Екзегетическо изследване и тълкуване

Продължение (Псалом 15:17)

Псалом 15

Иван Спасов Марковски

Псаломът представлява класически израз на голямо вълнение и вътрешно щастие в живота на благочестивия, когато той е сигурен, че се намира в общение с Бога и под Негово покровителство.

В надписанието на псалома има известна разлика между Масоретския текст и 70-те и оттук в славянската Библия. На еврейски стои михтам ле Давид, който израз руските и български преводачи са превели просто: песен на Давид. Обаче еврейската дума михтам не значи песен; дават се различни преводи: някои преводачи, като изхождат от думата кетем, която значи златно, и превеждат: златна, драгоценна песен. Библейската комисия е възприела: Възвишена песен на Давид. Гезениус в своя речник смята думата михтам за тъмна, неизяснена, и не намира, че тя има общо с думата, която споменах по-горе (мехтам от кетем – злато).

В надписа на гръцки стои: стилография от Давид, оттук на славянски: столопописание на Давид, дума стили, която значи стълб, паметник или надпис, писание на стълб. И в надписа на гръцки стои, както посочих: надпис на стълб на Давид. Така е на славянски: столпописание на Давид. Щом като псаломът е месиански, то и значението столопописание се изяснява.

Пророк Давид в своето тайнствено прозрение вижда в столпописанието, в надписа на стълба – кръста на Разпятието с известния на него надпис. Кръстът е символ не само на смъртта, но и на Възкресението на Спасителя – Победителя на смъртта. Стълб се издига не само на гроба, но стълб се поставя и като паметник, за да се узнае победата, величието на победителя.

По своето съдържание псалом 15-ти е месиански, това ни казва св. апостол Петър в деня на Петдесетница (Деяния на светите апостоли 2:25).

И църковните отци виждат в този псалом предсказание за възкресението на Спасителя, както е казано в Деяния на светите апостоли 13:35: “не ще дадеш на Твоя Светия да види тление”.

1-ви стих

“Пази ме Боже, защото на Тебе се уповавам”. Този стих, разбран буквално, като изхождаме от масоретския текст и превода на 70-те, можем да го отнесем към състоянието на Давид, който в голямото свое бедствие се намирал пред смъртна опасност. Преследван от цар Саул и после от възбунтувалия се негов син Авесалом, той намира единствена надежда и упование в Бога, Който да го запази (шамрени, гръцки филаксон). Когато човек изгуби всякаква опора, остава му единствена – Бог. Така и цар Давид се обръща с молба към Бога.

Но този стих може да се разбира и в месиански смисъл и да го отнесем към състоянието на Спасителя Христа, когато Той на кръста се обърнал към Своя Небесен Отец: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил” (Матей 27:46).

Месианският смисъл на думите: “Пази ме Боже, защото на Тебе се уповавам” (1-ви стих) се потвърждава от следващите стихове и въобще от цялото съдържание на псалома.

2-ри стих

“Казах на Господа: Ти си Господ мой: моите блага са непотребни Тебе”. Какво трябва да разбираме под думата блага, добрини (еврейски товати)? Св. Атанасий Велики разбира тук “жертвите, които се принасяли според закона”, и тия жертви не са потребни на Господа, за да се спечели Неговото благоволение. Жертвоприношенията без дълбока вътрешна вяра са непотребни, както и въобще външните богослужебни действия лишени от вяра. В израза: “Ти си Господ мой”, притежателното местоимение “мой” липсва в еврейския текст, затова го изпускам, макар да фигурира в българската и славянска библии, и стихът ще гласи: “Ти си Господ: моите блага Тебе са непотребни”. Ударението пада върху думата Господ.

Някои западни екзегети предават по-друг смисъл на думите: моите блага са непотребни на Тебе”, като еврейската дума товети е взета в ед. ч. и се превежда: моето добро (щастие) не е вън от Тебе, тоест моята вяра в Бога, моята религия е най-доброто, което имам, и това отговаря на силната вяра на Псалмиста. Но както на гръцки и на славянски думата е в мн. ч. “блага”.

