Елеонора Димитрова Асенова

Performance of heterogeneous songs religion education in the kindergarten

Abstract

The central place in musical education in growing up the children takin up the place of singing. It is the most popular and comprehensive activity of performing in kindergarten. The children express their moods, thoughts, experiences and feelings throughout the songs. This paper considers the use of different kind of songs – religious (used for children in religious groups and Sundays schools), common (used in the basic musical education but can useful for a particular religious subject), folklore and some author’s songs (used in some specific religious performance) in the kindergarten religious education.

Увод

Песента е дълбоко заложена в човешката същност. Както речта без която човек не би могъл да се нарече такъв, така и песента, като симбиоза на слово и музика е органично свързана с неговата духовна природа. Тя е освен средство за общуване и предаване на емоционална информация, където думите са безсилни, но е и жизнено необходима за съществуването.

Пеенето играе съществена роля във възпитанието и обучението на подрастващите, тъй като е най-достъпната форма за музикална изява в детската градина. Още повече, пеенето е водеща дейност в музикалната педагогика за детската градина и в училище, според Николова (2004:64). Атанасова-Вукова определя песента, като едно от най-старите и ефективни средства за музикално-естетическо развитие и възпитание на детето  (Атанасова-Вукова  2019:219).

Детската песен синтезира информацията, опростява я и я доближава до децата чрез мислите и чувствата, които са вложени в нея. Димитрова пише, че пеенето като дейност е най-достъпно и най-близко до децата, а песента създава настроение и въздейства непосредствено върху детската психика (Димитрова 2013: 205). Песента е значима не само за музикалното възпитание и обучение, нейното влияние се простира отвъд тези граници обхващайки цялостното битие на човека, тя е важен фактор за неговото развитие още от най-ранната му възраст. Стоянова описва уникалната й способност, която се отразява в нейните свойства:

Свойствата на песента да всмуква интонационно-емоционална информация за всичко, което е свързано с човека и човечеството, както и свойството ѝ да излъчва тази интонационно-емоционална информация с огромна внушаваща сила, са определили нейното значение при формиране на човешката душевност въобще, особено на подрастващите (Стоянова 1985:20). 

В тази връзка песента притежава огромна сила на въздействие върху мислите и чувствата на децата и им помага да разберат по-добре заобикалящата ги действителност (Неделчева 1974:330). 

Песента, която носи в себе си този голям емоционален потенциал на въздействие съдържащ се в спойката между слово и музика (Атанасова-Вукова 2019:219), е основно средство в предучилищното възпитание и обучение. Религиозната педагогика си служи също с това средство, в по-малка или в по-голяма степен в зависимост от предпочитанията и възможностите на учителите по религия.     

При изпълнението на песни в обучението по религия в детската градина са включени много елементи – текст, мелодия, мимика, танц, игра, изпълнение на ритъм. Песента се съпреживява, разигравайки я в изпълнение от децата с помощта на учителя. Песните привличат децата и те ги изпълняват с голямо желание и вдъхновение, ако са правилно подбрани, като влияят пряко върху тяхната чувствителност, допринасят и обогатяват познавателните им способности.

В текущата разработка се използва методът на конкретните ситуации (case study) базиран на 13 годишен педагогически опит с деца в  детска градина, а също така и емпиричен експериментален метод.

Обект на изследването е възпитанието и обучението по религия в детската градина. Предмет на изследването са разнородните песни, които се използват във възпитателно-обучителния процес.

Цели  на изследването:

1.Да се обхванат и представят повече разнородни по жанр и националност песни, които са приложими и достъпни за децата в обучението по религия в предучилищна възраст.

2.Да се класифицират и да се свържат към една или повече теми от учебното съдържание по религия за детска градина.

3.Да се анализират и представят тези песни, които са интересни и достъпни за децата. 

Подготовка при изпълнение на песни в обучението по религия в детската градина

Изборът на песни за обучението по религия в детската градина трябва да бъде съобразен както с предучилищната музикална педагогика, така и с религиозната педагогика.

