Христо Попов
За страданията и прославянето на Спасителя
Глава 52:13-53:2
Това пророчество е едно от най-важните Исаини пророчества за Месия и се счита класическо място в старозаветното учение за изкуплението. Апостолите взимат него като основа на новозаветното учение за изкуплението; самия начин даже на разкриване това учение и терминологията те заимстват от пророк Исаия. Отците и учителите на Църквата на него гледат не само като на пророчество за Месия, но някои даже му придават еднакво значение с новозаветните исторически повествования за Христос[3]. А някои от богословите, поради необикновената ясност на това пророчество, се изразяват, че то е написано под кръста Христов. И наистина, по дълбочината на пророческото прозрение, по яркостта и живостта на дадените тук образи, по удивителната точност на разните исторически подробности, най-после, по дълбокото проникновение във вътрешния смисъл на най-великите тайни – въплъщението и изкуплението, пророчеството в 53-та глава няма на себе си равно в целия Стари Завет и справедливо се признава като “кулминационна (най-висока) точка” на цялото старозаветно пророчество.
Пророчеството се състои от пристъп (52:13-15) и изложение в две части (53:1-8 и 53:9-12). В пристъпа се излага главната мисъл на пророчеството: Отрокът (Спасителят) ще достигне слава чрез страдания. В изложението се разкрива тази мисъл: 1) за страданията на Отрока и техните причини (53:1-8) и 2) за славата, която Той ще достигне след Своите страдания (53, 9-12).
Цялото пророчество за страданията и прославянето на Спасителя може да се изложи така: Отрокът (Рабът) Господен ще постъпва благоразумно при изпълнение на възложеното върху Него изкупително дело, вследствие на което Неговите трудове ще се увенчаят с успех, а Сам Той ще достигне висша слава. Но постигането на целта ще се съпровожда за Него с такива тежки страдания и мъчения, че мнозина, като Го погледнат ще дойдат в ужас от Неговия страдалчески вид. Затова пък, когато разберат истинската причина на Неговите страдания, много хора, начело със своите царе, ще благоговеят пред Него (52:13-15). Впрочем, не всички правилно ще Го разберат и признаят значението на Неговите страдания, понеже не всички са в състояние да разберат проповедта за спасението на хората, извършвано, по Божие определение, чрез Неговите страдания. Нещо повече: даже и Неговите съвременници погрешно ще мислят за Него и няма да Го признаят за Месия. Те ще съдят за Него въз основа на Неговата външност, но от тази страна Той не ще има с какво да им докаже Своето Божествено пратеничество: Той ще се роди в бедност, не ще да има разкошна обстановка и нещо поразяващо, което хората са привикнали да гледат в земните царе. Когато Той излезе като деец сред обществото, ще бъде отхвърлен и ще Му причинят страдания, а Сам Той ще бъде предмет на отвращение. (53:1-3). Причинявайки страдания на Отрока Господен, евреите ще мислят, че Той страда за Своите собствени грехове. Само по-късно някои от тях ще разберат грешката си. Те ще повярват, че Той е Месия, и ще знаят, че Той е страдал не за Своите грехове, а взел върху Себе Си всички техни грехове и страдал за тях с цел, Неговите страдания да бъдат отплата на Божието правосъдие за техните грехове, да примирят самите тях с Бог и да им дадат възможност да се спасят. Те ще узнаят така също, че Той е пострадал, защото всички хора се отклонили от божествения закон и станали порочни, за което и заслужили гняв и наказание от Бог. Това наказание Господ възложил на Своя Отрок, Който се съгласил да го понесе и търпеливо да пренесе всички, възложени на Него, страдания дотогава, докогато смъртта не ги прекратила. Макар Отрокът Господен да е бил осъден на позорна смърт, Той и след това Си остава така велик, че Неговия произход или раждане никой не е в състояние достойно да изобрази (4-8). За Неговата смърт и погребение Бог ще накаже Неговите богати и лукави врагове, понеже Той не е извършил никакво престъпление. Бог по-рано определил за Неговите страдания така: когато Той принесе Себе Си умилостивителна жертва за греховете, ще види дълговечно потомство, което при Неговата помощ, благоуспешно ще извършва Божията воля. Сам Той ще се радва, че Господ чрез Неговите страдания Го направил способен да извършва спасението на другите. Затова Той ще наследи, като цар и победител много народи и ще стане за тях ходатай пред Бог (9-12).
Глава 52:13. Че под Отрок или Раб трябва да се разбира Иисус Христос, видяхме по-горе (Исаия 42:1). Уразумеет – ще действа благоразумно или успешно, а чрез това ще се възвиси и прослави.
