Иван Панчовски

Колкото и умът на вярващия човек да се рови из прашните страници на историята, колкото и да се взира в нравствения лик на заобикалящите го съвременници по широкия свят, той не намира велик човек, който основателно би могъл да бъде поставен наравно с Иисус Христос в нравствено отношение. Грехът не е пощадил нито един смъртен, дори само един ден той да е живял на земята. Според Свещеното Писание няма праведник и светец, който да не е попадал в мрежите на греха и да не е пъшкал под бремето на вината: “Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши” (Еклесиаст 7:20). Светците всекидневно се покайвали и със сълзи на очи молили Всевишния за прошка на греховете си и за благодатно очистване. Животът им бил титанична борба със злото и непрекъснато възвисяване към светост. Единствено Иисус Христос никога не се поддал на изкушение и не извършил грях, защото Той водил богочовешка борба против злото. Чрез божествената Си природа Иисус непрекъснато възвисявал човешката Си природа към нравствено съвършенство и така се издигнал до безгрешност и светост. Не един или няколко приближени до Христос, а целият народ, като виждал добрите Му дела и светия Му живот, много се чудил и казвал: “Всичко хубаво върши” (Марк 7:37). Вие – обръща се св. апостол Иоан Богослов към вярващите – до един знаете, че “грях в Него няма” (1 Иоан 3:5).

Но обективният изследовател на земния живот на Иисус Хрис­тос от чисто човешко гледище също следва да признае, че Спасителят е най-великото нравствено чудо в цялата история на чо­вечеството. Задоволително обяснение на това чудо може да се намери единствено в богочовешкия характер на Иисусовата лич­ност.

Учението на Иисус Христос излъчва такава ослепителна свет­лина, че в сравнение с него етическите системи на великите фило­софи и практическите правила на големите мъдреци от дълбока древност до наши дни представляват бледи сенки. Дори ако само една-единствена беседа е дошла до нас – Неговата “Проповед на планината”, тя би била напълно достатъчна, за да провъзгласим нейния възвестител за божествено явление и Неговото учение – за най-чисто Божие откровение. В тази проповед са открити на човечеството нови нравствени ценности, които са в състояние да преобразят изцяло живота на хората, в случай, че те биха ги възприели като ръководно начало и биха постъпвали съгласно тях. Ако върху везните на обективната етическа критика бихме поставили, от едната страна, само “Проповед на планината”, а от другата страна, всички съчинения за човешкия дълг и добродетелта на видните моралисти – Конфуций, Сократ, Платон, Аристотел, Сенека, без съмнение блюдото с Христовата проповед би натежало, а другото би се оказало извънредно леко.

Не друг, а Гьоте – този светъл ум, този универсален гений между поетите и мислителите – нарича Иисус Христос “божес­твен и свят Човек” и Го посочва за пример и образец на всички хора. Гьоте твърди, че нравствената култура на Евангелието ни­кога не ще бъде надмината и вечно ще сияе с чудната си светли­на: “Аз смятам евангелията за напълно автентични, защото в тях действа отблясъкът на величие, което излъчва лицето на Хрис­тос; то има такъв божествен вид, с какъвто Божественото досега не се е явявало на земята. Аз се прекланям пред евангелията, защото те са божествено откровение на най-висшия принцип на нравствеността … Поради това духовната култура може все по­вече да напредва, природните науки могат да се развиват във все по-голяма дълбочина и човешкият дух може да се разширява, все пак той никога не ще надмине величието и нравствената култура на християнството, както те сияят и блестят в евангелията.”

