Есхатологията като настояще*

Публикувано на 29.08.202322.09.2023 от Dragan Bachev

Ева Ковачева

Abstract

„Eschatology as a thematic field in theology, is considered to address the topic of the ultimate events in the history of humankind. The present study argues that the books of the New Testament contain some verses in which events that are usually associated with the end of time are presented in the indicated places as present.

***

Понятието „есхатология“ произхожда от гръцката дума „τὸ ἔσχατον“ (есхатон) – „последното“, „краят“ и означава буквално „учение за последните неща, за последното време[1]“. Според определението в Оксфордския речник „есхатологията изследва окончателния край на нещата, последната развръзка на цялото творение. Така разглеждана есхатологията очевидно е световна по обхват, но обикновено в нея се прави разлика между крайната съдба на единичния човек и на света. Личната есхатология се отнася до крайното състояние на отделните личности и какво ще стане с тях в края на времето[2]“. Според Klaus Koenen широко разпространено е също средно твърдение, че есхатологията обозначава представата за окончателното вътрешно на света време на спасение: очаква се не края на времето, а един обрат (смяна, преход)[3] във времето, който води до завършеност (съвършенство) на творението; не един друг свят, а този свят по друг начин; не живот на небето, а реализиране небето на земята; не край на времето, а край на страданията и греха в едно време без край[4].

Най-популярно мнение по отношение есхатологията в Свещеното Писание на Новия Завет, е, че предсказаните в него събития за победата на доброто над злото, за настъпването на Второто пришествие на Христос, спасението на душите и влизането в рая ще се случат в неопределено бъдеще време, което не е известно никому освен на Бог Отец (Мат. 24:36) **. Въпреки това още през I-ви век в Евангелията Самият Иисус Христос предупреждава, както и Неговите апостоли в техните послания, че идването Му е „близо“, „скоро“, че това събитие ще настъпи „внезапно“, „неочаквано“ и „изведнъж“ (Мат. 24:42-44; 25:1-13;Марк13:32-37; Лук.12:36-40; Иак. 5:9; 1 Петр. 4: 5,7;2 Петр. 3:10-12;1 Кор. 15:51-52; Фил. 4:5;1 Сол. 5:2-6;Евр. 10:36-37;Откр. 1:1; 3:3,11; 16:15; 22:7,12,20). Чрез това те подканват вярващите да пребивават в постоянна будност, трезвеност, напрегнато очакване и готовност, да се намират в „свят живот“ и „постоянна молитва“(Мат. 25:1-13;1 Петр. 4:5,7;2 Петр. 3:10-12;1 Сол. 5:2-6). Освен това някои съвременни учени[5] установяват, че първоначалното хоризонтално историческо мислене на древното християнство в посланието на св. Павел до евреите е транспонирано според александрийския мисловен модел по вертикала. Истинската надежда за живот не се насочва повече към едно божествено бъдеще, а към достъпа до вече постоянното настоящо отвъдно [6].

Тезата, която се поставя в настоящето кратко изследване, е, че в Свещеното Писание на Новия Завет са налични някои стихове, в които се говори за събития, които ще се случат не някъде далеч в линейното историческо време, а в тях се указва към настоящето, тоест че последните времена са „сега“. Целта на изследването е да се изложат основни места открити от автора в Новия Завет, без претенцията, с тях да се изчерпва техния цялостен брой. Впоследствие посочените места да се обяснят контекстуално, според описаното от съставителите на новозаветните книги и въз основа на тълкуванията на светите отци, както и на изследванията и коментарите на съвременни учени върху тях. Накрая се извеждат важни изводи и заключение за техния смисъл и значение, във връзка с темата на изследването.