Стихове 14-15. На якоже (както) отговаря тако (така), но не първото – в 14-ти стих, а онова в началото на 15-тия. Двата стиха ще се преведат така: “както мнозина ще дойдат в ужас от тебе (Израилю), понеже така много ще се обезслави твоят вид от хората и (ще се затъмни) твоята слава от човешките синове, така много народи ще се удивят на Него (на Отрока Господен) и даже царете (в недоумение) ще затворят устата си”. Причина на това удивление и недоумение ще бъде това, “че Него ще видят онези, на които не е било възвестявано за Него, и ще Го узнаят онези, които преди нищо за Него не са чували”. Тук пророкът изразява мисълта, че историята на страданията и прославянето на Иисус Христос, истинския Израил и Отрока Господен, има някакво сходство с историята на старозаветния Израил, и предрича, че проповедта за Месия, като Спасител на света, отвхърлена от юдеите, ще бъде предложена на езичниците, които по-рано нищо не са знаели и не са слушали за Него. Светите апостоли, имали ревност да просветят с евангелската светлина по-голямо число езичници, стремели се да проповядват преди всичко там, където никой още не бил проповядвал за Христос. Така например апостол Павел проповядвал на езичниците за изпълнение на Божията заповед, която Той виждал в настоящите думи на пророк Исаия (Римляни 15:20-21).
Тези два стиха в еврейската Библия стоят така: “Както мнозина бяха смаяни, гледайки на Него – толкова ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му повече, отколкото на синовете човешки – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали”.
Глава 53:1. Слуху нашему – на това, което е чул от нас, тоест на нашата проповед: мышца Господня – силата, всемогъществото, волята, определението Божие за изкупване на човешкия род чрез страданията на Отрока Господен; кому открыся – за кого стана очевидна. Съвременните на Иисус Христос юдеи мечтаели в лицето на своя Месия да видят славен цар, завоевател, който ще покори на тях цялата вселена, а Иисус Христос дошъл на земята в смирен образ на раб. Поради това мнозина от юдеите не узнали в този скромен образ своя обетован Месия и отхвърлили проповедта за Него. Предвиждайки това неверие на юдеите, пророк Исаия, от лицето на старозаветните пророци, на апостолите и на всички новозаветни проповедници на Евангелието, пита в недоумение – кой може да повярва на тяхната проповед? Действително, малцина са повярвали на тази проповед! Апостол Павел (Римляни 10:16) и евангелист Иоан (12:37-38) в това обстоятелство, че не всички повярвали в Христос, виждат изпълнение на настоящото Исаино пророчество.
Стихове 2-3. Тук се описва крайно смиреният, кротък и даже унижен външен вид и съответното нему обществено положение на Месия. С всичко това пророкът, очевидно, отива направо срещу най-главния и най-гибелния предразсъдък на юдеите за грозно величествения вид на очаквания от тях Месия и за Неговата роля като победоносен земен завоевател. Иисус Христос се уподобява на корен в земли жаждущей. Както коренът в безводна земя не може да стане голямо дърво, така и родилият се от бедна и неизвестна, макар произлязла от знаменития някога Давидов род девица, трудно било да бъде признат от съвременниците за Месия. Вид – външно положение, богатство; слава – обществено положение; доброта – представителност, особена красота. Отрокът не отговарял на представите на евреите за Месия нито по външност, нито по Своето обществено положение; в язве сый – изранен, покрит с рани; ведый терпети болезнь – изпитал болест, от собствен опит научил се да понася страдания. Всички тези думи ни най-малко не посочват това, че Иисус Христос по Своята външност бил некрасив и непредставителен, както някои искат да кажат. Според установилото се мнение на Православната църква, основано на свидетелствата на някои от светите отци и учители, Иисус Христос не е имал нищо позорно и безславно в Своя външен вид. Напротив, Неговата безпримерна святост, превисока любов, дълбоко смирение и кротост придавали нещо необикновено на Неговата човешка външност. Всички тези Негови качества твърде ясно се отразявали на Неговото лице и за онези, които виждали това, смиреният образ на Иисус Христос се е показвал най-величествен и най-славен от всички. Яко отвратися лице Его, безчестно бысть и не вменися – така че, Неговото лице стана отвратително, безславно и за нищо не се смяташе. Тези думи посочват това, че Иисус Христос бил подложен на най-позорно смъртно наказание – разпъване на кръст. Разпнатият Иисус Христос за невярващите бил безславно (безчестно) и нищо не струващо лице, защото на дърво обесвали само най-големите престъпници, които със своите беззакония отвращавали всички и заслужили проклятие от Бог – “проклет есть от Бог всяк висяй на древе” (Второзаконие 21:18-23; Галатяни 3:13).
Пророкът дава ключа за разгадката на такова едно чудно и необяснимо за мнозинството от старозаветното човечество явление, каквото били страданията и униженията на Месия. Още от историята на праведния Иов е добре известно, че в съзнанието на старозаветните мъдреци положително не се побирала мисълта за невинни страдания: страда ли някой, той – според тях – е грешен. Това била обикновената логика по онова време, която евреите, разбира се, биха взели да прилагат и към страдащия Месия, за Когото говори тук пророкът, законно виждайки в думите на пророка вътрешно противоречие: ако онзи, за когото говориш, е Месия, той не трябва да страда (понеже трябва да бъде невинен); ако пък страда, не е вече Месия. Пророк Исаия разрешава тук това мнимо противоречие, като разкрива, че макар Месия да страда, но не за Своя лична вина, а за нашите грехове; Той ще се яви невинен Страдалец, поради което Неговите страдания и ще имат такава изключителна очистително-изкупителна сила.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.