По истинност, възвишеност и чистота Христовото учение е същинско нравствено чудо в историята, каквато е и личността на неговия възвестител – Богочовекът Иисус. Христос е оставил учение за всички хора и народи през всички времена. Великите мъже на човечеството са органично свързани с народност и епоха, а тяхното дело носи върху себе си неунищожимия печат на народността и времето. Поради това те не са могли да създадат общочовешки нравствен идеал и не могат да бъдат издигнати ка­то общочовешки нравствен образец. С моралното Си учение и с нравствения Си образ Иисус Христос се издига над национални и исторически условности и ограничения. Той очертава пред света вечен нравствен идеал и служи за общочовешки нравствен образец. Иисус е роден и живял сред иудеите, но Той не носи в Себе Си отрицателните черти на чисто иудейския народен тип. От националния дух Христос взема най-възвишеното и чистото, общочовешкото и благородното, което се издига до универсалното и е еднакво ценно и вдъхновяващо за всички хора. Още по-малко могат да бъдат установени у Него някакви исторически обусловени крайности, едностранчивости и предразсъдъци, присъщи на съвременните Му философски и етически течения и обществени групировки. Иисус не споделя възгледите на бездушните иудеи-формалисти, на свободомислещите садукеи, на есейските мистици и аскети. Учението и стилът на Христовия живот били свободни от сковаващите историческата епоха сили и се движели по необхватните простори на идеалното и вечночовешкото.

Поради универсалния характер на Христовата личност едностранчивият поглед върху нея е откривал най-противоположни черти. Ернест Ренан твърди, че личността на Иисус била ти­пична еврейска. Давид Щраус пък открива в личността на Спа­сителя белези на елински характер: “Веселостта, духовната несъкрушимост, спокойствието на този прекрасен дух ние можем да считаме за елинско у Иисус.” Лоостен обобщава тези крайности, като твърди, че характерът на Христос можел да бъде смесица от чисто еврейски и гръцки или гръцко-малоазиатски черти. Според Хюстън Чембърлейн пък Спасителят бил същински ари­ец или индогерманец.

Както установената тук характеристика на Иисус Христос, та­ка и контрастиращите твърдения свидетелстват, че Той не е при­надлежал изцяло към никой народ и не е носил у Себе Си особеностите на никое историческо време. Може да се каже, че Ии­сус Христос притежавал достойнствата на всички народи, но бил свободен от техните слабости. В богочовешката Си личност Спа­сителят е въплъщавал универсалното, общочовешкото и вечното на всяка историческа епоха, а не ограничено-националното и исторически-конюнктурното.

Нравственият образ на Иисус Христос се издига недостижимо високо над изтъкнатите в миналото основатели на религии, фи­лософи, мъдреци и господари на света. Пред Него благоговеят и се прекланят, от Него се вдъхновяват хора от всички народи през всички времена. Световната история досега не е посочила велик човек, чието нравствено съвършенство да се съизмерва с това на Богочовека Иисус и чието нравствено-обновително въздействие да продължава и до днес. Това е изразено прекрасно от св. Атанасий Велики. В “Слово за въплъщението” той пише: “Какво е извършил Иисус Христос в противоположност на безплодните речи на философите, това е ясно за всички. Отидете и вижте величествения триумф на Христовата сила при девиците и младежите, които са посветили девствеността си на Бога; при мъчениците, които са запечатали вярата си във възкресението със смъртта си … Преди Него е имало много царе и господари на земята, според разказа на историята е имало мъдреци и влъхви у халдеите, египтяните и индийците. Но кой от тях – не гово­ря след смъртта им, а приживе – е могъл да извърши толкова много, че да изпълни цялата земя със своето учение и да отклони от идолопоклонническото суеверие толкова хора, колкото нашият Спасител е привлякъл от идолите към Себе Си? Напротив, Божият Син – заради което ние много се удивляваме – чрез скромна реч затъмни най-мъдрите. Привличайки всички към Се­бе Си, Той опроверга ученията им и изпълни църквите Си … Кой като Него е освободил хората от страстите им, така че и блудници заживяваха целомъдрено, убийци захвърляха меча, страхливци се изпълваха с мъжество? И въобще кой друг можа така да убеди варварите и езическите народи да изоставят дивостта си и да придобият кротък нрав, както вярата в Христос и кръстният знак? Кой можа така да увери смъртните в безсмъртието, както кръстът и възкресението на Христос? Преди идването на Иисус Христос смъртта бе страшна и за светците. Откакто обаче Хрис­тос възкръсна от мъртвите, смъртта загуби силата си и който вярва в Христос не се страхува от нея.”