В тази връзка от музикална гледна точка, Киилу пише, че селекцията на песни се подбира внимателно, като се следи структурата на мелодията и нейният обхват да бъдат пригодни за детските гласове (Kiilu 2010:31-32). Това означава, че диапазона на песните трябва да отговаря на възрастовите характеристики на подрастващите. За трета подготвителна група Николова смята че,  работата за развитието и опазването на детския глас изисква песните да се пеят в удобна теситура „ре¹-си¹“ от първа октава и по изключение да се правят еднократни двукратни отклонения към високите и ниските тонове (Николова 1984:66).

За четвърта подготвителна група съответно тоновия обем се разширява от до¹-до².

Освен че е необходимо структурата на песента да отговаря на възможностите на детския глас, текста също трябва да е съобразен, както с отделната възрастова група (5-6 и 6-7-годишни), така и с религиозната тема (съдържание). Като за трета подготвителна група следва да е по-опростен за разлика от четвърта подготвителна група, където може да се усложни.

Макар и близки по години двете подготвителни групи се разграничават, защото може да се каже, че 5-6-годишни са деца, които вярват в приказки, докато 6-7-годишни са вече малки ученици. За III подготвителна група по този повод Росица Тодорова отбелязва, че детето живее все още в приказен свят и основното съдържание на вярата са фантазията, въображението и образите (Тодорова 2016:71). В IV подготвителна група логическото мислене взима превес и може да се каже, че детето вече стъпва уверено в друг стадий на развитие на неговата вяра – „митично-словесен“ (Андонов 2005:77).

Текстът се запомня по-лесно от децата, когато той се изобразява с невербални знаци с помощта на учителя по религия. По този начин се активизира емоционалната сфера на малките обучаеми, чрез умението им да си служат с мимика, жестове, и движение по време на пеенето съобразно със съдържанието на текста на музиката (Николова 1984:67).  

Именно на тези възрастови особености следва да се обърне внимание, когато се  разглежда текста на песента и се взима предвид дали той би бил разбираем за децата.

Преди да се пристъпи към изпълнение на песни от децата в обучението по религия в детската градина се проветрява помещението. Това се налага, тъй като  за пеенето е необходим въздух, който навлиза в  организма на пеещите. Това изисква той да е изчистен добре от прахови частици и вредни отлагания. Пеенето и говора са различни по интензитет свързан с поетото количество въздух тъй като при обикновеното дишане поетият въздух навлиза в дробовете и почти без да се задържа в тях, излиза, докато при говор и пеене въздухът остава известно време в тях, докато бавно и постепенно излиза през  трахеята (Векилова 1998:121). 

Децата се опитват да пеят в различни позиции – седнали с ръце зад гърба, както е възпитателната практика в детската градина, крак върху крак, свити напред и подпрени с ръце и така нататък. Това не е редно, защото затруднява дишането. Правилната позиция за пеене е изправено положение на тялото. Понякога се допуска децата да седят по време на пеенето в зависимост от ситуацията, но тогава от тях се изисква да бъдат с изправени гърбове и да поставят ръцете, опрени върху краката отпред.

Преди да се пристъпи към изпълнение на песни в обучението по религия е нужно децата да се разпеят, защото по този начин гласовият апарат се затопля и се подготвя за пеене. Тъй като пеенето е по-скоро средство в религиозното обучение, а не цел, то разпяването може да бъде съвсем кратко.

За предучилищна възраст едно от упражненията, което е подходящо за двете възрастови групи е заимствано от ДВГ Смехоранчета. Лесно е за запомняне и усвояване от децата, освен това им е интересно, тъй като се изпълнява с разнообразна динамика – силно и тихо. Транспонира се във възходяща и низходяща линия в рамките на диапазона за определената възраст.

Изображение 1: Разпяване

Източник: Екип „Смехоранчета – „Музикална репетиция“ – София, 2013, с. 9.

Видове песни в обучението по религия в детската градина

В обучението по религия в детската градина могат да се използват разнообразни песни, които да са съобразени, както с възрастовата характеристика на децата, така  и с целите и задачите на конкретната религиозна тема.  Това са:

– детски песни, които се използват в общото обучение по музика в детската градина, но са подходящи и за определена религиозна тема;

– религиозни детски песни, които са създадени за деца изучаващи религия в детска градина, в училище или в прицърковното училище от български автори;

– религиозни детски интернационални песни – руски, италиански, немски, английски и други, с адаптиран текст на български език;

– съавторски и авторски детски песни с по-общо съдържание и тясно специализирано за обучението по религия в детската градина;

– църковни песнопения подходящи за изпълнение от деца в предучилищна възраст. 