1)Първото място, в което се посочва бъдещето като настояще, е в Евангелие според евангелист Лука. В него се описва, че Иисус Христос се обръща от кръста към разбойника до Него с думите: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Установява се, че цитирания стих съдържа следната последователност на изложените събития: Христос съобщава на разбойника, че той ще бъде заедно с Него „днес“ в рая, след което настъпва мрак по цялата земя от шестия до деветия час, слънцето потъмнява, храмовата завеса се раздира през средата, Христос извиква, че предава духа Си в ръцете на Отца (Лука 23:43-46). Според блажени Теофилакт разкъсването на храмовата завеса означава, че Христос отстранява от този момент нататък преградата, която е съществувала между земния и небесния свят, между хората и Бога[7]. „Светая Светих“, която като част от храма символизира също „рая“, тоест мястото на най-близко пребиваване на човека до Бога и общение с Него, означава, че оттогава то е отворено, достъпно и възможно за всички вярващи без разлика, а не само за първосвещеника, който единствено имал право да влиза в него според Лев. 16:2. От последователността на изложените събития в посочения текст се извежда извода, че наставането на мрак по земята и потъмняването на слънцето се случват преди разкъсването на храмовата завеса, което означава преди преминаването на прага, който разделя човешкия от Божествен свят. Настъпването на мрак в човешкия свят и затъмняването на физическото светило – слънцето, което се вижда с човешките очи, според тълкуванието на блажени Иероним Стридонски означава, че то се затъмнява от светлина в Божествения свят, от самия Бог, Който представлява най-силната светлина (1 Иоан 1:5) и Който осветява всичко. Това е светлината, която не се вижда с обикновените, а с духовни очи[8]. Според друг (анонимен) коментар чрез нощта естествено се въвежда между два дни, защото трябва да се роди новия ден – денят на възкресението. И тези дни трябва да бъдат разделени, за да не изглежда, че природата на този и на онзи век е една и съща, защото хората умират в плът, но възкръсват в духовно тяло. Така че денят на мрака е вид смърт, което показва, че трябва да се роди нещо ново. Възможно е също така според същия тълкувател нощта да е злото, а денят – правдата[9]. За думата „веднага“, както и нейните синоними „внезапно“, „скоро“ и „незабавно“, която се съдържа в паралелния на този стих в Мат. 24:29, Александър Павлович Лопухин отбелязва, че тя има както миниатюрно така и обширно космическо значение[10].

2)Второто такова място в Новия Завет се намира в глава 2 от книга Деяния на светите апостоли: „Тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля: ,и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спасиʻ“ (Деян. 2:15-21). От цитираните стихове се вижда, че св. апостол Петър привежда старозаветното пророчество на Иоил за настъпването на последните дни и на славния ден Господен, който се предхожда от затъмняване на светилата – слънцето и луната. По подобен начин се говори за затъмняване на светилата при настъпването на Господния ден и в пророчества, които се съдържат в книгите на Новия Завет (срв. Мат. 24:29; Марк 13:24; Лука 21:25; Откр. 6:12; 8:12). Апостол Петър отнася цитираното предсказание за „последните дни“ към настоящето, като обяснява, че това се случва „сега“ на Петдесетница при слизането на Светия Дух върху вярващите. От това става ясно, че минало (пророчеството), настояще (събитието на Петдесетница) и бъдещето (последните дни) се сливат в едно (Деян. 2:15-21). При това в цитирания стих прави впечатление, че първото нещо, с което апостолът свързва „последните дни“ е „изливането на Божия Дух върху всяка плът“. Христо Попов смята, че явяването на Месията в света за старозаветния човек означавало настъпване на свършека на света, начало на „последните дни“ и за това в пророческото съзерцание на Иоил събитията на Първото и Второто пришествие на Христос се сливат, тъй като според същия тълкувател те са отдалечени по време, но сходни по естество[11]. Архиепископ Евсевий (Орлински) смята, че под „последните дни“ в Деян. 2:17 трябва да се разбира времето от Първото идване на Спасителя на земята до края на света, за което той се позовава на стиха „и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Според същия автор то се нарича „последно време“ или „последни дни“, защото изпълненото с благодат царство на Христос, в което спасението се придобива чрез вярата в Него, е последното дело на необикновената загриженост на Бога за човешкия род. В изложеното пророчество на пророк Иоил се предсказват събития, които се простират през цялото време от началото до края на изпълненото с благодат царство на Христос[12]. Според Лопухин под „последните дни“ в старозаветните пророчества обикновено се посочват не само бъдещи събития, които трябва да се случат в края на старозаветното време и началото на новозаветното, но и такива, които ще се случват през цялата новозаветна епоха до нейния край (вж. Ис. 2:2; Мих. 6:1 и други)[13].

