”Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба” (Ефесяни 4:31 )

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Тъй съветва св. апостол Павел християните, защото знае какво велико зло е гневът в отношенията между хората. Както малката искра, хвърлена в запалително вещество, може да предизвика голям пожар, тъй и гневно казаната дума, гневно воденият разговор, гневно изразената обноска може да създаде непоправими злини. Св. апостол Иаков затова с толкова настойчивост съветва: ”Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божията правда” (Иаков 1:19-20).

Гневът е тежко провинение срещу третото блаженство, което ни учи на кротост.

Нека разгледаме гнева, нека видим какъв бива той и нека се поучим как можем да го избягваме.

Характеристика на гнева

Възлюблени, кротка е душата на добродетелния християнин, защото над него почива Божията благодат, която го изпълва с мир, правда и радост в Светаго Духа. Порочният не може да бъде кротък. Той всякога е неспокоен и е готов да обижда и сърди другите, а и сам се обижда и сърди при най-малкия повод.

Самолюбивият, гордият, тщеславният, който поставя своята личност на преден план, не може да бъде кротък и спокоен, когато вижда, че не всички му дават дължимото внимание. Той се дразни, когато го пренебрегват, когато го поправят или мъмрят. Той кипва, ако си позволят да го оскърбяват!

Също тъй са далеч от кротостта завистниците, злопаметните, коравосърдечните, пияниците, прелюбодейците, скъперниците и алчните за неправедни печалби. Колко раздори и кавги, колко гневни разправии стават за пари, за плътски удоволствия и за задоволяване на разните човешки страсти!

Светът днес извинява гневните си изблици с изострените нерви. Но кое изостря нервите, ако не греховете? Забелязано е, че колкото по-малко грехове има човек, толкова по-спокоен е. Грехът е мъчител. Той измъчва съвестта, той обременява душата, той трови сърцето, той раздрусва цялата нервна система. Същото върши и гневът. Той постига даже и нещо повече в тъмните области на злото. Той помрачава разсъдъка. Един руски светител, архиепископ Иаков Нижегородски, казва: ”Каквото бурята прави във въздуха, това прави гневът в ума. Бурята вълнува въздуха, гневът смущава ума. Бурята често затъмнява въздуха, гневът не рядко помрачава ума. Поради това и най-даровитите и най-умните хора в минути на гняв са грешели често и са изказвали такива мисли, от които отпосле сами са се срамували”.

А св. Василий Велики говори: ”Тая страст (гневът), щом веднъж отхвърли внушенията на разсъдъка и завладее душата, прави човека същински звяр и не му позволява да бъде човек, като го лишава от помощта на разума. Каквото е отровата в отровните животни, това е раздразнеността у гневливите. От раздразнителността езикът става необуздан, устата не се затварят… От раздразнителността и мечът се изостря; човешката ръка се осмелява дори да причини смърт на ближния”.

Прочетете още „Грехове във връзка с третото блаженство*“ →