Несравнимото нравствено влияние на Спасителя намира приз­нание не само от вярващите, а и от някои мислители, които иначе се отнасят скептично и даже отрицателно към християнската ре­лигия. Може с основание да се отбележи, че в образа на Иисус Христос, както той е щрихиран дори в рационалистични и митични теории, е останал да сияе лъч от божествената красота на Неговия първообраз.

Иудейският историк Иосиф Флавий, живял през първия век от християнската ера, се удивлявал, че тези, които слушали Ии­сус Христос, приемали възвестяваните от Него истини с радост. Иисус привличал мнозина иудеи, както и елини, които до такава степен били въодушевявани и пленявани от Него, че не престанали да Го обичат и след смъртта Му.

Давид Щраус, който подложил на критика и се опитал да отрече установени факти от християнската религия, също признавал изключителността и ненадминатостта на Иисус Христос. Според него в лицето и живота на Иисус Назарянина било осъществено най-висшето единство между Бога и човека: “Той достигнал в религиозната област най-високата точка, която никой не може да надмине.”

Теодор Паркер, придържал се към митичната теория на Давид Щраус и основателно наричан “американски Щраус”, не можал да скрие възторга си пред личността на Христос. Според него Иисус се родил и живял сред суеверен, високомерен и егоистичен народ във време на голяма поквара. И въпреки това Той проповядвал чист морал и чиста религия; осъществявал виденията на пророците и мъдреците повече, отколкото те могли да си предс­тавят; освободил за творчество човешкия дух … Неговото учение било прекрасно като светлината, възвишено като небето и истинско като Бога. Той се издигнал по-високо от всички философи, поети, пророци, равини.

В контекста на тези мисли е уместно да приведем заключения на свободомислещия френски критик, историк и ориенталист Ер­нест Ренан за Иисус Христос. Този учен пропътувал Палестина, за да проследи стъпка по стъпка историческия път на Спасителя. По този начин осъзнал, че на необикновеното влияние, което Ии­сус Христос оказва върху човечеството, трябва да съответства сериозна причина, която да се съдържа в Неговата необикновена личност. Естествено на убежденията си, в претърпялата много издания и преведена на много езици книга “Животът на Иисус” Ернест Ренан съглежда в Христос само историческа и човешка, а не богочовешка личност. Когато прочетем обаче цялата книга и се освободим от недействителното в нея, пред нас отново се възправя Спасителят на човечеството в божественото Си вели­чие – такъв, какъвто е живял на земята и какъвто пребъдва във вечността.

По-късно в петтомната си “История на израилския народ” Ер­нест Ренан започнал да схваща все по-пълно историческата дос­товерност на Иисус Христос и да се възхищава от духовното Му величие. Там той пише: “Иисус не само е живял, Той също е бил прекрасен и възвишен. Макар величието Му да било известно в малък кът на земята, то било действително. Той бил хиляди пъти по-велик и по-прекрасен, отколкото сивите земни величия и бледите човешки красоти; Той също бил изключителна личност в Своя кръг … За да бъде толкова пламенно обичан, Той бил безкрайно достоен за обич … Иисус бил толкова обаятелен, колкото никой не е бил на земята нито преди Него, нито след Него.”