3)Третото място се съдържа в книга Откровение на св. Йоан Богослов. В предпоследната глава 21 на споменатата книга се представя образа на „новото небе“ и „новата земя“, на „Новия Иерусалим“ „слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж“ (Откр. 21:2). Въпреки че това е последната картина, която се представя в Новия Завет, след като злото в света преди това окончателно е победено, прави впечатление, че непосредствено след описаното, в следващата последна глава 22, се казва, че „времето е близо“ (Откр. 22:10), както и Самият Христос предупреждава три пъти в същата глава „ида скоро“ (Откр. 22:7, 12, 20), след което думите преместват читателя изведнъж още по-неочаквано в „настоящето“ с израза „Дойдѝ!“ изказан в сегашна повелителна форма: „Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите… И Духът и невестата казват: дойдѝ! и който чува, да каже: дойдѝ! който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром“ (Откр. 22:16-17)[14].

За разбирането на изложените три места в книгите на Новия Завет ще се приведат някои коментари на съвременни учени и изследователи свързани с още детайли и особености при разглеждането на понятието „време“ и „есхатология“ в Новия Завет.

Съвременният новозаветен изследовател Иоаннис Каравидопулос посочва, че при тълкуването на книга Откровение от св. Йоан Богослов могат да се използват седем различни херменевтични подхода: 1) съгласно историческото тълкуване, авторът на Апокалипсиса изобразява събития от световната история „което има да стане след това“ (1:19) – от неговата съвременна епоха до Второто пришествие на Христос; 2) съгласно есхатологическото тълкувание, в книгата се описват събития от последните времена, предхождащи окончателния Съд; 3) Църковно-историческото тълкувание съзира в Апокалипсиса изчерпателно изобразяване на историята на Църквата Христова; 4) редица тълкуватели са на мнение, че св. апостол Йоан описва съвременни на него събития (гонения, изпитания и други); 5) по отношение на сравнителното богословие, в Апокалипсиса се търсят възможни влияния от съвременни на него религиозни представи на други народи; 6) съгласно тайнственото или духовно тълкувание, цялата книга се разбира иносказателно (алегорически) – описаното в нея се отнася до духовния живот (на човека); 7) еклектическо тълкувание – то обединява в себе си всички предходни[15]. Авторът на настоящето изследване обръща внимание, че шестият от посочените подходи на тълкуване (тайнственият), който се отнася до духовния живот на човека (индивидуално), се свързва с личната есхатология и е много логичен, тъй като както е видно от фактите, светостта не се постига в еднаква степен, в едно и също време или едновременно от всички, но още от времето на Иисус Христос до ден-днешен, в лицето на някои хора (светците) тя вече се осъществява. Нетленните им мощи говорят за започналото вече преобразуване и одухотворяване на телата им чрез Светия Дух, а чудесата, които вършат, за действието на Бога в и чрез тях.

Преподобни Юстин Попович се спира на стиха от книга Откровение, в който се споменава „не ще вече да има време“ (Откр. 10:6). Според него това означава, че времето в даден момент по някакъв тайнствен начин ще потъне във вечността, тоест ще спре да съществува и свързва този момент конкретно с деня на Второто пришествие Христово[16]. Същият автор обяснява още, че когато се говори за „край на света“, не трябва да се разбира неговото унищожаване, а победата над злото в него, и преобразяването на човека и всички твари от тление в нетление: „Сам Спасителят говори много за края на света… но Той говори за края на света като за жътва, а жътвата означава не унищожаване, а събиране на зрелите класове, вършитба и веене, при което пшеницата се отделя от плевелите. Краят на света, наричан от Спасителя и свършек на века… означава край на злото, греха и смъртта в богосъздадената природа, край на света в сегашния му облик. Според боговдъхновените думи на светия апостол, преминава образът на тоя свят (1 Кор. 7:31) тоест преминава образът на света, в който доброто е смесено със зло, смъртта – с безсмъртие, но не преминава богосъздадената същност на света, за която Бог, след като я е създал, е казал, че тя е твърде добра (Бит. 1:31)[17]. За същото авторът цитира блажени Августин според когото „този свят ще премине не в смисъла на пълно унищожение, а вследствие на изменение на нещата… Ще бъде унищожен образът му, а не природата[18]“.

