Николинка Климукова

Abstract

Modern education draws on traditional experience as a solid foundation and builds on it rationally. Pedagogy has long been transformed into a science without which practice is unthinkable and vice versa. This is especially true in schools of art, where mastery of curricular material is accompanied by serious practical training. One of the leading methods of art education there that has become established in our practice is life drawing, and some aspects of the issues are dealt with in this paper. Life drawing is the alphabet without which we cannot move forward in our artistic training and subsequent creative development.

***

Увод

Съвременното образование се опира на традиционния опит като стабилна основа и рационално надгражда на него. Отдавна педагогиката е превърната в наука, без която практиката не може, и обратно. Събираната от действителността информация се обобщава и доразвива от съвременната наука. Това се отнася особено за училищата по изкуствата, където овладяването на учебния материал е съпътствано със сериозна практическа подготовка. Затова неотменна и важна част от науката за образованието и възпитанието са и методите на обучение по изобразително изкуство. В специализираните училища по изкуствата в България те се съобразяват със спецификата на нашата образователна система като следват тенденциите в световен мащаб. Един от водещите методи на обучение по изобразително изкуство, наложил се в практиката ни и особено в специализираните училища по изкуствата и незаменим с друг, е натурното рисуване, като с някои аспекти на проблематиката са обект на настоящата статия. Методът на натурното рисуване се е доказал през вековете и се е запазил в настоящето ни като особено важен за овладяване основите на рисуването. Натурното рисуване е азбуката без която не можем да продължим напред в своето художествено обучение и последващото творческо развитие.

Историческо развитие на метода на натурното рисуване

Още от древността в VI-ти век преди Рождество Христово Аристотел се занимава с проблемите на естетическото възпитание. В неговия гимназиум е въведен предмет рисуване, чието изучаване има две основни цели: първа – да се създадат у младежите способност да ценят красивото в природата и да разбират произведенията на изкуството и втора – да участват в специализирано обучение по изкуствата, където се изучават сериозно перспективани правила. Едва през Ренесанса се появяват първите трактати за изкуството, а Леон Батиста Алберти създава първият писмен наръчник за линейни перспективни конструкции. Той изтъква необходимостта от универсално и всеобхватно обучение на художника. Подобни трактати написват и Пиеро дела Франческа, Леонардо да Винчи и Албрехт Дюрер. Със създаването на първите Художествени академии във Флоренция през 1563 година, Академията „Св. Лука“ в Рим през 1577 година и Академията в Болоня – през 1585 година, методите на обучение по изобразително изкуство се развиват и променят. В тях се заляга на последователното, поетапното и детайлно изучаване на обектите и изследване на взаимодействието между частите и цялото[1].

Стожерът на педагогиката и създателят на класно-урочната система, Ян Амос Коменски, още през XVII-ти век въвежда рисуването като учебен предмет в общообразователните училища. Той смята, че най-добрият метод на обучение по изкуствата е именно природосъобразният[2]. Чрез това свое изказване той има предвид, че за да се научат учениците да рисуват, трябва да могат да наблюдават природата, формата и явленията. Неговите идеи са доразвити от педагозите след него. Рисунката се възприема според него като съчинение, в което линиите са думите, а формите – изреченията. Да рисуваш означава непрекъснато да решаваш задачи за пропорциите[3]. Според Коменски училището е особено важно и човек трябва да получи образование до около 24-годишна възраст, а след това да съчетава практическа си дейност (кариера, бизнес, професия) с образованието, но вече под формата на самообразование и самоусъвършенстване[4].

В учебния процес за осъществяването на връзката между предварителния опит на обучаваните и организирането на знанията, помагат методите на обучение по рисуване, като някои от тях, използвани в миналото, се използват и днес. Това са: рисуване по образци или наречено геометрично рисуване, но най-вече натурното рисуване.

При рисуването по образци, копирния метод или още известен под наименованията „рисуване по мрежа“, „рисуване под диктовка“, учениците повтарят предварително подготвено изображение и се предполага, че така ще придобият сръчност и ще усъвършенстват изобразителните си умения. Учителят рисува на черната дъска, а учениците копират неговото изображение. Могат да се ползват и готови схеми, книги и табла. Прилагат се и упражнения с линии, геометрични фигури и тела от натура. Трябва връзката с натурата да е много силна и да не се стигне дотам, че учениците да копират чуждо изображение без да гледат реално поставените модели. По-полезен се оказва методът, при който учителят рисува на дъската или на отделен лист последователността на изграждане на натурата, и едновременно с това обяснява подробно, убедително и изчерпателно. Подобен метод е особено обоснован и разпространен и днес. Учениците често търсят самостоятелно в интернет скици, понякога с дадени схеми с последователността на рисуване на обектите или видео клипове на същата тема. За тях това се оказва лесно, но трябва този процес да е контролиран, защото доста често обучаващите се попадат на сайтове, в които обучителите са непрофесионалисти и не дават правилна посока на развитие.

