньим – на полските зверове, тоест на езическите народи. Стих 6. По всем горам и холмом – израилският народ започнал да служи на идолите по височините на всички планини и хълмове. Стих 11. Присещу – внимателно ще разгледам. Стих 12-ти и 13-ти. День мглян, облачен, и примрачен – денят на плена.

Стих 23. Това пророчество за Пастира от Давидовия дом, отнасящо се към Иисус Христос, чрез Когото Бог щял да свърже нов мирен завет с Израил, буквално се съдържа и у пророците: Иеремия (23:5-6; 33:15-16), Амос (9:11-12) и Осий (3:5). Иисус Христос Сам благоволил да нарича Себе Си пастир (Иоан 10:11), така наричали Него и апостолите (Евреи 13:20). Стихове 25-28. Благата, обещани на израилския народ, са духовните благодатни дарове, що се дават на всеки вярващ в Христос. Стих 29. Под възстановяване на сад мирный се разбира възстановяването на онова блажено състояние, в което се намирали първите човеци Адам и Ева в рая и което праведниците ще достигнат в царството на славата.

Следва…(виж тук).

______________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Иезекиил, на руски език и св. пророк Иезекиил (622-571 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dJ0