Нека се спрем по-подробно на книгата “Животът на Иисус”, където въпреки неверието си в богочовешката същност Ренан признава, че Иисус бил Човек “необикновен”, “несравним”, с “чу­ден”, “удивителен гений”; че Той “проповядвал с очароваща прелест”, че Неговата “могъща личност” излъчвала “вълшебно оба­яние”; че от Него “лъхало безкрайно очарование” и Той “оча­ровал всички”. И по-нататък: “Всеобщото съзнание присъдило на Иисус званието Син Божи – присъдило Му го напълно оп­равдано, тъй като Той извършил в религията най-голямата крач­ка напред; с Него никой друг не може да се сравнява … Нито старозаветният Закон, нито Талмудът покорили и изменили све­та. Евангелският морал е най-възвишеното творение на човека и най-превъзходното учение за съвършен живот.”

Христос “изрекъл за пръв път слово, върху което се изгражда вечната религия. Той основал чист култ, който ще изповядват възвишените души до края на времето. Религията на Иисус Христос е прекрасна за всички времена и хора; тя е абсолютната религия и ако на другите планети съществуват обитатели с висок разум и развито нравствено чувство, тяхната религия ще бъде вероятно тази, която Спасителят провъзгласил при кладенеца на Иаков. Словото на Иисус Христос било като блясък на мълния сред тъмна нощ; двадесет столетия били необходими, за да свикнат очите на човечеството с този блясък. Но блясъкът на мълнията ще заблести някога с пълна дневна светлина и преминаващото през своите заблуждения човечество ще се завърне към словото на Иисус като към безсмъртен израз на вярата и на упованията си”.

Изпълнен с възхищение от личността и делото на Иисус Хрис­тос, Ернест Ренан се обръща към Него със знаменателните думи: “Да бъде славата Ти вечна, благородни Начинателю! Твоето де­ло е завършено и Твоята божественост е установена. Не се бой, че издигнатото чрез Твоите усилия здание, ще се разруши пора­ди грешка. Като Си недосегаем за нападения от тленния свят, ще наблюдаваш от висотата на божествения Си покой благородните последици от Твоето дело. С цената на няколко часа страдания, които дори не са засегнали великата Ти душа, Ти постигна пълно безсмъртие. През хилядолетията светът ще се обновява чрез Твоето име. Като знаме на нашите противоречия, Ти Си център, около който се развиват най-разгорещени битки. Защото Си станал хиляди пъти по-могъщ и по-любим след смъртта Си, отколкото в дните на Твоето временно пребиваване на земята, Ти си за човечеството този крайъгълен камък, който, ако бъде изтръгнат из този свят, ще бъдат разклатени основите на Вселената. Между Тебе и Бога няма разлика!”

Макар по принцип Ренан да не приема богочовешката същност на Иисус и да се мъчи да намери други обяснения за Христовото величие, с горното изречение той дори я утвърждава на практика.

В заключение Ернест Ренан уверява, че “колкото и да биха били непредвидени събитията на бъдещето, никой не ще надмине Иисус Христос. Култът към Него вечно ще се обновява, над Него­вата история ще се проливат сълзи без край, Неговите страдания винаги ще бъдат близки на най-чистите сърца и през всички ве­кове ще бъде признато, че между синовете човешки никога не се е родил по-велик от Иисус”.

Накрая ще приведем някои от изводите, които е направил видният учен Иозеф Клаузнер, професор по еврейска литература при Израелския университет в град Иерусалим. Той е написал огро­мен исторически труд под наслов “Иисус от Назарет”, издаден на еврейски, английски и немски език. В него Клаузнер извършва не­посилен опит да представи “историческия Иисус” като естествено израснал от културата на иудейството и изцяло обусловен от нея. Все пак научната съвест на Иозеф Клаузнер изисквала да запише някои знаменателни признания за изключителния характер и нравственото величие на Христовата личност. Този учен смята, че иудейството може да се гордее с личността и делото на Иисус от Назарет, защото сред иудейския народ през досегашното му историческо съществуване Иисус следва да бъде считан за един от “най-забележителните” хора, а Неговото учение – за “необикновена мисловна система, както поради истината на неговото съдържание, така и поради вдъхновението на неговия израз”. С повишено чувство на национална гордост Клаузнер признава, че “иудейството досега не е родило човек като Иисус, за Когото моралът означавал всичко”.