В зависимост от вида занятия, разглежданият метод се нарича „копирен“ или „геометричен“. Геометричният метод си поставя за цел да изгради обучението в определена система. Основава се на геометрията и следва последователност в рисуването на геометрични фигури и тела. Привържениците на този метод целят, доколкото е възможно, да представят всички предмети от околната действителност, съставени от различни геометрични форми и тела. Търси се математическата точност като способ за изграждане на навици за точно изобразяване[5]. Пропорциите се изучават до най-голямата подробност и се проучва конструкцията на предметите именно в отношение на тяхното изграждане от вписани една в друга взаимозависимости на прости геометрични форми: сферични или ръбести.

Ако отново се обърнем към историята, друг велик педагог Жан-Жак Русо през XVIII-ти век предава голяма важност на значимостта на обучението по рисуване като учебен предмет и особено на натурното изобразяване. Той не одобрява рисуването по образци и копирането на видяното от чужди очи. Поставя на по-голяма висота научаването чрез собствено наблюдение на формите и явленията. Той смята, че натурното рисуване развива мисълта и естетическия вкус, вярното око и усета към формата, усъвършенства ръката. Смята, че най-важният учител е природата[6].

Макар освен Коменски и Русо, Песталоци и Волтер още през XVII-XVIII-ти век да призовават към обучение по рисуване, свързано с пряко наблюдение на натурата – природата, бита на човека, метода на натурното рисуване влиза в практиката чак през XIX-ти век. Според възрастовите особености учениците упражняват чувството си за пропорционалност като постепенно преминават от двуизмерно към триизмерно изобразяване чрез усвояване на законите на перспективата и тяхното прилагане в рисунката. Обучението става на базата на усвояване на изобразяването натуроподобно на предмети от бита и гипсови орнаменти с все по-усложняващи се геометрични форми. Начините на изучаване на перспективните закони и преди и сега не се различават особено. Започва се с намирането на линията на хоризонта и перспективните равнини, убежни точки, геометрични фигури във фронтално и нефронтално положение. После следва изучаване на елементите на светлосянката и разположението им според светлинния източник. Съчетава се геометричното рисуване с перспективното отразяване на действителността.

В края на XIX-ти и началото на XX-ти век в Европа рисуването се поставя на научни основи чрез педагогиката и методиката, които обосновават художественото обучение. Учебните програми се усъвършенстват и се доближават все повече до натурното рисуване. Става практика провеждането на световни конгреси на учителите по рисуване. На конгреса в Берн от 1904 година и в Берлин от 1916 година участва и тогавашният директор на Българското рисувално училище Иван Мърквичк[7].

Ако този метод е бил господстващ в периода от 1910 до 1970 година, то след 1944 година се предпочита идеологически насочено тематично изкуство и се издига на пиедестал фигуралната композиция, заради което неговото изучаване се свежда до минимум в общообразователните училища. Намаляват се и броя на часовете по изобразително изкуство и предмета като цяло се учи общо взето до 7-ми клас в общообразователните училища[8]. Но постепенно се създават специализирани училища по изкуството, където рисуването е значително застъпено.

Съвременната система на обучението по рисуване в България

Посочените наблюдения в областта на образованието в исторически план се потвърждават и от съвременната действителност. Днес също може да се констатира, че образованието по изкуствата съдейства за ранното откриване и насърчаване на способностите, творческо развитие, изразяване и реализацията на личността, което е от полза и на обществото. То се явява път, по който децата и младите хора се обучават на дисциплина и умение да създават творчески продукт и ако не станат бъдещи професионалисти в областта на изкуствата, то придобитите лични качества дават висок старт във всички области на живота. Те също така са бъдещи високообразовани зрители и потребители на културни продукти, както и могат да продължават да творят в свободното си време[9] като вид автоарт терапия в сегашните забързани и изпълнени със стресиращи фактори времена. Образованието по изкуствата дава предпоставки за подобряване на качеството на живот и получаване на усещане за лично щастие. Поради важността на разгледаните въпроси при работата с децата и младите хора, те намират изражение в европейския документ – заключение на съвета „Насърчаване на творческото поколение чрез развитие на творчеството и новаторския капацитет у децата и младите хора чрез културно изразяване и достъп до културата“, приет от Съвета на Европейския съюз през 2009 година. На държавно ниво е поставена грижата за обучението по изкуствата, съобразно европейските разбирания и това е залегнало в редица документи в България: „Национална стратегия за детето 2008-2018 година“, „Национална стратегия за младежта 2010-2020 година“, „Национална програма за закрила на детето за 2010 година“, „Програма за закрила на деца с изявени дарби“, приета през 2010 година, в резултат на което децата получават стипендии и еднократно финансово подпомагане за развитието им в областта на изкуствата. Всичките тези програмни документи са в изпълнение на Закона за закрила на детето, като отговарят на правата му да развива своите дарби и способности и да има достъп до култура и образование, според Конвенцията за правата на детето на ООН от 1989 година и ратифицирана от България през 1991 година[10].