Детски песни за общото обучение по музика

В своята работа използвам широк обем от песни, предназначени за детска градина. Това са по-стари албуми, като Планинско поточе, което търпи няколко издания – от 1962 и 1970 година и Книга за музикалния ръководител в детската градина в две части (1984).  Съвременни музикални албуми за предучилищна възраст, които са от различни издателства – Аз съм в детската градина, Аз ще бъда ученик (Издателство Изкуства); Музикална приказка, Чуден свят (Издателство Просвета); Вълшебна пътечка към музиката (Издателство Булвест 2000); Песнички звънливи за дечица обичливи (Ваня Ангелова, Ели Станчева – детски песнички за деца от предучилищна възраст) и други. В някои по-нови издателства обаче добрите стари детски песни се интерпретират и видоизменят, като се представят за нови.

Песните могат да бъдат с конкретна религиозна насоченост, като Божа Майка, Великден иде, Молитва и с различна тематика, но подходяща за целите на  определената религиозната тема – Момче, момиче,  С мама и татко, С бои от дъгата и други. Могат да се използват и песни, които на пръв поглед нямат нищо общо с религиозното обучение. Всичко е въпрос на личен избор на религиозния педагог и на предпочитаните от него методи, принципи и средства на обучение и възпитание. Това се потвърждава от практиката, че изборът на методи за обучение зависи и от личността на педагога, от неговите способности и отговорност. Защото учителят е своего рода творец, който в процеса на работата внася много от себе си в методите и принципите на обучение, като ги пречупва през своята индивидуална призма (Козлова, Куликова 2010:122).

Такава е песента например Едно картофче в която се пее за много видове зеленчуци, които е изпратил дядото на своето семейство, а сред тях е едно картофче, което детето избира да изяде от приготвената зеленчукова супа. Останалите зеленчуци се надпреварват да се изтъкват кой е най-важен, но само картофчето мълчи. На децата се задава въпросът: какво е картофчето? Те отговарят различно и трудно достигат до точния отговор, който се цели в случая за обучението по религия. Качеството, което отличава картофчето от останалите зеленчуци, е неговата скромност. Оттук учителят по религия може да направи паралел със смирението, като християнска добродетел и основно качество на Господ Иисус Христос (Матей 11:29), Пресвета Богородица (Лука 1:38) и светиите.    

За темите Първите хора и Християнското семейство може да се използват песните Момче, момиче, С мама и татко и други. Когато говорим за молитвата, почитта към родителите и християнските добродетели, с голям успех се изпълнява песента Молитва по текст на Иван Вазов. Тя е в умерено към бавно темпо с минорно звучене, което предразполага към размисъл и вглъбяване, като по този начин разкрива и самия смисъл на наименованието си. Има няколко варианта на песента, които са с различни мелодии (сравни https://www.youtube.com/watch?v=92gAfe8mnd0 с https://www.youtube.com/watch?v=zlky_cX-zPk).

В темата Сътворението на света могат да се включат многобройните песни за природата (слънце, растения, животни), които се изпълняват от децата и учителите.

Съществуват  големи възможности за обмен в тази насока, тъй като от една страна липсват достатъчно български религиозни песни за деца в детската градина, а от друга, обогатяват и доближават религиозното възпитание и обучение до малките възпитаници.

Религиозни детски песни

Религиозните детски песни са насочени към обучението и възпитанието по религия в широка възрастова гама.  Популярни са албумите – Църковни песни за деца по стихове на монахиня Валентина Друмева, Православна музика за малки и големи, В православната вера да пребъдем! (български авторски народни песни с православно-религиозно съдържание) и други. За изпълнение от децата в предучилищна възраст се подбират тези, които са достъпни за тях и отговарят музикално и текстово на техните познавателни способности и възможности.

Подходяща песен за темата за доброто на което Бог ни учи и идва от Него (Иаков 1:17) е Звънченце от сребро по текст на монахиня Валентина Друмева. Тя е лесна за изпълнение, мелодична и с прекрасен текст, върху който може да се проведе евристична беседа с малките обучаеми.