В оценките на Иозеф Клаузнер значението на Иисус от На­зарет надхвърля границите на иудейството: “Погледнато от общочовешко гледище, Иисус е несъмнено “светлина на народите”. Неговите ученици разпространиха учението на Израиля … меж­ду езичниците по всички краища на земята. Това световноисторическо значение на Иисус и на Неговото учение не може да отрече никой иудеин. Иисус е Учител на възвишена нравственост и повествувател на притчи от висок ранг. Той е Учителят по нравстве­ност, която за Него означавала всичко в религиозната област … Неговото нравствено учение е възвишено, по-отбрано и по-оригинално по форма, отколкото всяка друга еврейска етическа система. Също и Неговите прекрасни притчи нямат равни на себе си. Остроумието и краткостта на Неговите сентенции и притчи внедряват идеите Му в съзнанието на всички в необикновен мащаб. В бъдеще етическото учение на Иисус би могло да бъде едно от най-отбраните съкровища на иудейската литература от всички времена.”

Освен това Иозеф Клаузнер установява, че Иисус от Назарет не само учил на възвишен морал, но и Сам водил възвишен нрав­ствен живот: “Той осъществявал в Своите постъпки възвишено етическо учение. Характерът на Иисус Христос бил благороден и съвършен. Той бил скромен и смирен, кротък и миролюбив и необикновено търпелив, бил отстъпчив, сговорчив и мил в отношенията Си с другите. Трагизмът на ужасната смърт, на която Иисус бил подложен несправедливо, … придал на Неговата лич­ност и на Неговото учение короната на небесното сияние. Въз основа на възвишения Си нравствен характер и на изключителното Си нравствено учение Иисус Христос упражнявал необикно­вено влияние върху учениците и последователите Си. В Галилея Го следвало огромно множество народ. Учениците Му изоставяли всичко и вървели с Него до най-опасното място – Иерусалим. Те Му останали верни, както през време на живота Му, така и след ужасната Му смърт, запазили всяка Негова дума като скъпоценна перла … Неговият духовен лик се изяснявал пред тях все повече и повече и ставал все по-възвишен, докато най-после се изравнил с този на Бога. Никога не се е случвало такова нещо в историята на един народ с висока хилядагодишна култура. Поради изключителните Му качества и в светлината на разказа за Неговото възкресение, Иисус Назарянина започнал да заема свръхестествено положение, което Той до днес запазва сред милиони човеци.”

В действителност по различни причини и основания не все­ки човек може да повярва в Иисус Христос, да Го признае за въплътен Бог и да приеме изцяло Неговото евангелско учение. В християнството, в разделението на Църквата в човешки план, в историческото осъществяване на Христовите принципи, в живо­та на много християни се откриват недостатъци и грешки, които разколебават и отблъскват хората. “Все пак – да се изразим с думите на гениалния руски мислител и писател Фьодор Михайлович Достоевски – тук остава сияещата личност на Иисус Христос; тя е недостъпна за отрицанието; остава пресветлият лик на Богочовека, Неговата нравствена недостижимост, чудесна и чудотворна красота.”

Тази преценка на Достоевски притежава голямо значение, защото до нея той стигнал по пътя на упорито съмнение и неверие, чрез най-задълбочен критичен анализ и чрез гениалната религи­озна интуиция на руската душа. Цял живот Достоевски се измъчвал от разрешаването на проблема за съществуването на Бога. Той изповядва: “Главният въпрос …, с който се измъчвах съзнателно и несъзнателно през целия си живот, е въпросът за съ­ществуването на Бога.” А тези думи конкретно влага в устата на своя герой от романа “Бесове”: “Мене Бог цял живот ме мъчи.”