Посочените документи насочват към грижата на българската държава и световните нации към творческото усъвършенстване и духовно възрастване на младото поколение. Ако се позовем на авторитета на записаното в Матей 5:48 „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“, ще разберем, че с тези и много други думи на Иисус Христос е дадена насоката към стремежа за духовното усъвършенстване на подрастващите, но те могат да бъдат разбрани и като подкана за усъвършенстване във всички сфери, включително и в образованието.

В България разполагаме с 23 училища по изкуствата и училищата по културата, обхванали всички изкуства, както и обучение по древни и съвременни езици, разположени сравнително равномерно на територията на страната в големите културни центрове и в райони с традиции в областта на изкуствата. Училищата по изкуствата в градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Котел, Широка лъка, Смолян, Троян, Трявна, Кунино обучават над 8 хиляди ученици от подготвителен до 12-ти клас в областта на музиката, танца, изобразителното изкуство, театъра и други. В тях преподават повече от хиляда високо квалифицирани преподаватели. Обучението по изкуствата стои пред редица предизвикателства на днешния глобализиран свят в стремежа си да пренесе в бъдещето българската традиция и постижения. Всеки специалист в областта на изкуствата има висшето призвание да работи за насърчение на младите хора, за да може изкуството все по-сигурно да влезе в ролята си на спасител на човечеството, даващо смисъл на живота в трудната ни съвременна епоха [11].

Натурното рисуване днес

В много училища по изкуствата рисуването е заложено като основна дисциплина. Учениците на базата на конкурсния принцип влизат в тези учебни заведения с изпит по рисуване и притежаваните от тях творчески качества и предварителна подготовка, биват доразвивани в целия учебен процес през 5-годишното обучение. Темите, включени в учебния предмет рисуване и съдържанието на програмата, са онзи важен и неотменим фундамент, върху който се изгражда обучението по изобразително изкуство във всички негови аспекти. По време на целия курс на обучение се усвояват основни знания, доведени до формата на „закони“ в рисуването. Основен обект за изучаване и естетическа интерпретация в дисциплината рисуване е човекът и заобикалящата го предметна и жизнена среда. Сложната за овладяване проблематика, свързана с рисуването на човешка глава и фигура (10-ти, 11-ти, 12-ти клас) се предхожда (в 8-ми и 9-ти клас) от изучаване на прости геометрични тела, битови предмети, гипсови орнаменти, гипсови отливки на детайли от класически произведения[12].

В педагогическата литература е наложено мнението, че копирният метод е „победен“ от по-творческия натурен метод през XIX-ти век, но фактите показват, че двата метода съществуват паралелно и днес, макар наистина копирния метод да се използва все по-рядко. Днес е особено модерно така нареченото „рисуване с вино“ за непрофесионалисти, при което се събират обикновено групи с възрастни хора и с чаша вино в ръка с арт терапевтична цел рисуват по метода на диктовката. Учителят-художник демонстрира последователността на рисуване на картина с лесен и ефектен сюжет на съвсем прости стъпки като обяснява до най-малката подробност спецификата на рисуването на даден елемент и при необходимост помага в завършителната фаза. Целта на подобно занимание е курсистите да си отидат с готов продукт – картина и да останат с чувството на задоволство, че сами са си я нарисували. Подобен метод от типа „рисуване с вино“ или по-точно „рисуване по метода на диктовката“ е подходящ в неформална среда, но не и за обучение на ученици в училищата по изкуствата, защото те трябва сами да решават проблемите, изникващи в процеса на пресъздаване на натурата, в който трябва да бъдат умело водени в правилната посока на мислене, а не да им се дават готови решения.