Музикалният албум Православна музика за малки и големи обогатява значително религиозната педагогика с очарователни детски песни. Със своята изящност и лекота, тяхното звучене напомня за класически и оперни музикални образци, като в  същото време не се лишава от дълбочина.  Песните са достъпни за предучилищна възраст и са различни по характер. Жизнерадостни и в по-бързо темпо се открояват Христос воскресе! и Птичка, а в по-умерено темпо – Великден и Ангелче. За Рождество Христово от същия албум изпъква едноименна песен, която бих казала, че крие в себе си голям емоционален потенциал, който завладява малки и големи чрез прекрасна симбиоза от музика и текст. Тя е трудна за изпълнение от децата в детската градина, но не и невъзможна, в зависимост от индивидуалните им способности. Трябва да се има предвид, че малките възпитаници срещат трудности при изпълнение на бързи песни, за това в зависимост от техните възможности, темпото може да се забави.   

На другия полюс са българските авторски народни песни с православно-религиозно съдържание на издателство Малки слънчогледи, които доближават  малките обучаеми до техните изконни духовни корени чрез народното творчество. От лични наблюдения мога да кажа, че децата много харесват народните песни и танци и с удоволствие ги изпълняват. Още повече, те задължително се включват в обучението по музика в детската градина. Затова е необходимо включването на автентични детски народни песни в старите диатонични ладове характерни за българската музика, защото, в съчетание със съвременните  музикално-изразни средства, те ще развият тяхната чувствителност (Николова 2004:69).  Правейки паралел с предучилищното религиозно възпитание, може да се каже, че това е много ценен албум съчетал в себе народно звучене със съвременни елементи на базата на православно-религиозно съдържание. 

Подходящи за изпълнение от децата в предучилищна възраст са песните – Войска се зададе за св. Архангел Михаил , която е в умерено темпо и размер 2/4; Света Дево, Бог родила в неравноделен размер 7/8; Вила мома пъстър венец за Лазаровден в същия размер и други.

Религиозни детски интернационални песни

В своята работа използвам руски, италиански, немски и английски детски песни, които са с адаптиран български текст или превод. При своя избор се ръководя от това песните да са мелодични, лесни, интересни и впечатлителни за децата от предучилищна възраст.

Руската песен Теленца, овчици (Овечки, коровки) включва в себе си звуци на животни в интродукцията, които са привлекателни и забавни за малките възпитаници, тъй като децата особено харесват песни, в които има звукоподражание на гласове на животни на машини и пр. (Николова 2004:67). В случая децата не подражават на животинските гласове, но ги възприемат в съчетание с бебешки звуци. При адаптирането на текста от руски към български съм се старала да запазя смисъла и римата. Песента носи в себе си жизнен заряд, игривата мелодия е подсилена от звуци на крава, овца и теле съчетани с детско гукане. За да може сполучливо да се изпълнява от деца в детската градина, темпото е малко по-забавено от оригиналния ѝ вариант. Както подсказва самото описание, песента е свързана с Рождество Христово.  

Една от най-известните коледни италиански песни – Tu scendi dalle stelle по текст и музика на Алфонс Мария де Лигуорил, допълва колекцията от рождественски песни със своето спокойно и лирично звучене. За обучението по религия в детската градина е с адаптиран текст на български език.

Не може да се пропусне и най-популярната песен за Рождество Христово по текст на австрийския свещеник Йозеф Мор и музика на Франц Грубер. Текстът е превеждан и интерпретиран по много и различни начини, но най-подходящият, който аз използвам в моята работа е намерен в книгата  Книга за всеки дом. Тиха нощ, свята нощ. Моя бяла Коледа. 

Ще завърша с руската песен Господи, чуден си Ти!, която е компилация от руска музика и български текст. Музиката е от руската детска  песен за Рождество Христово  Яркая звёздочка, а текста на първия и последния куплет е заимстван от Християнската страница Павелчо, песен Сърцето си ти отвори. Нуждата от песен, която да е лесна за изпълнение и в същото време със завладяваща мелодия и точен ясен текст, който да описва важните моменти от раждането на нашия Спасител, доведе до тази неочаквана, но бих казала сполучлива комбинация. Като доказателство за това е емоционалната отзивчивост на децата към песента, която те изпълняват с лекота. Мелодията е лесна и жизнерадостна и отлично отговаря на текста на припева Настъпва тържество, Христово Рождество, Христово Рождество, като и самото повторение изпълва сърцата на децата и възрастните с радост и предчувствие на очакваната среща със Спасителя.