Съвременните изследователи на Новия Завет Hans-Martin Schenke и Karl Martin Fischer установяват за Послание на св. апостол Павел до евреите, че христологията в него включва един своеобразен начин на разбиране на времето, с което се свързва наличието на хоризонтална и вертикална есхатология. Вертикалното измерение в посланието става видимо от изказвания като например, че откакто Христос е встъпил чрез Неговата жертвена смърт в небесното Първосвещеничество, вярващите имат вече достъп до истинското небесното светилище[19]. От стиховете в Евр. 4:14; 6:19 и слeдва става ясно, че те имат един велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата и е отворил входа към вътрешността на завесата. В Евр. 4:11, 16; 10:19-22 те се подканват изрично да влязат в небесното покоище, в небесното светилище и пристъпят към престола на благодатта. За Божият народ мястото на покоя „днес“ е отворено (4:7). Това „днес“ започва с жертвената смърт на Христос и завършва с действителното влизане в покоя. От подканването на вярващите да влязат в него „по нов и жив път“ (4:11, 16; 10:19-21), се придобива впечатлението, че „бъдещия град“ (13:14) не е едва в края на историята, а вече „сега“ стои отворен за вярващите[20]. В допълнение в Евр. 12:18-24 се пояснява, че християните не приближават повече (както Моисей) към страшната планина Синай изпълнени с ужас и треперене, а са пристъпили „към планината Сион“, „към града на живия Бог“, „към небесния Иерусалим“, като глаголът „προσεληλύθατε“ (пристъпили) в изречението е ясно изразен в минало време[21]. В края на този текстови отрязък, след като съставителят на посланието завършва с кратка остра реч за Божия Съд, отбелязва, че „Бог е огън, Който изтребя“ (12:29). Учените Hans-Martin Schenke и Кarl Fischer привеждат още твърдението на Ernst Käsemann, според когото централната представа в посланието на св. апостол Павел до евреите е мотивът на скитащия Божий народ и Спасителят Иисус Христос, Който като предшестващ извежда Своите Си от света и ги въвежда в небесното покоище. В това Ernst Käsemann намира паралел с гностическия Спасител, чиято централната главна функция е извеждането на пневматиците (духовните вярващи) от областта на нисшите зли сили към отвъдната небесна родина[22].

В Послание до галатяните св. апостол Павел обяснява, че човекът се намира под влиянието на стихиите дотогава, докато още не е приел Христос. Това състояние апостолът оприличава на „робство“ или още на „невръстен“ човек (4:1). Когато човекът започне нов живот „в Христос“ и „Христовия Дух“ заживее в него (4:4,6,19), тогава от „роб“ той става „син“, получава осиновление от Бога (4:1,6) и се издига над тяхното влияние (на стихиите). Свободата св. апостол Павел разбира като „свобода в Иисуса Христа“ (2:4;5:1,13). Лопухин смята, че под „стихиите на света“ (τὰ στοιχεῖα τοῦ κόσμου) в 4:3 се разбират елементите, от които е изградено всичко, влиянието на небесните светила, ангелите като духове, които управляват светилата, материалните и природни закони[23]. Според авторът на настоящето изследване от Гал. 4:1-7 се заключава, че пребъдването на човека в Бога (в Христос), и на Бога (Христовия Дух) в човека, е това, което го издига над природните закони. Лопухин обяснява за осиновлението на човека от Бога още следното: „Апостолът разбира под ,осиновяванеʻ не правен акт, не само израз на Божията воля (така става обикновено осиновяването у хората), а действителното въздействие на Божия Дух върху човека, а именно определен физически процес на възраждане (Гал. 4:6; Рим. 8:14 и други), където обитаването на Христовия Дух в сърцата на вярващите е несъмнен признак за Божието осиновяване на вярващите[24]“. В потвърждение на същото, че пребиваването в Христос, тоест в Бога води до пълно преобразяване на човека от плътски в духовен, служи според автора на изследването и стиха от Второ послание на св. апостол Павел до коринтяните: „И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17).