Комбинирането на всички методи води до най-високо резултатна дейност в подготовката по рисуване. Методите на обучение се възприемат като „мостове“ между обучаваните и учителите. Безспорно е необходимо да се облегнем на предишния опит на учениците. Организирането на знанията им е необходимо да става чрез задаването на предварително планирани въпроси. По този начин стъпките, през които следва да се премине са изграждане на връзки, визуално представяне на информацията, подпомагане на активното учене чрез въпроси, възлагане на учениците да изведат обобщенията и рефлексия върху случилото се. Техният личен опит е база за асоциативни връзки с новото съдържание и едновременно препоръчително е информацията да се представи и възприеме с помощта на възможно най-много анализатори и активно участие на обучаваните и в представянето, и при обобщаването на информацията под формата на конферанси.

Чрез метода на обяснението учителят посредством професионалните си умения, придобити в процеса на неговото собствено образование и личен практически опит, чрез предпочитане на рационални аргументи[13] предава знанието, натрупано във вековната история на обучението по изобразително изкуство, на младото поколение. При метода на обяснението убедително и търпеливо се предава само необходимата информация без „лирически отклонения“ и се създава логическо описание на изучавания обект, адаптирано към конкретната аудитория и нивото на подготвеност на всеки клас, група и ученик. В създаването на педагогически ситуации задаваните въпроси е необходимо да поставят учениците в активна позиция, благоприятна както за развитие на мисленето, така и за изграждане на характера, ценностите и волята. При необходимост се повтаря и доизяснява неразбраното. Важно е да се работи целенасочено на понятийното ниво на равнището на обучаваните[14]. Когато се използват специализирани термини е необходимо да се провери дали учениците ги знаят, с помощта на метода беседа. Базираме се на опита на тези обучавани, които са запознати, не само с теоретичното понятие, но и с прилагането му на практика. Деликатно допълваме липсващите знания отново чрез обяснение.

Друг метод особено необходим при натурното рисуване е демонстрацията, който през ХХ-ти век е известен и като „класно показване“. Този метод се посочва като най-старият метод на обучение според някои автори[15]. Днес той се усъвършенства евристично като при самото показване се търси начин да се стимулира мисленето на учениците. Разновидност на метода е „Сократическата демонстрация“, при която  учителят „търси съвет“ за пътя на действие от обучаваните и постоянно пита учениците; при „мълчаливата демонстрация“ следват въпроси към учениците с цел анализ на случващото се; демонстрация от вида „опасни съвети“, в която учителят нарочно допуска грешки, за да може те да бъдат открити и поправени. Демонстрацията може да се използва в няколко насоки: демонстрация на последователността на рисуване на различни обекти от заобикалящия ни свят; демонстрация на практически умения; демонстрация на интелектуални умения.

Интересен метод е демонстрацията обяснение. Демонстрацията трябва да се съпътства от словесното изложение, което да е преди, след или едновременно с демонстрацията, защото главната цел е овладяването на практически знания[16], които да се отразяват в реалната изобразителна дейност на ученика, който е център на нашата преподавателска дейност.

В заключение: днес методът на натурното рисуване се ползва както в общообразователните училища, така и в специализираните като в последните е повече застъпено. Както вече казахме, ако този метод е бил преобладаващ в България от 1910 година до 1970 година, а след 1944 година се неглижира, то в настоящето е реабилитиран и е оценяван подобаващо. Въпреки намаленият брой на часовете по изобразително изкуство в общообразователните училища натурното рисуване присъства в учебната програма. В специализираните училища по изкуствата се наблюдава също тенденция да се редуцира броя на часовете по предмета рисуване, което налага по-сгъстено преподаване на учебния материал и извеждане на преден план на сентенцията в проблематиката. В нея на особен пиедестал продължава да се издига метода на натурното рисуване като основополагащ и жизнено необходим в обучението на младия художник.

Приложение

Използвана литература

Андреев, Марин. Процесът на обучение. Дидактика. С., 1996.

Венцислав Маринов. Методи на обучение по рисуване, използвани в миналото. – В: Педагогически алманах. 2009, т. 17, бр. 1.

Димчев, Вeселин. Стефан Раканов. Рисуване и изобразително изкуство. С. 1980.

Петти, Джорж. Современное обучение. Практическое руководство. Москва, 2010.

Стефанов, Стефан. Ян Амос Коменски и идеята за образование през целия живот. – В: Управление и образование, том VII (4), Б., 2011.

Цонев, Петър. Теория и практика на образованието (основно и средно). С., 1929.

Електронни ресурси

Базайтова, Ралица. Образованието по изкуствата в България – реалност и перспективи в светлината на най-новите европейски и международни документи. В: http:// http://www.tksi.org/SUB/papers/1-2/1-2-30.pdf [електронен ресурс за 01.11.2022].

Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Рисуване. Срв.: https://hg-iliapetrov.com/en/uchebnotvorcheski-proces/zadylzhitelna-profesionalna-podgotovka/risuvane [електронен ресурс за 02.11.2022].

Тодорова, Ростислава. Обучението по изобразително изкуство и преподаването на перспектива в европейската художествена и образователна практика – исторически данни. – В: Годишник на Шуменския университет „Св. Константин Преславски“. Том XVII D, Шумен, 2013. https://www.researchgate.net/profile/Rostislava-Todorova/publication/332094400_Obucenieto_po_izobrazitelno_izkustvo_i_ prepodavaneto_na_perspektiva_v_evropejskata_hudozestvena_i_obrazovatelna_praktika_istoriceski_danni_Fine_arts_training_and_perspective_teaching_in_the_European/links/5c9f58bf92851cf0aea13b14/Obucenieto-po-izobrazitelno-izkustvo-i-prepodavaneto-na-perspektiva-v-evropejskata-hudozestvena-i-obrazovatelna-praktika-istoriceski-danni-Fine-arts-training-and-perspective-teaching-in-the-Europe.pdf [електронен ресурс към 02.11.2022].

Халачева, Ема. Натурното рисуване в българското училище. Същност, основни етапи на развитие. В: https://download.pomagalo.com/987234/naturno+risuvane+v+bylgarskoto+uchilishte++syshtnost+osnovni+etapi+na+razvitie/ [електорнрн ресурс към 29.10.2022]

________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 8 (14) нова серия, Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2022, с. 37-48. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Законса за авторското право и сродните му права.

[1]. Тодорова, Ростислава. Обучението по изобразително изкуство и преподаването на перспектива в европейската художествена и образователна практика – исторически данни. – В: Годишник на Шуменския университет „Св. Константин Преславски“. Том XVII D, Шумен, 2013, с. 495-501. https://www.researchgate.net/profile/Rostislava-Todorova/publication/332094400_Obucenieto_po_izobrazitelno_izkustvo_i_prepodavaneto_na_perspektiva_v_evropejskata_hudozestvena_i_obrazovatelna_praktika-_istoriceski_danni_Fine_arts_training_and_perspective_teaching_in_the_European/ links/5c9f58bf92851cf0aea13b14/Obucenieto-po-izobrazitelno-izkustvo-i-prepodavaneto-na-perspektiva-v-evropejskata-hudozestvena-i-obrazovatelna-praktika-istoriceski-danni-Fine-arts-training-and-perspective-teaching-in-the-Europe.pdf [електорнрн ресурс към 02.11.2022]

[2]. Димчев, Веселин. Стефан Раканов. Рисуване и изобразително изкуство. С., 1980, с. 184.

[3]. Венцислав Маринов. Методи на обучение по рисуване, използвани в миналото. – В: Педагогически алманах. 2009, т. 17, бр. 1, с. 293-298.

[4]. Стефанов, Стефан. Ян Амос Коменски и идеята за образование през целия живот. – В: Управление и образование, том VII (4), Б., 2011, с. 178. 175-179.

[5]. Венцислав Маринов. Методи …, с. 295.

[6]. Пак там.

[7]. Тодорова, Ростислава. Обучението…, с. 499-500.

[8]. Халачева, Ема. Натурното рисуване в българското училище. Същност, основни етапи на развитие. В: https://download.pomagalo.com/987234/ naturno+risuvane+v+bylgarskoto+uchilishte++syshtnost+osnovni+etapi+na+razvitie/ [електронен ресурс за 29.10.2022].

[9]. Базайтова, Ралица. Образованието по изкуствата в България – реалност и перспективи в светлината на най-новите европейски и международни документи. В: http://www.tksi.org/SUB/papers/1-2/1-2-30.pdf [електронен ресурс за 01.11.2022].

[10]. Пак там, с. 243.

[11]. Пак там, с. 247.

[12]. Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Рисуване. Срв.: https://hg-iliapetrov.com/ en/uchebno-tvorcheski-proces/zadylzhitelna-profesionalna-podgotovka/risuvane [електронен ресурс за 02.11.2022].

[13]. Петти, Джефф. Современное обучение. Практическое руководство. М., 2010, с 223.

[14]. Пак там.

[15]. Цонев, Петър. Теория и практика на образованието (основно и средно). София, 1929, с. 189.

[16]. Андреев, Марин. Процесът на обучение. Дидактика. С., 1996, с. 180-185.

Изображение: авторът Николинка Климукова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dxT