Съавторски и авторски детски песни

Съавторските и авторските песни възникват понякога спонтанно, понякога провокирани от хубав текст в процеса на педагогическото взаимодействие. Такава е песента С радост пеем, която е по идея на Диана Цачева и е свързана с темата Възнесение Христово, която се изпълнява с акомпанимент на китара. Децата са силно впечатлени и дори след края на педагогическата ситуация по религия, те не престават да си припяват: С радост пеем тази песен, Христос възкресе и се възнесе! Тази благозвучна част е основното ядро на песента и неин припев,  към който се прибавят два куплета със статична мелодична линия и музикално-ритмични движения (пляскане с ръце). Мелодията на куплетите подчертава текста още повече с възходящата си посока в нейния край – Възкресе и живот ни дари, възкресе и спаси ни Той… Възнесе се при Бог Отец, ще дойде пак със слава и чест!

Така се създава нова детска религиозна песен, която да свързва Празника на празниците – Възкресение Христово с Възнесение Христово.

Изображение 2: Песен „С радост пеем!“

Музика и текст: Диана Цачева, Елеонора Асенова

Друга авторска песен е вдъхновена от стихотворението Христос Воскресе! на архимандрит Серафим Алексиев и от песните на Олга Цветкова по време на извънредната епидемиологична обстановка и провеждането на онлайн обучение по религия в детската градина. Текстът е лесен за запомняне от малки деца, мелодията е в умерено темпо, тривременен метрум и диапазон съобразен с възрастта на децата. Бих казала лека за заучаване от децата песничка.

Искам да отбележа, че някои от горе изброените песни не покриват напълно детския диапазон, но тъй като има малки отклонения в низходяща и възходяща посока, то това е допустимо.

И накрая ще спомена песента Пролет, по текст на Румяна Златилова и е с по-общо съдържание, но би могла да се свърже, както с празниците през пролетта – Лазаровден, Цветница и Възкресение Христово, така и със Създателя на всичко – Бог, който сътворява тази красота и кара хората да са със засмени очи. В зависимост от контекста могат да се направят аналогии и с други религиозни теми. Песента е с весел характер и е изпълнявана в детската градина с по-скоро статична мелодична линия, но пък с игрива и закачлива ритмика. 

Църковни песнопения

В обучението по религия в детската градина малките възпитаници научават основни понятия, за първи път се докосват до нови чудни знания, в сърцата им се заражда чистата, неподправена детска вяра, събужда се религиозното чувство, което може да бъде напълно удовлетворено единствено в Църквата, която е „Тяло Христово“. Както се посочва в Православната християнска педагогика, църквата приема  детето и запазва ранната му невинност утвърждавайки го в доброто (Поптодоров, Денев 2006:72). По този повод началната учителка Ивелина Стефанова пише:

В училище младите хора получават малка част от необходимото им като християни – това не е ролята и задачата на българското училище. Храмът е средоточието на религиозния живот, където вярата е съпреживяна с хора, които носят същите копнежи, свободно споделят и реализират духовните си потребности, ръководени от Православната Църква и допълвани от българската обредност и традиция (Стефанова 2014:226).

Чрез църковните песнопения децата се приближават  до църквата и намират път към нея: вярващият християнин има нужда от музиката, за да даде „криле на душата си“, да се пренесе отвъд реалността на съществуването и да се окаже съ-славещ наравно с ангелите. Колко повече е нужно невинното дете да се докосне до църковната музика, която носи отпечатък от небесната, ангелска музика. Защото, както посочва Иванов, за да се доближи архетипът – ангелското пеене – се запазва прототипът, тоест  музикалния образец (Иванов 2019:12, 15).

Църковният живот е непознат за някои от подрастващите и те не посещават редовно църква, затова е необходимо да се запознаят с песнопенията като стил, да се доближат до естеството на тази среда, която е различна и несвойствена за тях. Това трябва да става внимателно, чрез правилен подбор на музикални образци, които са по-близо до техните музикални вкусове, за да не се получи неловка ситуация, децата да се смеят на непознатото, да им звучи особено, непривично и хумористично.