От изложените три основни места в Свещеното Писание на Новия Завет в настоящето изследване се констатира от авторът на изследването, че в основата и на трите представени събития, стои реализирането на най-тесен съюз и съчетаване на душата с Бога:

1)разкъсването на храмовата завеса, отварянето на рая за всички и обръщението на Христос към разбойника до Него, че той ще бъде с Него още „днес“ в рая;

2)Петдесетница (изпълването на вярващите със Светия Дух), за което св. апостол Петър казва, че предсказаното от пророк Иоил събитие за последните времена се случва „днес“ и

3)картината на сватбата между Агнеца (Младоженецът Христос) и Неговата невеста (Църквата, в частност душите на вярващите), представена в книга Откровение на св. Йоан Богослов, призивът за чието осъществяване се отправя към настоящето. Тъй като постигането на тази крайна цел – постоянното и трайно единение на душата с Бога, се осъществява вътре в самия човек (чрез духа), и тъй като то е възможно винаги, на всяко място и във всяко време, тъй като зависи изцяло от неговата свободна воля, се обяснява, защо събитие от такъв характер се свързва с настоящето (като постоянна възможност). А с това, че Бог е дух (Иоан 4:24), че Той е вечен и стои над времето и пространството, се обяснява защо когато човекът се съедини с Него, тоест „е в Христос“ (2 Кор. 5:17), Светия Дух (Светата Троица) започне да обитава трайно в него (Иоан 4:23; Рим. 8:9) или стане постоянно „един дух с Него“ (с Бога) (1 Кор. 6:17; Гал. 2:20), понятието време спира да съществува и той навлиза във вечността.

Използвана литература

Анонимен коментар. Толкования священного Писания. Толкования на (Мат. 24:29), http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (15.03.2022).

Блажени Иероним Стридонский. Толкования священного Писания. Толкования на (Мат. 24:29), http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (15.03.2022).

Блажени Теофилакт Български (архиепископ). Толкования священного Писания. Толкования на (Лук. 23:44), http://bible.optina.ru/new:lk:23:44#blzh_feofilakt_bolgarskij (15.03.2022).

Евсевий (Орлински) (архиепископ). Толкования священного Писания. Толкования на (Деян. 2:16), http://bible.optina.ru/new:act:02:16#arxiep_evsevij_orlinskij(15.03.2022).

Каравидопулос, Иоаннис. Введение в Новы Завет. Издательство ПСТГУ, Москва, 2009.

Лопухин, П. А. Толкования священного Писания. Толкования на (Мат. 24:29), http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (15.03.2022).

Лопухин, П. А. Толкования священного Писания. Толкования на (Деян. 2:16), http://bible.optina.ru/new:act:02:16#arxiep_evsevij_orlinskij (15.03.2022).

Лопухин, П. А. Толкования священного Писания. Толкования на (Гал. 4:3), http://bible.optina.ru/new:gal:04:03 (15.03.2022).

Попов, Христо. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга Деяния на светите апостоли. Синодално издателство, С.,1991.

Попович, Иустин (преподобни). Догматика на Православната църква. Есхатология. Изд. Видинска света Митрополия. Манастир „Света Троица“, Видин, 2014.

Koenen, Klaus. Eschatologie (AT). – In: Das wissenschaftliche Bibellexikon im Internet WiBiLex, Deutsche Bibelgesellschaft, 2007, https://www.bibelwissenschaft.de/fileadmin/buh_bibelmodul/media/wibi/pdf/Eschatologie_AT___2021-04-26_18_52.pdf (19.03.2022).

(О. A.). Die Versammlung als Braut Christi, https://www.bibelkurs.com/kurs/202-2-dieversammlung-als-braut-christi (15.03.2022).

Schenke, Hans-Martin, Fischer, Мartin Karl. Einleitung in die Schriften des Neuen Testaments. Bd. II, Die Evangelien und die anderen neutestamentlichen Schriften. Gütersloher Verlagshaus, Berlin, 1979.