3-ти стих

Върху думата “светиите” има разногласие между тълкувателите. Кауцш в своя коментар на този стих смята, че стихът е повреден и не може да се установи никакъв верен смисъл, затова и не го превежда. Епископ Паладий[1], позовавайки се на блажени Теодорит, смята, че под “светии” може да се разбират апостолите и техните приемници. Не може да се възприеме, че това са ангелите, понеже във втората половина на стиха “светиите” се наричат “избраници”, към които Псалмистът с цялото си сърце се стреми. Щом те са на земята, значи това са благочестиви хора, всецяло предадени на Бога. Ако под думите “на земята” се разбира Христовата църква, както приема св. Атанасий Александрийски, тогава под светии може да се разбират вярващи християни, просветени чрез Дух Свети – избраници Божии.

4-ти стих

Колкото Псалмопевецът обича светиите, както е казано в предишния стих, толкова той ненавижда ония, “които тичат към чужди богове”. Тях ги очаква изпълнено със страдание бъдеще. Тази мисъл е подчертана на много места в Стария Завет, за да се посочат пакостите от идолослужението. На езическото божество не бива да се принасят никакви жертви или както Псалмистът се изразява “аз няма да принеса техните кръвни възлияния”. Какво се разбира под кръвни възлияния? Според закона, възлияния се правят върху жертвеника само с вино. Сигурно тук се напомня, че езичниците са употребявали жертвено вино, което са смесвали с кръв, но това е противно на израилтяните, както се вижда от Исаия 57:6. Дотолкова е противно покланянето на езическите божества, че дори името им няма да се спомене.

5-ти стих

“Господ е мой наследствен дял и моя чаша. Ти, Боже, държиш моя жребий”. Преводът е според оригинала. В този стих се прави сравнение, като се изхожда от всекидневния бит на израилския народ. И както всеки израилтянин получава свой дял от земя, и всеки гостенин при гощавките получава своя дял от яденето и питието, така и Самият Яхве, според Псалмопевеца, има своя дял и наследство като собственост, и това остава за всякога, понеже има отношение към Израил като избран народ. След това в псалома се признава, че Бог държи съдбата на всеки праведник здраво в Своята десница и това е жизнен жребий на вярващия. Такава е съдбата и на Давид.

6-ти стих. И в следващия 7-ми стих

Псалмопевецът признава, че неговият жизнен жребий е щастлив, тъй както всеки собственик е доволен, когато границите (междите) на неговия дял земя са се паднали “на по-хубави места”. Затова Давид се счита за щастлив, понеже Бог му е отредил такъв дял. Яхве му помогнал да стане цар на Израил и това царско достойнство за него е велико и прекрасно наследство. И той казва: “Наследството ми е приятно за мене”. Така в 7-ми стих авторът изказва благодарност към Господ, “Който го е вразумил” да избере най-добрия дял, тоест да Му служи вярно. Затова ще възхвали и благодари на Господ не само денем, но и нощем и към това го “напътства и неговото сърце”. В българския превод е казано: “дори и нощем ме учи моята вътрешност”, значи за това го напътства неговото сърце. В еврейския текст не стои сърце, а е казано исеруни хилейотай, което буквално значи: призовават (напътстват) ме моите бъбреци. Според старозаветните схващания, те са органи на духовна дейност, място на вътрешни усещания и чувствания, каквото е и сърцето, затова правилно е да се преведе: “ме напътства моето сърце”. У Кауцш е употребена думата съвест вместо сърце; смисълът е същият. Значи, моята духовна вътрешност, моето сърце, моята съвест ме вразумяват даже нощно време, че Ти, Господи, си най-доброто ми достояние.

8-ми стих

Затова Псалмопевецът в следващия 8-ми стих казва “винаги виждам Господа пред себе си”. И Господ му е толкова близък, че той е от дясната Му страна. Да се стои от дясната страна на някого, значи да го пазиш, да го защищаваш, да му помагаш. Щом Господ е негов помощник и защитник, той никога няма да бъде “поклатен”, да бъде разколебан във вярата си, че Яхве ще го пази от всякакви опасности; дори и при смъртна опасност – той няма да бъде поклатен.

9-ти стих

При тази увереност, че той постоянно ще съзерцава близо до себе си Господ, Който го утешава и му помага, и сърцето му ще се възрадва, ще се изпълни с духовна радост; не само това, но както се казва в 9-ти стих, “езикът му ще се развесели”, тоест ще изрича радостни слова и песни. И не само сърцето, душата му, но и плътта, тоест тялото е под Божия защита. “И плътта ще пребъдва, ще “почива в надежда”. Тоест авторът подчертава, че тялото му ще се успокои в земята, когато бъде погребано, с надежда за спасение.

Прочетете още „Псалмите*“ →