Децата трябва винаги да откриват в часа познати неща и да изграждат върху тях нови познания, и то не по един скучен и сух начини, който постепенно убива интереса им, а начин, изпълнен с живот (Андонов 2004:62).

Въпреки, че на част от църковните песнопения тоновият обем отговаря на музикалните възможности на децата за определената възраст, то неговото звучене е несвойствено за тях. Както отбелязва и Макмилън, православната църковна музика е много различна от тази, която децата слушат и изпълняват в своето ежедневие и обкръжение (McMillan 2015:2).

Преди да се премине към изпълнение на църковни песнопения, те трябва да се възприемат от децата, защото колкото по-дълго ги слушат, толкова те ще им станат по-близки и разбираеми.

И кое църковно  песнопение децата биха изпълнили с радост, което им е близко, поради тяхната чистота и невинност, която ги доближава до ангелите, ако не Ангелската песен – Трисвятое!

Друго църковно песнопение, което е подходящо за изпълнение от деца в предучилищна възраст е Тропарът на св. Иоан Рилски. Той е в подходящ диапазон и звучене – 1 глас, който отговаря на тоналността ре-минор (натурален вид – d-moll) в западната нотация.

При избор на църковни песнопения, учителят по религия следва да се ръководи от нивото на развитие на децата, които са с все още неукрепнал гласов апарат и недостатъчно развити музикални способности. Това изисква постепенно да се преминава към изпълнение на по-сложни музикални елементи – мелодични и ритмични. В тази връзка песните, които учителката подбира, трябва да бъдат достъпни за децата от дадена група и във всяка нова песен да има известно усложняване в сравнение с предишната (Неделчева 1974:341).

Това се налага и с оглед на опазването на детския глас, което също трябва да се вземе предвид. Защото защитата на гласа на детето предопределя и правилното обучение по пеене за което съдейства внимателният подбор на музикален материал, съответстващ на певческите възрастови способности на децата (Ветлугиной 1989: 80).

*

Всичко казано дотук доказва, че изпълнението на песни в обучението по религия в детската градина не е нещо невъзможно, а е напълно приемливо на фона на богатата база от песенни сборници. Песните, които се използват за дадена религиозна тема не само ще развеселят, разведрят, вглъбят или успокоят децата, но и  ще ги активизират и мотивират за нейното трайното усвояване. Докато пеят, те ще запаметят някои основни и съществени моменти от религиозната тема, не само с ума си, но и със сърцето си. Разнородността на песните не е недостатък, а напротив предимство, чрез което те докосват различни струни от необятната човешка душа отговаряйки на нейната потребност. Разнообразието от видовете музика, което не може да се изброи и съответно нуждата ни в определени моменти от различен вид музика (Христозов 2003:14).  Най-общо казано приспивната песен например може да успокои детето, а веселата – да го развесели; музика с маршов характер да го направи по жизнено, по-вдъхновено.

Чрез изпълнение на подбрани църковни песнопения децата ще се приближат до Църквата, където всички са равни пред Божиите очи. Разнородните детски песни, обединени в общата хармония на любовта и в прослава на нашия Творец, чрез своите пъстри музикални краски ще помогнат на малките (Матей 18:10) да се приобщят към религиозния смисъл по начин, които им е присъщ – с емоция, движение и глас.

Използвани източници

Андонов, Б. 2004. Мюнхенския катехизически метод и влиянието му в обучението по религия в България. София. [Andonov, B. 2004. Myunhenskia katehizicheski metod i vliyanieto mu v obuchenieto po religia v Bulgaria. Sofia]

Андонов, Б.  2005. Религиозното обучение в България в началото на третото хилядолетие. София. [Andonov, B.  2005. Religioznoto obuchenie v Bulgaria v nachaloto na tretoto hilyadoletie. Sofia]

Атанасова-Вукова, А.  2019. Музикалното образование на децата в първите седем години. София. [Atanasova-Vukova, A.  2019. Muzikalnoto obrazovanie na detsata v parvite sedem godini. Sofia]