Walls, Jerry, L. The Oxford Handbook of Eschatology (Oxford Handbooks). Oxford University Press, Oxford, 2008.

_______________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 4 (10) нова серия, 2022, с. 46-55. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Виж по-подробно за пълните означения и съкращенията на библейските книги в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет на български, руски и английски език на посочения сайт: https://www.pravoslavieto.com/bible/naimenovanija.htm 

[1]. Koenen, Klaus. Eschatologie (AT). – In: Das wissenschaftliche Bibellexikon im Internet WiBiLex, Deutsche Bibelgesellschaft, 2007, S. 1, https://www.bibelwissenschaft.de/fileadmin/buh_bibelmodul/media/wibi/pdf/Eschatologie_AT___2021-04-26_18_52.pdf (19.03.2022). K. Koenen употребява също понятието „настояща есхатология“ в неговото съчинение, но с оглед книгите в Стария Завет. Бел. авт.

[2]. Walls, Jerry, L. The Oxford Handbook of Eschatology (Oxford Handbooks). Oxford University Press, Oxford, 2008, p. 4.

[3]. Синонимите на думата обозначени в скоби са добавени от автора на изследването. Бел. авт.

[4]. Koenen, op. cit., S. 1.

[5]. Вж. Schenke, Hans-Martin, Fischer, M. Karl. Einleitung in die Schriften des Neuen Testaments. Bd. II, Die Evangelien und die anderen neutestamentlichen Schriften. Gütersloher Verlagshaus, Berlin, 1979. Vgl. Cambier, J. Eschatologie ou helle´nisme dans lʼE´ître aux He´breux, Salesianum 11/1949, 62-96; vgl. noch: Glässer, E. Der Hebrärbrief, ThR NF 30/1964, 226.

[6]. Schenke, Fischer, op. cit, S. 254.

[7]. Блажени Теофилакт Български (архиепископ). Толкования священного Писания. Толкования на (Лук. 23:44), http://bible.optina.ru/new:lk:23:44#blzh_ feofilakt_bolgarskij (15.03.2022).

[8]. Блажени Иероним Стридонский. Толкования священного Писания. Толкования на Мат. 24:29, http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (15.03.2022).

[9]. Анонимен коментар. Толкования священного Писания. Толкования на Мат. 24:29, http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (15.03.2022).

[10]. Лопухин, П. А. Толкования священного Писания. Толкования на Мат. 24:29, http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (15.03.2022).

[11]. Попов, Христо. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга Деяния на светите апостоли. Синодално издателство, София, 1991, с. 437-438.

[12]. Евсевий (Орлински) (архиепископ). Толкования священного Писания. Толкования на Деян. 2:16, http://bible.optina.ru/new:act:02:16#arxiep_evsevij_orlinskij (15.03.2022).

[13]. Лопухин, П. А. Толкования священного Писания. Толкования на Деян. 2:16, http://bible.optina.ru/new:act:02:16#arxiep_evsevij_orlinskij (15.03.2022).

[14]. (О. A.). Die Versammlung als Braut Christi, https:// http://www.bibelkurs.com/kurs/202-2-die-versammlung-alsbraut-christi (15.03.2022).

[15]. Каравидопулос, Иоаннис. Введение в Новы Завет. Издательство ПСТГУ, Москва, 2009, с. 325.

[16]. Попович, Иустин (преподобни). Догматика на Православната църква. Есхатология. Изд. Видинска света Митрополия. Манастир „Света Троица“, Видин, 2014, с. 114.

[17]. Пак там, с. 186.

[18]. Цит. по: Попович, цит. съч., с. 185.

[19]. Schenke, Fischer, op. cit., S. 253.

[20]. Ibid, S. 254.

[21]. Ibid, S. 254-255.

[22]. Ibid, S. 254.

[23]. Лопухин, П. А. Толкования священного Писания. Толкования на Гал. 4:3, http://bible.optina.ru/new:-gal:04:03 (15.03.2022).

[24]. Пак там.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cLQ