Още по-голяма ценност в това отношение има непосредствената изповед на писателя в писмото му от Сибир до съпругата на декабриста Михаил Александрович, Фонвизин Наталия Дмитриевна Фонвизина. Там, от една страна, се посочва трудният път, по който Достоевски се издигнал до вярата в Бога, а от друга страна, се излагат най-кратко, но много харак­терно основните ѝ начала. Интересна е следната негова мисъл от тази изповед: “Аз съм рожба на своето време, рожба на неверието и съмнението. Колко страшни мъчения ми струваше и ми струва жаждата да вярвам, която се усилва в душата ми заедно с нарастването на доводите против вярата в мене. Понякога Бог ми изпраща минути, през които съм спокоен; тогава аз обичам другите и разбирам, че съм обичан от тях; в такива именно ми­нути съставих символ на вярата си, в който всичко за мен е ясно и свято. Този символ е твърде прост; ето го: вярвам, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Иисус Христос и не само няма, но с ревнива любов казвам на себе си, няма и да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Иисус Христос е извън истината и действително ис­тината би била извън Христос, аз по-скоро ще остана с Христос, отколкото с истината” .

По пътя на съмненията, на критичното изследване и на собствения си духовен опит Достоевски се убедил, че “на света има само един действително възхитителен образ – Христос”. И още: “Този Човек бил най-висшият на цялата земя, представлявал е това, за което трябва да се живее. Планетата с всичко, което е на нея, без този Човек е безсмислена. Не е имало нито по-рано, нито след Него подобен Нему.” Духовният опит на Достоевски обаче не се задоволявал да счита Иисус от Назарет само за “разпнат човеколюбец”, за най-съвършен човек и за най-възвишен морален Учител на човечеството. Убеден в божественото величие и в спасителното въздействие на Иисус писателят приканва “да пазим Христовия образ” и изразява вярата и надеждата си, че Той “ще възсияе като скъпоценен елмаз над целия свят”.

При обективно, безпристрастно и сгрявано от вярата изучаване на първоизворите за земния живот на Иисус Христос се установява, че Спасителят не е обикновен човек, че по нравствено съвършенство и въздействие Той се извисява над цялото човечество. Вследствие на това Той основателно е признат за най-великото нравствено чудо в историята на човечеството. Бележитият представител на световната история Леополд Ранке въз основа не само на веровите си убеждения, но и на историческите си изследвания заявява: “Въплъщението на Христос е чудо на всички чудеса, тъй като в него божественото се свързва непосредствено с човешкото.” Пред погледа на историка Ранке Иисус Хрис­тос се представя като “най-неопетненото, най-дълбокомисленото и най-човеколюбивото същество, което някога се е появявало на земята”. Чудесата на Иисус Христос бледнеят пред човешкото съзнание, когато то чрез вярата и любовта възприема и позна­ва нравственото съвършенство на Христовата личност, защото в Него “телесно обитава пълнотата на Божеството”. Светото сия­ние, което вечно се излъчва от лицето на Богочовека, поставя в дълбока сянка всяко човешко съвършенство и величие и е неизме­римо по своето влияние. Докато – казва Волтер – “всички други мъдреци не са упражнили никакво влияние дори върху нравите на улицата, където са живели, всичко се е преобразило според обра­за на Иисус Христос”. И действително, тези, които се отвращават от греха и го изкореняват от сърцата си, които се вдъхновяват от доброто и копнеят да се усъвършенстват нравствено, лесно се пленяват от нравствената красота на Иисус Христос. Тогава чрез излъчващата се от Спасителя духовна и благодатна сила те извършват прелом в живота си: отхвърлят от себе си оковите на злото, утвърждават се в нравствения подвиг, достигат светост.

______________________________

*Публикувано в книгата Най-прекрасният, Духовният образ на Иисус Христос, С., 1992, с. 148-157. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.                                       

Изображения: авторът Иван Панчовски (1913-1987) и Господ Иисус Христос. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-d8Y