Векилова, П. 1998. Вокално-техническо развитие на децата. Педагогически Алманах. 1998/Том 6/Брой 1. Велико Търново. [Vekilova, P. 1998. Vokalno-tehnichesko razvitie na detsata. Pedagogicheski Almanah. 1998/Tom 6/Broy 1. Veliko Tarnovo]

Ветлугина, Н. 1989. Методика музыкального воспитания в детском саду. Москва. [Vetlugina, N. 1989. Metodika muzыkalynogo vospitania v detskom sadu. Moskva]

Димитрова, С. 2013. Атрактивни и игрови подходи в обучението по музика по системата за музикално възпитание на Карл Орф. Варна. [Dimitrova, S. 2013. Atraktivni i igrovi podhodi v obuchenieto po muzika po sistemata za muzikalno vazpitanie na Karl Orf. Varna]

Иванов, И. 2019. От началото към безкрая – от първообраз към образ и отобраз – изследователски парадигми в изследването на ангелската песен в християнската химнография и пеене. Българско музикознание, XLIII / 2019 / № 1. София. [Ivanov, I. 2019. Ot nachaloto kam bezkraya – ot parvoobraz kam obraz i otobraz – izsledovatelski paradigmi v izsledvaneto na angelskata pesen v hristiyanskata himnografia i peene. Balgarsko muzikoznanie, XLIII / 2019 / № 1. Sofia]

Козлова, С., Куликова, Т. 1989.  Дошкольная педагогика. Москва. [Kozlova, S., Kulikova, T. 1989. Doshkolynaya pedagogika. Moskva]

Неделчева, С. Кръчмарска, Р. Шейтанова, Ц.  1974. Учебник по пеене и методика на музикалното възпитание в детската градина. София. [Nedelcheva, S. Krachmarska, R. Sheytanova, Ts.  1974. Uchebnik po peene i metodika na muzikalnoto vazpitanie v detskata gradina. Sofia]

Николова, Е. 2004. Методика на музикалното обучение в предучилищна възраст. София. [Nikolova, E. 2004. Metodika na muzikalnoto obuchenie v preduchilishtna vazrast. Sofia]

Николова, Е., Атанасова-Вукова, А., Попова, Р., Петрова, С. 1984. Книга за музикалния ръководител в детската градина. София. [Nikolova, E., Atanasova-Vukova, A., Popova, R., Petrova, S. 1984. Kniga za muzikalnia rakovoditel v detskata gradina. Sofia]

Поптодоров, Т.,  Денев, И. 2006. Православна християнска педагогика. София. [Poptodorov, T.,  Denev, I. 2006. Pravoslavna hristiyanska pedagogika. Sofia]

Стефанова, И. 2014. Интерактивното взаимодействие на училищното обучение по религия и храмовата празнична среда. Годишно научно-методическо списание „Образование и технологии“― 5/2014. Бургас. [Stefanova, I. 2014. Interaktivnoto vzaimodeystvie na uchilishtnoto obuchenie po religia i hramovata praznichna sreda. Godishno nauchno-metodichesko spisanie „Obrazovanie i tehnologii“― 5/2014. Burgas]

Стоянова, Г. 1985. Певческата култура на учениците. София. [Stoyanova, G. 1985. Pevcheskata kultura na uchenitsite. Sofia]

Тодорова, Р. 2016. Религиозната вяра стадии на развитие и формиране. София. [Todorova, R. 2016. Religioznata vyara stadii na razvitie i formirane. Sofia]

Христозов, Х. 2003. Музиката като култура. София. [Hristozov, H. 2003. Muzikata kato kultura. Sofia]

Kiilu, K. 2010. The development of the concept of music education in Estonian kindergartens, 1905–2008: A historical-critical overview. Helsinki.

Екип „Смехоранчета―, „Музикална репетиция“. 2013. София.  [     Ekip „Smehorancheta―, „Muzikalna repetitsia“. 2013. Sofia]

McMillan, L. 2015. Introducing Orthodox Liturgical Music To Children.  <http://ww1.antiochian.org/music/liturgical-music-children>(19.09.2020).

______________________________

*Материалът е предоставен от автора, а неговия оригинал е публикуван в Хармония в различията. Сборник с доклади. София, Академично издателство За буквите – О писменехь, 2020, с. 84-98. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът на статията Елеонора Димитрова Асенова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dfb